РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К. Административно наказателно дело
№ 20211110209167 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в открито публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. К.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 9167по описа за 20121 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
F592833/22.04.2021 г., издадено от Зам.Директор на ТД НАП С.,
упълномощен със заповед на Министъра на финансите под № ЗМФ 644 от
28.08.2020 г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 207.00 лева
на дружеството „С. Ф.“ ЕООД, ЕИК: ....за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч вр. с чл. 74, ал.1 от ЗСч.
В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние. Налице е маловажен случай. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява
от надлежен процесуален представител, който инвокира допълните аргументи
в подкрепа на основателността на депозираната жалба. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
В ТД НАП София е изпратено писмено уведомление под вх. № 12-00-
353/14.12.2020 г. от АВп по реда на чл.38, ал.13 от ЗСч за липсата на подаден
ГФО от дружеството „С. Ф.“ ЕООД, ЕИК: ...... за 2019 г. На 17.02.2021 г. в ТД
на НАП С. е предприета проверка. Установено е било, че дружеството „С. Ф.“
ЕООД, ЕИК: ..., въпреки че е заплатило такса в размер на 20.00 лева в полза
на АВп за обявяване на ГФО на 22.07.2020г., не е подало за 2019 г. в
ТРРЮЛНЦ ГФО със заявление за вписване и представяне в Агенция по
2
вписванията в срок до 30.09.2020 г. на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр.
параграф 33 от ПЗР на Закона за извънредното положение в Р Б. ГФО е
подаден със закъснение на 12.02.2021 г. със заявление с вх. №
2210И0726084/17.03.2020 г. За 2019 г. нетните приходи на дружеството
възлизат на 207 764.82 лева.
Въз основа АУАН № F 591722/17.02.2021 г. е постановено и
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № F592833/22.04.2021 г.,
издадено от Зам.Директор на ТД НАП С., упълномощен със заповед на
Министъра на финансите под № ЗМФ 644 от 28.08.2020 г., с което на
основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 207.00 лева на дружеството „С. Ф.“
ЕООД, ЕИК: ..... за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. с чл. 74, ал.1 от
ЗСч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител З. С. В., инспектор по приходите в НАП и от
приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283
от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
3
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите
права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата
по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са
посочени правилно. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗСч посочва предприятията, които следва
да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и
годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган. В разпоредбата на
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч на този член изрично е посочено, че всички търговци по
смисъла на Търговския закон следва да изпълнят това свое задължение, чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в
срок до 30 септември на следващата година.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на
дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и
ред, както и че не са налице изключенията, предвидени в чл. 38, ал. 9 от ЗСч,
то за него не е отпаднало задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Поради
изложеното до тук, съдът намира, че безспорно е осъществен състав на
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Заплатената от дружеството такса в размер на 20.00 лева на 22.07.2020г.
за обявяване на ГФО не е достатъчно доказателство за съда да приеме, че
ГФО отчет за 2019 г. е подаден преди законовия срок 30.09.2020 г. и то по-
грешка е регистрирано под партидата на друго дружество, поради неправилно
посочен ЕИК. Дружеството-жалбоподател „С.Ф.“ ЕООД ЕИК: ...не
представя на съда доказателства, че заявлението за подаване на ГФО по
образец за 2019г. към АВп за вписване в Т. е депозирано по партидата на
4
дружеството „О.-С.“ЕООД с ЕИК .... по-погрешка и че това е станало преди
30.09.2020 г. Съдът не установява служебно чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ по
партидата на „О. п.-С.“ЕООД депозираното заявление с отразен вх.№......под
който да е регистриран ГФО на дружеството-жалбоподател за 2019 г. При
това положение е налице извършено административно нарушение.
Отговорността на търговеца е безвиновна, обективна.
В конкретния случай съдът намира, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена
опасност, различна от обичайната за съответния вид. Самото нарушение по
своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на определен вредоносен резултат. Срокът за публикуване на
годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна
дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен, което не е било
сторено. Освен това, от страна на жалбоподателя не са посочени абсолютно
никакви причини от обективен характер, които са довели до по-късното
подаване на отчета. Тук следва да се отбележи, че принципно разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е приложима и към подобен вид формални нарушения,
свързани с подаването на информация извън законовия срок, но за да се
приеме, че е налице маловажен случай, следва да се установят обективни
причини за забавянето. В случая се касае за търговско дружество, което
следва да е организирало дейността си така, че тя да посреща законовите
изисквания.
Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно в
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за не
публикуване на годишен финансов отчет, каквото поведение в случая е
налице. При определяне на размера на наложеното наказание, наказващият
орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път и е
определил наказанието в минималния предвиден от закона размер –
"имуществена санкция", в размер на 207.00 лева.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от съда в
5
пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № F592833/22.04.2021 г.,
издадено от Зам.Директор на ТД НАП София, упълномощен със заповед на
Министъра на финансите под № ЗМФ 644 от 28.08.2020 г., с което на
основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 207.00 лева на дружеството „С. Ф.“
ЕООД, ЕИК: .... за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч вр. с чл. 74, ал.1 от
ЗСч.
ОСЪЖДА въззивника „Д. Г.“ ЕООД, ЕИК: .... да заплати на
въззиваемата страна ТД НАП гр. С. към НАП чрез законният й
представител с адрес гр.С., ул. „А.“ № 21 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 120.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6