№ 1710
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501642 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М. ЕМ. ХР., ЕГН
********** и М. ЕМ. Д., ЕГН ********** срещу решение
№261189/05.04.2021г., постановено по гр. дело №4542/2019г. по описа на
ВРС, само в частта, относно определените квоти, евентуално лица, като молят
да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, по силата на
което се допусне делбата при квоти 1/6 за двете ищци и една шеста за първата
ответница, три шести - за втората. Евентуално –молят да се приеме, че
съделители са само двете ищци и преживялата съпруга, като бъде изключено
от делбата дружеството. Считат, че фактите по делото са правилно
установени, но въз основа на тях съдът е направил грешни правни изводи.
Оспорват изводите на първ. съд досежно обявеното завещА.е, вписано на
12/03/2019 год., с рег.№ 5434, дв.вх. регистър № 5391/12/03/2019 год., акт 2,
том 110/2019 год., с което общият наследодател Е.Гл. завещава за след
смъртта си описА.ят хотелски комплекс на ответницата. Жалбоподателите
изразяват несъгласието си, че саморъчното завещА.е е универсално, а не
частно такова. Считат, че изводът е произволен и немотивиран. При
положение, че се е установило наличието и на други вещи -недвижим и
движими с незначителна стойност и предназначение, то даденото тълкуване
на волеизявлението на наследодателя е неточно. Самото посочване на имота
не прави завещА.ето частно, но волята на наследодателя, а и нескончаемите
усилия на преживялата съпруга, са в „спасяване" на този имот, което се
1
установява и от последващата сделка по покупко-продажбата, в която са
„жертвА." средства за нотариални, общински и държавни такси. Считат, че
това завещА.е е отменено, на основА.е чл.38, ал.1 ЗН, вр. чл.39 ЗН, чрез
изрично изявление в нотариален акт. ЗавещА.ето представлява едностранен
формален акт, с който едно лице се разпорежда със своето имущество за след
смъртта си. Поради това, че завещА.ето не поражда действие в момента на
съставянето му, а при откриване на наследството, законът дава свобода на
завещателя при промяна на волята, да отмени съставеното завещА.е и да
остави имуществото си на наследниците по закон, или да се разпореди с ново
завещА.е. Отмяната на завещА.ето може да стане изрично, мълчаливо или
чрез преработване на вещта, а специално за частното завещателно
разпореждане - при отчуждаване на вещта /чл. 38 - чл. 41 ЗН/. Позовават се на
чл. 41, ал.1 ЗН, според който отчуждението изцяло или отчасти на една
завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато
вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде
унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. Излагат, че
волята на наследодателя е била "А.-М[1]А.Г." ЕООД, ЕИК ********* да
придобие всички права върху имота. Именно по тази причина завещА.ето
следва да се счита ОТМЕНЕНО. Дружеството е трето лице, което формално
няма общо с физическото лице и в нотариалния акт е записано, че са плащА.
пари като цена. Ето защо и само въз основа на цялостното разпореждане с
тази вещ, то завещА.ето следва да се счита отменено. По изложените
съображения считат, че делбата следва да се допусне между двете дъщери на
наследодателя, при квоти за тях от по 1/6, а по отношение на другия
съделител, който следва да бъде дружеството, което е придобило имота с
покупко-продажба, или ако се приеме, че цялата продажба е нищожна,
каквито са и твърденията на останалите съделители, то следва да се изключи
дружеството от делбата, а имотът да се подели между ищците и А.Г. като
наследник по закон и като съсобственик въз основа на покупко-продажба и
приращение на имота и сградите. Ако съдът чете, че е на лице завет, то
жалбоподателките, твърдят, че той е нищожен, тъй като завещателното
разпореждане е противно на закона, на обществения ред и на добрите нрави,
правно основА.е за нищожност съгласно чл.42, б. „в" от ЗН. Ако все пак
съдът приеме, че документът е универсално завещА.е и валидно е породило
действие, то излагат, че според чл. 14 от Закона за наследството, всеки може
чрез завещА.е да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да
накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена
категории наследници - това са родителите възходящи от първа степен,
децата и внуците. В случай, че наследодателят се разпореди с повече от
разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към
наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му
част. Твърдят, че своевременно са направили искане в тази насока. Тъй като
със завещА.ето, наследодателят е нарушил тяхната запазена част, то правят
искане съдът да я възстанови, като отмени завещателното разпореждане до
2
размера на разполагаемата част. Следва да се има предвид, че А. Г. като
физическо лице, е предпочела да не атакува правно сделката, поради което
следва да се приеме, че тя желае да притежава дялове собственост в имота
само като собственик на капитала на юридическо лице, но не и като
физическо лице. Молят съдът да постанови решение в искА.я от смисъл.
Въззиваемите стрА. АН. Д. ГЛ. и „А.-М.А. Г.“ ЕООД са депозирали
писмен отговор, в който излагат становище за неоснователност на въззивната
жалба. Считат, че оспореното завещА.е не е нищожно, тъй като не са налице
предпоставките по чл. 42“в“ от ЗН. Излагат, че отчуждаването на една
отделна вещ или имот от имуществото на завещателя не отменя
универсалното завещА.е, което може да бъде отменено само чрез способите
по чл. 38-39 ЗН в предвидената за тях форма. Договорът за продажба,
обективиран в НА 122/2013г. не съдържа клауза, насочена към отмяна на
извършеното през 2005г. завещателно разпореждане от Е.Гл., поради което
въпросът за неговата отмяна с последващо разпореждане може да стои само
при определяне на завещателното разпореждане на наследодателя от
25.10.2005г. като частично. На следващо място твърдят, че определянето на
завещателното разпореждане като общо по см. на чл. 16, ал.1 ЗН е правилно и
следва преди всичко от изразената в завещА.ето воля на завещателя. Считат,
че оплакването за неправилно определяне на съделителителите и квотите е
бланкетно. Доколкото липсват конкретни доводи срещу участието на някой
от съделителите или по отношение на размер на дяловете. Излагат, че първ.
съд е зачел влязлото в сила решение на ВАпС по в.т. дело №341/2016г., с
което извършената от Емил и Ан. Гл.и продажба от 12.07.2013г. е обявена за
нищожна до размера на 1/3 ид. част от продадените имоти, като купувачът
„А.-М.А. Г.“ ЕООД е запазил правата си върху 2/3 ид. част от имот. В
откритото наследство на Е.Гл. е включен делът му от СИО върху процесните
имоти, прекратена с негова смърт на 03.01.2014г., или 1/6 ид. част от същите,
по отношение на която е извършено намалението на запазените части от ¼ ид.
част за всяка от ищците. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно, както и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събрА.те доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели
на въззивното производство, очертА. с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано е по иск, предявен на М. ЕМ. ХР., и М. ЕМ. Д., ЕГН
********** срещу АН. Д. ГЛ. ЕГН ********** и „А.-М-А.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, за делба на
поземлен имот, с идентификатор 51826.26.98, стар номер № 000202, целият с
площ от 9.815 дка, находящ се в землището на с. Новаково, ЕКАТТЕ 51826,
3
общ. Аксаково, обл. Варна, кадастрална единица № 563, по плана за
възстановяване на земи и гори от горския фонд, категория на земята при
неполивни условия - девета, в м-ст „Пещерите“ /по първичен документ за
собственост „Батова“, с. Новаково/, ведно с всички трайни подобрения и
насаждения в имота, както и построените в имота: комплекс „Емона“,
включващ: мотел-механа „Емона“, с идентификатор: 51826.26.98.5 и
застроена площ 103,81 кв.м /по първичен документ за собственост/, а по
скица - 129 кв.м, състоящ се от търговска част, кухненски блок, сА.тарен
възел, подготвителна зала, шубер за готова продукция, ведно със склад към
него с площ от 29,43 кв.м /по първичен документ за собственост/; хотелска
част, със застроена площ от 155,86 кв.м /по първичен документ за
собственост/, а по скица - 133 кв.м и идентификатор 51826.26.98.3, състояща
се от седем стаи и два сА.тарни възела, както и жилищна сграда-еднофамилна
с ид. 51826.26.98.1, с площ от 56 кв.м, на два етажа; селскостопанска сграда с
ид. 51826.26.98.2, с площ от 46 кв.м на един етаж; селскостопанска сграда с
ид. 51826.26.98.4, с площ от 21 кв.м; селскостопанска сграда с ид.
51826.26.98.6, с площ 39 от кв.м. Ищците излагат, че са дъщери на Е.Ив.Гл.
ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на **********., а ответницата по
делбата - АН. Д. ГЛ. е негова преживяла съпруга. Твърдят, че делбените
имоти са придобити от АН. Д. ГЛ. по време на брака с Е.Ив.Гл., сключен на
07.11.1990 г., чрез две последователни сделки -договор за покупко-продажба,
сключен с „Кооперативен съюз“, гр. Варна, вписан в регистъра на
кооперациите № 4 под № 4 том.9, стр.14, ф.д. 8804/1992 г. по описа на ВОС,
обективиран в нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на недвижим имот
№ 129, т. III, рег.№ 5595, д. № 406 от 2001 го. на нотариус А.Г. – рег.№ 194 на
НК, вписан с вх.р. № 7136 от 12.06.2001 г., акт № 76, т. XX, д. № 4613 на
СВп-Варна и договор за покупко-продажба на недвижим имот №
231/19.05.2005 г., сключен с Национално управление по горите, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо
Ботев“ №55, който договор е вписан в СВп - Варна на 30.05.2005 г., том VIII,
№ 261 и вх. рег. 12720. Считат, че по силата на законовата презумпция на чл.
19 СК /отм./, техният баща е придобил ½ идеална част от описА.те имоти в
режим на СИО, прекратена със смъртта му. Ответното дружество, от своя
страна придобива заявените за делба имоти по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 122, том I, peг. № № 6751 от 2013
г., на нотариус № 116 на НК, вписан с вх.рег. № 15752, акт. № ХХ, т. XLI,
дело №8448 от 15.07.2012 г. на СВп - Варна. С влязло в сила решение по
в.т.дело №341/2016г. по описа на Варненски апелативен съд този договор за
продажба е обявен за нищожен за размера до 1/6 ид.ч. от имота за всяка от
ищците М. ЕМ. ХР. и М. ЕМ. Д., поради накърняване на добрите нрави, на
основА.е чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, съобразно наследствените права на двете
ищци или общо до размер от 1/3 от предмета на сделката. Със саморъчно
завещА.е на общия наследодател, обявено на 05.08.2014г., с peг. №
4876/05.08.2014г., дело № 14/2015г. вписано на 12/03/2019г. Е.Гл. завещава за
4
след смъртта си описА.я хотелски комплекс на ответницата. Ищците оспорват
описаното по-горе завещА.е, като на първо място го считат за отменено, на
основА.е чл. 38, ал.1 ЗН, вр. чл.39 ЗН, чрез изрично изявление в нотариален
акт. В условия на евентуалност излагат довод, че завещателното
разпореждане е нищожно, като противоречащо на закона, на обществения ред
и на добрите нрави, съгласно чл. 42, б. „в“ ЗН. Наред с това твърдят
наличието на относителна симулация при продажбата на имотите, с цел да се
прикрие друг вид разпореждане. Излагат и съображения за нееквивалентност
на престациите по договора и липса на реално заплащане на продажната цена.
На следващо място, евентуално ако се приеме, че това завещА.е е валидно и е
породило действие, правят възражения за възстановяване на запазената за
всяка от двете ищци част от наследството на баща им. С оглед изложеното,
молят да бъде допусната делба на двата имота между съделителите, при
установени по делото квоти, съобразно направените възражения.
Чрез депозирА.я в срока по чл.131 ГПК отговор, ответниците излагат
становище за допустимост, но неоснователност на иска за делба. Не оспорват,
че по време на брака с Е.Ив.Гл., сключен през 1990г., чрез договор от
19.05.2005 г. и договор, обективиран в НА рег. №5595 от 12.06.2001г. АН. Д.
ГЛ. е придобила описА.я поземлен имот от 9815 кв. м и построените в него
сгради, както и, че чрез договор по НА № 122 т. 1 рег. № 6751 от 12.07.2013 г.
вторият ответник- А. –М-Г.“ ЕООД е придобил ПИ № 000202 с площ от 9815
кв.м, идентичен с ПИ 51826.26.98. Не се оспорва също, че ищците са дъщери
и наследници по закон на Е.Ив.Гл., починал на 03.01.2014г., като и, че със
саморъчно завещА.е от 25.10.2005 г., Е.Ив.Гл. се е разпоредил със своето
имущество за след смъртта си, като е завещал на съпругата си мотел-механа
„Емона“ в м-т „Батова“ и парцел 000202 с площ от 9815 кв.м, идентичен с
процесния, което завещА.е е обявено с протокол рег.№ 4876/05.08.2014 г. на
нотариус с рег.№ 194 на НК, вписано вх.рег.№ 5434/12.03.2019 г. акт 110 на
СВ Варна; че с решение № 306/23.12.2016г. по т.д.№ 341/2016 г. на
Апелативен съд Варна, влязло в сила на 08.12.2017 г., е обявен за нищожен
договорът за продажба, сключен с НА № 122/12.07.2013 г. за размера до 1/6
ид.част за всяка от ищците, поради накърняване на добрите нрави, на
основА.е чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, като е потвърдено решение № 173/15.03.2016 г.
по т.д.№ 884/2014г. на ВОС т.о. за отхвърляне на исковете на настоящите
ищци и „А.-М-А.Г.“ ЕООД за прогласяване нищожността на пълномощно рег.
№ 6635/2013 г. поради липса на съгласие, евентуално за унищожаване на
едностранната сделка на осн. чл.29 ЗЗД, за нищожност поради липса на
представителна власт на осн.чл.42 ал.2 ЗЗД, за размера до 1/6 ид.част от
имота за всяка от ищците. Оспорват твърденията за отмяна на завещА.ето по
реда на чл.38 ал.1 вр. чл. 39 ЗН чрез отчуждаването на завещА.те имоти чрез
договора, обективиран в НА № 122/12.07.2013г. с твърдения за универсален
характер на завещателното разпореждане, а предвид изначалната нищожност
на договора за продажба от 12.07.2013 г., за липса на правно действие, с което
да бъде отменено това разпореждане. Оспорват възражението за нищожност
5
на завещателното разпореждане като противно на закона, на обществения ред
и на добрите нрави. Считат, че липсват неморални мотиви от страна на
наследодателя при извършване на завещА.ето. Оспорват се и твърденията за
нееквивалентност на престациите по продажбата от 2013г. Оспорват се и
възраженията на ищците за възстановяване на запазена част с твърдения за
наличие на наследствена маса включваща и други имущества извън поискА.те
за делба имоти.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Производството е за делба във фаза на допускането. Съобразно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
По настоящото дело предмет на делбата е процесния хотелски
комплекс, като спорът е досежно между кои лице е налице съсобственост, и
относно квотите на съсобственост.
Предмет на обжалване е решението за допускане на делбата по
отношение на квотите на съсобственост и евентуалното изключване от
делбата на дружеството, представляващо еднолична собственост на
въззиваемата страна, или ако съдът приеме, че сделката е нищожна- тогава
дружеството да се изключи от делбата, а същата да се допусне с А.Г.-като
преживяла съпруга.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на стрА.те по делото, след преценка на събрА.те по
делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между стрА.те липсва спор, че двете ищци са дъщери, а ответницата
АН. Д. ГЛ.-преживяла съруга /по силата на гр. брак, сключен през 1990г/, на
Е.Гл., починал на 03.01.2014г.
От приложените по делото писмени доказателства, се установява, че
чрез две последователни сделки -договор за покупко-продажба, сключен с
„Кооперативен съюз“, гр. Варна, вписан в регистъра на кооперациите № 4 под
№ 4 том.9, стр.14, ф.д. 8804/1992 г. по описа на ВОС, обективиран в
нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на недвижим имот № 129, т. III,
рег.№ 5595, д. № 406 от 2001г. и договор за покупко-продажба на недвижим
имот № 231/19.05.2005г., сключен с Национално управление по горите,
Булстат *********, АН. Д. ГЛ. придобива поземлен имот с площ от 9815 кв.
м, ведно с построените в него сгради; чрез договор по НА № 122 т.1 рег. №
6751 от 12.07.2013 г. на нотариус рег. № 116, вторият ответник „А. –М- А. Г.“
ЕООД придобива ПИ № 000202 с площ от 9815 кв.м, идентичен с ПИ
51826.26.98, като горепосочените имотите са придобити по време на брака с
Е.Ив.Гл., сключен на 07.11.1990 г.
С влязло в сила на 08.12.2017г. решение №306/23.12.2016г., постановено
по т.д.№ 341/2016 г. по описа на Апелативен съд Варна, договорът за
продажба, сключен с НА № 122/12.07.2013 г. е обявен за нищожен за размера
до 1/6 ид.част за всяка от ищците, поради накърняване на добрите нрави, на
основА.е чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, като е потвърдено решение № 173/15.03.2016 г.
по т.д. № 884/ 2014 г. на ВОС т.о. за отхвърляне на исковете на настоящите
ищци и „А.-М-А.Г.“ ЕООД за прогласяване нищожността на пълномощно рег.
6
№ 6635/2013 г. поради липса на съгласие, евентуално за унищожаване на
едностранната сделка, на осн. чл.29 ЗЗД, за нищожност поради липса на
представителна власт на осн.чл.42 ал.2 ЗЗД, за размера до 1/6 ид.част от
имота за всяка от ищците.
Със саморъчно завещА.е от 25.10.2005г., Е.Гл. завещава на съпругата си
„имуществото, което притежава по време на моята смърт“, представляващо
„мотел-механа „Емона“ в м-ст „Батова“, землище на с. Новаково, с парцел №
000202, състоящ се от 9,815 дка с ЕКАТТЕ 51826, община Аксаково, м-ст
„Пещерите“. ЗавещА.ето е обявено с нарочен протокол рег. №4876/05.08.2014
г., дело №14/2005 г. на А.Г. – нотариус рег. №194 на НК. Автентичността на
документа не е оспорена.
Спорен между стрА.те е въпросът, какъв е характерът на завещА.ето –
общо или частно.
Според ищците –сега въззивници, завещА.ето има характера на завет,
т.к. с него е завещана определена вещ, а именно процесния имот. Същото е
отменено на осн. чл. 38, ал.1 ЗН вр. чл. 39 ЗН чрез изрично изявление в
последващ НА.
Според ответниците, завещА.ето е общо и придава на А.Г. качеството на
наследник, поради което последващото прехвърляне на завещА.я имот не се
отразява върху правните му последици, които предизвиква.
В тази връзка, въззивният състав съобрази следното:
В саморъчното завещА.е /стр. 86/ на Е.Гл. дословно е записано: „правя
следните разпореждА.я с имуществото, което притежавам по време на моята
смърт, завещавам на съпругата си А.Г. мотел механа Емона, м-ст Батова,
землище на с. Новаково с парцел №00202 състоящ се от 9815 дка с ЕКАТТЕ
51825, общ. Аксаково, м-ст „Пещерите“.
Според константната съдебна практика, разгрА.чителният критерий,
въз основа на който дадено завещА.е се квалифицира като универсално или
частно, е установен в чл. 16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със
завещА.ето имущество. Когато завещА.ето има за предмет цялото или дробна
част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава
качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е
разпореждане с отделен имот от това имущество. По въпроса как следва да се
установи вида на едно завещА.е -дали е общо или частно, има формирана
трайна практика на ВКС, в която се приема, че волята на завещателя подлежи
на установяване при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване
на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД. Действителната воля на
завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещА.ето
се тълкуват във взаимна връзка и всяка една се схваща в смисъла, който
произтича от целия текст с оглед целта на завещА.ето, обичаите в практиката
и добросъвестността. В определени случаи съдът следва да отчита и
останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната
воля на завещателя като се прилагат правилата на формалната логика. Дори
при съдържащото се в текста на завещА.ето изброяване на конкретно
имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.
При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане
когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя
следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета
на завещА.ето. /в този смисъл са решение № 24/2015 г. по гр. д. № 3526/2014
г., ВКС, II г. о. и решение № 268/2012 г. по гр. д. № 410/2011 г., ВКС, I г. о./.
В конкретното завещА.е, което се оспорва, завещателят „прави
разпореждане с имуществото, което притежава/м/“ по време на неговата
смърт, като „завещава на съпругата си А.Г. мотел- механа Емона, м-ст Батова,
землище на с. Новаково с парцел №00202 състоящ се от 9815 дка…“.
Следва да се посочи, че законът не предпоставя изискването при
съставяне на универсално завещА.е завещателят изрично да посочи, че се
разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на
конкретно имущество в самото завещА.е не е достатъчно да се приеме, че
7
същото представлява завет. При наличие на спор относно характера на
завещателното разпореждане, както в случаите когато същото съдържа
изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно
имущество, при тълкуване на волята на завещателя следва да се има предвид
и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещА.ето /в тоиз см.
решение №184/31.10.2013г. на ВКС по гр. дело №1438/2013г..
Имайки предвид горното, и тълкувайки волята на завещателя,
настоящият състав счита, че процесното завещателно разпореждане има
характера на частно акова по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН.
За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази конкретното
изявление на наследодателя, а именно, че се разпорежда с конкретно
имущество: мотел-механа Емона и парцела, в който е изграден.
Наследодателят не е посочил, че се разпорежда с цялото си имущество, което
се състои от тези/само/ имоти.
От друга страна, по делото се установи че освен тези имоти,
наследодателят е притежавал и друго имущество, а именно земеделски земя,
възстановени на неговата наследодателка Хр. Ил Г. с решение на ПК –
Севлиево от 16.07.1999г, както и лек автомобил, с първа регистрация на
името на Е. Гл. от 20.08.1993г.
Съдът съобрази още, че по своята правна същност, завещА.ето е
доброволен едностранен безвъзмезден отменим формален акт, с който едно
лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Тъй като
завещА.ето поражда действие със смъртта на завещателя, то волята на
последния кое лице и с какво имущество да облагодетелства, трябва да е
несъмнена. До момента на пораждане на действието му, завещателят е
свободен да промени волята си и да отмени завещА.ето, което може да стане
изрично или мълчаливо /чл. 38 ЗН/. Хипотеза на мълчалива отмяна на завет е
регламентирана в чл. 41, ал. 1 ЗС - отчуждаване изцяло или отчасти на
завещана вещ отмяна завета за това, което е отчуждено, дори и ако вещта
бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението е унищожено
поради други причини, а не поради порок във волята.
По силата на договора за продажба, обективирана в НА
№122/12.07.2013г., наследодателят Е. Гл. е прехвърлил на дружество „А. –М-
А. Г.“ ЕООД собствените си ½ ид. част от хотелския комплекс
След като завещА.ето, съставено през 2005г. има характерът на завет, то
с последващото прехвърляне /от 12.07.2013г./ на имотите, посочени в него, на
дружеството „А. –М-А. Г.“ ЕООД, същото е станало недействително, на осн.
чл. 19, ал.1 ЗН, тъй като към момента на откриване на наследството
/03.01.2014г./, наследодателят не е бил собственик на тази вещ. Следователно,
частното завещателно разпореждане не е произвело правно действие поради
отмяната му чрез отчуждаване на завещА.я имот по см. на чл. 41, ал. 1 от ЗН,
в който смисъл е трайната съдебна практика /напр. решение №337 от
05.05.1994 г. по гр. д. № 965/1992 г. на ВС, I-во г. о./.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът А.Г. не може
да се легитимира като сособственик въз основа на представеното частно
завещА.е.
Хипотезата на мълчалива отмяна на завет е регламентирана в чл. 41, ал.
1 ЗС - отчуждаване изцяло или отчасти на завещана вещ отмяна завета за
това, което е отчуждено, дори и ако вещта бъде отново придобита от
завещателя или когато отчуждението е унищожено поради други причини, а
не поради порок във волята/в този см. решение Решение № 229 от 2.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 279/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия
Маринова.
Възмездното прехвърляне на това имущество е било оспорено от
ищците, като както беше посочено по-горе, договорът е обявен за нищожен за
размера на 1/6 ид. части за всяка от тях, поради накърняване на добрите
нрави, на осн. чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
Доколкото разпоредителната сделка е отменена по отношение на 2/6 ид.
8
част на осн. накърняване на добрите нрави, а не порок във волята, то по
отношение на останалите 4/6 ид. части сделката е породила правното си
действие, и дружеството се легитимира като собственик на тази ид. Части.
Сделката е обявена за нищожна само по отношение на 2/6 ид. части от
имотите, т.е. по отношение на ид. части, съответстващи на наследствените
права на двете ищци Мадлена Манева и М.Д..
Ответницата Ан. Д. Г. не е оспорила действителността на сделката по
отношение на нейните ид. части, съответстващи на наследствените права по
отношение на имуществото, принадлежащо на общия наследодател Е. Гл.,
предвид което тя не следва да участва в делбата.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че от делбата
следва да бъде изключена А.Г. поради липсата на права в съсобствеността,
като процесните имоти следва да бъдат допуснати до делба между
съделителите и при квоти както следва: М. ЕМ. ХР. – 1/6 ид. част, М. ЕМ. Д. –
1/6 ид. част, „А.-М-А.Г.“ ЕООД, ЕИК *********- -4/6 ид. ч.
Доколкото завещателното разпореждане е прието за недействително на
осн. чл. 19 ЗН, то не са налице основА.я за възстановяване на запазени части
на осн. чл. 30. Ал.1 ЗН на наследниците по закон, и ищци в производството -
М. ЕМ. ХР. и М. ЕМ. Д.
Действително, в тази част липсва жалба, но доколкото съдът следва да
следи за допустимостта на производството, както и за правилното и точно
определяне на квотите в сособствеността, обжалваното решение следва да се
обезсили в частта, с която първ. съд е възстановил на осн. чл. 30, ал.1 ЗН
запазените части на въззивниците, като е намалил завещателното
разпореждане от 25.10.2005г.
В останалата част първ. решение следва да се измени, като бъде
допусната делба съобразно изложените по-горе мотиви.
Предвид вида на производството и липсата на искане за присъждане на
разноски, съдът не присъжда такива на въззивниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №261189/05.04.2021г., постановено по гр. дело
№4542/2019г. по описа на ВРС, 43-ти състав, В ЧАСТТА, с която се
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основА.е чл. 30, ал. 1 ЗН, запазената част на М. ЕМ.
ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. **************** от наследството на
Е.Ив.Гл. ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на **********., като се
НАМАЛЯВА извършеното от наследодателя Е.Ив.Гл. ЕГН **********, б.ж.
на гр. Варна, починал на **********. в полза на АН. Д. ГЛ. ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. ************, област Варна завещателно разпореждане
от 25.10.2005 г., обявено с нарочен протокол рег. №4876/05.08.2014 г., дело
№14/2005 г. на А.Г. – нотариус рег. №194 на НК, с 1/24 ид.част и в ЧАСТТА,
с която се ВЪЗСТАНОВЯВА, на основА.е чл. 30, ал. 1 ЗН, запазената част на
М. ЕМ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ***************** от наследството
на Е.Ив.Гл. ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на **********., като
се НАМАЛЯВА извършеното от наследодателя Е.Ив.Гл. ЕГН **********,
б.ж. на гр. Варна, починал на **********. в полза на АН. Д. ГЛ. ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ************, област Варна завещателно
разпореждане от 25.10.2005 г., обявено с нарочен протокол рег.
9
№4876/05.08.2014 г., дело №14/2005 г. на А.Г. – нотариус рег. №194 на НК, с
1/24 ид.част.
ИЗМЕНЯ решение №261189/05.04.2021г., постановено по гр. дело
№4542/2019г. по описа на ВРС, 43-ти състав, в ЧАСТТА, с която е допусната
делбата, както следва:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на поземлен имот, с идентификатор
51826.26.98, стар номер № 000202, целият с площ от 9.815 дка, находящ се в
землището на с. Новаково, ЕКАТТЕ 51826, общ. Аксаково, обл. Варна,
кадастрална единица № 563, по плана за възстановяване на земи и гори от
горския фонд, категория на земята при неполивни условия - девета, в м-ст
„Пещерите“ /по първичен документ за собственост „Батова“, с. Новаково/,
при грА.ци и съседи: имот 000563 - поляна на наследници на Ат.Н.К. и др.,
землищна грА.ца - част от отдел 63, подотдели „ж“, „и“ и „з“, в
териториалния обхват на дейност на Държавно лесничейство Варна, ведно с
всички трайни подобрения и насаждения в имота, както и построените в
имота: комплекс „Емона“, включващ: мотел-механа „Емона“, с
идентификатор: 51826.26.98.5 и застроена площ 103,81 кв.м /по първичен
документ за собственост/, а по скица - 129 кв.м, състоящ се от търговска част,
кухненски блок, сА.тарен възел, подготвителна зала, шубер за готова
продукция, ведно със склад към него с площ от 29,43 кв.м /по първичен
документ за собственост/; хотелска част, със застроена площ от 155,86 кв.м
/по първичен документ за собственост/, а по скица - 133 кв.м и идентификатор
51826.26.98.3, състояща се от седем стаи и два сА.тарни възела, както и
жилищна сграда-еднофамилна с ид. 51826.26.98.1, с площ от 56 кв.м, на два
етажа; селскостопанска сграда с ид. 51826.26.98.2, с площ от 46 кв.м на един
етаж; селскостопанска сграда с ид. 51826.26.98.4, с площ от 21 кв.м;
селскостопанска сграда с ид. 51826.26.98.6, с площ 39 от кв.м,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИ, И ПРИ КВОТИ както следва: за М. ЕМ.
ХР., ЕГН **********– 1/6 ид. част, за М. ЕМ. Д., ЕГН ********** – 1/6 ид.
част, и за „А.-М-А.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: ********** – 4/6 ид. част.
ИЗКЛЮЧВА от делбата на поземлен имот, с идентификатор
51826.26.98, стар номер № 000202, целият с площ от 9.815 дка, находящ се в
землището на с. Новаково, ЕКАТТЕ 51826, общ. Аксаково, обл. Варна,
кадастрална единица № 563, по плана за възстановяване на земи и гори от
горския фонд, категория на земята при неполивни условия - девета, в м-ст
„Пещерите“ /по първичен документ за собственост „Батова“, с. Новаково/,
при грА.ци и съседи: имот 000563 - поляна на наследници на Ат.Н.К. и др.,
землищна грА.ца - част от отдел 63, подотдели „ж“, „и“ и „з“, в
териториалния обхват на дейност на Държавно лесничейство Варна, ведно с
всички трайни подобрения и насаждения в имота, както и построените в
имота: комплекс „Емона“, включващ: мотел-механа „Емона“, с
идентификатор: 51826.26.98.5 и застроена площ 103,81 кв.м /по първичен
10
документ за собственост/, а по скица - 129 кв.м, състоящ се от търговска част,
кухненски блок, сА.тарен възел, подготвителна зала, шубер за готова
продукция, ведно със склад към него с площ от 29,43 кв.м /по първичен
документ за собственост/; хотелска част, със застроена площ от 155,86 кв.м
/по първичен документ за собственост/, а по скица - 133 кв.м и идентификатор
51826.26.98.3, състояща се от седем стаи и два сА.тарни възела, както и
жилищна сграда-еднофамилна с ид. 51826.26.98.1, с площ от 56 кв.м, на два
етажа; селскостопанска сграда с ид. 51826.26.98.2, с площ от 46 кв.м на един
етаж; селскостопанска сграда с ид. 51826.26.98.4, с площ от 21 кв.м;
селскостопанска сграда с ид. 51826.26.98.6, с площ 39 от кв.м АН. Д. ГЛ.,
ЕГН:********** поради липса на съсобственост и ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на нея.
НЕ присъжда разноски
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280
ГПК в 1 месечен срок от връчването му на стрА.те.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11