Р Е Ш
Е Н И Е
№
313
гр.
Враца, 24.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 16.09.2020 г. /шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря Маргаритка Алипиева и с участието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 379 по описа на АдмС –
Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на Г.И.М. ***, чрез пълномощника му * В.Д. ***, против
Областна Дирекция на МВР-Враца с цена на иска 900,00 /деветстотин/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
отменено с влязло в сила решение наказателно постановление, издадено от
Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.
Твърди
се, че вредите произтичат от платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване
на НП. Към исковата молба са приложени заверени копия на решение на РС-Враца,
постановено по АНД № 760/2019 г., НП № 18-0967-001922/20.12.2018г., договор за
правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно Направено е доказателствено искане за
прилагане към настоящето дело на АНД № 760/2019 г. по описа на РС – Враца.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител ангажира становище за
основателност и доказаност на иска, като оспорва аргументите, изложените от
ответника в представения по делото писмен отговор.
Ответникът – ОДМВР – Враца, чрез ** Д.П.,
в писмен отговор, оспорва исковата претенция, като недоказана и моли за
решение, с което да бъде отхвърлена. В условията на алтернативност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция,
тъй като не е доказано, че претендираната сума, представлява действително
направени разноски за адвокатско възнаграждение, свързано с осъществяване на
правото на защита на ищеца срещу НП, признато от съда за незаконосъобразно.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано е и приложено АНД № 760 по описа за 2019 г. на РС – Враца,
предмет на разглеждане по което е било НП № 18-0967-001922/20.12.2018 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ – Враца.
Съдът,
след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с НП № 18-0967-001922/20.12.2018 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ – Враца на ищеца е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
С Решение № 388 от 05.12.2019 г.,
постановено по АНД № 760/2019 г. по
описа на Районен съд – Враца е отменено цитираното по-горе наказателно
постановление. Решението, в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила на 27.12.2019
г.
В административнонаказателното
производство пред Районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от
приложеното пълномощно от 19.07.2019 г. /л. 8 от АНД № 760/2019 г./ за
процесуално представителство, защита и съдействие пред компетентен български
съд, във връзка с оспорването на НП № 18-0967-001831/04.12.2018 г. и НП № 18-0967-001922/20.12.2018
г. , както и да води делото до приключването му пред всички инстанции.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Административния характер на дейността
по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите
или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
НП като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 от АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ – Враца, а
съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са съответните
юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е неоснователен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал.
2 от ЗОДОВ. Основателността на иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт – НП 18-0967-001922/20.12.2018
г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ –
Враца, с Решение № 388 от 05.12.2019 г., постановено по АНД № 760/2019 г. по описа на Районен съд – Враца.
Този факт е безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата
изискуема предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Недоказана е втората предпоставка за
реализиране на отговорността по ЗОДОВ - ищецът да е претърпял имуществена
вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалването на НП.
На ищеца е указано, че носи
доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, изложени
в исковата му молба, от които черпи благоприятни последици, като следва да установи
действителното заплащане на твърдяното възнаграждение в размер на 900 лева, че
същото е било изплатено за процесуално представителство по образуваното дело от
административнонаказателен характер, както и да докаже, че така твърдяната
имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от отмененото с влязло в
сила решение наказателно постановление.
В случая такива доказателства от ищеца
не се ангажирани.
При преглед на представеното и прието
към доказателствата НАХД № 760/2019 г. по описа на РС – Враца се установява, че
договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение не е представен и приложен по делото, като такъв не се съдържа в
никакъв документ или съпроводително писмо, нито в изпратената от АНО административна
преписка по издаденото НП. В цитираното дело на л. 8 в оригинал е представено
пълномощно за процесуално представителство от адвокат В.Д., копие от което се
съдържа и на л. 10 от делото, но не и договор за правна защита и съдействие,
сключен между него и ищеца.
При това положение е безспорно, че
представителство е извършено, но липсват доказателства за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД № 760/2019 г. по описа на РС – Враца.
Като доказателство, за първи път с исковата
молба, е представено копие на договор за правна защита и съдействие - л. 10 от делото не удостоверява ангажирането
на адвокат по цитираното административнонаказателно дело, във връзка с
обжалване на конкретното НП.
Видно от доказателствата, АНД
№760/2019 г. по описа на РС – Враца е образувано по жалба на настоящият ищец
против НП № 18-0967-001922/20.12.2018 г. АНД № 761/2019 г. е образувано по
жалба на последния против НП № 18-0967-001831/04.12.2018 г.
С разпореждане от 30.07.2019 г.,
постановено по АНД № 761/2019г., производствата по АНД №760/2019 г. и АНД №
761/2019г са обединени, като производството е продължило да се движи под №
760/2019г. по описа на РС – Враца. На същата дата – 30.07.2019 г., с
разпореждане, съдът е насрочил АНД №760/2019 г. за разглеждане в открито
съдебно заседание
Цитираните разпореждания са съобщени
на жалбоподателя М., на 09.08.2019 г., чрез пълномощника му * В.Д., който му е надлежен процесуален представител и в
настоящето производство.
Приложеното, едва с исковата молба,
копие на договор за правна защита и съдействие е с дата 13.09.2019 г., след
датата на образуване и насрочване на делото. Не е представено по АНД №
760/2019г., липсват и индиции да е съществувало към релевантния момент.
На следващо място, към момента на
съставянето на цитираният договор, производствата по делата са обединени и
същият би следвало да обхваща предоставяне на правна помощ и съдействие в
съдебното производство срещу двете наказателни постановления, като същевременно
да е посочен и номера на делото.
Липсата на второто кумулативно
условие за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, обезсмисля
изследването на въпроса за наличието на третото условие – причинната връзка
между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и
заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
С оглед на този извод и по
изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този изход на спора разноски в
полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.М.
*** против ОД на МВР – Враца иск за заплащане на сумата 900,00 /деветстотин/
лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
отменено с влязло в сила решение наказателно постановление, издадено от Началник
група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“ – Враца
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: