РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 121
гр.
Пловдив, 31.01. 2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди и седемнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П., като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МИХАЙЛОВА
административно дело № 2202 по описа
за 2016 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Р.Г.Х., ЕГН
********** *** против Решение № 2153-15-215/23.08.2016г. на Ръководителя
на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Разпореждане № **********/Прот.№
2139-15-50/28.04.2016г. на Ръководителя на "ПО” при ТП на НОИ - гр.Пловдив,
с което й е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
по реда на чл.99, ал.1, т.1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски
пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение на Ръководителя на ТП на НОИ –
гр.Пловдив и се иска неговата отмяна от Съда, и връщане на преписката на административния
орган за постановяване на законосъобразен административен акт. Поддържа се, че
административните актове на ТП на НОИ са постановени в нарушение на
разпоредбите на ЗНП/отм./, чл.15 от Указ № 330 за народната просвета, § 5, ал.3
и § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, като неправилно не е признат спорния трудов стаж
като учителски. Подробни съображения се излагат в жалбата и в депозирано по
делото писмено становище от пълномощника адвокат Е.В.. Претендира се и
присъждане на сторените разноски по производството.
Ответникът по жалбата – Директор на РУ “СО” - гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. е на становище за неоснователност на жалбата, като
моли съда да я остави без уважение. Поддържат
се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от административните
органи при постановяване на оспорените административни актове. Подробни
съображения са изложени в писмено становище депозирано по делото. Претендира се
присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,
събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе
предвид доводите на страните, прие за
установено следното :
Разпореждане № **********/Прот.№
2139-15-50/28.04.2016г. на Ръководителя на "ПО” при ТП на НОИ - гр.Пловдив
е обжалвано в рамките на предвидения за това срок, пред по - горестоящият в
йерархията административен орган – Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Пловдив,
който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Ръководителя на
ТП на НОИ - гр.Пловдив резултат, и подаването на жалбата срещу този акт в
рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения :
Повод за образуване на административното
производство, по което е постановен отказът за изменение по реда на чл.99,
ал.1, т.1 от КСО на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната при
условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО с разпореждане № **********/04.02.2015г. и
отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР
на КСО, е било заявление вх. №
2121-15-88/29.12.2015г., с което жалбоподателката Р.Г. Х. е направила искане за
изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл.99,
ал.1, т.1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на
§ 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Към
заявлението Х. е приложила документи за осигурителен стаж, в т.ч и Служебна
бележка с изх.№ 857/10.12.2015г. от Основно училище „Д-р Петър Берон“, с.Чалъкови,
като правоприемник на Народно основно училище/НОУ/ „Д-р Петър Берон“,с.Чалъкови,
от която е видно, че същата е работила като дружинен ръководител в училището за
периода от 01.12.1971г. – 15.10.1990г. и е участвала в мероприятия, тържества и
други дейности, свързани с учениците и учебния процес. Трудът включва учителски
функции за възпитание на деца от 1-ви до 8-ми клас, същата има педагогическо
образование. Към справката са приложени заверени копия на Свидетелство за
полувисше образование и учителска правоспособност № 8693 на Р.Г.Х.; Актова
книга - 1960г. – 1972г. на Народно основно училище „Д-р Петър Берон”, с.Чалъкови;
Книга за заповеди и наредби на директора – 1975г.-1987г. на Народно основно
училище „Д-р Петър Берон”, с.Чалъкови; Книга за заповеди и наредби на директора
- 1981г. на Народно основно училище „Д-р Петър Берон”, с. Чалъкови; Книга за
заповеди и наредби на директора – 1985г. на Народно основно училище „Д-р Петър
Берон”, с.Чалъкови; Летописна книга на Народно основно училище „Д-р Петър
Берон”, с.Чалъкови; Резултати от оценяването на учителите и персонала на
училището въз основа на Наредба № 8 от 22.12.1990г. на МНП.
При
тази фактическа обстановка, е издадено и процесното Разпореждане № **********/Прот.№
2139-15-50/28.04.2016г. на Ръководителя на “ПО”
при РУ ”СО” – гр.Пловдив, с което на Х. отказано изменение на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл.99, ал.1, т.1 от КСО и
отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР
на КСО, с мотива, че същата няма
изискуемия учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца, съгласно
разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО в приложимата редакция - на
същата е признат учителски осигурителен стаж от 23 години, 08 месеца и 22 дни,
вместо изискуемия стаж от 25 години и 08 месеца. Във въпросния административен
акт е прието, че Х. няма право на пенсия при условията на § 5, ал.1 от ПЗР на
КСО, тъй като стажът, положен от същата като „дружинен ръководител“, респ. „организатор
извънкласна и училищна дейност“, и като „ръководител специалист”, съответно към
ОК на ДКМС – Пловдив и Общински народен съвет – гр.Раковски, за периода –
01.12.1971г. – 15.10.1990г., не е учителски
осигурителен стаж по смисъла на § 5, ал.1 от КСО, тъй като Х. не е представила документи от
учебното заведение, в което се твърди, че е положен трудът – НОУ “Д-р Петър
Берон“, доказващи, че същата е изпълнила пълната норма задължителна
преподавателска работа.
Разпореждането на Ръководителя на отдел
“Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Пловдив е обжалвано от Х. на
основание чл.117, ал.1 и в срока по ал.2 от КСО, като с Решение № 2153-15-215 от
23.08.2016г. Директора на РУ
"СО" град Пловдив го е потвърдил изцяло. Изложил е идентични
съображения, като тези, изложени в обжалваното разпореждане, като е приел, че длъжностите
„организатор извънкласна и училищна дейност“ и „ръководител специалист”, не
попадат в обхвата на педагогическите длъжности, съгласно чл.19, ал.1 от НПОС, а
по отношение на длъжността „дружинен ръководител”, жалбоподателката не е представила
документи от учебното заведение, в което се твърди, че е положен трудът – НОУ “Д-р
Петър Берон“ с.Чалъкови, доказващи, че същата е изпълнила пълната норма
задължителна преподавателска работа по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС. При това положение, в обжалваното решение на Ръководителя
на ТП на НОИ, е прието, че в случая не се касае за стаж, положен на длъжност по
смисъла на чл.19, ал.1 и ал.2 от НПОС, за която се ползва привилегията за
пенсиониране по смисъла на § 5 от ПЗР КСО, респективно не се следва отпускане
на добавка от Учителския пенсионен фонд по реда на чл.5, ал.3 от ПЗР на КСО.
В хода на съдебното производство, от страна на
жалбоподателката са представени Свидетелство за полувисше образование и
учителска правоспособност № 8693; Трудова книжка № 264 на Р.Г.Х. и Трудова
книжка № 264 - продължение на Р.Г.Х., видно от които стажът за спорния период
от 01.12.1971г. - 01.03.1990г. на
длъжност „дружинен ръководител“ е оформен от ОК на ДКМС – гр.Пловдив, за
периода 01.03.1990г. – 01.06.1990г. на длъжност “организатор извънкласна и
извънучилищна дейност“ е оформен от Общински пионерски дом гр.Раковски, а за периода
01.06.1990г. - 15.10.1990г. на длъжност „ръководител специалист“ е оформен от Общински
съвет – гр.Раковски.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, прие за
установено следното от правна страна :
Оспореният
административен акт – решението на Ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив, е
постановен в хода на административно производство, осъществено по реда на чл.117 и сл. от КСО от компетентен
орган, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.118 от КСО, в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане от своя страна, е издадено
в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в разпоредбата на чл. 99, ал.
1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което
е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Впрочем, спор
по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по
делото.
Спорът е от правен характер, като противоположните
становища на страните се свеждат във въпроса дали за жалбоподателката са налице
предпоставките за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по
реда на чл.99, ал.1, т.1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен
фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО и се концентрира в това, дали стажът,
положен от нея за процесня период 01.12.1971г. - 01.03.1990г. на длъжност
„дружинен ръководител“; за периода 01.03.1990г. – 01.06.1990г. на длъжност
“организатор извънкласна и извънучилищна дейност“, и за периода 01.06.1990г. -
15.10.1990г. на длъжност „ръководител специалист“, положен в НОУ “Петър Берон“
с.Чалъкови, е учителски стаж по смисъла на § 5, ал.1 от ПЗР КСО, съответно има
ли жалбоподателката право на пенсия при условията на посочената разпоредба, а
оттам и на добавка от Учителски пенсионен фонд по смисъла на § 5, ал.3 от ПЗР
на КСО в приложимата редакция. Породен е от становището на ответния
административен орган, че стажът не е учителски по смисъла на § 5, ал.1 от ПЗР
КСО, съответно жалбоподателката няма право на пенсия при условията на § 5, ал.1
от ПЗР на КСО и на добавка от Учителски пенсионен фонд по смисъла на § 5, ал.3
от ПЗР на КСО, тъй като, не се касае за стаж, положен на длъжност по чл.19, ал.1
и ал.2 от КСО, за която да е изпълнена пълната норма задължителна
преподавателска работа. Обратно разбира се е становището на жалбоподателката.
В случая становището на административния
орган е неправилно, като се е наложило от неправилното тълкуване и прилагане на
материалния закон – нормите на Закона за народната просвета/обн.ДВ, бр.218 от
1948г., отменен със Закона за народната просвета от 1991г., ДВ, бр.86 от
18.10.1991г./, и Указ № 330 за народната просвета/обн.
- Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г./, които неправилно не
са приложени в процесния случай, на основание разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР
на КСО, като неправилно са приложени разпоредбите на чл.19 от НПОС, които са
неприложими в процесния случай. Съображенията в тази насока са следните :
Съгласно
§ 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по
кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава
разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля, по отношение на положения
трудов стаж до 31.12.1999г., да се прилагат действащите дотогава разпоредби, а
не тези, действащи към момента на постановяване на оспореното разпореждане. Казано
иначе, трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно
разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването
на трудовото или осигурителното правоотношение. Така, към момента на полагане
на спорния трудов стаж 01.12.1971г. –
15.10.1990г. е действал Закона за
народната просвета /обн. ДВ, бр. 218 о 1948 г., отменен със Закон за
народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г./ и Указ № 330 за народната просвета /обн. - Изв.,
бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г./. В ЗНП /отм./
не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа
на дружинните ръководители /посочени в закона като "ръководители на
организацията "Септемврийче"/, които са сред педагогическите
длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование/от
първи до осми клас/. Дейността на дружинния ръководител към Димитровската
пионерска организация "Септемврийче" се е изпълнявала от лица с
педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца
от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Положеният труд при ненормиран
8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически
длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители, респ. организаторите
на извънкласна и извънучилищна дейност, ръководители специалисти, към ОК на
ДКМС, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15,
раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна
работа" от Указ № 330 за народната просвета.
В случая разпоредбите на чл.19 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/в сила от 02.08.2003г./, на които са
се позовали органите на РУ “СО” – гр.Пловдив са неприложими по отношение на
спорния трудов стаж положен от жалбоподателката. Въпросните разпоредби са материално
- правни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и
осигурителните правоотношения на жалбоподателката, възникнали и осъществени през
процесния период 01.12.1971г. – 15.10.1990г. В тази насока следва да се посочи, че не е
допустимо положения труд през минали периоди, да се субсумира в хипотезите на материално
- правни разпоредби/каквито в случая са разпоредбите на НПОС/, и които са били
приети и са влязли в сила в много по – късни периоди, във възприетия от
органите на РУ “СО” – гр.Пловдив аспект.
От събраните неоспорени писмени доказателства
по делото (Трудова
книжка № 264 на Р.Г.Х. и Трудова книжка № 264 - продължение на Р.Г.Х., Служебна
бележка с изх.№ 857/10.12.2015г. от Основно училище „Д-р Петър Берон“,
с.Чалъкови, Свидетелство за полувисше образование и учителска правоспособност №
8693 на Р.Г.Х.; Актова книга - 1960г. – 1972г. на Народно основно училище „Д-р
Петър Берон“, с.Чалъкови; Книга за заповеди и наредби на директора – 1975г.-1987г.
на Народно основно училище „Д-р Петър Берон“,с.Чалъкови; Книга за заповеди и
наредби на директора - 1981г. на Народно основно училище „Д-р Петър Берон“, с.Чалъкови;
Книга за заповеди и наредби на директора – 1985г. на Народно основно училище
„Д-р Петър Берон“,с.Чалъкови; Летописна книга на Народно основно училище „Д-р
Петър Берон“, с.Чалъкови; Резултати от оценяването на учителите и персонала на
училището въз основа на Наредба № 8 от 22.12.1990г. на МНП), се установява по безспорен и категоричен начин, че през
процесния период от 01.12.1971г. – 15.10.1990г. жалбоподателката е заемала длъжности
„дружинен ръководител“, респ. „организатор на извънкласна и извънучилищна
дейност“, съответно „ръководен специалист“, като трудът е положен в Народно
основно училище „Д-р Петър Берон“, с.Чалъкови, под непосредственото ръководство
на директора, при пълното законоустановено работно време от 8 часа, като Х. е
участвала в мероприятия, тържества и други дейности, свързани с учебно-възпитателния
процес на деца от 1-ви до 8-ми клас, респ. трудът включва учителски функции,
свързани с възпитание на децата, при което положение положеният стаж от същата
за този период, следва да бъде зачетен като учителски. Казано с други думи, в
случая длъжностите „дружинен ръководител“, респ. „организатор на извънкласна и
извънучилищна дейност“, „ръководител специалист“, заемани от жалбоподателката
през спорния период, без всякакво съмнение се субсумират в хипотезата на
учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности по смисъла,
вложен в приложимия за случая чл.15 от Указ № 330 за народната просвета /отм./,
което определя квалифициране на стажа като учителски. Съответно на изложеното, в
случая следва да бъде прието, че Х., която се е пенсионирала при условията на
чл.68, ал.1 и 2 от КСО, притежава изискуемия общ учителски стаж по смисъла на
приложимата редакция на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО от 25 години, 08 месеца и е
придобила право на пенсия при условията на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, при което положение,
за жалбоподателката са налице предпоставките изменение на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, по реда на чл.99, ал.1, т.1 от КСО и отпускане на
добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Впрочем в обсъждания контекст, следва в
случая да се посочи, че дори само със стажът на длъжност „дружинен
ръководител“, за периода 01.12.1971г. –
01.03.1990г., несъмнено включващ учителски функции, свързани с възпитание на
деца от 1-ви до 8-ми клас, положен в Народно основно училище „Д-р Петър Берон“,
с.Чалъкови, Х. е добила изискуемия общ учителски стаж по смисъла на § 5, ал.1
от ПЗР на КСО и право на пенсия при условията на посочената разпоредба (при признат от пенсионния орган общ
учителски стаж от 23 години 08 месеца и 22 дни).
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията до 31.12.2015 г.) учителите придобиват право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст три години по рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и
учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените.
На основание § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО (в редакцията до 31.12.2015 г.) на учителите, които са придобили право на пенсия при
условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и се пенсионират при условията на чл. 68
, ал. 1 и 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд
"Пенсии" и добавка от учителски пенсионен фонд в размер 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна
вноска във фонда след придобиване право на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Съответно
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО - Влязлото в сила разпореждане
по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление
на пенсионера - когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж
и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.
70, ал. 14.
Настоящият
случай попада именно в посочените хипотези, като за жалбоподателката са налице
предпоставките за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по
реда на чл.99, ал.1, т.1 от КСО, отпусната при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО с разпореждане № **********/04.02.2015г. и отпускане на добавка от
Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО по подаденото от нея заявление.
Доказателства,
които да подлагат на съмнение възприетите по - горе изводи на съда, не са
представени, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
производство.
Обстоятелството,
че жалбоподателката е била назначена на работа от ОК на ДКМС – гр.Пловдив (през процесния период 01.12.1971г. –
01.03.1990г.), съответно от Общински
пионерски дом - гр.Раковски (през процесния период
01.03.1990г. – 01.06.1990г.),
и от Общински народен съвет – гр.Раковски (през процесния период 01.06.1990г. – 15.10.1990г.), каквато е била и установената практика през този
период от време, е ирелевантно и няма отношение към определянето на спорния
трудов стаж като учителски по смисъла на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, доколкото от
доказателствата по делото е безспорно установено реалното му полагане в
училището – НОУ ”Д-р Петър Берон”, с Чалъкови, естеството му, свързано с
възпитание на деца от основния курс на обучение, и това, че Х. притежава
необходимата педагогическа квалификация.
В подкрепа на
горните изводи е и обстоятелството, че длъжността
"дружинен ръководител" е включена в списъка на длъжностите, приет от
Министерството на образованието и науката и от НОИ, за които се признава
учителски трудов стаж по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) и чл.19, ал.2
от НПОС, в който смисъл е и решение № 6159/12.05.2010г. по адм.дело № 16546/2009г.
на ВАС
Впрочем,
в изложения смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС по аналогични казуси, намерила израз в редица постановени
съдебни актове, като например решение № 5137/07.08.2008г. по адм.дело №
1438/2008г. на ВАС; решение №
1458/04.02.2010г. по адм.дело № 13364/2009г. на ВАС; решение № 6159/2010г. по
адм.дело № 16546/2009г. на ВАС; решение № 159/07.01.2010г., по адм.дело № 9853/2009г. на ВАС; решение № 504/14.11.2013г. по адм.дело № 7748/2012г.
на ВАС, както и решенията по административни дела №
6295/2000г., № 492/2007г.,
№ 1309/2007г., № 11819/2007г., № 1438/2008г., № 7123/2008г., № 9853/2009г., и други.
Изложеното
по - горе не е съобразено от ответния административен орган, в необходимата
пълнота, който като е приел, че за жалбоподателката не са налице предпоставките
за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на
чл.99, ал.1, т.1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по
реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, е
постановил решението си в противоречие с материално - правните разпоредби - основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК от настоящата инстанция, както и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя
на отдел “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - гр.Пловдив. И тъй като естеството
на акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество
от съда, то с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, след отмяната на
административните актове на органите на ТП на НОИ, делото ще следва да се изпрати
на пенсионния орган по чл.98,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като преписка за разглеждане на заявлението с
вх.№ 2121-15-88/29.12.2015г., с което жалбоподателката
Р.Г. Христова е направила искане за изменение на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, при
съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение, при преценка и на останалите нормативноустановени изисквания за изменение
на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и
отпускане на исканата добавка.
При посочения
изход на спора, и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответното ТП на
НОИ - гр.Пловдив ще следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката
сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 400,00 /четиристотин/
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото
договор за правна защита и съдействие.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе Пловдивският административен съд, II
отделение, ХІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-15-215/23.08.2016г.
на Ръководителя на ТП на НОИ - гр.Пловдив, и потвърденото с него Разпореждане № **********/Прот.№
2139-15-50/28.04.2016г. на Ръководителя на "ПО” при ТП на НОИ - гр.Пловдив,
с което на Р.Г.Х., ЕГН ********** *** е
отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на
чл.99, ал.1, т.1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по
реда на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по чл.98, ал. 1, т. 1
от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр.
Пловдив, за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2121-15-88/29.12.2015г., подадено
от Р.Г.Х., ЕГН ********** ***, с което е направено искане за
изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на чл.99,
ал.1, т.1 от КСО и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на
§ 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, при
съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивната част на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр.Пловдив да заплати на Р.Г.Х.,
ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева,
съставляваща сторените от последната разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :