Решение по дело №1922/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 710
Дата: 11 юли 2020 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Пенка Кръстева Стоева
Дело: 20195300101922
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№710     11.07.2020г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Пловдивски окръжен съд

Гражданска колегия                                 двадесет и втори състав

            На деветнадесети юни                              две хиляди и двадесета година

            в публично заседание в следния състав:

Председател:  Пенка Стоева

            Секретар: Диана Плачкова

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело № 1922 по описа за две хиляди и деветнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

            Иск по чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.5,пар.1, б.“с“ и чл.5,пар.3 от Конвенцията.

            Ищецът И.Х.Г., ЕГН **********,****, адв.Е.Н., моли съда да осъди ответната Прокуратура на РБ, гр.София, бул.“Витоша“№2, да му заплати по клиентска сметка **** на адв.Е.Н. при ***, обезщетение в размер на 30 000лв. за описаните в исковата молба неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното му задържане в условията на ареста, продължило 101часа, ведно със законната лихва върху обезщетението от 11.02.18г., на която дата е прието, че не са били налице предпоставките за задържането му.

            Твърди, че незаконното задържане, за което търси обезщетение, е било фактически реализирано по следния начин:

            На ***г., около 16.00ч., ищецът бил задържан, в присъствие на свои подчинени и пред очите на граждани, на улицата- в гр.***, между блок *** и ***, от служители на РУП- *** по подозрение в извършване на престъпление по чл.347,ал.1 от НК, в рамките на образувано вече ДП №100/07.02.18г., като при задържането му престоял на улицата под контрола на полицейските служители, в очакване на разпореждания от прокурор ***, а заповед за задържането му била връчена едва в 20.00ч., след отвеждането му в РУП- ***;

            На 08.02.2018г., в 16.45ч., ищецът бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпления по чл.347,ал.1 и по чл.325,ал.1 от НК, като с постановлението за привличането му е съобщено, че спрямо него е взета мярка „задържане до 72часа“, с начален момент, считано от датата и часа на привличането му като обвиняем, и като  съгласно постановлението мярката е наложена, тъй като е личност с висока обществена опасност, възможно е да извърши друго престъпление, и прокурорът приема, че е налице необходимост да поиска вземане на мярка „задържане под стража“, поради което взема и задържане до 72часа;

            На 11.02.18г., в ден неделя, на *** ден от фактическото задържане на ищеца и на третия ден от привличането му като обвиняем, пред РС- *** е било предявено искане за определяне на мярка „задържане под стража“, което е намерено от съда за неоснователно, с мотиви за липса на опасност от укриване и недостатъчно висок интензитет на опасност от извършване на престъпление, поради което е определена мярката „гаранция“ в размер на 10000лв. и е постановено незабавното освобождаване на задържания.

            Предвид тези наведени твърдения за задържането му, счита, че то е незаконно, тъй като:

При постановяването му, прокурорът не е взел предвид осъщественото вече 24 часово задържане, а е следвало да стори това, тъй като чл.5 от Конвенцията не прави разлика на какво основание е осъществено задържането, щом поводът за него е един и същ, както е в случая;

Задържането е постановено преди привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението, макар чл.64,ал.2 от НПК да гласи, че може да се  предприеме, след като е повдигнато и предявено обвинение;

Задържането е постановено при липса на законово основание, при липса на изискуемата се от чл.63,ал.1 от НПК предпоставка-  наличие на реална опасност от укриването му или да извърши престъпление;

Бил е изправен пред съд не незабавно, а едва на *** ден след фактическото му задържане, въпреки че е нямало никакви пречки това да бъде сторено своевременно, а по този начин- като задържането му е било използвано за цели, различни от посочените в закона /осигуряване явяването му пред съда/.

            Пледира по същество с молба вх.№8315/10.03.20г. за уважаване на иска му и за присъждане на разноските в производството по списъка, приложен към същата молба /виж молбата на л.110 и списъка на л.111/. Развива съображения, обосноваващи незаконността на задържането, и с писмени бележки вх.№17013/24.06.20г.

 

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№26947/13.09.19г. /виж отговора на л.36-л.38/, с който е признал иска за допустим, но го е оспорил като неоснователен, по съображенията, че:

Постановеното от Прокуратурата задържане до 72-часа е такова при стриктно спазване изискванията на чл.64,ал.2 от НПК и е пряко обвързано с функционалния характер на тази разпоредба- довеждане на обвиняемия пред съд, който да реши въпроса за постоянната му мярка;

Няма никакво просрочие в постановеното задържане до 72 часа, тъй като преди изтичане на този срок Прокуратурата е внесла искането си до съда по определяне на постоянна мярка „задържане под стража“ на ищеца;

Прокуратурата не може да бъде държана отговорна за:

фактическото задържане на улицата, описано от ищеца, нито за наложеното му от полицейските органи задържане по ЗМВР, тъй като тази мярка е административна, а не такава на орган на съдебната власт;

влошаване здравословното състояние на съпругата на ищеца, тъй като законът позволява репариране на лични вреди, а не на такива, причинени на трети лица;

Не са представени доказателства за наличие на пряка причинна връзка между твърдените от ищеца като претърпени неимуществени вреди и постановеното от Прокуратурата негово задържане до 72 часа, както и за претърпяване на вреди с интензитета, който се твърди, и от естество, различно от обичайните последици, свързани с репресивния характер на наказателното производство, в частност- на задържането като процесуален способ.

В случай, че съдът намери иска основателен, моли да се разгледа възражението и за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД и да определи справедлив негов размер, като съобрази, че: обвинението е за престъпления, които не са тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК; принципно не е била налице угроза от налагане на ефективно наказание лишаване от свобода; не е налице значителен интензитет на увредата; претендираната сума е несъответна на икономическия и жизнен стандарт на живот в страната, и на определяните от съдилищата обезщетения по сходен вид дела.

            Пледира по същество за отхвърляне на иска, поради неговата недоказаност, евентуално- за присъждане на обезщетение в справедлив размер, при съобразяване на утвърдените от практиката критерии за извършване на тази преценка. Не претендира разноски.

 

            Съдът, като взе предвид твърдените от страните факти, събраните по делото доказателства и развитите от страните доводи намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен, тъй като не се установи в процеса някои от твърдените вреди да са реално претърпени или да  са в пряка причинна връзка с незаконното задържане, поради което и тъй като възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост е основателно, следва да бъде уважен до размер от 5000лв., а за разликата до претендираните 30 000лв. следва да се отхвърли, воден от следните съображения:

 

            І. По допустимостта.

            Наведените от ищеца твърдения, щото е претърпял неимуществени вреди, вследствие на  незаконно лишаване от свобода/незаконно задържане, осъществено от и под надзора на ответната Прокуратура на РБ, за които моли да му се присъди обезщетение, поставят иска му в хипотезата на чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ и го правят допустим, с надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството, с оглед разпоредбата и на чл.7,ал.1 от ЗОДОВ.

            Преценката на ответника относно допустимостта на иска, съгласно становището му в отговора на исковата молба, съвпада с преценката на съда.

            ІІ. По основателността.

            1.В с.з. от 10.12.19г. съдът е приел без възражения от страните доклад по делото, с който е очертал релевантните за иска факти и е разпределил тежестта за установяването им между тях /виж протокола от това с.з., в частта на л.64лице -л.67лице/.

            2. Събраха се в производството от ищеца писмени доказателства /виж същите на л.6-л.8, л.15-л.19, л.29, л.60-л.64, л.83, л.85-л.87/ и допуснати му гласни доказателства /виж протокола от с.з. от 10.12.19г. в частта на л.68гръб-л.72/.

Приложени са към настоящото дело за послужване: в с.з. от 10.12.19г., по искане на ищеца в исковата молба - ч.н.д. №89/18г. на РС- ***; в с.з. от 19.06.20г., първоначално по искане на ответника, а след първото по делото съдебно заседание, по искане и на ищеца- заверени преписи от материалите по ДП №100/18г. на РУ- ***, пр.пр. №410/18г. на РП- ***, неприключено към 06.03.20г. /виж протокола от с.з. на 10.12.19г. и писмото на л.106/.

3.Със събраните по делото доказателства и материалите, съдържащи се в приложените ДП и ЧНД, в производството пред този съд се установиха следните факти:

            3.1. На 07.02.18г., чрез РЦ 112, в РУ-*** са постъпили сигнали, както следва:

3.1.1. В 9.50ч., подаден от И. Д., *** на фирма ***, за това, че в гр.***, *** до блок ***, конкурентната фирма ***, ръководена лично от собственика И.Г., режат ***, с което е прекъснат сигнала за *** и *** на абонати на фирма ***, живущи в *** и *** на същия град и квартал;

3.1.2. В 11.50ч., подаден от К. М., *** на фирма ***, за това, че отново в ***, пред блок ***, И.Г. прекъсва *** на ***;

3.1.3. В 13.40ч., подаден от подаден от К. М., *** на фирма ***, за това, че установил, че е прекъснат *** от две съседни ***, находящи се в ***, на кръстовище между улиците „***“ и „***“ и кръстовището между улиците „***“ и „***“, с което е прекъснат *** за *** и *** на абонати на фирмата в ***, и че липсва около 90м. ***, изтеглен от разстоянието между двете ***;

3.1.4. В 16.48ч., подаден от А. А., *** на фирма ***, за това, че в ***, ***, между блок ** и блок **, конкурентната фирма ***, с което е *** и *** на абонати на фирма *** от бл.** до бл.** на ***.

/виж полицейската справка на л.2-л.3 от приложеното ДП, изпратена от РУП-*** до ОД на МВР- ***/.

3.2. Във връзка с описаните по т.3.1 сигнали, на място били изпратени дежурни АП /предполага се автопатрули/ за изясняване на всеки един от случаите, като:

3.2.1. В първия случай на място са установени лицата: И.Г. и неговите *** А. Т. и Х. П., като И.Г. е дал обяснение, че прекъсват *** и *** тяхна собственост, предал е доброволно описан ***, *** от бл.**, и е установено, че *** в *** са възстановени. Случаят е докладван на дежурен прокурор при РП- ***. На място са установени и *** на фирма *** А. Ц., който заявил, че Г. *** и извършва кражби от ***, собственост на ***, и очевидци на деянието – *** на *** И. Д., Ц. Д., П. С. и К. М. които заявили, че неколкократно видели как собственика на конкурентната фирма И.Г., с която *** има неуредени фирмени отношения, придружаван от свои служители, *** *** на *** от *** и *** от разпределителни ***, разположени по вече описаните за този сигнал блокове. Всички лица били призовани за снемане на писмени обяснения в РУ и им били съставени протоколи по чл.65,ал.2 от ЗМВР, с цел недопускане нарушения на обществения ред. За същия случай, по молба на А. Ц. за установяване на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.347,ал.1 от НК, в РУ-*** е започната предварителна проверка с рег.№239000-2012/07.02.18г.

            /виж освен справката на л.2-л.3 за този случай още и : докладната записка на Д. М. на л.157; заявлението на А. Ц. на л.159, в което личи верния номер на започнатата проверка 239000-2012/07.02.18г., а не 239000-1012/07.2017г., както е описан в справката на л.2-л.3; обясненията на л.160-л.170; протоколът за доброволно предаване на л.171; протоколите за предупреждение на л.172-л.179, съставени в хода на същата проверка/.

3.2.2. Във втория случай, на площадка над входа на блока са установени лицата К. М., служител на ***, и А. Т., служител на ***, които спорят относно премахването на ***. След отправени им устни разпореждания да не се саморазправят и да не нарушават обществения ред, те слезли от площадката, като нямали претенции един към друг, а в присъствие на служителите на реда, А. Ц., за който вече се каза в т.3.2.1, че е *** на ***, бутнал стълбата на служителите на конкурентната фирма. Случаят бил също докладван на дежурен прокурор и по негово разпореждане по преписката били снети допълнителни писмени обяснения от запознатите със случая лица, а от И.Г.- и подробно писмено обяснение, като същият приложил и писмени документи- Решение №1116/25.04.14г. на Административен съд- ***, Определение №1101/25.05.17г. на Окръжен съд- ***, Удостоверение №91/28.04.11г. на Община ***. На 07.02.18г., когато този случай бил докладван в полицейската справка, предстояло изпращане на преписката до РП- *** за произнасяне по компетентност.

/виж освен справката на л.2-л.3 за този случай още и : докладната записка на Д. М. на л.157; обяснението на И.Г. на л.162-л.163, което съдът припознава като подробното писмено обяснение от тази част на справката, доколкото именно в него са описани като приложени трите писмени доказателства, които фигурират и в справката, а самите тях- на л.205-л.216 от ДП/.

Видно е от прочита на обясненията, описани като дадени в т.3.2.1 от това решение, в които едни лица сочат за час на случая, по повод който дават обяснения, около 10.00ч /л.164, л.166, л.169 от ДП/, други или същите лица, които са дали по две обяснения, второто от които касае инцидента с бутането на стълбата от А. Ц. - около 11.00ч. /л.165, л.167, л.170 от ДП/, а трети- към 12.00ч. /л.162-л.163 от ДП/, и от протоколите за предупреждение, описани пак там, които са съставени във времето от 10.40ч.-13.15ч. /л.172-л.179 от ДП/, че всъщност, макар в полицейската справка на л.2-л.3 тези обяснения и протоколи за предупреждение да са описани като съставени по повод на изясняване на случая по първия подаден сигнал от 9.50ч., те всъщност са обхванали и събитията, свързани с втория сигнал, подаден в 11.50ч.

Разкрива се от прочита на същите обяснения /л.160-л.170 от ДП/, приложените от И.Г. към подробното му обяснение писмени документи /л.205-л.216 от ДП/ и двете молби, подадени по гр.д. №1465/14г. на *** /л.221-л.259 от ДП/, че участниците в описаните събития – служители от и представляващи на две конкурентни фирми, са в крайно обтегнати отношения, свързани с водени между фирмите дългогодишни и многобройни спорове от различно естество, включително за собственост върху *** и елементите и, както и за клиенти на предоставяната услуга, което се сочи и от двете участващи в събитията страни, като всяка счита себе си за права, а противната – за нарушаваща нейни права, поради което на А. Ц., И.Г., К. М., И. Д., П. С., Ц. Д., Х. П. и А. Т. са съставени протоколи за предупреждение по чл.65,ал.2 от ЗМВР да не влизат в конфликти и саморазправа, да решават споровете си по законоустановения ред, да не отправят закани и заплахи, а част от тях са били предупредени и за отговорността по чл.325,ал.1 от НК или чл.144 от НК, при неспазване на отправените им предупреждения по ЗМВР /виж л.172-л.179 от ДП/.

3.2.3. По третия случай, посетеното от ДОГ /предполага се дежурна оперативна група/ МП /предполага се местопрестъпление/ не е запазено и не са установени на място лица- очевидци на деянието. Извършен е оглед на МП и е установено, че в *** има прекъснат ***. Случаят е докладван на дежурен прокурор. При разпит на тъжителя К.М., той изразил съмнение, че описаното деяние е извършено от собственика на конкурентната фирма *** И.Г.. Последният бил установен и разпитан в качеството на свидетел, при което отрекъл да е прекъсвал *** в описаните вече в т.3.1.3. *** и заявил, че всичко това е собственост на фирма ***. По този случай, в РУ-*** било образувано ДП №99/2018г. за извършено престъпление по чл.347,ал.1 от НК.

/виж справката на л.2-л.3 от ДП/;

3.2.4. По четвъртия случай, посетеното от ДОГ МП не е запазено, но е установено, че в *** има прекъснат ***. Случаят е докладван на дежурен прокурор. На място били установени лица- очевидци на деянието- служители на ***- А. С., П. С. и К. М., които заявили, че през целия ден, неколкократно видели как И.Г., собственик на конкурентната фирма ***, с която фирма *** има неуредени фирмени взаимоотношения, придружаван от свои служители, *** с ***  *** на фирма *** от ***, както и *** от ***, и конкретно посочват, че около 16.40ч. лично е прекъснал *** от ***, разположени до бл.** и бл.**. На място бил установен и И.Г., собственик на конкурентната фирма ***, както и автомобилът му ***, като г-н Г. заявил, че лично е прекъснал *** от посочените *** и е премахвал *** от ***, тъй като всички те са негова собственост и смята, че има право да се разпорежда с тях. Установени и разпитани в качеството на свидетели били и лицата М. Т., бл.**, Д. Ч., бл.**, П. Х., бл.**- всички те, *** на ***, на които *** на *** е прекъсвал многократно в този ден и били възмутени от прекъсването на *** от И.Г., както и от поведението му, защото заявявал, че ще продължава да прекъсва *** и *** няма да съществува. И.Г. *** за изясняване на случая, предотвратяване извършване на престъпления и недопускане на нарушения на обществения ред, където му било снето писмено обяснение. Случаят бил докладван отново на дежурен прокурор, а Г. бил задържан за срок до 24 часа в РУ-***, в което, по този случай, било образувано ДП №100/18г. за извършено престъпление по чл.347,ал.1 от НК.

/виж справка на л.2-л.3 от приложеното ДП и докладна записка на Д.М. по 239 ЗМ-100/07.02.18г. на л.4 от ДП/.

Материалите, коментирани в т.3.2.1 и т.3.2.2 от това решение, събрани по образуваната пред РУ-*** преписка по предварителна проверка №2012/07.02.18г., се съдържат в изпратените на този състав от РП- *** заверени преписи от материалите по ДП №100/18г., по което е образувана пр.пр. №410/18г. на РП-***, защото образуваната въз основа на тях пр.пр. №414/18г., обхванала случаите по двата сигнала- от 9.50ч. и от 11.50ч., е била обединена с пр.пр. №410/18г., водена по ДП №100/18г., с Постановление на прокурор при РП- *** от 28.02.18г. /виж постановлението за обединяване на л.155 и описа на материали по преписка №239000-2012 по описа на РУ-*** на л.156/.

3.3. На 07.02.18г., в 17.30ч., Д. М., *** *** при РУ- ***, с писмена заповед рег.№239-33-42/07.02.18г., на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, по 239 ЗМ 100/07.02.18г. по описа на РУ- ***, е задържал за срок до 24часа лицето И.Х.Г. в помещение за временно задържане на РУ-***, за това, че на ***г., в гр.***, до бл.№**, е повредил *** и с това е прекъснал ***- престъпление по чл.347,ал.1 от НК. На задържаното лице са разяснени правата му по чл.72,ал.3,4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР, които са изписани в заповедта. Задържаното лице е отказало да подпише заповедта, както и разписката за получаване на екземпляр от заповедта, като отказът му в разписката е удостоверен с подписа на свидетеля Н. В. А. /виж заповедта на л.6 и разписката на л.7 от делото/.

3.4. Не се установи в производството фактическото задържане на И.Г. по ДП №100/18г. да е започнало в 16.00ч. на ***г., макар да се установи, че в един по-късен час, най-вероятно 17.00ч., както той, така и негови служители, и множество граждани са били на улицата/ в междублоковото пространство на *** в гр.***, пред неясно точно кой блок, и не се установи преди задържането му до 24 часа със заповедта от 17.30ч. по отношение на него от полицейските органи да е приложена крайна форма на ограничаване на свободното му придвижване, а се установи, че след като И.Г. и полицейските органи са се оказали за пореден път на ***г. на едно и също място в *** на гр.***, около 17.00ч. и са останали там известно време, след покана на полицейските органи да ги последва в РУ за поредно изясняване на случая, И.Г. сам се е явил в РУ, като случаят е бил докладван двукратно от полицейските органи на дежурен прокурор, преди да се постанови задържането на ищеца до 24 часа по ЗМВР.

За неустановеност /установеност на горните факти съдът взе предвид, че:

От докладната записка на *** от ДП и полицейската справка на л.2-л.3 ДП личи следната поредност на събитията, във връзка със състояване на които е било образувано ДП №100/18г. : получен чрез РЦ 112 в 16.48ч. сигнал от А. А., *** на ***, че в ***, между бл.** и бл.**, конкурентната фирма *** ***; посещение на местопрестъплението /МП/, което не е запазено, от ДОГ /предполага се дежурна оперативна група/; докладване на случая на дежурен прокурор при РП- ***, след установен на място в *** ***; изслушване на установените на място лица-очевидци на деянието- *** на *** А. С., П. С. и К. М., които посочили, че около 16.40ч. лично И.Г., собственик на конкурентната фирма ***, прекъснал *** от ***, разположени между бл.** и бл.**; изслушване на намерения на място И.Г.; установяване на място на свидетелите М. Т., Д. Ч. и П. Х.- *** на ***, които са по-късно разпитани; поканване на И.Г. *** с цел изясняване на случая, предотвратяване на извършване на престъпления и недопускане на нарушения на обществения ред, където му е снето писмено обяснение; ново докладване на случая на дежурен прокурор; образуване по този случай на ДП №100/18г. за извършено престъпление по чл.347,ал.1 от НК; чак тогава- задържане на Г. ***;

От докладна записка на л.5 е видно, че описаните в нея полицаи в *** при *** са били изпратени около 16.45мин. в ***, където, между бл.*** и бл.*** бил възникнал скандал между служителите на двете конкурентни ***, по повод *** от страна на г-н И.Г., който бил установен на място, с *** в ръце; след това на място дошъл дежурният по ** *** М., който разпоредил да се установят лицата, в домовете на които е *** *** на ***; установени били данните на лицата Г. Л. /фамилията не се разчита/, Д. Т. Б., Х. Д. Х. и Д. Ч. /бащиното име не се разчита/, които били поканени в РУ за снемане на обяснения и разпит.

От протоколите за разпит на св.Т., св.Ч. и св.Х., разпитани на ***г., личи, че по едно и също време- около 17.00ч., те са видели г-н Г., макар на различни места, като св.Т., който живее в *** на ***, е заявил, че именно пред този *** били събрани хора и полиция и там видял г-н Г., който с разправял с хората и заплашвал, докато другите двама свидетели са посочили, че това е станало пред ***, като всички те били възмутени от поведението му;

В обясненията на л.6 от преписката, самият И.Г. е посочил, че е отишъл в ***, към 17ч. на ***г., който час е близък до точно засечения при получаване на сигнала чрез РЦ 112 - 16.48ч. и до този в докладната записка на л.5 около 16.45ч., че ***, собственост на ***, след което се явили *** на *** и се нахвърлили върху него, а след това дошла и полицията, макар да сочи, че това станало в  ***, ***;

Видно е от протоколите за разпити, извършени по ДП №100/18г. на ***г. /виж л.29-л.36 от ДП/, че разпитите им са осъществени от различни разследващи полицаи, във времето от 17.45ч.-19.20ч.

Или, ако събитията са се състояли като поредност във времето така, както са описани в двете докладни записки на л.4 и л.5 от ДП, очевидно е, че участващите в тях лица, включително полицейски органи: са били на мястото на събитието по случая, за който е образувано ДП 100/18г., в ***, неизвестно дали между *** и ***, между *** и ***, пред ***, *** или ***, не по-рано от 16.48ч., а с оглед показанията на разпитаните свидетели и обяснението на самия ищец- най-вероятно около 17.00ч.; че са били в полицейското управление, където са осъществени разпитите по вече образуваното ДП 100/18г., не по-късно от 17.45ч., когато са започнати разпитите, а очевидно и още към 17.30ч., когато е издадена заповедта за задържане на ищеца до 24 часа в РУ-***.

Че най-ранният час на този контакт /на фактическото задържане, е бил 17.00ч., а не 16.00ч., личи и от писмената защита на ищеца, с която той е отстъпил от първоначалното си твърдение в тази връзка и сам е посочил като негов начален час 17.00ч., а не 16.00ч.

По отношение обстоятелствата, начина и средствата, при които е станало придвижването на ищеца от мястото на събитието в *** до РУ-***, преди да бъде постановено задържането му до 24 часа, съдът взе предвид, че:

Съгласно протоколите за разпит на свидетели по ДП №100/18г. от ***г. /л.29-л.36 от ДП и от ***г. /л.17-л.18, л.20-л.24, л.37-л.40 и л.117/, че по време на случилото се, което всеки един от тях е възприел в един или друг момент, че: около Г. имало доста хора, от живущите в ***, на които бил ***, които се възмущавали от него и искали да му търсят отговорност за това, което върши, а дошлите служители на полицията се намесили, тъй като хората били много настървени, и дори едно от момчетата на Г. стояло пред него, за да не дава хората да се доближават до него /св.М., протокол на л.29-л.30/; тъй като хората били много възмутени и афектирани от действията на Г. и някои го псували, той казал на *** си, които били до него, да си тръгват, но хората го заобиколили и ги спрели, впоследствие дошли полицаи и тогава Г. се измъкнал от множеството хора и тръгнал към ***, най-вероятно към джипа си /св.А. С., протокол на л.31/; хората не позволили на Г. да си тръгне с *** му, преди да е дошла полицията /св.П. С., протокол на л.33/;  г-н Г. седял в *** си /св. М. – протокол за разпит на л.17-л.18/; имало много хора, които били се наежили срещу Г. и искали да го линчуват, дори били обградили *** му и не го пускали да си тръгне, а полицаите, които дошли, успокоили положението /св.П.- протокол на л.20/; след като полицията дошла, Г. се качил в колата си и тръгнал към блока на ***, като полицията и хората от онези *** го последвали /св.К.- протокол на л.21/;  полицаите разделили след идването си Г. от множеството, а след това той се качил в колата си и тръгнал нанякъде, последван от цивилната полицейска кола /св.М., протокол на л.22/.

При тези именно данни съдът прие, че ищецът сам се е явил на ***г., около 17.30ч. в РУ-***, след случилото се в ***, по повод което е подаден сигнала от 16.48ч., поканен от полицейските органи да стори това, за изясняване на случая, както и за предотвратяване извършване на други престъпления, а след явяването му там, в 17.30ч. е бил задържан до 24 часа за престъпление по 347,ал.1 от НК, за това, че е повредил *** и е *** до *** в ***, на същия ден.

Двукратното докладване на случая на дежурен прокурор- веднъж, след явяване на дежурната оперативна група на местопроизшествието, след сигнала от 16.48ч., и установяване от нея, че в *** има ***, и втори път, след като И.Г. *** и му е снето обяснение по случая, както и преди да бъде задържан за срок до 24 часа, е ясно и конкретно описано в докладната записка на Д. М. на л.4 от ДП, но нито в нея, нито в протоколите за разпит на свидетели, които вече се обсъдиха по-горе по отношение на развитието на събитията на улицата/ в *** пространство преди явяване на И.Г. ***, се съдържат данни свободата на придвижването му да е била ограничена от полицейските органи и това да е станало по разпореждане на прокурор ***, както ищецът твърди.

3.5. На ***г., във времето от 17.45ч.-19.20ч., от различни разследващи полицаи при РУП- ***, в качеството на свидетели по ДП №100/18г. са били разпитани общо 7 лица: К. М., А. С., В. Б. и П. С.- всички те, *** на ***; М. Т., Д. Ч. и П. Х.- всички те, *** на *** /виж протоколите за разпит на л.29-л.36 от ДП/, като от протоколите за разпита им е видно, че:

Свидетелите К. М., А. С. и П. С., посочени в докладната записка на л.4 от ДП като установени на място- очевидци на случая по сигнала, подаден в 16.48ч., са дали показания, различни от онова, което е закрепено като съобщено от тях в докладната записка на л.4, че Г. лично *** около 16.40ч. *** от ***, разположени между бл.** и бл.**, и конкретно: св.М. - че станалото е до ***, намираща се до ***; св.А. С. - че станалото е от ревизионна *** между гаражите и ***, св.П. С. - че станалото е в ***, която е в градинката отстрани на ***, и само св. В. Б., който не е описан в докладната записка като установен на място- очевидец на този случай, е посочил, че е видял Г. да *** *** в ***, която се намира до ***.

Никой от останалите трима свидетели- *** на *** не е виждал лично г-н Г. да ***, а само знаят, че *** им прекъсвал, защото от *** им обяснили/казвали, че той и неговите служителите ги *** и ***, и са посочили, че г-н Г. се разправял с хората, заплашвал ги, че *** няма да съществува, и се държал нагло и арогантно, от което се възмутили, но и те са посочили различни места в ***, като такива, на които, на ***г., след обяд, се били събрали недоволни от *** на *** граждани, с присъствието на г-н Г. и полиция, като според показанията на св.Т., това станало долу пред ***, в който живее, а според другите двама свидетели- пред ***.

3.6. С декларация от ***г., 20.00ч., И.Г. е удостоверил с подписа си, че при задържането му в РУ- *** е запознат с описаните в декларацията права, и конкретно: че желае да ползва адвокатска защита по свой избор и за своя сметка,  и не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на ЗПП; че няма здравословни проблеми, няма нужда от специална хранителна диета и не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, нито въобще от лекар; че е уведомен за правото му на свиждания, да получава колети и храна, но не желае член от семейството му или друго заинтересувано лице да бъде уведомено за задържането му; че веднага при задържането му е бил устно запознат с правата му по чл.72,чл.73 и чл.74 от ЗМВР /виж декларацията на л.8/.

Доколкото разпитите на свидетели от ***г. са извършени във времето от 17.45-19.20ч., а в разписката за връчване при отказ на заповедта за задържане на И.Г.  до 24 часа липсва посочен час, в който е осъществено нейното връчване при отказ, съдът намира за много вероятно заповедта за задържането му, постановено от 17.30ч., да му е била действително връчена в 20.00ч., както той твърди.

3.7. На ***г., И.Г. е упълномощил за представителство по ДП №100/18г. по описа на РУ-*** адв.Ю. Р. /виж пълномощното на л.10 от ДП/, а на 11.02.18г., по ДП №100/18г., вкл. и чнд пред РС-*** и ОС-***, от него е била упълномощена и адв.Л. А.- М. /виж пълномощното на л.11лице и договора за правна помощ на л.11гръб от ДП/.

3.8. На ***г., на сайта на ***, от *** е извършена публикация със заглавие „24-часова мярка за задържане получи И.Г.“, в която се оповестява, че И.Г. е бил арестуван предходния ден, а авторите на публикацията били информирани от полицията, че срещу И.Г. има образувано досъдебно производство и се очаква Прокуратурата да се произнесе по въпроса /виж разпечатката на л.29 от делото/.

3.9. С изходящ номер от ***г., от В. Л., *** при РУ-***, до РП-***, е изпратено уведомление по чл.212,ал.3 от НПК за това, че на ***г. е образувано ДП №100/2018г. по описа на РУ-***, по повод:

Законен повод по чл.208 от НПК: Съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление от общ характер

Достатъчно данни по чл.211,ал.1 от НПК: Съдържащи се в протокол за разпит на свидетел

За това, че на ***г., в гр.***, ***, е прекъснал *** за *** на *** и *** и с това прекъсване е *** на ***- престъпление по чл.347,ал.1 от НК, като досъдебното производство е започнато на основание чл.212,ал.2 от НПК със следното действие по разследването- Разпит на свидетел.

/виж уведомлението на л.1 от ДП/.

В деловодната система на УИС-3, относно регистрация по часове на въведените актове по пр.преписка №410/18г. на РП- ***, на ***г., в тази връзка са отразени: 10.17ч.- завеждане на преписка; 10.18г. – образуване на досъдебно производство от разследващ орган; 10.37ч. и 10.38ч.- разпределяне на преписка /виж писмото на л.82 и разпечатката на л.83 от настоящото дело/;

3.10. На ***г., в периода от 10.30ч.-15.05ч., по ДП №100/18г. са разпитани още 4 –ма свидетели, от които: Д. Б. и Х. Х.- *** на ***; Д. М.- *** при РУ-***; П. С.- служител на ***, като:

-св.С. е потвърдил вече казаното при предишен разпит и е предоставил на разследващия списък на *** от ***- *** включително в ***;

-св.М. е описал онова, което е описано и в докладната записка, изготвена от него на л.4, касаеща сигнала от 16.48ч., както и всичко онова, което е описано и в полицейската справка на л.2-л.3 от ДП, към което е добавил още, че след като Г. се явил в управлението след сигнала от 13.40ч. и отново донесъл документи, идентични с първите представени, му казал, че отново ще отида да ***, и това се потвърдило от сигнала, получен в 16.48ч., след който той отишъл на място и в негово присъствие, както и на всички останали, И.Г. заявил, че лично е *** и ***, тъй като всички те са негова собственост и може да се разпорежда с тях, и също, че от октомври на предишната година, откакто служители на ***, собственост на И.Г. започнали да *** в ***, в РУ –*** има повече от 10 образувани ДП за производства по чл.347 от НК.

Последните дадени от св.М. показания са потвърдени, но не на ***г., а на ***г., с изготвени на същата дата от РУ-*** и постъпили на същата дата в РП- *** справки /виж л.308, л.309, л.311-л.313, л.315-л.325 от ДП/, видно от които, в периода ***г., без образуваното на ***г. ДП №99/18г. /л.326 от ДП/, в РУ-*** са били образувани още 14 броя ДП по 347,ал.1 от НК, от които 13 броя по сигнали, съобщения или жалби на лица, свързани с *** /управител, директор, ***, ***/ и 1брой- от *** на ***, като няма данни в никоя от справките, по описаните в тях досъдебни производства И.Г. да е бил привлечен като обвиняем, а като от част от справките ясно личи, че описаните в тях ДП се водят срещу неизвестен извършител /виж л.308, л.311, л.321, л.322 и л.323/;

-св.Б., който живее в ***, е видял предходния ден И.Г. няколко пъти, в близост до ***, но не е видял да ***, като знае за дългогодишните проблеми между двете фирми;

-св.Х., който живее в ***, е видял предходния ден И.Г. да *** до ***, и съобщава също, че от *** години, откакто двамата *** на *** в града се ***, имали проблеми със ***, но от декември 2017г., те станали много интензивни.

И двамата последни свидетели са изразили възмущение и недоволство от поведението на г-н Г., като първият го е оприличил като нагло, надменно и предизвикателно, а вторият- като арогантно.

/виж протоколите за техните разпити съответно на л.37-л.38, л.117, л.39-л.40 и л.41/.

3.11. На ***г., с постановление, предявено на И.Г. лично и в присъствие на адв.Ю. Р. на ***г., в 16.45мин., В. Л., *** при РУ- ***, като е установил, че по ДП №100/18г. са налице достатъчно доказателства за виновността на И.Г. в извършване на престъпление от общ характер, за това, че:

            на ***г., в гр.***, е повредил *** и линия за *** на *** и ***, и с това е *** и *** на *** на 185бр. физически лица- *** на *** да ползват *** на *** и ***- престъпление по чл.347,ал.1 от НК,     ***г., в ***, е извършил непристойни действия- агресивно поведение, изразяващо се в предизвикване на конфликти с множество лица-*** на ***, многократно отправяне на закани, че *** няма да съществува повече и той ще продължава да *** за *** на *** и *** към ***, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по чл.325,ал.1 от НК,

            е привлякъл И.Г. като обвиняем в извършване на престъпление по чл.347,ал.1 от НК и чл.325,ал.1 от НК.

            В постановлението по отношение на мярката за неотклонение е посочено, че на обвиняемия е взета мярка „задържане до 72часа“ /виж постановлението на л.85 от делото/.

            Видно от описаното в това постановление деяние, в което се е изразило престъплението по чл.347,ал.1 от НК, за което на И.Г. е повдигнато обвинение по цитираната разпоредба, че липсват данни за *** и *** в кои точки или участъци на *** в *** се касае, за да свърже повдигнатото обвинение конкретно със случая, за който е образувано ДП 100/18г., тъй като вече се каза в т.3.1 и т.3.2. на това решение, на ***г., в ***, с участие на ищеца, за деяния, попадащи в хипотезата на чл.347,ал.1 от НК,  са били образувани още две преписки- предварителна проверка №2012/18г. и ДП №99/18г.

            След привличането му като обвиняем, И.Г. е бил разпитан в това качество, като разпитът му е продължил във времето от 16.50ч. - 19.00ч. на ***г., и при разпита му е заявил, че разбира в какво е обвинен, не се е признал за виновен по повдигнатите му обвинения и е дал обяснения, и представил доказателства, с които отново е описал спецификата на *** по ***, водените спорове с ***, липсата на тяхно право да ползват ***, собственост на неговото дружество и за наложилите са поради незаконно присъединяване на чужди *** към ***, собственост на фирмата му, действия по преустановяване на техния ***, които се осъществяват чрез физическо *** на ***, което винаги е било правено от работниците му с негово знание и съгласие, но за което не счита, че следва да му се търси отговорност като извършител на престъпление, тъй като защитава собствеността си, докато *** на *** биват подстрекавани от тази фирма да смятат, че той и неговите работници са виновни за проблемите им с *** на *** /л.13-л.14 от ДП/.

            Постановлението е било докладвано на прокурор по реда на чл.219,ал.1 от НПК /виж текст и подпис горе вдясно на л.85 от делото/.

            3.12. На ***г., по преписка вх.№410/2018г. на РП- ***, е издадено Постановление от ***, *** при РП- ***, с което И.Х.Г.- обвиняем по ДП №100/2018г. по описа на РУ на МВР- ***, е задържан за срок от 72 часа, считано от датата и часа, на които е привлечен като обвиняем.

            В мотивите на това постановление е прието, че при съвкупна преценка на доказателствата по образуваното ***г. по описа на РУ на МВР- *** ДП №100/2018г. за престъпление по чл.347,ал.1 от НК, по което на ***г. бил привлечен като обвиняем и разпитан за престъпление по чл.347,ал.1 и чл.325,ал.1 от НК И.Г., като и за двете престъпления се предвижда наказание „лишаване от свобода“, може да се направи обосновано предположение, че обв.Г. е извършил престъпленията, в които е обвинен, а като се вземе предвид и механизма, и упоритостта при извършването им, че обв.И.Г. е личност с висока степен на обществена опасност и е налице опасност да извърши друго престъпление, в подкрепа на което са показанията на св.М. за това, че поведението и действията на обв.Г. не са инцидентна проява, като относно идентични случаи в РУ *** има образувани за периода от 27.10.17г. до датата на постановлението повече от 10 досъдебни производства за извършени престъпления по чл.347,ал.1 от НК, разследванията по които не са приключили, но като се касае до идентични действия на обв.Г., при същата мотивация и при сходни обстоятелства, което налага обв.Г. да бъде задържан за срок до 72часа, с оглед необходимостта спрямо него да се внесе искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по делото и за осигуряване му пред съда /виж постановлението на л.86-л.87/.

            От разпечатката от деловодната система на УИС-3 относно регистрация на въведените между ***-***г. актове по пр.пр.№410/18г. на РП- ***, в това число и на точния час, в който е регистрирано постановлението на РП –*** от ***г. за постановеното на същата дата задържане с основание чл.64,ал.2 от НПК личи, че постановлението за задържане до 72ч. е било регистрирано в тази система в 16.18ч., след като в 16.16ч. е било регистрирано „включване на извършител в НП от разследващ орган“, а в 16.17ч. е регистрирано „повдигане на обвинени/изменение на обвинение/обвиняем чл.356,ал.4 НПК“ /виж писмото на ОП- *** до съда на л.82 и приложената към него разпечатка от системата на л.83/.

            3.13. Във времето от 16.50ч.-19.00ч. на ***г., успоредно с разпита на И.Г., в качеството му на обвиняем, по ДП №100/18г. са били извършени и разпити на още 6 души свидетели, по-голяма част от които *** на *** /виж протоколите на л.17-л.18 и л.20-л.25 от ДП/, за изясняване на случая, като от тях от личи, че проблемите с *** на *** на *** и *** от ***, който ползват, са започнали още предходната година /св.М.-л.17, св.К.-л.21, св.Й. М.-л.24/, че са свързани с това, че Г. се съдят с *** /св.К.-л.21/, като преди години *** била собственост на ***- К. и Г., които впоследствие се *** и сега К. работел като *** /св.М.-л.17/, и като форумите във *** прегрявали от съобщения, че спирането на *** се дължи на Г. и неговото *** на *** /св.М.-л.17/, а св.М., докато бил пред магазинчето до ***, и лично видял Г., че *** някакви *** в ***, в близост до която имало кола на *** /л.22/.

3.14. Разпитите на свидетели по ДП №100/18г. са продължили и на ***г., когато са разпитани още 4-ма свидетели /виж протоколите на л.19, л.26, л.27-л.28 и л.118 от ДП/;

3.15. От ***г. е и първата събрана в ДП справка за съдимост на И.Г. /л.330 от ДП/, а събраните за него данни относно роднински връзки и регистриран постоянен и настоящ адрес, извън онези по снемане на самоличността му, закрепени в протокола за разпит след привличането му като обвиняем по ДП №100/18г., датират от ***г. /виж л.327 от ДП/.

3.16. С Постановление от ***г., предявено му в 10.30ч. в присъствие на адвокатите Р. и М., И.Г. е бил привлечен като обвиняем освен за престъпленията по чл.347,а.1 и по чл.325,ал.1 от НК, и за престъпление по чл.323,ал.1 от НК, за това, че на ***г., самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго- ръководството на ***- гр.***, чуждо предполагаемо право на владение и ползване на *** за *** на *** и *** в гр.***, до *** на ***-гр.*** /виж л.15 от ДП/.

В това постановление е също посочено, че спрямо обвиняемия е взета мярка задържане до 72 часа.

Във времето от 10.35ч.-10.45ч., И.Г. е бил разпитан в качеството му на обвиняем и по трите повдигнати му към този момент обвинения за извършване на престъпления, при който разпит е заявил, че разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, както и че се възползва на този етап от правото си да не дава обяснения по тях /виж протокола на л.16 от ДП/.

3.17. В 11.42ч. на ***г., ден неделя, в РС- *** е внесено искане на РП- *** за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо И.Г., обвиняем по ДП №100/2018г., за престъпления по чл.323,ал.1 от НК, чл.347,ал.1 от НК и чл.325,ал.1 от НК, по което е образувано чнд №89/18г., и с разпореждане от същата дата делото е насрочено за разглеждане в 16.00ч. /виж л.1-л.4 на приложеното към настоящото дело чнд №89/18г. на РС- ***/.

            Измежду съдържащите се по чнд доказателства, извън документи, свързани с дейност по предоставяне на *** и *** на територията на *** от различни търговски дружества /на л.7-л.52 и л.58-л.74/, са приложени  и  2бр. удостоверения от ***г., видно от които, при внасяне на искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, И.Г. има регистриран постоянен и настоящ адрес *** /виж л.54 и л.55 от чнд/, две характеристики на И.Г., дадени от лицата Й. И.Г. и О. В. А., представящи го в най-добра светлина в личен и професионален план /виж л.56 и л.57/, както и справка за съдимост на И.Г., видно от която, с влязла в сила на 01.03.11г. присъда №578/15.12.10г. по наказателно частен характер дело №1497/2010г. на ***, изменена с Решение №45/01.03.11г. по внчхд №160/2011г. на ***, И.Г. е признат за виновен в това, че на ***г., в гр.***, е причинил на А. А. Ц. болка и страдание- престъпление по чл.130,ал.2,вр.ал.1,вр.54 от НК, като на основание чл.78А,ал.1 и ал.2 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. /виж л.6 от чнд/.

            3.18. С Определение №41/11.02.18г. по чнд №89/18г., РС *** е оставил без уважение внесеното пред него от РП- *** искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемия по ДП №100/18г. по описа на РУ на МВР- *** И.Г. и е постановил препис от определението да се връчи на органите на Областна служба „Изпълнение на наказанията“, сектор „Арести“- гр.*** и РУ на МВР *** за незабавно изпълнение.

            Последното разпореждане, видно от писмо изх.№613 на л.89 на чнд №89/18г., е изпълнено на ***г., в деня на постановяване на Определение №41.

            Видно от мотивите на постановеното от РС- *** Определение №41, при съобразяване на релевантните за приложението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ предпоставки по НПК,

            съдът е намерил за налични предпоставките, че за престъпленията, за които И.Г. е привлечен като обвиняем, НК предвижда наказание „лишаване от свобода“; че е налице обосновано предположение, че обвиняемият И.Г. е извършил престъпленията по чл.347,ал.1 и чл.325,ал.1 от НК, за извършване на които е привлечен като обвиняем, тъй като в резултат на лични негови действия и със съдействието на служители на представляваното от него дружество се е стигнало до *** на ***, без оглед чия собственост е ***, без това да касае профилактика на *** на ***, а като се отнася до *** на конкурентната фирма *** /чл.347,ал.1 от НК/ и че реплики от типа „*** повече няма да съществува“, „Вие не разбрахте ли, че в *** *** няма да има“, обективирането на намерение, че обвиняемият „ще продължи да *** за *** на ***“, „*** каквото си искате“ и демонстративното несъобразяване с полицейско разпореждане, дадено по надлежния ред, сочат на грубо себе изтъкване, демонстриране на превъзходство над останалите, несъобразяване с общочовешките правила на общуване и морални ценности, както и с установения държавен ред, като деянието е осъществено на публично, пред множество хора, които са възприели арогантното поведение на обвиняемия и са останали дълбоко възмутени от него /чл.325,ал.1 от НК/;

            не е намерил да е налично обосновано предположение за извършване от И.Г. на престъпление по чл.323,ал.1 от НК;

категорично е отрекъл наличието на опасност обвиняемият да се укрие, тъй като има постоянен адрес, на който пребивава и може да бъде открит;

            намерил е, че е налице опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, но не и тя да е с необходимия интензитет, налагащ спрямо него да се вземе най-тежката предвидена в закона мярка за неотклонение „задържане под стража“;

признал е за установено наличието на престъпна упоритост в действията на обвиняемия, продължили неколкократно в рамките на един ден, включително след отправено му полицейско предупреждение, но е счел, че това само по себе си не съставлява аргумент за висока степен на обществена опасност на престъпния деец, тъй като от приложените справки за образувани досъдебни производства личи, че едни са водени срещу неизвестен извършител, а по други И.Г. е разпитван в качество на свидетел- т.е. срещу него не са налице висящи други ДП, обосноваващи извод за висока степен на обществената му опасност;

зачел е обстоятелствата, че обвиняемият не е осъждан /реабилитиран е/, че е семейно и трудово ангажиран и че представляваните от него търговски дружества имат принос за развитие на регионалната икономика в областта на *** и осигуряват работа на повече от 110 служители.

/виж определението на л.86-л.88 от чнд, също и на л.15-л.19 от настоящото дело, а за данните относно търговската дейност на обвиняемия, коментирана в определението – л.58-л.68 от чнд/.

Видно от протокола за проведено на ***г. по чнд №89/18г. с.з., постановеното от съда определение е било обявено на страните и с.з. е било закрито в 20.35ч. /л.85 от чнд/.

3.19. С Постановление от ***г. на *** Б. М. при РП- ***, воденото срещу И.Г. ДП №100/2018г. по описа на РУ на МВР *** е частично прекратено- по отношение на обвиненията в извършване на престъпления по чл.347,ал.1 и чл.323,ал.1 от НК, тъй като:

Установеното по него като извършено от И.Г. деяние от ***г. – *** на *** лично или по негово нареждане, не реализира от обективна страна състава на престъплението по чл.347,ал.1 от НК, с оглед специфичния предмет на посегателство, който, съгласно правната норма, визира „уредба“ или „линия“, т.е. не включва в състава въздействие върху *** за *** на *** и *** за ***, а отделно от това, не е установено вследствие на тези действия да са били ***, предвид наличието на множество налични алтернативни източници;

Деянието не съставлява престъпление по чл.323,ал.1 от НК, тъй като само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител и пострадал от престъплението по чл.323,ал.1 от НК, т.е. спорът, във връзка с който деянието е извършено, следва да бъде между физически лица, а в случая е било установено, че се касае за спор между търговски дружества по ползване на *** и ***, който датира още от ***г.  /виж постановлението на л.60-л.64 от настоящото дело/.

            3.20. С определение в с.з. от 10.12.19г. по настоящото дело, съдът е приел за безспорно между страните, както и за служебно известно и като такова- за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на датите между ***г. и ***г.вкл., в РС- *** е имало дежурен съдия, който да разглежда искания за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ /виж протокола в частта на л.68лице/.

3.21. В периода ***г., В. Н. Г. е претърпяла болничен престой в неврологично отделение на ***, като и е поставена диагноза мозъчно сътресение.

            По данни от снетата от пациентката анамнеза, доведена в болницата със собствен транспорт, тя се явила там поради оплаквания, датиращи от деня на хоспитализацията, от внезапно възникнал световъртеж, провокиран от промяна положението на тялото, гадене и многократни повръщания, затрудняване на походката до степен на невъзможно самостоятелно придвижване, които оплаквания свързва с травма на главата, претърпяна предходния на хоспитализацията ден, с краткотрайна загуба на съзнание и появили се болки и схващане в областта на врата.

            Обективният статус от прегледа и сочи на шиен вертебрален синдром и вестибуловегетативни прояви, а извършената компютърна томография на глава- находки, нормални за възрастта.

            Болната е изписана със стабилизиране на състоянието- стациониране и/или подобряване на вертижния синдром и острата вестибуларна симптоматика, с подобрен дискоординационен синдром

/виж епикризата на л.л.25-л.26 и болничен лист за дните 1202.18г. и 13.02.18г. на л.27/.

3.22. В с.з. от 10.12.19г. са събрани допуснати на ищеца гласни доказателства, съгласно които:

            3.22.1. На ***г., св.А.- М., *** по професия, била информирана от В. Г., съпруга на И.Г., че последният е задържан и му трябва ***.

В тази връзка, св.М. посетила на ***г. полицейското управление в гр.***, където разбрала, че И.Г. е със 72-часово задържане, че е преместен в ареста в *** и че ще бъде внесено искане за задържането му под стража. В същия ден отишла в ареста и се срещнала с И.Г. за около 10мин., в които той и подписал ***, за да го *** по ***, като при срещата и с нея той бил много неориентиран и притеснен, като според нея не знаел какво се случва. Посоченото от св.М., щото  И.Г. и подписал *** на ***г., не отговаря на данните в ***, дадено и от И.Г., което е на л.11лице от ДП, от което, както и от договора за правна защита и съдействие на л.11гръб от ДП личи, че са такива от ***

С Г. се видяла отново на ***г., на самото производство, което се провело в РС- ***. Той отново бил много объркан и я питал какво става и защо е задържан, тъй че тя му обяснила състава на престъпленията, за които бил привлечен като обвиняем, на въпроса му „кой го обвинява“, му обяснила, че обвинението е от РП- ***, а когато разбрал какъв е състава на престъплението по чл.347,ал.1 от НК, той и представил различни документи в потвърждение на обяснението, че той притежава *** за *** на *** и *** с легални документи и затова не разбира защо е привлечен като обвиняем и е задържан. Дадените от св.М. показания за това, че при срещата и с г-н Г. на ***г. той бил много объркан и не знаел нито защо е задържан, нито кой го обвинява, а когато разбрал какъв е съставът на престъплението по чл.347,ал.1 от НК и представил различни документи, че притежава *** и затова не разбира защо е обвиняем и задържан, противоречат на изричните изявления на И.Г., закрепени в двата протокола за неговите разпити, извършени на ***г. и на ***г., веднага след привличането му като обвиняем за престъпленията, за извършване на които му е било повдигнато обвинение, че разбира обвинението и в какво е обвинен, с дадените от него при първия разпит обяснения относно обвинението по чл.347,ал.1 от НК, с които ясно и категорично е заявил становище, че не се намира виновен в извършване на престъпление, тъй като *** е негова, както и с факта, че неколкократно и сам е представил писмени документи, в подкрепа на дадените обяснения по ДП относно правата му върху ***, включително преди да бъде привлечен като обвиняем по него.

            На св.М. е известно, щото фактът на задържане на И.Г. е станал обществено достояние, тъй като:

            *** и е срещу *** и потокът от хора там е голям, има различни клиенти и познати;

            Има ***, в който и излезнали публикации от ***, *** и ***г. от страна на конкурентното дружество ***, първата от които със заглавие, че И.Г. е задържан за 24 часа, а тази от ***, че предстои РП-*** да внесе искане за постоянно задържане под стража, макар в тези сайтове да нямало изявления на говорител на РП- ***, нито на нея, след като била упълномощена на ***г. от И.Г. ***, да и се бил обадил някой ***, за да я уведоми, че в съда ще се внася искане за вземане на постоянна мярка на г-н Г.;

            По време на провеждане на частното наказателно дело в РС- ***, в съда присъствали голяма част от *** и *** на фирмата, както и приятели на г-н Г., за които няма представа как са се оказали там.

            По данни на св.М., И.Г. бил освободен на ***г., вечерта, с вземане на друга мярка- парична гаранция, което съответства на данните в протокола от проведеното пред РС- *** с.з. от ***г. по чнд №89/18г., закрито в 20.35ч. /виж л.85 от чнд/.

            Според показанията на св.М., задържането на г-н Г. във времето от ***-***г. се отразило негативно на неговия бизнес и на неговите контакти. Това тя знае, защото : *** и била на *** от касата на фирмата на г-н Г., която не работела в дните на задържането и при нея, тъй като се наложило да работи в събота и неделя, идвали *** от неговата фирма да я питат какво се случва и дали фирмата ще работи, тъй като тя познавала голяма част от тях и те също живеели в ***, нямали информация и били разбрали, че тя ще го ***; защото един от ***, ***, и казал, че след задържането на г-н Г. на ***г. се чудели дали да продължат работа по зададените им задачи, защото един полицай, който обикалял с патрулна кола, както и полицаите, които ги били посетели непосредствено преди задържането на г-н Г. на ***г., ги предупреждавали да не пипат ***, да не посягат и да не отварят ***, защото ще ги задържат по същия начин; тя продължила да обслужва във времето г-н Г. както по лични, така и по частни негови дела; слушала мълвата, която се разнесла в ***, чувала го и от нейни клиенти и познати и *** на г-н Г., че по думи на полицаи и на Районна прокуратура, неговата *** за *** и *** е ***, че той не е *** и не се знае докога ще *** съответната услуга.

            Св.М. е посочила още, че съпругата на И.Г. присъствала на мярката през цялото време- от 10.00ч. до 20.30ч., била изключително притеснена, някъде към обяд, когато била дадена 30мин почивка, за да се запознаят с материалите, докато седяла на столчета пред самата зала, и прилошало. Г-н Г. видял това, тъй като стоял с полицаите на два метра от там, в коридора, но не бил допуснат да отиде до нея, и видимо се притеснил, когато видял, че тя не се чувства добре, попитал какво става, но съпругата му не могла да му отговори, а после влезнали в съдебната зала и тя не знае какво е станало със съпругата на И.Г. / виж показанията на св.М. на л.68гръб-л.70лице/.  Посоченото от св.М. по отношение времето на присъствие на съпругата на мярката от 10.00ч., както и по отношение състояване на прилошаването - по обяд, не кореспондира на данните от приложеното чнд, видно от които : искането на Прокуратурата е внесено в съда в 11.42ч. /л.2 от чнд/, делото е насрочено с разпореждане на докладчика за разглеждане от 16.00ч. /л.4 от чнд/, с.з. на ***г. е започнало в 16.04ч. /л.75лице от чнд/, прекъснато е в 16.08ч. с 30мин. почивка за запознаване на обвиняемия и защитниците му с материалите по делото и е продължено отново в 16.30ч. /л.75гръб от чнд/.

            2.12.2. Според показанията на св.В. Г., съпруга на ищеца, той бил задържан на *** по изключително шокиращ начин и при неясни за тях обстоятелства, като те нямали представа какво е основанието, а впоследствие разбрали за негови незаконно извършвани действия. На нея и се обадил някой, предполага, че е бил негов служител, който и казал- „Дойде полиция по заповед на прокурора и отведоха г-н Г. и го задържаха в нашето РУ“. Тя веднага отишла в полицията, но там не и била дадена никаква информация какво се случва и защо е задържан, но в рамките на 20-30мин, това вече било известно на целия град, който е ***, а конкуретнтата фирма ***, които имат ***, веднага *** това в *** и градът знаел, че г-н Г., който извършва незаконни действия, е задържан от Прокуратурата. За тях това било изключителен шок, защото тя знаела как в продължение на *** години съпругът и е изградил авторитета си и през колко съдилища е преминал покрай *** му ***, както и че извършва нещата, спазвайки закона, за да не бъде уязвим и да не носи отговорност, която е не само за него, но и за семейството и служителите му, които не са малко на брой, и всички са като едно голямо семейство, изключително задружни. За нея това било голям шок, защото до подобен инцидент не били стигали в живота си и такива резки действия нямали никакво обяснение.

            Св.Г. е видяла съпруга си няколко часа след задържането му, като помолила полицая да му купи нещо за храна и и разрешили да донесе нещо за хранене, той помолил за някакви дрехи и виждането било през решетките, но го видяла много блед, изключително притеснен, много шокиран, не се чувствал добре. Причината вероятно, а и като след това били говорили, била, че той не знаел какво се случва и не можел като съпруг да и даде обяснение, примерно „Аз съм тук, защото направих еди какво си и сега ще си понеса наказанието“, а че бил задържан, защото си е ***, съпругът и го разбрал много по-късно, едва в съдебното дело, когато го обвинили, че работи незаконно върху ***, за която няма собственост. Показанията на св.Г. относно причината съпругът и да бъде притеснен- незнание какво се случва и защо бил задържан, което разбрал много по-късно, едва в съдебното дело, са в противоречие с ясно описаното в текст в заповедта за задържането му до 24 часа, която той е отказал за подпише, както и дадените неколкократно на ***г. в РУ- *** от него обяснения по аналогични поводи.

            И св.Г. е потвърдила казаното от св.М., че момчетата от фирмата им, която работи денонощно, включително в събота и неделя, преустановили дейност от момента на задържането на съпруга и, като всички около 60 работници били пред полицията, и от тях и е известно, че били притискани от полицаите да си стоят настрана, тъй като прокурорът бил казал, че ако и те се намесят, ще отидат на топло при г-н Г.. Това донесло притеснения на момчетата не само за управителя им, но и за тях самите, защото очаквали всеки момент някой да ги призове за тези действия, а спирането на работата било пагубно, защото още на следващия ден всички *** били отишли да кажат, че се *** от договорите за ***, а други- да анулират ***, тъй като чели и чули по ***, че г-н Г. абсолютно незаконно работи на територията на ***, че няма ***, няма никаква собственост и прави своеволия, и след това с месеци нямало хора, които да посетят *** им, за да се възползват от услугите, които предлагат. Медийната еуфория, която завзела града, станала причина за огромен отлив и имало бизнес партньори, които доста време не се обадили по отношение на *** работа, защото си мислели, че съпругът и не е това, което е, тъй като това се отразявало всеки ден от конкурентната фирма *** с ***, те дори присъствали в съдебната зала и извадили такива ***, че съпругът и наркобарон да бил, нямало да има такава медийна популяризация.

            Задържането на съпруга и шокирало освен св.Г. и дъщеря им, също и родителите на г-н Г. и довело до здравословни проблеми както за нея, така и за тях. Тя преживяла първия ден след задържането на съпруга и много емоционално и изключително тревожно, тъй като не знаела какво да прави и какви отговори да дава на служителите, които питали какво да правят оттук насетне, и като много от тях питали има ли нужда от помощ. После, докато се надявала съпругът и да бъде освободен, и било съобщено, че се удължава мярката му и го отвели с белезници в *** затвор, това е я вкарало в такова притеснение, че колабирала, когато се прибрала в  къщи. Съпругът и не знаел как тя преживява задържането му, защото не сметнала за необходимо, че той трябва да мисли и за това. После, в деня на заседанието, отново колабирала, при което си ударила главата, защото паднала на тротоара, бързайки за съда. Съпругът и не видял този инцидент и разбрал и за двата пъти какво и се е случило, чак когато го освободили, тъй като на следващия ден тя потърсила лекарска помощ.

            Според св.Г., след като освободили съпруга и след задържането, емоционалното му състояние не било стабилно, макар да е достатъчно устойчив човек, защото, макар да знаел правотата си, се притеснявал как това ще се отрази на реномето му, тъй като държи много на авторитета си, това е нещото, което го крепи, като добросъвестен бизнесмен, тъй като винаги са живели в този град и се занимават с професии, във връзка с които ги познават доста хора, и името му до момента било на стриктен, супер, качеството му е безупречно, а след това станало едва ли не, че той е хулиган и престъпник, възползва се от чужди неща, черпи чужди облаги, върши престъпни деяния. След това, което се случило, нито съпругът и, нито тя или някой от семейството им изпитвал доверие в Прокуратурата, защото не можело без никакво разследване и доказателствен материал да пратиш един човек в затвора, тъй като управителят на конкурентна фирма твърди пред прокурора, че това е само единствено негова собственост. Това било недопустимо, некомпетентно и уронващо престижа на институцията, още повече, че на свидетелката не е неизвестно Прокуратурата да е задържала някой от управителите на конкурентната на съпруга и фирма, която върши същата дейност и използва неговите *** /виж показанията на св.Г. на л.70гръб-л.72лице от това дело/.

            4. При така установените в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:

            4.1. Относимата към случая нормативна уредба и най- общия стандарт по приложението и.

Правото на свобода и сигурност и едно от фундаменталните човешки права, гарантирани на всяко лице с чл.5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в сила в РБ от 07.09.1992г., наричана по-долу само Конвенцията.

Съгласно чл.5 от Конвенцията:

Βсеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден от закона, един от които е законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление /пар.1 и б.“с“ от същия/.

На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват /пар.2/.

Βсеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на параграф 1 c) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда /пар.3/.

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице /пар.4/.

Βсяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение /пар.5/.

Съгласно вътрешно-правната регламентация:

Всеки има право на лична свобода и неприкосвеност. Никой не може да бъде задържан, освен при условията и по реда, определени със закон. В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт и в срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност /виж съответно: чл.30,ал.1, ал.2 и ал.3 от Конституцията на РБ/.

Към релевантния за делото период ***г., задържането на лица е възможно както от полицейските органи- в хипотезите и по реда на чл.72-чл.74 от ЗМВР, така и като мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство, която се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора, като съдът незабавно разглежда делото еднолично, в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник и взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато са налице основанията по чл. 63, ал. 1 от НПК, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека. В тези случаи, явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда /виж чл.64,ал.1-ал.4 от НПК/.

Основанията, предвидени от чл.63,ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража са да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Съгласно чл.63,ал.2 от НПК, ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато: лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив /т. 1./; лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс /т.2/; лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание /т.3/; лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3 /т.4/.

Предвидените в чл.269,ал.3 от НПК условия, касаещи подсъдимо лице, са : да не е намерено на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган /т.1/; местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено /т.2/; редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 /т.3/-т.е., уведомен е с връчване на обвинителния акт за възможността, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269; се намира извън пределите на Република България /т.4/ и местоживеенето му не е известно /б.“а“/, не може да бъде призован по други причини /б.“б“/ е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си /б.“в“/.

            След присъединяване на РБ към ЕС, вътрешното ни право в областта на защита на човешките права, гарантирани и от Конвенцията, е търпяло редица промени, голяма част от които са били наложени от водени срещу РБ пред ЕСПЧ множество дела по жалби с оплаквания от нарушаване на прогласените от Конвенцията основни права и свободи. Една от тези промени е извършена с обнародвано с ДВ бр.98/2012г. изменение на ЗОДОВ, с което в чл.2, ал.1, т.1 и т.2 изрично се предвиди, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, пар.1 от Конвенцията, а не само когато задържането под стража е било отменено от съда, както и за вредите, причинени на граждани от разследващите органи при нарушаване на права, защитени от чл. 5, пар.2 - 4 на Конвенцията.

Така създадени, разпоредбите на чл.2,ал.1,т.1 и т.2 от ЗОДОВ изискват от гражданския съд, който разглежда исковете, основани на тях, да извърши самостоятелна и пълна проверка дали националното право е било приложено в конкретния случай в съответствие с общите принципи и с целта на чл.5 от Конвенцията, а не само по наведените от страната доводи, защото преценката, която дължи в случая относно релевантния факт налице ли е нарушение на гарантираното от чл.5 от Конвенцията право на свобода и сигурност, следва да се направи съобразно критериите, установени по чл.5, пар.1 –пар.5 от Конвенцията.

4.2. В конкретния случай, задържането на ищеца по силата на заповедта по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за задържане до 24 часа в РУ-*** и на постановлението по чл.64,ал.2 от НПК за задържане до 72 часа в ареста при ОД на МВР- ***, несъмнено съставлява лишаване от свобода по смисъла на чл.5, пар.1 от Конвенцията, в неговата класическа форма на държане под охрана в място за лишаване от свобода от затворен тип, а арестът на едно лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение в извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление, е безспорно една от предвидените от чл.5,пар.1, б “с“ от Конвенцията хипотези на изключения, позволяващи ограничаване на гарантираното от чл.5 от Конвенцията право на свобода, и по тези два правни въпроса страните не са имали спор.

4.3. Спорни между страните по делото във връзка със задържането на ищеца са били въпросите съществувало ли е предвиденото от закона основание за задържането му и било ли е задържането му подчинено на предвидената в закона цел.

По тези два основни спорни въпроса, както и в отговор на доводите на страните, обосновали диаметрално противоположните им тези по случая, съдът намери, че задържането на ищеца е било осъществено в нарушение на чл.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията, при следните конкретните съображения:

4.3.1. Във връзка с времето, в което ищецът е бил лишен от свобода по смисъла на чл.5, пар.1 от Конвенцията.

В това производство съдът е длъжен да даде ясен и конкретен отговор колко точно е продължило лишаването на ищеца от свобода, а това няма как да стане, ако не се даде и отговор относно началния и краен момент на задържането му, още повече, че при едни и същи факти относно основанията на осъществяването му, страните правят различни изчисления относно продължителността му или развиват доводи в тази връзка, сочещи на разлики в тези изчисления, като:

Сочените от ищеца цифри на фактическо негово задържане, надхвърлящо 100 часа, и престой в условията на ареста 101часа, или четири денонощия и пет часа, очевидно са изчислени с начало 16.00ч., в който час на *** твърди да е бил поставен под контрола на полицейските органи на улицата, да е била ограничена свободата му на придвижване, и с край- постановеното от съда при разглеждане на искането на Прокуратурата за вземане на постоянно задържане под стража незабавно негово освобождаване, обявено непосредствено преди закриване на с.з. на *** в 20.35ч., защото именно по този начин продължителността на задържането му, макар да не е 101 часа, надхвърля 100 часа, и е точно 100 часа и тридесет и пет минути, а изчислена и в денонощия възлиза на четири денонощия, четири часа и тридесет и пет минути;

Ответникът пък, твърдейки, че не е нарушил законовите изисквания относно постановеното от него задържане по чл.64,ал.2 от НПК, отчита продължителността му с началото, посочено в постановлението- от датата и часа на привличане на ищеца като обвиняем, т.е. от 16.45ч. на ***г., до датата и часа на внасяне на искането му в съда за вземане на постоянна мярка задържане под стража, т.е. до 11.42ч. на ***г., защото именно така изчислено, времето на задържане е съответно на довода му, че няма просрочие по отношение на визираните в законова норма 72 часа, защото преди те да изтекат, искането му е било внесено в съда, доколкото продължителността между описаните начален и краен момент е 66 часа и петдесет и седем минути.

Причината съдът да не даде отговор на този въпрос в частта за установяване на фактите по делото е, че достигането му е не само плод на изчисления, а е предпоставено и от вземането на становище по няколко правни въпроса.

4.3.1.1. Първият от тези въпроси е спорен и касае довода на ищеца, че задържането за срок до 24 часа по ЗМВР е следвало да се съобрази от прокурора при последващо постановеното от него задържане от 72 часа, тъй като двете задържания са по един и същ повод и са взети в рамките на едно и също висящо досъдебно производство, което той не е сторил и именно така се е стигнало до изправянето му пред съд цели 101 часа след задържането му, както и възражението на ответника, че той не може да бъде държан отговорен за действията, предприети от полицейските органи, както на улицата, така и със заповедта по ЗМВР, доколкото тяхната дейност е административна, и че осъщественото от него задържане е законосъобразно, защото преди да изтекат 72 часа от началото му е внесъл искането си в съда за вземане на постоянна мярка.

По този спорен въпрос, съдът споделя тезата и доводите на ищеца, а  възражението на ответника, макар и формално правилно, счита за неоснователно в конкретния случай, доколкото:

Както вече се каза в т.4.1 от това решение, българското законодателство, действащо към датата на събитията, предмет на спора, предвижда задържането по ЗМВР и предварителното задържане по чл.64,ал.2 от НПК като два отделни и самостоятелни института за задържане на лица, всеки от които се реализира при предвидените за него от закона предпоставки, от различни органи и по различен ред, а предвид отговорността на Държавата към гражданите по ЗОДОВ няма спор, щото когато се касае за обезщетяване на вреди, претърпени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, същата, съгласно чл.1,ал.2 от ЗОДОВ, се реализира по реда на АПК, докато отговорността и за дейността на правозащитните нейни органи, в това число и Прокуратурата на РБ, се осъществява по реда на ГПК и от гражданския съд, какъвто е настоящият. Също тъй е ясно, че полицейските органи са държавни такива и принадлежат към изпълнителната власт, но както личи от чл.6,ал.1,т.3 от ЗМВР и от чл.52,ал.1, т.2 във вр. с чл.23, ал.1 от НПК, разследването на престъпления е една от основните осъществявани от МВР дейности по ЗМВР и тя се осъществява от разследващи полицаи - служители на МВР, които са един от компетентните държавни органи, длъжни в случай, че са налице условията, предвидени в НПК, да образуват наказателно производство, а една от основните функции на прокурора в наказателното производство, съгласно чл.46, ал.2,т.1 във вр. с ал.1 от НПК, както с основание изтъква ищецът в писмената си защита, е в случаи на престъпления от общ характер да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане.

Горното означава, пак така, както и ищецът изтъква и с исковата молба, и с писмената си защита, че в рамките на вече образувано досъдебно производство, в което прокурорът разполага с правомощието и задължението да ръководи и осъществява постоянен надзор за законосъобразността на разследването, а и не само, при упражняване на възможността за предварително задържане на лице по чл.64,ал.2 от НПК, за да бъде то изправено пред съда с искане за налагане на постоянна мярка задържане под стража, прокурорът е длъжен да съобрази и обстоятелството на вече осъщественото до момента на неговото постановление задържане, тъй като:

Поводът и на двете постановени задържания, посочен в тях, е извършване от ищеца на престъпление по чл.347,ал.1 от НК, и без значение при отчитане еднаквостта на този повод е обстоятелството, че задържането от 72 часа е постановено и за още едно престъпление- по чл.325,ал.1 от НК, тъй като подробно описаните обстоятелства по случилото се на ***г. ясно сочат, че конфликтите между ищеца и граждани-*** на конкурентната *** ***, съставляващи деянието, за което е повдигнато обвинение по чл.325,ал.1 от НК, са възникнали именно по повод деянието, за което е било повдигнато обвинението по чл.347,ал.1 от НК- повреда на ***/*** и ***, в първия случай- до *** в ***, а във втория случай- в гр.***, в който са посоченият *** и ***;

Към датата на постановеното от прокурора задържане по чл.64,ал.2 от НПК, в правната ни действителност са били вече налице не едно, а множество решения на ЕСПЧ по дела срещу България, част от които са изброени и в приложените от ищеца към исковата молба за сведение на съда писма, изходящи от органи на ответната Прокуратура на РБ, отнасящи се до кумулирането на полицейско и прокурорско задържане и за неговата недопустимост от гледна точка на стандартите за защита на правото на свобода и сигурност, гарантирано от чл.5 от Конвенцията, когато се извършва преценката както за законосъобразност с оглед съответствие с изискванията на националното право, така и с оглед защитата от произвол и съблюдаване спазена ли е целта на закона- задържането да е послужило за да бъде задържаният осигурен за явяването му пред съда, с които ЕСПЧ не прави разлика между отделните основания за задържане, включително и дали те са постановени в рамките на наказателното производство или извън него, когато поводът им е един и същ.

Точно този е и акцентът на защитната теза на ищеца, който не търси в случая обезщетение от Прокуратурата заради задържането му до 24 часа по ЗМВР, към което възражението на ответника, че не може да бъде държан отговорен за акт, постановен от полицейския орган, е по принцип вярно, но неотносимо към случая, защото ищецът не търси от него такава отговорност, а отговорност за последвалите полицейското задържане действия на Прокуратурата, при предприемане на които тя не е съобразила прежде осъщественото полицейско задържане, и именно по този начин, както ясно е свързал и развил защитната си теза ищецът, се е стигнало и до неговото несвоевременно изправяне пред съда, едва на четвъртия ден след задържането му.

Що се отнася до обстоятелството, че при преценката дали задържаното лице е своевременно изправено пред съда, при съобразяване на стандартите за защита на правото на свобода по чл.5 от Конвенцията, не се прави разлика дали отделните основания за задържане са постановени в рамките на наказателно производство или извън него, съдът го подчерта по-горе не случайно, а затова, защото установените по делото факти на практика не дават възможност за направата на категоричен извод било ли е действително образувано ДП №100/18г. към 17.30ч. на ***г., ако и то да е изрично вписано в издадената в този час заповед за полицейско задържане на ищеца, и тези факти са, че:

В изпратеното от разследващия орган до прокурора уведомление по чл.212,ал.3 от НПК за образуване на ДП №100/18г. е посочено, че е започнато на основание чл.212,ал.2 от НПК със следното действие по разследването – разпит на свидетел.

Разпитаният свидетел не е посочен поименно в изпратеното уведомление, както е бланкетен и текстът относно законния повод и достатъчното данни за извършено престъпление, при които е образувано това досъдебно производство, а наказателното производство е формално и съгласно цитираната разпоредба на чл.212,ал.2 от НПК, досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетел, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.

От наличните в ДП протоколи за разпити на свидетели, съставени на ***г., се установи, че първите разпити на лицата, установени след сигнала от 16.48ч. като очевидци и засегнати от *** на *** ***, са започнати в 17.45ч., т.е. към 17.30ч. няма съставен протокол за първо действие по разследването, съставляващо разпит на свидетел.

Въпреки това, описаните факти не променят изводите на съда, които са важни за разглеждания пред него спор, а именно, че:

Ответникът, като правозащитен орган на българската държава, е бил длъжен при постановяване на задържането по чл.64,ал.2 от НПК, да съобрази обстоятелството, че ищецът е бил вече задържан преди това за срок до 24 часа от полицейските органи по същия повод, което му е било известно, тъй като преписката е образувана при него сутринта на ***г. и в нея се е съдържала вече докладната записка на л.4 от ДП, в абзац последен на която е отразено постановеното от полицейския орган задържане до 24 часа, а постановлението за вземане на мярката задържане от 72 часа е издадено от прокурора след обяд на същия ден, с оглед наличната обилна съдебна практика на ЕСПЧ по приложение на чл.5 от Конвенцията, включително по български дела, и изискването да се следват високите стандарти за гарантиране на това право на гражданите и защитата им от произвол, когато се следи продължителността на задържането им и своевременно ли са изправени пред съд, тъй че задържането им да е законно по смисъла на чл.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията;

Ответникът очевидно не е спазил това задължение, като и в процеса пред този съд продължава да твърди, че осъщественото полицейското задържане на ищеца е ирелевантно за законността на предприетото от него задържане, а това не е така, защото, когато следва да се отговори на въпроса своевременно ли е изправен ищеца пред съд и дали постановеното от ответника негово задържане за 72 часа е съобразено с целта на тази мярка, ясно посочена както в чл.64,ал.2 от НПК, така и в чл.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията, преценката следва да се извърши като се съобрази продължителността на задържането от самото негово начало, независимо от различните основания, на които е основано, след като е по един и същ повод;

Тъй че за начало на задържането на ищеца, доколкото се касае до надлежно изпълнение на изискването за своевременното изправяне на задържаното лице пред съда, ответникът е следвало да съобрази часа 17.30ч., посочен в заповедта за полицейското задържане, а не да изчислява продължителността на задържането на ищеца за същите цели от датата и часа на привличането на ищеца като обвиняем, които е посочил в постановлението за временно задържане на ищеца от ***г., макар те да слагат началото на неговото задържане, но само по второто приложено в случая основание- чл.64,ал.2 от НПК, а не и по смисъла на чл.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията, обосноваващ законност на извършения арест, като едно от изключенията, позволяващи ограничаване на правото на свобода, гарантирано от чл.5,пар.1.

4.3.1.2. Вторият правен момент е свързан с твърдението на ищеца, че началото на неговото фактическо задържане е поставено в 16.00ч., на улицата, когато свободата му на придвижване била ограничена чрез поставянето му под контрола на  полицейските органи в очакване на разпорежданията на прокурор ***.

Във връзка с това твърдение и определения чрез него начален час на задържането, независимо от приетото за установено и неустановено от фактическа страна в това решение, съдът се счита длъжен да развие още и следните допълнителни правни съображения, поради които именно 17.30ч., а не 16.00ч., следва да се счита за начален час на задържането му:

В практиката си по приложение на чл.5 от Конвенцията, ЕСПЧ:

ясно разграничава свободата на личността по чл. 5 от Конвенцията от свободата на придвижване, като самостоятелно право, което се закриля от чл.2 от Протокол №4 към Конвенцията, и счита, че по принцип обикновените ограничения на свободата на придвижване не попадат в приложното поле на чл. 5, пар.1 от Конвенцията, а само крайната форма на ограничаване на свободата на придвижване, разграничението на която се прави само по степента или интензитета, като се вземат предвид критерии като вид, продължителност, последици и начин на изпълнение на въпросната мярка, а не и от естеството или същността на ограничителната мярка, може да бъде счетена в отделни случаи за лишаване от свобода /делото *** с/у И. /, като показателен за лишаването от свобода е елементът на принуда или упражнен от съответния държавен орган натиск, дори ако въпросният период е кратък, а не мерките на ограничение-поставяне на белезници, настаняване в килия, физически ограничения /делото *** с/у О. к.”;

счита, че правото на свобода е „прекалено важно за един човек, за да може той да изгуби защитата на чл. 5 поради единствената причина, че се е предал да бъде задържан“ /делото ***, *** срещу Б./, както и че в спорния период от време: между 23.55 на *** януари и 15.30 на *** февруари ***г. жалбоподателят, който също доброволно се е явил пред полицейските власти, е бил лишен от свободата си по смисъла на член 5 § 1,тъй като от фактите по делото следва извод, че той не е бил свободен да си тръгне, тъй като „компетентните власти очевидно са го считали за арестуван и са провеждали следствени действия в рамките на наказателното производство, започнато срещу него в деня след разпита му на ** февруари *** г.” /делото „И.И. срещу Б./.

В конкретния случай, тъй като ищецът сам сочи, че началото на фактическото му задържане е сложено чрез поставянето му на улицата под контрола на полицията, чрез ограничаване на свободата му на придвижване, за да се отговори дали за начало на лишаването му от свобода следва да се вземе предвид начален час, различен от посочения в заповедта за задържането му до 24 часа- 17.30ч. и конкретно-17.00ч., около който час фактически се прие той да се е оказал едновременно на улицата/в междублоковото пространство на ***, в *** с полицейските органи, посетили местопроизшествието след сигнала в 16.48ч., следваше да се установи, че в този половин час, защото продължителността от време не е показателна, спрямо него е бил упражнен натиск със степен или интензитет толкова сериозни, че да попаднат в приложното поле на защита на чл.5 от Конвенцията1 а не в рамките на обичайните ограничения на свободата на придвижване, които остават по принцип извън обхвата на правото, гарантирано от чл.5 от Конвенцията.

Тъй като в производството не се събраха никакви данни за предприети от полицейските органи други действия, освен по изслушване на установените на място лица- служители на *** и на ищеца, и на установяване на *** на *** с *** на ***, и че до пристигане на полицейските органи ищецът е бил задържан на мястото на събитията от недоволни ***, както и че след извършване на предприетите от полицията действия сам е напуснал мястото и е потеглил към полицейското управление за изясняване на случая, а заповедта за задържането му до 24 часа е издадена веднага след пристигането му в РУ-***, съдът приема за целите на това производство, че като начален час на неговото лишаване от свобода по смисъла на чл.5 от Конвенцията следва да се счита часът 17.30ч., посочен в издадената от полицейския орган заповед за задържане по ЗМВР, защото до този момент не се доказа спрямо него да са били предприети ограничителни мерки на свободата му на придвижване със и степен, интензитет такива, че да обосноват извод, щото за обсъждания период от време 17.00ч-17.30ч. той е бил лишен от свобода по смисъла на чл.5 от Конвенцията.

4.3.1.3. И накрая, при отчитане времето на задържане, съдът счита, че следва да се прави разлика по отношение на крайния момент:

Когато се отговаря на въпроса в кой момент се прекратява лишаването от свобода по смисъла на чл.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията, на който практиката по приложение на цитираната разпоредба е дала отговор, че това става когато лицето, задържано под стража, бъде осъдено на първа инстанция, защото по-нататъшното му лишаване от свобода е предмет на разглеждане по чл.5, пар.1,б.“а“, и който отговор, приложен съответно за института на вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство от съда по чл.64,ал.1 от НПК и възможността за временно задържане от прокурора по чл.64,ал.2 от НПК означава, че прекратяване на прокурорското задържане ще настъпи в момента, в който съдът се произнесе с акт по искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, както е изчислил продължителността на задържането си ищецът в случая;

Когато се отговоря на въпроса своевременно ли е изправен задържаният пред съд, за който отговор релевантен е моментът на внасяне на искането на Прокуратурата в съда, както е отчел продължителността на задържането в случая ответникът.

В контекста на този казус, съдът ще вземе предвид и едната и другата продължителност, като първата ще бъде съобразена при преценка за справедливия размер на обезщетението, което се следва при основателност на иска за претърпени неимуществени вреди, а втората, при даване отговор на оплакването на ищеца за незаконност на неговото задържане, тъй като е бил изправен пред съд едва на четвъртия ден след задържането му, въпреки липсата на пречки това да стане своевременно.

4.3.1.4. При дадените в т.4.3.1.1-.4.3.1.3 отговори на правните въпроси, обсъдени в тях, съдът намери, че за целите на това производство е установено, щото :

При съобразяване на двете последователни задържания на ищеца по ДП №100/18г.- полицейско и прокурорско, с начало ***г., 17.30ч. и до постановеното негово незабавно освобождаване от съда на ***г., 20.35ч., ищецът е бил лишен от свобода в продължение на 99 часа и пет минути, или 4 денонощия, 3 часа и пет минути;

При съобразяване на същия начален час- ***г., 17.30ч. на задържането му, ищецът е бил изправен пред съд след изтичане на 90 часа и 42 минути, или след изтичане на 3 денонощия, 18 часа и 42 минути.

4.3.1.5. Никой от горе установените факти сам по себе си не прави задържането на ищеца незаконосъобразно по смисъла на чл.5 от Конвенцията, доколкото продължителността на времето, в което едно лице е било поставено в специфично положение от властите, е само един от множеството фактори, които следва да се съобразят във всеки отделен случай, за да се отговори на въпроса дали съответното лице е било лишено от свобода по смисъла на цитираната разпоредба /делата Г. срещу Ш. и О. срещу О. к./, но в конкретния случай, тъй като задържането на ищеца е осъществено в класическата форма, то несъмнено съставлява лишаване от свобода по смисъла на чл.5, пар.1 от Конвенцията, защото е продължило повече от четири денонощия, в условията на място за задържане в РУ-*** и в следствения арест, тъй че за разрешаване на спора на страните относно законосъобразността на това лишаване от свобода през призмата на чл.5 от Конвенцията, решаващо е изследването на останалите наведени от ищеца доводи.

4.3.2. Вторият довод на ищеца за незаконното му лишаване от свобода е, че наложеното му от ответника задържане от 72 часа е постановено преди да бъде привлечен като обвиняем и да му се предяви обвинение, а задържането по чл.64,ал.2 от НПК не може да бъде предприето, преди на лицето да е повдигнато и предявено обвинение.

На този довод ответникът е противопоставил бланкетното оспорване, че постановлението за задържане е постановено при стриктно спазване на процесуалните правила и изисквания на чл.64,ал.2 от НПК.

За да е законно по смисъла на чл.5 от Конвенцията, лишаването от свобода трябва да отговаря на следните общи принципи: да се основава на приложимото /материално и процесуално/ национално право, да е в пълно съответствие с него; националното право да отговаря на стандартите на Конвенцията относно „качеството на правото”- да е достатъчно установимо и сигурно; прилагането на това национално право да е в съответствие с общите принципи на Конвенцията; лишаването от свобода да е надлежно осъществено на някое от основанията по чл. 5, пар.1, б.”а”- „f”, съгласно тълкуването им от ЕСПЧ и лицето да е защитено от произвол; лишаването от свобода да е в съответствие с целта на чл.5 да се възпрепятства произволното лишаване от свобода на лицата.

Както личи от казаното по-горе, а и от изричната разпоредба на чл.5, пар.1,б.“с“ от Конвенцията, същата поставя измежду изричните изключения, при наличие на които едно лице може да бъде лишено от свобода, законосъобразният арест, а това, с оглед изброените принципи, на първо място означава осъществяване на задържането при пълно съответствие с разпоредбите на приложимия национален закон.

            Безспорно е, че разпоредбата на чл.64,ал.2 от НПК дава възможност на прокурора да постанови в хода на досъдебното производство задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда и макар в същата разпоредба да не е изрично закрепено, че прокурорът не може да предприеме това задържане преди на лицето да е повдигнато и предявено обвинение, това твърдение на ищеца е вярно, тъй като категорично се извлича освен от цитираната разпоредба, според която регламентираното в нея задържане може да се осъществи по отношение на обвиняемия, така и от систематичния и прочит ведно с предхождащите я разпоредби на чл.54 и следващите до чл.64 от НПК, съгласно които: обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс /чл.54 НПК/; спрямо обвиняем по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, с цел да му се попречи да се укрие или да извърши престъпление /чл.56,ал.1 вр. с чл.57 НПК/; задържането под стража е една от предвидените в НПК мерки за неотклонение /чл.58,т.4 НПК/, която се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление /чл.63,ал.1 НПК/; в досъдебното производство мярката за неотклонение задържане под стража се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора /чл.64,ал.1 НПК/, като явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда /чл.64,ал.2 НПК/.

            В конкретния случай, от фактическа страна се установи категорично, че постановлението за 72-часовото задържане на ищеца от ответната Прокуратура е регистрирано като акт в деловодната система на РП- *** в 16.18ч. на ***г., а постановлението, с което разследващият орган е привлякъл ищеца като обвиняем по ДП №100/18г., му е предявено в 16.45ч.- т.е. задържането по чл.64,ал.2 от НПК е постановено от прокурора по отношение на лице, което все още е нямало качеството на обвиняем към момента на издаване на акта на прокурора.

         Разбира се, съдът отчита в случая, че съгласно НПК качеството обвиняем може да се придобие при различни обстоятелства: със съставяне на съответно постановление от разследващия орган /чл.219,ал.1 от НПК/; със съставяне на протокола за първото действие по разследването срещу него /чл.219,ал.2 от НПК/; по презумпцията, че лицето, за което обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него, но само в случаите на бързо производство, провеждането на което е възможно само по разпореждане на прокурора /чл.356,ал.4 във вр. с ал.1 и ал.2 от НПК/, но не намира смисъл да  изследва по –подробно всички тези хипотези, след като от материалите по ДП се установи категорично, че макар то да е образувано с предприемане на първото действие по разследването- разпит на свидетел и съгласно първите протоколи за разпити на свидетели тези разпити да са започнати на ***г. в 17.45ч., ищецът е бил привлечен като обвиняем не в друга, а в хипотезата на чл.219,ал.1 от НПК, изрично посочена като такава, при която се докладва на прокурора в постановлението за привличането му като обвиняем, а не в хипотезата на чл.219,ал.2 от НПК, и като липсва разпореждане на прокурора за провеждане на бързо производство- т.е. в случая часът, който следва да се вземе предвид за релевантен, когато се преценява дали е имал качеството обвиняем при постановяване на задържането му по чл.64,ал.2 от НПК, е именно часът 17.45, в който му е било предявено постановлението за привличането му като обвиняем в хипотезата на чл.219,ал.1 от НПК от разследващия орган, тъй като тогава е придобил качеството обвиняем, и съобразно него, прокурорското му задържане е действително постановено преди да бъде привлечен като обвиняем и да му бъде предявено обвинението, а по този начин- в нарушение и на разписания от вътрешното право ред за това, и в нарушение на чл.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията, която визира в това изключение единствено законосъобразния арест.

            4.3.3. Третият довод на ищеца е, че е задържан при липса на законно основание- при липса на наличие на реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.

            Чл.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията разглежда като отделни и напълно самостоятелни трите изброени в нея предпоставки, при които се следи за законосъобразност на извършения арест, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган - по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление, като сравнението и с разпоредбата на чл.63,ал.1 от НПК сочи на разликата, че по националното право се изискват поне две от тези три предпоставки- обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат на реална опасност да се укрие, респективно - обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по делото сочат на реална опасност да извърши престъпление.

            В конкретния случай ищецът се оплаква от нарушаване на правото му по чл.5 във връзка с последните две от тях, които с оглед стандарта на чл.5 от Конвенцията, следва да се вземат предвид като налични за всяка една от тях поотделно.

За доказаност на този негов довод, той се позовава на постановеното от съда определение по искането на Прокуратурата за неговото задържане под стража, с който това искане е оставено без уважение и му е взета мярка за неотклонение „гаранция“, и като от цитираните в установителната част на това решение мотиви на Определение №41/11.02.18г. по чнд №89/18г. действително личи, че именно затова, защото е счел, че категорично не е налице опасност обвиняемият да се укрие, както и че макар да е налице опасност той да извърши друго престъпление, тя не е с интензитет, налагащ вземане на мярка „задържане под стража“, съдът е оставил искането на Прокуратурата без уважение и е взел по-леката предвидена в закона мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия.

Към този довод на ответника е също относимо вече посоченото в предходния пункт на решението оспорване, че е спазил стриктно изискванията на чл.64,ал.2 от НПК при постановяване на задържането от ***г.

При тези данни, първият правен въпрос, на който този състав следва да даде отговор, е дали актът на съда по чнд №89/18г. го ангажира със сила, при която следва да приеме, че постановеното от ответника задържане на ищеца е при липса на основание и като такова е в нарушение на чл.5 от Конвенцията, защото именно последният факт е релевантен за иска по чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ, за правото на ищеца да получи търсеното от него обезщетение.

А този въпрос седи заради проблеми в българската правна уредба, в която липсва обща процедура, приложима за всички видове лишаване от свобода по смисъла на чл.5 от Конвенцията, когато следва да се отговори в съответствие или в нарушение на изискванията и стандартите на цитираната разпоредба ли е било осъществено от националните власти лишаване от свобода по смисъла на Конвенцията, а това от своя страна поражда колебания у съдилищата изисква ли се предварително произнасяне по въпроса законно ли е било задържането на пострадалия, та да може той да търси обезщетение по реда на чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОДОВ, а проблемът стои още повече тогава, когато предварително друг съд, с постановен от него влязъл в сила акт е осъществил контрол за законосъобразност на дадено задържане под стража, като е приел, че същото е законно, а в последващото производство по ЗОДОВ, съдебният състав достигне до противоположен правен извод, какъвто е случаят на жалбоподателя в постановеното от ЕСПЧ решение по делото Ц. И. Ц. срещу Б..

В рамките на така очертания общ проблем, частен е проблемът, касаещ преценката за законосъобразност на прокурорското задържане по чл.64,ал.2 от НПК, което не подлежи на самостоятелно обжалване по НПК, а чл.5, пар.4 от Конвенцията включва в обхвата на гарантираното от чл.5,пар.1 право на свобода и сигурност и правото на всеки арестуван или лишен от свобода да обжалва законосъобразността на своето задържане в съд. В тази връзка, в практиката на българските съдилища е имало колебания допустимо ли е разглеждане на жалби срещу това задържане и за щастие те са преодолени, като на основание пряката приложимост на чл.5,пар.4 от Конвенцията във вътрешното ни право, те са признали правото на съдебен контрол срещу законосъобразността на задържането по чл.64,ал.2 от НПК. По отношение на това, дали жалбата следва да разглежда в отделно производство или може да бъде разгледана и в хода на производството по внесено от прокурора искане за вземане на мярка задържане под стража от съда, съдилищата са приели и двете възможности, но като наказателните състави във всички случаи смятат, че тази преценка може да бъде извършена само от тях по реда на НПК, а не и от гражданския съд при разглеждане на иска по чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ. И накрая, някои от наказателните състави считат, че когато тази преценка се извършва в рамките на производството по искането на прокурора за вземане на мярка задържане под стража от съда, тя следва да се осъществи при изрично повдигнато за това искане от пострадалия и да се материализира с нарочен диспозитив, тъй като производството, в което съдът се произнася по внесеното пред него искане от прокурора за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство, няма за свой предмет прогласяване незаконосъобразността на прокурорския акт, а други- че когато съдът остави без уважение искането за вземане на мярката задържане под стража, той имплицитно отрича и да са били налице предпоставките на временното задържане по чл.64,ал.2 от НПК, което означава, че то е незаконно, защото е постановено при липса на основанията за задържане, предвидени в закона. Последното също е обусловено от особености на националната правна уредба, тъй като разпоредбата на чл.64,ал.2 от НПК не съдържа разписани правила за налагане на задържането в нейната хипотеза, но въз основа на систематичното и място, съдебната практика по приложението и в националното право е достигнала до трайното становище, че за постановяване на това задържане следва да са налице същите предпоставки, които са предвидени от чл.63,ал.1от НПК за вземане от съда на предвидената от НПК мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство- когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат че има реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

При горните разминаващи се становища този състав намери, че тъй като в конкретния случай няма данни ищецът да е обжалвал наложеното му задържане по чл.64,ал.2 от НПК или да е искал нарочно от съда, произнесъл се по искането на Прокуратурата за неговото задържане под стража, да се произнесе и по законосъобразността на наложената му от прокурора времена мярка и в определението на съда липсва диспозитив в тази насока, макар последното да е влязло в сила на ***г., липсва и съдебен акт който да го ангажира и който следва да зачете, както ищецът смята, а също, че дори да имаше такова произнасяне, след като основателността на исковете на ищците по чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ е предпоставена от установяване на релевантната за тях предпоставка вредите да са претърпени вследствие лишаване от свобода в нарушение на чл.5,пар.1 от Конвенцията, той има компетентността във воденото пред него производство да се произнесе и по установеността или неустановеността на същия релевантен за разглеждания иск факт, включително по наведените от ищеца по този пункт предпоставки, обосноваващи законния арест по смисъла на чл.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията.

Разглеждайки ги по същество, съдът намери, че те не са били налице, което също прави арестът на ищеца незаконен по смисъла на пар.5,пар.1,б.“с“ от Конвенцията, тъй като:

С постановлението за задържане от 72 часа прокурорът изобщо не е обсъдил налице ли е обоснована необходимост от задържането, тъй че на лицето да се попречи да се укрие, след като е извършило престъпление, и макар при алтернативното групиране на предвидените в чл.63,ал.1 НПК предпоставки за задържането да е допустимо наличието на обосновано подозрение лицето да е извършило престъпление, за което се налага наказание лишаване от свобода или друга по-тежка мярка, да може да се съобрази само ведно с реалната опасност от извършване на престъпление, стандартът, установен от чл.5 на Конвенцията е по-висок, и именно затова е следвало да бъде съобразено и дали е налице обоснована необходимост от задържане на ищеца, за да не се укрие преди изправянето му пред съд. А такава в случая е нямало, защото, както се установи от събраните материали, ищецът има регистриран постоянен и настоящ адрес ***, не само има такъв, но е трайно уседнал в същото населено място, заедно със семейството си, има установен също там бизнес от години, не само не е правил опити да се укрива от властите, а напротив, в рамките на датата ***г. неколкократно сам доброволно се е явил в РУ- ***, за да даде обяснения по повод събитията, във връзка с които е бил привлечен като обвиняем;

С постановлението за задържане от 72 часа прокурорът е обсъдил другата предпоставка по чл.5,пар.1,б.“с“ и намерил наличие на опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, тъй като с престъпно упорство, което личи от образуваните повече от 10 досъдебни производства срещу него, при идентични обстоятелства извършва същите действия и *** на *** на ***, но според съда посочените факти не обуславят обоснована необходимост от задържане на лицето, защото:

Както е видно от справките за водените срещу ищеца ДП, находящи се в кориците му, И.Г. не е бил привлечен като обвиняем по нито едно от другите ДП, образувани след сигнали на *** от конкурентната фирма за извършвано от него престъпление по сценарий, идентичен с този на образуваното ДП №100/18г. и сигналите, подавани в рамките на целия ден на ***г., при който личи, че Прокуратурата е станала участник в една нескончаема спирала от производства, свързани основно с конфликтни междуфирмени отношения, включително спорове за собственост, стоящи извън компетентността на обвинението, и търсени от страните начини за тяхното уреждане със средства, стоящи на ръба на закона, с участие на представители и на двете враждуващи страни, при които случаи, тъй като са повтарящи се, няма данни до ***г. да е стояла необходимост от задържане, а нищо по-различно в обстоятелствата на този конкретен случай не сочи защо е намерено, че такава нужда съществува при него, за да се предотврати извършването на престъпление;

 

Както се оказва от постановеното от прокурора близо година и половина след задържането на ищеца постановление за частично прекратяване на ДП №100/18г., деянието *** на ***, във връзка с което е било образувано и това поредно производство по чл.347,ал.1 от НК срещу ищеца, всъщност не реализира от обективна страна състава на престъплението по чл.347,ал.1 от НПК, за което му е било повдигнато обвинение и за което е постановено задържането му, включително преценката относно наличната опасност да извърши отново същото престъпление. Подвеждането на фактите под хипотезата на правната норма е правно знание и умение, което следва да е налично и да се осъществи задължително от прокурора от първия момент на запознаване с фактите, при които на лицето е повдигнато обвинение, още повече при тези повтарящи се във времето случаи и данни за паралелно водени идентични по естеството си множество други производства, при които фактите би трябвало вече да са отдавна внимателно осмислени от гледна точка на въпроса осъществяват ли те състава на престъпление по НК или не, и конкретно за целите на този спор- обосновават ли необходимост от задържане, за да се предотврати извършване на такова престъпление, а с този свой акт Прокуратурата и сама е отрекла тази необходимост, макар и много по-късно от датата на задържането.

4.3.4. Последният довод на ищеца е, че не е бил незабавно изправен пред съда, независимо, че за това не е имало обективни пречки, което прави задържането му несъответно на предвидената в НПК и Конвенцията цел на законния по нейния смисъл арест, на който ответникът е противопоставил оспорването, че още преди изтичане на 72 ч. от задържането на ищеца е внесъл искането си в съда спрямо него да се вземе постоянна мярка задържане под стража.

Това оплакване на ищеца е също основателно.

Задържането и по чл.64,ал.2 от НПК, и по чл.5,пар.1,б.“с“ е такова с цел да се осигури явяване на задържаното лице пред компетентния съгласно закона орган и не следва да се предприема с цел, различна от предвидената от закона, тъй като сигурността на личността по смисъла на гарантираното от чл.5 от Конвенцията право на свобода и сигурност означава защита срещу произволното накърняване на тази свобода и налага на Държавата позитивното задължение да защитава хората под нейна юрисдикция срещу злоупотреба с власт и да не допуска никой да бъде лишен от свобода по произволен начин /делото С. срещу Б./, поради което същата да се прилага заедно с разпоредбата на чл.5,пар.3 от Конвенцията, с която формират едно цяло и която изисква всеки арестуван в съответствие с разпоредбите на чл.5,пар.1,б.“с“, следва да бъде своевременно изправен пред съдия за гледане на неговото дело, като бързината се преценя във всеки случай съобразно установените обстоятелства /делото *** срещу М./, като срокът се преценя от момента на ареста и националните власти са онези, които дължат да установят наличието на „специални причини или трудности, поради което изправянето на задържания пред съда не е станало своевременно.

Така, по отношение на срока и обстоятелствата, в делото М. срещу О. к. ЕСПЧ е посочил, че „четири дни следва да се считат за максимален, а не приемлив срок, ако липсват специфични обстоятелства”, в делото Б. срещу О. к. - че срок от четири дни и шест часа да бъде изправено лице пред съдия противоречи на чл. 5, пар.3, а в делото Г. срещу Б. – че задържане, продължило 3 дни, 5 часа и 30 минути е в нарушение на чл. 5,пар.3 от Конвенцията, тъй като Държавата не е изпълнила задължението си да организира незабавно явяване на жалбоподателя пред съдия, компетентен да осъществи контрол над законосъобразността на задържането му, при следните обстоятелства: - още през първия ден от задържането му жалбоподателят е участвал в различни мерки по разследването /претърсване, повдигнато му обвинение/ и правителството не е представило нито един аргумент в защита на факта, че заинтересованото лице не е било изправено пред съдия още на следващия ден след задържането и повдигането на обвинение срещу него, а като прокуратурата е поискала вземането на мярка за неотклонение задържане под стража едва в последния от допустимите четири дни за задържане, като при това заинтересованото лице от два дни не е участвало в мерки по разследването, не е имало други практически или свързани със сигурността съображения, оправдаващи явяването му пред съдия на по-късен етап от производството, жалбоподателят е бил държан в същия град, където се е намира седалището на съда, компетентен да вземе мярката за неотклонение и - не се е налагало предприемането на никакви извънредни мерки за сигурност по отношение на него, различни от стандартната процедура по конвоиране до съдебната зала, където е насрочено явяването му.

В конкретния случай, както вече се каза в т.4.3.1 от това решение, срокът на задържане следва да се зачита от датата на първата постановена по отношение на ищеца мярка по ЗМВР- считано от ***г. в 17.30ч., и по този начин, до изправянето му пред съд, чрез внасяне на искането от прокурора в съда за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража на ***г. в 11.42ч., са изминали 90 часа и 42 минути, или 3 денонощия, 18 часа и 42 минути.

Този срок не може да се счете от настоящия състав за такъв, в изпълнение на целта на закона – задържане на лицето с цел довеждането му пред съдия и в съблюдаване на принципа на своевременното му изправяне пред съд, установено т чл.5,пар.3 от Конвенцията, защото:

При поставена в негова тежест да установи, че задържането на ищеца е било осъществено при наличие на всички необходими за това законови предпоставки, едно от които е и целта на това задържане, посочена в чл.64,ал.2 от НПК, ответникът нито наведе в процеса, нито установи каквито и да е специфични причини, съставляващи пречка за незабавното изправяне на ищеца пред съда, като например необходимост да бъде конвоиран от населено място, намиращо се на голямо разстояние от седалището на съда, който ще разглежда мярката му, задържането му в петък вечер  в малко населено място, в което няма седалище на съд и др. подобни.

В този случай, ищецът е бил задържан в гр.***, в който са извършени и деянията, за които са му повдигнати обвинения, едно от които е основание и за задържането му по ЗМВР, и в който е седалището на първоинстанционния съд, компетентен да разгледа искането му за задържане под стража в досъдебното производство. Макар да е бил задържан в 17.30ч. на *** в рамките на вече образувано досъдебно производство, до 16.45ч. на ***г., когато е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинението, с него не са били извършвани действия по разследването. След разпита, извършен на ***г., веднага след повдигане на обвинението, и при вече взето задържане и то не до 72часа, както законът гласи, а от 72 часа, в 16.18ч. на ***г., вместо да бъде внесено искането му в съда, той е бил приведен от РУ-*** в следствения арест в *** и за времето до половин час преди внасяне на искането за вземане на мярка за неотклонение в съда, когато е отново привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.323,ал.1 от НК, други действия с него не са извършвани. Независимо от това, разстоянието между *** и *** е едва около 20км., тъй че не би могло да съставлява никаква пречка с оглед възможност за обратното му транспортиране за гледане на мярката в работните дни от седмицата, а вместо това, е изчакан неработния ден неделя, за да се внесе искането, и като това е станало само два три часа преди да изтече срокът за задържане до 72 часа, но без да е съобразено вече осъщественото преди него полицейско задържане.

При тези данни, срокът от почти четири денонощия от задържането му до внасяне на искането за разглеждане на мярката му в съда, не може да се намери от този състав за своевременно и съобразено с целта на задържането- за довеждане на задържаното лице в съда, а се намира за такова в нарушение на гарантираното от чл.5, пар.3 във вр. с пар.1,б.“с“ от Конвенцията негово право да бъде незабавно изправен пред съд.

4.3.5. В обобщение на казаното по т.4.3.1-т.4.3.4 от това решение, съдът намери, че постановеното от ответника задържане на ищеца по ДП №100/18г. е било такова в нарушение на чл.5,пар.1,б.“с“ във вр. с пар.3 от Конвенцията, тъй че тази изискуема се от чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ предпоставка за ангажиране отговорността на ответника към него е установена в производството.

4.3.6. По отношение на останалите две релевантни предпоставки- претърпени реално от ищеца неимуществени вреди и пряка причинна връзка между тях и задържането му от ответника, поставени в доказателствена тежест на ищеца в производството, съдът намери, че само част от твърдените от него вреди се доказаха като реално претърпени и стоящи в пряка причинна връзка с постановеното то ответника негово задържане, а възражението на ответника, че не носи отговорност за влошеното състояние на съпругата на ищеца е несъстоятелно, при следните конкретни съображения:

Ищецът твърди да е претърпял по повод незаконното му задържане:

- усещане за безпомощност, тъй като знаел, че липсват основания за задържането му, но няма друга възможност, освен да изчака крайния съдебен акт, който да потвърди порочността на задържането;

- усещане, че е жертва на произвол и разколебаване на доверието му в институциите на съдебната власт, предвид обстоятелството, че спрямо него не са приложени подходящите за личността му и доказателствата по делото мерки „гаранция“ или „подписка“;

- траен психически дискомфорт, породен от факта, че наказателното преследване е проведено със средства, които целят да го унижат, да го превърнат в обект на медиен интерес и предварително да оформят общественото мнение в насока, че е виновен, щом е задържан;

- негативи върху имиджа му в професионалните среди и негативи в професионален план, тъй като явяването му като задържан под стража в процес, в който са извикани медиите, направило чрез тях  задържането му достояние на много негови познати и бизнес партньори;

- претърпяно притеснение, поради необходимостта да организира ефективно защитата си по време на съдебното производство в момент, когато, поради огромното нервно напрежение, на което била подложена по време на ареста му, съпругата му припаднала в очакване на съдебното заседание по разглеждане на мярката му за неотклонение, но въпреки това останала в съдебната зала, а на следващия ден постъпила на болнично лечение.

От самото негово твърдение за естеството на последната от описаните вреди става съвсем ясно, че ищецът не търси обезщетение за влошеното здравословно състояние на съпругата си, в каквато връзка е възражението на ответника, а за собствените си притеснения, че в такъв момент не може да се погрижи за нея, заради необходимостта да организира ефективно защитата си, които притеснения са на общо основание твърдени негови вреди, тъй че за тях не съществува законна пречка да дири отговорност от ответника в хипотезата на предявения иск, и затова възражението на ответника в тази насока е несъстоятелно, макар и да е принципно вярно.

Тази конкретна вреда обаче съдът намира за неустановена, както защото св.Г. е заявила в прав текст, че съпругът и е научил за здравословните и проблеми чак след като е бил освободен, а не и по времето, когато е следвало да концентрира своето внимание върху организиране на ефективната си защита, което довело според твърденията му до преживяване на описаните притеснения, така и поради противоречието, което намери в показанията на св.М. относно времето на провеждане на съдебното заседание по чнд №89/18г. и времето на състояване на събитията с прилошаването на съпругата на ищеца на столчето в коридора на съда и часовете, вписани в протокола от с.з., относно неговото начало и прекъсване с почивка за запознаване на страните с материалите по делото. А иначе, за здравословното и състояние е прието писмено доказателство за здравословни проблеми, констатирани на ***г., които, съгласно данните в анамнезата датират от деня на хоспитализацията, а не от предния ден, но то няма нито само по себе си, нито в съвкупност с останалите коментирани в този абзац доказателства отношение към реалното претърпяване на описаната от ищеца вреда.

Установеността на твърдените от ищеца чувство на безпомощност, тъй като знаел, че липсват основания за задържането му, но нямал друга възможност, освен да изчака крайния съдебен акт, който да потвърди порочността на задържането му, и усещане, че е жертва на произвол и разколебаване на доверието му в институциите на съдебната власт, предвид обстоятелството, че спрямо него не са приложени подходящите за личността му и доказателствата по делото мерки „гаранция“ или „подписка“, както и на тяхната пряка причинна връзка със задържането им, следват от самото признаване, че задържането му е осъществено в нарушение на националния закон и стандартите на чл.5 от Конвенцията, както и от гласните доказателства в тази връзка, които съдът цени, защото са съответни на обичайната логика за такива случаи и на фактите по делото.

Що се касае до твърдените от ищеца траен психически дискомфорт, породен от факта, че наказателното преследване е проведено със средства, които целят да го унижат, да го превърнат в обект на медиен интерес и предварително да оформят общественото мнение в насока, че е виновен, щом е задържан и за претърпени негативи върху имиджа му в професионалните среди и негативи в професионален план, тъй като явяването му като задържан под стража в процес, в който са извикани медиите, направило чрез тях задържането му достояние на много негови познати и бизнес партньори, съдът намери, че претърпян от него психически дискомфорт и негативи в бизнес план във връзка със задържането му се установиха със събраните гласни доказателства, които се ценят и в това отношение, като безпротиворечиви и преки, но не намери за установено щото ответникът има каквато и да е съпричастност към медийното отражение на задържането и на съдебния процес, тъй като от всички събрани доказателства се установи категорично, че тези действия са извършени от конкурентната фирма, която има и телевизия, и са само част от една дългогодишна „война“ за уреждане на неуредени фирмени отношения и борба за клиенти на пазара на доставка на извършваната в една и съща сфера на дейност услуга.

Затова съдът счете, че макар и след събиране на доказателствата ответникът да пледира, че твърдените вреди са останали недоказани, това негово оспорване няма пълна опора в доказателствения материал, а при стояща върху ищеца тежест да докаже реалното претърпяване на вредите, за които търси обезщетение, и наличието на пряка причинна връзка между тях и задържането му от ответника в нарушение на чл.5 от Конвенцията, той е успял частично да установи както претърпяването на тези вреди, така и наличието на пряка причинна връзка между някои от тях и постановеното негово задържане, по начина, който се описа конкретно по-горе, което прави искът му частично основателен.

4.3.7. Тъй като искът е частично основателен, следва да се разгледа евентуалното възражение на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение, което е относимо към размера на предявения иск.

Това възражение се намери за основателно и съдът счете, че справедливо да възмезди вредите на ищеца е обезщетение от 5000лв., воден от следните конкретни съображения:

Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се определя за всеки конкретен случай, като се намери най-доброто равновесие между принципите за пълна обезвреда на пострадалия и недопускане на неговото неоснователно обогатяване, при съобразяване на утвърдени от съдебната практика критерии за тази преценка, която не може да бъде произволна.

При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по искове по ЗОДОВ, се прилагат и общите критерии, установени при приложение на чл.52 от ЗЗД, като например интензивността и продължителността от време, в което са търпени тези вреди, и икономическата обстановка и стандарт на живот в страната,  както и някои специфични критериии, като например тежестта на престъплението, за което е проведено наказателно производство срещу лицето, професията му, налице ли е широка разгласа на случая или не, степента и обхвата на засягане на различните аспекти, в които производството е повлияло върху лицето.

В процесния случай, за да се счете размер от 5000лв. справедлив да обезщети ищеца за задържането му в нарушение на чл.5, пар.1, б.“с“ във вр. с пар.3 от  Конвенцията, съдът  бе воден от следните конкретни съображения:

Частичната основателност на иска, докато обезщетението се търси общо за всички твърдени като претърпени в причинна връзка със задържането вреди, водеща до необходимост от намаление на размера;

Престъпленията, за които ищецът е бил противозаконно задържан, не са тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК, тъй като за престъплението по чл.347,ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, а за престъплението по чл.325,ал.1 от НК- лишаване от свобода до две години или пробация и обществено порицание, а това, в контекста на обсъждания спорен въпрос означава, че му се следва обезщетение в по-нисък размер отколко на пострадали, които са били задържани във връзка с провеждано срещу тях производство за престъпления, които са тежки по смисъла на цитираната разпоредба, защото действително, както и ответникът изтъква, страхът, притеснението от угрозата от наказанието, което би могло да се понесе за различните случаи, е и една от най-сериозните неимуществени вреди, които обичайно се търпят в случай на наказателно преследване;

Продължителността на задържането от 99 часа и пет минути, или 4 денонощия, 3 часа и пет минути, е вторият по тежест специфичен критерий, който съдът съобрази в случая, вземайки го предвид от два различни аспекта. Посочената продължителност би могла да изглежда незначителна, сравнена със случаи на взета от съда мярка за неотклонение задържане под стража, което може да продължи с месеци. Същевременно, ако се сравни с визирания от чл.30,ал.3 от Конституцията срок от 24 часа от задържането, в който органът на съдебна власт се произнася по неговата законосъобразност, който срок систематично е предвиден в чл.30,ал.1 от Конституцията, прогласяващ правото на лична свобода и неприкосновеност на всеки, и препратката по чл.30,ал.2 от Конституцията, която го свързва с нормата на чл.64,ал.2 от НПК, продължителността на осъщественото в случая задържане е повече от четири пъти по-голяма от предвидената за такива случаи. Затова, вземайки предвид и двете бази, но като отдава много по-голямо значение на сравнението по отношение на времето от 24часа, противно на изтъкнатото от ответника съдът намира, че продължителността на задържането в този случай обуславя определяне на обезщетение в по- висок размер от случаи, в които постановеното от прокурор задържане е продължило за срок по-близък до 24 часа, а не надхвърлящ го многократно.

Взетите правителствени мерки по повод пандемията от КОВИД 19 преди датата 19.06.20г., когато е даден ход на устните състезания по делото, макар техният ефект все още да не е оценен пълно и надлежно, на като прогнозните данни са такива за сериозен срив в икономиките, което е общоизвестен факт, съставляват една съществена промяна в икономическата обстановка в страната, в сравнение ***г., когато е осъществено незаконното задържане на ищеца, тъй че също налага определяне на обезщетение в по-висок размер, отколкото ако то беше определено преди тези събития, тъй че да компенсира настъпилите промени и да направи обезщетението адекватно на принципа на пълна обезвреда на пострадалия, прогласен от чл.4, ал.1 от ЗОДОВ,  но ответникът е прав да счита, че стандартът на живот в страната е също фактор, съобразяването с който прави претендираното от ищеца прекомерно с оглед принципа на справедливост, тъй като при минимална за страната месечна работна заплата за страната в границите 510лв. – 610лв. за времето между датата на задържане и датата на даване ход на устните състезания по делото, или 560лв./мес средно за периода, ищецът търси за задържане от около четири денонощия обезщетение, надхвърлящо 54 пъти средно месечната минимална за страната заплата, и това категорично налага неговото съществено намаление, за не се влезе в противоречие с принципа на неоснователно обогатяване.

Фактите, че ищецът е бизнесмен и публично известна в тази връзка личност в родния си град, а задържането му е намерило медийна огласа, ако и последната да не е резултат от действия на ответника, са също съобразени от съда като обстоятелства, изискващи определяне на обезщетение в размер по-висок отколкото в случаи на лица, които обществото не познава и действията по задържането им не са станали широко известни, но като съдът отчита в този случай и обстоятелството, че задържането е осъществено и поради повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.325,ал.1 от НК, за което в кориците на делото са налични данни за поведение на ищеца, несъответно на високите изисквания и очаквания, които обществото има към публични личности, а този, който изисква от институциите и социума, трябва също да е безупречен към тях, и тези факти са взети предвид с обратен знак, при определяне на справедливия размер на обезщетението, което той търси.

Не се оказа задържането да е имало сериозен негативен ефект в личния живот на ищеца или да е довело до увреждания на здравето му, което се взе предвид от съда като обстоятелство, налагащо определяне на обезщетението в по-нисък размер, отколкото в случаи, когато тези негативни ефекти са настъпили.

4.3.8. Ищецът претендира обезщетението ведно със законната лихва от ***г., на която дата в производството по искането за налагане на мярката за неотклонение задържане под стража от съда е било прието, че не са били налице предпоставките за задържането му, и съдът намира, че искането му следва да се уважи.

            Въпросът от кой начален момент тече давността и става изискуемо вземането за обезщетение в хипотезата на чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ е генерирал противоречива съдебна практика, основно във връзка с разглеждани възражения за изтекла погасителна давност по искове за случаи на задържане, осъществено преди изменението на ЗОДОВ от 2012г., която до момента не е преодоляна със задължително тълкуване, като според едни тече от преустановяване на нарушението, т.е. от освобождаване на пострадалия, според други- от приключване на наказателното производство, в рамките на което е осъществено задържането, според трети и четвърти, когато се касае за случаи на задържане осъществено преди изменението на ЗОДОВ от 2012г., от момента, в който законът е осигурил на пострадалия ефективно правно средство за защита, т.е. от 2012г., когато е прието изменението на ЗОДОВ, съответно - и преди изменението на ЗОДОВ, при позоваване на пряката приложимост на чл.5,пар.5 от Конвенцията.

В разглеждания от този съд случай, проблемите, провокирани от липсата на предвидена нарочно хипотеза за отговорност на Държавата в ЗОДОВ, отпреди изменението му през 2012г., нямат значение, тъй като задържането е от 2018г. и следва изменението. Същевременно, този състав смята, че приключването на наказателното производство, в рамките на което е осъществено задържането, има значение за исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, но не и за този по чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ, какъвто е процесният за делото и затова се солидаризира с първото становище, че вземането става изискуемо от момента на преустановяване на нарушението, който в този случай съвпада с посочената от ищеца дата ***г., на която е постановено незабавното му освобождаване от съда.

        В обобщение на казаното по т.4 от това решение съдът намери, че искът на ищеца е частично основателен и поради това, както и поради основателност на възражението на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение, с оглед принципа за справедливост, следва да се уважи до размер от 5000лв., а за разликата до претендираните 30000лв. да се отхвърли, като му се присъди и законна лихва върху обезщетението от 5000лв., считано от 11.02.18г. до окончателното му плащане.

 

            В частта за разноските.

            Само ищецът претендира присъждане на разноски в производството, в размер от 1812.20лв., от които 1800лв.-заплатен адвокатски хонорар, а 12.20лв.- заплатена държавна такса, по списъка, приложен към негова молба от 10.03.20г., докладвана в с.з. от 19.06.20г. /виж списъка на л.111/.

        С частично уважаване на иска, на ищеца се следват разноски в хипотезата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ- изцяло за внесената държавна такса и съразмерно с уважената част от иска за възнаграждението, заплатено на един адвокат, ако е имал такъв.

            В конкретния случай, ищецът е установил плащане на държавна такса за производството в размер на 10лв., ведно със събрана такса за банков превод от 2.20лв.- общо 12.20лв. /виж л.2 от делото/, както и плащане по банков път изцяло на уговореното с договор от 12.07.19г. в полза на адв.Н., която го е представлявала по делото, адвокатско възнаграждение от 1500лв., ведно с включен ДДС от 300лв., като адвокатът е регистриран по ЗДДС, или общо 1800лв. /виж л.112-л.115 от делото/.

Затова ответникът следва да бъде осъден да му заплати като разноски в производството сумата от общо 312.20лв., от която- 12.20лв.- внесена държавна такса и 300лв.- заплатен адвокатски хонорар, съразмерен на уважената част от иска.

            При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда на основание чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ, гр.София, бул.“Витоша“ №2, да заплати на И.Х.Г., ЕГН **********,****, адв.Е.Н., по клиентска сметка *** на адв.Е.Н. при ***, сумата от 5000- пет хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял вследствие на лишаването му от свобода / задържането му по ДП №100/18г. по описа на РУ- ***, пр.пр.№410/18г. по описа на РП- ***, в нарушение на чл.5,пар.1,б.“с“ във вр. с пар.3 от ЕКПЧ, продължило във времето от 17.30ч. на ***г. до 20.35ч. на ***г., и конкретно, за: усещане за безпомощност, тъй като знаел, че липсват основания за задържането му, но няма друга възможност, освен да изчака крайния съдебен акт, който да потвърди порочността на задържането; усещане, че е жертва на произвол и разколебаване на доверието му в институциите на съдебната власт, предвид обстоятелството, че спрямо него не са приложени подходящите за личността му и доказателствата по делото мерки „гаранция“ или „подписка“; траен психически дискомфорт и негативи върху имиджа му в професионален план и в професионалните среди, но само поради самото незаконно задържане, ведно със законната лихва върху сумата от 5000лв. от ***г. до окончателното и плащане, както и сумата от 312.20- триста и дванадесет лева и двадесет стотинки- разноски в производството в хипотезата на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, и отхвърля иска за: разликата до претендираните 30000лв.; претърпяването на траен психически дискомфорт и негативи върху имиджа му в професионален план и в професионалните среди, защото наказателното преследване е проведено със средства, които целят да го унижат, да го превърнат в обект на медиен интерес и предварително да оформят общественото мнение в насока, че е виновен, щом е задържан, и тъй като явяването му като задържан под стража е било в процес, в който са извикани медиите; претърпяно притеснение, поради необходимостта да организира ефективно защитата си по време на съдебното производство в момент, когато, поради огромното нервно напрежение, на което била подложена по време на ареста му, съпругата му припаднала в очакване на съдебното заседание по разглеждане на мярката му за неотклонение, но въпреки това останала в съдебната зала, а на следващия ден постъпила на болнично лечение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                               Окръжен съдия: