Определение по дело №180/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260441
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20215200500180
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №……

 

гр. Пазарджик, 01.04. 2021г.

 

 

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                Председател: Красимир Ненчев

       Членове: Албена Палова

                        Мариана Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Д. в.ч.гр.д.№180 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д.И.А. и С.Д.С., и двамата чрез адв. И.Б. срещу определение №260531/29.12.2020г., постановено по гр.д.№276/2020г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за изменение на определение №260209/25.09.2020г.  

В частната жалба се сочи, че определението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Присъдената сума от 397,38лв. не кореспондирала с мотивите на определение №260209/25.09.2020г. Размерът на адвокатско възнаграждение от 325лв. бил завишен и нямало данни, че действително е платен.

         Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор по жалбата, в който се поддържа неоснователност. Претендира разноски за настоящето производство.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№276/2020г. на РС – Пазарджик е образувано по предявен иск на С.И.Г. чрез адв.П.Г. срещу Д.И.А., Т.С.А. и С.Д.С., за обявяване на относително недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение от 01.08.2019г., с който първите двама ответници са дарили третата ответница – тяхна дъщеря, поземлен имот – празно дворно място. Исковата молба е депозирана в съда на 31.01.2020г.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответниците.

С молба от 02.09.2020г. ищецът С.Г. е заявил, че оттегля исковата молба и моли производството да бъде прекратено, тъй като след получаване на покана за доброволно изпълнение, присъденото му със съдебно решение вземане, е удовлетворено чрез плащане на 25.03.2020г.. Претендира разноски, съгласно приложен списък, както следва – 650лв. адвокатско възнаграждение, държавна такса за образуване на делото – 51,41лв. и държавна такса за вписване на исковата молба – 10,97лв.

С определение от 11.09.2020г., постановено в о.с.з. на 11.09.2020г.,  производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска. В същото о.с.з. пълномощникът на ответниците е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, при което съдът е заявил, че по разноските ще се произнесе с определение в закрито заседание.

С определение №260209/25.09.2020г. са осъдени ответниците Д.И.А. и С.Д.С. да заплатят на ищеца С.И.Г. сумата от 397,38лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси.

С определение №260531/29.12.2021г. е оставено без уважение искането на Д. и С. Сербезови по чл.248 ГПК за изменение на определение №260209/25.09.2020г.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

В практиката си ВКС, обективирана в определения по ч.гр.д.№6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., по ч.гр.д.№245/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.,  приема, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В случая направеното от ищеца оттегляне на иска е обусловено именно от извършеното от ответниците плащане в хода на делото, което е направило ненужна съдебната защита.

Разноските по делото се претендират още с исковата молба и се поддържат в хода на процеса. Представен е и списък по чл.80 ГПК, като са налице писмени доказателства, че са реално направени:

1) 650лв. адвокатско възнаграждение.

2) държавна такса за образуване на делото – 51,41лв., от които 1,41лв. – такса за оператора, извършил превода.

3) 10,97лв. – държавна такса за вписване на исковата молба.

По правило, в полза на страната се присъждат по реда на чл.78 ГПК само сторени съдебно-деловодни разноски, т.е. такива сторени в хода на съдебното производство /държавни такси по сметка на съда, разноски за свидетели и вещи лица, адвокатско възнаграждение/, които директно обслужват развитието на последното. От гореизброените претендирани от ищеца разноски, такива са разноските за държавна такса за образуване на делото и за адвокатското възнаграждение. Останалите разноски за вписване на исковата молба, такси за преводи и др., изплатени по сметки на други учреждения, нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не се следват на ищеца.

Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен сключеният между ответниците договор за продажба на недвижим имот в село Звъничево. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 , т.4, вр.с чл69, ал.1 , т.2 ГПК, размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота. В удостоверението за данъчна оценка на имота, предмет на атакуваната сделка, представена по делото, същата е определена в размер 2 696,10лв., която сума представлява и цената на иска, изчислена съгласно посочените разпоредби. Макар и в последното по делото заседание да е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, не са налице основания за подобно намаляване, тъй като хонорарът на пълномощника на ищеца е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения според Наредба №1/09.07.2004г.

Неоснователен е и доводът за недоказано заплащане на договореното възнаграждение, предвид изричното отбелязване в приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.7/, че договорената сума е платена в брой от клиента.

Следователно, от сторените от ищеца разноски следва да се присъди изцяло сумата от 50лв. – държавна такса и 325лв. адвокатско възнаграждение, или сума в общ размер на 375лв.

Предвид горното, обжалваното определение №260531/29.12.2020г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на определение №260209/25.09.2020г., следва да бъде отменено и ответниците А. и С. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца съдебни разноски в общ размер на 375лв.

По направеното искане за присъждане на разноски в настоящето производство:

Производството по чл.248 ГПК не е ново производство, различно от исковото производство по делото, по което съдът се е произнесъл с акт по същество или както е в настоящия случай е прекратил производството по делото, но не се е произнесъл по искането за разноски или дори и да се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски, същите не са удовлетворени и са поискали изменение на акта на съда само в тази му част. По молбата с правно основание чл.248 ГПК не се образува ново производство, което да е отделно от производството по делото, по което съдът се е произнесъл по съществото на спора и по направените от страните разноски, т.е. това производство няма самостоятелен характер, а е част от основното производство по предявения иск. Поради несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски нито на страната, която го е инициирала, нито на другата страна. Поради това разноски не се дължат и във връзка с развилото се производство пред въззивния съд по частна жалба против съдебен акт, постановен по реда на чл.248 ГПК.

         Настоящото определение не подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

 

С оглед изложеното, Пазарджишки окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение №260531/29.12.2020г., постановено по гр.д.№276/2020г. по описа на РС – Пазарджик, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д.И.А., ЕГН ********** *** и С.Д.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.И.Г., ЕГН **********,*** сумата 375лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                               Членове: