ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 502
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.229 ал.1 т.4 от ГПК във вр. с
чл.108 от ЗС и чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Постъпила е частна жалба от ОСМ. С. С., ЕГН – **********, чрез адв.М.Р.,
против Определение № 260148/27.04.2021г. по гр.д.№ 1192/2020г. по описа на Районен съд
–Карлово, I гр.с., с което на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по делото
до приключване на гр.д.№ 402/2021г. по описа на Районен съд – Карлово. Моли да бъде
отменено и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въззиваемата страна М. ОСМ. К., чрез адв. Е.П., депозира писмен
отговор, че частната жалба е неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд – Карлово от ОСМ. С. С. против М. ОСМ. К. е заведена
искова молба с предявени искове по чл.108 и чл.109 от ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК от М. ОСМ. К. и С. А. К. е депозиран Писмен
отговор, с който е оспорен иска по чл.108 от ЗС. Направени са искания за конституиране на
нови страни /необходими другари/ П. К. С. и С. А. К.; както и за задължаване на ищеца
ОСМ. С. С. да представи удостоверение за граждански брак по делото.
1
От М. ОСМ. К. и С. А. К. против ОСМ. С. С. и П. К. С. е депозирана по
делото и насрещна искова молба с предявени искове по чл.54 ал.2 от ЗКИР.
С Определение № 260104/12.03.2021г. Районният съд е отделил
производството по предявените искове по чл.54 ал.2 от ЗКИР от М. ОСМ. К. и С. А. К.
против ОСМ. С. С. и К. С. за образуване на отделно производство.
По гр.д.№ 1192/2020г. е постъпило искане от М. ОСМ. К. и С. А. К. за спиране
на делото по предявените искове по чл.108 и чл.109 от ЗС на осн. чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до
свършване на образуваното по исковете по чл.54 ал.2 от ЗКИР гр.д.№ 402/2021г. по описа на
Районен съд – Карлово, II гр.с. поради преюдициалност.
С атакуваното определение Районен съд – Карлово е спрял производството по
делото, като е изложил основни съображения, че ответникът М. ОСМ. К. претендира
собствеността върху площта от 150 кв.м. с твърдения, че тази площ принадлежи към
съсобствения им имот с аргумента, че неправилно е била заснета към съседния имот. Това
обаче подлежи на доказване в производството по иска с правно основание чл.54 ал.2 от
ЗКИР.
С частната жалба на ОСМ. С. С. се възразява, че не налице преюдициалност
относно иска по чл.108 от ЗС и иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР. Позовава се на константна
съдебна практика.
Въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна. Съдебната
практика е константна в разбирането си, че отразяването на даден имот в кадастралния
план или в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните
вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. Затова и исковете по
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС са независими и може да се разгледат в едно
производство, а спорът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР няма обуславящ характер спрямо
правоотношението, предмет на ревандикационния иск. Съответно производството по чл. 108
от ЗС не следва да бъде спирано. Това е така, тъй като искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
установява правата в състоянието им до приемането на плана и целта на производството е
да провери, дали те са били правилно отразени в него, независимо от регулационните
предвиждания. Дори планът да се измени в резултат от уважен иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
това не е предпоставка за допустимостта или основателността на иска по чл. 108 от ЗС, тъй
като това изменение сочи единствено, какви са били правата на страните към момента на
приемането на плана, но не и към момента на подаване на исковата молба, към който се
преценяват предпоставките за основателност на ревандикационния иск. Първият от горните
два иска не е обуславящ за резултата по втория, тъй като, независимо от неговия изход, е
възможно, след влизането в сила на сгрешения план и независимо от евентуално
отстраняване на грешки в него, да са настъпили обстоятелства, водещи до промени в
собствеността. В тези случаи установяването на действителните права на собственост към
2
минал момент с иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и поправката на плана в съответствие с тях
биха имали само историческо значение, без да обуславят актуалните права на собственост.
В същината на горното трайната съдебна практика разяснява също така, че
съществува изискването имотът - предмет на иска следва да се индивидуализира с
техническите си характеристики по актуалния /действащ/ регулационен план. Оттук
понякога се прави извод, че не било възможно успешно предявяване на собственически иск,
ако не се измени плана в резултат от иск по ЗКИР, тъй като ревандикацията изхождала от
актуалното положение на имотите, определено именно от изменения план. Това обаче е
изолирано становище, тъй като - първо, съобразяването с действащия план касае единствено
индивидуализацията на имотите, но не и обема на действително притежаваните
собственически права върху тях. И второ, ако се приложи това, тогава би се поставило
петиторната защита на реални части от урегулирани поземлени имоти в пряка зависимост от
предходно успешно провеждане на иск по ЗКИР, което никога не е било отбелязвано в
съдебната практика или правната теория като необходимост.
В тази насока въззивният съд споделя и съдебната практика – Определение №
99/08.02.2016г. на ОС – София по възз.гр.д.№ 961/2015г., Определение № 226/15.05.2009г.
на ВКС, ГК, II г.о. по ч.гр.д.№ 149/2009г., Определение № 100/01.03.2012г. на ВКС, ГК, II
г.о. по ч.гр.д.№ 92/2012г., Решение № 173 от 7.04.2010 г. на ВКС, ГК, II г. о. по гр. д. №
527/2009 г., Определение № 1059 /24.11.2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. по гр. д. № 319/2010г.,
Решение № 835/ 6.01.2011 г. на ВКС, ГК, I г. о. по гр. д. № 1578/2009 г., Решение №
33/29.07.2013 г. на ВКС ГК - I г. о. по гр. д. № 401/2012 г., Решение № 41 от 28.05.2014 г. на
ВКС, ГК- II г. о. по гр. д. № 4ЗЗ0/2013 г.
С Писмения отговор на частната жалба е направено основно възражение, че в
случая по делото става въпрос за грешка, касаеща земеделски земи, намиращи се извън
строителните граници на населеното място. За тези имоти нямало регулационен план, който
да бъде приложен и приложението на който да поражда облигационни права и задължения.
Въззивният съд намира, че възражението следва да се остави без уважение по
следните съображения. От петитума на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР е видно, че се прави
искане от М. ОСМ. К. и С. А. К. за приемане за установено по отношение на ответниците
ОСМ. С. С., П. К. С. и Община - Карлово, че в КККР на с.Розино, община –Карлово,
одобрени със Заповед № РД-18-639/09.09.2019г. на ИД на АГКК е налице грешка,
изразяваща се в застъпване между КККР и плана на новообразуваните имоти по §4 от
ЗСПЗЗ, в резултат на която грешка, част от полски път, собственост на Община – Карлово, с
площ от около 150 кв.м., както и част от имота на първите двама ответници, също с
приблизителна площ от 150 кв.м., попадат в югоизточната част на ищцовия собствен имот.
Заведените искове от М. ОСМ. К. и С. А. К. по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР имат за предмет
аналогично установяване точното местоположение на имотната граница между два съседни
имота, която не е била заснета или е била неправилно заснета в действащия кадастрален или
3
регулационен план, въз основа на която е била одобрена кадастралната карта, като
несъответствието между действителните пространствени характеристики на имота и
отразените в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР,
включително и когато несъответствието се дължи на спор за принадлежността на правото. В
обхвата на приложението на положителния установителен иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР се
включват и случаите за допуснати грешки и в плана по §4 от ЗСПЗЗ. Актовете, издадени по
реда на ЗСПЗЗ /по отношение на спорните площи/, които страните представят в
производството по чл.54 ал.2 от ЗКИР имат конкретно отношение към индивидуализацията
и нанасянето на имотите. /Решение № 84/15.07.2014г. на ВКС, II г.о., по гр.д.№ 491/2014г. /.
Обжалваното определение ще бъде отменено и делото ще бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по делото, включително и за произнасяне
по направените искания за конституиране на нови страни /необходими другари/ П. К. С. и
С. А. К.; както и за задължаване на ищеца ОСМ. С. С. да представи удостоверение за
граждански брак. Същите искания са направени с Писмения отговор по чл.131 от ГПК.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 260148/27.04.2021г. по гр.д.№
1192/2020г. по описа на Районен съд –Карлово, I гр.с.
Връща делото за продължаване на съдопроизводствените
действия по делото, включително и за произнасяне по направените искания за
конституиране на нови страни /необходими другари/ П. К. С. и С. А. К.; както
и за задължаване на ищеца ОСМ. С. С. да представи удостоверение за
граждански брак.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4