Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
Гр. Перник, 29.09.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 265 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по ред на чл. 175, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Г.Б.В., с ЕГН: **********, с
адрес: *** чрез адвокат И.М. ***, офис 3 против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1158-000313 от 30.07.2023 година по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
издадена от К.Р.В.на длъжност – младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор
„Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка, а
именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Посочва, че административният орган не е успял да докаже
материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно че не е използвал допустимите
от закона доказателствени средства в този случай и в частност не се е позовал
на резултати от извършено химическо лабораторно изследване на кръвната проба.
Навежда довод, че при издаване на заповедта органът е нарушил целта на закона,
а така също и не се е съобразил с принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6,
ал. 1 и ал. 5 от АПК. С оглед на тези доводи моли от съда да отмени заповедта,
като незаконосъобразна.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата
да бъде уважена. Подробни доводи развива в представени по делото писмени
бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за
което прилага списък по смисъла на чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – К.Р.В.– младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 923949 от 30.07.2023 година
съставен от И.С.И.– младши автоконтрольор при ОДМВР Перник, сектор „Пътна
полиция“, в присъствието на свидетелите – очевидци К.Р.В.и В.А. В. е
установено, че Г.Б.В., с ЕГН: **********,***, на 30.07.2023 година, в 16:30
часа в с. С. с посока на движение от път III-811 към улица без име в с. С. в качеството си на водач, управлява собствения
си лек автомобил „***“ с рег. № СА***ВТ, като причинил ПТП с материални щети.
При извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер ARNJ-0035 в 17:51 часа, с проба под номер в техническото средство
02834 е отчетен положителен резултат от 1.93 промила алкохол в издишания от
водача въздух. По данни на водача е консумирал 3 бири по 500 мл. Посочено е, че
към момента на проверката водачът е имал нестабилна походка, мирис на алкохол и
червени очи. На водача е издаден талон за изследване № 075422 за ФЦСМП-Брезник
и комплект стикери от „Пътна полиция“ с № А031188. Деянието е квалифицирано от
страна на административния орган като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно водачът управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежен
ред /лист 11/
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства: СУМПС № *********, СРМПС № ********* и два броя регистрационни
табели с № СА***ВТ.
Съставеният АУАН е връчен на нарушителя, който го е
подписал без възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1158-000314 от 30.07.2023 година по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
издадена от К.Р.В.– младши автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна
полиция“ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, тъй като Г.Б.В., с ЕГН: **********, в качеството си на
водач и като собственик на лек автомобил „***“ с рег. № СА***ВТ е управлявал
същия под въздействие на 1.93 промила алкохол в кръвта, като с това е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.07.2023 година /лист 12/.
С приложената към делото административна преписка е
приложен талон за изследване № 075422 от 30.07.2023 година, 19:00 часа /лист
14/ и фиш за спешна медицинска помощ от 30.07.2023 година /лист 15/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1158-000313
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 30.07.2023 година, издадена от К.Р.В.– младши
автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ е връчена на
жалбоподателя на 30.07.2023 година. Жалбата срещу заповедта е депозирана пред
Административен съд – Перник, чрез административния орган, като същата е депозирана
на 04.08.2023 година. С оглед на това се счита, е жалбата е подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
адресат на който е жалбоподателя, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и
т. 7 се прилагат с мотивирана заповед то ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от К.Р.В.– младши автоконтрольор
към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ Перник в производство по прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед на тази разпоредба се прави извод, че
принудителните административни мерки по Закона за движение по пътищата могат да
бъдат прилагане само с мотивирана заповед, издадена от ръководителите на
съответните областни дирекции на Министерство на вътрешните работи, а именно от
техните директори, а в алтернатива законодателят е дал възможност това
правомощие на директорите да бъде възложено на изрично оправомощени от негова
страна длъжностни лица.
В настоящия случай ответникът по делото въпреки
многократните указания на настоящият съдебен състав не е представил надлежни
доказателства, от които да е видно дали към датата на издаване на оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158-000313, а
именно 30.07.2023 година, издателят на същата е притежавал материална
компетентност за това.
С оглед на горното следва да се приеме, че оспореният
административен акт е издаден от материално некомпетентен орган.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед, което е от такова естество,
че обуславя нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено
направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направени по делото съдебни разноски, предвид което ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 1 010 /хиляда
и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева, представляващи запратена по делото
държавна такса, за което е представена разписка № ОВ60408230014191 от
04.08.2023 година /лист 6/ и 1 000 / хиляда/ лева заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.08.2023 година
/лист 5, гръб/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158-000313
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 30.07.2023 година, издадена от К.Р.В.– младши
автоконтрольор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Г.Б.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** е
приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес: гр. Перник, ул.
Самоков №1 да заплати на Г.Б.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** съдебни
разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /п/