№ 14646
гр. С., 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20241110105651 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. С.............. е предявил
искове за признаване за установено, че ответницата Т. Т. С., ЕГН ********** и адрес: гр. С.,
............, дължи следните суми, представляващи 1/3 от задълженията за имота: 6.26 лева цена
на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, 1.61 лева мораторна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 07.04.2023 г., 1.47 лева цена на извършено дялово разпределение
за периода от 1.3.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 25.04.2023 г.
до изплащане на вземането, 0.40 лева мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до
07.04.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 21485/23 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди като съсобственик на топлоснабдения имот – апартамент 32 в гр.
С., .............. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна
енергия, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „..............” ООД, като топлинна енергия за
имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор. В подаденото възражение в
заповедното производство е релевирала възлажение за настъпила погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия
произтича от установяване на: наличието на облигационно правоотношение между страните
с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия
за процесния период и стойността й, извършена услуга по дяловото й разпределяне.
В конкретния случай не се спори, че страните са се намирали в облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия относно топлоснабдения имот
– апартамент 32 в гр. С., ............., на който ответницата е била съсобственик с дял 1/3 през
процесния период.
Ищецът е доставял топлинна енергия в сградата етажна собственост на адреса /в тази насока
и приложените по делото писмени доказателства/, а ответницата е потребявала топлинна
енергия като съсобственик на имот в тази сграда, с които действия между страните е
възникнало правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, от които потребителят е обвързан без да е необходимо изричното им
приемане. По силата на това облигационно правоотношение, ответницата е задължена към
ищеца да заплати цената на доставената ТЕ в имота съобразно дела си в съсобствеността.
Съгласно Общите условия, ТЕ се заплаща ежемесечно.
С оглед липсата на оспорване от страна на ответницата и съобразно събраните по делото
доказателства, може да бъде направен извод, че в имота е доставена топлинна енергия,
чието количество и стойност са отразени в издадените от ищеца общи фактури и от третото
лице справки, видно от които начислената и незаплатена топлоенергия за процесния период
от 1.5.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 18.77 лв. Видно от съобщение към фактура за
процесния период, сумата за реално консумирана ТЕ възлиза на 90.62 лв. Клиентите са
заплатили 60.05 лв., като след приспадане на сумата за връщане, са останали дължими 18.77
лв. по издадената обща фактура. От тях делът на ответницата е 1/3.
Основателна е претенцията за заплащане на таксите за извършване на услугата дялово
разпределение, които съгласно ОУ се заплащат от потребителя на ищцовото дружество,
което от своя страна ги заплаща на ФДР. Безспорно е по делото, че услугата дялово
разпределение е извършена за периода от м.3.2020 г. до м.04.2020 г., на стойност 4.41 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплатят сумата по общата фактура в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, т.е. с изтичане на срока, настъпва изискуемостта й.
Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на 25.04.2023 г. Ето защо
вземането за доплащане, станало изискуемо на 15.7.2020 г., не е погасено по давност, тъй
като е прекъсната с предявяване на иска. Относно таксата дялово разпределение,
2
възражението е основателно за периода м.3.2020 г., тъй като при липсата на установен срок
за плащане следва да се приеме, че изискуемостта настъпва с изтичане на месеца, за който е
предоставена услугата. Дължима остава цената на услугата за периода 1.4.2020 г.-30.04.2020
г. на стойност 2.20 лв., от които ответницата дължи 1/3 – 0.73 лв., за които искът следва да се
уважи.
Върху дължимите главници следва да се присъди законната лихва от подаването на
заявлението в съда до плащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността им предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. С оглед
установената дължимост на главното задължение за ТЕ и настъпилият съобразно
определения в общите условия падеж на задължението, ответницата е изпаднала в забава и
без да е необходима покана. Размерът на мораторната лихва възлиза на 1.61 лв. за периода от
16.10.2020 г. до 07.04.2023 г., за които искът следва изцяло да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответницата. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от
исковете, като от разноски за 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
/законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска - Определение №
518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия,
Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461 по описа за 2019 г. /, следва да се присъдят
66.22 лв. В заповедното производство, дължими са 66.22 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ........., седалище и
адрес на управление гр. С.............. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. Т. С., ЕГН ********** и адрес: гр. С., ............, дължи
следните суми, 6.26 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
1.5.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 25.04.2023 г. до изплащане
на вземането, 1.61 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.04.2023 г., 0.73
лева цена на извършено дялово разпределение за периода от 1.4.2020 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
21485/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване дължимостта на вземането за цена
на дялово разпределение за сумата над 0.73 лева до предявените 1.47 лева и за периода
м.03.2020 г. и изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
3
размер на 0.40 лева за периода от 16.05.2020 г. до 07.04.2023 г.
ОСЪЖДА Т. Т. С., ЕГН ********** и адрес: гр. С., ............, да заплати в полза на “Т. С.”
ЕАД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. С., ..........., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, разноски в исковото производство в размер на 66.22 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 66.22 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „..............“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4