РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Белоградчик, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200072 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Любо Агро – ВД” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. Видин, обл. Видин, ул. „Крум
Бъчваров“ бл. 19, вх. Ж, ет. 4, ап. 11, представлявано от Л. К.П. – Управител,
чрез адв. К. Г. от ВАК, против Наказателно постановление № 05 – 22000168/
23.12.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр. Видин, с което на осн. чл. 416, ал.
5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл.
1, ал. 2 КТ.
С Жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в същата съображения. Доводите за исканата отмяна са,
че дружеството – жалбоподател има сключен граждански договор от
31.10.2022 г. с лицето, заварено да работи в обекта, тъй като отношенията им
не са трудовоправни предвид естеството на работа. Твърди се, че се касае за
сезонна работа, която не е свързана с постоянни дейности. Поради това, с
работникът е сключен граждански договор. Твърди се също така, че
1
Декларацията е подписана от лицето Д. И. Н. под натиск и същия не е знаел
какво попълва в нея. Моли се съда да приеме, че дружеството е спазило
трудовото законодателство, на лицето са изплатени всички осигуровки и не са
настъпили никакви вредни последствия. Освен това, се моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 415в КТ, като приеме, че е налице маловажен случай, тъй
като веднага след установяване на нарушението, същото е преустановено,
като дружеството е сключило трудов договор с лицето Д. Н.
В съдебно заседание, жалбоподателя не изпраща представител.
Представено е Писмено становище от пълномощник на жалбоподателя, в
което поддържа Жалбата и моли съда да отмени издаденото Наказателно
постановление.
В подкрепа на Жалбата не са представени писмени доказателства.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст.
юрисконсулт Д. В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. В хода на съдебните прения
пледира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и че извършеното административно
нарушение е доказано – лицето, заварено да работи в обекта е престирало
труд, без преди това с него да е имало сключен трудов договор. Подробни
съображения са изложени в хода по същество на делото.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна П.
Ц. П. – актосъставител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното
ЮЛ, в законния срок, пред компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетеля на въззиваемата страна – актосъставителя П.
П., на длъжност «главен инспектор» към Д «ИТ» – гр. Видин, се установи
следната фактическа обстановка : На 04.11.2022 г., около 9:05 ч. била
извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Видин, в обект – Кравеферма, намираща се в Стопански двор в местността
„Попов сливак" в с. Р., общ. Б., обл. В., стопанисвана от жалбоподателя
2
„Любо Агро – ВД" ЕООД. При проверката, в обекта е установен да работи Д.
И. Н. На лицето била предоставена Декларация по чл. 399, във вр. с чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1 АПК
и чл. 110, ал. 4 ДОПК, която същия саморъчно попълнил и декларирал, че
има работно място – Кравеферма в с. Р., местност „Попов сливак", работи на
длъжност „общ работник“ считано от 13.07.2022 г., с работно време от 8.00 ч.
– 12.00 ч., с месечно трудово възнаграждение – 300.00 лв., както и че няма
сключен трудов договор. Впоследствие, на 10.11.2022 г. в Дирекция „ИТ" гр.
Видин, са снети писмени сведения от Л. К. П. – Управител на дружеството –
жалбоподател „Любо Агро-ВД" ЕООД, в които същия посочил, че Д. И. Н.
работи в дружеството на граждански договор от 31.10.2022 г., с работно
време от 08.00 ч. – 12.00 ч., на длъжност „общ работник" с почивен ден –
неделя, като работи с предоставени от работодателя материали, инструменти
и работно облекло, и получава месечно трудово възнаграждение от 250.00 лв.
Свидетелят П. заяви, че когато посетили обекта на място, установили лицето
Д. Н. да работи, като в този момент той се грижел за животните. В този
момент в кравефермата нямало други лица. Заяви, че не знае дали
впоследствие с лицето е бил сключен трудов договор.
За нарушение на чл. 61 ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 КТ, свидетеля П. П.
съставил на дружеството – жалбоподател „Любо Агро – ВД” ЕООД, ЕИК
*********, АУАН № 05 – 2200168 от 30.11.2022 г. АУАН е съставен в
присъствието на Управителя на дружеството, като му е връчен надлежно,
срещу подпис.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 05 – 22000168/ 23.12.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр.
Видин, с което на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на
дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
От правна страна съдът намира следното :
Съдът, като взе предвид събраният по делото доказателствен материал,
обсъден заедно и по отделно, намира, че в хода на делото се доказа, че от
страна на жалбоподателя е осъществен състав на административно
нарушение, за което му е ангажирана отговорност.
Съдът, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
3
приема за доказано, че на инкриминираната дата – 04.11.2022 г., лицето Д. И.
Н., с ЕГН **********, е престирал труд в обект Кравеферма, намираща се в
Стопански двор в местността „Попов сливак" в с. Р., общ. Б., обл. В.,
стопанисвана от дружеството – жалбоподател, преди с него да е бил сключен
трудов договор.
От разпита на св. П. П. – актосъставител се установи, че при
посещението на обекта на място, лицето Д. И. Н. е работел и в обекта дори не
е имало друго лице. В собственоръчно попълнената от него Декларация по чл.
399, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1
АПК и чл. 40, ал. 1 АПК и чл. 110, ал. 4 ДОПК от 10.11.2021 г., която има
доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, същият е посочил,
че работи във фирмата на жалбоподателя, в обект Кравеферма, местността
„Попов Сливак“ – с. Р., с работно време от 08.00 ч. до 12.00 ч. с месечно
трудово възнаграждение в размер на 300 лв., без почивни дни. Посочил е, че
няма сключен нито трудов, нито граждански договор.
При анализа на писмените и гласните доказателства, обсъдени в тяхната
цялост и по отделно, съдът приема, че се доказа извършване на
административно нарушение, вменено на наказаното юридическо лице.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а по смисъла на чл. 61,
ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа.
Показанията на свидетеля на въззиваемата страна – главен инспектор в
Д „ИТ“ – гр. Видин – П. П. съдът приема за достоверни. Възприятията на
същия са преки и непосредствени, и пресъздават действителната фактическа
обстановка. Същият сподели личните си впечатления, че в деня на
извършената проверка, при пристигането им на обекта, лицето Д. И. Н. е
работел. Съдът изцяло възприема тези свидетелски показания, тъй като не
съзира причина поради която свидетелските показания на този свидетел да не
бъдат кредитирани.
Съдът не може да възприеме защитната теза на жалбоподателя, че
лицето заварено да работи в стопанисвания от него обект, е попълнил
Декларацията под натиск и не е знаел как да я попълни. Попълването на
Декларацията по чл. 402 КТ не изисква притежаването на специални познания
4
и досежно съдържанието й няма никаква неяснота, поради което и не са
необходими специални указания за попълването й. Целта на тази декларация
е, съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ контролните органи да се осведомяват пряко
от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването
на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и
обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, касаещи
обичайните уговорки между страните по един трудов договор – работно
време, работно място, трудово възнаграждение, почивки. Съдържанието е на
Декларацията е ясно и не създава никакви затруднения при попълването й.
Освен това, буди недоумение факта, защо лицето Д. И. Н. в
Декларацията от 04.11.2022 г. е посочил, че няма сключен и Граждански
договор, при положение, че по делото е представен такъв, сключен на
31.10.2022 г., само 3 дни преди проверката, респективно преди попълване на
Декларацията.
Поради това, съдът приема, че изложените в жалбата аргументи са
израз на правото на защита на наказаното лице, целящи неговото
оневиняване, но същите не могат да бъдат достатъчно основание за отмяна на
Наказателното постановление.
Нещо повече – дори в дадените от Управителя на дружеството –
жалбоподател, Сведения от 10.11.2022 г., се съдържат също данни, че лицето
Д. И. Н. на практика работи по трудово правоотношение. В сведенията на
Управителя е посочено, че лицето има работно време от 08.00 ч. до 12.00 ч.,
почивен ден – неделя и получава 250 лв. месечно възнаграждение, а
инструментите и работното облекло са му предоставени от дружеството.
Всичко това са елементи на трудов договор – работно време, работно място,
предоставени от работодателя работно облекло и инструменти.
Всички доказателства по делото сочат на извода, че лицето Д. И. Н., на
инкриминираната дата 04.11.2022 г. е престирал труд, без да е имало сключен
трудов договор с него преди постъпването му на работа. Между страните е
съществувало трудово правоотношение което не е било уредено по
изискуемия ред – чрез сключване на трудов договор преди постъпване на
служителя на работа.
Съдът приема, че от обективна страна се доказа реализиране на състава
на административното наказание, за което от жалбоподателя е ангажирана
5
отговорност. Съдът не изследва субективния елемент, тъй като отговорността
на юридическите лица е безвиновна и достатъчно е да бъдат доказани
обстоятелствата при които е извършено нарушението.
Съдът не се солидаризира и с изложеното в Жалбата, че веднага след
констатиране на нарушението, същото е било преустановено, тъй като с
лицето е сключен трудов договор, поради което приложима е разпоредбата на
чл. 415в КТ. На първо място, от страна на жалбоподателя, не е представен
Трудов договор, сключен с лицето Д. Н., въпреки заявеното в Жалбата, че
такъв ще бъде представен в съдебно заседание. Св. П. в разпита си заяви, че
не знае дали с лицето е бил сключен трудов договор. В сведенията от
10.11.2022 г. дадени от Управителя на дружеството също не се твърди да е
сключен трудов договор, като се сочи наличието на сключен граждански
договор от 10.11.2022 г. Поради това, твърдението в горния смисъл остана
недоказано.
Освен това, разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ изключва маловажност за
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, поради
което и неприложима в този случай е разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ.
При общия контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават същото.
Правилно е определена нарушената законова разпоредба – чл. 61, ал. 1 КТ,
във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. Спазени са всички законни срокове при съставяне на
АУАН и издаване на Наказателното постановление. Както АУАН, така и
атакуваното НП съдържат всички задължителни реквизити, визирани в
ЗАНН. Не е налице нарушение, което да води до ограничаване и на правато
на защита на жалбоподателя.
Съдът приема, че както в акта, така и в НП, нарушението е описано
точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено.
Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е
описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице нарушение на
процесуално правни норми. Наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и е описал нарушените законови разпоредби.
Съдът намира, че правилно е определена и санкционната разпоредба,
6
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност
от жалбоподателя – чл. 414, ал. 3 КТ, предвиждаща наказание при извършено
нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, каквото бе доказано, че е осъществено от
наказаното юридическо лице.
Дружеството е юридическо лице и правилно му е определено наказание
от вида имуществена санкция. Наказанието е в законоустановения минимум.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което го
потвърждава.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът потвърждава издаденото Наказателно
постановление, поради което и жалбоподателят е този, който следва да понесе
в своя тежест направените по делото разноски от въззиваемата страна,
каквито са претендирани в процеса за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 63д, 3 ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Съгл. чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, възнаграждението се определя
съгласно чл. 37 ЗПрП. Поради това, съдът определя разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 ЗПрП,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 05 – 22000168/
23.12.2022 г. на Директора на Д „ИТ” – гр. Видин, с което на „ЛЮБО
АГРО – ВД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. Видин, обл. Видин, ул. „Крум Бъчваров“ бл. 19, вх. Ж, ет. 4, ап. 11,
представлявано от Л. К. П. – Управител, е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв. – на осн. чл. 416, ал. 5
от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, във вр. с
чл. 1, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „ЛЮБО АГРО – ВД” ЕООД, ЕИК ********* , със
7
седалище и адрес на управление: гр. Видин, обл. Видин, ул. „Крум Бъчваров“
бл. 19, вх. Ж, ет. 4, ап. 11, представлявано от Л. К. П. – Управител, ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Видин, ул. „Дунавска“ №
6, представлявана от Н. С. – Директор, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 (сто) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8