П Р И С Ъ Д А

 

№ 43

 

Град Пловдив, 15.05.2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО  ОТДЕЛЕНИЕ,   в открито съдебно заседание на  петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АННА ВИДЕВА

                                                                 ИВА ДИМИТРОВА

 

                                                                                

 

при участието на секретаря Т.З. и в присъствието на прокурор ВАНЯ ГРУЕВА при ОП-Пловдив, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 3003 по описа за 2010 година, след съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.К. К, родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, ЕГН**********, за ВИНОВНА в това, че през периода от 06.12.2006г. до 13.12.2006г в гр. П., чрез съставяне на неистински официален документ по чл.93, т.6 от НК– джиро върху временно удостоверение № *** г., издадено от „Еко Глобал” АД – гр. Смолян на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, съставено на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, със следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „Управители:” и с подпис на джирото от името на Д.К.Н. в качеството й на управител на „Брейнсторм 2001“ ООД- гр.Смолян, придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от св.Н., съзнателно е дала възможност на друго физическо лице- И.С.Л., ЕГН ********** да получи без правно основание чуждо движимо имущество- 32 000 бр. поименни акции от капитала на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян по временно удостоверение № 5/13.06.2006 г., собственост  на „Брейнсторм 2001” ЕООД – гр. Смолян, на обща стойност 320 000лв. като документната измама е в особено големи размери  и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.212, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК я ОСЪЖДА на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като я ПРИЗНАВА ЗА НЕВИННА за това в периода от 13.06.2006г. до м. декември 2006г. в гр. Пловдив, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК, а именно – управител и представляващ ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, като извършител, в съучастие с подс. И.С.Л. и подс. Г.Д.К. – двамата под формата на помагачи, да е присвоила чужди ценности, връчени в това й качество да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян по временно удостоверение № *** г., собственост  на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, на обща стойност 3 460 487лв. - особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза /интерес/ на подс. И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006г. до м. декември 2006г. в гр. Пловдив, върху временно удостоверение № *** г., издадено от „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „Управители:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на управител на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян върху временно удостоверение № *** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № *** г. от капитала на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, поради което и на основание  чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА ПО ПЪРВОНАЧАЛНОТО ОБВИНЕНИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр чл.201, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК.

 

На основание чл.212, ал.7, вр. чл.44, ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото на подсъдимата М.К. КИЧУКОВА, както следва:

1.            4/6 идеални части от апартамент ***** състоящ се от три стаи, кухня със застроена площ от 81.82кв.м. при граници ап.** на Т., отгоре ап.** на В., ап.** на Т., ведно с избено помещение №**, при граници: мазе №**на П., коридор, мазе № на Т. и 4/6 идеални части от таванско помещение №** при граници: таван ** на К., коридор таван ** на В., 4/6 идеални части от общите части на сградата /от 1.567%/, както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, на което е построен жилищния блок.

2.          1/6 идеална част от апартамент №**, на третия етаж, вх.“А“, жилищен блок *** на ж.к.****, застроена площ 81.82кв.м., състоящ се от три стаи, кухня при граници: ап.** на Т., отгоре ап.** на В., ап.** на Т., ведно с 1/6 идеална част от избено помещение №** при граници: мазе №** на П., коридор, мазе №** на Т., 1/6 идеална част от таванско помещение №** при граници: таван ** на К., коридор, таван ** на В., 1/6 идеална част от 1.567% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, върху мястото, на което е построен жилищния блок.

 

На основание чл.212, ал.7, вр. чл.37, т.6 и т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимата М.К. К. от правото да упражнява определена дейност- да заема държавна или обществена длъжност  и да  упражнява ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец за срок от ДВАНАДЕСЕТ  ГОДИНИ.

 

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. «а» от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимата М.К. К. наказание в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.К. К., с установена по делото самоличност, за НЕВИНОВНА в това, през периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П. в качеството й на подбудител, в съучастие с подс. Г.Д.К., в качеството му на извършител, умишлено да е склонила подс. К., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК – Председател на Съвета на директорите на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, в кръга на службата си да състави официален документ, в който е удостоверил невярно обстоятелство, а именно – да впише в книгата на поименните акционери на „Еко Глобал” АД, че подс. И.С.Л. е придобил качеството „акционер”, като приобретател на временно удостоверение № ***г. за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „Еко Глобал„ АД, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА за това да е извършила престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Л., роден на ***г., българин, български гражданин, женен, неосъждан в ЕГН********** за НЕВИНОВЕН за това, че в периода от 13.06.2006г. до м. декември 2006г. в гр. П., като помагач, в съучастие с подс. Г.Д.К., в качеството му на помагач и в съучастие с подс. М.К. К., в качеството й на извършител, умишлено да е улеснил /предоставил личните си данни – трите имена и ЕГН, с цел същите да бъдат вписани върху временно удостоверение № *** г., собственост на „Брейнсторм 2001” ООД, за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и е изразил съгласие да бъде приобретател на правата от това прехвърляне/, подс. М.К. К., в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК, а именно – управител и представляващ ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, да присвои чужди ценности, връчени в това й качество, да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян по временно удостоверение № **** г., собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза на подс. И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. Пловдив, върху временно удостоверение № *** г., издадено от „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, подс. М.К. К. на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „Управители:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на управител на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян върху временно удостоверение № *** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № *** г. от капитала на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА да е извършил престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1, от НК

        

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Д.К., роден на ***г в гр.Д., българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН********** за НЕВИНОВЕН в това, в периода от 13.06.2006г. до м. декември 2006 г. в гр. Пловдив, в качеството му на помагач, в съучастие с подс. И.С.Л., в качеството му на помагач, и в съучастие с подс. М.К. К., в качеството й на извършител, умишлено да е улеснил /като съгласно чл.24 от Устава на „Еко Глобал„ АД и на основание чл.167 ал.1 ТЗ е издал временно удостоверение № *** г. на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, удостоверяващо имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян и предоставил същото във владение на подс. М.К. К., като не е уведомил другия управител и представляващ „Брейнсторм 2001” ООД – свид. Д.К.Н., с което е създал условия за еднолично разпореждане с правата по временното удостоверение/ подс. М.К. К., в качеството й на длъжностно лице – управител и представляващ ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, да присвои чужди ценности, връчени в това й качество да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, по временно удостоверение № ***г. – собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза /интерес/ на подс. И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание , а именно – престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. Пловдив, върху временно удостоверение № *** г., издадено от „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, подс. М.К. К. на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян, на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „Управители:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на управител на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. Смолян върху временно удостоверение № *** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № *** г. от капитала на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, поради което и на основание чл.304 от НПК го  ОПРАВДАВА да е извършил престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК.

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Д.К. роден на ***г в гр.Д., българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 06.12.2006 г. до 13.12.2006 г. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.”б” НК, а именно – **** на „Еко Глобал” АД – гр. Смолян, в кръга на службата си е съставил официален документ с невярно съдържание, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно – вписал в книгата за акционерите на „Еко Глобал„ АД – гр. Смолян, че подс. И.С.Л. е придобил качеството „акционер”, като приобретател на временно удостоверение № *** г., за 32 000 бр. поименни акции от капитала на дружеството, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл.311 ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК го осъжда на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, КАТО ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ГО ОПРАВДАВА за това да е извършил престъплението в периода от 13.06.2006г до 05.12.2006г и от 14.12.2006г до края на м. декември 2006г, както и да е извършил престъплението в съучастие с подс. М.К. К., в качеството й на подбудител.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия Г.Д.К. в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

 

На основание  чл. 311, ал.1 вр. чл.37, ал. 1, т.6 от НК ЛИШАВА подсъдимия Г.Д.К. от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на присъдата.

 

 

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите М.К. К. И Г.Д.К. с установена по делото самоличност да заплатят разделно сумата от 2490 лв. /две хиляди четиристотин и деветдесет лева/, представляваща разноски на досъдебното производство, която да бъде платена по сметка на Национална следствена служба, както и сумата от 340 лв. /триста и четиридесет лева/  разноски на съдебното производство, които да бъдат платени по сметка на Окръжен съд Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд- Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                                                                                              

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

     

                                                                      

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №43 ОТ 15.05.2017Г ПО НОХД 3003/2010Г НА П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинения спрямо подсъдимите М.К. К., Г.Д.К. И И.С.Л. и същите са предадени на съд за извършени престъпления с обвинителен акт от 11.11.2010г., както следва:

 

М.К.С./понастоящем К./ за престъпленията:

-  по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр чл.201, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК, за това, че в периода от ***. до м. декември 2006г. в гр. С., в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК, а именно – **** ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., като извършител, в съучастие с обв.. И.С.Л. и обв. Г.Д.К. – двамата под формата на помагачи, е присвоила чужди ценности, връчени в това й качество да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. С.по временно удостоверение № 5/13.06.2006 г., собственост  на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на обща стойност 3 460 487лв. - особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза /интерес/ на обв. И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от ***. до м. декември 2006г. в гр. с., върху временно удостоверение № *** г., издадено от „***” АД – гр. с., на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „******:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на **** на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. С.върху временно удостоверение № **** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № **** г. от капитала на „***” АД – гр. с..

- по чл.311 ал.1, вр. чл.20 ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че през периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. с., в качеството й на подбудител, в съучастие с обв. Г.Д.К., в качеството му на извършител, умишлено е склонила обв. К., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК – **** на „***” АД – гр. с., в кръга на службата си да състави официален документ, в който е удостоверил невярно обстоятелство, а именно – да впише в книгата на поименните акционери на „***” АД, че обв. И.С.Л. е придобил качеството „акционер”, като приобретател на временно удостоверение № *** г. за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***„ АД, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства.

-по чл.308, ал.1 от НК, за това, че в периода *** до м.декември 2006г в гр.с., съставила неистински официален документ, а именно пълномощно с посочена дата „08.02.2006г.“ от името на Д.К.Н., в качеството й на *** на „Брейнсторм“ 2001 ООД- гр.с., с посочено упълномощено лице обв.Г.Д.К., с цел да бъде използван този документ пред Окръжен съд гр.с..

-по чл.309, ал.1 от НК, за това, че на 11.12.2006г в гр.С.със заявление вх.№1735/11.12.2006г пред длъжностни лица от Окръжен съд гр.с., употребила съставен от нея неистински частен документ, а именно – Протокол от заседание на Съвета на директорите на „***“ АД гр.с., с посочена дата 01.09.2006г от името на обв. Г.Д.К. и В.Д.И., за да докаже, че е редовно свикано и проведено Общо събрание на акционерите на „***“ АД- гр.с..

 

И.С.Л., за престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК, за това, че в периода от ***. до м. декември 2006г. в гр. с., като помагач, в съучастие с обв. Г.Д.К., в качеството му на помагач и в съучастие с обв. М.К. К., в качеството й на извършител, умишлено е улеснил /предоставил личните си данни – трите имена и ЕГН, с цел същите да бъдат вписани върху временно удостоверение № **** г., собственост на „Брейнсторм 2001” ООД, за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и е изразил съгласие да бъде приобретател на правата от това прехвърляне/, обв. М.К. К., в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК, а именно – **** ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., да присвои чужди ценности, връчени в това й качество, да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. С.по временно удостоверение № **** г., собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза на подС.И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр.с., върху временно удостоверение № **** г., издадено от „***” АД – гр. с., на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., обв. М.К. К. на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „****:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на **** на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. С.върху временно удостоверение № **** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № ***** г. от капитала на „***” АД – гр. с..

 

Г.Д.К., за престъпленията:

-по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК за това, че в периода от ***. до м. декември 2006 г. в гр. с., в качеството му на помагач, в съучастие с обв. И.С.Л., в качеството му на помагач, и в съучастие с обв. М.К. К., в качеството й на извършител, умишлено е улеснил /като съгласно чл.24 от Устава на „***„ АД и на основание чл.167 ал.1 ТЗ е издал временно удостоверение № **** г. на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., удостоверяващо имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. С.и предоставил същото във владение на обв. М.К. К., като не е уведомил другия **** „Брейнсторм 2001” ООД – свид. Д.К.Н., с което е създал условия за еднолично разпореждане с правата по временното удостоверение/ обв. М.К. К., в качеството й на длъжностно лице – ***** ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., да присвои чужди ценности, връчени в това й качество да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. с., по временно удостоверение № **** г. – собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза /интерес/ на обв. И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. с., върху временно удостоверение № **** г., издадено от „***” АД – гр. с., обв. М.К. К. на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „****:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на ***** на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. С.върху временно удостоверение № **** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № ***** г. от капитала на „***” АД – гр. с..

-по чл.311 ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. с., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.”б” НК, а именно – ***** на директорите на „***” АД – гр. с., като извършител в съучастие с обв.М.К.С., в качеството й на подбудител, в кръга на службата си е съставил официален документ с невярно съдържание, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно – вписал в книгата за акционерите на „***„ АД – гр. с., че обв. И.С.Л. е придобил качеството „акционер”, като приобретател на временно удостоверение № **** г., за 32 000 бр. поименни акции от капитала на дружеството, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства.

 

Съдебното производство е било образувано по така внесения от СГП обвинителен акт и първото съдебно заседание било проведено на 07.02.2011г. В това съдебно заседание било установено, че подс.Г.К. и подс.М.С./понастоящем К./ са напуснали адресите си за призоваване, посочени от тях в хода на досъдебното производство, като са събрани данни, че същите са заминали за чужбина. Съдът констатирал, че тези подсъдими са нарушили определените им мерки за неотклонение „Парична гаранция“ от 1000лв и на основание чл.66, ал.1 от НПК изменил същите в „Задържане под стража“.

Поради отсъствието на подсъдимите К., които били в неизвестност, съдът намерил за необходимо да изследва наличието на представителна власт на защитниците явили се от името на тези подсъдими. Тази предварителна процесуална дейност следвало да установи наличието на необходимите предпоставки за провеждане на съдебното производство по същество на делото. В последвалото съдебно заседание от 06.04.2011г /стр.204 том 1 / съдът постановил графологическо изследване на подписите на пълномощните, които били представени по делото от адв.З.Т. и адв.М. Н. във връзка с процесуално представителство по отношение на подсъдимата М.С.. Експертизата установила, че подписа в пълномощното на адв.Т. е изпълнен от подсъдимата и следователно този защитник разполага с представителна власт. Експертизата установила обаче, че подс.К. не е автора на пълмонощното,  даващо представителна власт на адв.Н. /том 1 стр. 263/.   

В съдебното заседание от 17.05.2011г съдът приел посочената съдебно-графологическа експертиза и постановил определение за спиране на наказателното производство на основание чл.290, вр. чл.25, т.2 от НПК до установяване местонахождението на подсъдимите К. Поради наличните данни за пребиваване на тези подсъдими в чужбина били издадени Европейски заповеди за арест.

На 23.03.2015г постъпила молба от адв.Т., с която се искало възобновяване на наказателното производство / том 2, стр.398/. На същата дата била депозирана и молба от адв.К. и адв.Б., с приложена към нея молба от 06.02.2015г., от името на подС.Г.К., с която уведомява съда, че оттегля пълномощията си от представлявалия го до този момент по делото адв.Г.Г. /том 2 стр.404/. С молба от 27.04.2015г, депозирана от адв.В.К. били представени по делото пълномощни от подс.Г.К., с които този подсъдим упълномощава адв.В.К. и адв.Ж.Б. да го представляват в качеството на подсъдим по настоящото наказателно производство до приключването му /том 2, стр.437-439/.

С пълномощно от 29.06.2015г подс.М. К. упълномощила адв.В.К. и адв.Ж.Б. също да я представляват като подсъдима по настоящото дело / том 2, стр.545/.

В съдебно заседание от 22.04.2015г /том 2, стр.430/ съдът постановил извършването на съдебно–графологическа експертиза на подписите на молба от подс.М. К. от 05.04.2011г, с която подсъдимата оттеглила пълномощията си от адв.Н.Б. при САК и на молба от подс.Г.К., с която са били оттеглени пълномощията от адв.Г.Г.. Експертизата потвърдила авторството на тези документи от посочените в тях лица. В съдебно заседание от 25.05.2015г е била постановена допълнителна експертиза по отношение на пълномощните от подс.Г.К. на името на адв.К. и адв.Б.. Изготвената съдебно-почеркова експертиза установила че подписа в това пълномощно е изпълнен от подс.Г.К.

В съдебно заседание от 29.06.2015г е била назначена повторна съдебно-графическа експертиза която да отговори на въпроса дали подписите в пълномощно на стр.439 от том 2 и стр.404-405 том 2 са положени от подс.Г.К.. Заключението на изготвената от НИКК експертиза потвърдила авторството на тези документи.

Съдебният състав разглеждал делото бил променен, поради настъпили кадрови промени.

Настоящият съдебен състав преповторил процесуалните действията по установяване автентичността на подписите в представените по делото пълномощни за адвокатска защита от страна на отсъстващите подсъдими в съдебно заседание от 15.12.2015г. С определение от същото съдебно заседание на основание чл.88, ал.2 от НПК не бил приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от дружеството „Брейнсторм 2001“ ООД граждански иск. В същото съдебно заседание съдът констатирал проведеното щателно издирване на подсъдимите М. и Г. К. и обстоятелството, че подсъдимите не могат да бъдат открити за да бъдат призовани, като, че подсъдимите лично писмено са упълномощили защитници, които да ги представляват в процесуалното им качество по делото. Съдът приел, че тези факти, сочещи знание у подсъдимите К. за образуваното съдебно производство, като с предприетото от тяхна страна процесуално поведение на практика те изразяват нежеланието си да упражнят правото си на участие в процеса. Съдът счел, че отсъствието на двамата подсъдими не би следвало да попречи за разкриването на обективната истина по делото, поради което наказателното производство било възобновено с определение на съдебния състав, и делото било разгледано в отсъствието на подсъдимите М. К.и Г.К. по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.

С определение от 15.12.2015г съдът прекратил воденото наказателно производство срещу М. К. за престъпленията по чл.308, ал.1 и чл.309, ал.1 от НК на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1 т.3 от НПК поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване.

След влизане в сила на посоченото определение за частично прекратяване на две от обвиненията по отношение на подсъдимата К., наказателното производство продължило спрямо подсъдимите както следва:

Подс.М. К. по обвинение за осъществени престъпления по:

-чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр чл.201, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК и

-по чл.311 ал.1, вр. чл.20 ал.3, вр. ал.1 от НК

 

Подс.Г.К. по обвинение за осъществени престъпления по:

-по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК

-по чл.311 ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК

 

Подс.И.Л. по обвинение за  престъпление по:

-чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК

 

В съдебно заседание от 20.12.2016г на основание чл.287, вр. чл.46 ал.1 НПК представителят на държавното обвинение повдигнал ново обвинението спрямо тримата подсъдими, изразяващо се в съществено изменение на обстоятелствената част, свързано с мястото където престъпленията са били извършени, както следва:

Подсъдимата М.К. К. – родена на *** ***, ЕГН ********** е обвинена в това, че в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П., в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК, а именно – ***** ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., като извършител, в съучастие с подС.И.С.Л. и подС.Г.Д.К. – двамата под формата на помагачи, е присвоила чужди ценности, връчени в това й качество да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. С.по временно удостоверение № ***** г., собственост  на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза /интерес/ на подС.И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П., върху временно удостоверение № **** г., издадено от „***” АД – гр. с., на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „****:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на *** на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. С.върху временно удостоверение № **** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № *** г. от капитала на „***” АД – гр. С.– престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр чл.201, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 НК,

както и е обвинена за това, че в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П., в качеството й на подбудител, в съучастие с подС.Г.Д.К., в качеството му на извършител, умишлено е склонила подС.К., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК – **** на „***” АД – гр. с., в кръга на службата си да състави официален документ, в който е удостоверил невярно обстоятелство, а именно – да впише в книгата на поименните акционери на „***” АД, че подС.И.С.Л. е придобил качеството „акционер”, като приобретател на временно удостоверение № **** г. за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***„ АД, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.311 ал.1, вр. чл.20 ал.3, вр. ал.1 НК.

Подсъдимият И.С.Л. – роден на *** ***, ЕГН **********, е обвинен в това, че в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П., като помагач, в съучастие с подС.Г.Д.К., в качеството му на помагач и в съучастие с подС.М.К. К., в качеството й на извършител, умишлено е улеснил /предоставил личните си данни – трите имена и ЕГН, с цел същите да бъдат вписани върху временно удостоверение № **** г., собственост на „Брейнсторм 2001” ООД, за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и е изразил съгласие да бъде приобретател на правата от това прехвърляне/, подС.М.К. К. , в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК, а именно – **** ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., да присвои чужди ценности, връчени в това й качество, да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. С.по временно удостоверение № **** г., собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза на подС.И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П., върху временно удостоверение № **** г., издадено от „***” АД – гр. с., на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., подС.М.К. К. на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „****:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на **** на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. С.върху временно удостоверение № **** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № ***** г. от капитала на „***” АД – гр. С.– престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 НК

Подсъдимият Г.Д.К. -  роден на *** г. в гр. Д., ЕГН **********, е обвинен в това, че в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П., в качеството му на помагач, в съучастие с подС.И.С.Л., в качеството му на помагач, и в съучастие с подС.М.К. К., в качеството й на извършител, умишлено е улеснил /като съгласно чл.24 от Устава на „***„ АД и на основание чл.167 ал.1 ТЗ е издал временно удостоверение № ****г. на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., удостоверяващо имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. С.и предоставил същото във владение на подС.М.К. К., като не е уведомил другия ***** „Брейнсторм 2001” ООД – свид. Д.К.Н., с което е създал условия за еднолично разпореждане с правата по временното удостоверение/ подС.М.К. К., в качеството й на длъжностно лице – ***** ТД „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., да присвои чужди ценности, връчени в това й качество да ги пази и управлява, а именно – имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. с., по временно удостоверение № **** г. – собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на обща стойност 3 460 487 лв. – особено големи размери, като се е разпоредила с тях в полза /интерес/ на подС.И.С.Л., като деянието представлява особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание , а именно – престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, като в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П., върху временно удостоверение № ***** г., издадено от „***” АД – гр. с., подС.М.К. К. на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „13.06.2006 г.” и текст „****:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на*** на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. С.върху временно удостоверение № **** г., придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № **** г. от капитала на „***” АД – гр. С.– престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 НК,

както и е обвинен в това, че в периода от 13.06.2006 г. до м. декември 2006 г. в гр. П., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.”б” НК, а именно – **** на „***” АД – гр. с., като извършител, в съучастие с подС.М.К. К., в качеството й на подбудител, в кръга на службата си, съставил официален документ с невярно съдържание, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно – вписал в книгата за акционерите на „***„ АД – гр. с., че подС.И.С.Л. е придобил качеството „акционер”, като приобретател на временно удостоверение № **** г., за 32 000 бр. поименни акции от капитала на дружеството, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.311 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 НК.

С определение от същата дата съдът е допуснал наказателното производство да продължи по така измененото обвинение по реда на чл.287 от НПК. Предоставена е възможност на подс.И.Л. да се запознае с изменението на обвинението и да организира защитата си като делото е било отложено за друга дата.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Разследването по досъдебно производство е започнало след образуване на досъдебно производство № 1099/2006г на ОДП П. по преписка №13598/28.12.2006г водена за извършени престъпление по чл.309, ал.2 и чл.319 от НК- том 8, стр.66.

С постановление на прокурор при ВКП от 28.01.2007г. било образувано досъдебно производство по преписка №547/2007г, възложено на НСлС, където било заведено досъдебно производство № 26/2007г наблюдавано от СГП по пр.пр.1250/07г. като делото се водило срещу виновното лице от Окръжен съд гр.С.за престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК следствено дело 26/2007г.

С постановление от 10.08.2007г, с №1250/07 от 13.08.2007г на прокурор при СГП двете наказателни производства били обединени в едно – том 1, стр.24.

 

            Дружеството „Брейнсторм – 2001“ ООД гр.С.било учредено от лицата Д. Г. и И. Н. на 25.04.2001г /том 19, стр.193/ с капитал 5000лв, разпределен в 500 дружествени дяла по равно между съдружниците.  Това търговско дружество било вписано в търговския регистър  при с.ски окръжен съд с Решение №509/02.05.2001г по фирмено дело 256/2001г. На 21.01.2002г било извършено прехвърляне на предприятието на дружеството „***“ ЕООД гр.П. отделно от фирмата му, с правоприемник „***“ ООД. Прехвърлянето било извършено чрез покупко-продажба, а промяната на обстоятелствата била вписана в търговския регистър с Решение №162/07.03.2002г по описана ПОС том 12, стр.173. На 25.10.2002г  подс.К. /С./ сключила договор с Д. Г., по силата на който придобила собствеността върху 250 дружествени дяла в „***“ ООД том 19 , стр.170. С решение №947/04.11.2002г на СмОС била вписана промяна по ф.д 256 /2001г на „***“ ООД, а именно  приемането на М.К.С.като нов ***, избора й като *** заедно с И. Н. и освобождаването на Д. Г. от дружеството /том 11, стр.68 том 19, стр.155/. С Решение №959 от 06.11.2002г на СмОС по фирмено дело 408/2001г било отразено вписване в търговския регистър на промяна на обстоятелствата относно „***“ АД – освобождаване от изпълнителния директор „Брейнстром-2001“ ООД гр.С.на Д.Г. Г. и избрания на негово място нов представител- М.К.С., която ще представлява дружеството само заедно с И.Г. Н.

На 05.06.2005г И.Г. Н. починал. Неговият дружествен дял в „Брейнсторм -2001“ ООД бил наследен от ***та му, свид.Д.Н. и двете му дъщери. Свид. Н. придобила по договор от 11.08.2005г чрез покупка дяловете, наследени от децата й /том 19, стр.145/ и на проведено общо събрание от 11.08.2005г /том 19, стр.146/ съдружниците на търговско дружество „***“ ООД били гласувани промени - приемане на ***та на Н.- свид.Д.Н. като нов ***, както и избирането й за****. Изрично било посочено, че Д.Н. ще представлява дружеството само заедно с досегашния му *** подс.М.С./К./. Настъпилите промени били отразени в търговския регистър с Решение №1038/01.11.2005г на СмОС.Със същото решение било вписано, че Д.Н. е избрана за **** и тя ще представлява дружеството само заедно с досегашния **** М.С.. Последвало решение №1071/11.11.2005г по ф.д. №408/2001г по описа на СмОС, с което в търговския регистър било отразено обстоятелството за нов представител на „***“ ООД в качеството му на ****** и ***на „***“ АД в лицето на Д.Н..

 

Дружеството „***“ АД било създадено след проведено учредително събрание на 26.07.2001г /том 11, стр.4/,  на което между учредителите „***“ ЕООД гр.П., „****“ АД и СД “***“ са взети решения, че капиталът на дружеството ще бъде 50 000лв, разпределени в 5000бр. обикновени поименни с право на глас акции, всяка с номинална и емисионна стойност от по 10лв. Избрана била едностепенна форма на управление на акционерното дружество- съвет на директорите в състав от три физически или юридически лица. За срок от три години учредителите избрали и членовете на съвета на директорите, а именно „Брейнсторм -2001“ ООД, СД „***“ и „***“ ЕООД гр.П.. На учредителното събрание било решено, че  Д. *** и И. ***, съдружници във „***“ ООД към онзи момент, ще представляват дружеството в съвета на директорите само заедно. От страна на СД „***“ бил посочен като представител в съвета на директорите на „***“ АД свид. А.К.. На заседание на съвета на директорите от същата дата 26.07.2001г /стр.7 том 11/ за ***на „***“ АД гр.С.било избрано дружеството „Брейнсторм“ ООД гр.с.. На същото дружество било възложено и управлението и представителството на „***“ АД гр.с.. На това заседание е било решено ****да бъде дружеството „***“ ЕООД гр.П..

По договор от 25.01.2002г. дружеството „***“ АД станало изпълнител на обществена поръчка с възложител Община П. за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, снегопочистване и зимното поддържане на територията на район Централен, Северен, Западен, Тракия и Източен. Подобен договор бил сключен и на 07.07.2006г за район Южен.  За изпълнението на ангажиментите си по тези договори дрижуството „***“ ползвало собствени моторни превозни средства 131 на брой.

След събранието на 26.07.2001г последвало редовно заседание на съвета на директорите на „***“ АД- гр.С.на 17.03.2003г /стр.51, том 11 от ДП/, на което дружеството „Брейнсторм -2001“ ООД гр.С.отново било избрано за ***на „***“ АД- гр.С.с мандат от пет години. На същото събрание за ****бил избран подс.Г.Д.К., а за ****- свид.В.Д.И.. Промените били вписани с Решение №338 от 18.03.2003г по ф.д. 408/2001г на СмОС по партидата на „***“ АД /том 11, стр.74/

На заседание на съвета на директорите, проведено през 2003г  представителите на „***“ ООД, **** подС.К. и **** И. взели решение акционерната книга на „***“ АД да се води от ****– подс.К.. Решението било отразено в протокола на заседанието /том 12, стр.231/, в който не била посочена конкретната дата, на която това заседание  било проведено, а била отразена единствено годината - 2003. Според устава на акционерното дружество акциите се отразяват в книгата на акционерите. Според чл.26 от същия документ, временното удостоверение се прехвърля с джиро, което трябва да бъде вписано в книгата на акционерите за да има действие спрямо дружеството /том 11, стр.9/. Това правило от устава било съобразено с чл.187 и чл.185 от ТЗ.

 Срещу направените вноски от акционерите в капитала на дружеството били издадени временни удостоверения със съдържание съгласно чл.167 вр. чл.183 от ТЗ, както следва: на акционерите „****“ АД – ВУ№1 за 1500 броя акции, ВУ №2 на „***“ за 1500 броя акции и на дружеството „***“ ЕООД- ВУ№3 за 2000 броя акции. Тези временни удостоверения били вписани в акционерната книга съответно под номерата 1, 2, 3 / том 12, стр.230 /.

 

         Акционерното дружество „***“ било създадено съгласно изискванията на закона от посочените в документите учредители и акционери, но в действителност то не било управлявано по волята на тези лица. Фактическото управление на дружеството се осъществявало от лица различни от тези посочени в документите. Това били лицата свид.П.С.и свид.А.Т., чиито имена не фигурират в документацията по фирмените дела към инкриминирания период от време.

Интересите на свид.П.С.в акционерното дружество се реализирали чрез действията на подс.М.К.С./К./, в качеството и на *** и *** в „***“ ЕООД и подс.Г.Д.К., в качеството му на ****на акционерното дружество. Последният се намирал в близка родствена връзка със свид.С., който бил негов ***. Подс.Г.К. също така бил в близки отношения с подс.М. К., като двамата заживели на съпружески начала през периода 2003-2004г и отношенията им се развили във времето до  сключване на граждански брак на ****. Въпреки, че свид.С.не притежавал каквито и да е права според документите, свързани с участие и управление на дейността на акционерното дружество „***“, той извършвал именно такава дейност като разпореждал на посъдимите К. всички извършвани от тях действия по управление на дружеството. Също така свид.С.пребивавал редовно в базата на акционерното дружество и се ангажирал с работата, поради което бил възприеман от работещите там като действителният собственик на дружеството.

Интересите на свид.А.Т. в акционерното дружество били реализирани чрез ***а на подс.М.С.в „Брейнсторм -2001“ ООД - И.Г. ***, на чието място след смъртта му и в същата роля встъпила свид.Д.Н.. За постигане на интересите на свид.А.Т. в това търговско дружество работили още свид.М.И. и свид.Г.К., които юридически подпомагали действията на свид.Н. и на които тя изцяло се доверявала.

Свид.П.С.се запознал с подс.И.Л. през 1996г чрез свид.Й.К., който от своя страна бил в близки приятелски отношения с подс.Л.. След създаването на  „***“ АД свид.Й.К. и подс.И.Л. били назначени на работа там, благодарение на познанството си със свид.П.С.. На свид.Й.К. била възложена организацията на охранителната дейност в търговските дружества на П.С., както и личната негова и на семейството му охрана, поради което свид.К. лично придружавал свид.С.през повечето време. Във времето между подс.И.Л. и свид.П.С.също били изградени близки приятелски отношения. Подс.Л. първоначално работил в екип за проверка на сигнали от граждани, а по-късно бил преназначен  като **** на Община Р. Впоследствие свид.С.и подс.Л. се договорили помежду си подс.Л. да предоставя на „***“ АД определени парични суми, до които подс.Л. имал достъп. Така се стигнало до подписването на договор за заем от 30.10.2006г според който подс.Л. предоставил на М.С.в качеството й на ***на *** АД сумата от 1 600 000лв. По късно между същите лица били съставени и разписките както следва:

-09.01.2006г за сумата от 500 000лв

-29.01.2006г за сумата от 400 000лв

-04.04.2006г за сумата от 800 000лв

-27.06.2006г за сумата от 600 000лв

-30.10.2006г за сумата от 300 000лв

-06.12.2006г за сумата от 100 000лв

 Подс.Л. и свид.С.поддържали близък и непосредствен контакт помежду си и подс.Л. безпрекословно изпълнявал указанията на С.без да ги подлага под съмнение. 

След като свид.Д.Н. се включила в управлението на дружеството „***“ ООД същата, според документите, следвало да управлява това дружество и да участва в управлението на акционерното дружество само заедно с подс.М.С.. Свид. Н. не контактувала със съдружничката си подс.М.С.във връзка с общата им работа, а това се случвало чрез нейните пълномощници. Свид.Д.Н. по професия била учител и към инкриминирания период от време упражнявала тази своя професия. У свид.Н. липсвал какъвто и да е практически опит и знания свързани с управление на търговско дружество, поради което тя се доверявала изцяло в работата си на свид.М.И.,  която била упълномощена като адвокат на дружеството още от времето на  покойния *** на Н.. Свид. Д.Н. лично не вземала каквито и да е управленски решения по отношение дейността на „***“ ООД или „***“ АД. Тя за всичко се допитвала до свид.М.И. и изпълнявала нейните указания. Така по указания на адв. М.И., отправени към свид.Н. се стигнало до решение да се пристъпи към увеличаване на капитала на дружеството с ограничена отговорност в акционерното дружество. От страна на свид.Д.Н. процедурата била придвижвана от адв. М.И.. Паричната сума, която следвало да бъде внесена за увеличение на капитала била осигурена в по-голямата й част от свид.Д.Н., като по препоръка на адв.И. първата взела заем в размер на 250 000лв. Останалата част от сумата в размер на 50 000лв била осигурена от касата на дружеството „***“ ООД. На 05.06.2006г  било проведено заседание на съвета на директорите на „***“ АД, на което било взето решение за увеличаване капитала на дружеството „***“ АД с 300 000 лв чрез 30 000 броя новоемитирани акции с право на глас, записани изцяло на „***“ ООД. За заседанието бил съставен протокол /том 12, стр.2 /. Сумата за увеличаване на капитала била внесена от „***“ ООД в ДЗИ на 07.06.2006г /стр.12 том 12/, за което банката издала документ /том 12, стр.8/. Увеличението на капитала било вписано в регистъра на търговските дружества на 12.06.2006г с решение №583 по описа на СмОС /том 12, стр.172/. Видно от същото капиталът на дружеството е бил увеличен от 50 000лв на 350 000лв, разпределен в 35 000 акции с номинална стойност 10лв, чрез емитиране на 300 000 нови поименни акции. Акции обаче не били отпечатани. За правата на акционера „***“ ООД да получи 30 000бр. акции срещу внесения капитал и по –рано притежаваните 2000бр акции било издадено на *** от *** АД временно удостоверение №*** за 32 000бр. поименни акции, подписано от *** на дружеството- Г.Д.К. /том 12, стр.234/, вписано под номер 5 в акционерната книга. След увеличаване на броя на притежаваните акции от страна на „***“ ООД в „***“ АД практически дружеството „***“ ООД придобило управленски контрол върху акционерното дружество, тъй като притежавало мажоритарния дял от акциите с право на глаС.Тези 32 000бр акции представлявали 91.429% от внесения капитал на „***“ АД и се равнявали на 3 460 487лв от пазарната цена на имуществото на акционерното дружество.

След увеличаване капитала на акционерното дружество  отношенията между свид.П.С.и свид.А.Т. съществено се влошили. Неразбирателство помежду им било свързано с различни финансови въпроси, както свързани с „***“ АД, така и с изграждащия се **** за отпадъци в с.Ш., по отношение на който дружеството „***“ АД също имало търговски интереси. Това влошаване на отношенията се развило между две групи лица- от една страна свид.П.С., подс.М. К. и подс.Г.К., а от друга – свид.М.И., свид.А.Т., свид. Г.К. и техният официален представител в „***“ ООД –свид.Д.Н.. Първоначално свид.Г.К. подпомагал юридически дейността на подс.М. К., но точно по това време същият предпочел да работи за интересите на противоположната група лица. Настъпилият разрив в отношенията между свид.С.и свид.Т. не бил просто форма на неразбирателство, а се изразявал в директна конфронтация помежду им и прекратяване на предходните им партньорски взаимоотношения. Тези обстоятелства намерили пряко отражение в поведението на подс.М. К. и свид.Д.Н., тъй като и двете били представители и проводници на интересите на тези свидетели в дружеството. В резултат, с действията или бездействията си, двете започнали взаимно да си пречат в работата. Подс.М. К. започнала да препятства търговската дейност на „***“ ООД като не извършвала регулярно или въобще действията си на *** на това дружество. Тъй като К. и Н. управлявали дружеството „Брейнсторм 2001“ само заедно, бездействието от страна на подс.К. по различни работни въпроси създало трудности в търговската работа на това дружество. В тази връзка до подс.К. /С./, били отправени две поредни писма с искане за предприемане на конкретни действия от нейна страна /том 19, стр.126-128/. Такива от страна на подс.К. не били предприети.  Подс.М.С.от своя страна също се оплакала от затруднена комуникация между нея и ***ът й Д.Н. в молби депозирани пред Окръжен съд гр.с.– том 11 от ДП, стр.122, стр.126.

 При създалата се неблагоприятна обстановка за търговската дейност на дружеството „***“ ООД и най-вече поради крайното обтягане на отношенията между действителните бизнеспартньори, била стартирана процедура за изключване на подс.М. К. като *** и *** в дружеството „***“ ООД.  На свид.Д.Н. този въпрос бил поставен от свид.М.И., която й споделила за трудностите в комуникацията и бездействието на подс.М.С.по управленски въпроси. В резултат свид.Д.Н. изпълнила указанията на свид.И., свързани с провеждането на тази процедура по отстраняването на подс.М.С.от длъжността й в „***“ ЕООД. Били съставени две покани до подс.М. К. /С./ за свикване на общо събрание на 28.11.2006г., подписани от свид.Д.Н., едната от 03.11.2006г, а другата от 20.11.2006г /том 19, стр.124-125/. Върху същите бил отразен отказ на подс.М. К. да подпише връчените й от свид. В.Д.  покани. Отказът бил удостоверен от още две лицата- И.Д.Б. и А. З. З. за поканата от 03.11.2006г и от И.Д.Б. и С.Г.С.за поканата от 20.11.2006г. Последвало провеждане на общо събрание на „***“ ООД на 28.11.2006г в малката зала на ресторант „***“ гр.П. На него присъствала Д.Н. и **** свид.М.Ч.. Съставен бил протокол от 28.11.2006г за проведено общо събрание в присъствието на Д.Н. и свид.Ч. като протоколчик, в който протокол отразили неявяването на подс.М. К.. Съгласно чл.26 от дружественият договор на „***“ ООД, сключен на 11.08.2005г, общото събрание на съдружниците има изключителна компетентност за приемане на решения за изключване на *** от дружеството и с оглед разпоредбата на чл.137 от ТЗ подс.М. К. била изключена като *** в това дружество, а дяловете й били изкупени от свид.Д.Н.. В счетоводството на фирмата било отразено вземане от страна на М.С., явяващо се цената на придобитите от свид.Н. дялове. На същото събрание било взето решение дружеството да се промени от ООД в ЕООД. Направените промени били вписани по ф.д 25/2001г по описа на СмОС с Решение №1884 от 06.12.2006г. С Решение на едноличния собственик на капитала на търговското дружество „Брейнсторм 2001“- свид.Д.Н. на 06.12.2006г били избрани нови представители на „***“ ЕООД за изпълнение на задълженията на дружеството в съвета на директорите на „***“ АД гр.С.и като ***на същото акционерно дружество. Това били свидетелите В.Г. и В.Д.. На същите било възложено представителството на „Брейнсторм 2001“ ООД само заедно. За решението бил съставен протокол /том 12, ср.179/.

Подс.М. К. научила за съдебното решение №1184 от 06.12.2006г и приела същото за несправедливо, постановено в резултат на некоректни и неправомерни действия на бившия си *** Д.Н. и юристите от нейното обкръжение. В резултат на това решение на подс.К. и на представлявания от нея свид.П.С.били отнети всички възможности за участието им в управлението на дружеството „Брейнсторм 2001“ ООД, а от там и в управлението на “***“ АД.  Това довело до предприемане от тяхна страна на незабавни действия, с които да ограничат възможността на Д.Н. и представляваните от нея лица да се разпоредят с имущество на тези две дружества, тъй като свид.П.С.настоявал фактическата власт спрямо това акционерно дружество да остане негова. В отговор на съдебното решение от 06.12.2006г подс.М. К. /С./ подала няколко поредни молби до Районен съд П. с цел да инициира съдебни процедури, с които да се обезпечи бъдещ иск срещу Д.Н. за причинени вреди по чл.45 от ЗЗД, чрез налагане на възбрана или запор спрямо имуществото на  дружествата „***“ ООД и тези, в които същото е участвало- ***АД и *** АД. На 07.12.2006г била депозирана молба до Районен съд –П. от името на М.С./К./, с която се искало обезпечение на бъдещ иск по чл.45 от ЗЗД – /том 25 от ДП/. В молбата подсъдимата сочила, че с решение на с.ски Окръжен съд от 06.12.2006г чрез измамни действия и нередовни книжа Д.Н. се е снабдила с вписване на несъществуващо обстоятелство- изключването й като *** в „***“ ООД. В молбата подс.К. посочила още, че се страхува от опасността Д.Н. да се разпореди с имущества, които са собственост на дружеството „***“ ООД, както и с имущество в останалите дружества като „***“ АД и „***“ АД, в които притежават акции.  С определение на П.ски районен съд по ч.гр.дело №8478/2006г молбата на подс.К. била оставена без уважение. В П.ски районен съд била депозирана втора молба от подс.К. на 08.12.2006г, в която молителката М. К. също посочила, че дружеството „***“ ООД е собственик на акции в „***“ АД. Със същата молба подс.К. поискала обезпечение на бъдещ иск по чл.45 от ЗЗД срещу Д.Н.. С определение по ч.гр.дело №8499/2006г Районен съд - П. оставил без уважение молбата на подс.М. К.. На 11.12.2006г била подадена трета поредна молба от подс.М. К. със същото искане насочено срещу свид.Д.Н. и предложение обезпечението да бъде допуснато срещу  недвижими имоти на „***“ АД и „***“ ООД. В тази молба подсъдимата също посочила, че дружеството „Брейнсторм 2001“ ООД притежава акции и дялове в „***“ АД и „***“ АД. С определение от 11.12.2006г по ч.гр.дело 8509/2006г П.ски районен съд оставил без уважение молбата на подс.М. К.. На същата дата 11.12.2006г подс.К. депозирала четвърта молба, в която посочила отново, че „***“ ООД притежава акции и дялове в „***“ АД и „***“ АД и поискала обезпечението да бъде допуснато срещу движимо имущество на *** АД. Молбата била оставена без уважение от П.ски районен съд, разгледал ч.гр.дело №8510/2006г на 11.12.2006г.

         Въпреки положените усилия от страна на подс.М.С.за ограничаване на действията на свид.Д.Н. в качеството й на ***** на „Брейнсторм 2001“ ЕООД, не се стигнало до желания резултат. Така осъществените промени в правната сфера на дружеството „***“ давали неограничена възможност на неговия **** – свид.Д.Н. да се разпорежда с всички активи на дружеството, както и с тези на други дружества, в които „***“ ЕООД имало ръководни позиции. По този начин се стигнало до пълно изолиране на влиянието на свид.П.С.спрямо търговска дейност на „***“ АД, осъществявана по рано по негово ръководство и указания. Депозираните от подс.М. К. молби срещу действията на свид.Н. не довели до промяна в така установилото се положение, поради което свид.П.С.решил, че са необходими други действия, които макар и неправомерни ще се окажат резултатни и ще препятстват действията на свид.Д.Н.. В същия период от време, през който подс.К. депозирала описаните молби в Районен съд П. тя по указания на свид.П.С.извършила паралелно с това и други действия, които също имали за цел ограничаване на управленските правомощия на свид.Д.Н. и представляваните от нея лица в „Брейнстром-  2001“ ЕООД. Срещите между подс.М. К. и свид.П.С.в този период от време се осъществявали в офиса ползван от „***„ АД в гр.П. на ул.***. В тяхната компания на това място през месец декември 2006г били свид. М. Г., с която към онзи момент свид.П.С.имал бизнес отношения с друг предмет и свид.Й.К., който се грижил за охраната на самия П.С.и дружествата му. Всички тези лица заедно с подс.Г.К. се събирали в заседателната зала на офиса, срещу която имало помощно помещение с разположена в него копирна техника. На това място една сутрин след обявяване на съдебното решение от 06.12.2006г за новите обстоятелства свързани с „***“ ЕООД свид.П.С.донесъл множество търговски документи на „***“ АД и „***“ ООД, сред които писмена кореспонденция между подс.М. К. и свид.Д.Н.. Свид.П.С.казал на подс.М. К., че трябва да се изготвят документи за вписване на нови обстоятелства по партидата на „***“ АД, за да може фактическото владение върху това дружество да остане при него. Подс.М. К. се съгласила. Решено било правата по временно удостоверение №***да се джиросат на подс.И.Л., който се ползвал с доверието на свид.П.С.. Свид.П.С.и подс.М. К. преровили документите, с които разполагали в този момент в заседателната зала на офиса с цел да открият подходящ подпис, изпълнен от свид.Д.Н.. След като намерили документи с подходящи подписи се пристъпило към изготвянето на джиро. Върху намиращото се в онзи момент там временно удостоверение №**** от ****, вписано в книгата на акционерите под №****, подписано от подс.Г.К. и съставено от него, по указания на свид.П.С.и в присъствието на свид.М. Г., свид.Ц.К. и подс.Г.К., на гърба на същия този документ  подс.М. К. съставила джиро, като ръкописно изписала текста „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” и дата „**** г.” както и текста „***и:” и положила своя подпис от нейно име в качеството си на *** на Брейнсторм 2001 ООД – гр.С.към ***. Подпис на джирото от името на Д.К.Н. в качеството й на *** на „Брейнсторм 2001“ ООД- гр.с., също бил поставен. За целта свид.П.С.изрязал подпис на свид.Д.Н. от стар документ, в който такъв бил положен именно от свид.Н.. Изрязаният подпис бил залепен на празното място за подпис на Д.Н. в джирото и краищата му били заличени с коректор. Тези действия били осъществени съвместно от свид.С.и подс.К., като подсъдимата лично заличавала краищата на залепения подпис с коректор. Преди окончателното изготвяне на джирото били направени няколко опита за изпълнение на замисленото прехвърляне на истински подпис на Д.Н., като свид.С.и подс.К. ползвали копирната техника в помощното помещение в офиса. Накрая последвало фотокопиране  на документа джиро с добавения подпис на Д.Н., в което участвала подс.К. като тя лично копирала документа, при което насложеният подпис изглеждал върху последното копие като положен от автора му. След това били предоставени от свид.С.и още документи, свързани с джирото, необходими за вписване на промени по партидата на „***“ АД в търговския регистър. Това били протокол от заседание на съвета на директорите, проведено на 03.12.2006г., протокол от извънредно общо събрание на акционерите, проведено на  02.12.2006г., декларация от Г.Д.К. по чл.234, ал.2 от ТЗ, декларация от Г.Д.К. по чл.234, ал.3 от ТЗ, декларация от М.К.С.по чл.234, ал.3 от ТЗ, декларация от М.К.С.по чл.234, ал.2 от ТЗ, декларация по чл.160, ал.2 от ТЗ от И.С.Л., декларация по чл.234, ал.3 от ТЗ от И.С.Л., декларация по чл.234, ал.2 от ТЗ от И.С.Л., покана за провеждане на извънредно общо събрания на акционерите на *** АД на 02.12.2006г до М.К.С., подписана от Г.К., покана за провеждане на извънредно общо събрание на акционерите на „***“ АД на 02.12.2006г до И.С.Л., подписана от Г.К., покана до СД“***“, представлявано от А.К.К., протокол от заседание на съвета на директорите на „***“ АД от 01.09.2006г, покана до Д.К.Н. като представител на „****“ АД за провеждане на извънредно общо събрание на акционерите на „***“ АД на 02.12.2006г, подписана от Г.К., искане от И.С.Л. от ***  до съвета на директорите на *** АД за писване на прехвълрянето на временното удостоверение в акционерната книга, списък на присъстващите на извънредно общо събрание на акционерите на „***“ АД от 02.12.2006г /всички в том 12/. Към тях били добавени удостоверение от 10.07.2006г за вписвания по партидата на „Брейнсторм 2001“ ООД /том 12 стр.244/, пълномощно от 08.02.2006г /том 12 стр.248/, книга за налични акции на търговско дружество „***“ АД гр.с., /том 12, стр.246/, временно удостоверение №*** удостоверяващо собствеността на 2000бр поименни обикновени акции на дружеството „***“ ЕООД и джиро, с което същите били прехвърлени на „***“ ООД на 21.04.2003г и временно удостоверение №*** според което дружеството „***“ ООД, с ***и М.К.С.и Д.К.Н., е собственик на 2000бр поименни обикновени акции с право на глас на „***“ АД. Част от изброените документи, в които следвало да бъде положен подпис от името на подс.И.С.Л. били предоставени на същия, който от своя страна ги подписал. На подс.Л. било показано и джирото на временното удостоверение №***и той бил уведомен от подс.К., че получава на свое име правата по временното удостоверение, като се разбрали, че това е временно и подс.Л. няма да участва в действителност в управлението на акционерното дружество, макар, че така ще бъде обявено за всички останали лица. Подс.К. подписала също така Заявление до Окръжен съд С.от свое име по ф.д.408/2001г на „***“ АД с искане за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „***“ АД, към което били приложени и всички останали описани по-горе документи, както и временното удостоверение №***, върху което било съставено джирото от подс.К.. Сборът от всички тези документи бил представен на 11.12.2006г пред нотаруис Н.Д.,***, където по това време като ***** работила свид.Р.А.З.- Д.. Пред нотариуса присъствала подс.К., чийто подпис бил поставен върху заявлението до Окръжен съд С.и бил заверен от нотариуса. Там присъствали още подс.Г.К. и подс.И.Л., чиито подписи, положени върху протокол от заседание на съвета на директорите на *** АД, проведено на 03.12.2006г., също били удостоверени върху документа като положени от същите тези лица. На същата дата били заверени подписите на една част от документите, а на друга част била удостоверена верността на преписа снет от оригинала. На всички нотариални заверки бил поставен номер от страна на свид.З., като номерата и съответните документи били описани в регистъра на нотариуса. На четири от документите бил поставен един и същ номер от регистъра на нотариуса. Това бил преписа на временно удостоверение №***. със съставеното на гърба му джиро, преписа на удостоверение от 10.07.2006г за вписвания по партидата на „***“ ООД и преписа на акционерната книга на „***“ АД и приложен към нея протокол от заседание на съвета на директорите от 2003г. Последните два документа били заверени като един, въпреки че същите били с различно съдържание.  Всички тези четири документа получили номер №****, който бил записан върху щемпела за препис от документ, но само два от тях били описани в регистъра към същия номер. Първо под този номер била описана заверката на препис на книга за наличните акции на *** АД гр.с., без да се споменава протокола от 2003г в регистъра, а след това в регистъра на нотариус Д. било посочено дублиране на номера с друг документ- заверка на препис на временно удостоверение №*** за поименни акции на „***“ АД /том 3, стр. 790 от съд.дело/. Другите два документа, получили същия номер изобщо не били описани. Грешките били направени от невнимание, поради това, че докментите били много на брой и поради това, че се действало бързо, като документите не били прецизно огледани така както се очаквало според самата нотариална процедура, а описването им в регистъра било извършено впоследствие. Тъй като се очаквало същият ден подс.К. и свид.П. *** където да внесат тези документи в окръжния съд, те също бързали от своя страна да получат нотариалната услуга.

След като получили документите с нотариална заверка върху тях от нотариус Д., подс.К. заминала за гр.С.заедно със свид.П.С., свид.Й.К., свид.М. Г. и подс.Г.К.. Същия ден - 11.12.2006г заверените от нотариус Д. били депозирани в Окръжен съд гр.С.от М.К.С., като молбата й до съда получила входящ номер ****. Документът с приложенията били приети в съда на 11.12.2006г в 16.57ч.

Междувременно свид.Д.Н., за която тези събития били абсолютно неизвестни, предприела действия по прехвърляне на дялове от „Брейнсторм 2001“ ЕООД на други лица, като възнамерявала по този начин постепенно да приключи ангажиментите си по заеманата от нея длъжност, която не й била присъща и й създавала единствено затруднения. С договор от 08.12.2006г Д.Н. прехвърлила 225 дяла от по 10лв на от капитала на дружеството Брейнсторм 2001 ООД на „***“ ЕООД с *** свид.В.И.Г. /том 19, стр.74/. С договор от 12.12.2006г. Д.Н. прехвърлила на А. З. З.  50 дяла по 10 лева всеки от капитала на дружеството „Брейнсторм 2001“ ООД /стр.73/. На 12.12.2006г Д.Н. прехвърлила 225 дяла по 10лв всеки на П.К. К. /стр.72/. С решение №1232 от 18.12.2006г.  с.ски окръжен съд вписал в търговския регистър  по ф.д.256/2001г приемане на новите съдружници чрез прехвърляне на дружествени дялове, освобождаването от длъжността *** на дружеството на Д.К.Н., избирането на нови ***и и промяна на фирмата от „Брейнсторм 2001“ ЕООД в „Брейнсторм 2001“ ООД.

В периода 11-12.12.2006г в гр.С.бил противозаконно отнет лек автомобил „Фолксваген ***а“ рег.№****, собственост на подс.Г.Д.К., който бил намерен изгорял на прохода Рожен, общ.с.. Б. образовано досъдебно производство №532/2006г по описа на РПУ-С.за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 от НК, което на 13.02.2007г било спряно срещу неизвестен извършител /том 29 от ДП/.

На 12.12.2006г бил сключен договор за продажба на движими вещи, права и вземания от страна на продавача „***“ АД, представляван от изпълнителния директор „Брейнсторм 2001“ ЕООД, в лицето на свид.В.Д. и свид.В.Г. /том 28, стр.38/, действали като представители на „Брейнсторм -2001“ ЕООД в „***“ АД. За свид.Д. и свид.Г. действията на свид.С.и подсъдимите К., приключили с внасяне на документи в Окръжен съд-с., също били напълно неизвестни. С договора за продажба било уговорено прехвърлянето на собствеността върху посочените права, вземания и вещи от „***“ АД на дружеството „***“ ООД. Движимите вещи, за които се отнасял този договор, били 131 броя моторни превозни средства собственост на „***“ АД, с които това дружество извършвало дейността си по сметосъбиране и сметоизвозване. В договора е посочено, че покупко-продажната цената възлиза на 2 700 000лв, която цена се заплаща чрез прихващане и погасяване на дълг на продавача към купувача.

На *** било постановено решение № 1221 от Окръжен съд С.по ф.д.408/2001 по депозираната от М.К.С.молба и приложените към нея заверени, от нотариус Д., преписи на документи. С решението Окръжен съд гр.С.вписал по партидата на „***“ гр.С.по ф.д.408/2001г по описа на същия съд промени в обстоятелствата, а именно освобождаване като членове на съвета на директорите на В.Д.И. и „Брейнсторм“ 2001 ООД, избирането на нов състав на съвета на директорите – Г.Д.К. като ***, И.С.Л. и М.К.С./понастоящем К./. В решението било посочено, че дружеството ще се представлява от ***-М.К.С.. Същият ден сутринта подс.М. К. получила решението от съда и същото било изпратено по факс до базата на „***“ АД в гр.П., където било получено от свид.П.С.. След като получил решението на Окръжен съд С.свид.С.застанал на бариерата на базата на „***“ АД на ул.***, където домувала техниката и не позволил да излизат моторни превозни средства, собственост на дружеството, както и да влизат в базата определени ръководни лица в дружеството като свид. В.Д. и свид.И.Б.. От работната си позиция в дружеството били освободени свид.И.Б., свид. Н.Т., по- късно и свид.М.С..

На същата дата, на която било постановено решението на Окръжен съд С.-13.12.2006г., бил сключен договор за продажба на моторните превозни средства, собственост на „***“ АД, общо 131 на брой. С този договор от 13.12.2006г същите тези автомобили, предмет на договора за покупко-продажба от 12.12.2006г, били продадени от „***“ АД на „***“ АД с *** Р.А.С., *** на свид.С.за сумата от 217 150лв, която представлявала застрахователната им стойност.

         За прехвърлянето на правата по временното удостоверение №***на подс.И.Л. не постъпило каквото и да е заплащане в дружеството собственик на същите- „Брейнсторм -2001“ ЕООД.

         По съвет на свид.П.С.подс.И.Л., решил да прехвърли правата си по временното удостоверение издадено на негово име за 32 000бр акции в капитала на „***“ АД. Така се стигнало до съставянето на джиро от името на подс.И.Л., с което на 19.01.2007г той прехвърлил правата по временно удостоверение №***на свидетеля Ф. К., португалски гражданни, *** на подс.Г.К.- Р. К.. Лицето, на което подс.Л. прехвърлило чрез джиро тези права било посочено на подс.Л. от свид.П.С.. За това прехвърляне на права на подс.Л. не било заплатено от никого, макар че според съставеният протокол от 19.01.2007г „***“ АД поема гаранции по договора за прехвърляне на временното удостоверение в размер на 2 500 000лв. Според договор от 21.01.2007г продавачът – подс.Л. е следвало да получи от купувача- свид.Ф.К. цена в размер на 2 500 000лв, срещу временното удостоверение, за която сума обаче свид.Ф.К. не бил уведомен.

Междувременно акционерто дрежуство *** АД не изпълнявало задълженията си по договорите за обществена поръчка, сключени с Община П.. Сключеният договор на 07.07.2006г между Община П. и „***“ АД за сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата, зимно поддържане и снегопочистване на територията на район Южен на Община П. бил прекратен с писмо от 07.03.2007г от страна на възложителя, поради пълно неизпълнение на договорените права и задължения, едиствено и само по вина на изпълнителя. Скллюченият договор от 25.01.2002г за сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата, зимно поддържане и снегопочистване на територията на районите Централен, Източен, Западен, Северен, Тракия също бил прекратен с писмо от 12.10.2007г от страна на възложителя Община П. поради пълно неизпълнение на всички задължения по същия единствено и само по вина на изпълнителя „***“ АД.

 

         Назначената на досъдебното производство почеркова експертиза със задача да установи автора на ръкописния текст и подписите, изпълващи съдържанието на джирото върху временно удостоверение №***била възложена на вещо лице Н.Б.. Видно от протокол №350 от 02.06.2007г /том 10, стр.164/ от сравнителното изследване се установило, че ръкописният текст на джирото върху временно удостоверение №*** с нотариална заверка №***и първия от двата подписи след „***и“ са изпълнени от подс.М.К.С.. Вторият от двата подписа след „***и“, положен в същото лице е изпълнен от Д.К.Н..

По воденото досъдебно производство били назначени и други три графически експертизи, възложени на вещо лице С.И., при които бил изследван почерка върху различни документи. Според заключението на графическа експертиза от 20.05.2009г, с обект положените подписи в протокол от заседание на съвета на директорите на „***“ АД от 01.09.2006г /том 34, стр.187/,. подписите срещу „***“ и „***../пълномощник/…“ в този протокол са копия на подписи на подс.Г.К.. Същата експертиза допуска, че подписа срещу „зам.директор“ в този документ е копие от подписа на свид.В.И., тъй като същият не съдържа достатъчно количество признаци с голяма идентификационна стойност, но пък са били установени съвпадения, които в своята съвкупност индивидуализират почерка. Видно от изследвания документ /стр.249, том 12/ съдържанието му сочи, че на 01.09.2006г участниците в събранието Г.К., В.И. и Г.К. като пълномощник на „Брейнсторм 2001“ ООД вземат решение за свикване на общо ОСА за разглеждане предложението на подС.И.Л. да бъде свикано извънредно общо събрание на акционерите на „***“ АД.

Изготвената следваща графическа експертиза от 03.07.2008г /том 25, стр.112/ установила, че подписите положени в молби по граждански дела с вх.№ 32720/11.12.2006г, вх.№34590/29.12.2006г, с вх.№32721/11.12.2006г, искова молба по гр.д.№394***до ПРС, частна жалба с вх.№2211/25.01.2007г, молба от 24.01.2007г, касационна жалба по гр.д. №3946 на ПРС, молба с вх.№32551 от 07.12.2006г по гр.д.8478/2006г на ПРС  за обезпечение за бъдещ иск и молба вх.№32553 от 08.12.2006г по гр.д. 8499/2006г до ПРС за обезпечение на бъдещ иск са били положени от подс.М.К.С./К./.

Изготвената графическа експертиза от 06.07.2008г /том 25, стр.120/, която установява, че подписите положени върху временно удостоверение №***на *** АД /том 3, стр.61/ са изпълнени от посочените в  документа лица- М.С./К./, И. *** и Г.К..

В хода на съдебното следствие в заседание от 07.09.2016г била назначена от страна на съда съдебно-почеркова експертиза с обект:

 1. Временно удостоверение № ***в том 12, стр. 233 и в том 9, стр. 107, представляващо копие; Временно удостоверение № ***в том 3, стр. 61 – оригинал; Временно удостоверение № ***в том 12, стр. 234 и в том 9, стр. 108 и Временно удостоверение № ***в том 34, стр. 23 от досъдебното производство, относно положените подписи в тези документи от името на ****и изписаните ръкописи в тези удостоверения под наименованието на документа, номера и години.

2. Книга за налични акции на ТД „***” – гр. с., в която са написани по ред на номерата всички издадени временни удостоверения на акционерите, като копие на акционерната книга се намира в том 9, стр. 103 - 104, том 12, стр. 230 и том 34, стр. 29 от досъдебното производство, относно ръкописен текст и подписите в нея.

3. Искане от И.С.Л. до Съвета на директорите на „***” АД в том 9, стр. 125 и том 12, стр. 251 от досъдебното производство, относно текста: „Получих на ръка на 13.06.2006 г., Г.Д.К. – *** на СД” и положения под текста подпиС.Поставеният въпрос към вещо лице бил дали ръкописният текст и подписите са изпълнени от подС.Г.Д.К..

         Видно от изготвената съдебно –почеркова експертиза №712 от 08.12.2016г /том 5, стр.1264 от съд.дело/ се касае за копия на текст и копия на подписи в изследваните документи, изпълнени от подс.Г.К.. За единственият документ, наличен в оригинал сред изследваните- Временно удостоверение №***от том 3, стр.61, вещото лице сочи, че подписът е изпълнен от подс.Г.К.. Експертизата установява още, че временно удостоверение №***находящо се в том 12, стр.233 и в том 9, стр.107 са копия на един и същи оригинал, който не е временно удостоверение №***от том 3, стр.61. Това е видно и с просто око, тъй като съдържанието на документите е различно, макар да целят удостоверяване на едни и същи обстоятелства. Като копия на един и същи оригинал са посочени и временно удостоверение №***находящо се в том 12, стр.234 и том 9, стр.108. Копията на книгата за налични акции в търговско дружество *** гр.С.в том 9, стр.104, том 12, стр.230 и том 34, стр.29 също са установени като копия на един и същ оригинал, който по делото липсва.

        

 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка се установи от събраните доказателства в съдебното производство - доказателствата, възпроизведени в показанията на свидетелите Д.Н., М.И., Г.К., В.Д., В.Г., В.И., И.Б., Й.К., М. Г., М.Т., М.Ч., М.С., Ц.Б., Р.З.-Д., З.Д.,  А.К.. Показанията на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви по съществените за делото обстоятелства и напълно кореспондиращи помежду си. Освен изброените гласни доказателствени средства по делото са приложени множество писмени доказателствени средства, представляващи „други документи“ по смисъла на чл.127 от НПК, такива изготвени извън наказателния процес, които също свидетелстват за конкретни факти осъществили се в обективната действителност и кореспондират с установените обстоятелства от посочените свидетелски показания. Сред тях са Решение №509/02.05.2001г на с.ски окръжен съд по ф.д.№ 256/2001г., Решение №162/07.03.2002г по описана ПОС /том 12, стр.173/, договор от 25.10.2002г за придобиване на дружествени дялове дружествени дяла в „Брейнсторм 2001“ ООД /том 19 , стр.170/, решение №947/04.11.2002г на СмОС по ф.д 256 /2001г на „Брейнсторм 2001“ ООД, за  приемането на М.К.С.като нов ***, избора й като *** заедно с И. *** и освобождаването на Д. *** от дружеството /том 11, стр.68 и том 19, стр.155/, Решение №959 от 06.11.2002г на СмОС по ф.д. 408/2001г за промяна на обстоятелствата– освобождаване от изпълнителния директор „Брейнстром-2001“ ООД гр.С.на Д.Г. *** и избрания на негово място нов представител- М.К.С., Решение №1038/01.11.2005г на СмОС за избора на  Д.Н. за *** на „Брейнсторм -2001“ ООД заедно с досегашния *** М.С., Решение №1071/11.11.2005г по ф.д. №408/2001г по описа на СмОС, за нов представител на „***“ ООД в качеството му на член на съвета на директорите и ***на *** АД в лицето на Д.Н., протокол за проведено учредително събрание на 26.07.2001г /том 11, стр.4/ на „***“ АД, Протокол за общо събрание от 17.03.2003г /стр.51, том 11 от ДП/, Решение №338 от 18.03.2003г по ф.д. 408/2001г на СмОС /том 11, стр.74/, заверено копие на акционерната книга на „***“ АД, протокол от 2003г за възлагане на подс.К. да съхранява и води акционерната книга на *** АД, протокол от заседание на 05.06.2006г  на съвета на директорите на „***“ АД, /том 12, стр.2 /, вносна бележка за сумата за увеличаване на капитала била внесена от „***“ ООД от 07.06.2006г /стр.12 том 12/, удостоверение, издадено от ДЗИ за същите обстоятелства /том 12, стр.8/, решение №583 от 12.06.2006г по описа на СмОС, /том 12, стр.172/ за вписване на увеличение на капитала на акционерното дружество, две писма от Д.Н. с искане за предприемане на конкретни действия от страна на подс.К. /том 19, стр.126-128/, молби от подс.М.С.*** /том 11 от ДП, стр.122, стр.126/ относно затруднената комуникация със ***а й, две покани до подс.М. К. за свикване на общо събрание на 28.11.2006г., подписани от свид.Д.Н., едната от 03.11.2006г, а другата от 20.11.2006г /том 19, стр.124-125/, протокол от 28.11.2006г на събрание на съдружниците на „Брейнсторм 2001“ ООД,  Дружествен договор на „***“ ООД, сключен на 11.08.2005г, Решение №1884 от 06.12.2006г. по ф.д 25/2001г по описа на СмОС, протокол за решение на едноличния собственик на капитала на търговското дружество „Брейнсторм 2001“- свид.Д.Н. от 06.12.2006г за избор на В.Г. и В.Д. като представители на „Брейнсторм 2001“ ЕООД в съвета на директорите на *** АД /том 12, ср.179/, молба от 07.12.2006г до Районен съд –П. от името на М. К. за обезпечение на бъдещ иск по чл.45 от ЗЗД – /том 25 от ДП/, определение на П.ски районен съд по ч.гр.дело №8478/2006г молба от подс.К. от 08.12.2006г до районен съд П. с искане за обезпечение на бъдещ иск по чл.45 от ЗЗД срещу Д.Н., определение по ч.гр.дело №8499/2006г Районен съд – П., молба от 11.12.2006г от подс.М. К. с искане за обезпечение насочено срещу  недвижими имоти на „***“ АД и „Брейнсторм 2001“ ООД, Определение от 11.12.2006г по ч.гр.дело 8509/2006г на П.ски районен съд, молба от 11.12.2006г от подс.К. до Районен съд П.. Определение по ч.гр.дело №8510/2006г от 11.12.2006г. на П.ски районен съд, Протокол от заседание на съвета на директорите, проведено на 03.12.2006г., протокол от извънредно общо събрание на акционерите, проведено на  02.12.2006г., декларация от Г.Д.К. по чл.234, ал.2 от ТЗ, декларация от Г.Д.К. по чл.234, ал.3 от ТЗ, декларация от М.К.С.по чл.234, ал.3 от ТЗ, декларация от М.К.С.по чл.234, ал.2 от ТЗ, декларация по чл.160, ал.2 от ТЗ от И.С.Л., декларация по чл.234, ал.3 от ТЗ от И.С.Л., декларация по чл.234, ал.2 от ТЗ от И.С.Л., покана за провеждане на извънредно общо събрания на акционерите на *** АД на 02.12.2006г до М.К.С., подписана от Г.К., покана за провеждане на извънредно общо събрание на акционерите на *** АД на 02.12.2006г до И.С.Л., подписана от Г.К., покана до СД“***“, представлявано от А.К.К., протокол от заседание на съвета на директорите на *** АД от 01.09.2006г, покана до Д.К.Н. като представител на **** АД за провеждане на извънредно общо събрание на акционерите на *** АД на 02.12.2006г, подписана от Г.К., искане от И.С.Л. от ***  до съвета на директорите на *** АД, списък на присъстващите на извънредно общо събрание на акционерите на *** АД от 02.12.2006г /том 12/, удостоверение от 10.07.2006г за вписвания по партидата на „Брейнсторм 2001“ ООД /том 12 стр.244/, пълномощно от 08.02.2006г /том 12 стр.248/, временно удостоверение №***, удостоверяващо собствеността на 2000бр поименни обикновени акции на дружеството „***“ ЕООД и джиро, с което същите били прехвърлени на „Брейнсторм 2001“ ООД на 21.04.2003г и временно удостоверение №***според което дружеството „Брейнсторм 2001“ ООД с ***и М.К.С.и Д.К.Н. е собственик на 2000бр поименни обикновени акции с право на глас на „***“ АД. Заявление от подс.К. от 11.12.2006г до Окръжен съд С.по ф.д.408/2001г на *** АД с искане за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „***“ АД, регистър на нотариуса Н.Д. за период през 2006г /том 3, стр. 790 от съд.дело/, документ за входящ номер на заявление, подадено от М. К. /том 12, стр.263/, договор от 08.12.2006г с който Д.Н. прехвърлила 225 дяла от по 10лв на от капитала на дружеството „***“ ЕООД на „***“ ЕООД с *** свид.В.И.Г. /том 19, стр.74/,  договор от 12.12.2006г. с който Д.Н. прехвърлила на А.З.З.50 дяла по 10 лева всеки от капитала на дружеството „Брейнсторм 2001“ ООД /стр.73/, договор от 12.12.2006г, с който Д.Н. прехвърлила 225 дяла по 10лв всеки на П.К. К. /стр.72/, решение №1232 от 18.12.2006г.  на С. окръжен съд по ф.д.256/2001г за приемане на новите съдружници чрез прехвърляне на дружествени дялове, освобождаването от длъжността *** на дружеството на Д.К.Н., избирането на нови ***и и промяна на фирмата от „Брейнсторм 2001“ ЕООД в „Брейнсторм 2001“ ООД, документи сочещи образувано и водено досъдебно производство №532/2006г по описа на РПУ-С.за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 от НК, което на 13.02.2007г било спряно срещу неизвестен извършител /том 29 от ДП/,  договор от 12.12.2006г за продажба на движими вещи, права и вземания от страна на продавача „***“ АД, представляван от изпълнителния директор „Брейнсторм 2001“ ЕООД, в лицето на свид.В.Д. и свид.В.Г. /том 28, стр.38/ на купувача „***“ ООД, приложение към договора за 131 броя моторни превозни средства, собственост на „***“ АД, решение № 1221 от ***, постановено от Окръжен съд С.по ф.д.408/2001 по депозираната от М.К.С.молба и приложените към нея заверени, от нотариус Д., преписи на документи, договор от 13.12.2006г за продажба на моторни превозни средства, собственост на „***“ АД, общо 131 на брой от „***“ АД на „***“ АД, временно удостоверение №***на името на И.Л. и джиро в полза на свидетеля Ф. К. договор от 21.01.2007г с продавачът подс.Л. и купувач свид.Ф.К. с цена в размер на 2 500 000лв, протокол от 19.01.2007г за гаранции поети от „***“ АД по договора за прехвърляне на временното удостоверение в размер на 2 500 000лв. справка за задгранични пътувания на подс.К. /том 1, стр.132 и том 10, стр.151/ според която за периода 22.08.2006г.-05.09.2006г той се намирал в П., като заминал на 22.08.2006г със самолет от Аерогара София в 09.00ч и се върнал със самолет на в 22.00ч на 05.09.2006г през същото ГКПП, Хронологична ведомост /том 3, стр.8/ за оборот към 07.06.2006г с дебит 300 000лв и салдо 320 000лв и оборотна ведомост по сметка 221 дългосрочни инвестиции с отразен кредит 320 000лв, /том 3, стр.6/, договор от 25.01.2002г. за  обществена поръчка с възложител Община П. и изпълнител дружеството „***“ АД, Договор от  07.07.2006г до 31.12.2006г между същите страни за нов район /том 5, стр.1128/, писмо изх.№95009004/1/ от 12.10.2007г за прекратяване на договора от 25.01.2002г, писмо изх. №********* от 07.03.2007г за прекратяване на договор сключен между Община П. и „***“ АД от 07.07.2006г,  справка за изплатени суми на „***“ АД по договорите за обществена поръчка за 2006г и 2007г /том 5 стр.1207/ от съд.дело/, писмо от Агенция по вписванията относно търговските дружества с участие на свид.П.С./том 5, стр.986/ и приложени към него удостоверения за актуално състояние, удостоверение за актуално състояние на Брейнсторм -2001 ООД.

Такива документи са още:

Временно удостоверение №*** /том 12, стр.232/ удостоверяващо собствеността на *** ЕООД гр.П. върху 2000бр. поименнни обикновени акции с право на глас в „***“ АД всяка с номинална стойност от 10лв, като в същия документ е отразено, че стойността на записаните акции е внесена на 100%. Това временно удостоверение било вписано в акционерната книга под №*** /том 12, стр.247/. Правата по същото били прехвърлени на 21.04.2003г на „Брейнсторм 2001“ ООД чрез  джиро съставено на от страна на ***я на *** ЕООД.

Временно удостоверение №***/том 3, стр.61, в оригинал/, удостоверяващо, че Брейнсторм 2001 ООД гр.С.с ***и М.К.С.и И.Г. *** е собственик на 1000бр поименни обикновени акции с право на глас на *** АД всяка с номинална стойност по 10лв. като било отразено, че стойността на записаните акции е внесена на 100%. Удостоверението е подписано от ****и от ***ите на дружеството изпълнителен директор.

Временно удостоверение №***/том 12, стр.233/ заверено копие, удостоверяващо че Брейнсторм 2001 ООД гр.С.с ***и М.К.С.и Д.К.Н. е собственик на 2000бр. поименни обикновени акции с право на глас на *** АД всяка с номинална стойност по 10лв. като  е отразено, че стойността на записаните акции е внесено на 100%. Удостоверението е подписано от *** на съвета. Към този период от време- Д.К.Н. не е била *** в дружеството Брейнсторм 2001 ООД гр.с.. Такава тя става едва след смъртта на *** си през 2005г, чиито управленски права наследява. Това временно удостоверение обаче, отразяващо неверни обстоятелства, е депозирано пред СмОС по фирменото дело 408/2001г на „***“ АД за разлика от оригинала на документа с вярно съдържание, приложен в том 3 от досъдебното производство.

Временно удостоверение №***/том 12, стр.234/ заверено копие, удостоверяващо, че Брейнсторм 2001 ООД гр.С. ***и М.К.С.и Д.К.Н. е собственик на 32 000броя поименни обикновени акции с право на глас на „***“ АД с номинална стойност 10лв всека на обща стойност 320 000лв като  е отразено, че стойността на записаните акции е внесено на 100%. Посочено е че по- рано издадените временни удостоверения се обезсилват. Удостоверението е подписано от *** на съвета.

Временно удостоверение №***, том 25, стр. 44, с което се удостоверява, че И.С.Л. е собственик на 32000броя поименни обикновени акции с право на глас на „***“ АД всяка с номинална стойност от по 10 лева на обща стойност 320000 лева. Посочено е че стойността на записаните акции е внесена на 100% и акционерът е вписан в книгата на акционерите на дружеството под №***. Подписано е от *** на съвета.

Временно удостоверение №***/том 25, стр. 45/, с което се удостоверява, че Ф. Мануел де Вилена Фернандеш К. роден на ***г в П., гражданин на П. е собственик на 32000бр. поименни обикновени акции с право на глас на „***“ АД всяка с номинална стойност от по 10лв на обща стойност 320000лв. Посочено е че стойността на записаните акции е внесена на 100% и че акционерът е вписан в акционерната книга на дружеството под №***,

И още - Решение на Окръжен съд Хасково №179 от 30.12.2008г по гр.дело 185/2008г /том 5, стр.962/ за прогласяване нищожността на джиро от *** с което на подс.И.Л. са били прехвърлени 32 000бр поименни акции от капитала на ***, джиро от 19.01.2007г. с което подс.И.Л. е прехвърлил на свид.К. 32000бр поименни акции от капитала на *** АД, джиро от 14.06.2007г представляващо алонж №*** към временно удостоверение №***, с което Ф. К. прехвърлил на В. М. 14 500бр акции, джиро от 14.06.2007г представляващо алонж №*** към временно удостоверение №**., с което Ф. К. е прехвърлил на „***“ 17 500бр. поименни акции от капитала на *** АД, джиро от 23.07.2007г  представляващо алонж №*** към временно удостоверение №*** от 19.01.2007г с което са били прехвърлени 14 500бр поименни акции от капитала на *** АД на А.Т. и Н.Г..

Молба от Д.Н. и В.Д., депозирана на 18.10.2006г в с.ски окръжен съд, с нотариална заверка на подписите, в която се сочи че от 05.06.2006г до датата на подаване на тази молба съвета на директорите на *** не е провеждал заседания. В молбата се сочи че същата се подава от Н. и Д. в качеството им на първия като *** на Брейнсторм 2001 ЕООД ***на *** АД, а втория като член на съвета на директорите на ***, като молбата е заведена в съда.

Договор за заем от 30.10.2006г подписан от подс.Л. за сумата от 1 600 000лв., разписка от 09.01.2006г за сумата от 500 000лв, разписка от 29.01.2006г за сумата от 400 000лв, разписка от 04.04.2006г за сумата от 800 000лв, разписка от 27.06.2006г за сумата от 600 000лв, разписка от 30.10.2006г за сумата от 300 000лв,  разписка от 06.12.2006г за сумата от 100 000лв.

 

По делото се установява по несъмнен начин, че действителното фактическо ръководство на дружеството „***“ АД се е осъществявало от свид.П.С.и свид.А.Т.. Макар тези свидетели юридически да не разполагали с подобна власт техните икономически интереси били провождани в това акционерно дружество чрез избрани от тях лица, съвсем не случайно определени да получат ръководна позиция. Това били лицата подс.М. К. и свид.Д.Н., съдружници и ***и на изпълнителния директор на *** АД- дружеството „***“ ООД, както и подс.Г.К., близък роднина на свид.П.С., който в качеството си на ****на „***“ АД се съобразявал с волята на свид.П.С.. Подс.К. и свид.Н. изпълнявали чужди решения по ръководството на „***“ ООД, а от там и по ръководството на “***“ АД. За подс.К. се установява, че същата съобразявала изцяло действията си на *** с волята на свид.П.С.. За така установените факти са налице доказателства в показанията на свид.М.С., свид.М.Т., свид.А.К., свид.Н.Т., свид.З.Д., свид.М.И.. По този въпрос свид. А.К. казва, че подс.К. присъствала, но винаги стояла настрана и не участвала при срещите между търговските дружества, акционери в „***“. Свид.К. посочва, че неофициално именно  П.С.и А.Т. са ръководили „***“ АД. Последното твърдение е заявено и от свид.З.Д. и свид.Н.Т.. Свид.М.И. потвърждава това твърдение чрез показанията си, в които сочи, че зад едната половина на акциите на „Брейнсторм 2001“ ООД в „***“ стои свид.П.С., а зад другата – свид.А.Т., представляван от Д.Н., като за това няма документи, а всичко е било изградено на лични контакти и доверие. Свид.И. разказва още, че свид.П.С.ежедневно присъствал в базата на ул.***като комуникирал с администрацията, с шофьорите, с работещите там, и им поставял задачи, които да изпълняват. От своя страна свид.М.С.сочи, че е възприемал свид.П.С.като собственикът на „***“ АД, като подс.К. само подписвала документите за действията, разпореждани от него. Свид.П.С.е посочен като собственик на „***“ АД и от свид.В.И., свид.И.Б. и свид.В.Д.. Последният свидетел конкретизира, че подс.К. не е осъществявала каквото и да е действие във връзка с дружествените дела преди да го съгласува преди това с П.С.. Свид.Т. в тази връзка разказва, че именно свид.П.С.поискал от нея да подготви талоните на автомобилите през декември 2006г, които автомобили били прехвърлени след това с договор за покупко продажба на дружеството „***“. За ролята на свид.П.С.разказва и свид.И.Б., който възприемал именно него като началник в работата си. Свид.Б., който работил като административен директор в акционерното дружество твърди, че именно свид.П.С.управлявал паричните потоци в него, контролирал сключването на договори и плащането на контрагенти. Свид.Б. сочи още, че акционерната книга на дружеството се държала в един момент от свид.П.С., което се подкрепя и от показанията на свид.Т..

От показанията на свид.Д.Н. също така се установява, че тя е потърсила съвет от свид.А.Т.  за това дали да встъпи като *** в „***“ ООД, след като наследила дяловете на починалия си ***. Свид.Д.Н. нямала каквито и да е познания в областта на търговската дейност и в юридическите предпоставки за осъществяването й, поради което за всичко се допитвала до свид.М.И., която юридически обслужвала дейността на двете търговски дружества. Свид.М.И. също така юридически обслужвала търговските дружества на свид.А.Т., а е видно от показанията на свид.Н., че инициативата за всички осъществени действия от страна на свид.Н., като *** в „***“ ООД произлизала от свид.М.И., с чиито предложения свид.Н. единствено се съгласявала. Става ясно също така от показанията на свид.Н., че същата се е съобразила със съвета на свид.А.Т., да встъпи като *** и *** в „Брейнсторм 2001“ ООД, дейност която й била изцяло неприсъща и която до последно, преди да напусне дружеството „Брейнсторм 2001“, не успяла да овладее и ръководи самостоятелно, именно поради което и решила да се откаже от тази си функция.

Съдът намира, че показанията на тези свидетели за посочените факти са достоверни, още повече, че косвено същите се подкрепят и от показанията на самия свид.П.С., както и от документацията по делото, сочеща ангажираността на свид.С.и свид.Т. към събитията. Изброените по-горе свидетели- М.С., М.Т., А.К., Н.Т., З.Д., М.И., са били ангажирани в една или друга степен с функционирането на дружеството „***“ АД и по този начин са имали възможност в ежедневието си лично да наблюдават процесите по ръководство на това дружество. По този начин те са възприели видими обстоятелства, за които се установява от приложените фирмени дела, че не са били юридически обосновани, но  това по никакъв начин не ги изключва. Всички изброени доказателства опровергават твърденията на свид.А.Т., че знае за търговското дружество „Брейнсторм“, но не знае като какво е съществувало то и как е било контролирано, както и че е оказвал подкрепа на свид.Н. единствено заради приятелството си с покойния й ***. Тези твърдения съдът не кредитира тъй като същите се опровергават от твърденията в обратния смисъл на множество и независими един от друг свидетели, посочени по-горе, според които интересът на свид.Т. в „***“ АД е бил реален, личен и икономически. От показанията на свид.П.С.се установя недвусмислено какви са били неговите икономически интереси свързани с търговската дейност на дружествата „Брейнсторм-2001“ и „***“, а именно отдадените под наем недвижими имоти от негово търговско дружество „***“ АД /което в един момент било собственост на ***та му/ на „***“ АД. Прякото му влияние обаче, което той е имал и оказвал върху действията на подс.К. в качеството й на *** на търговското дружество „Брейнсторм-2001“ се установява от свидетелските показания, обсъдени по-горе.

Значението на този факт за предмета на доказване по делото - кои са били фактическите ръководители на търговската дейност на „Брейнсторм 2001“ и от там на „***“ АД, се изразява в това, че същия допринася за установяване на мотивите на подс.К. и подс.Л. да предприемат и извъришат конкретни действия и обяснява причината за същите тези действия. Именно възникналия и развил се през 2006г конфликт между свид.П.С.и свид.А.Т. намерил пряко изражение в предприетото и реализирано поведение на подс.К. и свид.Н., а също и на действията на подс.К., в качеството му на ****на *** АД в онзи момент. За възникналия конфликт са налице доказателства в показанията на свид.П.С., свид.А.Т., свид.Ц.Б., свид.З.Д.. Свид. Т. сочи, че разривът в отношенията му със свид. П.С.бил породен от ситуацията, която се получила между Д.Н. и М.С., свързана с акциите и създадените „фалшиви джира“, но от доказателствата по делото се установява, че крайното влошаване на отношенията между Т. и С.е било първопричината за останалите последващи събития. Това е била причината довела до предприемане на действия от свид.Н., по указания на свид.И., да бъде подс.К. изключена от дружеството с ограничена отговорност „Брейнсторм 2001“. След като това се случило, то от своя страна подействало като катализатор на нови действия, в противовест на тези осъществени от свид.Н., и било причината  подс.М. К. да изготви неистински документ със задна дата, чрез който да се изключи възможността за разпореждане на свид.Д.Н. с активи на акционерното дружество. 

От своя страна свид.С.дава различно обяснение за причината, поради която настъпил разрив в отношенията между него и свид.Т., която изобщо не е свързана със съставянето на джиро. Свид.С.сочи, че помежду им възникнало неразбирателство по определени финансови въпроси, които той обяснява, че са свързани с изграждането на  екологичния завод в с.Ш. Дали това е така не се налага да бъде установявано по настоящото дело, тъй като този въпрос няма пряка връзка с предмета на доказване. Факт е обаче, че отношенията между свид.С.и свид.Т. не са се влошили по повод съставянето и използването на процесното джиро, тъй като се установява, че същото става известно на другата страна /свидетелите гравитиращи около свид.Т./ едва след като е постановено съдебното решение на с.ски окръжен съд на 13.12.2006г. Доказва се всъщност, че съставянето на процесното джиро е резултат от събитията по повод настъпилия по рано конфликт между свид.С.и свид.Т.

Съдът кредитира показанията на свид.Д.Н., която твърди, че подписът върху процесното джиро с дата ***. е неин, но самата тя никога не е полагала същия върху този документ. Свид.Д.Н. твърди, че е нямала причина да прехвърля правата си в качеството й на *** на „Брейнсторм 2001“ ООД на непознатия за нея към онзи момент подс.И.Л.. Свид.Н. казва, още, че не е знаела за подобно прехвърляне на права по временното удостоверение и е разбрала за джирото едва в края на месец декември 2006г, като самото джиро видяла за първи път в хода на воденото наказателно производство за случая. За липсата на подобни намерения у свид.Д.Н. свидетелстват още М.И., Г.К., В.Д., които също макар да са били в близкото обкръжение на Н. научили за джирото едва след съдебното решение от *** на с.ски окръжен съд. Налице са преки производни доказателства за този факт и в показанията на тези свидетели. Свид.М.Ч., която била счетоводител на „Брейнсторм 2001” ООД  и присъствала като протоколчик на събранинето на 28.11.2006г за изключването  на М.С., казва, че това решение било взето и протоколът бил написан преди прехвърлянето на акциите „Брейнсторм 2001” в „***” на трето лице, като за това прехвърляне тя самата научила в началото на 2007 год.,  когато трябвало да оформи счетоводно документите по този въпроС.Свид.Д., който научил от свид.Н., че същата не е искала да прехвърля права разказва, че тя била изненадана когато научила за промяната. Същите обстоятелства разказва и свид.И., още повече, че е факт доверието, което свид.Н. имала в работата си към свид.И. и това, че без съвет от нейна страна не е предприемала каквито и да е действия по повод дружествените дела. Свид.Н. твърди, че в дейността си на *** следвала съветите на свид.И., тъй като самата тя е нямала каквито и да е познания в тази материя и се чувствала несигурна. Именно свид.И. е посъветвала свид.Н. да се пристъпи към изключване на подс.К. като *** в „Брейнсторм 2001“ ООД и свид.Н. се доверила на преценката й по този въпроС.Липсват обаче каквито и да е доказателства, които да сочат и най-малкото намерение на свид.И. или на свид.А.Т. да желаят и да инициират  прехвърляне на права върху акции на „Брейнсторм 2001“ ООД в „***“ АД. Напротив- налице са доказателства в обратната насока, а именно постъпките направени за увеличаване капитала на „Брейнсторм 2001“ в „***“ АД, съдействието на свид.И. в тази насока, намерените средства под формата на заем, дори последвалото поредно разпореждане с джиро от 23.01.2007г с правата върху една част от акциите в полза на  А.Т. и Н.Г., което било прогласено за нищожно от Хасковски окръжен съд  с решение от 30.12.2008г.

Твърденията на свид.Н., че не е полагала своя подпис на джирото за прехвърляне на правата върху акциите на „Брейнсторм 2001“ ООД  се подкрепят от показанията на свид.К. и свид.Г.. Последните разказват как всъщност е бил съставен процесния документ джиро в отсъствието на свид.Д.Н. и как подпис на свид.Д.Н. положен върху друг документ е бил пренесен върху същото това джиро.

За липсата на воля у свид.Д.Н. да прехвърли правата си по временно удостоверение №***може да се съди от самите действия на свид.Н., осъществили се преди и след ***. От показанията на свид.Д.Н., свид.М.И., свид.Ч., подкрепени с писмените документи по делото- вносна бележка в том 12 стр.12 и удостоверение от ДЗИ том 12. стр.8 се установява, че по инициатива на свид.И. били осигурени парични средства от 250 000лв, които били внесени за увеличаване на капитала на акционерно дружество „***“ заедно с още 50 000лв касодва наличност на дружеството, като по този начин били записани 30 000 нови поименни акции собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД. Тази сума от 250 000лв били взети в заем от страна на Д.Н. и внесени като капитал на „***“ ООД в „***“ АД. Увеличението на капитала на „***“ АД било вписано в търговския регистър с решение № 172 от 12.06.2006г. на СмОС /том 12, стр.172/. Същевременно обаче, според процесното джиро, на другия ден- ***, свид.Н. се разпоредила съвместно с подс.К. напълно безвъзмездното със същия този капитал в полза на непознато за нея лице. От тук е видно явното противоречие между действията на свид.Н. и волята изразена от нейно име в процесния документ. Следва да се отчете още факта, че лицето, в чиято полза били отчуждени правата по временното удостоверение- подс.Л., било напълно непознато за свид.Н. и но същевременно добре познато на подс.М. К. и свид.П.С., които междувременно получавали парични средства от него за „***“ АД под формата на заем. От страна на свид.Н. не се доказва и наличието на какъвто и да е мотив същата да осъществи действията описани в процесното джиро от ***.

Незнанието у свид.Н. за наличието на обстоятелствата описани в процесното джиро е видно и от последвалите действия осъществени този свидетел. Свид.Н. поискала от свид.Д. същия да издири акционерната книга на акционерното дружеството „***“ АД, при все, че според джирото от *** „Брейнстром- 2001“ ООД няма каквото и да е участие в акционерното търговско дружество и съответно основание за подобни действия на Д.. Също така, в изпълнение на чужда воля, от страна на свид.Н. документално били предприети и действия за провеждане на общо събрание на съдружниците на „Брейнсторм 2001“ ООД, при което подс.К. била изключена като *** в дружеството с ограничена отговорност и била освободена от поста на *** на същото. За тези обстоятелства свид.Н. казва, че е била наясно с възникналите проблеми и влошена комуникацията с подс.К. във връзка с общата им работа, но идеята подс.К. да бъде отстранена от търговското дружество не е била нейна. След преобразуване на „Брейнстром -2001“ в ЕООД и вписване на това обстоятелство в търговския регистър били предприети действия от страна на свид.Д.Н. чрез търговските представители на дружеството свид.Д. и свид.Г. по отчуждаване на моторните превозни средства, собственост на „***“ АД. Това било сторено очевидно защото към 12.12.2006г свид. Н. и близкото обкръжение около нея- свид.И. и свид.К. все още считали, че търговското  дружество „Брейнсторм 2001“ е ***на  „***“ АД без да са наясно с твърденията в протокол от извънредно общо събрание на акционерите от 02.12.2006г, в което „Брейнсторм -2001“ ООД било освободено като ***на акционерното дружество, независимо дали същото събрание действително е било проведено.  Стигнало се до подписването на договор на 12.12.2006г за покупко –продажба на движими вещи, права и вземания от страна на продавача „***“ АД, представляван от изпълнителния директор „***“ ЕООД, в лицето на свид.В.Д. и свид.В.Г. /том 28, стр.38/. Тези действия на свидетелите Н., Д. и Г. недвусмислено сочат, че до 12.12.2006г същите са се считали за представители на „Брейнсторм -2001“ ЕООД в качеството на ***на това дружество именно в „***“ АД и не са им били известни каквито и да е други обстоятелства, резултат от волята на свид.Д.Н., или на друго близко до нея лице, които да водят до обратен извод. Всички тези поредни действия сочат липсата на знание у свид.Д.Н., свид.М.И. и свид.Г.К. за каквото и да е прехвърляне на права, инкорпорирани във временно удостоверение, върху броя записани акции от „***“ ООД в капитала на „***“ АД.

На тези факти противоречат единствено показанията на свид.П.С.и тези на свид.А.Т.. Според свид.С.подс.К. разказала на свид. Д.Н. обстоятелства за обтегнатите отношения между починалия й *** и свид.Т. и това че приживе още ***ът й загубил доверие в Т., след което убедила свид.Д.Н. да прехвърлят временното удостоверение на И.Л.. Свид.С.твърди, че друго нищо не знае по този въпрос освен, че с джиро били прехвърлени „някакви акции“. От една страна няма как да не прави впечатление пестеливостта на свидетеля при описването на тези обстоятелства, съществени за предмета на доказване, предвид фактите описани в обвинителния акт. Тази пестеливост ярко контрастира на подробността, с която свидетеля разказва всички останали, много на брой събития, включително и множество странични такива. От друга страна това твърдение за възникнало у свид.Н. съгласие да прехвърли правата си в качеството й на *** на „***“ заедно с подс.К., остава изолирано от всички други събрани по делото доказателства. От една страна това са свидетелските показания, както на Д.Н., така и на М.И., Г.К. и В.Д.. Независимо от свидетелските показания, са налице и документи, които са били представени пред съдебните органи във връзка с определени процедури по търговския закон, които сами по себе си свидетелстват, какви са били намеренията на лицата и с какви факти от обективната действителност са разполагали те към онзи момент. Напълно лишени от логика се явяват действията по изключване на М. К., както и предшествалите писмени предупреждения до М. К. за необходимост от спешни общи действия във връзка с дейността на дружеството „Брейнсторм 2001“ ООД включително и тези в качеството му на ***на „***“ АД, сред които предаване на акционерната книга и внасяне на парична вноска за увеличаване на капитала на *** АД /том 19 стр.127-128/. Независимо от това чия конкретна воля е била изразена в този документ е факт, че свид.Д.Н. и подпомагащите я в търговската дейност юристи е нямало как да настояват за внасяне на парична вноска за увеличаване на капитала, в случай, че с такъв капитал изобщо не разполагат. От друга страна е ясно, че акционерната книга на дружество „***“ АД по устав се съхранява от *** на съвета на директорите, но местонахождението й остава неизвестно до края на съдебното производстнво пред първата инстанция. По тези мотиви съдът не кредитира показанията на свид.С.в тази им част, в която същия твърди, че е научил от подс.К. за проведена среща между нея и свид.Н., на която първата убедила последната да прехвърлят правата на „Брейнсторм 2001“ по временното удостоверение на подс.И.Л..

От изложените до тук мотиви съдът намира за установени фактите, че подписът поставен на джирото, действително принадлежи на свид.Д.Н., но същият не е бил положен върху този документ от нея и по нейна воля, а е бил пренесен от друг истински документ. Как се е случило това се установява от показанията на свид.Й.К. и свид.М. Г.. Видно от показанията на тези свидетели джирото е било съставено след като подс.М.С., понастоящем К., е била изключена като *** от „Брейнсторм 2001“ ООД и освободена от длъжността й на *** в същото търговско дружество. Тези обстоятелства, макар осъществени фактически с действията на свид.Н. на 28.11.2006г при проведеното тогава събрание, са били оповестени за трети лица след вписването им в търговския регистър с решение №1184/06.12.2006г на СмОС.Фактът на изключването на подс.К. я мотивирал да осъществи последвалите действия. От показанията на свид. М. Г. се установява, че свид.П.С.настоявал да запази влиянието си в „***“ АД, чрез подс.К. и нейното участие в дружеството „Брейнсторм 2001“. Този факт се потвърждава и от последвалите от страна на подс.М. К. действия и от ангажираността на свид.П.С.към същите- ангажираността му по осигуряване на необходимите документи за осъществяване на промяна на обстоятелствата по партидата на „Брейнсторм 2001“, присъствието му през последвалите дни в офиса на ул. ***по повод същите документи, присъствието му пред нотариус Н.Д. при заверка на подписи и преписи от същите документи, съвместното пътуване до гр.С.с подс.М. К. за внасяне на тези документи в съда, присъствието му на бариерата на базата на *** АД на ул.***, когато не позволил излизане на моторните превозни средства на дружеството и не допуснал ръководни длъжностни лица от същото да се явяват на работните си места. Всички тези действия от страна на свид.П.С.се доказват от показанията  както на самия свид.С., така и на свид.К., свид.Г., свид. Д. и от свид.И.Б..  Освен всички други преследвани икономически и лични цели, крайна такава била и придобиването на моторните превозни средства на дружеството – сметосъбиращи и сметопревозващи машини и други общо 131бр, към които и двете групи лица, гравитиращи около Н. и К., се били насочили самостоятелно да овладеят. В тази връзка ангажираността на свид.С.към събитията се потвърждава и от факта на кое дружество в крайна сметка юридически е била прехвърлена собствеността върху тези моторно превозни средства- „***“ ООД с *** Р. С., *** на свид.С., собственост към онзи момент на свид.П.С.според показанията му и справка в том 5, стр.967.

Според показанията на свид.М. Г. /към онзи момент Х./, същата станала пряк свидетел на това, как свид.С.продиктувал на подс.К. текста на процесното джиро с дата ***, което подс.К. саморъчно написала на гърба на изготвено временно удостоверение. Свид.Г. разказва, че след това подс.К. се подписала от свое име в текста, а за подпис от страна на свид.Д.Н. бил положен изрязан такъв от документ, който бил действително подписан от свид.Н.. Така изрязания подпис бил поставен от името на свид.Н. на празното място в съставеното джиро, след което краищата били обработени с коректор и така съставеният документ бил ксерокопиран без да останат следи върху копието. Тези действия, освен от свид.Г., били наблюдавани и от свид.К.. Тъй като те лично възприели тези обстоятелства, то предвид връзката им с предмета на доказване по делото, показанията им са източник на преки, първични доказателства. Свид.К. твърди, че е присъствал когато били съставени общо три документа, които той описва като документът, с който се джиросват акциите на И.Л., пълномощно, с имената М.С.и Д.Н. и решение на съвета на директорите, което касае човек от А. От своя страна свид.Г. твърди, също че са били изготвени три документа- първият пълномощно, вторият – джиро с временно удостоверение, а третият - Решение на съвета на директорите за свикване на общо събрание. Видно е, че свидетелите говорят за едни и същи документи. След съпоставка на показанията им с писмените доказателствени средства по делото, а именно документите, представени на 11.12.2006г в Окръжен съд - С.се установява, че съществуват точно такива документи, описани от тези свидетели – процесното джиро на стр.234, том 12, пълномощно от Д.Н. и Г.К. с дата 08.02.2006г стр.248, том 12, протокол от заседание на съвета на директорите на *** АД, на което е било взето решение за свикване на общо събрание на акционерите на дружеството. Оригиналите на тези документи липсват. Пред Окръжен съд гр.С.са били представени заверени преписи от същите, удостоверени от свид.Н.Д., в качеството й на нотариуС.Относно процесното джиро свид.Н. е категорична, че не е полагала подписа си в подобен документ, както и че не е искала да прехвърля правата инкорпорирани в него. Относно соченото от свидетелите пълномощно и след предявяване на същото на свид.Н. тя казва, че не си спомня някога да е подписвала този документ, но същото това пълномощно с посочена дата в него „08.02.2006г“ е дало представителна власт на подс.Г.К. да представлява „***“ ООД като член на  съвета на директорите на „***“ АД при вземане на решения за свикване на редовни и извънредни общи събрания на акционерите, според протокола от 01.09.2006г. Видно от съдържанието на протокола, същият е бил съставен по повод проведено събрание и взето решение за свикване на общо събрание на акционерите в *** АД. На това заседание на съвета на директорите присъствали според документа и тримата му членове, като подс.Г.К. присъствал веднъж като ****и втори път като пълномощник на „Брейнсторм 2001“ ООД по пълномощно от 08.02.2006г, същото това, чието съставяне свидетелите сочат. Третият участник в това заседание според документа бил свид.В.И., в качеството му на **** на съвета на директорите, който видно от материалите по делото действително е от А. Видно от справка за пътуванията на подс.Г.К., /том 1, стр.133/, този подсъдим на 01.09.2006г се намирал в чужбина. В справката е отразено, че на 22.08.2006г подс.К. напуснал страната ни със самолет в посока П. и на 05.09.2006г се върнал също със самолет от същата дестинация. Това категорично сочи, че подс.К. е бил в обективна невъзможност да присъства на заседанието на членовете на съвета на директорите, така както се твърди в документа, да се е провело такова заседание на 01.09.2006г. Отразеното в този документ не отговаря на обективната действителност. Видно от показанията на свид.В.И., които са били приобщени чрез прочитането им в съдебно заседание по реда в чл.281 от НПК, той не е знаел че И.Л. е станал акционер и са му били прехвърлени акции от дружеството „Брейнсторм 2001“ до момента когато излязло решението на С.окръжен съд №1221 от 13.12.2006г. Съдът кредитира прочетените показания на свид.В.И., тъй като съобразява изминалото време до момента на разпита му в съдебното следствие, което обяснява липсата на точни спомени. Същевременно в документа от 01.09.2006г се твърди, че на заседанието се обсъждало именно предложение от акционера И.Л., за съществуването на който обаче свид.В.И. изобщо не разбрал по никакъв начин. Предвид показанията на свид.Г. и свид.К., които кореспондират с твърденията на свид.В.И., съдът счита, че и този свидетел- В.И. не е присъствал на заседанието на съвета на директорите, състояло се според документа на 01.09.2006г, тъй като такова заседание фактически не се е провеждало. В противен случай същият свидетел би бил запознат, че към онзи момент е налице нов акционер- подс.И.Л., който е направил предложение за решение на съвета на директорите за свикване на извънредно общо събрание, както се твърди в съдържанието на самия протокол за заседанинето. Тези факти оборващи така съставения документ с дата 01.09.2006г, доколкото не са инкриминирани в обвинителния акт всъщност служат за проверка на показанията на свид.Г. и свид.К. и е видно, че ги потвърждават.

Свид.Г. разказва, че в единият от документите, бил насложен подпис на свид.В.И., по същия начин както това било сторено и с подписа на свид.Д.Н. върху джирото, което обяснява приликите между същия и образците за сравнително изследване от подписа на свид.В.И., сравнени в експертиза от 20.05.2009г /том34, стр.187/. В този смисъл така съставеният документ удостоверява неверни обстоятелства, поради което следва да се приеме, че такова заседание фактически изобщо не е било провеждано. Логично е и така съставеното пълномощно от 08.02.2006г /том 12 стр.248/ да е било създадено именно декември 2006г, така както твърдят свид.Г. и свид.К., за да послужи същото за документалното пресъздаване на заседанието от 01.09.2006г, както и се е случило. Така направената от съда оценка на посочените от свид.Г. и свид.К. документи извън процесното джиро, с цел проверка на показанията им, потвърждава твърденията на тези свидетели, поради което съдът счита показанията им за достоверни в по-голямата им част. С показанията им се доказва, че  описаните от тях документи са били съставени в тяхно присъствие през декември 2006г в офиса на *** АД в гр.П., на ул.****.

Също така съдът установи очевидно противоречие между фигуриращи по делото документи -протокол от решение на едноличния собственик на капитала Д.Н. на „***“, том 12, стр.179 и протокол на извънредно общо събрание на акционерите на *** том 12, стр.236. От съпоставянето на тези документи става ясно, че докато свид.Н. избира нови представители на „***“ в „***“ АД на 06.12.2006г, обстоятелство вписано с решение №1202/12.12.2006г на СмОС, още на 02.12.2006г общото събрание на акционерите на „***“ АД по предложение на подс.Л. е освободило дружеството „***“ от функцията на ***на акционерното дружество. Последното обстоятелство е било вписано по партидата на „***“ АД с решение №1221 от 13.12.2006г, като след издаване на това решение дружеството е било овладяно от свидетеля П.С.чрез подставените му лица. Съпоставката на действията на двете групи свидетели по делото и действията на подсъдимите сочи именно желанието на оформилите се два приятелски кръга под ръководството на свид.С.и свид.Т. всеки от тях да придобие независим самостоятелен контрол над дружеството „***“ ООД и от там върху „***“ АД. В по близък план обаче противоречието между двата посочени документа свидетелства за това, че свид.Д.Н. не е знаела за каквито и да е обстоятелства ограничаващи ръководната функция на „***“ в управлението на акционерното дружество.

Няма причина, поради която съдът да не кредитира показанията на свидетелите М. Г. и Й.К. за посочените съществени за предмета на доказване факти. Твърденията на тези свидетели кореспондират и с останалите доказателства по делото в тази насока. На първо място това са показанията на свид.Д.К., която е категорична, че не е възнамерявала да прехвърля правата на „***“ ООД върху броя записани акции на другиго преди самата тя да реши да напусне това дружество, нещо, което се случило по-късно във времето. В тази насока свидетелстват й М.И., В.Д., Г.К., както и писмените документи описани по-горе, потвърждаващи твърденията на свид.Н. и свид.И., за това в кой момента са разбрали за прехвърлянето на правата върху акциите от капитала на „***“ АД. Също така е видно от експертното становище на вещо лице Н.Б., потвърдено в хода да съдебното следствие от него, че автор на текста на джирото и подписа от името на М.С./К./ като ***, е самата тя. Тези изброени доказателства изцяло кореспондират с показанията на свид.Г. и свид.К., сочещи подс.К. като изпълнител на текста на документа и участието й в техническото пренасяне на подписа на свид.Н. в същия документ чрез техническото привеждане на документа във вид, в който подправката да не бъде разпозната.  Твърденията на свид.Г. и свид.К. за тези факти съдът намира за достоверни.

Внимание заслужават и следните обстоятелства, които служат за проверка на показанията на свид Г. и свид.К.: От показанията им се установява, че през декември 2006г и свид.Г. и свид.К. са пребивавали почти ежедневно в офиса на „***“ АД в гр.П., ул.***, където е било осъществено престъплението. В тази връзка са налице доказателства в показанията на свид.Г., който сочи, че към декември 2006г свид.Г. действително е стояла в офиса на „***“ АД на ул.*** гр.П., като причината за нейното присъствие там за свидетеля останала неизвестна. Този свидетел обяснява още, че по това време там присъствал и свид.Й.К.. Присъствието на свид.К. в офиса на дружеството се обяснява и с факта, че същият работил за свид.П.С., като се занимавал с охраната както на самия свид.С., така и с тази на базите и офисите на търговските дружества, които свид.С.управлявал. Видно е още, че и свид.К. и свид.Г. описват обстановката в офиса на ул.***- разположение на стаи и обзавеждане по начин, който отговаря на описанието, дадено от работилите по това време там- свид.А.Г. и свид.Т.Г..

Необходимо е също така да се прецени възможно ли е свид.М. Г. и свид.Й.К. да са заинтересовани от изхода на делото свидетели, което да рефлектира върху достоверността на показанията им. Твърди се, от страна на защитата, че към онзи момент между двамата са съществували близки интимни отношения. Дори и това да е било така това обстоятелство няма каквото и да е отношение към фактите по делото свързани с търговски дружества и техните дела, по които тези свидетели не са били страна, нито са били засегнати по някакъв начин от същите.  Това обстоятелство обаче според съда обяснява присъствието на свид.Г. в офиса на *** АД, където работил свид.Й.К. и в момента когато тя не извършвала каквато и да е работа във връзка с делата, за които била упълномощена. На свой ред по делото е установено, че свид.Й.К. е бил в близки отношения със свид.П.С.към онзи период от време и го е придружавал почти винаги, грижейки се за неговата сигурност чрез осъществяването на физическата му охрана. Свид.Г. посочва, че отношенията между свид.К. и свид.С.към онзи момент са били „изключително близки“, като свид.К. тогава се ползвал с изключителното доверие на свид.С.. Също така се установява, че офисът, който ползвал свид.К. във връзка с работата си се помещавал в същата сграда на ул.***, където бил и офисът на „***“ АД. В този смисъл е съвсем реално свид.Й.К. да е присъствал през инкриминираният период от време на местопроизшествието и да е наблюдавал събитията, за които разказва като свидетел.

Предвид всичко изложеното съдът намира възраженията на защитата с искане да не се кредитират показанията на тези двама свидетели за неоснователни.

Съдът счита, че не случайно по делото липсва оригинал на процесното джиро, както и на останалите документи, внесени в Окръжен съд С.на 11.12.2006г. Липсват доказателства екземпляр от временното удостоверение с изписаното на гърба му джиро в оригинал да е оставало у подс.К. и подс.К.. Свид.Н., свид.И. и свид.П.С.отричат да разполагат с такова, а подс.Л. твърди, че такова единствено му е било показано.  Предвид особените отношения, които са възникнали и се развили през 2006г между двете групи лица, всяка от които е желаела да надмогне другата в търговските си отношения спрямо едни и същи търговски дружества е най-малкото нелогично защо никоя от тях не се е погрижила да запази оригиналите на процесното джиро, имащо характера на ценна книга и съпътствалите го документи, в това число и акционерната книга на *** АД, всички те представени пред Окръжен съд –С.на 11.12.2006г. Няма как да се приеме, че това е резултат на една случайност, тъй като подобен извод  не кореспондира с ясните внимателно подготвяни преднамерени действия на двете групи лица и противоречи на всички добросъвестни търговски практики. А джирото в оригинал няма как да бъде налично, тъй като подправката в него е очевидна, съобразно така установения механизъм на извършването й.

В съдебно заседание са били  констатирани противоречия в показанията на свид.К. относно обстоятелството какво е било времетраенето на изготвяне на документите, за съставянето на които той разказва и на кои дати се е случило това, както и на какъв конкретно лист са били нанасяни изрязаните подписите. Тъй като свид.К. заявява пред съда, че не си спомня кога е била посетена нотариус Д., кога са заминали за гр. С.до съда, кой е извикал свид.Ф.К. от П., кой е щял да плати парите за правата по временното удостоверение от името на Ф.К. и за какво се отнася приспадане на задълженията между „***“ и „***“, както и относно обстоятелството как П.С.е донесъл документите, за които свидетелят разказа, то по тези въпроси показанията му били прочетени поради липса на спомен у свидетеля. Така приобщените чрез прочитане показания на свидетеля от досъдебното производство съдът счита за достоверни, тъй като показанията на този свидетел в досъдебното производство били депозирани в много по близък до събитията момент,  а именно на 23.03.2009г.

Налице са известни противоречия между показанията на свид.М. Г. и свид.Й.К., но те се отнасят за незначителни от гледна точка на предмета на доказване въпроси. Такъв е например въпросът в какво свид.Перът С.е донесъл документите при пристигането си в офиса, за които свидетелите разказват. Според свид.Г. тези документите са донесени в сак, а според свид.К. в папка. Разлики по тези странични въпроси съдът счита, че се дължат както на изминалото време така и на грешни възприятия у свидетелите по отношение на детайлите. По същият начин съдът не намира, че следва да се съмнява в показанията на тези свидетели във връзка с несъществени разлики относно обзавеждането на офиса, броя на посещенията на свид.С.и подс.Г. до копирната техника. Следва да се посочи, че свид.К. още първоначално заявява, че не си спомня ясно случилото се поради изминалото време, поради което е направил искане да бъдат прочетени показанията му от по-рано. Свид.Г. е много по убедителна и последователна в показанията си, като видно от същите тя е демонстрирала много по-конкретни  спомени за събитията, поради което до приложение на процедура по чл.281 от НПК по отношение на нейните показания от досъдебното производство изобщо не се е стигнало. Относно посочената от нея техника находяща се в сервизното помещение и определена от свидетеля първоначално като цветен принтер, съдът счита, че е налице неточност в описанието и грешка в използваната от свидетеля дума, тъй като същият свидетел неколкократно заявява, че подправените документи били фотокопирани, след което по-нататък в показанията си заявява, че в кабинета на П.С.и в кухнята, „където беше ксерокса“ се извършило това, за което е разказала пред съда.

Според показанията на свид.К., прочетени в хода на съдебното следствие, трите посочени от него документа били изготвени в офиса на „***“ АД на 9-ти и 10-ти декември 2006г. Според показанията на свид.Г. на 9-ти и 10-ти декември 2006г с трите документа било изготвени и приложени към  заявления до съда, за вписване на нови обстоятелства по фирменото дело на „***“ АД, като към това заявление били приложени и декларации. Видно от тези свидетелски показания източник на преки доказателства, подкрепени с останалите доказателства, описващи взаимоотношенията между двете групи свидетели и причините за поредицата от събития се установява, че престъплението е било осъществено декември 2006г, след като официално подс.К. вече не е била *** и *** на „Брейнсторм 2001“ и когато това дружество било вече ЕООД. Именно последното обстоятелство се явява причината, поради която подс.К. пристъпила към осъществяване на престъплението, което било от естеството си да способства възвръщането на юридическите й правомощия в търговското дружество по един неправомерен начин. Това и станало в крайна сметка.

Съдът не кредитира приложените по делото писмени доказателствени средства -покана до Д.Н. за събрание на 02.12.2006г от подс.К. от 30.10.2006г том 12, стр.250. Видно от съдържанието на тази покана същата не е била връчена на лицето, до което е била отправена, като в нея се твърди, че това не е било сторено поради отказ от страна на свид.Н. да я получи. Отказът за получаване е бил удостоверен с подписите на двама свидетели – З.Д. и Ц.Б., за които обаче, се установява, че не са напълно безпристрастни. Така напр. свид.З.Д. е била **** и **** при проведеното извънредното общо събрание от 02.12.2006г, според самия протокол от 02.12.2006г, но същата няма никакъв спомен за подобно събрание и единствено разпознава подписа си в документа. В показанията си обаче тя казва, преди да й бъде предявен протокола от 02.12.2006г, че е била протоколчик на разни събрания в дружеството, но на такива по процедурни въпроси, касаещи автомобилите, а не на такива свързани с управлението на дружеството. Не става ясно защо и как именно свид.Д. е била ангажирана като **** и ****при това събрание, при все че същата е заемала длъжност като материално-отговорно лице и е работила според нейните показания на по-ниско ниво в акционерното дружество. Същата обаче е работила по-рано в „**** “ АД, което дружество според свидетеля също е било на свид.П.С.. У свид.Д. липсва какъвто и да е спомен за участието и на такова събрание, за което се отнася съставения протокол, както и липсва спомен у същата да е присъствала на връчването на покана на свид.Д.Н.. Приобщени са чрез прочитане показанията на този свидетел депозирани в досъдебното производство пред съдия, според, които свид.Д. е присъствала при връчване на поканата на свид.Н. три или повече месеца преди разпита й на 09.02.2007г, както и е била преброител на събранието декември 2006г, на което присъствал И.Л.. Факт е обаче, че у свид.Д. липсва какъвто и да е спомен за тези обстоятелства при разпита й пред настоящия съд, като след протичане на показанията същата заявява, че смътно си спомня връчването на някаква поканата на свид.Н., а по повод протокола за събранието заявява, че в момента не си спомня тези събития. Установява се още, че свид.Д. не е била наясно какви реквизити следва да съдържа протокола, който според показанията й от досъдебното производство тя изготвила. Не на последно място следва да се отбележи, че показанията на свид.Д., за това като какъв познава подс.Л., дадени пред съда, противоречат на изложеното в самия протокол от 02.12.2006г, в който се сочи, че същият е приобретател на временно удостоверение на „Брейнсторм 2001“, факт който определено щеше да бъде възприет от Д., ако подс.Л. е присъствал в това свое ново качество на описаното събрание. Предвид изложеното съдът не дава доверие на показанията на свид.Д., приобщени чрез прочитането им в хода на съдебното следствие, Освен че същите сами по себе си са неубедителни, видно от останалите доказателства по делото не се доказва изобщо да се е състояло такова събрание на 02.12.2006г, тъй като документите, които го предхождат и инициират са били съставени след тази дата и са били подправени.

Показанията на свид.Д., приобщени чрез прочитането им, които съдът не кредитира, напълно кореспондират с тези на другия свидетел по същата покана - свид.Ц.Б.. Показанията на свид.Б. съдът счита за достоверни, но не и по въпроса, дали същият действително е присъствал при връчване на точно тази покана на свид.Д.Н., относно събрание на 02.12.2006г. Фактът за необходимост от изготвяне на такава покана до Д.Н. се оборва от факта за наличието на подправени документи /описаните по горе от свид.Г. и свид.К./, които сами по себе си според съдържанието им предшестват и инициират въпросното събрание. Следва да се има предвид, че и двамата свидетели – Д. и Б. са се ползвали с доверието на свид.П.С.към онзи момент и са работили в търговски дружества контролирани от него, което води до извод за наличие на служебна зависимост към онзи момент между свид.П.С.и свидетелите Д. и Б.. За свид.Б. се установява, че същият се е ползвал и с изцяло приятелската подкрепа на свид.С., въз основа на която, след проведената среща между свид.Б. и свид.Т., при която последният го уведомил, че между него и свид.С.има война и го приканил да избере страна в същата, свид.Б. въвлечен не по своя инициатива в тези събития, фактически избрал страната на П.С., като останал близо шест месеца да живее в стопанисвания от него хотел към онзи момент.

Съдът не кредитира и приложената по делото покана до А.К. с дата 30.10.2006г от подс.К. за общо събрание, което ще се проведе на 02.12.2006г/ том12, стр.247/. Макар свид.К. да разпознава подписа си върху този документ той няма спомен за това събитие, а и става ясно, че същият е бил към онзи момент дезинтересиран в известна степен от дейността на дружеството „***“ АД, тъй като същата не се осъществявала съобразно неговите представи. Следва обаче да се съобрази факта, че свид.К. разпознава сред ръкописния текст единствено подписа си, поради което съдът не приема, че същият е бил положен на посочената дата 30.10.2006г., още повече, че от доказателствата по делото се установява, че джирото, според което И.Л. става акционер в *** е съставено след 06.12.2006г, поради което няма как да се проведе събрание на 02.06.2006г по предложение именно на И.Л. в качеството му на акционер.

По отношение на поканата адресирана до подс.М. К. от 20.11.2006г. /том 19, стр.124/ не е необходимо същата да бъде изследвана от настоящия съд, тъй като тя се явява елемент от фактическия състав довел до съдебно решение, с което се вписва изключването на подс.К. като *** и ***  на „Брейнсторм 2001“ ООД в търговския регистър. Без значение е как в действителност се стигнало до този резултат, тъй като дори и това да се дължи на нечие преднамерено противоправно поведение, то въпреки същото подс.К. е загубила качеството си на длъжностно лице от момента на вписване на обстоятелството по освобождаването й от „Брейнсторм“ 2001 ООД като *** и ***. Така прогласената нищожност на съдебно решение води до заличаване на вписването, което прекратява занапред действието на вписването, по силата на чл.8 от ЗТР.

Тъй като в съдебното производство по отношение на подсъдимите К. е било проведено задочно, то същите не са се ползвали от правото си да дадат обяснения, а прочитането на обясненията им от досъдебното производство видно от разпоредбата на чл.279, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НПК е процесуално недопустимо в хипотезата на отсъствие на подсъдимия, когато подсъдимите по делото са повече от един, какъвто е настоящия случай. При оценката на други доказателства по делото обаче може да се съди и за намеренията на подсъдимите К., които се обективирали в осъществени от тях действия. Такива действия се явяват депозираните от подс.К. молби до съда, след като било вписано в търговския регистър обстоятелството на нейното изключване като *** и *** в „Брейнсторм 2001“ ООД. Същите тези молби са били предмет на изследване в графическа експертиза /том 25, стр.112/ от 03.07.2008г изготвена от вещо лице С.И., който по-късно починал и бил заменен в съдебната фаза на процеса с вещо лице М.С.. Вещо лице С.потвърдил експертизата изготвена от вещо лице И., според която въпросните молби подадени от името на подс.К. били подписани от нея. Значение в случая имат депозираните молби от подс.К. след 06.12.2006г до 13.12.2006г а именно тази с вх.№ 32720/11.12.2006г. по ч.гр.д. №8509/2006г за обезпечение на бъдещ иск по чл.45 от ЗЗД, молба с вх.№32551 от 07.12.2006г по гр.д.8478/2006г на ПРС  за обезпечение за бъдещ иск и молба вх.№32553 от 08.12.2006г по гр.д. 8499/2006г до ПРС за обезпечение / том 25, стр.51-67/. В тези молби е записано твърдението на подс.К., че дружеството „***“ ООД притежава акции в „***“ АД, на което дружество е и ***и с това твърдение подс.К. сезирала съда за неправомерните според нея действия на свид.Н. като поискала налагане на обезпечение по бъдещ иск.  Тези факти пряко сочат извода, че няма как правата по временното удостоверение за 32 000бр. акции, собственост на дружеството „Брейнсторм -2001“ да са били прехвърлени на твърдяната в този документ дата ***, което юридически и фактически да е довело до събрание на 02.12.2006г, когато дружеството Брейнсторм 2001 да е било освободено като ***на „***“ АД. Твърденията на подс.К. в депозирани до съда молби опровергават обстоятелствата, описани в посочените документи, свързани с изготвеното джиро и произтичащите от него на подс.Л. права, като най-вече опровергават обстоятелството джирото да е било съставено на посочената в него дата.

След оценката на обясненията на подс.И.Л. и съпоставката им с доказателствата, които съдът е приел за достоверни се установява, че доказателствата възпроизведени в този доказателствен източник не следва да се кредитират изцяло. Не заслужава доверие твърдението на подс.Л., че процесното джиро му е било показано лятото на 2006г месец юни-юли. Видно от описаните до момента доказателства това няма как да се е осъществило в посочения от подс.Л. момент. Подс.Л. разказва, че останалите документи му били дадени да ги подпише в офиса на ул. **** , в края на ноември или началото на декември когато все още бил в добри отношения със свид.П.С.. Последното се потвърждава от обсъдените по-горе доказателства, сочещи че съпътстващите джирото документи, представени в Окръжен съд С.са били съставени заедно с него, в периода от 06.12.2006г до 13.12.2006г. Твърдението на подс.Л., че незнае какво е подписал относно тези съпътстващи джирото документи съдът също не кредитира. Подс.Л. твърди, че към онзи момент когато документите му били дадени за подпис много се е бързало, което видно от останалите факти установени по делото това действително е било така. Това обаче не е попречило на подс.Л. да възприеме съдържанието на документите, установявайки, че в същите се твърдят обстоятелства, част от които не са се случвали в действителност, тъй като някои от тези документи се сочило, че се иска именно от него самия инициирането на конкретни събития на определени дати, което не е било истина.

Твърденията на подс.Л. за причината, поради която джирото е било съставено в негова полза съдът също не намира за доказани. Действително се установява, че през периода 2005- 2007г подс.Л. е предоставял големи парични суми на свид.П.С.и подс.М. К., произходът на които обаче по делото остава недоказан. Съдът не може да приеме за доказано, соченото от подс.Л. обстоятелство, че тези парични суми са лично негови, наследени от възходящи негови родственици.  Тези твърдения на подс.Л. не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Самият размер на паричните суми, за които подс.Л. твърди, че лично той е разполагал не съответства ни най-малко на стандарта на живот на същия. По делото се установява, че подс.Л. е работил за една средна за страната ни заплата и е бил назначен на обикновена работна длъжност в дружеството. Същият не е декларирал да е  придобивал някога подобна парична сума чрез наследяване. Същевременно притежавайки същата според твърденията му, през 2003г той закупил климатик за сумата 1524лв или общо задължение към Пощенска банка, кредитна сметка Евролайн, възлизало на 1878,34лв и било изплащано, разсрочено на 24 месечни вноски /том 7, стр.154,156,158/. Същата година на 01.07.2003г подс.Л. изтеглил и потребителски кредит в размер на 5000лв за текущи нужди с краен срок на издължаване 2006г. В документацията послужила за отпускане на потребителския кредит е посочено, че месечният доход на кредитоискателя Л. след облагане възлизал на 421,19лв, а на ***та му- 219, 40лв. От обясненията на Л. и представените от него документи става ясно, че същият разполагал и държал в дома си сума от около 1 600 000 лв., която до 2007г давал на части в заем на подс.К., по искане на свид.П.С.за „***“ АД.  Житейски нелогично е твърдението, че подс.Л., който имал нужда от парични средства на кредит за текущи нужди и за закупуването на климатик, разполагал междувременно с 1 600 000лв, които предоставял на части на подс.К., като представител на изпълнителния директор на „***“ АД, /том 5 стр.1296 от съд.дело/. Не се доказва, че лично подс.Л. изобщо някога е разполагал с тази парична сума 1 600 000лв. Не се доказва и върнатите според документите пари да са останали на разположение на подс.Л., както бил било редно, ако същите бяха негови. За върнатите пари подс.Л. казва, единствено, че ги съхранявал в дома си, тъй като нямал доверие на банките, но същите тези пари вече ги нямало.

Самият договор за заем и разписки, за приемане и предаване на парични средства намиращи се по делото, представляват диспозитивни документи, които отразяват волята на лицата, които са ги съставили. Същите сами по себе си отразяват изявлението на съставителя и не представляват доказателства за самия факт, който се твърди в това изявление. Още повече в случая се доказва, че личните данни на подс.Л. са били използвани от подс.К. за осъществяване на престъпление, за което подс.Л. е бил уведомен и характера на техните взаимоотношения поставя под съмнение така съставените помежду им диспозитивни документи. Последните не могат да свидетелстват със съдържанието си, че описаните действия са се осъществили в обективната действителност, тъй като доколкото възпроизвеждат изявлението на съставителя същото може да отразява всичко, което този съставител твърди.

За това, че подс.Л. е носил пари на подс.С., които й оставял, са налице твърдения в показанията на свид.И.Б., който казва, че лично е станал свидетел на такава случка. Тогава парите били донесени от Л. найлонова торба, заради количеството им и тези пари подс.К. прибрала в касата в офиса. Свид.Б. няма представа за размера на предадената парична сума. Съдът кредитира показанията на този свидетел като при оценката им е съобразен и факта, че свид.Б. е от групата свидетели около свид.Д.Н. и не би могло да се търси тенденциозност в показанията му подкрепяйки теза на срещуположната група лица. Чрез показанията си свид.Б. потвърждава факти, разказани от свид.П.С.и подс.Л., като същевременно свид.Б. е сред лицата, които били отстранени от работа по нареждане на П.С.след овладяване на дружеството на 13.12.2006г. Видно е че свид.Б. няма какъвто й да е личен интерес да съобщи тези обстоятелства, на които станал свидетел поради длъжността, която заемал на административен директор в акционерното дружество и офисът, в който се помещавал на ул.„***“, ползван често за срещи на ръководството.

Свид.М.Т., която работила като главен счетоводител в „***“ в базата на ул.“***“ №36 също разказва, че през 2005 год. е осчетоводявала документи за парични суми, постъпили от подс.И.Л.. Тези показания на свид.Т. потвърждават твърденията на подс.Л., свид.П.С.и свид.И.Б. сочещи предоставяне на парични суми от подс.Л. на акционерното дружество.

Съдът категорично не приема за достоверни твърденията на свид.П.С., че не разполага с информация Л. да е финансирал по някакъв начин **** АД или да е давал пари на заем. Същият свидетел твърди, че не е присъствал на такова нещо, но бил чувал, че между подс.М. К. и подс.И.Л. е имало финансови взаимоотношения. Това обаче противоречи на всички доказателства посочили каква е реалната роля на свид.П.С.при управление на акционерното дружество. В синхрон с всички останали доказателства по този въпрос свид.И.Б., административен директор в дружеството сочи, че  именно свид.П.С.управлявал паричните потоци в него, контролирал сключването на договори и плащането на контрагенти. Също така след прочитане на показанията на свид.П.С.от досъдебно производство този свидетел уточнява, че е възможно обв.Л. да е водил разговори с него по повод на това, че може да даде заем на дружеството, но последното свид.С.твърди, че не го е касаело до такава степен, че да го помни. Според показанията на свид.П.С.приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 от НПК подс.Л. е водил разговори лично със свид.П.С.и с подс.М.С., за това че може да даде заем на дружеството, когато е било необходимо. Тези прочетени по реда на чл.281 от НПК показания съдът кредитира, тъй като именно те кореспондират с останалите доказателства по този въпроС.Следва да се посочи също така, че по делото е налице разписка от 10.04.2007г за сумата от 275 000 лв., дадени на свид.С.от подс.Л., съдържанието на която и С.и Л. потвърждават. Според същата свид.С.получил от името на подс.И.Л. сумата от 275 000лв, за увеличаване на капитала на „***“ АД от името на свид.К. към момента когато свид.К. бил акционер в „***“ АД, притежавайки права върху 32 000бр акции, прехвърлени му от подс.Л.. Видно е от показанията на Ф.К., че същият както подс.Л. е придобил правата върху акции 32 000бр в капитала на „***“ АД от подс.И.Л. без самият той да се е ползвал от тези си права по какъвто и да е начин, като за това е бил убеден от своя роднина по сватовство- подс.Г.К. и всичко свързано около сделката било уреждано от свид.П.С., когото свид.К. дори лично упълномощил. За това увеличаване на капитала на „***“ АД свид.К. също бил уведомен от свид.П.С.. Това е единственото обаче, което свид.К. знае по този въпроС.За период от около пет месеца фактически свид.К. не извършвал лично и не желаел да извършва каквато и да е дейност във връзка с придобитите от него права, нито пък същия имал някакви конкретни очаквания като резултат от притежаването им. По този начин всъщност и той бил в услуга на чужд интереС.Такава роля практически изпълнил и подс.Л., установено от обсъдените до тук доказателства.   

От изложеното се установява, че подс.Л. действително е давал парични суми на подс.М. К. в голям размер, със знанието на свид.П.С.и поради доверието, което имал именно в П.С.. Не се доказва обаче конкретния размер на даваните суми, нито чия собственост са те, но категорично е ясно, че не са били собственост на подс.И.Л..

Подс.Л. изтъква факта за предоставянето на парични средства от негово име на акционерното дружество като мотив послужил му да се съгласи по-късно да придобие правата по временното удостоверение за 32000бр акции, което му гарантирало, че ще получи обратно всички дадени от него пари, ведно с лихва. Според подс.Л. правата върху акциите на „***“ АД му били предоставени в залог, като гаранция че ще му бъдат върнати парите, които е давал. Факт е, че правата по временно удостоверение №***са собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД, а не на „***“ АД. Също така дори и подс.Л. да е искал да обезпечи чрез получените права върху акции свое вземане, той по никакъв начин не се постарал да стори това както юридически следва да бъде изпълнено. Видно е още, че договорът за заем от 30.10.2005г представен от подс.Л. е бил сключен единствено с подс.М. К., която обаче е следвало да представлява изпълнителния директор „***“ ООД само заедно със свид.Д.Н.- обстоятелство видно от търговския регистър, който е публичен. Защо подс.Л. не се е погрижил за интересите си такива каквито ги описва според съда се дължи, на това, че същия се е грижил за личните интереси на свид.П.С.и подс.К., а не за търговските интереси на „***“ АД. Отново за лични интереси става въпрос и когато правата по временното удостоверение №***са били прехвърлени на подс.Л., който фактически изпълнявал това, което се поиска от него, а не това, което той е решил да стори.  Това, че подс.Л. е пренасял и доставял на подс.К. и свид.П.С.някакви парични суми с неясен произход, които били предназначени за дружеството „***“, категорично не доказва твърдения от подс.Л. мотив да се съгласи да получи на свое име правата по временно удостоверение №****, което е собственост на друго дружество. Дори и да се твърди, че тази разлика подс.Л. не направил, следва да се посочи, че според съда, тези парични суми не са били изобщо собственост на подс.Л. за да очаква същия да получи насреща каквото и да е обезпечение на негово име. Самият Л. заявява в обясненията си, че предоставените парични суми основно представлявали негови лични средства, но имал в годините и вземане на пари от други лица като заем. Това твърдение на подс.Л. частично потвърждава извода на съда, че той не е боравил със собствени средства. Също така за причината поради, която подс.Л. давал парични средства на дружеството „***“ АД от същия се сочи не само доверието, което имал спрямо свид.П.С., но и уговорките същите да му бъдат върнати с лихва, за което другата страна се съгласявала. Подс.Л. продължил да дава пари в заем и в момент, в който той вече срещал известни проблеми по връщането на предходни суми и изчислени върху тях лихви, които също претендирал. Именно на 10.04.2007г подс.Л. дал сумата от 275 000лв за увеличаване на капитала на „***“ АД, според твърденията на свид.С.и подс.Л., макар вече да не притежавал права върху акциите и в същото време да е очаквал връщането от представителите на „***“ на една не малка парична сума, което в крайна сметка така и не се случило. Всичко това показва липсата на отношение от страна на подс.Л. към въпроса за предоставените парични средства и тяхното връщане, както и липса на фактическа връзка между факта на предоставяне на паричните суми и факта на безвъзмездното получаването на предмета на престъплението без правно основание.  На практика скоро след като станал акционер подс.Л. лесно се съгласил и да прехвърли нататък притежаваните от него права върху акции на „***“ АД, отново изпълнявайки указанията на свид.П.С., основавайки се на безрезервното си доверие към него, за наличието на което твърди. Също така е видно, че подс.Л. не е запазил и нито един оригинален документ за паричните суми, които давал или му били връщани. Представените по делото документи са копия, заверени с оригинала от самия подс.Л.. Така описаните обстоятелства сочат, че подс.Л. всъщност е бил в услуга на чужди интереси, удобен в тази си роля, тъй като не възразявал срещу нищо, а просто изпълнявал указания. Дори и да е действал мотивиран от това да обезпечи по някакъв начин връщането на всички претендирани от него парични суми, той придобил правата по временното удостоверение без каквото и да е правно основание за това.

Така съставените документи, една част подписани от подс.Л., били веднага представени пред нотариус Н.Д. на 11.12.2006г, където били съставени преписи от същите, а на някои от тях били заверени подписите. Свид.Д. в показанията си потвърждава най-общо тези действия. Заверките били отразени във водения при нотариуса електронен общ регистър, вписванията в който към онзи момент извършвала свид.Р.З.- Д.. Свид.Д. казва още, че по закон имала задължението да разпечатва, подпечатва и подписва електронния общ регистър всеки ден, когато приключи работата, но на практика това не било възможно да се спазва всеки път, като по някога подписвала разпечатката на другия ден или дори по-късно. Свид.Д. разказва принципно как се осъществяват нотариалните процедури по заверка на подпис и препиС.Според показанията й след като лицето /клиент/ се подпише или потвърди подписа си, документът се оформя технически от техническия сътрудник, като нотариусът се подписва на щемпела, поставен върху документа. Относно заверка на преписи на документи, свид.Д. твърди, че винаги първо трябва да види оригинала на документа преди да завери препис от него. Свид.Д. казва, че копието на оригинала може да се създаде в кантората, а може и да се донесе от клиента заедно с оригинала.

В частност свид.Д. не си спомня кой се явил в кантората й, за да извърши тези нотариални действия, за които е последвала проверка от Икономическа полиция. Свид.Д. заявява, че не помни колко пъти е заверявала документи на Л., С./К./ и К. и  не помни кой се е явил точно в деня преди проверката пред нея, но същевременно тя заявява, че всичко свързва със свид. П.С., към който всички се обръщали, включително и тя самата, за да му каже какви документи иска да й се занесат, специално за сделката с покупко-продажбата на автомобили. Свид.Д. заявява, че помни именно свид.П.С.като фигура, а не другите, които присъствали и които според нея били подставени лица на С.. Свид.Д. заявява, че именно такова било впечатлението й за Л., К. и С., тъй като те били водени от П.С.и под негово ръководство те извършвали действия, към които С.ги насочва. Тези твърдения на свид.Д., се потвърждават от останалите доказателства по делото в същата насока- свидетелските показания според които фактическия ръководител бил именно П.С., а подс.К. изпълнявала единствено негови указания.

При съпоставката на документите- писмени доказателствени средства по делото и номерата от общия регистър за заверките им, се установява, че с един и същ номер- ***са регистрирани общо четири документа, като в общия нотариален регистър са описани само два от тях. Този номер са получили нотариалните заверки на книга за налични акции на търговско дружество и приложен към нея протокол от заседание на съвета на директорите от 2003г, джиро върху временно удостоверение №***и удостоверение от 10.07.2006г за вписванията по партидата на „Брейнсторм 2001“ ООД. В съдебно заседание на свид.Д. са й предявени тези документи, но причината довела до поставяне на един и същ номер от показанията й не се установява. Свид.Д. не може да обясни тези обстоятелства, като сама се оказва озадачена от същите.  

Относно печата върху първите два документа- книга за налични акции на търговско дружество и приложен към нея протокол от заседание на съвета на директорите от 2003г, свид.Д., не намира за правилно мястото на което печатът е положен, а именно в края на листа, там където няма нищо написано. Освен това свид.Д. обяснява, че това са два отделни документа, които принципно не би заверила заедно. Върху този щемпел /том 12, стр.231 гръб/ свид.Д. разпознава подписа си, но не и почерка в него, уточнявайки, че не тя попълва текста в щемпелите. Почеркът е разпознат от свид.Р.З.- Д., която е нанасяла текста в щемпелите, но тя също не може да обясни дублирането. Видно от описанието в нотариалния регистър /том 3, стр.790/ заверката се е отнасяла за препис на книга за налични акции на „***“ АД, но не и за протокола от заседание през 2003г, на гърба на който фактически щемпела е бил поставен.

Относно печата върху третия документ- временно удостоверение №***следва да се посочи, че същият е поставен от тази страна на документа където е било съставено и джирото с дата ***, но в нотариалния регистър подобно уточнение за вписано в документа джиро не фигурира. В него е отбелязано единствено, че се касае за заверка на препис на временно удостоверение №**, като това е отбелязано и върху самия щемпел и е посочено, че документа е предоставен от Г.Д.К.. Свид.Д. предполага, че дублирането на номерата се дължи на това, че много се е бързало, като в такива случаи описването на документите в регистъра се извършвало след като клиента си тръгне с тях.

Относно четвъртия документ носещ вх.№7822 от 11.12.2006г /л.244, т.12/  нотариус Д. не може да обясни как се случило това, като в случая е бил удостоверен препис от този документ, отново представен от Г.К., според текста в щемпела.

Установява се също така несъответствие между отразеното действие в нотариалния регистър под номер 7810/11.12.2006г, касаещо заверка на препис на протокол от извънредно събрание от 02.12.2006г /л. 236, т.12/. В регистъра се сочи, че е извършена заверка на препис, но върху документа е положен щемпел, който отразява, че е била извършена заверка на подписите положени върху документа.

Разминаване между документа и регистъра се установява и по отношение на документ, носещ вх.№7813/11.12.206г. Видно от същия /том 12, стр.250/ става въпрос за поканата до свид.Д.Н. от подс.Г.К. в качеството му на ****на *** АД, в която отказът на Н. да получи поканата е удостоверен от З.Д. и Ц.Б.. В нотариалният регистър обаче под същия номер е отразено, че са заверени подписи на протокол от извънредно общо събрание на съвета на директорите от 02.12.2006г. В регистъра е налице записване на извършена заверка на подпис на покана с тези реквизити като поканата на стр.250, том 12, но същото се отнася за вх.№ 7817 от 11.12.06 г.

Така установените факти въз основа на писмените доказателствени средства сочат, че извършените нотариални заверки на преписи на документи в случая, не могат да осъществят ролята си на свидетелстващ документ за същите действия. Тези множество несъответствия между номера, документи, самите документи и данните от регистъра сочат, че не са били спазени правилата за водене на служебния архив, по начин, който недвусмислено би установил действията, които действително са били извършени. Внася се съмнение в това, че правилата, за които свид.Д. разказва, че принципно спазва в работата си при заверка на подписи и преписи от документа в случая са били спазени. Действително се касае за много на брой документи, които са били представени при нотариус Д. и са били подпечатани и описани от нейния секретар и в такава ситуация технически грешки са възможни. Същевременно според съда предположението на свид.Д., че в случая се е бързало е основателно, тъй като за това говорят както грешките в общия нотариален регистър, така и останалите доказателства по делото, от които се установява, че е било въпрос на броени дни да се противодейства от страна на свид.П.С.и подс.К. на действията на свид.Д.Н., свид.И., свид.К., свид.Д. и свид.Д. довели до решение № 1202 от 12.12.2006г на СмОС и договор за продажба на 131бр МПС между „***“ АД и „***“. Не случайно още същия ден групата лица присъствала при нотариус Д. пътувала за гр.С.където документите били представени в окръжния съд в последните минути на края на работното за деня време. При това положение няма как да се приеме, че представените документи, чийто нотариално заверен препис свид.П.С.изискал са били огледани с нужната прецизност при преценката им дали същите представляват оригинал. Съвсем логично е възможните следи от подправка на инкриминираното джиро да не са били забелязани, както явно се е случило, щом препис на този документ макар и с дублиран номер все пак е бил издаден. Самият документ в оригинал липсва по делото, за да може същия да се сравни с показанията на свидетелите, които твърдят че са били наблюдавали неговата подправка. Същевременно обаче именно този документ се оказва с дублиран номер заедно с още други три на брой документа със самостоятелно съдържание, което съществено поставя под съмнение удостоверителната функция на нотариалната заверка. По тези съображения съдът счете, че оригиналът не е бил огледан с нужната прецизност, за която свид.Д. твърди, че принципно прилага в работата си.

Макар свид.Р.З. да твърди, че грешки в електронно водения общ нотариален регистър и дублиране на номерата не се случват, за разлика от хартиения такъв, то фактът на тези грешки описани по-горе не може да бъде отречен. Свид.Р.З. не може да обясни как се е стигнало до дублиране на номерата, но същата предполага, че именно тя е въвела в регистъра тези данни, макар да няма изобщо спомен за такъв случай. Няма как да не се обърне внимание и на факта, че дублирания номер 7822, всъщност се явява последния по ред номер от общия нотариален регистър поставен върху документ от сбора документи представени за заверка от свид.П.С., подс.К., подс.К. и подс.Л.  същия ден. Съвсем логично е точно дублирания документ, в случая процесното джиро върху удостоверение №***да е бил прибавен във вида си на копие по-късно при ****- свид.З., дори без да е бил огледан и преценен от нотариуса. За този извод съдът взема предвид показанията на свид.З., според които нотариусът проверява документа, без да слага каквито и да е печати върху него, без съответни отбелязвания, като единствено казва на секретаря за какво става въпрос по отношение на този документ– заверка, препис, заверка подпис, заверка съдържание. Едва тогава свид.З. слага щемпела за вида заверка и взема регистрационен номер от регистъра. В случая предвид допуснатите грешки няма никаква гаранция, че точно процесния документ е бил изобщо прегледан в оригинал от нотариуса сред множество на брой едновременно представени от посочената група лица документи. Нотариалната заверка на препис на временно удостоверение №***със съставеното на гърба му джиро обаче е безспорен факт, тъй като този документ е бил представен пред СмОС в търговско производство, приключило с решение № 1221 от 13.12.2006г по ф.д. 408/2001г, според което „***“ ООД и свид.В.И. са освободени от съвета на директорите без самата свид.Д.Н. и свид.В.И. да са запознати с такива обстоятелства. Безспорен факт е и това, че поставения подпис на свид.Д.Н. под джирото не изразява волята й, видно от описаните доказателства в тази насока. А са налице двама свидетели очевидци на действията от страна на свид.П.С.и подс.М. К., които конкретно за подс.К. / тъй като съдът е сезиран с обвинение само по отношение на нея/ сочат, че е извършвала действия по съставяне на неистински официален документ- джиро върху временно удостоверение №***ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБВИНЕНИЕТО СРЕЩУ ПОДС.Г.К.

 

Свид.Г. и свид.К. сочат, че в дните когато е било изготвено инкриминираното джиро това се случило в присъствието на подс.Г.К.. Няма причина съдът да не кредитира тези твърдения на свид.Г. и свид.К.. Същите кореспондират и с останалите доказателства, сочещи наличие на знание у подс.К. за така осъществилото се престъпление с предмет процесното джиро.

На първо място в тази насока са доказателствата сочещи каква е ролята, която всеки от тях е имал. В тази насока дори свид.Д. отбелязва ръководната роля на свид.П.С.и изпълнителската такава на двамата подсъдими, факт, който се потвърждава и от останалите изброени по горе в мотивите свидетели. Освен показанията в тази насока, са налице доказателства за изключително близките отношения между свид.П.С., подс.К. и подс.К. в друга насока. Подсъдимите К. сключили граждански брак през 2010г, но отношенията им с подобен характер според свидетелските показания датират много преди инкриминирания по делото период.  Що се отнася до свид.П.С.същият е близък родственик на подс.К., видно от приложените справки за роднински връзки по делото, както и предвид показанията на самия свид.П.С.. Доказва се, че и трите лица са работили в общ интерес и са свързани в дейността си чрез дружеството „***“ АД. Поради това съвсем логично е било присъствието на подс.К. в дните когато е било съставено подправеното джиро, още повече, че същият се е явил и пред нотариус Д. на 11.12.2006г и е бил удостоверен подписа му върху някои от представените тогава документи. Самата позиция заемана от подс.К. в дружеството „***“ АД е предпоставка, която предполага същият да е запознат с въпросите свързани с временните удостоверения на дружестовото, тъй като именно на него е било възложено да води акционерната книга. Подс.К. е знаел за така осъществилото се престъпление и това се доказва косвено и от така осъществилите се последващи неправомерни действия. Именно процесното джиро било поводът, довел до съставяне на документите, отразяващи стартирани и проведени процедури и въз основа на тях взети решения в посока крайния резултат – овладяване на дружеството „***“ АД от свид.П.С.и неговите доверени лица подс.К. и подс.К.. А тези документи за свикване на събрание и вземане на решение, в които документално е отразено, че  подс.К. е присъствал фактически се доказва, че са антидатирани.  В тази насока съдът кредитира и обясненията на подс.Л.

В хода на съдебното следствие в заседание от 07.09.2016г била назначена от страна на съда съдебно-почеркова експертиза /том 5, стр.1264/. Сред обектите на изследване са временно удостоверение № ***в том 12, стр. 234 и в том 9, стр. 108 относно положените подписи в тези документи от името на ****и изписания ръкописен текст в тези удостоверения под наименованието на документа, номера и години. Изследвана е и книгата за налични акции на ТД „***” – гр. с., в която са написани по ред на номерата всички издадени временни удостоверения на акционерите, като копие на акционерната книга се намира в том 9, стр. 103 - 104, том 12, стр. 230 и том 34, стр. 29 от досъдебното производство, относно ръкописен текст и подписите в нея и искане от И.С.Л. до Съвета на директорите на „***” АД в том 9, стр. 125 и том 12, стр. 251 от досъдебното производство, относно текста: „Получих на ръка на 13.06.2006 г., Г.Д.К. – *** на СД” и положения под текста подпиС.Експертизата установява, че ръкописния буквен и цифров текст, изписан в изследваните документи е копие на текст изпълнен от подС.Г.К., а подписите положени в същите документи са копия на подписи, изпълнени от подс.Г.К..

Съдържанието на някои от посочените документи съответства на събития, действително осъществили се, които не се оспорват от свидетелите по делото, както и от подс.Л., който е дал обяснения в тази насока. Такива събития са увеличаването на капитала на „***“ АД с парична вноска от 300 000лв, издаването на временото удостоверение №***на името на И.Л., с което се удостоверява, че подс.И.С.Л. е собственик на 32000броя поименни обикновени акции с право на глас на „***“ АД всяка с номинална стойност от по 10 лева на обща стойност 320 000 лева. В самото удостоверение е посочено, че акционерът е вписан в книгата на акционерите на дружеството под №***, което съответства на записа в акционерната книга. Друго поредно събитие което не се отрича да е било факт е издаването на временно удостоверение №***, с което се удостоверява, че Ф. М. де В Ф. К. роден на ***г в П., гражданин на П. е собственик на 32000бр. поименни обикновени акции с право на глас на *** АД всяка с номинална стойност от по 10лв на обща стойност 320000лв. Посочено е в същото, че акционерът е вписан в акционерната книга на дружеството под №** /том 25, стр. 45/, което съответства на записа в акционерната книга. Според експертизата почерка на записванията в акционерната книга е идентичен с този на подс.Г.К., което сочи, че той е знаел за така осъществилите се действия, описани в посочените документи и самият той удостоверил тези факти в самата акционерна книга.

Конкретно за придобитите от подс.Л. права по временно удостоверение №***знанието у подс.К. се извлича и от още един изследван в тази експертиза документ- искане от И.С.Л. до Съвета на директорите на „***” АД /том 9, стр. 125 и том 12, стр. 251 от ДП/. Установява се от експертизата, че подс.К. саморъчно написал върху това искане текста: „Получих на ръка на 13.06.2006 г., Г.Д.К. – *** на СД” и положил под текста подписа си.

Съдът кредитира обсъдената съдебно-графологическа експертиза, тъй като същата е изготвена от компетентно в научната област вещо лице, аргументирало подробно своето заключение и не възникват съмнения в неговата правилност.

По този начин се доказва, че подс.К. е проследил лично документираните от него събития в акционерната книга. Не се установиха доказателства обаче, които да подкрепят твърдението на прокуратурата, за това подс.К. да е бил склонен от страна на подс.М. К. да впише в акционерната книга неверните обстоятелства- това че подс.И.Л. е придобил качеството акционер като приобретател на временно удостоверение №**** за 32 000бр.поименни акции.  Според обвинителния акт  подс.К. бил склонен от страна на подс.М. К. да стори това, но не са изложени каквито и да е факти как точно се е осъществило склоняването от нейна страна и какви действия е осъществила тя в тази връзка. Доказателства в тази насока не са констатирани и от съда, още повече че се установиха доказателства сочещи друго лице като първоизточник на решенията за някои събития.

В обвинителният акт подс.К. е посочен като помагач на подс.К. при осъществяването на престъпление по чл.203, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, ал.1 от НК. Твърди се, че подс.К. издал временно удостоверение №**** и го предал еднолично на подс.К. като съзнателно не уведомил свид.Д.Н. въпреки, че бил запознат с уставите и на двете търговски дружества в качеството си на *** на съвета на директорите. Съдът счита, че с така описаните фактически действия не са доказани, поради което не може да се приеме, че подс.К. е съучастник на подс.М. К.. Така описаните действия на подс.К. в обвинителния акт действително биха могли да се определят като улесняващи подс.К. в изпълнението на престъплението, ако извършвайки ги подс.К. е знаел какви действия ще осъществи подс.К. с този документ. Според съда обаче не се установява кога и дали изобщо подс.К. е дал издаденото от него временно удостоверение №**** на  подс.К.. Липсат доказателства за общност на умисъла помежду им.

Установява се, че капиталът на „***“ АД бил увеличен след внасяне на паричната сума от 300 000лв с тази цел, по сметка на същото дружество, с което дружеството „***“ ООД придобило право да получи още 30 000бр акции всяка с номинал от 10лв. По силата на устава на акционерното дружество, чл.24 от същия, „Срещу направените вноски за сметка на записаните акции, акционерите получават временни удостоверения, подписани от *** на съвета на директорите. На един акционер се издава едно временно удостоверение за всички записани акции“. Такова представлява именно удостоверение №***., което е следвало да бъде издадено веднага след като са направени вноски за сметка на записаните акции от „***“ ООД. Това задължение **** на съвета на директорите подс.К. изпълнил според датата в документа още на ***, тъй като такива са били и задълженията му и този факт, описан в удостоверението не се оборва от другите доказателства.

Ако се допусне хипотезата, че временното удостоверение е било връчено на подс.М. К. към онзи момент, то излиза, че подс.Г.К. не е спазил изискването да връчи удостоверението на подс.К. и свид.Н., до колкото тогава и двете представляват дружеството акционер само заедно и на един акционер се издава едно временно удостоверение. Няма как да се приеме обаче, че към онзи момент, ако е връчил удостоверението единствено на подс.К., нарушавайки устава, е знаел каква злоупотреба тя ще осъществи в бъдеще с този документ, за която той да е желаел да я улесни. Посочената хипотеза от страна на съда е недоказана, доколкото липсват доказателства изобщо подс.Г.К. да е давал временното удостоверение на подс.М. К.. Тази хипотеза е описана в мотивите единствено за пълнота на анализа, предвид инкриминирания период на престъплението, посочен в обвинителния акт, който включва и датата ***.

От фактите по делото не се установява подс.К. да е получавала издаденото от подс.Г.К. временно удостоверение №***за правата на „***“ ООД и акциите, които това дружество притежава в „***“ АД. Фактът, че тя е изписала джирото на гърба му през приетия от съда за доказан инкриминиран период не сочи, че това временно удостоверение изобщо е било в нейно владение. Не се установява и от свидетелите очевидци- Г. и К. кой е представил в онзи момент на местопроизшествието това временно удостоверение №**** върху което е било съставено процесното джиро. От страна на свид. Г. се твърди, че е било изготвено ново временно удостоверение след като друго старо такова е било унищожено. Доказа се по делото, че подписът върху временно удостоверение №***е копие на подпис на подс.Г.К., според заключението на изготвената в съдебното следствие екпертиза. Не се сочат обаче от страна на свидетеля Г. каквито и други обстоятелства свързани с изготвянето на това ново временно удостоверение, за което се твърди, а именно как е било изготвено и от кого. По този въпрос е налице непълнота в показанията на свидетеля,  още повече от показанията на свид.Г. не се установява каквото и да е било участие на подс.Г.К. към изготвянето на това т.нар. от нея „ново временно удостоворение“. Действително временното удостоверение, върху което е изготвено джирото носи подписа на подс.Г.К., но не се установява кога е бил положен този подпиС.Следва да се посочи, че е налице твърдение от страна на свид.Г., че джирото е било писано повече от веднъж, което се налагало поради допускани от подс.К. грешки, но не се споменава дали за всеки път е било съставяно ново удостоверение или са използвани негови копия. Свид.Й.К. от своя страна сочи в показанията си, че подс.К. е бил съпричастен към изготвянето на документ на местопроизшествието, но това е бил документ свързан със съвета на директорите. От така събраните доказателства остава недоказано по несъмнен начин кое е това „ново временно удостоверение“, за което споменава свид.М. Г. и какъв е механизма на съставянето му, поради което съдът не приема за доказано временно удостоверение №***да е било изготвено тогава когато е съставено процесното джиро.

Тук отново следва да се уточни становището на съда, че джирото е било съставено едва след постановяване на съдебното решение от 06.12.2006г за вписване на нови обстоятелства по партидата на търговско дружество „***“ - изключване на подс.М. К. като *** в „***“ ООД и освобождането й като *** на същото дружество. Това била причината да се предприемат такива действия от страна на свид.П.С.и подс.К., които да възвърнат функцията си даваща им контрол при управлението на акционерното дружество чрез участието на „Брейнстром- 2001 ООД като главен акционер. Този извод на съда се основава на  показанията на свид.Г. и свид.К., които съдът приема за достоверни в по-голямата им част, тъй като същите кореспондират с останалите писмени доказателствени средства по делото- документи за проведени процедури и действия съобразно търговското законодателства на страната.

В подкрепа на извода на съда, че не се доказва по несъмнен начин временно удостоверение №***да е било съставено след 06.12.2006г е необходимо да се посочат и следните факти: В показанията си свид.Г. твърди, че на местопроизшествието – офисът на „***“ в гр.П., ул.*** е имало старо временно удостоверение, което е било с три подписа, вероятно тези на Д.Н., М.С.и Г.К.. Свид.Г. сочи, че това временно удостоверение било унищожено от свид.П.С.и било изготвено ново временно удостоверение, на гърба на което свид.С.продиктувал текстът, който подс.М.С.написала на ръка. Тези твърдения съдът кредитира частично, тъй като не се доказва по категоричен начин процесното джиро да е било изготвено върху съставено в онзи момент ново временно удостоверение.

Видно от завереното копие на акционерната книга, преди временно удостоверение №***било записано временно удостоверение №**** за 2000бр поименни акции на „***“ ООД. В графа прехвърляне на номер към това удостоверение е посочено, че същото е анулирано и е издадено временно удостоверение №****. Видно от последното то отразява както броя на акциите от предходното удостоверение, така и новите записани такива 30 000бр или общо 32 000бр. Твърди се от свид.Г., че е било унищожено  старо удостоверение, съдържащо три подписа. Видно от оригинала на временно удостоверение №***/том 3, стр.61/, същото действително съдържа три подписа – два на лицата представлявали изпълнителния директор „Брейнсторм -2001“ ООД и един на *** на съвета- подс.Г.К.. В него обаче е посочено, че „***“ ООД е собственик на 1000бр поименни обикновени акции с номинална стойност от 10лв всяка. Обяснението на тази разликата в броя на акциите, при все че това е оригинален документ, се съдържа в показанията на свид.М.И.. Този свидетел обяснява, че временно удостоверение №***е било съставено в два абсолютно еднакви екземпляра от по 1000 акции, като М. К. държала едното удостоверение, а Д.Н. като наследник на *** си държала другото – именно това предадено в оригинал от свид.М.И. по делото. Свид.И. обяснява, че този подход на съставяне на две удостоверения всяко отнасящо се за половината записани акции, собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД било възприето от съображения за сигурност. Изглежда, че тази предпазна мярка е имала нужния ефект, тъй като по делото е налице второ временно удостоверение №**** с различно съдържание, напълно несъответстващо на оригинала- това, което е било представено пред Окръжен съд с., находящо се в том 12 от ДП. Очевидно е, че в това временно удостоверение, находящо се в том 12, представено пред Окръжен съд с., са вписани неверни обстоятелства, тъй като към 2003г свид.Д.Н. не е била *** на „Брейнсторм -2001“ ООД макар името й да фигурира в удостоверението. Такъв е бил ***ът й- И.Г. ***, който  починал през 2005г. След като еденият оригинал на истинското временно удостоверение №***е бил в свид.Д.Н. и свид.М.И., е ясно, че подс.М. К. не е разполагала с него в момента когато декември 2006г са били подготвени документите, представени в Окръжен съд с.. За проследяване броя на записаните акции обаче същото е било нужно, поради което било съставено временно удостоверение с невярно съдържание №****, върху което е налице копие на подпис на подс.Г.К., видно от заключението на съдебно-графологическата експертиза /том 5 стр.1264/. За тези факти съдът не е сезиран с обвинение за извършено престъпление от страна на прокуратурата, но няма пречка същите факти да бъдат оценени от съда като обстоятелства, които описват в каква обстановка от документална гледна точка е битувало юридическото лице „***“ АД. Всичко това сочи най-малкото некоректно водена и ползвана документация в частен интерес и има значение при оценка на доказателствата по делото и формирането на вътрешното убеждение на съда.

От изложеното се установява, че свид.Г. е станала свидетел на унищожаване на временно удостоверение №****, отнасящо се за 1000бр поименни акции, което се доказва, че е било издадено назад във времето. Същевременно свид.Г. казва, че е било съставено ново временно удостоверение. Макар тя да сочи, че върху това съставено тогава ново временно удостоверение е било изписано процесното джирото е напълно възможно това новото временно удостоверение, за което разказва да не е било №****, а да е представлявало, представеното пред Окръжен съд с., удостоверение №***за 2000бр акции, в което е допусната очевидната фактическа грешка  - вписване на името на Д.Н., която към 2003г е нямала каквото и да е отношение с „***“ ООД. Факт е, че такова удостоверение е било необходимо за комплекта документи, който е придружавал заявлението на подс.М. ***. Факт е, че същото е представено в Окръжен съд С.като заверен препис от нотариус Д. с №*** Факт е и че съдържанието на този заверен препис не съотвества на оригинала по делото в том 3 от ДП и носи очевидни фактически грешки в текста- твърдения които не съответстват на действителността. Всичко това доказва, че това временно удостоверение №****  в том 12, стр.233 от ДП е било изготвено по повод джирото съставено върху временно удостоверение №***и с цел да се приложи към внесените по късно документи по търговското дело.

При тази съображения съдът не намира да са налице достатъчно доказателства, които да сочат по несъмнен начин подс.Г.К. като помагач на подс.М. К. при изпълнение на престъплението от нейна страна, с каквото твърдение от страна на прокуратурата същият е бил предаден на съд.

При анализа на доказателствата съдът се доверява на заключенията на вещите лица по назначените на досъдебното производство почеркови експертизи протокол №350 от 02.06.2007г /том 10, стр.164/ графическа експертиза от 20.05.2009г, /том 34, стр.187/, графическа експертиза от 03.07.2008г /том 25, стр.112/, графическа експертиза от 06.07.2008г /том 25, стр.120/, както и от заключението на назначената в хода на  съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза /том 5/. Тъй като вещо лице С.И. починал,  в хода на съдебното следствие същият е бил заменен от вещо лице С., който потвърдил експертните заключения на И.. Тези експертни заключения за изготвени от компетентни лица, като същите са пълни и аргументирани и не възникват съмнения в тяхната правилност.

Съдът кредитира и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза от три вещи лица том /33, стр.6 от ДП/, тъй като същата е изготвена от компетенти лица в тази научна област.

 

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

По обвинението срещу:

подС.М.К.С.за престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК и срещу подС.подС.И.С.Л. за престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1, от НК

подС.Г.Д.К. за престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК

Изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се изразява в извършване от длъжностното лице на действия на разпореждане с поверените му чужди пари, вещи или ценности в свой личен или чужд, личен или колективен интерес, без да има право за това. Временното удостоверение №**** е ценна книга, която материализира права. Същото е собственост на „Брейнсторм 2001“ ООД до 06.12.2006г и остава собственост на „Брейнсторм 2001“ ЕООД след тази дата. Това временно удостоверение като ценност по смисъла на чл.201 НК е чуждо за подс.М. К., в случая когато тя не действа заедно със свид.Д.Н. като представители на „***“ ООД, съобразно с предназначението на същото. Разпореждането с поверената ценност е било осъществено единствено по волята на подс.К. в полза на подс.Л.. В случая деецът  превръща държането на имуществото от името и за сметка на организацията собственик, във владение за себе си, като отнема възможността на собственика „Брейнсторм 2001“ ООД да се ползва от имуществото, а чрез определени действия се разпорежда в полза на друго физическо- подс.Л. без да има право за това. Субективната страна на изпълнителното деяние се характеризира с това, че деецът извършва действието на своене със съзнанието, че това действие представлява посегателство върху имущество, което му е било поверено за пазене или управление, поради което и в резултат на разпоредителните действия юридическото лице по чл. 93, ал.1, б. "б" НК търпи щети, а деецът или третите лица, на които се предава имуществото го получават без правно основание и това става окончателно и безвъзмездно, при отсъствие на каквото и да е намерение имуществото да се върне или замести.

Годен субект на това престъпление обаче може да бъде само длъжностно лице, каквато подс.М. К. след решение №1184/06.12.2006г на СмОС по ф.д.256/2001г вече не е за всички трети добросъвестни лица. По делото липсват доказателства, подс.К. да е била уведомена за решението взето на 28.11.2006г на общото събрание на „***“ ООД. Същото макар да не е било вписано в търговския регистър е породило правен ефект тъй като решенията на общото събрание, касаещи промяна в персоналния състав на съдружниците, както и решения за избора и освобождаването на ***, във вътрешните отношения между съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица /Решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева/. В този случай конститутивният ефект на вписването се запазва по отношение на крайния окончателен правен резултат, а не за всички последици на така взетото решение. Липсват убедителни доказателства обаче, че подс.М. К. е била уведомена за това решение от 28.11.2006г към тази или след тази дата. В случая съдът не може да приеме за доказано, че подс.К. е била уведомена за дневния ред на това събрание, макар да са налице покани отправени до нея, в които се сочи, че същата е отказала да ги получи. По настоящото дело трайно се установява незаконосъобразна практика да се съставят документи неотговарящи на твърденията в тях, поради което съдържанието на тези покани съдът също поставя под съмнение, още повече че свидетелите по същите се споменават и в документите по делото и във свидетелските показания,  като лица имащи общи интереси с тези на свид.Д.Н.. По тази причина не се доказва по категоричен начин, че подс.К. е знаела за решението от 28.11.2006г, с което е била освободена като *** и *** в Брейнсторм ООД, преди същото да е било вписано в търговския регистър. Същевременно обаче от доказателствата се установи, че инкриминираните действия по съставяне на джирото са били осъществени след 06.12.2006г. Тогава вписването на новите обстоятелства е било вече факт и не е съществувало каквото и да е съмнение, че подс.К. е изгубила качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, което е станало известно за всички трети лица.

Тъй като качеството длъжностно лице е задължителен елемент от субективна страна на състава на престъплението, липсата му води до несъставомерност на осъщественото деяние от страна на подс.К.. Действително съгласно Решение № 81/85 год. на ОСНК и Р. № 390/85 год. на II н. о., длъжностното лице носи наказателна отговорност за длъжностно присвояване по чл. 201-205 от НК и тогава, когато е освободено от длъжност, но не изпълни задълженията си да отчете връчени в това му качество и поверените му за пазене или управление стоковоматериални ценности, а след издаване на заповедта за уволнението му се разпореди с тях като със свои. В конкретния случай тази съдебна практика не може да бъде приложена, тъй като не се събраха доказателства, които да установят дали и кога е било връчено на подс.М. К. временното удостоверение №****, Обстоятелството, че с решение №729 от 21.01.2009г на Апелативен съд гр.П. /том 3, стр.701/ са отменени решенията взети на 28.11.2006г на Общото събрание на съдружниците на „Брейнсторм 2001“ ООД гр.С.не променя извода за липса на длъжностно качество у подс.К. след тази дата, тъй като това съдебно решение действа занапред.

Наличието на качество длъжностно лице е необходимо единствено за извършителя на престъплението, а не й за неговите съучастници под формата на подбудители и помагачи. В случая подс.Г.К. и подс.И.Л. са привлечени към наказателна отговорност и предадени на съд за това, че са улеснили осъществяването на престъплението от неговия извършител –подс.М. К.. Подбудителите и помагачите, съучастници на извършителя носят наказателна отговорност единствено ако извършителя осъществи престъплението, за които те са съдействали с поведението си като негови съучастници в съответни форми или ако поведението им осъществява състав на самостоятелно престъпление. В случая не е рализирана нито една от тези възможни хипотези, при които съучастниците под формата на помагачи биха могли да понесат наказателна отговорност.

От изложеното се установява, че действията на подс.К. не съставляват престъпление по основния състав на чл.201 НК и неговите квалифицирани такива, поради отсътствието на задължителен признак от състава на престъплението. След като извършителят на престъпленинето, не го е извършил, съобразно всички признаци на състава на престъплението, то няма как да се търси наказателна отговорност от предадените на съд негови съучастници под формата на помагачи.

По тази мотиви съдът призна за невинни подсъдимите М. К., Г.К. и И.Л. в извършване на престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр чл.201, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК.

Тук следва да се посочи безусловното законообосновано и принципно теоретично правило, изцяло споделено в трайната съдебна практика, че обвинителния акт е единственото средство, чрез което прокурорът определя рамките на предмета на доказване, който ще се изяснява в съдебното следствие. Съдът разглежда делото само във фактическите и юридически предели, описани в обвинителния акт и само срещу лицата привлечени като обвиняеми и предадени в това им качество на съд. Не може съдът с присъдата си да се отклони съществено от фактическите положения и юридическите предели описани в обвинителния акт, защото би допуснал съществено процесуално нарушение /Решение №206 от 2002г, II н.о. на ВКС, Решение №157 от 2006г, I н.о. на ВКС, Решение №65 от 2006г., I н.о. на ВКС/. Ако констатирано от съда в рамките на делото престъпление не е било инкриминирано в обвинителния акт за него не може да бъде постановена присъда /Решение № 441 от 2008 на IIIн.о. на ВКС/. Съдът не е обвързан от правната оценка на прокурора /Решение № 214 от 2010г на I н.о ВКС/ и в рамките на предявените с обвинителния акт факти, без са ги изменя съществено, може с присъдата си да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление /Решение № 526 от 2003 на Iн.о. на ВКС, Решение №86 от 2000г. на II н.о. на ВКС, Решение  № 273 от 2000 на III н.о. на ВКС, Решение №16 от 2004г на I н.о на ВКС /. По този начин съдът не излиза рамките на претендираното от прокурора обвинение, тъй като от фактическа страна преквалифицирането на деянието става при същите факти, а от юридическа страна не се прилага по-тежка от посочената в обвинителния акт правна квалификация на престъплението.

Оправдателна присъда може да бъде постановена само когато стореното от дейците не може да бъде субсумирано под друг, еднакво или по леко наказуем, престъпен състав, изводим от фактическата рамка на обвинението, а не и само по посочената в обвинителния акт, правна квалификация на деянието. /Решение № 209 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 487/2013 г., I н. о./. След като съдът отхвърля първоначалното обвинение е длъжен, по силата на чл. 304 НПК, да се произнесе дали деянието не съставлява друго престъпление /Решение № 566 от 12.09.2007 г. на ВКС по н. д. № 237/2007 г., I н. о/. Константна е съдебната практика, че ако описаните в обвинителния акт факти навеждат на друго престъпление, с друга правна квалификация, деянието може да се преквалифицира от съда с присъдата и без да е налице изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, когато се касае за същото, еднакво или по леко-наказуемо престъпление съобразно посоченете в обвинителния акт факти.

В случая фактическата рамка на обвинението сочи, че подс.М. К. върху временно удостоверение № **** издадено от „***” АД – гр. с., на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „**** и текст „***и:”, като е съставила неистински официален документ по смисъла на чл.93 т.6 НК, а именно – подпис на джиро от името на Д.К.Н., в качеството й на *** на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. С.върху временно удостоверение № **** придавайки вид на документа, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., с цел този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № **** от капитала на „***” АД.  Не се доказа подс.К. да е пренесла подписа на свид.Д.Н. самостоятелно, но се доказа, че тя е взела участие в техническите действия послужили за това пренасяне и неговото оформяне с цел да се придаде вид, че подписът е положен собственоръчно от свид.Д.Н. и разпореждането с временното удостоверение е извършено и от другия *** на „Брейнсторм -2001“ ООД към датата посочена в джирото. При решаване на въросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК съдът намери, че изложените в обвинителния акт така описани по-горе факти сочат извършено от подс.М. К. деяние, което е било извършено от нея виновно. Същото според съда съставлява престъпление с правна квалификация по чл.212, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 НК, което е еднакво наказуемо като това, за което подс.М. К. е била предадена на съд с обвинителния акт.

За пълнота следва да се посочи, че описаните факти не сочат да е било осъществено престъпление по чл.206 от НК. За да е налице такова престъпление следва имущественият предмет да е бил във фактическа или разпоредителна власт на субекта на престъплението на правно основание, по силата на което деецът държи временно вещта, като дължи нейното връщане или трябва да се разпореди с нея по определен начин. При обсебването вещта се намира у дееца, но не противоправно. От фактите по делото описани в обвинителния акт не се установява кога, при какви обстоятелства и кой е предоставил на подс.М. К. временно удостоверение №**** за краткия период от време когато е съставила на гърба му процесното джиро. Не се доказва да й е било връчвано това удостоверение по-рано в качеството й на длъжностно лице, когато е имала такова, както и не се доказва да й е било връчвано впоследствие от собственика „***“ ЕООД, когато подсъдимата е изгубила специалното си качество. Сигурно е обаче, че подсъдимата е написала текста на джирото на гърба му и се е подписала върху него, което не сочи, че изобщо го е държала в някакъв момент в себе си, освен в момента на фотокопирането, за който разказват свидетелите, което не сочи придобиване на вещта на правно основание. Това държане в този момент е било противоправно, тъй като същото не е било предоставено от собственика. Нерегламентираният достъп до вещи не означава, че те са предоставени за владение или пазене /Решение № 327/99 год. на ВКС ІІ н. о./. По тези мотиви действията осъществени от подс.М. К. не изпълват състава на престъпление по чл.206, тъй като достъпът на подс.М. К. до временното удостоверение е бил нерегламентиран и не може да се приеме наличие на правно основание за владеене или пазене на предмета на престъплението. Не се доказва твърдението на прокуратурата, че временно удостоверение №**** било издадено от подс.Г.К. в присъствието на подс.М.С.и подс.И.Л.. Липсват убедителни доказателства, които да оборват посочената в документа дата на съставянето му. Факт е, че за издаденото временно удостоверение свид.Д.Н. не е била уведомена, с което подс.Г.К. е нарушил устава на *** АД, но не се доказва с каква цел подс.К. е сторил това, нито дали той е държал междувременно този документ в себе си или го е държал някой друг.

                Описаните факти в обвинителния акт относно деятелността на подс.М. К. се субсумират под състава на престъплението по чл.212, ал.2 от НК, като основен текст. Налице са и съответни квалифициращи обстоятелства - особено големи размери и обстоятелства сочещи, че документната измама представлява особено тежък случай. Срещу тези обстоятелства подс.К. се е защитавала, тъй като същите са й били вменени при привличането й в качеството на обвиняем, а от възможността да участва в съдебната фаза на процеса пред първа инстанция и да упражнява правото си лична защита подс.К. се е лишила сама, по своя воля и желание.

По своята правна същност съставите на чл.212, описани в ал.1 и ал.2 от НК представляват два основни състава на едно и също по вид престъпление, като и в двата случая се засягат едни и същи обществени отношения и в резултат на деянията настъпва една и съща последица- прехвърляне на имущество без правно основание на физическо лице /Постановление №8/1978г по н.д.№5/1978г на пленума на ВС/. Тези форми на документната измама не са функционално обвързани и могат да бъдат осъществявани самостоятелно, какъвто е и настоящия случай. Документната измама в двете й форми представлява сложно престъпление, което включва основните особености на обикновената измама и на изпълнителните деяния на някои от документните престъпления.

В настоящия казус предмет на престъплението по чл.212, ал.2 НК е чуждо движимо имущество- временно удостоверение №***за 32 000бр акции, собственост на юридическото лице „***“ ООД с номинална стойност 320 000лв. Временното удостоверение  представлява ценна книга на заповед. Същото се издава срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции, която имуществена вноска в капитала на „***“ АД в случая се равнява на 320 000лв. Собственикът на временното удостоверение има право на основание чл.167, ал.2 от ТЗ да получи срещу него акциите, издадени от акционерното дружество, като до издаването им упражнява и всички останали права, които произтичат за акционера – чл.181 от ТЗ /Решение № 292 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2003 г., II т. о./. Временното удостоверение замества акцията и представлява поименна ценна книга от категорията на заповедните, както и има удостоверителна функция за членството на посоченото в това удостоверение лице в съответното АД. /Решение № 1024 от 12.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 289/2005 г./ Предвидена е еднаква процедура за прехвърляне на акции и временни удостоверения – тази по чл.185, ал.2 от ТЗ- с джиро. Джирото представлява едностранна сделка, по силата на която носителят на субективните права /джиранта/ в случая „***“ ООД към ***, представлявано от двама ***и само заедно се замества от джиратаря – подс.Л. в инкорпорираните във временното удостоверение №****  членствени права. Джирото има транслативно действие и му е присъща формална легитимационна функция, която се налага от изискването за правна сигурност в търговския оборот. Собствеността върху ценната книга се прехвърля чрез джиро по деривативен начин. За да има действие спрямо дружеството, джирото трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери. /Решение № 14 от 25.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 524/2009 г., I т. о., ТК/.

                Документът, чрез който се предоставя възможност на подс.И.Л. да получи чуждо движимо имущество е джиро, съставено и подписано едиствено от подс.М. К., в момент в който същата не е била длъжностно лице. От наказателно правна гледна точка инкриминираното джиро има белезите на  неистински официален диспозитивен документ по смисъла на чл.93, т.6 НК. Същото представлява конкретно формално изявление в писмена форма, отразяващо воля на издателя и пораждащо права и задължения. Джирото е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като е от компетентността на ***ите на търговското дружество „***“ извършването на облигационни или търговски сделки с него, а тези ***и имат качоството на длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, тъй като са извършвали ръководна работа в юридическо лице. Също така за джирото е установен и определен ред и форма на издаване. Инкриминираното джиро представлява неистински документ, тъй като на същото е предаден вид, че е издаден от представляващите юридическото лице „Брейнсторм 2001“ ООД ***и- подс.М. К. и свид.Д.Н., чиито действия в това им качество пораждат правни поледици само ако са осъществени заедно, като в действителност същото е било съставено единствено от подс.М. К. в нейно  лично качество, когато тя вече не притежавала качеството на длъжностно лице, което да има правомощия с действията си да управлява активи на юридическото лице. В тази ситуация авторът на изявлението –подс.М. К. действително е положила своя подпис под същото и макар изобщо да е нямало качествата посочени в документа тя не заблуждава за личността си. Подс.М. К. в случая не се прикрива зад чужда личност. Съответно в тази насока няма неистина относно авторството. Липсата на компетентност у К. в случая ще лиши документа от правна валидност, но същевременно е елемент от измамата, въз основа на която се създава възможността физическото лице- подс.Л. да получи чуждо движимо имущество.

         Подписът на свид.Д.Н. обаче не произхожда от нея. Авторът на изявлението не е идентичен с автора на подписа свид.Д.Н.. Изявление с подобно съдържание се доказа, че свид.Д.Н. не е правила и не е възнамерявала да прави. Този факт сочи, че така създаденото джиро от подс.К. е неистински документ, тъй като му е придаден вид, че произхожда от свид.Д.Н., без самата тя да го е подписвала, като подписът на Д.Н. е безусловно необходим елемент, доколкото се касае за собственост на юридическо лице представлявано от двамата си ***и само заедно. Действията по съставяне на инкриминирания документ подс.К. осъществила като върху временно удостоверение № ****., издадено от „***” АД – гр. с., на основание чл.167 ал.1 ТЗ, собственост на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., на основание чл.187 ал.2, вр. чл.185 ал.2 ТЗ, е съставила следния текст: „С настоящото джиро се прехвърлят от „Брейнсторм 2001” ООД 32 000 бр. поименни акции от капитала на И.С.Л., ЕГН **********” с посочена дата „**** г.” и текст „***и:”. Този текст е бил съставен от подсъдимата с ясните представи за това, че  на същият ще бъде предаден вид, че е подписан и от свид.Д.Н.. Показанията на свид.Г. и свид.К. сочат участие на свид.П.С.при изготвянето на инкриминирания документ джиро. Тези показания съдът кредитира, но след като е обвързан от рамките на обвинителния акт, с който е бил сезиран, предвид конституционно регламентираното право на органите на прокуратурата да привличат към отговорност лицата извършили престъпление, не следва да се прави анализ в тази насока. Видно от показанията на тези свидетели участието на подс.М. К. в изготвянето на инкриминираното джиро се състои освен в изписването на теста със съответната измамлива цел, още и във фотокопиране на документа, върху който е бил поставен изрязания истински подпис на свид.Д.Н. и в заличаване на краищата на същия подпис с коректор, по който начин подписът е бил пренесен отново чрез копиране без да се забелязват следи от това. В тези действия подс.К. участвала и чрез тях е бил придаден вид че подписът е собственоръчно положен от свид.Д.Н.. Тъй като тези действия по своя характер са съвсем обикновени изпълнението им е възможно и от лица без каквито и да е технически или други специални познания. По този начин подс.К. е извършила действия, които пряко са допринесли за съставяне на джирото, чийто автор не е свид.Д.Н. така както се твърди в него, независимо дали е сторила това сама или не. Нейното участие се изразява в действия, които са елемент от изпълнителното деяние и водят до настъпване на съставомерния резултат. На документа бил предаден вид, че е издаден по надлежния ред и подписан саморъчно от свид. Н., като целта била този документ впоследствие да бъде използван като доказателство за извършеното разпореждане с временно удостоверение № **** Както по ал. 1, така и по ал. 2 на чл.212 от НК, документът е средство за въвеждане в заблуждение, поради което съставянето и ползването му трябва да предхожда или поне да съпътства получаването на чуждо имущество. По този повод, в Решение  № 173/77 год. на І н. о. ВС е изразил категоричната си позиция, че не може да има документна измама по чл. 212, ал. 2 НК, когато общественото имущество е получено без правно основание преди съставянето на документа с невярно съдържание, неистински или преправен документ. В случая имуществото е получено след съставянето на неистинския документ поради транслативният ефект на джирото, представляващо едностранна сделка.

Действията си по чл.212, ал.2 от НК подс.К. осъществила в гр.П. в офиса на „***“ АД на ул.***. В хода на съдебното следствие прокурорът повдигнал ново обвинение като изменил съществено обстоятелствената част по отношение на мястото където е било извършено престъплението - от гр.С.на гр.П.. Налице е надлежно изменение на обвинението, след като основание да стори това прокурора установил в хода на съдебното следствие и не се касае за други факти извън тези описани в обвинителния акт. Тези действия на прокурора са допустими  след промяна на закона с ДВ бр.32 от 2010г, по отношение разпоредбата на чл.287 на НПК, тъй като с тази промяна е отпаднало изискването това изменение на обвинението да е допустимо само за новооткрити на съдебното следствие обстоятелства. Поради това съдът е приел изменението на обвинението и квалифицирал именно тези факти, щом същите се доказват по делото.

По делото се доказа още, че изпълнителното деяние на престъплението е било осъществено от подс.К. в периода от 06.12.2006г до 13.06.2016г. Така посочения период от време съдът прие за доказан съобразно конкретните особености на предмета на престъплението, отличаващ се с неспецифични правни характеристики и действие. Транслативният ефект на джирото е възможно да не придобие материален смисъл и да остане напълно неизвестен и за собственика му и за всяко друго лице ако не бъде оповестен, което фактически е било осъществено с решение №1221 от 13.12.2006г. на с.ски окръжен съд.

Липсата на оригиналния документ, върху който е било съставено неистинското джиро не се приравнява на липса на елемент от състава на престъплението. За същото свидетелства наличното  по делото заверено от Окръжен съд С. копие на временно удостоверение №****, на гърба на който е видно съставеното неистинско джиро и щемпела за нотариална заверка на преписа с №7822 от 11.12.2006г. Съдебната практика приема, че копията на документи представляват годен предмет на документно престъпление, тъй като същите носят всички белези на документ по смисъла на НК, т.е. представляват конкретно писмено волеизявление на определено лице, което волеизявление е с правно значение /Решение № 279 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 780/2014 г., I н. о./.

Тъй като въпросът за истинността на документа е водещият, когато авторството е било подменено както това е сторено в настоящия случай е без значение дали документът вярно или невярно отразява фактите или обстоятелствата. Този въпрос е обсъден в мотивите и същият има значение само от фактическа страна, тъй като въпросът дали отразените факти в джирото са верни, като например посочената дата *** като дата на съставяне на джирото, е от значение за доказване на престъплението.

От описаните факти се установява, че от обективна страна подс.М. К. съставила неистински официален документ – джиро, като му придала вид, че същия представлява писмено изявление на ***ите на юридическото лице „Брейнсторм 2001“ ООД, които имат право да действат само заедно. Така тя съзнателно е дала възможност на подс.И.Л. да получи чуждо движимо имущество, собственост на „Бренйстром 2001“ към онзи момент вече ЕООД, каквото представлява временното удостоверение, което замества акциите до тяхното издаване. Касае се за престъпление против собствеността, което уврежда правото на собственика, в случая юридическо лице, да притежава и ползва, както намери за добре собствеността си, като е налице и измамлив елемент, тъй като действията с такъв характер лишават юридическото лице Брейнсторм 2001 ЕООД от собствеността му, придайвайки вид на разпоредителните действия, че са осъществени назад във времето при други обстоятелства, каквито вече не са съществували. Стойността на тази движима собственост съдът счете, че се явява именно номиналната стойност на акциите, която представлява внесения в акционерното дружество капитал. Правата, които акциите предоставят на техния собственик като право на дивидент и ликвидационен дял, както и право на участие при управление на дружеството сами по себе си нямат имуществена стойност. Същите права предоставя и временното удостоверение на своя собственик, което замества акциите до издаването им. Чрез упражняването на тези права е възможно при определени законови процедури или сделки да се придобият парични средства – дивиденти или части от капитала на дружеството при ликвидацията му, но тези парични суми никога няма да бъдат пряка и непосредствена последица от прехвърляне собствеността на акциите или собствеността на временното удостоверение. Напротив- същите ще се реализират след осъществяване на  съответни правни действия на колективния орган на управление на акционерното дружество, които правни действия ще са последващи придобиването на акциите. За това съдът счете, че имуществената стойност на самото временно удостоверение се равнява на размера на капитала, който е бил внесен в акционерното дружество и който съответства на броя на записаните акции. Видно от съдебно счетоводната експретиза, основния капитал на „***“ АД към 31.12.2006г, показан в баланса на дружеството, е 350 000лв, който съвпада с размера на съдебно регистрирания капитал и това представлява номиналната стойност на 35 000 акции, всяка по 10лв /том 33, стр.23/. Срещу този капитал всеки акционер в дружеството е получил временно удостоверение, като процесното такова се отнася за 32 000бр. акции. При безвъзмездното прехвърляне на това временно удостоверение на друго лице настъпва имуществена вреда в правната сфера на прехвърлителя, в размер на капитала, който той е внесъл в акционерното дружество и срещу който е записал акции. От самата сделка по прехвърляне на временното удостоверение акционерното дружество не търпи никакви имуществени вреди. Пряката и непосредствена общественоопасна последица от престъплението по чл.212, ал.2 НК настъпва в правната сфера на юридическото лице „Брейнсторм 2001“ ЕООД, тъй като именно то търпи имуществени вреди, като губи номиналната стойност на записаните акции, която е била внесена в капитала на „***“ АД от негова страна. С посочената номинална стойност на акциите „***“ ЕООД участва в капитала на „***“ АД, съобразно чл.175 от ТЗ и прехвърлянето на временното удостоверение, което замества акциите до тяхното издаване причинява имуществена вреда на собственика съответстваща на номиналната стойност на акциите. Тези действия сами по себе си по никакъв начин не увреждат имуществено акционерното дружество.

Липсва правно основание за прехвърляне на собствеността върху временното удостоверение №**** собственост на търговско дружество „Брейнсторм 2001“ ЕООД. Подс.И.Л. не се намирал в каквито и да е гражданско правни отношения със собственика на временното удостоверение, нито е страна по облигационни отношения с предмет същото временно удостоверение, което той на практика придобива безвъзмездно. Фактът, че подс.И.Л. е кредитирал „***“ АД, като носил парични суми с неустановени по делото произход не сочи възникване на облигационни отношения между него и акционера „***“ ЕООД. За съставомерността на деянието по чл.212, ал.2 НК не е необходимо получателя на чуждото движимо имущество без правно основание да е осъществил с действията си престъплението по ал.1 на основния състав на чл.212 от НК. Двата състава са напълно самостоятелни.

Така приетата от съда за доказана стойност на предмета на престъплението е в големи размери, тъй като номиналната стойност на акциите, които са присвоени с това престъпление възлиза на 320 000лв, видно дори от самия документ сочещ номиналната стойност за една акция  от 10лева. Съгласно ТР №1 от 1998г на ОСНК по н.д. №1/1998г при определяне на  квалифициращия признак „особено големи размери“, критерия е равностойността на предмета на престъплението, която надхвърля сто и четиридесет пъти установената за страната минимална работна заплата. Минималната работна заплата за 2006г е била 160лв, определена с ПМС №8/20.01.2006г. Равностойността на предмета на престъплението в случая надхвърля две хиляди пъти минималната работна заплата за страната. Това е много повече от заложеното от страна на законодателя и многократното надвишаване на размера, определящ наличието на този квалифициращ признак, съдът отчита при преценката дали случая е особено тежък.

В съдебната практика трайно се приема, че за извършване на преценката за наличие на „особено тежък случай” при всяко престъпление е необходимо да бъде установено, че е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че предвиденият в нормите на особената част на НК квалифициращ признак „особено тежък случай“ на престъплението се преценява в съответствие с правните предписания на чл. 93, т. 8 от НК, с оглед настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства, разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и дееца. Окачествяването на даден случай на извършено престъпление като особено тежък е правен извод. Изключително високата степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 93, т. 8 НК в случая е налице предвид доказателствата сочещи какъв е бил крайния ефект на документната измама. Дружеството „Брейнсторм 2001“ ЕООД  е притежавало основния пакет акции заместени от временно удостоверение №***в капитала на „***“ АД. Неправомерните действия на подс.М. К., с които дружеството е било лишено от собствеността си, довели до освобождаване на „Брейнсторм 2001“ ЕООД от длъжността на ***в „***“ АД и до прехвърляне на собственост от същото безвъзмездно, чрез които действия последното било сериозно ощетено. Нанесената щета изразяваща се в номиналната стойност на временното удостоверение в размер на 320 000лв значително надхвърля критерия за особено големи размери. Освен пряката имуществена вреда от деянието настъпили и други такива, тъй като ощетеното юридическо лице било лишено по неправомерен начин от правата си на акционер по чл.181 в ТЗ. Имайки предвид, че дружеството „***“ АД изпълнявало обществени поръчки по сметосъбиране и сметопочистване на гр.П. и населени место около него, създаването на несигурност в документооборота на дружеството, чрез който се целяло неправомерното му овладяване е застрашило изпълнението на поетите анжгажименти по договора за обществена поръчка и косвено поставило в сериозна опасност поддържането на градската среда. Не може да не се отчете и констатираното от съда трайно демонстрирано несъобразяване с правилата за добра търговска практика, грубото погазване на законово определените процедури във връзка с дейността на търговско дружество, чиято дейност се установява, че е била със значителен обществен ефект. Съдът установи недобросъвестност в търговските отношения между лицата по делото, изразяващо се в несъответствие между документите и фактическите отношения помежду им. Ефектът от подобно отношение, когато се касае за предприятие, чийто капитал възлиза на милиони лева, създава несигурност в икономическата и правна сфера на страната ни, която далеч надхвърля прекия резултат от инкриминираната престъпна дейност по делото. Съществен принос за това има подС.М. К., която успешно е била използвана за реализиране на чужди интереси далеч над тези описани по делото, което било напълно съзнавано от нейна страна, но на което тя не се противопоставила, а напротив услужила, позволявайки по този начин да се разтрои дейността на предприятие от сериозна величина. Подсъдимата К., макар да е неосъждана, е личност с изключително висока обществена опасност, тъй като е извършила съзнателно действия със съществен ефект, като е застрашила икономическата и правна стабилност и сигурност на акционерното дружество „***“ АД и косвено е поставила в опасност обществения интерес на жителите на Община П. и другите близки населени места, обслужвани по договора за обществена поръчка. От представените по делото документи от Община П. /том 4, стр.1128-1152 от съд.дело/, относно действието на договорите сключени с „***“ АД, е видно, че договорът от 25.01.2002г за сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата, зимно поддържане и снегопочистване на територията на районите Централен, Източен, Западен, Северен, Тракия е прекратен с писмо от 12.10.2007г от страна на възложителя поради пълно неизпълнение на всички задължения по същия единствено и само по вина на изпълнителя *** АД. На 07.07.2006г е бил сключен и друг договор между Община П. и „***“ АД за сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата, зимно поддържане и снегопочистване на територията на район Южен на Община П., който бил прекратен с писмо от 07.03.2007г поради пълно неизпълнение на договорените права и задължения, едиствено и само по вина на изпълнителя. Тези факти ясно сочат, че неуредените въпроси по ръководството на дружеството „***“ АД, създадената в дружеството правна несигурност са рефлектилари пряко върху възможностите на юридическото лице да изпълнява договорните си задължения. Съдът счита, че съществена част от този резултат се дължи на противоправното поведение на подс.М. К., чрез което по един измамлив начин е била дадена възможност на едно трето лице да придобие чуждо имущество в особено големи размери и по този начин са настъпили допълнителни вредни последици, изразяващи се в завладяване на управлението в акционерното дружество по един незаконосъобразен начин и отчуждаване на имуществото му в полза на други юридически лица, осъществено чрез продажбата на 131бр МПС на застрахователната им стойност. Тези действия на подс.К. неминуемо са разстроили дейността на предприятието, поело съществен дълготраен социален и икономически ангажимент, поради което съдът счита, че случаят е особено тежък.

От субективна страна се установява, че подс.К. осъществила престъплението по чл.212, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК с пряк умисъл. Тя съзнавала общественоопасния характер на деянието и всичките елементи от състава на престъплението, както и квалифициращите такива. Тя предвиждала, че в резултат на действията й подс.И.Л. ще получи движимо имущество собственост на „Брейнсторм 2001“ ЕООД, като това ще се осъществи по един измамлив начин, чрез съставяне на неистински документ- такъв, който ще прехвърли собствеността върху чуждото имущество безвъзмездно Тя съзнавала и риска, който ще създаде това поведение за бъдещето на предприятието и това, че се застрашава нормалното му функциониране. Въпреки, че осъзнавала всичко това подс.К. искала да постигне именно този резултат, представляващ обществено опасните последици на престъплението.

Съдът не установи изложените в обвинителния акт факти за съучастието на подс.И.Л. и подс.Г.К. да сочат друго престъпление със същата, еднаква или  по-леко наказуема правна квалификация.

Съучастникът отговаря за това, че той лично със собственото си деяние обективно и виновно допринася за осъществяването на дадено престъпление.  Престъплението е извършено в съучастие само когато деянието на всеки един от дейците обективно допринася за осъществяване на престъплението, като е необходимо и умисъл за задружно осъществяване на конкретно определено престъпление. Помагачът допринася за осъществяване на изпълнителното деяние без да участва в него, като с действията си или бездействието си улеснява извършителя, който обаче вече е взел решение да извърши престъплението.

Според фактите от обвинителния акт подс.И.Л. умишлено улеснил подс.М. К. в противоправните й действия като предоставил личните си данни – трите имена и ЕГН, с цел същите да бъдат вписани върху временно удостоверение № ****., собственост на „Брейнсторм 2001” ООД, за извършване на сделка по прехвърляне на собствеността му и е изразил съгласие да бъде приобретател на правата от това прехвърляне. Действително личните данни на подс.И.Л. фигурират в документ, но не и върху временното удостоверение №****, а в джиро, съставено на гърба на същия документ. Независимо от тази неточност в описанието липсват доказателства подобни действия изобщо да са били осъществявани от подс.Л.. Факт е обаче, че подс.И.Л. е бил работник в „***“ АД и по тази причина личните му данни са били достъпни за подс.М. К.. Също така липсват каквито и да е доказателства, които да сочат, че подс.Л. изобщо е знаел за съставянето на джирото към момента на съставянето му, за да се твърди, че той е спомогнал дейността на съставителя. В този смисъл ако впоследствие е изразил съгласие с текста на джирото, то същото не би изпълнило законовия критерий поведението му да е улеснило осъществяването на престъплението. По тази причина съдът не намери за доказани обстоятелствата описани в обвинителния акт по отношение на съпричастността на подс.И.Л., към престъплението осъществено от подс.М. К..

Според фактите от обвинителния акт подс.Г.К. умишлено улеснил подс.М. К. като съгласно чл.24 от Устава на „***„ АД и на основание чл.167 ал.1 ТЗ е издал временно удостоверение № **** на „Брейнсторм 2001” ООД – гр. с., удостоверяващо имуществени права за 32 000 бр. поименни акции от капитала на „***” АД – гр. С.и предоставил същото във владение на подС.М.К. К., като не е уведомил другия *** и представляващ „Брейнсторм 2001” ООД – свид. Д.К.Н., с което е създал условия за еднолично разпореждане с правата по временното удостоверение. Факт е, че това удостоверение е било издадено от подс.Г.К., но не се доказва това да е било сторено от негова страна с цел да бъдат улеснени действията на подс.К.. Няма доказателства, които да установява връзката между тези обстоятелства. Друга дата на съставяне на временното удостоверение освен тази посочена в него- *** не се доказа, а решението на подс.К. да извърши документна измама възникнало след 06.12.2006г. поради което връзка между действията на подс.Г.К. и тези на подс.М. К. не се установява. Още повече, както е посочено по горе, липсват доказателства това временно удостоверение да е било предавано на подс.М. К. от подс.Г.К.. Що се отнася за това, че подс.К. е издал временното удостоверение с №****, то той е имал правно основание да стори това, предвид задълженията си по устава на акционерното дружество и факта на увеличение на капитала. По тези мотили съдът не намери за доказани обстоятелствата описани в обвинителния акт по отношение на съпричастността на подс.Г.К., към престъплението, осъществено от подс.М. К..

 

По обвинението срещу:

ПодС.Г.Д.К. за престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК

Подс.М.К. К. за престъпление по чл.311, ал.1 вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК

 

От доказателствата по делото се установява, че подС.Г.К. в периода от 06.12.2006 г. до 13.12.2006 г. в гр. П., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.”б” НК, а именно – ****на „***” АД – гр. с., в кръга на службата си е съставил официален документ с невярно съдържание, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно – вписал в книгата за акционерите на „***„ АД – гр. с., че подС.И.С.Л. е придобил качеството „акционер”, като приобретател на временно удостоверение № **** за 32 000 бр. поименни акции от капитала на дружеството, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства. Като сторил това подс.К. осъществил от обективна страна състава на престъпление по  чл.311 ал.1 от НК.

Лъжливото документиране по чл. 311 НК се изразява в съставянето на истински удостоверителен документ, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност. Удостоверителните документи свидетелстват за съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в тях. С оглед удостоверителната си функция те могат да бъдат с вярно или с невярно съдържание и съответно могат да бъдат предмет на лъжливо документиране. Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, на което в кръга на службата влиза задължението да отразява истината при съставянето на удостоверителния документ.

Дали определено лице е длъжностно или не е въпрос, който следва да се реши въз основа преценката на всички обстоятелства по делото и закона. Подс.Г.К. придобил качеството на ****на акционерно дружество „***“ видно от съдебно решение № 338 от 18.03.2003г на с.ски окръжен съд /том 11, стр.74 от ДП/. В резултат на решение на съвета на директорите от 17.03.3003г, вписано в търговския регистър, подс.К. заел длъжност свързана с постоянна ръководна работа, като упражнявал ръководни административно-управленчески и контролни функции.  С решението на съвета на директорите, по регламентирания правен ред, му било възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице. Ръководна работа е тази, която се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. Тази работа по предназначение обикновено ангажира волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действа в колективен орган /ТР №73/1974г. на ОСНК на ВС, раздел ІІ, т.1/. Видно от чл.244 на ТЗ съветът на директорите, чийто *** станал подс.К. управлявал и представлявал дружеството при едностепенната система на управление на АД. Такава разпоредба се съдържа и в устава на акционерното дружество от 17.03.2003г /том 11, стр.58 от ДП/. По тези съображения съдът счете, че подс.Г.К. е бил длъжностно лице към инкриминирания по делото период, съобразно критерия в чл.93, т.1, б.“б“ от НК.

С решение на съвета на директорите на директорите от 2003г на подс.Г.К. му било възложено да води акционерната книга. Действително в решението не се сочи конкретна дата, а фигурира само година, но от съдържанието му се установява, че същото е било взето след като подс.К. вече е придобил качеството на *** на съвета на директорите. За задължението възложено на подс.К. да води акционерната книга са налице доказателства и в свидетелските показания по делото- тези на свидетелите Д.Н., П.С., В.Д., М.И., които потвърждават това обстоятелство, независимо от посочения документ от 2003г.

Официален документ по смисъла на  чл. 93, т. 5 НК, е този който съдържа конкретни, изрични, писмени изявления на длъжностно лице, имащи пряко правно значение. Съдът счита, че акционерната книга на дружеството „***“ АД представлява официален документ, тъй като същата е издадена по съответен ред и форма регламентирани в чл. 179 на ТЗ и съдържа конкретни писмени изявления на предсетателя на съвета на директорите, който има качеството длъжностно лице. По своя характер, този документ е удостоверителен, защото с него се установява съществуването на определени факти, които авторът възпроизвежда в документа. Удостоверителната функция на документа се състои в това, че с него се създава доказателство за прехвърлянето на временното удостоверение, което единствено може да произведе действие на тази правна сделка спрямо дружеството, по аргумент на чл. 187, ал.2, вр. чл.185, ал.2 от ТЗ. С тези разпоредби е съобразен и устава на акционерното дружество. Именно това вписване в акционерната книга удостоверява обстоятелството по прехвърлянето на временното удостоверение и целта на това удостоверяване е да се използва то като доказателство, че такова прехвърляне е било осъществено. В наказателно правната теория се приема, че когато документа отразява непосредствено правнорелевантни факти, чието съществуване е извън субективните преживявания на съставителя се създава удостоверителен документ. Изготвянето на такъв документ създава доказателство за посочения факт, каквото представлява в случая вписването в акционерната книга от длъжностното лице. За това, този вид документ може да бъде предмет на "лъжливо документиране", по смисъла на чл. 311, ал. 1 НК.

Авторът на текста в акционерната книга се установява от приложената по делото експертиза,  видно от която текстът е бил изпълнен от подс.Г.К.. Това се е случило в офиса на *** АД, който към онзи момент бил този на ул.**** в гр.П.. Относно времето, която това деяние е било осъществено не се доказва с абсолютна точно кога тези действия от страна на подс.К. са били извършени, но доколкото същите са свързани със съставянето на самото инкриминирано джиро, то е логично тези действия да са били последващи. Също така вписването е отразено в завереното копие на акционерната книга, което е било представено в Окръжен съд С.със заявлението подадено от подс.М. К., което сочи, че е било извършено по време когато е било съставено и процесното джиро. Относно инкриминираното джиро съдът не установи да е доказана конкретна дата на съставянето му, поради което съдът счете, че официалния документ предмет на лъжливо документиране е бил съставен в същия период като този на съставяне на джирото.

От субективна страна се установява, че подс.К. е знаел за така съставения неистински документ – джиро, който би бил годен да прехвърли собствеността върху временното удостоверение ако отговаряше на действителната воля на лицата, посочени като негови автори, действащи като представители на юридическото лице собственик. В случая обаче подс.К. е знаел, че това не е така тъй като с присъствието си на местопроизшествието е станал свидетел на съставянето на неистинския документ. Въпреки, че знаел че този документ, така съставен, не е годен да прехвърли собствеността върху временното удостоверение той вписал в акционерната книга съответните реквизити, които сочат че такова прехвърляне на права действително се е осъществило, с което съставил официален документ с невярно съдържание, със задължително действие спрямо останалите акционери и самото дружество. Подс.К. съзнавал, обществено опасни характер на деянието и неговите вредни последици, въпреки това искал настъпването им, тъй като целта била именно да се легитимира това неправомерно прехвърляне на собственост. Тези действия на подс.К. сочат, че същият е действал с пряк умисъл. От описаните по-горе обстоятелства се установява, че подс.К. е годен субект на престъпление по чл.311, ал.1 от НК, какъвто може да бъде само длъжностно лице, като същият е действал именно в кръга на своята служебна компетентност, изпълнявайки възложените му функции. Действията от страна на подс.К. са били осъществени и със специалната цел: да бъде използван така съставения от него документ с невярно съдържание. За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да бъде постигната, но за наличието й свидетелстват действията последвали изпълнението на престъплението, при които документът е бил представен в Окръжен съд С.за да послужи в контекста на съвържанието си.

Не се установява подс.М. К. да е извършила действия спрямо подс.Г.К., от естеството им да формират решение у последния да извърши лъжливо документиране. В обвинителния акт, освен твърдение за склоняване, не са посочени каквито и да е факти в тази насока, а за наличието на такива действия от страна на подс.К. не се събра нито едно доказателство по делото. По тези причини съдът намери, че липсват доказателства да е било извършено такова деяние от страна на подс.М. К., което да е осъществило признаците на подбудителство спрямо подс.К. към извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК, поради което съдът оправда подсъдимите К. по отношение на възведеното обвинение за съучастие помежду им.

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За извършено престъпление по чл.212, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, законодателят е определил  наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Съгласно чл.212, ал.7, вр. ал.5 от НК съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7. Посочените наказания са кумулативни и в своята цялост изпълват санкцията на правната норма.

При оценката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс.М. К. съдът не констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината такива, поради което наказанието бе определено при условията на чл.54, ал.1 от НК. Не се установи наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства извън тези обхванати от квалификацията на деянието като особено тежък случай. Тъй като степента на обществената опасност на деянието и дееца е отчетена при квалифициране на деянието като особено тежък случай, същите обстоятелства не следва да се вземат предвид повторно при определяне на наказанието. Следва да се посочи обаче, че наказанието е постановено от първоинстанционния съд десет години след осъществяване на престъплението от подсъдимата. В случай, че този период беше изтекъл без да е налице недобросъвестно процесуално поведение от страна на подсъдимата, то това обстоятелство предвид трайната съдебна практика, щеше да бъде отчетено като изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. В конкретния случай част от този срок е изтекъл поради неправомерно укриване на подс.К. от правораздавателните органи, с което подсъдимата допринесла делото да не се разгледа в разумен срок. По тази причина няма как това обстоятелство да се разглежда в контекста на чл.55, ал.1 от НК. Същевременно съдът намира, че е необходимо да се отчете факта, че разумният срок за провеждане на наказателното производство е бил нарушен не само поради причини дължащи се поведението на подс.К.. Налице е сложност на делото, свързана с естеството на фактите предмет на доказване, изобилието от такива факти и преплитането им, както и наличието на множество свидетели, включително и свидетел живущ в чужбина, което наложило изготвянето на съдебна поръчка в хода на досъдебното производство и организирането на разпит чрез видеоконференция в хода на съдебното такова. Изтеклият период на разследване и разглеждане на делото, извън поведението на подсъдимата, съдът оценя като смекчаващо отговорността й обстоятелство,  тъй като този период дълго време е държал подсъдимата в състояние на несигурност относно правното й положение. Също така е известно в правната теория, че ефетивността на наказанието намалява съобразно времето, което го отдалечава от момента на извършване на престъплението. С оглед изложените мотиви съдебният състав счете, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК по отношение на подсъдимата К. следва същото да бъде определено в размер разняващ се на минимума, предвиден в наказателно правната санкция за наказанието лишаване от свобода. Това наказание според съда се явява справедливо и достатъчно, съответстващо на личността на подсъдимата. По тези мотиви след като съдът призна подсъдимата М.К. К. за виновна в извършване на престъпление по чл. чл.212, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, на основание чл.54, ал.1 от НК и наложи наказание от десет години лишаване от свобода.

На основание чл. чл.304 от НПК съдът оправдава подсъдимата М.К. К. по първоначалното обвинение за престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр чл.201, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1 от НК, тъй като намери, че същата не е виновна в извършване на това престъпление.

На основание чл.212, ал.7, вр. чл.44, ал.1 от НК съдът  постанови кумулативно предвиденото наказание КОНФИСКАЦИЯ, като определи същото спрямо част от имуществото на подсъдимата М.К. К., което се доказа да е нейна собственост, според документите представени от Агенция по вписванията, както следва:

1.            4/6 идеални части от апартамент №**, на третия етаж от жилищен блок №**, вх.“А“ на ж.к. „***“ гр.П., състоящ се от три стаи, кухня със застроена площ от 81.82кв.м. при граници ап.22 на Т., отгоре ап.** на В., ап.** на Т., ведно с избено помещение №**, при граници: мазе №** на П, коридор, мазе №** на Т. и 4/6 идеални части от таванско помещение №** при граници: таван ** на К., коридор таван ** на В., 4/6 идеални части от общите части на сградата /от 1.567%/, както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, на което е построен жилищния блок.

2.          1/6 идеална част от апартамент №**, на третия етаж, вх.“А“, жилищен блок №** на ж.к.**** гр.П., застроена площ 81.82кв.м., състоящ се от три стаи, кухня при граници: ап.** на Т., отгоре ап.** на В., ап.** на Т., ведно с 1/6 идеална част от избено помещение №** при граници: мазе №** на П., коридор, мазе №** на Т., 1/6 идеална част от таванско помещение №** при граници: таван ** на К., коридор, таван ** на В., 1/6 идеална част от 1.567% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, върху мястото, на което е построен жилищния блок.

На основание чл.212, ал.7, вр. чл.37, т.6 и т.7 от НК, съдът определи и третото кумулативно предвидено наказание като лиши подсъдимата М.К. К. от правото да упражнява определена дейност- да заема държавна или обществена длъжност  и да  упражнява ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец за срок от дванадесет  години. Размерът на това наказание е съобразено с чл. 49, ал. 2 от НК, според който срокът на лишаването от права може да надминава срока на лишаването от свобода най-много с 3 години и с Тълкувателно решение на ОСНК № 61/30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 г., според което на осъдения да не се дава възможност да упражнява права, които по закон са му отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Поради това и е в прието в практиката, че определянето на срока на лишаването от права в по-нисък размер от този на лишаването от свобода би влязло в противоречие с разума на закона /Решение № 371 от 27.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 395/2009 г., II н. о., НК/.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. «а» от ЗИНЗС бе определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимата М.К. К. наказание в размер на десет години лишаване от свобода.

На основание чл.304 от НПК подсъдимата М.К. К. бе оправдана за това да е извършила престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 НК, тъй като съдът намери, че тя е невиновна в извършване на това престъпление.

На основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия И.С.Л., за невиновен в извършване на престъпление по чл.203 ал.1, вр. чл.202 ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308 ал.1, от НК и го оправда по това обвинение.

 

За извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като е предвидена възможност съдът да наложи и наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК. Съдът намери, че подсъдимия Г.Д.К. е виновен в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК. Подс.Г.К. е неосъждан. Налице са данни по делото за негово влошено здравословно състояние още към 2010г. По настоящем той е и в напреднала възраст. Тези обстоятелства представляват смекчаващи отговорността му такива. Същевременно следва да се отчете значението на действията на подсъдимия извън прекия вредоносен резултат на престъплението. Подс.К. е бил ****на акционерното дружество, но като член на този ръководен орган той не се грижил за търговските му интереси, а защитавал чужди лични такива. С действията си подс.К. придал правно значение на един неправомерен акт на разпореждане на чуждо имущество  и по този начин увредил интересите на останалите акционери и засегнал косвено обществения интерес, доколкото акционерното дружество било изпълнител на обществени поръчки. Тези факти отегчават неговата наказателна отговорност. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК не може да се приложи. Поради това наказанието на този подсъдим бе определено по реда на чл.54, ал.1 НК, като съдът намери, че е налице баланс между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. По тези мотиви съдът определи на подс.Г.Д.К. наказание от  две години и шест месеца лишаване от свобода, за осъщественото от него престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

Съдът призна подс.Г.Д.К. за невинен и го оправдава за това да е извършил престъплението в периода от *** до 05.12.2006г и от 14.12.2006г до края на м. декември 2006г, както и да е извършил престъплението в съучастие с подС.М.К. К., в качеството й на подбудител.

Настоящият съдебен състав  установи, че в случая по отношение на подс.Г. К. може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан и наложеното му наказание е лишаване от свобода под три години, като съдът счете, че целите на наказанието по чл.36 НК и най-вече индивидуална му превенция могат да бъдат постигнати и без подс.К. да изтърпи ефективно така определеното му наказание. Не е без значение и посоченото от съда по-горе обстоятелство- изминалия значителен период от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд. Част от този изтекъл период от време не се дължи на недобросъвестното поведение на подс.К. и така изминали период от време рефлектира върху ефекта на наложеното наказание. По тези съображения съдът намери за необходимо да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК поради което отложи изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия Г.Д.К. в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок срок от пет години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Имайки предвид проявената от подс.К. невъзможност с поведението си да отграничи и защити корпоративните и търговски интереси от личните икономически такива на отделни лица, съдът намери за необходимо спрямо подс.К. да се определи и наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК. По тези мотиви и предвид напредналата възраст на подсъдимият на основание  чл. 311, ал.1 вр. чл.37, ал. 1, т.6 от НК съдът лиши подсъдимия Г.Д.К. от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от една година и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на  подсъдимите М.К. К. и Г.Д.К. направените по делото разноски. Тъй като подсъдимият И.С.Л. е оправдан същият не дължи заплащането на такива. Изготвените по делото експертизи обаче и на двете фази на процеса са били необходими за разкриване на обективната истина свързана с установяване на виновно портивоправно поведение и на подсъдимите К., поради което именно в тяхна тежест тези разноски е следвало да бъдат присъдени. С тези мотиви съдът присъди подсъдимите М.К. К. и Г.Д.К. да заплатят разделно сумата от 2490 лв. /две хиляди четиристотин и деветдесет лева/, представляваща разноски на досъдебното производство за изготвените експертизи, направени от Национална следствена служба, както и сумата от 340 лв. /триста и четиридесет лева/, представляваща разноски на съдебното производство за изготвените експертизи, които в този случай следва да се заплатят по сметка на Окръжен съд П., в полза на бю***а на съдебната власт.

 

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                  

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: