Р Е Ш Е Н И Е
№ 249/3.12.2019г. гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар, Теодора Иванова
прокурор Женя Енева
като разгледа докладваното от съдията Митев
ВНОХД
№ 997 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба на подс. А.К. П., чрез адв.М.Д. от ВАК срещу присъда № 18 от 24.06.2019г., постановена от ДРС по НОХД № 124/2018г.
С присъдата
подсъдимият е признат за виновен като следва :
1. В извършване на
престъпление по чл.131 ал. 1 т.12 пр.1 вр. чл. 130 ал.1 от НК, за
това, че 26.12.2016 г. в гр. Девня, обл. Варненска по хулигански подбуди
причинил лека телесна повреда на М.Д.А., изразяваща се в порезни рани в
областта на лявата ушна мида, лявата челно теменна област и областта на лявата
буза, травматичен оток и кръвонасядания в областта на долния клепач на лявото
око, обусловил временно разстройство на здравето, не опасно за живота му, за което му е
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
2. В
извършване на престъпление по чл.144 ал. 3 вр. ал. 1
от НК, за това, че на 26.12.2016 г. в гр. Девня, обл. Варненска се заканил с убийство на М.Д.А. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, за което е наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Така наложените наказания са групирани помежду им и с
наказанията, наложени му с присъди по НОХД №1291/2017 г. и НОХД №1896/2017 г. и
двете по описа на ВРС, като е наложено на подсъдимия най–тежкото измежду тях, а
именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
Съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанията,
включени в групата.
С присъдата е приложен чл.68 ал.1 от НК, като е приведено
в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД №5990/2016г. по описа на
ВРС „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, поради извършване на част от
наказанията, включени в групата в изпитателния срок определен му по НОХД №
5990/16 г. на ВРС, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим, на
основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В жалбата по
същество се моли за отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателна
присъда за подсъдимия. Алтернативно за връщане на
делото за ново разглеждане. Твърди се за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на присъдата със съображения подробно изложени в жалбата и мотивите
към нея.
В
съдебното заседание пред
въззивната инстанция представителят на ВОП поддържа
становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда.
Защитата на подсъдимия поддържа
жалбата и пледира за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия. Счита,
че присъдата е немотивирана. Сочи, че изцяло е игнорирано съдебното следствие и
безкритично възприета тезата на обвинението. Твърди за
допуснати нарушения при оценката на доказателствата. В условията на алтернативност прави искане за връщане делото за ново
разглеждане на друг състав на ДРС.
Въззивникът А.П. моли да бъде оправдан.
След преценка на
доводите, изложени в жалбата, становището на страните, както и след цялостна
служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 НПК, настоящият състав
намира, че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с
всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ДРС
е приел за установено, че през есента на 2016г. свид. Д.И.Д.от гр.Мездра
пристигнала в гр. Варна, за да си търси работа. Тогава тя се запознала със
свид. М.Д.А., двамата се сприятелили и известно време тя живяла в дома му в гр.
Варна. По време на престоя си в гр. Варна, свидетелката се запознала и с подс. А.К.П.,***.
Преди коледните
празници на 2016 г. свид. Д.отишла на гости на подс. П., като останала в дома
му няколко дни. На 25.12.2016г., вечерта, двамата се скарали, като свид. Д.казала
на подсъдимия, че тръгва за гр. Варна, излязла от дома му и се насочила към
центъра на гр. Девня. В същото време позвънила на свид. М.А.и го помолила да
дойде да я прибере от гр. Девня. Подс. П. тръгнал след свид. Д., като я чул, че
говори по телефона. Свид. Д.стигнала до центъра и в близост до Читалището се
спряла, за да изчака свид. А.. В това време подс. П. я настигнал и я молил да
не си тръгва. Не след дълго на мястото с автомобил пристигнала и майката на
подсъдимия - свид. Ю.П., тъй като била помолена от сина си да дойде и да прибере
него и свид. Д.в дома им. В около 00, 30 часа на 26.12.2016г. на мястото
пристигнал и свид. М.А.с таксиметров автомобил на „ОК Такси“ - Варна,
управляван от свид. В.Д.Х.от гр. Варна. Свид. А. стоял на предната седалка до
шофьора. Когато отворил вратата и излязъл навън, той се приближил към свид. Д.и
й казал да се качва в таксито. Свид. Д.се насочила към автомобила, при което
подс. П. се разкрещял на свид. А., че взема неговата жена. Използвал думите:
“Ти кого ще вземаш, разкарай се от тука“. Свид. А. му казал: „Спокойно, сега ще
ти обясня“, но в този момент подсъдимия му нанесъл силен удар с юмрук в
областта на лицето, под лявото око и му казал, че никого няма да взема. Свид. А.
не отвърнал на удара, а се обърнал и се насочил към таксито, като успял да
седне на предната седалка до шофьора. Тогава подс. П. се приближил към него,
хванал вратата на автомобила, така че свид. А. да не може да я затвори и му
казал „Ще те намеря във Варна и ще те убия“. Започнал да крещи и на свид. Д.да
слиза от автомобила. Тогава свид. А. излязъл от автомобила и казал на
подсъдимия да се успокои, но тогава забелязал, че той държи в дясната си ръка
предмет, който оприличил на нож. В този момент подсъдимият замахнал към свид. А.
с ножа няколко пъти, като последния се опитвал да се предпази от удари. Тъй
като зад него бил таксиметровия автомобил и нямало къде повече да се придвижи
назад, свид. А. ритнал подсъдимия с крак в областта на главата. Веднага след
това подсъдимият скочил върху него, като в резултат двамата паднали на земята,
където продължили да си нанасят удари един на друг. Подс. П. отново замахвал с
ножа и крещял „Ще те убия“, „Ще те накълцам“, „Не ме знаеш кой съм аз“, „Никой
нищо не може да ми направи“. Въпреки, че свид. А. се опитвал да се предпази от
ножа, подс. П. успял да го удари няколко пъти в главата с дръжката на ножа,
който държал, след това с режещата част на ножа му нанесъл удари в областта на
лявата ушна мида, лявата челно теменна област и областта на лявата буза. В този
момент свид. В.Х.излязъл от автомобила и казал на подсъдимия да престане. След
като той преустановил ударите си, свид. А. успял да се качи в таксито и помолил
свид. Х.да го откара в болница, тъй като от раните течала кръв и свидетеля
изпитвал силни болки. Свид. Д.слязла от таксито и заедно с подсъдимия били
откарани от свид. П. в дома му. Свид. А. бил отведен в МБАЛ „СВ. Анна Варна“,
където му била оказана медицинска помощ.
Заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза
установява, че свид. М.А.е получил порезни рани в областта на лявата ушна мида,
лявата челно теменна област и областта на лявата буза, травматичен оток и
кръвонасядания в областта на долния клепач на лявото око. Описаните порезни
рани в лявата половина на главата са резултат на удари с или върху предмети с
режещи ръбове, респективно удари с нож и други, реализирани в областта на
главата и лявата лицева половина. Описаните травматичен оток, кръвонасядане и
рана в областта на лицето са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет,
респективно при удар с юмрук, реализиран в областта на лицето. В своята
съвкупност всички описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от
заключението на назначената съдебно - психиатрична експертиза за
освидетелстване на подс. П. е, че същият не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата психоза. Налице са данни за диссоциално /социопатно/
личностново разстройство. Няма данни за зависимост от алкохол и психоактивни
вещества. Налице са данни за инцидентна употреба на марихуана и амфетамини. Към
момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Фактическите
изводи първоинстанционния съд е основал след съвкупна и мотивирана
преценка на надлежно приобщения по реда на НПК доказателствен материал установен от гласните и писмени доказателствени средства, чиито анализ не налага
различни изводи от тези до които е достигнал решаващия съд.
Съдебното
производство е протекло при пълна равнопоставеност на страните с възможност за
устно изложение по направените доводи, които не са били ограничени при събиране
на доказателствата. Както фактическите констатации, така и правните
изводи се споделят от въззивната инстанция като аналитични и законосъобразни.
Правната квалификация е законосъобразна.
По възраженията:
Неоснователно е
оплакването за немотивираност на присъдата, както и изложените в нея доводи с
акцент върху, релевираните доводи за допуснати
нарушения във връзка с оценката на доказателствата, така и изложените
пред въззивната инстанция съображения за това.
Настоящият
въззивен състав в рамките на проверката по обосноваността и законосъобразността
на присъдата и мотивите не установи слабости и пороци при изясняване както на
фактическата обстановка на извършеното и анализа на доказателствата, така и на
съответстващите правни аргументи и изводи на първоинстанционния съд, които са
правилни. При проведеното съдебно следствие е била
събрана доказателствена маса, в пълния й възможен обем, като не са игнорирани
показания от съдебното следствие. Разгледани са източниците на
доказателства.
Съдът
е направил анализ на доказателствената съвкупност обективирайки ясно и по
несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка е изградил
вътрешното си убеждение, а приобщените по делото медицински документи касаещи
подс. П. макар и необсъдени не водят до промяна на фактическата обстановка, до
която правилно е достигнал ДРС. В тази връзка не може да бъде споделено
твърдението, че присъдата почива на някакви събрани доказателства не в съдебното
производство, а на прочетени показания, които са били услужливо интерпретирани
за обвинението и не намиращи опора на събраните в съдебното производство
доказателства.
В
изпълнение на задълженията си по чл.107 ал. 5 и чл.305, ал. 3 НПК, ДРС е
обсъдил всички гласни доказателствени източници от съдебното дирене и тези приобщени по реда
на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК чрез
тяхното прочитане, в частност спорните показания на свидетелите Д.и
Христов, а от друга обясненията на подсъдимия и показанията на неговата майка -
свид.П.. Съдът е установил проявените противоречия между гласните доказателства излагайки мотиви защо не кредитира последните, като това е
сторено в контекста на останалите доказателства и доказателствени способи, като
е отчетена родствената й връзка с подсъдимия. Всяко
от противоречията е обсъдено, като са формулирани съответни изводи кое от
доказателствата ДРС счита за достоверно и кое отхвърля и защо. Наред с тях на
внимателна проверка съдът е подложил и показанията на пострадалия М.А.излагайки
подробни съображения с отговор за това кои кредитира и защо и кои не приема.
Абсолютно правилно е дадена вяра на тях, както и на тези на св. Х.от
досъдебната фаза, отчитайки изминалия времеви период, т.е. обстоятелството, че
към него момент спомените им са били далеч по–ясни което потвърждават и самите
те, след тяхното прочитане заявявайки пред съда, че това е вярното. От друга
страна са в кореспонденция с твърденията на св. Д.и се подкрепят от заключението
на СМЕ относно механизъма на причиняване на нараняванията на пострадалия, което
заключение е правилно ценено. Така кредитираните доказателства се допълват и
подкрепят взаимно и в техния анализ в мотивите е даден отговор, защо
обясненията на подс. П. и показанията на свид. П. се
отхвърлят. С оглед достатъчната им пълнота въззивния съд не е длъжен да ги
преповтаря. Както се отбеляза споделяеми са и направените въз основа на събраните доказателства правни
изводи относно обективната и субективна съставомерност на извършеното от
подсъдимия. Като цяло първоинстанционния съд е изпълнил процесуалните си задължения
за всестранно, обективно изследване на всички обстоятелства и факти по делото,
които са относими към главния факт от предмета на доказване в процеса и не може
да бъде опрекнат, че е допуснал така визираните в жалбата и изложени пред
въззивната инстанция нарушения. Вътрешното убеждение на проверявания съд не се
основава на произволно възприети фактически положения и косвени доказателства,
а на доказателствения материал и е съобразено с изискването чл. 303 от НПК за
признаване на подсъдимия за виновен, тогава когато се установи, че обвинението
е доказано по несъмнен начин. В този смисъл не могат да бъдат споделени като
цяло направените оплаквания от защитата. Ето защо обосновавайки изводите си на
съвкупна и изчерпателно мотивирана преценка почиваща на събраните по делото
доказателства първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт и
оплакванията са неоснователни.
По наказанието:
Въззивният съд
служебно прецени, че наложеното наказание на подс. А.П. е справедливо,
законосъобразно и с него ще могат да се постигнат целите, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Правилно са били
групирани така наложените му наказания с тези по НОХД №1291/2017г. и НОХД
№1896/2017г. на ВРС, както и приведено в изпълнение при условията на чл.68 ал.1 НК наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия с присъда влязла в
сила от 01.12.2016г. по НОХД № 5990/2016г., по
описа на ВРС, тъй като деянията са извършени в изпитателния срок, поради което
следва да изтърпи и отложеното наказание.
Правилно е осъден да заплати разноските по делото.
Предвид горното
въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на Девненски районен съд
не страда от пороци по смисъла на чл. 313 от НПК, оплакванията са
неоснователни, не са налице основания за отменяването й или изменяване, поради
което и на основание чл. 338 от НПК същата следва да бъде потвърдена.
При
служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /
допуснати на досъдебното производство или в съдебно заседание /, които да се
явяват от категорията съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг
състав на съда.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 18 постановена на 24.06.2019.по НОХД № 124/2018 г. по описа
на Девненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2