Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…...04.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №6879 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №176021/25.07.2019г.,
постановено по гр.д. №25184/2017г. по описа на СРС, 36 състав, е отхвърлен
предявеният от Р.И.С. срещу „Е.“ ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено, че същият е титуляр на правото на ползване на
½ от 38,284% (съгласно изменение на иска, допуснато в о.с.з. на
26.09.2018г.) идеални части от дворно място, с местонахождение гр. Банкя, СО,
район Банкя, ул. „Цар ******** с площ по скица от 540 кв.м., представляващо УПИ
II – 953 от кв.83, по
регулационния план на гр. Банкя, при съседи по скица: улица и урегулирани
поземлени имоти I -952, VIII, отреден „за кметство“, VII – 951 и IV – 954, всички от същия квартал, както и на 1/6
идеална част от построената в дъното на гореописаното дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 63,12 кв.м. и предаване на владението върху него.
Прекратено е производството по делото в частта относно предявения от Р.И.С.
срещу „Е.“ ЕООД иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 800 лева по 400 лева месечно обезщетение за лишаване то ползване на
посочения имот за периода от 24.04.2017г. до 23.06.2017г. С решението е
отхвърлен предявеният от Р.И.С. срещу „Е.“ ЕООД иск с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 1401,47 лева, представляваща обезщетение за нанесени
му вреди от разрушаване на жилищна сграда със застроена площ 63,12 кв.м.,
построена в дворно място, намиращо се в гр. Банкя, Столична Община, район
„Банкя“, ул. „Цар ********, с площ по скица 540, представляващо УПИ II – 953 от кв.83, по регулационния план на
гр. Банкя, съизмеримо със стойността на учреденото му право на ползване. Осъден
е Р.И.С. да заплати на „Е.“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 600
лева, представляваща разноски по делото. Решението е постановено при участието
на трети лица – помагачи на страната на ищеца Р.И.С. - Й.Е.Б. и В.И.Б..
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца в производството Р.И.С. срещу първоинстанционното
решение, с което са отхвърлени предявените искове. В жалбата е инкорпорирана и
частна жалба срещу решението на първоинстанционния
съд, имащо характер на определение, с което е прекратено производството по
делото в частта относно иска по чл.59 от ЗЗД. Излагат се оплаквания, че
решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените
правила, на материалния закон и необоснованост. Въззивникът
поддържа, че му е учредено право на ползване върху процесния
недвижим имот от третите лица – помагачи по делото Й.Е.Б. и В.И.Б.. Преди
сключване на договора за учредяване право на ползване, върху частта от
поземления имот, собственост на ответника Й.Е.Б. била вписана възбрана по изп. дело №20117860400002, но такава не била вписана върху
частта на В.И.Б.. С постановление за възлагане от 24.08.2011г., влязло в сила
на 01.09.2011г., по изп. дело №20117860400002 имотът
бил възложен на ответника „Е.“ ЕООД. По искане на ЧСИ било заличено вписването
на учреденото в полза на ищеца право на ползване върху имота на основание
чл.175, ал.1 от ЗЗД, въпреки че правото на ползване било учредено, както от
длъжника Й.Е.Б., така и от В.И.Б., чийто дял от имота не бил възбранен. Излага съображения, че върху имота нямало
вписана ипотека, поради което с извършването на публичната продан не се
погасявали ограничените вещни права, вписани преди проданта. Възбраната не
засягала частта на В.И.Б., която не била обременена с никакви тежести. Поради
това правото на ползване, учредено на ищеца от В.Б., било противопоставимо,
както на купувача на имота на публична продан „Е.“ ЕООД, така и на всички трети
лица. Поради това счита, че учреденото му от страна на В.Б. вещно право на
ползване не е погасено, независимо от извършената публична продан, с която е
прекратена съсобственост в резултат на извършена делба. Излага съображения, че
са неправилни изводите на първоинстанционния съд за недължимост на обезщетение за вреди. С оглед изложеното
моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
С уточняваща молба от 25.09.2020г. въззивникът индивидуализира спорния имот, съобразно
актуалната му кадастрална карта, както следва: ПИ с идентификатор
02659.2193.3230 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банкя,
общ. Столична, област София, одобрени със заповед за одобрение на КККР №
РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед
за изменение на КККР №18-7644/01.10.2015 на началник на СГКК – София, с адрес
на имота общ. Столична, област София, гр. Банкя, район Банкя, ул. „Цар ********,
вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), площ 545 кв.м., стар номер
953, квартал 83, парцел II.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна „Е.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Р.Д., с който жалбата се оспорва изцяло. Излага
съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа,
че извън предмета на доказване по делото е било на какво основание и за какво
задължение е била наложена възбрана върху целия имот, както и дали възбраната е
била наложена за задължение само на един от съпрузите или и на двамата. Излага доводи,
че съсобствеността в съпружеска имуществена общност е бездялова,
както и, че няма доказателства по делото режимът на съпружеска имуществена
общност върху имота да е прекратен. Навежда твърдения, че възбраната е наложена
върху целия имот, а не върху ½ от него, както и, че правото на ползване
е учредено на 15.02.2011г., т.е. след вписване на възбраната върху имота.
Оспорва и претенцията по чл.45 от ЗЗД, като поддържа, че ищецът не е носител на
материалното право, от твърдяното нарушаване на което претендира обезщетение за
вреди, а при условията на евентуалност поддържа, че сградата е премахната по
предписание на кмета на Община Банкя, поради това, че е била необитаема, безстопанствена, рушаща се,
както и негодна за ползване. С оглед изложеното моли жалбата да бъде оставена
без уважение. Претендира разноски. В становище по уточнителната
молба на ищеца въззиваемата страна поддържа, че
имотът е изнесен на публична продан поради прекратяване на съсобствеността
вследствие на делба, а не за задължения на единия съпруг, както и, че
възбраната е наложена върху целия имот.
Третите лица – помагачи не са изразили
становище по жалбата.
С определение №3983/21.02.2020г.,
постановено по ч.гр.д. №15747/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, влязло в сила на 21.02.2020г.,
е отхвърлена частна жалба, съдържаща се във въззивна
жалба на Р.И.С. срещу определение за прекратяване по иска с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД, съдържащо се в съдебно решение №176021 от 25.07.2019г.,
постановено по гр.д. №25184/2017г. по описа на СРС, 36 състав.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.45,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника „Е.“ ЕООД, че
ищецът Р.И.С. е титуляр на правото на ползване на ½ от 38,284% (съгласно изменение на иска, допуснато в о.с.з.
на 26.09.2018г.) идеални части от дворно място, с местонахождение гр. Банкя,
СО, район Банкя, ул. „Цар ******** с площ по скица от 540 кв.м., представляващо
УПИ II – 953 от кв.83, по регулационния план на гр. Банкя,
при съседи по скица: улица и урегулирани поземлени имоти I -952, VIII, отреден „за кметство“, VII – 951 и IV – 954,
всички от същия квартал, както и на 1/6 идеална част от построената в дъното на
гореописаното дворно място жилищна сграда със застроена площ от 63,12 кв.м. и
предаване на владението върху него; за присъждане на сумата от 1401,47 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца вреди от разрушаване на жилищна
сграда със застроена площ 63,12 кв.м., построена в дворно място, намиращо се в
гр. Банкя, Столична Община, район „Банкя“, ул. „Цар ********, с площ по скица
540, представляващо УПИ II – 953 от
кв.83, по регулационния план на гр. Банкя, съизмеримо със стойността на
учреденото му право на ползване, както и за присъждане на сумата от 800 лева по
400 лева месечно обезщетение за лишаване от ползване на посочения имот за
периода от 24.04.2017г. до 23.06.2017г. Производството по делото в частта
относно предявения от Р.И.С. срещу „Е.“ ЕООД иск с правно основание чл.59, ал.1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 800 лева по 400 лева месечно обезщетение за
лишаване то ползване на посочения имот за периода от 24.04.2017г. до
23.06.2017г. е прекратено с първоинстанционното
решение, имащо в тази част характер на определение, което е влязло в сила.
С определение от 13.03.2018г. са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл.153 от ГПК
обстоятелствата, че ответникът „Е.“ ЕООД е собственик на дворно място, с
местонахождение в гр. Банкя, Столична община, район Банкя, ул. „Цар ******** с
площ по скица от 540 кв.м., представляващо
УПИ II – 953 от кв.83, по регулационния план на гр. Банкя,
при съседи по скица: улица и урегулирани поземлени имоти I -952, VIII, отреден
„за кметство“, VII – 951 и IV – 954, всички от същия квартал, че е придобил
имота на публична продан по силата на постановление за възлагане от
15.02.2011г., че намиращата се в имота жилищна сграда със застроена площ от
63,12 кв.м., построена в дворно място, намираща се в гр. Банкя, СО, район
„Банкя“, ул. „Цар ********, с площ то скица 540, представляващо УПИ II – 953 от
кв.83, по регулационния план на гр. Банкя, е била разрушена по нареждане на
ответника.
За да отхвърли
иска по чл.108 от ЗС първоинстанционният съд е приел,
че преди датата на придобиване от страна на ищеца на правото на ползване върху
част от процесния недвижим имот – 15.02.2011г. по
отношение на целия имот и намиращата се в него жилищна сграда, на 20.01.2011г.
е била вписана възбрана, и доколкото се касае за публична продан на неподеляем имот, необходимостта от налагане на възбрана
върху имота, предмет на делбата, произтича от това да направи недействителни
спрямо останалите страни по делото и за съдебния изпълнител всички
разпореждания с идеални части от имота. Изложени са мотиви, че в случая,
доколкото възбраната върху имота е била вписана преди разпоредителната сделка
за правото на ползване върху част от него, последвалата наложената възбрана
сделка, за която е съставен НА за учредяване пожизнено и безвъзмездно право на
ползване №10, том I, рег. №220, дело №10/2011г. е непротивопоставима
на основание чл.453, т.1 от ГПК на взискателя, а
следователно и на ответника, придобил имота на публична продан в качеството му
на трето лице (арг. от чл.496, ал.2, изр.2 от ГПК).
Изложените във въззивната жалба доводи, че възбраната не засяга частта на В.И.Б.,
поради което учреденото от същата на ищеца право на ползване на имота е противопоставимо на купувача на имота на публична продан,
съдът намира за неоснователно.
Във въззивното производство са приети следните писмени
доказателства: решение от 10.02.2004г. по гр.д. №2109/1994г. по описа на СРС,
60 състав, изпълнителен лист от 01.12.2010г., издаден по гр.д. №2109/1994г. на
СРС, 60 състав, НА за замяна на недвижим имот №50, том XIV, рег. №31552, дело
№2341/2006г. по описа на нотариус В.Б. с район на действие СРС, НА за дарение
на недвижим имот №75, том III, рег. №8931, дело №378 от 2001г. по описа на нотариус
К. *** действие СРС, НА за продажба на недвижим имот №200, том VIII, рег.
№8281, дело №1509/2007г. по описа на нотариус М.Н. с район на действие СРС, НА
за продажба на идеални части от недвижим имот №138, том III, рег. №5515, дело
№467/2010г. по описа на нотариус М.Н. с район на действие СРС, постановление за
налагане на възбрана по изп. дело №20117860400002 по
описа на ЧСИ М.М.с район на действие СГС, вписана на
20.01.2011г., постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2011г.,
влязло в сила на 01.09.2011г., справка за имот от Служба по вписванията,
протокол за въвод във владение от 22.07.2015г. по изп. дело №20117860400002 по описа на ЧСИ М.М.с район на действие СГС, писмо от СО, район Банкя, и
удостоверение от СО, район „Банкя“. От същите се установява, че процесният недвижим имот е изнесен на публична продан на
основание чл.288, ал.1 от ГПК (отм.) с влязло в сила решение за делба, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.
дело №20117860400002 по описа на ЧСИ М.М.с район на
действие СГС. Публичната продан на неподеляем делбен имот е особен вид изпълнително производство с
участници съделителите. Публичната продан е само средство за осребряване на неподеляемата
обща вещ, с цел получената сума да бъде разпределена между съделителите
и ликвидиране на съсобствеността. Поради това възбрана по изпълнителното дело е
наложена върху целия имот, а не, както твърди въззивникът,
само върху дела от имота на Й.Б..
Съгласно чл.
452, ал. 2 ГПК, когато изпълнението е насочено върху имот,
недействителността има действие само за извършените след вписването на
възбраната разпореждания, като по аргумент от чл.
453, т. 1 ГПК прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били
вписани преди възбраната са относително недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Според чл.
496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, като
правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
С оглед
съдържанието на горепосочените разпоредби съдът намира, че вписаната на 20.01.2011
г. възбрана върху недвижимия имот е направила непротивопоставимо
на взискателя, респективно и на купувача по аргумент
от чл.
496, ал. 2 ГПК, последващото учредяване на право
на ползване в полза на ищеца по делото върху част от процесния
имот на 15.02.2011г.
Поради това
предявеният иск с правна квалификация чл.108 от ЗС се явява неоснователен и
правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Неоснователна се
явява и претенцията с правна квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД, с оглед извода,
че ищецът няма право на ползване върху процесната
постройка, поради което не е бил увреден от разрушаването й.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 1000 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №176021/25.07.2019г., постановено
по гр.д. №25184/2017г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА Р.И.С. да заплати на „Е.“ ЕООД разноски за въззивното производство в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.