РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. К., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500217 по описа за 2022 година
С решение № 169 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 562/2021 г.,
Районен съд – М. е изменил размера на присъдената с определение от
25.11.2019 г. по гр. д. № 503/2019 г. на РС – М. издръжка, която е осъден да
заплаща О. И. И. на своя син – О. О. И., чрез неговата майка и законен
представител Ф. М. М., като е увеличил размера на издръжката от 200 лева на
350 лева, считано от 10.11.2021 г. до навършване на пълнолетие или
настъпване на друга правоизменяща или правопогасяваща издръжката
причина, ведно със законната лихва при забава, и е отхвърлил иска в
останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 450 лева, като
неоснователен в тази част.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът О. И.
И., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок в частта, с
която искът за изменение на присъдена издръжка е уважен. Счита, че
решението в тази му част е неправилно – постановено в нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и
необосновано. Излага съображения, че не е налице трайно изменение в
материалните му възможности, което да му позволява да заплаща увеличен
1
размер на претендираната месечна издръжка, както и че не е доказана
нуждата на детето да получава повече от определения му размер от 200 лева.
Поради изложеното, моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
да отхвърли предявения иск за увеличение на присъдената издръжка. В
съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа жалбата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от
въззиваемия О. О. И., чрез представител по пълномощие, с който изразява
становище за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а при условията
на евентуалност – и за нейната неоснователност, като излага съображения за
това. Моли съда да прекрати производството по делото или да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство. В
съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа
отговора.
Постъпила е и частна жалба от адв. М. С. от АК – К., пълномощник на
О. И. И., против определение № 247 от 01.08.2022 г. по гр. д. № 562/2021 г. на
Районен съд – М., с което е оставена без разглеждане молбата на адв. М. С. за
допълване на решение № 169 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 562/2021 г. на
Районен съд – М., в частта за разноските, поради недопустимост на искането.
Сочи се в частната жалба, че липсата на списък по чл. 80 от ГПК съставлява
процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за
разноските, но не и за допълването му при пропуск на съда да се произнесе по
тях. Излагат се съображения, че адвокатът е предоставил безплатна правна
помощ на ответника в първоинстанционното производство, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, и по съразмерност му се дължат разноски в размер на 120
лева, които следва да бъдат заплатена от насрещната страна. Моли съда да
отмени обжалваното определение и да му присъди адвокатско
възнаграждение по съразмерност в размер на 120 лева.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба
от О. О. И., чрез представител по пълномощие, който изразява становище за
нейната неоснователност.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните във връзка с подадените въззивна и частна жалба,
констатира следното:
2
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Пред първата инстанция е бил предявен иск от О. О. И. - непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на майка си Ф. М. М., против О. И. И.
(въззивник в тази инстанция), с правно основание чл. 150 от СК, за
увеличение на присъдена издръжка от 200 лева на 450 лева. С постановеното
по делото решение размерът на претендираната издръжка е увеличен от 200
лева на 350 лева месечно, като искът в останалата му част и за разликата до
пълния предявен размер от 450 лева е отхвърлен като неоснователен. Предмет
на настоящото производство е решението на първоинстанционния съд, в
частта, с която искът за издръжка е увеличен от 200 лева на 350 лева, като в
останала част решението е влязло в законна сила.
Установява се по делото, че ответникът О. И. И. е баща на О. О. И.,
роден на 17.04.2004 г., както и че с протоколно определение от 25.11.2019 г.
по гр. д. № 503/2019 г. на РС – М. е била одобрена съдебна спогодба, по
силата на която е изменен размера на присъдената с решение от 29.12.2018 г.
по гр. д. № 831/2008 г. на КРС ежемесечна издръжка, която О. И. И. е осъден
да заплаща на О. О. И., чрез неговата майка и законен представител Ф. М. М.,
като е увеличена от 80 лева на 200 лева, считано от 01.10.2019 г.
Установява се по делото, в това число и от представения пред
първоинстанционния съд социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” – Д., че О. О. И. е ученик в ЕГ „Х.Б.“ гр. К. в ХІ клас на
учебната 2021/2022 г. в дневна форма на обучение и ежедневно пътува от гр.
Д. до гр. К., както и че грижите по отглеждането на О. О. И. са поети изцяло
от майката Ф. М. М., която се грижи и за детето С., което е ученик в първи
клас в гр. Д.. Установява се също, че майката работи в магазин за хранителни
стоки в гр. Д. и към м. декември 2021 г. е получавала минимална работна
заплата в размер на 650 лева, както и получава месечна помощ за отглеждане
на дете по Закона за семейните помощи за деца в размер на 90 лева. Същата е
едноличен собственик и управител на търговско дружество и с решение на
ТЕЛК и е призната 50 % трайно намалена работоспособност.
Бащата О. И. И. е на работа в чужбина, като от писмо на ТД на НАП –
П., офис К. се установява, че към 23.06.2022 г. същият няма регистрирани
3
действащи трудови договори и движимо или недвижимо имущество.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Установено е по делото, че считано от 01.10.2019 г. размерът на издръжката,
която бащата О. И. И. е осъден да заплаща на О. О. И., чрез неговата майка и
законен представител Ф. М. М., е увеличен от 80 лева на 200 лева. В тази
връзка, неоснователен е довода на въззивника, че не е доказана нуждата на
детето да получава повече от определения му размер от 200 лева. Към
момента на предявяване на иска за увеличение на издръжката – 10.11.2021 г.,
са изминали повече от две години, през което време са се променили
икономическите условия в страната и са нараснали нуждите на ищеца.
Същият към този момент е бил на 17 години и 6 месеца, ученик в ХІ клас и
пътува ежедневно от гр. Д. до гр. К., където е учебното му заведение.
Грижите за отглеждането и възпитанието му са поети изцяло от майка му,
която полага грижи и за другото й дете – брат на ищеца. Същата е
реализирала брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, определена
й е 50 % трайно намалена работоспособност и е едноличен собственик и
управител на търговско дружество.
Що се касае до възможностите на бащата, то действително не се
установява същият да има регистрирани трудови доходи, както и движимо
или недвижимо имущество, но е в трудоспособна възраст – на 40 години,
работи в чужбина и е в състояние да реализира трудови доходи.
Или, налице са законовите основания за увеличение на присъдената
издръжка, която следва да заплаща въззивникът на своя син О. О. И., като с
оглед гореизложеното съдът намира, че същата следва да бъде определена на
350 лева. Ето защо, като е приел това и е увеличил размера на издръжката от
200 лева на 350 лева, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази част.
При този изход на делото – неоснователност на въззивната жалба,
следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемия направените във
въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 300 лева.
Предвид размера на така определената издръжка – 350 лева, или
4
увеличение със 150 лева, и обстоятелството, че същата е дължима за
определено време – до навършване на пълнолетие детето или за 5 месеца, то
размера на цената на иска, определен съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК (а не
по т. 7, както и приел районния съд), е 750 лева. При това положение, за
предявения иск се дължи държавна такса в размер на 50 лева, определена
съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК – 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева.
Ето защо, следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която О.
И. И. е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса, за разликата над
50 лева до присъдения размер от 216 лева.
По частната жалба:
За да остави без разглеждане искането на адв. М. С. за допълване на
решението и присъждането й на адвокатско възнаграждение по съразмерност
в размер на 120 лева, първоинстанционният съд е приел, че искането е
недопустимо поради непредставяне на списък на разноските. Приел е също
така, че искането е недопустимо и поради това, че с него се цели съдът да
подмени изразената си вече воля за размера на разноските по решението,
както и че съдът не може по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да изменя
собственото си решение (определение) в частта за разноските, поради
неправилно приложение на закона, което правомощие принадлежало на по-
горна съдебна инстанция.
Тези изводи на съда са неправилни.
В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната
може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК
обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно
заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на
допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за
отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като
изключение от принципа, въведен с чл. 246 от ГПК, тази непълнота може да
бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата
5
част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от
страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък
по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е
предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При
втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е
за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Изложеното по – горе е изрично прието в мотивите по т. 8 на
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
В тази връзка, видно от протокола за проведено съдебно заседание на
27.06.2022 г. адв. М. С. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатно
правна помощ, по което съдът не се е произнесъл в решението. Предвид
изложеното, както и с оглед искането на адв. М. С., направено в молбата й по
чл. 248 от ГПК, за допълване на решението и присъждането й на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът намира, че в случая
се иска допълване на решението в частта за разноските (а не неговото
изменение), при която хипотеза представянето на списък на разноските не е
предпоставка за допустимост на искането за допълване на решението в частта
за разноските, поради което същото следва да се разгледа по същество.
В представеното по делото пълномощно за упълномощаване на адв. М.
С. е посочено, че въз основа на пълномощното адвокатът предоставя
безплатна правна помощ и представителство в процеса на лицето на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В тази връзка следва да се посочи, че пълномощното не
обективира договор за правна защита и съдействие по делото (както
неправилно е приел първоинстанционния съд), сключен между страната и
адв. М. С., доколкото същото е подписано единствено от упълномощителя,
поради което и не установява постигнато съгласие за това. Предвид обаче
участието на адв. М. С. в производството по делото и легитимирането й като
6
пълномощник на ответника, следва да се приеме, че между страните е
сключен договор за правна защита и съдействие. И доколкото ответникът е
манифестирал волята си, че въз основа на пълномощното адвокатът
предоставя безплатна правна помощ и представителство в процеса на лицето
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, настоящият състав приема, че такава е
предоставена безплатно от адвоката на посоченото основание.
При това положение, предвид изхода на делото в първоинстанционното
производство, на адвоката се следва адвокатско възнаграждение по
съразмерност в размер на 120 лева, което следва да бъде заплатено от
насрещната страна – О. О. И.. Ето защо, следва да се отмени обжалваното
определение на районния съд, с което е оставена без разглеждане молбата на
адв. М. С. за допълване на решение № 169 от 30.06.2022 г. по гр. д. №
562/2021 г. на Районен съд – М., в частта за разноските, и да се осъди О. О. И.
да заплати на адв. М. С. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 120 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 248 от
ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 169 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. №
562/2021 г., Районен съд – М., в частта, с която О. И. И., с ЕГН **********, е
осъден да заплати по сметка на съда държавна такса, за разликата над 50 лева
до присъдения размер от 216 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ определение № 247 от 01.08.2022 г. по гр. д. № 562/2021 г. на
Районен съд – М., с което е оставена без разглеждане молбата на адв. М. С. за
допълване на решение № 169 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 562/2021 г. на
Районен съд – М., в частта за разноските, вместо което постановява:
ОСЪЖДА О. О. И. от гр. Д., обл. К., с ЕГН **********, да заплати на
адв. М. С. С. от АК – К., с ЛН**********, със служебен адрес: гр. К., ул. „Р.“
*, ет.*, адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в
размер на 120 лева.
7
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8