Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 181

гр. София, 16.12.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 4 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ – С.В.Б., с ЕГН ***** и П.Г.Б., с ЕГН ****** , чрез пълномощника си адв. Ю.Д. от АК-М.са предявили срещу З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** 1000, пл. „Позитано” № 5, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на техния син В. П. Б. с ЕГН **********, причинена на 03.02.2014г. в гр.Е. по време на товарене на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР 2093 АН, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, за периода от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

При условията на евентуалност ищците твърдят, че самата вещ – камиона е причинил вредата – смъртта на В. П. Б. с ЕГН **********.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищците твърдят в исковата си молба, че ответното дружество било застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност", сключен със застрахователна полица № 03114000364623 с валидност от 16.01.2014г. до 15.01.2015г. за товарен автомобил „Мерцедес" с peг. № ВР2093АН.

Твърдят, че на посочената дата – 03.02.2014г., в срока на действие на посочения застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие по покрит от застрахователния договор с ответника риск, като по време на товарене на посочения автомобил (по време на неговото притежаване и използване), в гр. Е. - в двора на фирма „М." АД, ползван тогава от фирма „Д." ЕООД, била причинена смъртта на непълнолетното дете В. П. Б. с ЕГН **, роден на ***г. - син на двамата ищци С. и П. Б..

Водачът на застрахования товарен автомобил - Н.Г. Н., бил собственик и управител на „Н." ЕООД, и заедно с него в този ден било непълнолетното дете. Твърди се още в исковата молба, че той допуснал и разпоредил на загиналото момче по време на товаренето да се качи в каросерията на камиона, да премества от едно място на друго чували, палети и други намиращи се там вещи, да подлага под товарената машина дървени талпи, като помага при товаренето. Поставеният в процеса на така извършваните товарни дейности товар (тежка машина) в каросерията на камиона се преобърнал, при което повлякъл детето, което паднало заедно с него, затиснал го и вследствие на това настъпила неговата смърт. Противоправното поведение на Н. Н. се изразявало в това, че не спазил правилата за безопасност при товаренето на автомобила, и допуснал присъствието на лица в каросерията на камиона при неговото товарене.

По отношение на евентуалния иск ищците сочат, че каросерията на камиона е била заледена, поради което товарената марина се била хлъзнала в каросерията на камиона и съответно е паднала от него. Камиона участвал в този процес, защото той бил товарен и всъщност вредите били произлезли от процеса на товарене.

Във връзка със случая било образувано досъдебно наказателно производство ДП № 22 / 2014г. по описа на РУП-Етрополе и прокурорска преписка № 463 / 2014г. по описа на Софийска окръжна прокуратура. С обвинителен акт от 10.07.2015г. прокуратурата  повдигнала обвинение за извършено престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 от НК на служител на фирма „Д." ЕООД гр. Е. - склададжийката С. П.Н.. С Присъда № 35 / 15.12.2016г. по НОХД № 560 / 2015г. на Софийски окръжен съд, НО, 4-ти състав подсъдимата била призната за невиновна. Тази присъда била потвърдена изцяло с Решение № 293 / 23.06.2017г. по ВНОХД № 147 / 2017г. на Софийски апелативен съд, НО, 7-ми състав, което било оставено в сила с окончателното Решение № 292 / 11.01.2018г. по НД № 1088/2017г. на ВКС, 1-во НО.

Ищците твърдят, че преживяват изключително тежко загубата на своя син. Изживявали огромна болка и страдание. Тези болки и страдания били засилени в значителна степен от близката връзка между тях и детето, от съществуващата помежду им близост, обич, топлота, привързаност и взаимопомощ. Отношенията между ищците и техният син били основани на уважение, обич, взаимна помощ, доверие и всеотдайност. В. бил и силна опора, на която ищците разчитали и в бъдеще. Смъртта му е настъпила само около един месец преди да навърши пълнолетие. Загубата на детето, и то на тази възраст, било твърде болезнено и нежелано преживяване, което оставило и траен отпечатък върху по-нататъшният живот на родителите му. Връзката между тях и детето била дълбока и емоционална. Последиците за родителите били  загуба на морална и физическа опора, подкрепа и разбиране, които не можело да бъдат получени от друг, освен от техният син. И двамата родители - настоящи ищци, след внезапната и трагична загуба на синът им се променили, станали са унили, затворени, постоянно плачели и тъгували и не можели да изживеят загубата, а мъката и душевните им страдания не затихвали и се задълбочавали.

Ищците сочат, че застрахователя - ответник отказал да заплати извънсъдебно и доброволно обезщетение за причинените им вреди от смъртта на сина им.

Ищците - С.В.Б., с ЕГН. и П.Г.Б., с ЕГН .чрез пълномощника си адв. Ю.Д. от АК-М. молят съд ада постанови решение, с което да осъди ответника - З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** 1000, пл. „П” № 5, да им заплати обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от тях за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на техния син В. П. Б. с ЕГН ***., причинена на 03.02.2014г. в гр.Е. по време на товарене на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР 2093 АН, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен със застрахователна полица № 03114000364623 с валидност от 16.01.2014г. до 15.01.2015г., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, за периода от датата на завежданена исковата молба в съда – 04.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените по делото разноски.

            С определение от 08.01.2019 год. съдът, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, е освободил ищците от заплащане на държавна такса за производството по делото.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. Н.З., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, както и всички наведени в исковата молба правни и фактически твърдения на ищците.

            С отговора на исковата молба се оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорността на ответника, както и твърденията за извършване на товаро - разтоварни дейности от П.Б.. Оспорва се и наличието на валидно застрахователно правоотношение, твърдения механизъм на произшествието, както и причините за настъпването му. Ответникът сочи, че на наследодателят на ищците не била възлагана никаква работа от страна на Н. Н., както и че смъртта на П.Б. не била настъпила в следствие на свойства на вещта.

            На следващо място ответникът твърди, че в случая няма място за приложението на чл.265 от КЗ /отм./ тъй като в настоящата хипотеза не се касае за телесни увреждания или смърт, причинени от моторно превозно средство. В отговора на исковата молба е изложено, че увреждането на наследодателя на ищците не е свързано с ползването на процесния товарен автомобил, поради което и не представлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва се и настъпването на ПТП при инцидента с наследодателя на ищците, както и наличието на виновно и противоправно поведение на Н.Г. Н. – водач на товарния автомобил.

            Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на наследодателя на ищците, тъй като той не трябвало да е в каросерията на камиона при неговото товарене. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

            Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предевените искове и да му присъди направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която поддържат първоначалната и оспорват всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа направените вече с отговора на исковата молба възражения и оспорвания. Изрично заявява, че оспорва твърденията на ищците за недобра техническа поддръжка на каросерията на процесния камион.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Не е спорно по делото, а и от представената към исковата молба проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от сайта на Гаранционен фонд, както и от представената от ответника застрахователна полица се установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на товарен автомобил „Мерцедес" с peг. № ВР2093АН, което правоотношение е сключено със застрахователна полица № 03114000364623 с валидност от 16.01.2014г. до 15.01.2015г. за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  т.е. била е валидна към датата  - 03.02.2014г.

            Установява се от представеното по делото удостоверение за семейно положение с изх. № 2901 от 26.02.2018г., че В. П. Б. е син на ищците. Последният е починал на 03.02.2014г. видно от представеният с исковата молба препис – извлечение от акт за смърт с № 0170 от 04.02.2014г., издаден от С. община, район „Т.“.

            По делото са представени заверени фотокопия от подадени претенции извънсъдебно от ищците до ответника във връзка с настъпилата смърт на техния син. Ответникът – застраховател е отказал изплащането на обезщетение за вреди на ищците, видно от писмо с изх. № П 00860 от 18.09.2018г.

От представената по делото влязла в законна сила присъда не се установяват правно релевантни обстоятелства, тъй като от една страна тази присъда е оправдателна, а от друга подсъдим не е бил Н.Г. Н. – водач на товарния автомобил, а служителка от фирмата, която е следвало да предостави товарената машина. В тази връзка в случая е неприложима разпоредбата на чл.300 от ГПК.

По делото са събрани и гласни доказателства досежно механизма на твърдяното ПТП, а именно показанията на свидетеля Л.. От тях се установява, че Л. е пряк свидетел на инцидента, при който е починал синът на ищците. Свидетелят сочи, че при инцидента са присъствали четирима души – той, Н. – шофьора на камиона, момчето В. и мотокариста П.. Свидетелят сочи още, че има началничка, С., която му дава разпореждания и тя казва кой какво да прави, кой къде да работи. Тя и М.„Доктора“ му давали разпореждания, а не шофьора на камиона. Излага, че С. ги накарала с мотокара да преместят една машина, но тя се изплъзнала от вилиците на мотокара. С. искала да качат машината отгоре на камиона, но тя - машината - се хлъзнала от вилиците и паднала още преди да бъде поставена на камиона. Тогава камионът не работел, В.трябвало да сложи едни дървета да се подпре машината и затова бил в каросерията на камиона, но тя „…се изплъзнала и хайде… Трябваше да сложи дърветата и тя се изплъзна от вилиците, падна направо отгоре върху момчето и го затисна..“. Свидетелят установява, че вилиците на мотокара били до половината под машината. Мотокаристът П., с мотокара вдигнал машината и машината паднала отвън каросерията на камиона, на асфалта върху момчето. Строшили се дъските - капаците на камиона и машината паднала върху асфалта.

Свидетелят Л. изрично сочи, че машината паднала без да има нищо общо с камиона, мотокариста я вдигнал с мотокара и тя паднала върху момчето. Мотокарът, като вдигал машината, бил далече от камиона, с мотокара машината била докарана до камиона. Вече когато трябвало да се положи машината на камиона и тя се изплъзнала от вилиците на мотокара и затиснала момчето. Машината била товарена отстрани на камиона, когато се изплъзнала и при падането си счупила капаците на камиона. Машината била от едната страна на камиона, но като я вдигнали тя паднала от другата страна на камиона, като строшила и единия капак на камиона.

По делото за установяване обема на твърдените от ищците неимуществени вреди, причинени им от смъртта на сина им са събрани показанията на свидетелите – З. и Й.. Първият свидетел е съсед на семейството и характеризира ищците като добри и трудолюбиви хора, а момченцето им В. бил много възпитан, започнал да работи да помага на родителите си. Работел където го извикат.  Излага, че ищците имат няколко деца, но не знае колко точно. Сочи, че знае за смъртта на сина на ищците В., който го убил мотокар. Свидетелят установява, че ищците много тежко приели смъртта на В., още не можели да го преживеят, плачели за детето. Те разчитали на това дете да им помага, защото бил по-голям. В. живеел заедно с родителите си, били в добри отношения цялото семейство, те никога не се скарали и с комшии, никога нямали проблем с хората в квартала. След смъртта на сина им ищците се променили  – тъжали много, наскърбени били, с наведени глави, омърлушени, нямали душа, нямали кръв.

На въпрос на пълномощника на ответника свидетелят уточнява, че до преди по-миналата година работил в чужбина, обаче получих инсулт. Пътувал всяка седмица, в петък тръгвал от Б. и в неделя обратно от И.. Малко повече от 15 години работил това.

Свидетелят Й.също установява, че П. и С. Б., са добро, сплотено семейство. Техният син В. като човек бил много добро дете – възпитан, интелигентен, добре гледано момче, нелошо. Живеел при родителите си, в добри отношения бил с тях, помагал им с каквото може, те също работели. Свидетелят разбрал за смъртта на В.от майка му, която го помолила да докара тялото на сина й от С., от моргата. Свидетелят сочи, че ищците тежко преживяли случилото се. Сега ги виждал, говорел си с тях, те още тъжали. След инцидента животът на ищците станал по-труден, те още не можели да преживеят загубата на сина им.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № BG/28/115001521985/ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото не бе установено от събраните гласни и писмени доказателства /показанията на св.Л. и протокола за оглед на местопроизшествие/ по несъмнен и категоричен начин, чрез пълно главно доказване, че водачът на товарното МПС, участвало в твърдяното от ищеца ПТП, е виновен за смъртта на сина на ищците. Свидетелят Л. е очевидец на инцидента, но той сочи че камионът не е работил при товаренето на машината, а шофьорът е стоял настрани от камиона. В този смисъл в настоящото съдебно производство не се установи авторството на деянието довело до смъртта на сина на ищците или по-точно не се установи автор на деянието да е шофьорът на камиона или неговият собственик, поради което и предявените искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени само на това основание. Следва да се отбележи обаче, независимо от предмета на настоящото дело, предвид събраните по делото доказателства, че виновен за инцидента е водачът на мотокара, който е товарил машината на камиона.

Не се установи по делото и твърденият в исковата молба механизъм на извършване на ПТП. На първо място настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице ПТП по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП. Това е така защото ПТП по смисъла на посочената законова норма е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Не се установи по делото от събраните доказателства процесния товарен автомобил да е бил в движение. Точно обратното – свидетелят Л. изрично заяви, че камионът не е работил. Установи се от показанията на свидетеля, че мотокар е захванал процесната машина, наполовина с вилиците на мотокара и я преместил в близост до камиона, като след това се опитал да я натовари на камиона, странично. В един момент, когато машината била издигната над каросерията на камиона от мотокара, тя се изплъзнала от вилиците му и паднала върху камиона, като се преобърнала и паднала от другата страна на каросерията на камиона, повличайки сина на ищците, който се намирал в каросерията на камиона и чупейки страницата/капака на каросерията.

В обобщение следва да се посочи, че не се установи по делото противоправното поведение на водача на процесния автомобил, за който се твърди от ищците, че е виновен за процесната злополука.

Независимо от изложеното следва да се отбележи и следното:

Съобразно приетото в Решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. №279/2011г., I т. о., ТК, рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./, включващи като обект на застраховане и застрахователно покритие причинени вреди, свързани с притежанието и използването на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно българското законодателство /чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ/отм./. Социално оправдано е застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени случаи, възникнали без вина на отговорното лице - чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, за да няма опасност от накърняване на възпитателната и превантивна функция на застрахователната отговорност. С оглед разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл. 45 и чл. 49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл. 50 ЗЗД/. Доколкото в случая е прието по-горе, че не е установено виновно поведение на водача при управлението и използването на процесното МПС, следва да се направи извод, че не може да се ангажира и отговорността на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" за обезщетяване на причинените вреди на ищците по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД, но следва да се разгледа и хипотезата на безвиновна отговорност на деликвента, на основание чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 и 50 от ЗЗД и съответно да се ангажира отговорността на застрахователя при наличието на такава.

В настоящия казус не се установи, предвид доводите на ищците водачът на товарния автомобил Н. Н. да е възложил работа на сина на ищците, за да се приеме че са приложими цитираните по-горе разпоредби на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл.49 от ЗЗД с оглед на което да се ангажира и отговорността на застрахователя, поради наличието на безвиновна отговорност на водача на товарния автомобил. Свидетелят Л. изрично заявява „…С. и М., М. Доктора му викат на него, казваха какво да се прави, не шофьорът...“. В тази връзка не се установяват твърденията на ищците, че Н. Н., в качеството си на водач на процесния камион е допуснал и разпоредил на сина на им, по време на товаренето на машината да се качи в каросерията на камиона, за да разчисти/премести чували и палети, както и да подложи под машината дървени талпи, като помага при товаренето. Точно обратното – установи се от показанията на св. Л., че разчистването на каросерията се е извършило от него и П. – мотокариста, който впоследствие товарил машината на камиона. В тази връзка и предвид установеното обстоятелство, че Н. Н. не е възлагал работа на сина на ищците следва да се заключи, че той не носи отговорност и за неспазване на правила за безопасност при товаренето на камиона, както и за допускането на други лица в каросерията на товарния автомобил докато той не е бил в движение.

На последно място следва да се разгледа и последната останала хипотеза на безвиновна отговорност на деликвента, съответно застрахователя, а именно когато вредите са причинени от характеристиките или свойствата на вещта и в частност, в случая на товарния автомобил – по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл.50 от ЗЗД. Обект на застраховането по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на застрахования за причинените вреди от самата вещ, от нейното състояние, изправност или неизправност, отговорност за които носи собственикът на вещта. В настоящата хипотеза не се установи от събраните по делото доказателства, а липсват и конкретни твърдения на ищците, процесния товарен автомобил по някакъв начин да е способствал в резултат на негови характеристики и свойства за настъпването на смъртта на сина на ищците.

            Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, то в настоящия случай следва да се направи извода, че по делото не се установи и основанието за отговорността на ответника по делото досежно ищците.

            По отношение въведените доводи от пълномощника на ищците в представената то него писмена защита съдът намира следното:

            В случая не може да се говори за приложение на ЗЗБУТ и Наредба № 12/2005г., тъй като по делото не се установи водачът на товарния автомобил да е възлагал работа на сина на ищците. По отношение спазването и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд във връзка с товаренето на процесната машина следва да се отбележи, че това е отговорност на фирмата извършваща товаренето, а не на водача на товарния автомобил. Именно затова и наказателното производство се е водило срещу служител на тази фирма. Не е приложима и разпоредбата на чл.4, ал.2 от посочената Наредба, тъй като само една фирма е извършвала товаренето в случая.

            Посочената практика на СЕС по преюдициални запитвания в писмената защита на ищците е без значение за настоящия правен спор, тъй като дори да се приеме в случая, че е налице хипотезата на „използване на превозно средство“ по смисъла на чл.3, ал.1 от ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, то самото процесно МПС в случая няма отношение към възникналия инцидент, тъй като не го е предизвикало, нито със свойствата или характеристиките си, нито с поведението си.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Ищците с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК са били освободени от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство. Разноски от тях не са направени.

Претендира се от ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. В тази връзка, предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК - в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид вида на производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.Б., с ЕГН ***. и П.Г.Б., с ЕГН чрез пълномощника им адв. Ю.Д. от АК-М. срещу З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** 1000, пл. „Позитано” № 5, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на техния син В. П. Б. с ЕГН ****., причинена на 03.02.2014г. /в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил – Н. Н. – чл.45 от ЗЗД; в резултат на безвиновна отговорност на водача на товарния автомобил, поради възлагане на работа на В. Б. – чл.49 от ЗЗД или поради безвиновна отговорност на водача на товарния автомобил, тъй като самата вещ – товарен автомобил е причинила вредата, чрез своите характеристики или свойства – чл.50 от ЗЗД/ в гр.Е. по време на товарене на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР 2093 АН, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, за периода от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, С.В.Б., с ЕГН **. и П.Г.Б., с ЕГН ** да заплатят на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК . сумата от 450 лева, съставляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.             СЪДИЯ: