Решение по дело №565/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 569
Дата: 2 април 2018 г. (в сила от 4 октомври 2018 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20183110200565
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       569/2.4.2018г.                        град Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Варненският районен съд,           тридесет и седми  състав,

на двадесет и осми март,             две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

секретар Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от председателя  АНД № 565  по описа на ВРС за 2018  год.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1291/26.04.2005 год. на Началника на І РПУ при РДВР - Варна, с което на Д.И.Д., ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва: 1. „глоба“ в размер на 40.00 лева за нарушение на чл.102, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, 2. „глоба“ в размер на 40.00 лева за нарушение на чл.104А. от ЗДвП и 3. „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени, по реда на АПК.

 

 

                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

МОТИВИ: Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на  жалба от Д.И.Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление №  1291/26.04.2005 год. на Началника на І РПУ при РДВР - Варна.

 

Във въззивната жалба се твърди, че е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказание и  моли съдът да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.А., ВАК, който поддържа жалбата по наведените в нея основания. Моли съда да отмени атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

 

След като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:

На 14.04.2005 год. Н.Г.М. – мл.автоконтрольор при І РПУ РДВР - Варна съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 1291/14.04.2005 год., в който описал, че Д.И.Д. ***, при управление на л.а. „Ланчия Призма“ с рег. № В 81-26 АТ, по ул.“Шипка“ до кръстовището с ул.“Преслав“, посока  ж.п. гара Варна при извършената проверка: 1. Не ползва обезопасителен колан на автомобила. 2. Водача използва мобилен телефон по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо използването на телефон без участие на ръцете му. 3. Управлява ППС без да е правоспособен водач.

 

Актосъставителят приел, че са налице нарушения: 1. по чл.102, ал.1 от ЗДП, 2. по чл.104А. от ЗДП и 3. по чл.150 от ЗДП. Акта бил предявен на Д.И.Д., ЕГН **********, на 14.04.2005 год., като той  го подписал без възражения.

 

Гореизложеното се установява от приетите гласни и писмени доказателства по делото, кредитирани от съда.

 

На 26.04.2005 год. е било издадено обжалваното Наказателно постановление. Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушенията по 1. по чл.102, ал.1 от ЗДП, 2. по чл.104А. от ЗДП и 3. по чл.150 от ЗДП, като му наложил съответно административни наказания както следва: 1. „глоба“ в размер на  40.00 лева за нарушение на чл.102, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, 2. „глоба“ в размер на 40.00 лева за нарушение на чл.104А. от ЗДП и 3. „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение на чл.150 от ЗДП.

 

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник І РПУ при РДВР – Варна.

Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради изтекла давност:

 

В наказателно-правната теория е установено, че с изтичането на предвиден в закона давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на наказателно преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на държавен орган.

В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което прави наказателното производство недопустимо.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. на Върховният административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност /чл.11 от ЗАНН/, като се изключва преследването и изтърпяването на наказанието.

Давността намира приложение и при двете хипотези:

–                   погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя преди влизане в сила на правоохранителен акт /чл.34 от ЗАНН/ - погасителна давност и

–                   погасяване на възможността администрацията да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на правоохранителния акт /чл.82 от ЗАНН/ - изпълнителска давност.

-            обикновена изпълнителска давност по чл.82 ал.1 от ЗАНН.

-            абсолютна изпълнителска давност по чл.82 ал.3 от ЗАНН.

В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, която препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Давността, като основание за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание е уредена в чл.79 ал.1 т.2 от НК, според който наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла предвидената от закона давност.

В чл.80 ал.1 от НК, точки от 1-4 са регламентирани давностните срокове за деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят определя срокът от две години за всички останали случаи. Съгласно ал.3 давността започва от довършване на престъплението, а съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл.81 ал.3 от НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл.80 от НК.

Наложеното наказание не се изпълнява, съгласно чл.82 ал.1 т.5 от НК, когато са изтекли две години за всички случаи извън изброените изчерпателно в чл.82 ал.1 т.1-4 НК.

Съгласно ал.4 на чл.82 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал. 1.

Т.е. за случаи извън т.1-4 на чл.80 ал.1 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато са изтекли две години плюс още 1/2 от срока или общо три години от извършването на деянието съгласно смисъла на чл. 80, ал. 3 НК.

В настоящия случай деянието е осъществено на 14.04.2005 год., от която дата е започнала да тече давността за административно - наказателно преследване, т.е. на 14.04.2008 год. е изтекла абсолютната давност за такова.

Горното е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, поради което не се налага изследване на обективна и субективна страни, вид и размер на наложеното наказание.

 

Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

 

                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: