Решение по дело №3809/2018 на Софийски градски съд

Мотиви към решение, постановено по ВНАХД № 3809/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, І-ви въззивен състав

 

 

С решение от 26.04.2018 г., постановено по НАХД № 13651/2017 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 19-ти състав, обвиняемият Д.Ш.М. – роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, ученик, с постоянен адрес по местоживеене ***, е признат за невиновен в това, че на 27.11.2016 г., в гр. София, ж.к. „Младост 4“, в района на спирка на масовия градски транспорт на автобус № 76 до „Лада България“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – насъскал куче, порода питбул, което водел на каишка, но без намордник, като му казал „дръж“, срещу малолетния В.Ф.Ч.– роден на *** г., и кучето захапало Ч.за дясната ръка, и скъсало ръкава и предна част на якето му, след което го напсувал и заплашил с думите: „ще ти еба майката, ще те размажа, копеленце нещастно, ще те утрепем, ще събера цяла Младост и ще те пребием, ако кажеш на майка си и на баща си“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, обв. М. е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК.

           

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест с допълнение към него от прокурор при СРП. С така депозирания протест се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като от събрания по делото доказателствен материал, и в частност – от показанията на св.П., Ч., К., Й., Л. и Г., от заключенията на назначените и изготвени съдебно – психиатрични и психологични експертизи по отношение на св. Ч.и обв. М., и съдебно – оценителната експертиза, и от отразеното в протокола за оглед на веществено доказателство – яке на св. Ч., се установява по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият е извършил вмененото му престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов такъв, с който на основание чл. 334, т. 2 от НПК, обвиняемият М. да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена подходяща възпитателна мярка по реда на чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 от НК.

В допълнението към подадения протест се развиват доводи, че за да формира изводите си за недоказаност на обвинението срещу обв. М., първият съд неправилно не е кредитирал показанията на св. Ч.и на неговата майка, като е приел, че са предубедени и че в първоначалния сигнал от майката на Ч.не се съдържат твърдения за отправени заплахи и псувни, като същевременно е кредитирал обясненията на обв. М. и показанията на неговата майка и на приятелката му. Посочва, че св. Ч.ясно и точно е описал извършените от обвиняемия действия спрямо него и още в докладната записка, съставена от св. Й., са описани подобни твърдения, изнесени от пострадалия и неговата майка. Излагат се аргументи, че съдът неправилно е преценил за неотносими към предмета на доказване назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна и зооветеринарна експертизи, като е предпочел да се позове на ветеринарномедицинския паспорт, в който издалият го ветеринарен лекар, в нарушение на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, не е вписал породата на кучето, по молба на неговия собственик, тъй като хората имали негативно отношение към кучетата от породата „питбул“.

 

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, като сочи, че същият не кореспондира със събраните по делото доказателства, от които може да се направи категоричен извод както за факта на извършване на деянието, така и за авторството на същото. Предлага решението на СРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обвиняемият М. да бъде признат за виновен.

 

Защитата на обв. М. – адв. Б., моли така депозираният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен, а решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Развива доводи, че по делото липсват доказателства за това обвиняемият да е насъсквал кучето срещу малолетния Ч., да е псувал и да е нарушавал обществения ред. Посочва, че в този смисъл са и показанията на св.С.П., които прокурорът при СРП, депозирал протеста, не е анализирал. Акцентира, че към датата на извършване на деянието, обвиняемият не е бил навършил 16-годишна възраст; същият е ученик, учи се успешно, няма противообществени прояви и няма пречки за потвърждаване на решението на СРС, като кореспондиращо на установената фактическа обстановка.

 

Майката на обв. М. – В.Н., се солидаризира със становището на защитата, като излага, че за пет години кучето не е проявявало агресия. Сочи, че е била извършвана проверка от социалните служби, които не са дали негативни отзиви за кучето и за детето; посочва, че такова е и мнението на съседите им. Акцентира, че обвиняемият никога не е проявявал агресия и няма противообществени нагласи.

 

Обвиняемият М., в последната си дума, моли да бъде оправдан.

 

СЪДЪТ, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

 

За да постанови решението си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на обв. М., депозирани в о.с.з. на 27.02.2018 г.; показанията на св.С. Г.П., снети в о.с.з. на 26.04.2018 г.; показанията на св. П.И.П. (л. 23 – 24 от досъд. п-во), В.Ф.Ч.(л. 25 – 26 от досъд. п-во), В.Г.а Н.(л. 27 от досъд. п-во), В.Б.К. (л. 28 от досъд. п-во), Й.Н.Й. (л. 29 от досъд. п-во), Г.Х.Л. (л. 32 от досъд. п-во), Ц.И.Г. (л. 33 от досъд. п-во) – последните снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК; протокол за оглед на веществени доказателства от 16.02.2017 г. (л. 69 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 14.02.2017 г. (л. 70 от досъд. п-во); ветеринарномедицински паспорт на кучето Марая (л. 76 от досъд. п-во); писма от СО – район „Младост“ от 15.05.2017 г., ведно с приложения (л. 77 – 83 и л. 84 – 90 от досъд. п-во); писмо от БАБХ от 22.02.2017 г. (л. 91 от досъд. п-во); справка за съдимост на обв. М. (л. 20 от съд. п-во); справка от МКБППМН – СО – Район „Младост“ по отношение на непълнолетния обвиняем М. (л. 74 от досъд. п-во и л. 30 от съд. п-во); социален доклад относно детето Д.М. изх. № ПР/Д-С-М/36-001/07.02.2018 г., изготвен от служител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост (л. 31 от съд. п-во), както и заключенията на назначените и изготвени Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) по отношение на св. Ч.(л. 42 – 47 от досъд. п-во); КСППЕ по отношение на обв. М. (л. 58 – 64 от досъд. п-во); съдебно-оценителна експертиза (СОЕ – л. 53 – 54 от досъд. п-во); зооветеринарна експертиза (л. 37 – 38 от досъд. п-во) – последните приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че обвиняемият М. е неосъждан, но по отношение на същия са налагани възпитателни мерки по чл. 13, т. 1 и т. 5 от ЗБППМН – „Предупреждение“ и „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“. Приел е – въз основа на доклад от служители на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, че родителите на обвиняемия са разделени и детето живее с майка си В.Г.а Николова, като семейството отглежда куче, което е скъсало якето на дете; непосредствени грижи за отглеждането на непълнолетния полага неговата майка; детето ходи на училище, през свободното си време излиза с приятели, поддържа контакти с близки и роднини по бащина и майчина линия.

СРС е приел за установено, че на 27.11.2016 г. обв. М. се намирал в автобус на градския транспорт, заедно с негов приятел и със св. С.П.. В същия автобус се намирал и св. В. Ч.. Обвиняемият водел със себе си домашното си куче Марая, на каишка, без намордник. Когато автобусът спрял, обвиняемият, св. Ч., приятелите на обвиняемия и св. С.П., тръгнали да слизат от него. Ч.нещо викал, минал покрай обвиняемия и го бутнал, без да иска; тогава кучето скочило срещу него и го захапало за якето. Обвиняемият не го бил насъсквал, не бил заплашвал или псувал Ч.. Като видял реакцията на кучето Марая, обвиняемият го дръпнал, но кучето било разкъсало якето на Ч..

Въз основа на протокол за оглед на веществени доказателства от 16.02.2017 г., съдът е приел за установено, че от задната част на десния ръкав на якето бил забелязан скъсан участък с приблизителни размери от 9 см, като скъсването не било само на горния плат, но обхващало и подплатата с ватата на якето, около 6 см от долната част на якето, горната му част била скъсана около 1,5 см, без да обхваща подплатата на якето, като в долната част на якето под ципа имало скъсан участък на горен плат, с приблизителни размери от 3 см, разположен вертикално, без скъсването да е засегнало подплатата.

Свидетелят Ч.се обадил на майка си по телефона, като плачел и й казал, че кучето на негов познат Д. го е нападнало. Тя му казала да изчака на място, като там отишъл баща му и го взел, за да го прибере у дома им. След като Ч.се прибрал, майка му проверила дали има наранявания по тялото, като не констатирала такива. На 29.11.2016 г. св.П. – майка на св. Ч.подала жалба за случая в 07 РУ – СДВР. Свидетелят Ч.продължил да носи скъсаното яке още дълго. По случая работил св. Й., който разговарял с майката на св. Ч.и съставил докладна записка с мнение да бъдат наложени възпитателни мерки по чл. 13 от ЗБППМН.

Въз основа на ветеринарномедицинския паспорт на кучето, съдът е установил, че кучето с име „Марая“ е родено на *** г., същото е късокосместо, с цвят черно – бял, със собственик В.Н., с отбелязани поставени ваксинации.

Въз основа на писмо от СО – район Младост, съдът е установил, че кучето се отглежда на адрес в гр. София, ж.к. „********ап. 40, около две години, не е регистрирано по всички точки на съответния ред по чл. 174 от ЗВМД, притежава ветеринарномедицински паспорт, но за него не е подадена декларация, не е заплащана ежегодна такса по чл. 175, ал. 1 от ЗВМД, в районната администрация не са постъпвали жалби и сигнали за установени прояви на агресивно поведение на кучето към други животни или хора. В СО – район „Младост“ бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 001/23.03.2017 г. срещу В.Н. за нарушение на чл. 174, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 175 и чл. 177, т. 3 от ЗВМД.

От писмо на зам. – изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) съдът е установил, че към 21.02.2017 г., не са установени данни за регистрирани животни на В.Г.а Н.и Ш.И.М..

Въз основа на зооветеринарната експертиза, първостепенният съд е установил, че кучето не отговаря на условията за чистопородно животно и е вероятно да има кръвност от породата питбул не по-голяма от 75 %, като е възможно да е и под 50 % и/или по-малка вероятност с породата американски станфордски териер; същото е от женски пол, не е раждало; определено е „агресивно“, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗВМД.

Въз основа на заключението на СОЕ, съдът е установил, че цената на детско яке, шушляк, с качулка, е 35 лева, при минимална работна заплата към датата на деянието от 420 лева.

Въз основа на заключението на СППЕ по отношение на св. Ч., съдът е формирал извод, че при същия не са установени данни за минали епизоди или за актуално протичащи психотични разстройства; същият е диагностициран с „хиперактивност с дефицит на вниманието“, което не представлява психиатрична патология в тесния смисъл на термина, с интелигентност в рамките на нормата, без сведения за наследствена обремененост с психиатрични заболявания; може да участва в наказателното производство, състоянието му не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство, и да дава достоверни отговори, ако желае. Ч.е бил консултиран и хоспитализиран в детска психиатрия, през 2009 г. е бил в клиника „Св. Никола“ към Александровска болница, а впоследствие – в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“; не са му били предписвани медикаменти; бил е насочен за обучение с ресурсен учител и логопед; отличава се с личностова незрялост, емоционална лабилност, склонност към импулсивни прояви под влияние на фигури от обкръжението.

Въз основа на заключението на СППЕ по отношение на обв. М., СРС е приел за установено, че същият е психично здрав, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; категорично отрича да е извършил деянието; няма основание да му бъде вменено извършването му поради увлечение или лекомислие; липсва пречка за участието му в наказателното производство и да дава достоверни отговори на въпросите, ако желае.

 

За да формира изводите си по фактите, СРС, НО, 19-ти състав е кредитирал в основни линии така събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са последователни, подробни, хронологично подредени и без съществени противоречия помежду им. Първоинстанционният съдебен състав в основни линии е кредитирал обясненията на обв. М. и показанията на св.С.П., В.Н. и В.К.. Отчел е несъществени разминавания между обясненията на обвиняемия и показанията на св.П., но е преценил, че същите не обуславят некредитируемост на показанията им. СРС не е дал вяра единствено на показанията на св. Ч.иП.П., като е преценил, че същите са депозирани от заинтересовани от изхода на делото лица, намиращи се в роднинска връзка помежду си и се явяват изолирани и неподкрепени от доказателствената съвкупност. СРС не е обсъдил при формиране на изводите си по фактите показанията на св. Л. и Г., като е преценил, че същите са неотносими към предмета на доказване по делото, както и тези на св. Й., като е приел, че са повърхностни и непълни. Останалите, събрани по делото писмени доказателствени източници, съдът е кредитирал изцяло. За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, първият съд е кредитирал изцяло заключенията на назначените и приети като доказателство по делото КСППЕ по отношение на обвиняемия и на св. Ч.. Заключенията на зооветеринарната и оценителна експертизи съдът е обсъдил в изложението си по фактите, но е приел за неотносими към предмета на доказване.

 

При така установената фактическа обстановка, въз основа на наличната по делото доказателствена съвкупност, първоинстанционният съдебен състав е преценил, от правна страна, че по делото не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, че от страна на обв. М. е бил нарушен обществения ред и че същият е осъществил деяние, съставомерно по чл. 325, ал. 1 от НК. Приел е, че по делото не е доказано М. да е осъществил описаните в постановлението на СРП действия по отношение на св. Ч., нито да е водил куче от порода питбул, нито да е извършвал непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред. Приел е, че макар по делото да е било установено, че е налице нападение от страна на воденото от обвиняемия куче по отношение на св. Ч., не са събрани доказателства обвиняемият да е насъсквал кучето умишлено. Ето защо е оправдал обвиняемия М. по така повдигнатото му обвинение.

 

Въззивният съдебен състав, след анализ на всички гласни и писмени доказателствени средства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, счете, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилен анализ на доказателствената съвкупност и неправилно приложение на материалния закон, и поради това се явява незаконосъобразен. Ето защо прие, че същият следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който обв. Д.Ш.М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

 

Действително, СГС в този си състав възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на обв. М., социалната му среда, предходната му съдимост и налаганите възпитателни мерки, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства и в частност – обясненията на същия, показанията на св. В.Н., приложените по делото справка за съдимост (л. 20 от съд. п-во), справка от МКБППМН – СО – Район „Младост“ (л. 74 от досъд. п-во и л. 30 от съд. п-во) и социален доклад изх. № ПР/Д-С-М/36-001/07.02.2018 г., изготвен от служител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост (л. 31 от съд. п-во) по отношение на обв. М.. Така събраните гласни и писмени доказателствени средства в обсъжданата част са напълно единни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което и няма пречка изцяло да бъдат кредитирани с доверие. Измежду така събраните доказателствени източници не се констатира каквото и да било противоречие, което да налага подробното им и задълбочено обсъждане.

Настоящата инстанция няма основание да не сподели изцяло и изводите на първия съд по фактите относно психичното състояние на обв. М. към датата на инкриминираното деяние и в частност – възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като прецени, че същите са формирани въз основа на заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета като доказателство КСППЕ по отношение на обвиняемия, която се явява обективна, компетентна, ясна, пълна и точна, съдържа отговор на поставените на вещите лица въпроси и е относима към предмета на доказване.

Въз основа на заключението на КСППЕ по отношение на св. Ч., която СГС в този си състав изцяло кредитира, като намира, че е обективно, компетентно и пълно, се установява и психичното състояние на този свидетел към датата на извършване на инкриминираното деяние, както и възможността му да депозира достоверни показания в хода на настоящото производство. Възрастта на св. Ч., семейната и социалната му среда се установяват от показанията на този свидетел и на св.П.П., които също следва да бъдат кредитирани с доверие в обсъжданата част.

Въззивният съд се солидаризира и с изводите на решаващия първоинстанционен съд касателно местонахождението на св. Ч., от една страна, и това на обв. М. и св.С.П., от друга, към инкриминираната дата – на 27.11.2016 г., а именно в автобус, пътуващ по линия № 76, както и относно това, че същите предприели слизане от автобуса на спирка на масовия градски транспорт в гр. София, ж.к. „Младост 4“, до „Лада България“. По отношение на това обстоятелство събраните по делото гласни доказателствени средства – обясненията на обв. М. и показанията на св.С.П., Валентин Ч.иП.П., са в основни линии единни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на инстанциите по същество по фактите. Единственото противоречие измежду така събраните гласни доказателствени средства касае обясненията на обв. М., който сочи, че посочените по-горе лица са пътували по линия на градския транспорт № 111, докато св. Ч.сочи, че са пътували по линия № 76. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира показанията на св. Ч., като съобрази, че същите са депозирани сравнително скоро след инкриминираното деяние и при запазен спомен за доказателствено ралевантните факти и обстоятелства, докато обв. М., макар да не отрича, че инцидентът с кучето Марая се е случил на автобусна спирка, дава обяснения известно време след инкриминираната дата, при което е естествено да не може да възпроизведе в пълнота възприетите от него факти и обстоятелства.

Безпротиворечиво се установява, също така, че докато пътувал в автобуса, обв. М. водел със себе си кучето Марая, което отглеждал от 2015 г. в дома, в който живеел със своята майка – св. В.Н., което водел на каишка и без намордник. В тази насока са показанията на св. Ч.,С.П. и обясненията на обв. М., които намират косвена доказателствена опора в съобщеното от св. В.Н. относно това, че кучето било разхождано без намордник.

Правилни и обосновани са и изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на осъщественото нападение от страна на кучето Марая към св. Ч., захапването на дясната му ръка и разкъсването на якето, с което бил облечен Ч.. Тези факти и обстоятелства се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин както от обясненията на обв. М. и показанията на св.С.П., така и от показанията на св. Ч.иП.П., и отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства от 16.02.2017 г., който настоящата инстанция изцяло кредитира.

Тези факти, установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, са безспорно установени по делото и по същите страните не спорят.

Настоящата инстанция, обаче, намира, че първоинстанционният съд неоснователно е неглижирал, като е приел за неотносими към предмета на доказване по делото, показанията на св. Л. и Г., които изнасят твърдения за осъществено нападение от страна на кучето Марая по отношение на св. Г. в предишен момент. Действително, тези свидетели не са очевидци на инкриминираното деяние и с показанията си не допринасят за изясняване на обективната фактическа обстановка, свързана с нападението от страна на кучето Марая над св. Ч., но показанията им са от съществено значение за изясняване нрава на кучето и поведението на обв. М., а с това и за проверка на събраните по делото гласни доказателствени средства. Също така неоснователно е изключено от доказателствения материал (макар и пресъздадено в мотивната част на атакувания съдебен акт, в частта по фактите), заключението на назначената в хода на досъдебното производство и изготвена зооветеринарна експертиза, която дава заключение относно породата и нрава на кучето. Експертизата е изготвена от компетентно лице, отговаря на поставените въпроси, по делото не възникват съмнения в обективността и добросъвестността на вещото лице, поради което и няма основание същата да не бъде кредитирана, като заключението й допринася за проверка на показанията на св. В.Н. относно нрава на кучето Марая.

Отделно от това, въззивният съд категорично не може да сподели анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства, извършен от първия съд и подробно аргументиран в мотивната част на атакувания съдебен акт, по отношение на поведението на обвиняемия на инкриминираните дата и място, и причината за нападението на кучето Марая над Ч..

Действително, констатира се, че по отношение на това обстоятелство, по делото са събрани две групи гласни доказателствени средства: от една страна, това са обясненията на обв. М. и показанията на св.С.П., които сочат, че кучето Марая осъществило нападение над Ч., тъй като същият тичал в автобуса и вдигал шум, които намират косвена доказателствена опора в съобщеното от св. В.Н. – майка на обвиняемия, в насока, че кучето не е проявявало агресия, а синът й няма склонност към противообществени прояви; от друга страна, това са показанията на св. Ч.иП.П., които съобщават, че обвиняемият насъскал воденото от него куче към Ч.и поради това то се нахвърлило към него и го захапало, след което псувал и заплашвал Ч.– с инкриминираните от обвинението изразни средства. За да кредитира първата група доказателствени източници, първият съд е преценил, че в основни линии същите са единни и взаимнодопълващи се, докато втората група такива са изолирани, неподкрепени от доказателствената съвкупност, и са депозирани от лица, които са в роднинска връзка помежду си.

Настоящата инстанция не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд в тази връзка, като намира, че именно показанията на св. Ч.и св.П.П. се явяват напълно единни, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи изцяло с останалите доказателствени средства, събрани по делото и в този смисъл са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и следва да бъдат кредитирани с доверие, и поставени в основата на изводите на въззивния съд по фактите. Вярно е, че св. Ч.и св.П.П. са в роднинска връзка помежду си, но това не може да изключи априори достоверността на показанията им; евентуална недостоверност или субективност при депозиране на показания следва да се установи само и единствено въз основа на анализа им поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Такава недостоверност на показанията на св. Ч.иП. по делото не се доказва – липсват каквито и да било противоречия или логически несъответствия в показанията на тези свидетели; липсват каквито и да било данни за тяхна заинтересованост от изхода на делото или влошени отношения с обв. М. или неговото семейство; обстоятелството, че същите не са променили разказа си за събитията, относими към инкриминираната дата, се установява безспорно от показанията на св. Й., които съдът не намира основание да не кредитира, а показанията им относно поведението и нрава на кучето Марая кореспондират изцяло със съобщеното от св. Л. и Г. за друг идентичен инцидент с участието на кучето, водено и насъсквано от обвиняемия, и със заключението на зооветеринарната експертиза относно агресивността на животното. Настоящата инстанция не споделя доводите на първия съд, че съобщеното от св.П.П. пред органа на досъдебното производство, не кореспондира с изложеното от нея в сигнала й до органите на реда, тъй като, от една страна, съдържанието на сигнала не може да служи за проверка на достоверността на свидетелските показания, предвид факта, че няма характер на годно доказателствено средство по смисъла на НПК, а от друга – дори да се приеме такова сравнение, веднага следва да се посочи, че в сигнала жалбоподателят излага важните от негова гледна точка факти и обстоятелства, а в хода на разпита му компетентният орган изяснява наличието или липсата на съставомерни факти и обстоятелства. Вярно е, че в показанията си св.П.П. пресъздава твърденията на св. Ч., но това е естествено и разбираемо, предвид обстоятелството, че същата не е била свидетел – очевидец на инкриминираното деяние, а е възприела разказа на Ч.за случилото се. По делото, обаче, не се установява каквото и да било противоречие между съобщеното от св. Ч.пред неговата майка и пред органите на досъдебното производство, и останалите, събрани по делото писмени доказателствени източници.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че показанията на тези свидетели неправилно и необосновано не са били кредитирани с доверие от първия съд, поради което и същият не е формирал обосновани и правилни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че именно показанията на св. Ч.иП. – по изложените по-горе съображения, следва да залегнат в основата на фактическите му изводи, и въз основа на същите съобрази, че на инкриминираните по делото дата и място именно обв. М. е насъскал кучето Марая към св. Ч., като му казал „дръж“, и кучето захапало Ч.за дясната ръка, и скъсало ръкава и предна част на якето му след което го напсувал и заплашил с думите: „ще ти еба майката, ще те размажа, копеленце нещастно, ще те утрепем, ще събера цяла Младост и ще те пребием, ако кажеш на майка си и на баща си“.

Настоящата инстанция намира, че не следва да кредитира с доверие обясненията на обв. М. и показанията на св.С.П. и В.Н. в противния смисъл, предвид обстоятелството, че същите са фрагментарни, откъслечни и вътрешно противоречиви. Така, липсва единство между показанията на св.С.П. и обясненията на обвиняемия относно поводът кучето Марая да нападне св. Ч.– дали това е бягането на последния в автобуса (както твърди М.) или бутането на М. от Ч.и неговите викове (както твърдиП.), както и точното място на нападението на кучето – във вътрешността на автобуса или при слизане от него. Показанията на св. Н.относно нрава на кучето, категорично се опровергават от показанията на св. Л. и Г. – напълно независими свидетели, които съдът изцяло кредитира, и от заключението на вече обсъдената зооветеринарна експертиза. Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че тези гласни доказателствени средства не могат да се ползват от инстанциите по същество като сигурна доказателствена опора при формиране на изводите по фактите; същите са предназначени да подкрепят защитната теза на обвиняемия и не пресъздават вярно, точно и обективно обективната фактическа обстановка.

 

Логично, така приетата от въззивния съд фактическа обстановка, обуславя различен правен извод от направения от първия съд, а именно, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, обв. М. е осъществил всички признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 325, ал. 1, вр.  чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

          За съставомерността на деянието от обективна страна по горепосочения престъпен състав се изисква да бъде установено, че деецът е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Съгласно константната съдебна практика и ППВС № 2/29.06.1974 г., постановено по н.д. № 4/1974 г. (т. 2) „непристойни” са онези действия, които са неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. „Грубо нарушаване на обществения ред” е налице когато дееца, чрез действията си, изразява демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено нарушава нормите на нравствеността. „Явно неуважение към обществото” има когато дееца, чрез действията си, изразява открито висока степен на неуважение към личността.

          Хулиганството съдържа един характерен за това престъпление признак – специален мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите действия деецът показва, че не се смята обвързан от съществуващите социални норми на поведение – стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред.

          В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че на 27.11.2016 г., в гр. София, ж.к. „Младост 4“, в района на спирка на масовия градски транспорт на автобус № 76 до „Лада България“, обв. М. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като насъскал куче, порода питбул, което водел на каишка, но без намордник, като му казал „дръж“, срещу малолетния В.Ф.Ч., при което кучето захапало Ч.за дясната ръка, и скъсало ръкава и предна част на якето му, след което М. го напсувал и заплашил с думите: „ще ти еба майката, ще те размажа, копеленце нещастно, ще те утрепем, ще събера цяла Младост и ще те пребием, ако кажеш на майка си и на баща си“. Предприетото от този обвиняем поведение е безусловно неприлично, безсрамно, скандализиращо присъствалите на обществено място лица.

          Обвиняемият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация.

          Ето защо и предвид доказаната възможност на обвиняемия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършване на инкриминираното деяние следва да се приеме, че е могъл да осъзнае общественоопасния характер на деянието си и общественоопасните му последици.

         

          По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът отмени решението на СРС, НО, 19-ти състав, постановено по НАХД № 13651/2017 г. по описа на същия съд и постанови ново, с което призна обвиняемия Д.Ш.М. за виновен в това, че на 27.11.2016 г., в гр. София, ж.к. „Младост 4“, в района на спирка на масовия градски транспорт на автобус № 76 до „Лада България“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – насъскал куче, порода питбул, което водел на каишка, но без намордник, като му казал „дръж“, срещу малолетния В.Ф.Ч.– роден на *** г., и кучето захапало Ч.за дясната ръка, и скъсало ръкава и предна част на якето му, след което го напсувал и заплашил с думите: „ще ти еба майката, ще те размажа, копеленце нещастно, ще те утрепем, ще събера цяла Младост и ще те пребием, ако кажеш на майка си и на баща си“ – престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК. 

Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия М. и незачитането на установения правов ред.

 

В настоящото производство, наказателната отговорност на обвиняемия Д.Ш.М. е ангажирана за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, което след редукцията, приложима по отношение на непълнолетните наказателноотговорни лица, по реда на чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, е наказуемо с „лишаване от свобода“ за срок до две години, но не повече от предвиденото от закона.

Съдът, като съобрази така предвиденият размер на наказанието „лишаване от свобода“ прецени, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за приложение на института за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 НК (ред., ДВ, бр. 26 от 2010 г.), а именно: обвиняемият, действайки като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е осъществил състав на умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ до три години или с по-леко наказание; същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК, и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди; не са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК.

Предвид изложеното, СГС в този си състав, освободи обв. М. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, му наложи административно наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни от Кмета на район по местоживеене на обвиняемия. Така определеното на обвиняемия административно наказание съдът прецени, че се явява едновременно необходимо за поправянето и превъзпитанието му, заслужено и целесъобразно.

 

Съдът не наложи на обвиняемия М. възпитателна мярка по ЗБППМН, в каквато насока е искането на представителя на държавното обвинение, като съобрази, че по делото са събрани доказателства за това, че спрямо личността на обв. М. на два пъти са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН, за извършени от него противообществени прояви, но същите не са постигнали своето поправително и превъзпитателно въздействие, поради което и по отношение на обвиняемия следва да се въздейства посредством по-тежка по степен държавна принуда, каквато се явява административното наказание.

 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обв. М. да заплати сумата от 412,62 лева (четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки) – разноски по водене на делото в полза на Държавата и по сметка на СГС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Предвид изложеното и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на първоинстанционното решение въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, което да налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, по съображенията си, изложени по-горе, и на основание чл. 334, т. 2 НПК, Съдът постанови своето решение.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                          2.