№ 689
гр. Ямбол, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500478 по описа за 2022 година
Производството е по чл.396, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от пълномощника адв.А. Ч. против Определение
№1469/18.07.2022 г., постановено по гр.д. №1852/2022 г. по описа на ЯРС, с което съдът е
допуснал обезпечение на предявения от Г. К. К., ЕГН ********** против „ЕС ГРУП
ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.200 КТ за сумата от
300 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, в следствие смъртта на
наследодателя на молителката при трудова злополука, настъпила на 13.12.2021 год., чрез
НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР на банковите сметки на ответника в подробно изброени банки, до
размера на иска.
В частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.
Твърди се, че при постановяването на обжалваното определение съдът неправилно е приел,
че предявения иск е вероятно основателен, доколкото в случая се касаело за неимуществени
вреди, чийто размер според жалбоподателя бил изключително завишен. Посочено е още, че
по въпроса относно характера на процесната злополука като "трудова" не бил налице влязъл
в сила ИАА, т.к. документите в тази насока били обжалвани. Освен това била налице "груба
небрежност", проявена от пострадалия работник. Твърди още, че наложеното обезпечение
било прекомерно и създавало значителни затруднения на дружеството. Заявени са и
твърдения за недопустимост на обжалваното определение, поради нарушение на правилата
за родовата и местна подсъдност, т.к. иска според жалбоподателя бил подсъден на
Софийски градски съд. При описаните съображения се иска отмяна на атакуваното
определение и отхвърляне на молбата за обезпечение. Алтернативно се иска намаляване на
обезпечителната мярка.
В срока по чл.396, ал.2 ГПК ответната страна по частната жалба - Г. К. К., не се е
1
възползвала от правото на писмен отговор, не е депозирала такъв и не е изразила становище.
След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен
акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната частна жалба е с правно основание чл.396, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.2
от ГПК, допустима е тъй като е подадена в предвидения в ГПК едноседмичен срок, а
преценена по същество е неоснователна по следните съображения:
С Определение №1469/18.07.2022 г., постановено по гр.д. №1852/2022 г. по описа
на ЯРС, съдът е допуснал обезпечение на предявения от Г. К. К., ЕГН ********** против
„ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.200 КТ
за сумата от 300 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, в следствие
смъртта на наследодателя на молителката при трудова злополука, настъпила на 13.12.2021
год., чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР на банковите сметки на ответника в подробно изброени
банки, до размера на иска. За да уважи молбата, в мотивите си първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК.
Обжалваното определение е процесуално допустимо, като постановено от родово
компетентния съд - трудовия характер на спора, предмет на предявения иск по чл.200, ал.1
от КТ определя родовата му подсъдност на районния съд (чл.103, вр. изключението по
чл.104, т.4 ГПК). Константна е практиката на ВКС, че искът за обезщетяване на вреди,
настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от
работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на злополуката смърт, е с
правно основание чл. 200 КТ, уреждащ обективната безвиновна отговорност на
работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение. По
отношение местната подсъдност, макар и за нея съдът да не среди служебно, тя също е
правилно определена (чл.114 ГПК). Относно твърдението за това, че ищцата не е внесла
дължимата за иска ДТ, съставляващо по естеството си твърдение за нередовност на ИМ, то
също е неоснователно - разпоредбата на чл.359 КТ предвижда, че производството по
трудови дела е безплатно за ищците.
Въззивния съд намери атакувания съдебен акт и за правилен и законосъобразен, а
изложените от ЯРС мотиви се споделят.
За да допусне исканото обезпечение и наложи обезпечителна мярка за обезпечаване
изхода от спор за репариране на неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата Г. К.
К., настъпила в резултат на трудова злополука от 13.12.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането, съдът следва да извърши проверка относно допустимостта и
вероятната основателност на иска, чието обезпечение се търси, наличието на обезпечителна
нужда и съответствието на предлаганата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда.
Тези предпоставки трябва да съществуват кумулативно. Липсата на коя да е от тях лишава
от основание исканото обезпечение.
В този смисъл при преценка за допускане на обезпечението съдът следва да
2
прецени допустимостта и вероятната основателност на иска съобразно твърденията на
ищцата и представените доказателства, нуждата от обезпечаването му и съответствието на
исканата обезпечителна мярка с тази нужда. Именно тези предпоставки
първоинстанционния съд е преценял и констатирайки наличието им е уважил молбата,
допускайки исканото обезпечение.
Представените към исковата молба писмени доказателства кореспондират с
твърденията на ищцата за произхода и основанието на претендираното парично вземане.
Естеството на материално - правния спор, преценен и съобразно доводите на ответника за
незаконосъобразност на наложената обезпечителна мярка предвид наличието на
предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ, обаче не изисква от ищцата пряко и пълно доказване в
обезпечителното производство на обема на отговорността на работодателя, респ. размера на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди - липсата или наличието на
съпричиняване за настъпването на злополуката от страна на пострадалия е въпрос по
същество на спора по чл.200 от КТ и подлежи на установяване в исковия процес. В този
смисъл и възражението на жалбоподателя по чл.201, ал.2 от КТ не е в предмета на
обезпечителното производство.
На следващо място, допуснатата обезпечителна мярка се явява подходящ способ за
осигуряване осъществяването на правата на ищцата при евентуално положително за нея
решение, доколкото се касае за парично вземане.
Твърденията, че наложеното обезпечение било прекомерно и създавало значителни
затруднения на дружеството не се споделиха от настоящия съд. В случая, предвид
естеството на накърненото материално право, размерът на вземането не е с документално
установим характер, а е предоставен на дискрецията на решаващия съд и преценката на съда
по обезпечението може да обхване само доказателствата, установяващи вероятното
основание на иска, но не и вероятния му размер, поради което обезпечителната мярка
трябва да създава баланс между интереса на двете страни. В случая се касае до иск по чл.200
от КТ от наследник на починал работник против работодател за заплащане на обезщетение
за претърпени вреди от трудова злополука, като вероятната основателност на исковата
претенция /настоящият състав няма предвид размера/ е подкрепена от събраните по делото
писмени доказателства. Налагането на процесната обезпечителна мярка постига целта на
обезпечителното производство - да се гарантират правата на ищеца при евентуално
положително за него решение.
За пълнота и с оглед въведените от жалбоподателя доводи за въздействието на
допуснатото обезпечение върху търговската му дейност, паричния характер на вземането на
ищцата по предявените искове разкрива за жалбоподателя възможността за замяна на
обезпечението, която той би могъл да реализира по реда и при условията на чл.398 от ГПК.
Предвид на горното, Окръжният съд, като взе предвид доказателствата по делото и
наведените в частната жалба доводи, намери същата за неоснователна и като такава да бъде
оставена без уважение, а атакуваното определение като законосъобразно - да бъде
потвърдено.
3
Водим от изложеното Ямболският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1469/18.07.2022 г., постановено по гр.д.
№1852/2022 г. по описа на ЯРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4