Р Е Ш Е Н И Е

№

 

15.01.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЗАХАРИНКА ПЕТРАКИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2148 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0953217, издаден от ОД на МВР - Плевен, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата, на Л.Д.Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Срещу издадения електронен фиш (ЕФ), Л.Х. е подал жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Отбелязва, че преди години е бил представител на „АВАНГАРД ДХ“ АД – КЛОН ВАРНА, но посоченото в ЕФ моторно превозно средство е продадено на трето лице, както и че в самият Х. не е управлявал същото МПС на посочените дата и час. На тази основа, моли за отмяна на Електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН -  представител не се явява.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и поради това се явява допустима.

След като съобрази събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 25.02.2015 г. в 13:53 часа на път Е 83 км. 89.2 Околовръстен път Плевен, с МПС  „МИЦУБИШИ АУТЛЕНДЪР“, с регистрационен №В 6068 СР е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 00209D32F66C; при разрешена скорост - 90 км/ч, установена е скорост - 107 км/ч, като е налице превишение на разрешената скорост с 17 км/ч. Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата, на Л.Д.Х. ЕГН: ********** в качеството на законен представител на АД „АВАНГАРД ДХ – КЛОН ВАРНА“, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. В срока по чл.189 ал.5 ЗДвП, в ОДМВР – гр.Плевен не е представена писмена декларация с данните на лице, което е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189 ал.6 ЗДвП.

Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, дадена в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.

Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция не разкрива допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че от формална страна, ЕФ се явява законосъобразен. По неговата правилност бяха събрани веществени доказателствени средства – снимка и разпечатка, изготвени с техническо средство (л.9, л.13 - 14 от делото) и писмени доказателства във връзка с техническата годност на заснемащото устройство, мястото, на което е монтирано и обозначено, принадлежността на мястото на нарушението извън регулацията на населеното място гр.ПЛЕВЕН и организацията на движението в района на местонарушението, както и за собствеността и регистрацията върху процесното превозно средство, информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила (л.10 – 11, л.17 – 18, л.24 – 27, л.32, л.34 – 40 от делото). От съвкупния анализ на доказателствените материали е видно, че отразените в ЕФ /и посочени по-горе/ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което е извършено и обективните признаци на нарушението (изразило се в управление на МПС от категория “В”, извън населено място, при превишение с 17 км/ч над разрешената скорост от 90 км/ч, а именно – със 107 км/ч), са правилно установени. Ето защо Съдът приема, че нарушението по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Л. Д.Х. е доказано по несъмнен начин. Неоснователно се възразява, че процесното МПС е било предмет на лизингов договор, както и че жалбоподателят се явява единствено управител на юридическото лице – собственик на л.а. „МИЦУБИШИ АУТЛЕНДЪР“, тъй като ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗДвП, още повече, че след връчване на Електронния фиш, жалбоподателят не е инициирал оспорване на авторството на нарушението в съответствие с чл.189 ал.5 ЗДвП. Налага се извода, че предвид установеното превишение на разрешената скорост извън населено място, на жалбоподателя правилно е наложено административно наказание на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 2  ЗДвП – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.

От друга страна обаче, видно е, че жалбоподателят е получил екземпляр от издадения ЕФ на 14.08.2018г. /л.29 от делото/. Същевременно, предвид съдържанието на одобрения образец за издаване на ЕФ от страна на МИНИСТЪР на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /л.16 от делото/, липсва яснота за датата на издаване на ЕФ, като от представените по делото материали на административнонаказателната преписка, не би могло да се направи обоснован извод за същата дата. Както е известно, сроковете по чл.34 ЗАНН не намират приложение в производството по издаване на ЕФ - така, както и изискванията за реквизити, предвидени в чл.42, респ.чл.57 ал.1 ЗАНН, са също неотносими към особения характер на Електронния фиш – властнически акт с установителни и санкционни функции. Отбелязаните особености на ЕФ /резултат, не на последно място, от спецификите на законодателната уредба на правния институт/ обаче, не биха могли да бъдат тълкувани във вреда на лицата, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. Тези лица, наред с това, не би следвало да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата, извършили престъпления против мира и човечеството, за които давност не тече /чл.79 ал.2 т.1 НК/.

Поради това, въпросът за приложението на института на давността, следва да бъде разгледан в настоящия случай. В тази връзка, като единствена дата, която би могла да се свърже с издаването на ЕФ, т.е. с предприето действие по административнонаказателно преследване на нарушителя, следва да се приеме датата на извършване на нарушението – 25.02.2015г. На следващо място, изхождайки от задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, „Разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.“. Съобразявайки мотивите към същото Тълкувателно постановление, налага се извода, че абсолютната преследвателска давност, регламентирана в чл.81 ал.3 НК намира приложение и в административнонаказателното производство. Стриктното тълкуване на така приетата правна конструкция в Тълкувателното постановление обаче води до извода, че при положение, че в административнонаказателното производство е допустимо съобразяването на абсолютната давност, по аргумент за по-силното основание - допустимо е съобразяването и на обикновената давност, която е изводима от абсолютната такава. Следователно, в настоящия случай, от датата на извършване на административното нарушение и издаване на ЕФ – 25.02.2015г. до датата, на която ЕФ е връчен на неговия адресат /14.08.2018г./, са изтекли повече от три години, през които не са предприемани каквито и да било действия по административнонаказателно преследване на Л.Д.Х.. По този начин - и при съобразяване на разпоредбата на чл.81 ал.2 НК - погасителната давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение е изтекла към 26.02.2018г. – на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл.81 ал.2 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК.

По така изложените съображения, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен, а административнонаказателното производство – прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0953217, издаден от ОД на МВР - Плевен, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата, на Л.Д.Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП и на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл.81 ал.2 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в Закона давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: