Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Дойчев
в.гр. дело №
761 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фаза на извършването.
Образувано е по въззивна жалба на И.Х.А., с която се обжалва Решение №
11/25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 877/2016 г. на Районен съд-Девня, в
следните части:
1) В частта, в която е поставен в дял и
изключителна собственост на Ф.Х.А., следния допуснат до съдебна делба недвижим
имот, находящ се в с. Изворник, общ. Вълчи дол:
ДВОРНО МЯСТО цялото с площ 1 070 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-105 в кв.26, заедно
с построените в него къща с площ 130 кв.м., състояща се от полуетаж от коридор и избено помещение от 12 кв.м. с прозорци и
жилищен етаж от три стаи, коридор, баня и тоалет, пристройка от кухня и стая и
дворен тоалет и навес (второстепенна постройка) с площ 40 кв.м., без посочени в
документа за собственост съседи, а по скица №329/2016 г. парцели ІІІ-109,
ІІ-110, Х-104, І-101, ІІІ-101 и V-103, на основание чл.349, ал.2 ГПК.
2) В частта, в която е осъден И.Х.А., да
заплати на Ф.Х.А., сумата от 6447.50 лв (шест хиляди
четиристотин четиридесет и седем лева, 50 ст.), представляваща припадащата се
на И.Х.А. част на стойността на извършените от Ф.Х.А. подобрения в допуснатия
до делба гореописан недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване – 04.12.2017 г. до окончателното плащане, на
основание чл.61, ал.1 и ал.2, вр. чл.60, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Посочва се, че Ф.Х.А. е работила продължителен период от време в чужбина преди
и след откриване на наследството. В тази връзка се оспорват изводите на
районния съд за наличието на предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК за
възлагането на имота в дял на Ф.Х.А.. Посочва се още, че разпоредбата на чл.
349, ал. 2 от ГПК изисквала фактическо живеене на съделителя
в жилището към момента на откриване на наследството, а не само адресна
регистрация като постоянен адрес.
На следващо място
се оспорват изводите на районния съд за дължимост от страна на въззивника
на половината от извършените от въззиваемата разходи за ремонт на жилищната
сграда в размер на 6447.50 лева. Навеждат се твърдения, че от представените
фактури и касови бонови не ставало ясно дали материалите са закупени от
въззиваемата. Не били представени доказателства, от които да се установи
реалния размер на извършените разходи и увеличената стойност на имота.
Моли се за отмяна
на първоинстанционното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което процесният недвижим имот –
дворно място, заедно с построените в него къща с площ 130 кв.м., пристройка от
кухня и стая и дворен тоалет и навес (второстепенна постройка) с площ 40 кв.м.,
да бъдат изнесени на публична продан, а както и да бъде отхвърлен иска за
заплащане на сумата от 6447.50 лева.
В срока по чл. 263
от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, с който се оспорва
изцяло въззивната жалба. Излагат се подробни
аргументи за мотивираността, законосъобразността и обосноваността на решението
в обжалваната част. Въззиваемата посочва, че никога
не е оспорвала, че от 2003г., след съкращаването й от работа, за по няколко
месеца е работила в Турция с различна продължителност – от 2 до 4-5 месеца,
след което отново се завръщала в България и живеела постоянно заедно с баща си,
като никога не е била в друго жилище. Посочва още, че в процесния
имот се намират покъщнината й, вещите й. Към момента на смъртта на баща й, също
била в имота. Навежда доводи, че периодичното й отсъствие не може да промени
факта, че това е нейното единствено и постоянно жилище.
По отношение на
направените подобрения, въззиваемата посочва, че те са направени от нея, като
същите съответствали на посочените в касовите бонове и фактури строителни
материали. Извършените ремонти били установени категорично от разпитаните по
делото свидетели. Средствата, употребени за ремонтите надхвърляли стойността на
самото жилище, но това се дължало на пазарната конюнктура при селските имоти, а
не на „надписване“ от страна на въззиваемата. Моли се за потвърждаване на
решението на районния съд в обжалваните части. Претендират се разноски за
настоящата инстанция.
В о.с.з. въззивникът, чрез своя процесуален представител поддържа
подадената въззивна жалба. Моли за уважаването й. Претендира
разноски. Въззиваемата, чрез своя процесуален
представител, оспорва въззивната жалба, поддържа
писмения отговор. Моли за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт. Претендират се разноски.
С влязло в сила
Решение № 98 от 01.06.2017 г. на РС-Девня, e допуснато извършване на съдебна
делба за следните недвижими имоти, находящи се в с.
Изворник, общ. Вълчи дол: 1. ДВОРНО МЯСТО цялото с площ 1 070 кв.м.,
съставляващо УПИ ІХ-105 в кв.26, заедно с построените в него къща с площ 130
кв.м., състояща се от полуетаж от коридор
и избено помещение от 12 кв.м. с прозорци и жилищен етаж от три стаи,
коридор, баня и тоалет, пристройка от кухня и стая и дворен тоалет и навес
(второстепенна постройка) с площ 40 кв.м., без посочени в документа за
собственост съседи, а по скица №329/2016 г. парцели ІІІ-109, ІІ-110, Х-104,
І-101, ІІІ-101 и V-103; 2. ЛОЗЕ с площ 1.071 дка, трета категория, м. „Старите
лозя”, съставляващо имот №14061 по карта на землището, при граници: имоти
№14050, №14062, №14124, №14060 и №14049; 3. ЛОЗЕ с площ 0.944 дка, трета
категория, м. „Старите лозя”, съставляващо имот №14115 по карта на землището,
при граници: имоти №14114, №14125 и №000027; 4. НИВА с площ 16.699 дка, трета
категория, м. „Кюклюк”, съставляваща имот №15012 по
план за земеразделяне, при граници: имоти №15017, №15018, №15011, №000029 и
№15013; 5. НИВА с площ 23.300 дка, трета категория, м. „Бостанлък”,
съставляваща имот №20026 по план за земеразделяне, при граници: имоти №20027,
№20013, №20038, №20025 и №000040; 6. НИВА с площ 26.200 дка, трета категория,
м. „Бюлюкляр”, съставляваща имот №28008 по план за
земеразделяне, при граници: имоти №28014, №28007, №28008, №28012 и №000050, при
квоти за делбата по 1/2 идеални части за Ф.Х.А., ЕГН ********** и И.Х.А., ЕГН **********,
на основание чл.34 ЗН.
В първото с. з. от
фазата по извършване на делбата е отправено от съделителя
Ф. А. искане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, прието за разглеждане от
районния съд, за възлагане на делбения имот – дворно
място и жилищна постройка, обосновани с твърдения за неподеляемост
на имота, придобиване чрез наследяване, обитаване от претендиращия съделител към смъртта на наследодателя и липса на друга
жилищна собственост за съответния съделител.
В първото заседание
от фазата по извършване на делбата е отправена и е приета за разглеждане
претенция по сметки от ищцата Ф. А. за заплащане на сумата 7530.00 лв, представляваща приспадаща се част 1/2 от стойността на
извършени от нея подобрения в наследствения гореописан имот.
Предмет на въззивно обжалване, респективно на въззивна
проверка е само дали са налице основанията за възлагане в дял на Ф.А. на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, ДВОРНО МЯСТО цялото с площ 1 070 кв.м.,
съставляващо УПИ ІХ-105 в кв.26, заедно с построените в него къща с площ 130
кв.м., състояща се от полуетаж от коридор
и избено помещение от 12 кв.м. с прозорци и жилищен етаж от три стаи,
коридор, баня и тоалет, пристройка от кухня и стая и дворен тоалет и навес
(второстепенна постройка) с площ 40 кв.м., както и следва ли другият съделител И.Х.А. да заплати на Ф.А. сумата от 6447.50 лв (шест хиляди четиристотин четиридесет и седем лева, 50
ст.), представляваща припадащата се на И.Х.А. част на стойността на извършените
от Ф.Х.А. подобрения в допуснатия до делба гореописан недвижим имот.
По отношение наличието на представките по чл. 349,
ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния жилищен имот
на съделителя Ф.А.:
Разпоредбата на чл.
349, ал. 2 от ГПК сочи, че ако неподеляемите имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставен в негов дял. В т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК е прието, че основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим
имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение
да служи за задоволяване на жилищни нужди. В закона няма дефиниция на
посоченото изискване "да е живял в него" (т. е. процесното
жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение.
В случая, от приетото
по делото, неоспорено, компететно и обективно дадено
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза вх.№194 от 12.01.2018
г., се установява,че допуснатия до делба имот дворно място с площ 1070 кв.м.,
съставляващо УПИ IX-105 в кв.26 по план на с. Изворник, общ. Вълчи дол, ведно с
изградена масивна едноетажна жилищна сграда, е реално неподеляем. Същият е и наследен
от страните от техния баща Х. И. Х. и е служил за задоволяване на жилищните
нужни на наследодателя на страните – факт, безспорно установен от разпита и на
двете групи свидетели.
От показанията на св.
М. Х. и св. Ж. Х., на които съдът дава пълна вяра, се установява, че Ф.А. е
живяла с наследодателя в процесния имот към момента
на откриване на наследството през 2004 г. Съделителката
е работила заедно със св. Х. в „Агрополихим“ до 2000 г, като е пътувала редовно
до работа с автобус, осигурен от предприятието. До 2000 г. Ф.А. е живяла единствено
с баща си в процесния имот в с. Изворник. След
съкращаването й от „Агрополихим“, съделителката е
започнала да работи в захарни заводи, а след 2002 г. е започнала работа в
Турция, като на 2-3 месеца се е прибирала в обратно в България при баща си в процесния имот – този извод се подкрепя от това, че Ф. А.
не е притежавала друго жилище. През лятото на 2003 г. е направила ремонт на
банята, а през октомври отново е заминала за Турция за няколко месеца. Мебелите
й, покъщнината й са били винаги в процесния имот в с.
Изворник. През 2004 г., тъй като баща й бил болен, Ф. А. се е върнала да го
гледа, започнала да се грижи за баща си, включително в болницата – носела му
храна и др. След смъртта на баща си, съделителката е
останала в къщата, за да направи ремонт. От разпита на свидетелите Х. се установява, че съделителят
Ф.А. не е имала и не е живяла в друго жилище към момента на откриване на
наследството през 2004г. Съдът кредитира показанията на св. М. Х. и св. Ж. Х.,
тъй като те са дългогодишни приятели с Ф. А. и имат преки впечатления за личния
й живот. Показанията на двамата свидетели са логични, последователни и взаимнодопълващи се, без вътрешни противоречия. Същите, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, водят до извода, че при откриване на
наследството от наследодателя Х. Х. , починал на 11.04.2004 г., съделителката е живяла в процесното
жилище. Обстоятелството, че Ф. А. е работила периодично за по няколко месеца в
чужбина не може да се счита за промяна на постоянното й местоживеене и на
центъра на жизнените й интереси. Съдът намира, че не е нужно съделителката да е живяла, респ. да е ползвала имота всекидневно
– в случая е от значение, че Ф.А. не е
късала връзката с процесния имот, респ. с баща си,
към момента на откриване на наследството, независимо от това, че е пътувала
периодично до Турция по работа. При връщането си в България, Ф. А. се е връщала
именно при баща си в процесния имот, като аргумент за
това е и че Ф. А. не е притежавала друго жилище – факт, който не е опроверган
от останалия доказателствен материал. Показанията на св. М. Х. и св. Ж. Х., следва
да се кредитират и поради това, че се подкрепят от събраните по делото писмени доказателтства, от които се установява, че постоянният
адрес на съделителката е в с. Изворник, а наличната
предходна регистрация за друг настоящ адрес е за ведомствено жилище, обитавано
до приключване на съответното трудово праоотношение с
„Агрополихим“, няколко години преди датата на откриване на наследството за
наследодателя Х. Х. . ВОС не споделя показанията на свидетелите Н. Х. а и Д. М.,
че въззиваемата не е живяла в процесния имот към момента
на откриване на наследството през 2004 г., а само спорадично е посещавала и
пребивавала в бащината си къща, тъй като е нормално, при периодични трудови
ангажименти на ищцата в чужбина, да не е пребивавала в имота постоянно, като показанията
им не са в състояние да променят извода на съда, че Ф.А. не е късала връзката с процесния имот, респ. с баща си, към момента на откриване
на наследството и че това е бил нейния единствен дом в страната през целия период,
докато е работила в чужбина, още повече, че постоянният й адрес е бил винаги в
с. Изворник.
Предвид горното и с оглед наличието на
предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК, процесният неподеляем имот следва да се възложи в дял на съделителката Ф.А..
Районният съд е достигнал до същите
фактически и правни изводи, поради което решението му следва да бъде потвърдено
в тази част.
По
отношение на претенцията за сметки на Ф.А. за заплащане от И.А. на сумата от
6447.50 лв, представляваща извършените от Ф.Х.А.
подобрения (разходи) в процесния недвижим имот:
От събраните гласни доказателства от разпита
на св. М. Х. и Ж. Х. , се установява, че процесните
СМР са били извършени по поръчка и със средствата на съделителката
Ф. А., като същата е участвала и с личен труд в част от ремонтните дейности.
Свидетелите описват видовете СМР, които са били извършени – ремонт на покрив на
двете пристройки, на къщата и на стопанските постройки; основен ремонт на двете
стаи в пристройките – сложен теракот, ламинат, окачени тавани, мивка, смяна на дограма,
обзавеждане на кухня и трапезария; теракот в мазата;
шахта-септична яма. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те
са участвали с личен труд в част от ремонтите дейности, съответно са очевидци при
извършване на част от извършените СМР. Съдът не дава вяра на другата група
свидетели – св. Салиева и св. М., доколкото техните показанията не се подкрепят
от останалия писмен и гласен доказателствен материал. Именно изявленията на
свидетелите . М. Х. и Ж. Х. , следва да се кредитират, тъй като кореспондират и
се подкрепят от представените множество писмени доказателства от съделителката Ф. А. – касови бележки, фактури, стокови
разписки – както и от приетата повторна комплексна съдебно-техническа и
съдебно-оценителна експертиза. Вещите лица, изготвили експертизата, са
направили оглед на имота и са констатирали, че процесните
СМР са реално извършени: в жилищната сграда е бил изграден нов санитарен възел,
ремонт на покрив, ремонт на стълбище към изба, поставяне на фаянс около мивка
изба, подмяна на прозорци-изба; в пристройката – ремонт на покрив, подмяна на
прозорци и врати, ремонт на стаите, вкл. направа на нов таван, шпакловки,
боядисване, поставяне на теракот и ламинат по под, измазване и боядисване на фасата; в стопанска постройка – ремонт на покрив, частична
циментова настилка; изграждане на беседка в двора; изграждане на асмалък в двора; изграждане на септична яма в двора; ремонт
на външна ограда и входна врата.
С оглед на горното, от събраните по делото
гласни доказателства от разпита на св. М. Х. и Ж. Х., писмени доказателства
(фактури касови бонове и стокови разписки) и изготвената повторна комплексна
СТЕ, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, следва да се приемат за
доказани извършените от Ф.А. подобрения в имота.
По делото няма данни И.А. да е изразил
съгласие с извършените подобрения, но не е установено и изрично
противопоставяне от негова страна, поради което отношенията му с Ф.А. по повод
извършените от последната подобрения, следва да се уредят съобразно правилото
на чл.61, ал.1 и ал.2, вр. чл.60, ал.1 ЗЗД – водене
на чужда работа без пълномощие – в този смисъл Решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г. на ВКС. Съсобственикът Ф.А.,
в случая, е действала и в свой интерес, поради което
другият съсобственик И.А. отговаря само до размера на обогатяването си, тъй
като подобряването на съсобствения имот увеличава не
само стойността на дела на подобрителя, а този и на
останалите съсобственици. Съгласно съдебната практика, на съделителя
Ф. А. се дължи по-малката сума между извършените разходи за СМР и увеличената
стойност на имота. Идеята е, че ако разходите са по-големи от увеличената
стойност на имота, останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с
който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената
вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до
размера на разходите, които биха направили за подобрението на имота.
От приетата по делото СТЕ се установява, че
пазарната цена на дворното място, ведно с построените в него масивната
едноетажна жилищна сграда, пристройка и полумасивна
стопанска постройка, е в общ размер на 8 500.00 евро (16525.00 лева, от
които 3680.00 лева за дворното място). Пазарната стойност на извършените
подобрения в постройките е 16 721.00 лева. При определяне на дължимото
обезщетение (до размера на обогатяването на И.А.), следва да се вземе предвид само
стойността на пазарната оценка на сградите, в който са извършени подобренията,
без дворното място, която възлиза на 12895.00 лв (16525.00
– 3680=12895). Тъй като стойността на сградите е по-малка стойността на
разходите за извършените СМР, следва да се приеме, че съделителят
И.А. се е обогатил само до размера, с който се е увеличила стойността на дела
му от съсобствената вещ. Така приспадащата се
стойност на притежаваната ½ ид.ч от съделителя И.А., възлиза на 6447.50 лв.
Предвид горното следва да се приеме, че Въззивникът И.А. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата сумата от 6447.50 лева, представляваща увеличената стойност на
неговия дял (1/2 ид.ч.) в съсобствения
имот, вследствие на извършените от Ф.А. подобрения.
Районният съд е достигнал до същите
фактически и правни изводи, поради което решението му следва да бъде потвърдено
в тази част.
По
разноските:
Поради неоснователността на предявената въззивна жалба, на основание чл. 355, изр. 2 от ГПК, вр. чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК, вр.
с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът И.А. следва да
заплати направените от въззиваемата страна Ф.А.
разноски в размер на 600.00 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11/25.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 877/2016 г. на Районен съд-Девня.
ОСЪЖДА И.Х.А. с ЕГН:********** да заплати на Ф.Х.А.
с ЕГН: ********** сумата от 600.00 (шестстотин) лева разноски по настоящото
дело, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: