РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Русе, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело №
20244500100401 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Ищеца М. К. К. твърди че предоставила в заем на ответницата П. В. И.
сума в общ размер 78000 лева, която била предоставена по сметка на
ответницата в „Първа инвестиционна банка“ АД на четири пъти- на
18.10.2019г, на 28.10.2019г, на 11.11.2019г. и на 22.11.2019г, като всеки от
преводите бил в размер на 26000 лева. След получаването на сумите
ответницата подписала документ озаглавен „Споразумение за заем“, в който
удостоверила получаването на паричните суми и поела задължение да ги
върне за срок от три години, на три вноски, всяка от които по 26000 лева.
Срокът за заплащане на трите вноски бил съответно през 2021, 2022 и
2023година. До настоящия момент ответницата не върнала никаква част от
дължимата сума. За първите две вноски по споразумението между страните
било водено гр. дело № 320/2023г. на Русенски окръжен съд по което П. В. И.
била осъдена да върне на М. К. К. сума в общ размер от 52000 лева със
законната лихва от депозирането на исковата молба на 22.05.2023г. до
окончателното изплащане. В настоящото производство се претендира П. В. И.
да бъде осъдена да заплати на М. К. К. третата вноска по споразумението в
размер на 26000 лева заедно с лихви за забава върху трите вноски в общ
1
размер на 13337 лева.
П. В. И. депозира отговор на исковата молба с който оспорва
претенциите. Оспорва твърденията, че сумата от 78000 лева й е била
предоставена в заем, че след получаване на сумата е подписала споразумение
за заем и че се е задължавала да върне сумата. В условията на евентуалност
прави и възражение за погасяване на дълга по давност. Твърди, че ищцата е
била вложител в чуждестранно небанково финансово дружество по сметка на
което е имала внесени над 300 000 евро и описаните в исковата молба и
споразумението финансови взаимоотношения са свързани с това дружество и
авоарите на ищцата в него.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД - за връщане
на сума дадена по договор за заем.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Нa 30.01.2020г. страните са подписали договор озаглавен „споразумение
за заем“ в който посочили, че П. В. И. получила от М. К. К. сумата 78000 лева,
която сума И. се задължила да върне за срок от 3 години до 01.2024г. като
сумата се изплаща по 26000 лева на година.
С решение № 49 от 20.02.2024г. по гр. дело 320/2023г. на РОС П. В. И., е
осъдена да заплати на М. К. К., на основание чл. 240 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 52 000 лева, представляваща първа и втора вноски от по 26 000 лева
от общата сума 78 000 лева - предмет на договор за заем, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба –
22.05.2023г., до окончателното изплащане.
Представеният договор за заем доказва както възникването на
облигационното отношение между страните, така и получаването на сумата
78000 лева от П. В. И.. Падежът на всички вноски е настъпил, поради което
претенцията за третата вноска в размер на 26000 лева е основателна и следва
да се уважи. Възраженията на ответницата, че сумите са предоставени във
връзка с друго правоотношение, както и възраженията за погасяване на дълга
по давност останаха недоказани поради което са неоснователни.
В настоящото производство се претендират и лихви за забава върху
процесната трета вноска за периода от нейния падеж- 31.01.2023г. до
2
19.04.2024г.- в размер на 4084 лева, както и лихва за забава върху първата
вноска от падежа й (31.01.2021г.) до завеждането на гр. дело 320/2023г.
(22.05.2023г.) в размер на 5663 лева както и лихва за забава върху втората
вноска от падежа й (31.01.2022г.) до завеждането на гр. дело 320/2023г.
(22.05.2023г.) в размер на 3590лева. Претенциите за законни лихви също са
основателни, тъй като ответницата е в забава и съгласно чл. 86 от ЗЗД дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което обезщетение е в
претендираните от ищцата размери. По изложените съображения предявеният
иск следва да се уважи, като на ищцата се присъдят и направените разноски в
общ размер 4023,48 лева съгласно приложения списък. Мотивиран така
Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН **********, от гр.Р., пл.“С.“ № * вх.*, ет.*,
ап.**, да заплати на М. К. К., ЕГН **********, от гр.Р., ул. "П.Д.П." № *,
съд.адрес – гр.Р., ул.“Ц. н.“№*– адв.Е. М., по сметки : *************** и
BG*******************, следните суми:
- 26000 лева представляваща трета вноска по договор за заем между
страните сключен на 30.01.2020 година, ведно със законната лихва за периода
от депозирането на исковата молба – 19.04.2024г. до окончателното
изплащане;
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху трите вноски
по договора за заем от 30.01.2020 година за периода от падежа на всяка от
вноските до датата на предявяването й пред съда в общ размер 13337 лева
- 4023,48 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3