ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 03.09.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 715/2020г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.166, ал.3 от АПК, във връзка с чл.27, ал.8 от
Закона за подпомагане на земеделските производители.
Делото е
образувано по жалба от С. П. С., действаща като ЕТ „Ривър хаус-С. С.“ ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Свиленград против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 26/312/02743/3/01/04/01 от 23.07.2020г., издаден от
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
С молба
вх.№5016 от 31.08.2020г. жалбоподателката e направила особено искане – на
основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК съдът да спре изпълнение на обжалваната
заповед, допуснато по силата на закона – чл.27, ал.8 от ЗПЗП.
В искането
се сочи, че предварителното изпълнение на АУПДВ щяло да причини на
жалбоподателката значителна или труднопоправима вреда. Представя доказателства
за сключен договор за ипотечен кредит от 2014г., за който твърди че погасява
сама след смъртта на съпруга си през 2015г.
Съдът, като се запозна със жалбата, приложените
към нея документи и с документите от административната преписка по издаване на
оспорения, акт, намира, че искането е допустимо, а разгледано по същество, и
основателно, по следните съображения: Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл.
27 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 165 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., обжалването на
издадените от Изпълнителния Директор на ДФЗ или от оправомощените от него
длъжностни лица, актове за установяване на публични държавни вземания, не спира
изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е възпроизведена или не в
АУПДВ,то по силата закона, жалбата срещу акта няма суспензивен ефект и актът се
явява годно изпълнително основание.
Затова допуснатото предварително изпълнение по
силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по
искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е
предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на
чл. 27 от ЗПЗП не съдържа.
В конкретния случай, според настоящия състав са
налице всички предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение. Твърди се от представляващия едноличния търговец, че
наложената санкция е в значителен размер спрямо получаваните от ЕТ доходи,
както и факта, че Стоянова обслужва сама ипотечен кредит сключен през 2014г. заедно
с вече покойния й съпруг, за което към молбата е приложено удостоверение за
наследници. Това обстоятелства не е обсъждано в оспорения АУПДВ и се явяват ново
за производството и предвид размера на установеното публично държавно вземане е
достатъчно, за да обоснове извод за реална възможност от настъпване на трудно
поправими или значителни вреди за оспорващия.
Предвид обстоятелството, че АУПДВ е издаден в съответствие
с разпоредбата на чл.162, ал.2,т.8 и 9 от ДОПК и касае публични държавни
вземания, то следва да се приложи и специалната разпоредба на чл.157, ал.2 от ДОПК ,като се предвидят предпоставките визирани в ал.3 от същия текст.
Жалбоподателят прави предложение за обезпечение в размер на главницата и
лихвите по АУПДВ, като в този случай разпоредбата препраща към чл.153, ал.3-5
от ДОПК. В настоящия случай с оглед изрично заявеното предложение от страна на
жалбоподателката за обезпечение, спирането следва да произведе действие след
внасяне на обезпечение в пари в размер на главницата и лихвите по АУПДВ по
сметка на ДФЗ или безусловна банкова гаранция в полза на ДФЗ, които да се
представят като доказателства по делото.
При настъпване на горепосочените обстоятелства
установени с писмени доказателства по делото, предварителното изпълнение на
акта следва да бъде спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на
производството по оспорването му /в този смисъл е практиката на ВАС:
Определение № 17017/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 14133/2019 г. по
описа на ВАС, Осмо отделение и Определение № 6295/28.05.2020 г., постановено по
адм. дело № 4403/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение/.
Воден от
гореизложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА допуснатото по силата на чл. 27, ал. 8 от
ЗПЗП, предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № № 26/312/02743/3/01/04/01 от 23.07.2020г.,
издаден от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ при условие на внасяне на обезпечение в
пари в размер на главницата и лихвите по АУПДВ по сметка на ДФЗ или безусловна
банкова гаранция в полза на ДФЗ и представяне на доказателства по делото за
извършеното обезпечение.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: