РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Исперих, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20243310100206 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно основание чл. 45 – чл. 49 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 1269/085.04.2024 г. от М. И. С., ЕГН: **********, от
с.Голям Извор, действаща чрез адв.М. П. от АК – Разград, срещу Община Самуил, ЕИК
*********, представлявана от Д.А.А. – Кмет, с която моли да се постанови решение, с което
да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за преглед и транспорт в размер на 130.00 лв., и неимуществени вреди – преживени
болки, страдания, страх и стрес в размер на 5000.00 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба. Претендират се и сторените в производството разноски.
В последното съдебно заседание, преди приключване на съдебното дирене, ищцата е
направила изменение на иска като заявява, че предявява иск за неимуществени вреди в
размер на 23 000.00 лв., от които в това производство исковата й претенция е частична, до
размера на 15 000.00 лв. С протоколно определение от 24.09.2024 г. съдът е допуснал
поисканото изменение на исковата претенция по отношение на неимуществените вреди.
В исковата молба се твърди, че на 16,02,2024 г. около 8 ч. сутринта ищцата била
нападната и ухапана по левия крак от бездомно скитащо куче пред сградата на Общинската
администрация в Самуил. Тя се движела заедно със сина си пеша и с нищо не била
предизвикала агресията на животното. Не могла да се защити, тъй като била със счупена
ръка и тъкмо отивала към личния лекар, за да вземе направление за преглед при ортопед и
гипсиране на ръката, а синът й бил психично болен, уплашил се от нападението на кучето и
избягал. На помощ й се притекъл човек от общинските служители и била закарана на
преглед при лекар със служебен автомобил на общинската администрация, управляван от А.
М.. Били й поставени общо пет инжекции – ваксина против бяс, в продължение на месец
февруари и месец март, за което се наложило да пътува до гр.Разград. Била прегледана от
съдебен лекар, личен лекар и специалист от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Разград, като общо
разходите й по лечението възлизали на 50 лв. за съдебен лекар и 80 лв. транспортни разходи.
В първото по делото с.з. ищцата уточнява, че кучето което я е ухапало било черно,
средно на ръст, с бяло на врата, без ушна марка или поне тя не е видяла такава
Ищцата твърди, че в резултат от ухапването претърпяла и неимуществени вреди –
болка и уплаха. Счита, че Община Самуил не е изпълнила вменените й със закон
задължения, свързани с ограничаване на популацията на безстопанствените кучета и
1
опазване на гражданите от нападения, с което обосновава правния си интерес от предявяване
на исковите си претенции.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. М. П. и адв.Р.К. – и двамата от АК
– Разград, които поддържат изцяло предявената искова молба и излагат подробни
съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Самуил, чрез адв.М. И. от АК - Разград,
депозира писмен отговор, с който счита исковите претенции за допустими, но неоснователни
и недоказани. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, като намира, че
липсва ясна индивидуализация на животното, било ли е маркирано или не, липсва ясно
описание къде точно се е случило събитието и къде е било животното, липсва и информация
за поведението на ищцата и придружаващото я лице – дали същите на се дали повод на
животното да реагира по този начин.
Оспорва твърденията на ищцата, че към момента на деликта е била с гипсирана ръка, с
оглед представените от нея медицински документи.
Изразява резерви към представеното съдебно-медицинско удостоверение с оглед
причините, които били наложили ищцата да посети съдебен лекар.
Прави възражение, че в представения амбулаторен лист за извършен преглед от лекар
не били отразени предписани медикаменти, извършените медицински манипулации, които
да са свързани със сочената анамнеза, не е уточнено коя точно подбедрица била ухапана –
лява или дясна
Възразява и срещу представените към исковата молба автобусни билети, тъй като били
без посочена на тях дата на извършения превоз, а и сумарно не покривали претенцията за
транспортни разходи.
Основните възражения на ответника са свързани с твърдения, че Община Самуил
изпълнявала съвестно, трайно и последователно вменените й със ЗЗЖ и ЗВМД задължения,
поради което липсвало противоправно поведение от нейна страна, от което да са настъпили
вреди за ищцата. Твърди се, че в общината е приета и действа Наредба № 20 за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, приета с решение на ОбС Самуил №
14.255/29.11.2012 г. Приета била и програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Самуил 2022 – 2026 г. В общинската
администрация се водели и поддържали Регистри на безстопанствените кучета. Посочва се,
че е налице трайна тенденция към намаляване на безстопанствените кучета на територията
на Община Самуил, като се цитират и конкретни бройки по години. Бил сключен и Договор
за възлагане на дейностите по общинската програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Самуил с Ветиринарна клиника на
Сдружение „Германо – българска помощ за животните“, с който на изпълнителя са
възложени дейности: залавяне на безстопанствени кучета, транспортирането им до място за
„обработка“, кастрация, външно и вътрешно обезпаразитяване, ваксинация против бяс,
поставяне на трайна идентификация – микрочип, видима идентификация – външна ушна
марка и др. В този смисъл счита, че Община Самуил не следва да носи отговорност за
причинените вреди на ищцата, тъй като нейните служители не са бездействали
противоправно.
Моли да бъде отхвърлена исковата молба, а в случай, че исковите претенции бъдат
доказани, моли да бъде уважен иска за имуществени вреди само за сторените разходи за
съдебномедицинско удостоверение, но не и за пътните разходи, тъй като липсвали годни
доказателства за това. По отношение на неимуществените вреди счита, че трябва да бъдат
определени по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендират и за сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.М. И. от АК – Разград, която
поддържа изцяло писмения отговор и излага подробни съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 16.02.2024 г., около 8.00 ч. сутринта, ищцата отивала към
кабинета на личния си лекар в с.Самуил, тъй като си била счупила ръката. Минавайки пред
сградата на Община Самуил тя изтеглила пенсията си от банкомат и тогава внезапно била
нападната и ухапана по левия крак, в областта на подбедрицата, от бездомно скитащо куче –
средно по размер, черно на цвят с бяло на врата. Кучето дошло зад ищцата, като тя не
успяла да види дали то има ушна марка. Жената не могла да се защити, тъй като била с
превръзка на ръката, а наблизо нямало други хора. Синът й, който я придружавал, бил с
психично заболяване, изплашил се от нападението на кучето и избягал.
След като кучето се отдалечило, ищцата потърсила съдействие от св.С. Р., която била
заместник кмет на Община Самуил. Обяснила й, че е била ухапана от бездомно куче и я
2
помолила да й осигури транспорт до болницата в гр.Разград, тъй като по това време нямало
обществен превоз. Свидетелката откликнала на молбата на ищцата и съдействала
пострадалата да бъде транспортирана със служебен автомобил до гр.Разград. Там
молителката посетила спешен кабинет като й били поставени пет инжекции – ваксина
против бяс, по график в продължение на един месец, за което се наложило тя да пътува
периодично до гр.Разград.
На 26.02.2024 г. ищцата посетила и съдебен лекар в гр.Разград, при което й бил
извършен преглед и било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 16/2024 г. (л.12 от
делото)
В хода на съдебното дирене бяха разпитани свидетели, посочени от ищцата и
ответника. Св.М.П.Р. – внук на ищцата, посочва, че за ухапването от кучето е научил от баба
си още на същия ден. Макар да бил по това време на работа в чужбина, той поддържал
връзка с нея по телефона и именно тя му се обадила, за да му разкаже за случилото се.
Описала му подробно къде, кога и по какъв начин я е нападнало кучето, включително и
обстоятелството, че кучето било без каишка и в близост до него не е имало други хора.
Когато се върнал в България през лятото, баба му му показала къде точно по тялото е била
ухапана от кучето – в подбедрицата, мястото под прасеца на левия крак, като дори и към
този момент все още се виждали ясно изразени захапка и синка. Според св.Р. след
ухапването от кучето ищцата дълго време не можела да спи, събуждала се, стряскала се и
към настоящия момент се страхувала от кучета, да не я ухапят пак. Освен това от стреса,
който била преживяла баба му се разболяла от диабет. Твърди, че откакто се е върнал в
България в кра на месец август тази година три пъти бил ходил до с.Самуил и му направило
впечатление, че има бездомни кучета. Дори баба му му споделила, че отново е видяла
кучето, което я е ухапало. Свидетелят твърди, че в негово присъствие съселяни на баба му се
опитали да й повлияят да оттегли иска си срещу Общината.
Св.С. Р. – заместник кмет на Община Самуил посочва, че познава ищцата още от
времето, когато е била главен експерт в общината по образование, социални дейности,
култура и спорт, тъй като тя често е ползвала еднократните социални помощи. На
процесната дата сутринта свидетелката видяла ищцата да се качва по стъпалата към нейния
кабинет и от нея разбрала за ухапването от кучето, след което й осигурила служебен
транспорт до болницата в гр.Разград. Св.Р. твърди, че била разпоредила на служителя в
общината, който отговарял за безстопанствените кучета, да провери в околностите дали има
такива, но служителката я уведомила, че не е видяла никакви кучета. Според свидетелката
Община Самуил има програма и наредба за овладяване на популацията на бездомните
кучета и се работи в тази насока.
Св.С.А.С. – също заместник кмет на Община Самуил с ресор образование, култура,
социални дейности и образование, заявява че в общината имало разработена програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета и наредба, по която работели. От
2003г. имали сключен договор с Германо-българско сдружение, със седалище в гр.Русе,
който ежегодно подновявали, за различни дейности, свързани с безстопанствените кучета –
залавяне, обезпаразитяване, ваксинация, кастрация, поставяне на ушни марки и др., след
което били връщани на територията на общината. Преди две години от Общината преброили
бездомните кучета, поддържали и регистър, в който били описани кучетата и установили, че
броят им намалявал. От Сдружението периодично обхождали територията на Общината,
отделно откликвали и при всеки сигнал за проблем. Свидетелят твърди, че откакто той е
заместник кмет, за последните пет години, не си спомнял да е имало подавани сигнали за
нападения от страна на безстопанствени кучета.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че Община
Самуил е сключила на 27.04.2023 г. договор с Ветеринарна клиника № 18-91-046 на
Сдружение „Германо – българска помощ за животните“ с предмет залавяне, транспортиране,
кастрация, вътрешно и външно обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс, поставяне на
трайна идентификация – микрочип и видима идентификация – ушна марка на заловените
безстопанствени кучета на територията на Общината, връщането им по места на
неагресивни и здрави кучета, евтаназия на неизличимо болни кучета, издаване на паспорт
със снимка за всяко обработено куче, повторно залавяне при нужда, реваксинация,
настаняване на кучетата за стационарно лечение и/или в приют на Сдружението за
доотглеждане и осиновяване. Договорът е със срок от една година.
Представени са и регистри на безстопанствените кучета за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.,
както и копия на паспортите на 14 бр. кучета
Според заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза
от приложената по делото медицинска документация на името на М. С. и от проведени
3
прегледи на 26.02.2024 г. и на 04.09.2024 г. се установява, че се касае за два обловати
епителизиращи кожни участъка, покрити с кафява коричка, под които четири
отдиференцирани и успоредни широки линеарни охлузвания с по-голяма дълбочина в
долната част по външностранична повърхност на лява подбедрица, които по своята медико-
биологична характеристика са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалата. По морфологичния си вид описаните увреждания отговарят по
давност да са получени при инцидент от 16.02.2024 г. и са много характерни за ухапване от
куче – статични следи в горната част и динамично въздействие на зъби – в долната. В с.з.
вещото лице уточнява на първо място, че в съдебномедицинското удостоверение изрично е
посочена локализацията на травмата, след което подробно описва вида на откритите при
прегледа рани, както и механизма на получаването им с оглед анатомията на съзъбието на
кучето – предвид най-издадените напред и развити зъби (т.нар. „кучешки“ или трети зъби)
именно те оставят със заострените си върхове първите следи върху тялото при опит за
ухапване или ухапване. Това са т.нар. статични следи, при които се нарушава целостта на
меките тъкани и се наблюдава пробиване в дълбочина. Динамичните следи се получават при
опит да се съчлени съзъбието, при което остава отпечатък от режещите ръбове на резците на
горната или долната челюст или едновременно и на двете
Към момента на получаване на увреждането според вещото лице минималният
оздравителен период е около две седмици, с апликация на противобясна ваксина до
15.03.2024 г. Тъй като при прегледа пострадалата е съобщила за отключване на Захарен
диабет след инцидента, експертът е изискала справка за оказана болнична и извънболнична
помощ на ищцата за периода 2022 г. до момента на изготвяне на експертизата, извлечена от
масивите на РЗОК/НЗОК, която справка потвърждава съобщената анамнеза за новооткрито
заболяване, диагностицирано на 24.06.2024 г. Лечението е започнало с таблетна терапия, а от
30.08.2024 г. – инжекционно. По своята медико-биологична характеристика Стрес-диабетът
обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като към момента на
изготвяне на експертизата се касае за хроничен болестен процес без прогноза за пълно
излекуване и без реална опасност за живота. В с.з. вещото лице допълва, че в медицинската
наука е практика установяването на този тип стресогенен диабет да се случи в рамките на 3-
6 месеца, даже до година, след отключване на заболяването и това, че на 24.06.2024 г. е била
поставена диагнозата не противоречи на медицинската практика, напротив – това е класика
за установяването на този тип диагноза. Експертът уточнява, че няма обективен критерий,
по който да се прецени дали е имало и други стресогенни ситуации в периода след
16.02.2024 г. до момента на установяване на диабета, но с оглед времето, в което са се
появили оплакванията, наличието на категорична клиника, извършените прегледи и
поставената категорична диагноза, в случая се касае именно за стресогенен диабет. По
отношение на другите заболявания на ищцата вещото лице е категорично, че се касае за
абсолютно независими увреждания на системите на човешкото тяло. Сърдечната патология
не може да доведе до отключване на захарен диабет, точно обратното – захарният диабет
разстройва в своето развитие и динамика във времето напред, зрението, бъбреците,
сърдечната дейност, нервната система и оказва влияние върху всички органи и системи. В
тази връзка експертът заявява, че към настоящия момент е налице постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота, единствено поради факта, че захарния диабет е установен
само преди няколко месеца и все още не са се развили в своята класическа форма
усложненията. Тъй като това заболяване е с необратим характер и нелечимо, във времето
напред могат да възникнат усложнения, които да доведат до разстройство на здравето с
постоянна опасност за живота.
В производството по делото ищцата е направила съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 1050.00 лева, представляващи: 650.00 лева за държавна такса и 400.00лв. за
възнаграждения на вещо лице.
Ответникът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 400.00 лева за
изплатено възнаграждение за адвокат.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявените искове са с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД -
осъдителни искове за защита на увреденото лице, което по съдебен ред търси обезщетение за
причинените му от непозволеното деяние имуществени и неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху стойността на обезщетенията от деня на причиняване на вредите.
Чрез тези искове се реализира деликтната отговорност на причинителя, възникнала поради
неизпълнение на общото задължение да не се вреди никому.
Разгледани по същество искът за имуществени вреди е основателен, а искът за
неимуществени вреди – частично основателен.
4
Съгласно задължителната съдебна практика по иск за вреди от нараняване от куче в
тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от
питомно животно отговаря неговия собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е
безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание
чл.49 ЗЗД поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има
собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са положителни и
подлежат на доказване. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е
противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на
правно определено поведение (Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017
г., IV г. о., ГК).
В случая, от събраните гласни доказателства и от писмените такива, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи, че на процесната дата - 16.02.2024 г. ищцата
е била нападната и ухапана от куче в долната част на лявата подбедрица, което е причинило
нарушаване на целостта на меките тъкани с пробиване в дълбочина, както и четири
успоредни линеарни охлузвания. Пострадалата е откарана в Спешно отделение в гр.Разград,
където й била поставена ваксина против бяс и раните й са обработени, като през следващият
един месец тя е посетила здравното заведение за поставяне на още 4 ваксини по график.
Дълго време след инцидента ищцата не можела да спи, събуждала се, стряскала се и към
настоящия момент се страхувала от кучета, да не я ухапят пак.
Спорните моменти в настоящото производство са два – дали кучето, което е
нападнало и ухапало ищцата е безстопанствено и дали Община Самуил е проявила
противоправно бездействие за овладяване на популацията на безстопанствените кучета чрез
адекватни мерки, така че да не е станала причина за причинените на ищцата вреди от
ухапване на безстопанствено куче на територията на Общината.
Съгласно трайната съдебна практика тежестта за доказване на факта, че кучето е
безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването е
пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски
показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни
обстоятелства преди, по време и/или след инцидента (Решение № 50151 от 19.10.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о., решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, ІV г. о.
И др.). В случая ищцата е описала кучето по белезите, които е възприела по време на
инцидента, включително като е посочила, че кучето е било без каишка и наоколо не е имало
други хора. Тъй като инцидентът е настъпил изненадващо, кучето е нападнало пострадалата
отзад и веднага след това е изчезнало от погледа на ищцата, то друга идентификация не би
могла да се изисква. Допълнително ищцата уточнява, че след инцидента отново е виждала
това куче, докато е чакала пред кабинета на личния си лекар в с.Самуил и го е показала на
медицинската сестра. Освен това според св.Р. баба му не за първи път е била нападана в
с.Самуил от бездомни кучета. Самият той също наскоро при посещение в с.Самуил бил
нападнат от такива кучета докато карал колело
Ответната община счита, че ищцата не е успяла да докаже, че кучето, което я е
ухапало, е безстопанствено, тъй като не била посочила дали то има ушна марка. В тази
връзка следва да се отбележи, че както вече беше посочено, нападението е станало
изненадващо, отзад, докато ищцата е теглила пари от банкомат, което не й е позволило да
види дали кучето има ушна марка.
Съвкупният анализ на събраните гласни доказателства сочи, че кучето, което е
нападнало ищцата е безстопанствено, тъй като от една страна липсват белези, които да го
идентифицират като домашно животно, а от друга страна са налице поредица от факти,
които го определят именно като такова без стопанин – липсвала каишка на врата му, каквато
обичайно се поставя на домашни любимци, наблизо е нямало хора, за които може да се
предположи, че са негови стопани, налице са данни, че това куче е било виждано да се скита
в с.Самуил и в последствие, включително и данни, че на територията на селото има и други
бездомни кучета. Обстоятелството, че ищцата не е видяла дали кучето има ушна марка, не
може да обоснове извод, че кучето не е безстопанствено. Ушната марка е един от
признаците, по които едно куче може да бъде идентифицирано като безстопанствено, но не е
единствения. Св.Р. е категоричен, че е виждал и други безстопанствени кучета на
територията на с.Самуил, които не са били с ушна марка. Фактът, че описаното от ищцата
куче не фигурира с белезите си сред регистрираните от Общината бездомни кучета също не
може да се приеме като доказателство, че то не е безстопанствено. Видно е от показанията
на св.Сами, че един от източниците на бездомни кучета са пазарните дни в отделните
5
населени места на територията на Общината. В тези дни най-често се случвало да се появят
такива кучета и когато от Общината установят наличието им, сигнализирала Сдружението, с
което имала договор. Т.е. напълно възможно е на територията на Община Самуил да има и
бездомни кучета, които не са регистрирани с ушна марка.
Изложеното налага извода, че ищцата доказа при условията на пълно главно доказване,
че кучето, което й е причинило процесните увреждания, действително е безстопанствено по
смисъла на закона.
По отношение на втория спорен момент - Според съдебната практика отговорността за
чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 ЗЗД е обективна (безвиновна), защото
възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на
вредата. Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна - ако
той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за
неговите действия. Такава е отговорността и на общината за вреди от безстопанствени
кучета - тя отговаря, ако нейните служители не са положили дължимата грижа.
За да се прецени дали е налице правно бездействие следва да се установи какви са
задълженията на Общината, респективно на общинските служители, регламентирани със
Закона за защита на животните. Съгласно чл. 40 ал. 3 ЗЗЖ Общинските съвети приемат
програма за изпълнение на Национална програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на
съответната община. Кметовете на общини организират изпълнението на програмата и
плана по ал. 3 (чл. 40 ал. 4 ЗЗЖ). Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗЗЖ органите на местната власт
изграждат приюти за безстопанствени животни, а ал. 1 и ал. 3 от същата разпоредба
уточняват, че Безстопанствените животни се настаняват в прияти, за чиято дейност
отговарят кметовете на населените места.
Според нормата на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ Кучетата, настанени в приют, се кастрират,
обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс, след което се предоставят безвъзмездно на лица,
които желаят да ги отглеждат като компаньони, според ал. 3 на същата разпоредба кучетата,
за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти,
определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети.
Анализът на законовата разпоредба сочи, че основната мярка за надзор е именно
настаняването на кучетата в приюти и само по изключение се допуска те да бъдат връщани
по местата, от които са взети. В разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр.2-ро ЗЗЖ е предвидено, че
кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50, което
означава че чрез взети от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение
спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в приют или чрез
връщане по места).
От представените от ответната община писмени доказателства не се установява
общината да е предвидила и провела други конкретни мерки за ефективно овладяване на
популацията на бездомните кучета и за предотвратяване на агресивното поведение на тези
животни спрямо хората, освен сключването на ежегодни договори със Сдружение „Германо
– българска помощ за животните“ за възлагане на дейности по общинска програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Самуил,
които от своя страна провеждат профилактични мероприятия и обработка, отразени в
паспортите.
След като спрямо ищцата е било проявено агресивно поведение от безстопанствено
куче, то тогава се касае до ненавременна намеса на общинските органи за предприемане на
посочените в програмата и договора мерки. Явно е, че мерките за надзор върху
безстопанствените кучета, намиращи се на територията на общината, не са приложени
адекватно, съответно на популацията на бездомните кучета, след като по улиците са
останали агресивни кучета, които нападат хора и им причиняват телесни увреждания и
психически стрес, който от своя страна води и до отключване на тежки и нелечими
заболявания. В тази връзка съдът счита за необходимо да отбележи, че твърденията на св.Р.,
че посоченото от ищцата куче не било открито на територията на с.Самуил от изпратен от
свидетелката общински служител, както и твърденията на тази свидетелка и св.Сами, че
през последните пет години не знаели за други сигнали за ухапвания от бездомни кучета, са
несъстоятелни. Обстоятелството, че известно време след инцидента кучето не е открито на
територията на парка, не освобождава ответната община от задълженията да издири кучето
и спрямо него да бъдат предприети съответните мерки по закон и програма. Същевременно
на настоящия съдебен състав е служебно известно във връзка с произнасяне по гр.д. №
208/2019 г. по описа на РС – Исперих, по което Община Самуил също е ответник по
6
предявен срещу нея иск по чл. 49 ЗЗД – ухапване от бездомно куче, че процесния случай не
е инцидентен – обстоятелство, което би следвало да е известно на двамата свидетели в
качеството им на длъжностни лица, особено на св.Р., която е работила в Община и преди
2019 г.
По делото липсват данни Общината да е предприела мерки за изграждане на приют за
настаняване на безстопанствени кучета, така както й е възложено освен със закон и с чл. 5 от
Наредба № 20 за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на
Община Самуил, приета от ОбС – Самуил.
Щом законът определя изискуемия резултат – да се предотвратят условията,
създаващи опасност за живота и здравето на хората, който общината следва да постигне и
ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е
противоправно и при настъпване на вреди тя носи отговорност.
Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства
и установените по делото факти във всеки конкретен случай. Заключението по назначената
съдебномедицинска експертиза категорично установява, че в резултат от процесния
инцидент ищцата е получила описаните телесни увреждания, от които е претърпяла
неимуществени вреди, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата. Същевременно експертизата е категорична, че след този инцидент
пострадалата е отключила ново заболяване – стресогенен диабет, което по своята медико-
биологична характеристика обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според гласните доказателства ищцата дълго време не можела да спи, събуждала се,
стряскала се и към настоящия момент се страхувала от кучета, да не я ухапят пак. Раните от
ухапванията стояли видими няколко месеца след това и й създавали дискомфорт.
Предвид събраните по делото доказателства съдът в настоящия си състав приема, че
справедливия размер за обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания непосредствено след инцидента и в последвалия
оздравителен период на раните, както и последвалите от инцидента усложнения –
отключване на ново хронично и нелечимо заболяване – стресогенен диабет, е 10 000.00 лв. и
до този размер искът следва да бъде уважен. За сумата над 10 000 лв., до първоначално
предявения размер от 15 000.00 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Това е така, тъй като макар категорично да се установи, че заболяването по
своята медико-биологична характеристика обуславя постоянно разстройство на здравето, то
към настоящия момент е в начален стадии и не се е разгърнало в пълнота.
По отношение на имуществените претенции съдът намира същите за основателни и
доказани до размера от 88.00 лв. Видно е от представените писмени доказателства, че
ищцата е платила 50.00 лв. за съдебно-медицинско удостоверение, 7 бр. билети по 5.00 лв. и
1 бр. билет по 3.00 лв. за пътуване до гр.Разград за поставяне на още четири ваксини против
бяс по график. За сумата над 88.00 лв. по делото липсват разходно-оправдателни документи.
Ищцата претендира 80.00 лв. за транспортни разходи, но представя доказателства за сторени
такива в размер на 38.00 лв., поради което искът над сумата от 88.00 лв., до първоначално
претендирания размер от 130.00 лв. следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са възраженията на ответната община, че представените от ищцата
документи за транспортни разходи – автобусни билети, не са годни доказателства, тъй като
върху тях липсва отбелязване за дата, на която е бил осъществен превоза. Действително
върху представените 8 бр. билети не е отбелязано с коя автобусна фирма е извършен превоза
и на кои дати и час, но съдът счита, че ищцата категорично доказа, че след първоначално
поставената й ваксина против бяс на 16.02.2024 г., тя е посетила болницата в гр.Разград още
4 пъти по график, за да й бъдат поставени и следващите апликации от ваксината.
Пострадалата е от с.Голям Извор и от житейска гледна точка твърдението, че е пътувала до
гр.Разград с автобус за ваксините е напълно логично.
При горния изход на делото и на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи възстановяване на направените от ищцата деловодни разноски по
производството, съразмерно на уважената част от иска, а именно 700.00 лева.
На основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответника
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 150.00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ОБЩИНА САМУИЛ, БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес - с.Самуил, обл.Разград, ул.“Хаджи Димитър“ № 2,
представлявана от Кмета Д.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на М. И. С., ЕГН: **********, от с.Голям
Извор сума в размер на 10 088.00 /десет хиляди осемдесет и осем/ лева, представляваща
обезщетение за репариране на причинените от инцидента на 16.02.2024 г. неимуществени
вреди в размер на 10 000.00 лева като част от цялото вземане от 23 000 лв. и
имуществени вреди в размер на 88.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди над сумата от 10 000.00 лв., до първоначално претендирания размер
от 15 000.00 лв., частичен иск от цялото вземане от 23 000 лева и иска за имуществени вреди
над сумата от 88.00 лв., до първоначално претендирания размер от 130.00 лв., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ОБЩИНА САМУИЛ, БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес - с.Самуил, обл.Разград, ул.“Хаджи Димитър“ № 2, представлявана от
Кмета Д.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на М. И. С., ЕГН: **********, от с.Голям Извор сумата от
700.00/седемстотин/ лева - направени от страната съдебни и деловодни разноски по
производството, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. И. С., ЕГН: **********, от с.Голям
Извор, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА САМУИЛ, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес -
с.Самуил, обл.Разград, ул.“Хаджи Димитър“ № 2, представлявана от Кмета Бейтула Сали
Мюмюн, сумата от 150.00/сто и петдесет/ лева - направени от страната съдебни и
деловодни разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
8