РЕШЕНИЕ
№180
гр. Русе, 31.07.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 259 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба от Държавен
съдебен изпълнител при СИС на Районен съд – Русе против отказ
№20190711101656-2/17.07.2019г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията към Министерство на правосъдието. Обжалва отказа като неправилен,
постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила, като иска да бъде отменен от съда.
Жалбата срещу
отказа е подадена на 24.07.2019г., видно от посоченото в уведомителното писмо
на Агенцията по вписванията, а той е постановен на 17.07.2019г. и изпратен за
връчване на 19.07.2019г., поради което жалбата е в срок. Подадена е от оправомощено лице, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Със заявление вх. №
20190711101656/11.07.2019г. от ДСИ Е.П.е постъпило искане за вписване на
промени по партидата на ТРИДЕКСА ЕООД, ЕИК *********, а именно вдигане на запор
върху дружествения дял от капитала на дружеството по изп.дело№20124520400105.
Към заявлението е приложено съобщение
до Агенция по вписванията-ТР за вдигане на запора, наложен на В.М.Д., длъжник
по изп.дело №20124520400105. В съобщението е
посочено, че запорът е наложен на 12.02.2013г. по изп.дело
№20124520400105 върху дружествения дял от капитала на ТРИДЕКСА ЕООД , ЕИК
*********.
Длъжностното лице е отказало заявеното
вписване, като се е мотивирало с това, че при извършената проверка по реда на
чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ установило, че към заявлението не е представен документ за
платена държавната такса, дължима съобразно чл. 431, ал. 4 ГПК, вносима от всизкателя за сметка
на длъжника. В тази връзка, на осн. чл.22, ал.5 вр. чл.21, т.9 от ЗТРРЮЛНЦ, е указало на заявителя да представи документ за внесена държавна
такса. Поради обстоятелството, че указанията не били изпълнени в срока по
чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, на осн. чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице постановило отказ по подаденото заявление.
Тези съображения на длъжностното лице
по регистрацията не могат да бъдат споделени. Те са неправилни и противоречат
на закона. Съгласно чл.12 от ЗТР държавна такса се събира по тарифа на
Министерски съвет и се заплаща за вписване и обявяване в търговския регистър.
Съгласно извлечение от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията – чл.16а, ал.2, за вписване на обстоятелства, включително запор или
вдигане на запора се събира държавна такса.
Въпросът, който се поставя следва ли държавен съдия-изпълнител да внесе
държавна такса по сметка на Агенция по вписванията-ТР. Този въпрос е от
значение за правилността на указанията на длъжностното лице по регистрация и
основанието на формирания отказ. Настоящият съдебен състав намира, че таксите,
събирани от агенция по вписвания, търговски регистър са държавни такси по
определение на закона. Съгласно чл.264, ал. 1 от ЗСВ в районните съдилища
има държавни съдебни изпълнители. Те биват назначавани по силата на закона от
министъра на правосъдието. Осъществяват принудително изпълнение на частни притезания на основание чл. 264, ал. 2 от ЗСВ. Поради това,
съдът намира, че макар и да осъществява принудително събиране на вземания по
реда на ГПК, самият съдия-изпълнител не дължи държавна такса. Предприетото
от съдебния изпълнител действие по вдигане на
запора следва от закона - чл.433, ал. 3 ГПК и се осъществява
служебно от ДСИ при наличие на
съответните предпоставки за това, поради което предприето от
ДСИ действие като произтичащо от закона не е
обвързано от внасяне на ДТ.
За
пълнота на изложеното следва са
посочи, че разпоредбата на чл.431, ал.4 ГПК е неприложима, тъй като касае
вписване на обезпечителните мерки по изпълнителното производство, в които
случаи се дължи съответната държавна или местна такса, която се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника, освен в
случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84 ГПК. Изрична е
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно която държавните органи са
освободени от внасяне на държавна такса. В този смисъл съдът намира, че не са
били налице предпоставките за даване на указания от ДЛР за внасяне на държавна
такса в това производство.
Отказът се явява
правилен по други съображения.Вдигането на запора става само при наличие на
фактическия състав на чл. 433, ал. 3 от ГПК, който изрично предвижда именно, че
вдигането става служебно незабавно след влизане в сила на постановлението за
прекратяване или разпореждането за приключване на изпълнителното производство.
Т.е преценката която следва да се извърши е дали съдия- изпълнителя с изпращане
на съобщение и подаване на заявление за вдигане на запора удостоверява това обстоятелство. В
настоящия случай към заявлението и към жалбата, инициирала регистърното
производство липсват данни за влязло в сила постановление за прекратяване на
изпълнителното производство или разпореждането за приключване на изпълнителното
производство, наложило служебно вдигане на запора. Само по себе си обявлението
на съдия-изпълнителя за вдигане на запора не удостоверява това
обстоятелство.
В обобщение, атакуваният пред съда отказ е
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
По тези съображения и на основание
чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20190711101656-2/17.07.2019г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията-Търговски регистър,
постановен по заявление, вх.№ 20190711101656/11.07.2019г. за вписване на
промени по партидата на ТРИДЕКСА ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението до страната, че
е изготвено.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър.
СЪДИЯ: