Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 209 по описа на РС Враца за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Стими – 97“ ООД
твърди, че на 04.09.2020 год. предоставил в заем на ответника Х.К.Ц. сума в
размер на 4 150 (четири хиляди сто и петдесет лева). Сочи, че съгласно
договорката помежду им, сумата му била преведена по банковата сметка на
неговата жена Д. В. И.в „Юробанк България" АД, клон Враца. В платежното
нареждане като основание било посочено „Х.Ц. заем - „Стими – 97“ ООД“. Твърди
се, че заемната сума е следвало да бъде върната от ответника до края на месец
септември 2020 год. Излага се освен това, че по времето на сключване на
договора за заем ответникът работел по трудов договор на длъжност „Шофьор,
товарен автомобил (международен транспорт)" в ищцовото дружество „Стими –
97“ ООД. След като същият самоволно не се явил на работа без основателна причина
цяла седмица, със Заповед № 25/21.09.2020 год. трудовото правоотношение било
прекратено. Твърди се, че ищецът е правил многократно опити да се свържа с
ответника по телефона, за да поиска връщане на заемната сума, но той не желаел
да говори с него и отхвърлял разговорите.
Поради изложените
съображения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4 150 (четири
хиляди сто и петдесет лева), представляваща получен и невърнат заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска в съда до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор,
ответникът Х.К.Ц. оспорва основателността на предявения иск. Оспорва и факта,
че между страните е сключен договор за заем, като сочи, че не това е действителното
основание за извършения паричен превод. По същество излага различна от ищеца
фактическа обстановка. Поддържа, че процесната сума му е предоставена във
връзка с изпълнение на трудовите му задължения. Сочи, че не е поемал задължение
за връщане на предоставената сума по банкова сметка ***, с която живее на
съпружески начала. Излага, че в периода
от 29.08.2020 г. до 06.09.2020 г., Х.Ц. изпълнявал международен превоз на
товари по релация: България-Холандия-България, в изпълнение на възложеното му
от работодателя „Стими – 97“ ООД, с товарен автомобил до 3.5 т. - бус, с ДК № ***,
собственост на дружеството. На 04.09.2020 г. Ц. спрял във връзка с извършена
проверка от компетентните органи за контрол на движението по пътищата в Марктхайденфелд,
Германия на посочен от тях паркинг Ленгфург „Паркплац ам Майн“. Сочи, че
вследствие на приплъзване на товара (ролки с плат) около 10:25 часа настъпило
пътно-транспортно произшествие с имуществени щети, като, докато шофьорът бил
извън автомобила, във връзка с проверката, товарният автомобил с изключен
двигател, при движение назад излязъл от пътя и се установил до намиращата се в
непосредствена близост река. Щетите били на задната броня и спукан резервоар на
автомобила. Твърди се, че на ответника била наложена глоба за извършеното
административно нарушение в размер на EUR 125.00. Тъй като застрахователната
полица на работодателя с включен автоасистанс не се намирала в товарния
автомобил, Х.Ц. следвало да бъде репатриран от мястото на ПТП до местен сервиз.
Излага в отговора, че за случилото се бил уведомен работодателят му, както и
жена му Д. И.. След като придружил репатриращия автомобил, натоварил буса до
сервиза, и като не разполагал със служебни пари, а само ДКВ с карта за зареждане
на гориво, предоставена му от дружеството работодател, ответникът се свързал с
дъщерята на управителя на „Стими - 97 ООД“ - Надя, която отговаряла за
конкретния транспорт, за да уточнят плащането на услугата към немската фирма.
Поддържа, че стойността на репатрирането от мястото на ПТП до сервиза била в
размер на EUR 2 050.00, или в левова равностойност 4 049.55 лв. Това и била
причината за превода на процесната сума в размер на 4 150.00 лв. от „Стими –
97“ ООД по сметка на Д. И., с дебитната карта към която Х.Ц. разполагал, за да
заплаща пътни такси и др., поради наложени запори върху банковите му сметки,
каквато била практиката на фирмата в такива случаи. Сочи, че сумата за
заплащане на глобата изтеглил от картата на И. и заплатил в брой. За да вземе
товарния автомобил, ответникът Ц. заплатил на ПОС терминал на AUGE GmBH,
Marktheident AIRA24147 с 3 броя транзакции суми, съответно:
- EUR 1 000.00, в левова равностойност 1 975.39 лв. на
04.09.2020 г.;
- ЕUR 600.00, в левова равностойност 1 185.24 лв. на
04.09.2020 г.;
- EUR 450.00, в левова равностойност 888.92 лв. на
05.09.2020 г., като плащанията били 3 броя поради ограничени дневни лимити за
извършване на плащания с дебитната карта на И..
Излага се освен това в
отговора на исковата молба, че за общата стойност на услугата „репатриране“, по
нареждане на работодателя били издадени съответните документи и фактура на
„Стими – 97“ ООД, които шофьорът оставил заедно с всички останали документи за
транспорта в товарния автомобил. След това отново по нареждане на работодателя,
ответникът Ц. закарал буса в сервиз на около 4 км., стопанисван от българска
фирма „Никс Метал“, чийто адрес разбрал от свой колега, за да се извършат
ремонтните работи на по-ниска стойност от немската фирма. Сочи, че тъй като
бусът имал застраховка „автокаско“ и вече бил в български сервиз за ремонт, Х.Ц.
се прибрал с друг колега до България. След като се прибрал в страната,
трудовото правоотношение между страните било прекратено. Твърди, че за вписаното
като основание за превод в нареждането към банката - заем, Ц. разбрал едва по
повод на образуваното настоящо съдебно производство.
Поради тези и останалите
съображения, изложени в отговора на исковата молба, моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Установява се, че с платежно нареждане от 04.09.2020
год. лицето Т.С. С. превел по банковата сметка на лицето Д. В. И. в „Юробанк
България" АД сумата от 4150 лева. Като основание било посочено „Х.Ц. заем
- „Стими – 97“ ООД“.
От приетата по делото заповед № 25/21.09.2020 г.,
издадена от ищцовото дружество „Стими – 97“ ООД, на ответника Х.К.Ц. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение поради неявяването му на работа 10
последователни работни дни, считано от 08.09.2020 г. до 21.09.2020 г.
От приетите по делото три броя бордеро, издадени на
09.09.2020 г. от „Юробанк България" АД, се установява, че от банковата
сметка на лицето Д. В. И. са извършени следните три транзакции на ПОС терминал
на AUGE GmBH, Marktheident AIRA24147:
-
EUR 1 000.00, в левова равностойност
1 975.39 лв. на 04.09.2020 г.;
-
ЕUR 600.00, в левова равностойност 1
185.24 лв. на 04.09.2020 г.;
-
EUR 450.00, в левова равностойност
888.92 лв. на 05.09.2020 г.
Прието по делото е и заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, без възражения от страните. От същото се
установява, че ищецът „Стими-97“ ООД надлежно е осчетоводил фактура № 1132348
от 04.09.2020 г. на стойност 2 111,00 евро /4128,76 лева/, издадена от AUGE
GmBH, Altfeld за извършените операции/работа/ за репатриране на товарен
автомобил Рено Мастер Дк № *** на 04.09.2020 г. след претърпяно ПТП от
автомобила. От ищцовото дружество бил издаден протокол за самоначисляване на
ДДС по чл. 117 от ЗДДС № **********/04.09.2020 г. към фактура № **********/04.09.2020
г. и в него бил начислен 20% ДДС в размер на 825,75 лв., като протоколът бил
отразен както в дневниците за продажби, така и в дневниците за покупки с право
на данъчен кредит, в данъчен период месец септември 2020 г. На вещото лице било предоставено писмо с изх. №
06991/12.10.2020 г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с което уведомява
„Стими-97“ ООД, че не дължи изплащане на обезщетение по щета № 470420202042170
за МПС с peг. № ***, тъй като уврежданията на автомобила се дължат на грубото
нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация на
МПС от неговия водач, който не го е осигурил срещу самопотегляне, като по този
начин е предизвикал неговото увреждане.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и
обективно, кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпита на трима свидетели. От показанията на свидетелката Н. С. С. -
дъщеря на управителя на ищцовото дружество „Стими - 97“ ООД и служител в
същото, се установява, че към 04.09.2020 г. ответникът Х.Ц. е бил работник в дружеството.
Работил при тях, докато не се случил
инцидент с управляван от него микробус в Германия – същият бил хвърлен в река. Заявява,
че на ответника му били предоставени пари на заем, за да си изплати разходите
по причинената щета. Сочи, че му превели парични средства, за да плати
стореното, като уговорката им била да си изработи парите, които са му
предоставени. Паричната сума от 2 111,00 евро била преведена на 04 септември на
2020 година - когато се случил инцидентът. Свидетелства, че ответникът говорил
с нея, като лично ѝ декларирал, че ще си изработи парите, които са му
предоставени. След инцидента в Германия, ответникът не се върнал на работа.
Парите били преведени от брата на свидетелката, който също бил служител във
фирмата, по сметка на жената на ответника. Заявява, че с ответника нямали
уговорка за срок, в който да изработи и върне паричната сума.
От показанията на свидетеля Т. С. С. - син на управителя на ищцовото дружество и
служител в същото, се установява, че ответникът
Х.Ц. бил шофьор в „Стими - 97“ ООД, докато паднал с транспортно средство
на дружеството в река в Германия. Сочи, че чрез неговата сметка превел сумата
от 2111,00 евро. Уговорката с ответника била, че последният ще си изработи тези
пари, като не бил уговорен срок за това. Сумата била преведена по сметка на жената
на ответника.
По делото е разпитана и свидетелката Д.В. И. – живееща
във фактическо съжителство с ответника. Сочи, че ѝ е известно, че
ответникът работил в ищцовото дружество до септември 2020 г., както и че е
настъпило ПТП в Германия във връзка с работата му. Не ѝ е известно между
страните да е имало уговорка във връзка с паричната сума. Потвърждава, че от
„Стими - 97“ ООД превели процесната
парична сума по нейна банкова сметка, *** на повредения микробус. Парите били
преведени директно в сервиза, за ремонт на превозното средство.
Съдът, съобразявайки вероятната заинтересованост на
свидетелите от изхода на спора по смисъла на чл. 172 ГПК, кредитира показанията
и на тримата, като счита, че между тях няма противоречия. Показанията на
свидетелите са логични, последователни и подкрепящи се с останалите
доказателства по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: 1/ че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем; 2/ реалното предаване на паричната сума на
заемателя и 3/ че за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата
сума в претендираниия размер. При доказване на горното, в тежест на ответника е
да докаже връщане на заетата сума.
С проекта за доклад по делото, обективиран
в определение от 23.02.2021 г. и приет за окончателен в проведеното открито
съдебно заседание на 07.04.2021 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че: 1/ на
04.09.2020 год. ищцовото дружество е извършило паричен превод в размер на
сумата от 4150 лева по сметка на Д. В.И., която сума е достигнала до ответника Х.К.Ц.,
като спорно между страните е основанието за превода; 2/ към 04.09.2020 год.
страните са се намирали в трудово правоотношение. Тези обстоятелства се
установяват и от събраните по делото доказателства /преводно нареждане от
04.09.2020 г., заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и
свидетелски показания/.
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД заемът за
потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът е реален договор, при който едната страна предоставя на другата
заместими вещи, а получателят се задължава да ги върне. Този договор не
предпоставя предходни правни отношения между заемателя и заемополучателя.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Основанието, на което е сключен определен
договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се
позовава на него (Решение № 52/22.05.2009 г. по т.
дело № 695/2008 г. на I т.о. на ВКС). Ищецът е представил платежно нареждане
от 04.09.2020 год., в което като основание за извършения паричен превод е посочено
„Х.Ц. заем - „Стими – 97“ ООД“. Само по
себе си обаче така изписаното основание за превод представлява едно едностранно
изявление на наредителя на сумите, което не обосновава наличие на облигационна
връзка по договор за заем, така както се твърди. Изписаното основание в
документа – „заем“, не отразява волеизявлението на получателя тази сума да бъде
приета като заем.
При наличие на различни хипотези относно
факта на плащането, не може от самия факт на предаването на сумата, при липса
на други данни, да се презюмира, че страните сключват договор за заем. Не може
да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа
на сключен договор за заем между тях. Освен като заем, плащането може да бъде
резултат на уреждане на сметки, дарение, погасяване на дълг или наличие на
някакво друго правоотношение между страните. В случая ответникът не е признал и
изрично се е противопоставил на твърдението за наличие на облигационна връзка с
ищеца, произтичаща от договор за заем. Напротив, излага твърдения за наличие на
трудово правоотношение с ищеца и произлезли от същото имуществени вреди за
работодателя. Освен това следва да се посочи, че по въпроса представлява ли
достатъчно доказателство за сключване на договор за заем платежно нареждане,
имащо характер на разписка, с посочено изрично в него основание „заем” е
формулирана постоянна практика на съдилищата, вкл. и ВКС, даваща отрицателен
отговор на поставения въпрос – в този смисъл: Определение № 305/24.03.2015 по гр. дело №159/2015 на ВКС, ГК, III
г.о.; Решение № 390/20.05.2010 г. гр. дело № 134/2010 г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на I т.о. на ВКС и др.
За доказване на основанието за предаване
на процесната сума по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Н. С. С.и Т.С. С. - деца на управителя на ищцовото
дружество и служители в същото. И двамата свидетели твърдят да са пряко
ангажирани с предаването на сумата – така свидетелката С. е разговаряла по
телефона с ответника Ц. непосредствено след инцидента със служебния автомобил в
Германия, а свидетелят С. е наредил банковия превод на процесната сума. И
двамата свидетели заявяват, че с ответника не е бил уговорен срок (падеж), в
който сумата следвало да бъде възстановена на ищцовото дружество. Освен това разкриват
каква е била и конкретната уговорка с ответника
- свидетелите сочат, че Х.Ц. следвало да си изработи получената сума, с която била покрита причинената от него
щета по автомобила. Свидетелката С. дори възпроизвежда буквално поетото от
ответника задължение - „Наде, знаеш -
няма проблем, ще си ги изработя, няма проблем за това“. Налага се извод, че
ответникът се е съгласил да възстанови сумата чрез полаган от него труд, което
предполага удържане на суми от трудовото му възнаграждение до погасяването
ѝ. Така поетото от него задължение обаче не разкрива единия от кумулативно
необходимите елементи за наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за заем за потребление, а именно – съгласие за получаване на сумата
като заем и връщането ѝ като такъв в определен срок. По делото не се
установи и твърденият от ищеца падеж за изпълнение на задължението – до края на
месец септември 2020 г. И макар уговарянето на срок за връщането да не е
задължителен елемент, то съгласието за получаване на сумата като заем е
необходим елемент на този договор. Съгласието за „изработване“ на сумата и извършването
на удръжки от трудовото възнаграждение от работодателя обаче разкрива друго
правоотношение между страните – имуществена отговорност на работника и служителя
пред работодателя за вредите, причинени при и по повод изпълнение на трудовите
задължени. Освен това Х.Ц. проведе успешно насрещно доказване /което по правило
може и да не е пълно/, че получената от него сума действително е използвана
конкретно за покриване на причинената от него щета по служебния автомобил
/съдебно-счетоводна експертиза, банкови извлечения, както и свидетелски
показания/. Отговорността на работника бива ограничена по чл. 210 КТ, за
реализирането на която има специален ред в КТ, който изключва общия исков ред и
при която се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника до
определен размер (чл. 210, ал. 4 КТ и чл. 206 КТ), както и пълна по чл. 211 КТ,
която се осъществява по съдебен ред. Предвидена в закона е и хипотеза, в която
поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането
на сумата не може да стане чрез удръжки от трудовото възнаграждение (чл. 210,
ал. 5 КТ).
В обобщение може да се посочи, че за да е
налице облигационна връзка по договор за заем, следва да са налице две
насрещни, съвпадащи волеизявления, а за това липсват доказателства по делото. Ищецът
доказа предаването на процесната сума на ответника, което е и безспорно между
страните, но не проведе пълно и главно доказване на поето насрещно задължение
от получателя за връщане на сумата. Липсват доказателства за това ответникът да
е поел задължение да върне процесната сума като заем, като от събраните по
делото доказателства по-скоро се разкрива извършено от него признание за
причинена на работодателя имуществена вреда във връзка с изпълняваната от него
работа и дадено съгласие сумата да му бъде удържана от трудовото възнаграждение.
В случая обаче иск за ангажиране имуществената отговорност на работника не е
предявен в производството по делото и не следва да се разглежда налице ли са
елементите от фактическия му състав.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото в
размер на 800,00 лева, от които 500,00 лева адвокатско възнаграждение и 300,00
лева възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Стими – 97“ ООД, ЕИК ********* против Х.К.Ц., ЕГН **********
иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Х.К.Ц.
да заплати на „Стими – 97“ ООД сумата от 4150,00 лева, представляваща
предоставени на 04.09.2020 год. и невърнати
парични средства по сключен договор за заем, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Стими – 97“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Х.К.Ц., ЕГН ********** сумата от 800,00 лева разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: