Р Е
Ш Е Н
И Е
№260013
Ботевград, 02.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на трети февруари
през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при секретаря-*****,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА *****
гражданско
дело № 629 по
описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”*****”ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, *****, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А., моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника Л.В. ***, с ЕГН: ********** на
съществуване на вземането, за което е издадена Заповед
№ 3357 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2018г. по
ч.гр.д.№ 1180/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 1391.88
лева, представляваща незаплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 30.06.2017г.,
която включва: сумата-главница от 578.93лв., представляваща парично
вземане-главница по описания по-горе договор за кредит; сумата от 159.85лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 27.12.2017г. до
26.01.2019г. и сумата от 653.10лв., представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на подаване на
заявлението на 07.06.2018г. до окончателното заплащане, както и да се присъдят
разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.100/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт *****/пълномощно
на л.101/, е депозирал писмена молба с вх.№266408 от 17.11.2020 година, с която
заявява, че подържа така предявените искове.
Ответникът-Л. В. *** не е направила възражение по иска и
не е представила писмен отговор в предвидения в закона срок.
В
с.з. ответникът редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени
във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1180/2018г. по описа
на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 12.06.2018г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 3357 от 12.06.2018г. по
ч.гр.д.№1180/2018г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника Л.В. ***** за сумата-главница от 1391.88
лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № **********
от 30.06.2017г., както и за сумата от 30лв., представляваща такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за период от 27.12.2017г. до 06.03.2018г.,
както и за сумата от 7.59лв., представляваща законна лихва за забава за период
от 27.12.2017г. до 06.03.2018г., както и за законната лихва за забава върху горната
сума-главница, считано от 07.06.2018г. до окончателното заплащане.
Описаната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1180/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което на заявителя е даден срок, в
който може да предяви иск за установяване на вземането съгласно отразеното в
Разпореждане № 1279 от 26.02.2019г., връчено на ищеца на 06.03.2019г.
Исковата
молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 629/2019г. по описа на
РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу длъжника Л.В., е
депозирана на 02.04.2019г. в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 01.04.2019г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
Ищецът твърди,
че с ответника Л.В.Б. е сключил договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № ********** от 30.06.2017г., по който „*****“ ЕООД е кредитор, от една страна,
ответникът Л.В.Б. е клиент /кредитополучател/ от друга страна, при
следните параметри: сума по кредита-700лв., размер на месечна вноска от 52.77лв.,
срок на кредита 18 месеца, или общо дължима сума по кредита е сумата от 949.86лв.
В общата сума на кредита е включен и допълнителен пакет от услуги в размер на 839.88лв.,
размер на вноска от 46.66лв., за което общо задължението по кредита и пакет от
допълнителни услуги е сумата от 1789.74лв и общ размер на вноската от 99.43лв.
с дата на погасяване 26-ти ден от месеца.
Неразделна част от договора за
потребителски кредит са приложените копия от Общи Условия към него (наричани
още за краткост ОУ). Съгласно описания по-горе договор за кредит на ответника е отпуснат кредит в размер на 700лв.
Кредитът е усвоен от ответника, съгласно уговореното в договора и ОУ чрез
извършен паричен превод на сумата от 700лв., която е преведена по посочена от ответника
лична банкова сметка, ***.06.2017г. съгласно приложените за това писмени
доказателства-копие от преводно нареждане /л.35/.
Горното
се установява от приложените по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства-копия от искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“№ ********** от 30.06.2017г., от декларации, от стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
от допълнителна преддоговорна информация представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, от договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №**********
от 30.06.2017г., от Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 30.06.2017г., от Общи условия на „*****“ ЕООД към договор за
потребителки кредит, Погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********
от 30.06.2017г. и преводно нареждане.
От приложеното писмено
доказателство-копие от извлечение по сметка към договор за потребителски кредит
№********** към дата 28.03.2019г., се установява, че ответникът е заплатила
четири месечни погасителни вноски и една непълна месечна вноска или общо сумата
от 397.86лв. като последното плащане е на 26.12.2017г. и общата дължима сума е
в размер на 1391.88лв. и съответно са посочени размери на месечна погасителна
вноска от главница и лихва, включващи отделно и сумите от Допълнителен пакет от
услуги.
Ищецът твърди, че на 30.03.2018г.
е изпратил до ответника уведомително писмо от същата дата за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за потребителски
кредит, което е приложено по делото в препис /л.37/ и няма данни да е получено
от Л.В..
Към момента на приключване на устните
състезания е падежирало изцяло вземането по описаният по-горе договор за
потребителски кредит, сключен между страните, а именно последната погасителна
вноска е на 26.01.2019г. съгласно приложения погасителен план към договора.
Няма
данни и твърдения ответникът да е извършила плащане по процесния договор за потребителски кредит след подаване
на заявлението, по което е образувано ч.гр.дело № 1180/2018г. по описа на
РС-Ботевград.
Съгласно приложената справка от
НБД“население“ от 11.06.2018г., се установява, че от 26.03.2018г. ответникът
има сключен граждански брак и е с фамилно име *****.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените
обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме,
че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу
ответника Л.В. ***** е допустим, тъй
като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1391.88лева,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит №**********
от 30.06.2017г. е частично основателен и следва да се уважи само
за сумата от 738.38лв., включваща
неплатената сума-главница от 578.93лв. и сумата от 159.85лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода от 27.12.2017г. до 26.01.2019г., като
доказан, по следните правни съображения:
Фактите и
обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца срещу
ответника е на основание сключен между страните договор
за потребителски кредит Стандарт №********** от 30.06.2017г., твърдейки
неизпълнение на задълженията от ответника Л.В., която е кредитополучател и
позовавайки се на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по този договор на 30.03.2018г., когато е изпратено
уведомително писмо за обявена предсрочна изискуемост, т.е. преди подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№ 1180/2018г. по описа на РС-Ботевград.
За да бъде
уважен предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между
него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
й е предоставил кредит в твърдения размер, както и че е настъпила изискуемостта
на задължението за връщане на получената в заем сума и лихви.
От представеното по делото копие от
договор за потребителски кредит от 30.06.2017г. се установява фактът на
сключване на договора между ищцовото дружество и ответника Л.В.. Между страните
не е спорно обстоятелството, че ищецът е предоставил реално на ответника
договорената парична сума от 700лв. Видно от ДПК заедно с приложения към него
погасителен план, че към момента на приключване на устните състезания пред
настоящата съдебна инстанция на 03.02.2021г., срокът за плащане е изтекъл, тъй
като последната погасителна вноска е на 26.01.2019г.
С оглед на
това, че срокът на договора е изтекъл съдът няма да обсъжда доводите на ищеца
за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит по
отношение на ответника.
Искът следва да бъде уважен за сумата от общо 738.38лв.,
която включва сумата-главница от 578.93в., представляваща неплатената част от
главницата от 700лв. по сключения договор за кредит на 30.06.2017г., който е падежирал
на 26.01.2019г. и сумата от 159.85лв., представляваща възнаградителна/договорна
лихва/ за периода от 27.12.2017г. до 26.01.2019г., изчислен по приложения
Погасителен план към договора и приложеното извлечение от сметка към договора
към дата 28.03.2019г.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователен иска за разликата над сумата от 738.38лв. до пълния предявен
размер от 1391.88лв. или за сумата от 653.10лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като недоказан.
Следва да се посочи, че ответникът е получил
кредит в размер на 700лв., като кредиторът освен тази сума с възнаградителна
лихва от общо 249.86лв. е следвало да получи и сумата от 839.88лв., която сума
включва и вноска по закупен пакет от Допълнителни услуги / с месечна вноска от 99.43лв./.
С оглед на това съдът приема, че така както е уговорена тази вноска, създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и представлява
противоречие с добрите нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации-тази
на кредитора и тази на заемателя, което е значително и в ущърб на последния.
Заплащане на възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените услуги, както е посочено и в
самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази нееквивалентност заедно с
възможността за неоснователно обогатяване на кредитора представлява накърняване
на добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за допълнителни
услуги.
Съдът намира, че в противоречие с
повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от Закон за потребителския кредит ЗПК/
клаузите в Споразумението за допълнителни услуги са формулирани неясно, тъй
като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от
което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице данни
ответникът да се е възползвал реално от предоставените му допълнителни услуги.
Същите касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи
несигурни събития, както са и неясно формулирани, за което уговарянето им е в
нарушение на императивните разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Съдът
счита, че Споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно:
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с Постановление на МС на РБ. По този начин значително се
оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена
не е включена в определения в договора годишен процент разходи и води до
значително увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за
кредит, като стойността на допълнителния пакет услуги-839.88лв. е
несъответстваща по размер с този на отпуснатата в заем сума от 700лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с
императивните законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните
правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на потребителите/ЗЗП/,
тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй като клаузите за
заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни и няма данни по делото
да са уговорени индивидуално, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са нищожни.
С оглед установената по делото нищожност на
сключеното между страните Споразумение за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, което е основание за
отхвърляне в тази част на така предявения иск.
Поради
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата
от 653.10лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Основателното е и искането за установяване на съществуване на вземането
на ищеца срещу ответника за заплащане на законната лихва върху сумата-главница
от 578.93лв., считано от деня на подаване на заявлението на 07.06.2018г. до
окончателното заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част от иска сумата от 175лв. за направени разноски по
настоящето дело, включващи платена държавна такса/75лв./ и юрисконсултско
възнаграждение/100лв./. Същият ще следва да заплати на ищеца и направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1180/2018г. по описа на
РС-Ботевград, а именно сумата от общо 75лв. за платена държавна такса/25лв./ и
юрисконсултско възнаграждение/50лв./, отчитайки размера на уважения иск и
че в заповедното производство са
присъдени и други суми /такса и законна лихва за забава/, които не са предмет
на настоящия иск.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК
признава за установено по отношение на Л.В. ***, с ЕГН: **********
за съществуване на вземането на ”*****”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, *****, за което е
издадена Заповед № 3357 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2018г. по ч.гр.д.№ 1180/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 578.93лв./петстотин
седемдесет и осем лева и 93 стотинки/, представляваща парично вземане или
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 30.06.2017г., както
и за сумата от 159.85лв./сто
петдесет и девет лева и 85 стотинки/, представляваща договорно възнаграждение
по описания по-горе договор за кредит за периода от 27.12.2017г. до
26.01.2019г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от деня на подаване на заявлението на 07.06.2018г. до окончателното заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от ”*****”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ***** срещу Л.В. ***, с ЕГН: ********** за устновяване на
вземането по издадената и описана по-горе Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от
653.10лв./шестстотин и петдесет и три лева и 10 стотинки/, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № ********** от 30.06.2017г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.В. ***,
с ЕГН: ********** да заплати на ”*****”ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ***** сумата от 175лв. /сто седемдесет и
пет лева/ за направени разноски по делото, както да заплати и сумата от 75лв./седемдесет и пет
лева/ за направени разноски по ч.гр.д. № 1180/2018г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: