№ 820
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100104569 по описа за 2023 година
Ищецът Л. М. А. излага в исковата молба, че двамата с ответника Т. М.
А. /негов брат/, са наследници по закон на Х.С. А.а /тяхна майка/, починала на
14.04.2018 г. Приживе наследодателката им притежавала в собственост
недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.
При справка в Службата по вписванията в гр. София, ищецът установил,
че на 18.04.2018 г. в кантората на нот. А. Ш., peг. № 500 на НК, с район на
действие - СРС, било обявено саморъчно завещание, съставено от
наследодателя Х.С. А.а, с което тя завещала в полза на ответника цялото си
движимо и недвижимо имущество. Твърди, е с процесното завещание е
накърнена запазената му част, поради което моли съдът да намали
завещателното разпореждане до възстановяване на запазената му част в
размер на 1/3 от наследството на Х. А.а.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т. А. подава писмен отговор, в
който оспорва исковете по допустимост и основателност.
Счита искът по чл.30, ал.1 от ЗН за недопустим.
На първо място сочи, че с влязло в сила съдебно решение от 24.11.2022
г. по гр. д. № 3604/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, със сила на
пресъдено нещо по отношение на същите страни е установена липсата на
основания за обявяване на процесното завещание за нищожно, като счита, че
по този начин съдът е потвърдил собствеността му върху наследството,
придобито от него по силата на процесното завещание.
1
На следващо място счита, че липсва задължителната материалноправна
предпоставка за предявяване на иска, тъй като в установения преклузивен
срок ищецът не е приел наследството по опис, съгласно изискването на чл. 30,
ал. 2 от ЗН, понеже ответникът не е наследник по закон на Х. А.а, а неин
заветник.
Счита иска за погасен по давност. Поддържа, че законоустановеният 5-
годишен давностен срок за предявяването му е започнал да тече от 14.04.2018
г., на която дата е настъпила смъртта на наследодателката и е открито
наследството, а процесната искова молба е подадена в съда на 18.04.2023 г.,
т.е. след изтичане на давностния срок.
В случай, че съдът приеме иска за допустим, оспорва неговата
основателност.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от правна и фактическа страна следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 30 от Закона за наследството.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове. Алинея 2 на същата норма
предвижда, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон,
необходимо е той да е приел наследството по опис.
Съдът намира, а и не се спори между страните, че процесното завещание
е универсално, с оглед посочването в него – „завещавам на сина си …….
всичките си движими вещи и недвижими имоти“. Доколкото процесното
завещание е универсално, в тежест на ищеца е да докаже единствено
качеството си на наследник на починалата завещателка с право на запазена
част, както и нейния размер.
Не се твърди, не се и доказва, ищецът да е приел наследството по опис,
което според ответника е пречка за упражняване правото на първия да
претендира възстановяване в цялост на запазената си част от същото чрез
намаляване на направеното в полза на ответника завещание. Така наведеното
възражение е неоснователно по две причини:
Относно въведеното с чл. 30, ал. 2 от ЗН изискване за приемане на
наследството по опис, в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по
тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че същото представлява
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
2
наследяване. На първо място, константна е практиката на върховната съдебна
инстанция, предвид установеното с цитирания тълкувателен акт, че
изискването на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не е приложимо спрямо
универсалното завещателно разпореждане. В този случай, обстоятелството
какви конкретни имущества, права и задължения се включват в
наследственото имущество, е ирелевантно за преценката дали наследодателят
е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН
лица, тъй като след смъртта му не остават свободни имущества, от които тези
лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. На следващо място, ответникът е от кръга на наследниците по
закон на починалата, поради което изискването за приемане на наследството
по опис от претендиращия възстановяване на запазена част, е неприложимо.
Направените със становището, представено от ответника в о.с.з на
06.12.2024 г., възражения относно липсата на право на собственост у
наследодателката върху втори и трети етаж от посочената в исковата молба
триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София на ул. „*******“ № 17а,
както и за изтекла в негова полза придобивна давност, съдът намира за
неотносимо към предмета на делото. Предявеният иск е за възстановяване на
запазена част от наследството при направено в полза на Т. А. универсално
завещание. Константна и еднопосочна е съдебната практика, че при предявен
иск за възстановяване на запазена част чрез намаляване на универсалното
завещание до размера на запазената част на наследник по закон, не е нужно да
бъде образувана маса по чл. 31 ЗН, а намалението /ако съдът установи, че
искането е основателно/ следва да се извърши направо в дробна част,
съответстваща на запазената част на наследника по закон, съобразно
разпоредбата на чл. 29 от ЗН. Ето защо, изложените от ответника
обстоятелства и възражения в тази връзка, са неотносими. Те биха били
относими при предявен иск за собственост с предмет правото на собственост
върху конкретно посочените недвижими имоти. Доколкото такъв иск не е
предмет на настоящото производство, посочените възражения не са приети за
разглеждане по делото.
Своевременно наведено е и следва да бъде разгледано възражението на
ответника за погасяване на предявения иск по давност. Основният спорен
въпрос между страните по това възражение е кой е моментът, от който започва
да тече погасителната давност за иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. С ППВС 7/1973 г.
на ВС, ОСГК, което представлява задължителна съдебна практика по смисъла
на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и следва да бъде съобразявана от съдилищата, е
прието, че при липса на специален срок, следва да се приложи общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Изрично е направено разграничението, че
за завещанията началото на давностния срок е моментът, когато заветникът
3
упражни своите права, а за даренията - откриването на наследството. В
съдебната практика на ВКС се приема /решение № 679 от 25.11.1996 г. по гр.
д. № 848/1996 г., І г.о./, че въпросът за упражняване на правата по едно
завещание е фактически и се разрешава според данните на конкретния случай.
Съгласно правната теория и съдебната практика, погасителната давност
като юридически факт, представлява период от време, през който кредиторът
бездейства, което дава основание на законодателя да предвиди определени
правни последици, даващи възможност да се стигне до погасяване на
субективното му право.
Въз основа на гореизложеното и като съобрази развитието на съдебната
практика по въпроса, настоящият съдебен състав намира, че погасителната
давност на иска по чл. 30 от ЗН започва да тече от момента, когато заветникът
упражни своето право по завещанието, но по такъв начин, че наследникът по
закон да може да узнае, за да може да упражни правата си. Следователно,
правата по завещанието следва да бъдат упражнени чрез действия, сочещи по
несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да
приеме наследството, като тези действия следва да достигнат или да е било
възможно да достигнат до знанието на наследника по закон, за да бъде
поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата
претенция за възстановяване на запазената му част от наследството. Това е
така, защото, за да се заяви едно право за защита пред съд, страната следва да
знае, че това право е нарушено. Приемането на противното – че погасителната
давност тече въпреки липсата на възможност на наследника по закон да узнае
за накърняването на правата му, противоречи както на правната природа на
давността като санкция за бездействие, така и на формалната логика и
принципа за справедливост.
В съдебната практика е поддържано становището, че обявяването на
едно саморъчно завещание от заветника може да се приеме като действие по
упражняване на правата по него /решение №580/10.08.92г. по гр.д.№384/92г.
на ВС, І ГО, решение №868/20.07.11г. по гр.д.№1685/09г. на ВКС, І ГО,
решение №860/23.11.09г. по гр.д. №2161/08г. на ВКС, ІV ГО/. Същевременно в
по-новите разрешения по този въпрос /пр. решение №208/07.05.2012г по гр.д.
№ 820/2011г на ВКС, 1 ГО/ е прието, че действието по обявяване на
завещанието не бива да се абсолютизира, тъй като е напълно възможно един
наследник да обяви завещание, без да знае неговото съдържание и
следователно - без обявяването да означава непременно, че той упражнява
правата по него. В цитираното решение ВКС е отчел разпоредбата на чл.112,
б.”и” от ЗС /ДВ бр.34/2000г./, с която е предвидено вписване на обявените
завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, което се
извършва в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия
4
имот - чл.7 от Правилника за вписванията. При тази правна уредба
наследниците винаги могат да извършат проверка в съответната служба по
вписванията за налични саморъчни завещания и своевременно да узнаят за
тях. Предхождащите действия по обявяване на тези завещания може и да не
бъдат узнати, тъй като те могат да бъдат извършени от всеки нотариус, без
оглед на връзката между района на неговото действие и недвижимите имоти,
предмет на завещанията – арг. от чл.570, ал.2 от ГПК, поради това и
вписването на едно саморъчно завещание създава по-голяма гаранция за
узнаването му от наследниците, на които то се противопоставя.
В конкретния случай, съдът намира, че моментът, от който ищецът със
сигурност е могъл да узнае за процесното завещание, е именно моментът на
вписването му в публичен регистър. Съгласно представените по делото
доказателства (лист 180 от делото), завещанието е обявено на 18.04.2018 г.
Заверен препис от него е бил вписан по партидата на наследодателката Х. А.а
в Служба по вписванията – гр. София на 26.07.2019 г. (лист 17 и лист 178), а
на 03.09.2019 г. – и в Служба по вписванията – гр. Пирдоп (лист 18). Именно
от по-ранната от двете дати на вписване - 26.07.2019 г., ищецът е могъл да
узнае за наличието на накърняващо правото му на запазена част завещание,
поради което и от този момент съдът приема, че е започнала да тече давността
за предявяване на иска по чл. 30 от ЗН. По делото липсват твърдения, както и
доказателства за по-ранно узнаване от наследника с право на запазена част за
завещанието, за да упражни правото си по чл. 30 ЗН. Давността е петгодишна,
поради което и предявеният на 18.04.2023 г. иск е в рамките на давностния
срок.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Съгласно чл. 29, ал. 1, предл. второ от ЗН запазената част на
низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил
съпруг, е 2/3 от имуществото на наследодателя при две и повече деца или
низходящи от тях. Видно от представените по делото препис-извлечние от акт
за смърт и удостоверение за наследници, Х. А.а е починала на 14.04.2018 г.,
като е оставила двама низходящи наследници по закон – ищеца и ответника.
Следователно запазената част на ищеца, който наследява заедно с брат си, е
1/3 от наследството на тяхната майка. А разполагаемата част от наследството,
която Х. А.а е можела свободно да завещава, възлиза на 1/3 от същото и като е
завещала цялото си имущество само на единия си син, същата е накърнила
запазената част от 1/3 на другия син – ищеца. Ето защо, искането за
възстановяване на запазената част е основателно и следва да бъде уважено.
Както съдът вече отбеляза по-горе, при предявен иск за възстановяване
5
на запазена част чрез намаляване на универсалното завещание до размера на
запазената част на наследник по закон, не е нужно да бъде образувана маса по
чл. 31 от ЗН, а намалението следва да се извърши направо в дробна част,
съответстваща на запазената част на наследника по закон съобразно
разпоредбата на чл. 29 от ЗН. Ето защо, завещателното разпореждане следва
да бъде намалено с 1/3 дробна част.
По разноските:
Предвид уважаването на иска, съдът намира, че ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски по делото. В тази връзка съдът
констатира, че по делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
сключен на 18.04.2023 г.между ищеца и адв. В., в който е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. В същия договор е посочен
и начин на плащане – веднага и в брой, поради което договорът се приема и
като документ /разписка/, удостоверяващ извършеното плащане. В
приложения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е посочил сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. Не са
ангажирани доказателства за плащане на горницата над 4000 лева, с оглед на
което и на осн. чл. 78, ал.1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 4 100 лв., съгласно представеният списък по
чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото, от които 4 000 лв. адвокатско
възнаграждение и 100 лв. държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, предявен от
Л. М. А., ЕГН ********** срещу Т. М. А., ЕГН **********, с 1/3 (една трета)
универсално завещателно разпореждане – саморъчно завещание от 24.05.2017
г., направено от Х.С. А.а, починала на 14.04.2018 г., в полза на Т. М. А., ЕГН
**********, като ВЪЗСТАНОВЯВА на Л. М. А., ЕГН **********
полагащата му се 1/3 (една трета) запазена част от наследството на неговата
майка Х.С. А.а.
ОСЪЖДА Т. М. А., ЕГН **********, да заплати на Л. М. А., ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 4 100 лв. - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6
7