Р Е Ш Е Н И Е № 334
гр. Стара Загора, 07.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на първи
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА к.а.н..дело № 282
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР Стара
Загора против Решение № 370/ 17.07.2020 г., постановено по АНД № 1094/ 2020 г.
на Районен съд Стара Загора, с което е отменен
електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция серия Г № 0012092,
издаден от ОД на МВР Стара Загора за нарушение, заснето с автоматизирано
техническо средство или система и ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати
разноски. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че при
издаване на електронния фиш е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила като е наложена имуществена санкция. Касаторът се позовава на
разпоредбите на чл.638, ал.4 и ал.6 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Поддържа,
че електронният фиш съответства изцяло на образеца, утвърден от Министъра на
вътрешните работи, както и че съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити. По
тези съображения е направено искане за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго, с което обжалваният ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че се присъжда адвокатско
възнаграждение в полза на ответника, то да бъде определено в минимален размер
по действащата Наредба за адвокатските възнаграждения, чл.37 от Закона за
адвокатурата и обема на осъществената правна помощ.
Ответникът по касационната жалба –„ Р.Ф.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.***чрез пълномощника си по делото адвокат
Р.А. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно, съответстващо на приложимия материален
закон и постоянната съдебна практика. Моли жалбата да бъде отхвърлена и
решението да бъде потвърдено като се присъдят направените разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е ЕФ за налагане на имуществена санкция серия Г №
0012092, издаден от ОД на МВР Стара Загора за нарушение, заснето с
автоматизирано техническо средство или система, с който на „Р.Ф.“ ЕООД
гр.Ямбол за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
във връзка с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461,
т.1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 2000 лв.. В електронния фиш е посочено, че на 05.12.2019 г., в 12:58 ч, в област Стара Загора, АМ „Тракия“, км.225 с
АТСС Twin CAM SD2D0025 е установено управление на МПС КРОНЕ СДП 27, полуремарке
с рег.№ ***, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, а МПС не е спряно от движение.
За да отмени електронния фиш, Районен
съд Стара Загора е изложил съображения за неговата формална незаконосъобразност.
Според съда при налагане на наказанието органът недопустимо е приложил по
аналогия разпоредбите за наказанието глоба, предвидено в чл.189, ал.4 от ЗДвП,
към която препраща разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. На следващо място
приема, че в обжалвания ЕФ не се съдържа пълно описание на конкретното
нарушение от обективна страна. Счита, че тези пороци нарушават правото на
защита на санкционираното лице, поради което ЕФ се явява незаконосъобразен. С
оглед изхода на делото са присъдени разноски за правна помощ в полза
санкционираното лице.
Така постановеното решение е валидно
и допустимо, но неправилно.
Съгласно нормата на чл.647, ал.3, изр.1 от КЗ, условията и редът за издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по Закона за движението по
пътищата. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от този закон /нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017г./ е предвидено при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В разпоредбата на чл.647, ал.3, изр.2 от КЗ е регламентирано задължение за
собственика на заснетото да се управлява МПС без застраховка в 14-дневен срок
от получаването на ЕФ да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. А доколкото субект на
нарушението по чл.638, ал.1 от КЗ за неизпълнение на задължението за сключване
на задължителна застраховка са както физически лица /т.1/, така и юридически
лица или еднолични търговци /т.2/, не може препращането към чл.189, ал.4 от ЗДвП да доведе до ограничаване на този кръг чрез налагане само на наказание
„глоба“. Очевидно не е такава е волята на законодателя, нито такъв извод следва
от тълкуване на разпоредбите във взаимната им връзка. Нормата на чл.647, ал.3,
изр.1 от КЗ касае само процедурата за издаване на ЕФ, а именно предвидената в
чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, в изпълнение на която е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства за контрол и правилата за движение по пътищата.
Наказващият орган и
в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да
сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, както правилно е
отбелязал райнният съд. Но в случая в
обжалвания електронен фиш серия Г № 0012092, издаден от ОД на МВР Стара Загора, се
съдържа пълно описание на конкретното нарушение от обективна страна, включващо
всички обективни признаци от състава на чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 /наказаният субект е собственик на процесното
МПС, за него няма сключен валиден договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност, установено е управление на процесното МПС по пътната
мрежа в страната с АТСС по реда на ЗДвП/, както и дата, час и място на извършване.
Като е приел наличието на пороци
при осъществения контрол за законосъобразност с неправилен подход към анализа на приложимата
нормативна уредба и съдържанието на ЕФ, въззивният съд е постановил
своя акт в нарушение на материалния закон.
Допуснато е и нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно
която районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това
императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14
от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва
да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства,
направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически
обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените
в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес
по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да
провери изцяло правилността на ЕФ, независимо от основанията, посочени от
страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите
по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за
установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания
в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши
проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК. А решаването на спора по
същество в случая от касационния съд би лишило страните от възможността да
реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага обжалваното
решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд Стара Загора, при което да се изложат мотиви кои факти се
приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи
следват от тях въпросите относно извършване на нарушението и индивидуализацията
на наказанието.
Въпросът за разноските пред
касационната инстанция на основание чл.226 ал.3 от АПК следва да бъде разрешен
от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 във
връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 370/ 17.07.2020 г., постановено по АНД № 1094/ 2020 г. на
Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.