№ 6683
гр. София, 18.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20211110147098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава петдесет и шестa, Раздел II от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 39792/12.08.2021 г., подадена от „*************,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. **************, ж.к.
„**************”, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от
******************, чрез адв. К., за обезпечение на доказателства по бъдещ иск чрез
изготвяне на заключение на съдебно-техническа експертиза с формулирани в
сезиращата молба задачи.
Молителят поддържа, че с ответника „***************, с рег. №
***************, ДДС № ***************, с адрес: Република **********, със
седалище: *****************, е сключен договор за покупко – продажба на
строителна машина марка „**********”, модел „**********”, при продажна цена от
130 000 евро. Твърди, че в процеса на преддоговорни отношения между страните била
разменена кореспонденция по електронна поща, като от ответника на ищеца е
изпратена проформа фактура №25/20.10.2020 г. с офертна цена от 165 000 евро, с
вписано уточнение, че машината е рециклирана. Твърди се, че било предложено да се
направи търговска отстъпка, като продажбата цена била определена на 135 000 евро,
която ищецът заплатил по банкова сметка на ответника на 23.10.2020 г. Посочва се, че
на 05.11.2020 г. ищецът заплатил на ответника и сумата от 2 470 евро по проформа
фактура № 28/26.10.2020 г. за транспортни услуги и такса за товарен кран. Навежда, че
след доставката на машината на територията на Република България, ищецът
установил, че машината е в неработещо състояние, за което уведомил ответника.
Страни постигнали съгласи ищецът да заплати допълнително сумата от 3 350 евро за
подмяна на неработещ EDC контролер, която ищецът заплатил по банков път на
ответника на 19.11.2020 г. по проформа фактура № 17/18.11.2020 г., но служители на
ответника, които пристигнали в Република България, не успели да поправят машината,
тъй като изпратената от ищеца част била негодна за тази машина.
Правният интерес от искане на обезпечаване на доказателствата обосновава, с
оглед защитата на правата на ищеца във връзка с неотложните действия, които трябва
1
да бъдат предприети за ремонт на посочената машина за запазване на интересите на
ищеца. Поддържа, че местната компетентност на съда е обусловена от
местонахождението на машината на територията на Република България.
С разпореждане от 25.08.2021 г. съдът е дал указания на ищцовото дружество да
уточни дали поддържа молбата по чл. 207 ГПК, като обоснове компетентност на
българския съд, респ. да заяви дали отправя искане по Регламент (ЕО) 1206/2001, като
в последния случай да приведе искането си в съответствие с чл. 4 и сл. от Регламента.
В изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба вх. №
51697/08.09.2021 г., към която ищецът представя приложение към Регламент (ЕО)
1206/2001. Заявява, че не поддържа правно основание по чл. 207 ГПК, на което
първоначално е подадена молбата до съда. Искането към съда е по Регламент (ЕО)
1206/2001 г., във вр. с Регламент (ЕС) 1215/2012 г., като се поддържа заявеното със
сезиращата молба искане за изготвяне на съдебнотехническа експертиза. Представя
искане по реда на чл. 4 и сл. от Регламент (ЕО) 1206/2001, като излага, че молбата е
отправена във връзка със завеждане на бъдещ иск, поради което изхожда от молителя,
чрез процесуалния му представител. Към молбата са представени писмени документи
под опис /л.4– л.9 от делото/, които не са с придружени с превод на български език, а
приложените преводни нареждания съдържат текст на български и английски език
/л.10-л.11 от делото/.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на молителя и взе предвид
данните по делото, намира следното:
По допустимостта на искането:
Международната компетентност на съдилищата на държавите членки по
въпросите на сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането
на доказателства по граждански или търговски дела е регулирана от Регламент №
1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година. Предпоставки за уважаване на искането за
допускане на съдебнотехническа експертиза от съд в Република България е делото да е
подведомствено на българските съдилища.
Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1206/2001 на Съвета от 28 май
2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела, предпоставките за
уважаване на искане за събиране на доказателства по граждански или търговски дела е
искането да е направено от съд на държава-членка, когато в съответствие с
разпоредбите на правото на тази държава, изисква: по б. „а” - компетентният съд на
друга държава-членка да осигури доказателство, или по б. „б” - да си осигури
доказателство направо в друга държава-членка. Разпоредбата на член 17 от Регламент
(ЕО) 1206/2001 предвижда събиране на доказателства в друга държава-членка от
правораздавателен орган на молещата държава за нужди на гражданско или търговско
дело, подсъдно на молещата държава.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид наличните данни за седалище и на
ответното дружество извън територията на Република България, предявеният пред
съда иск не се явява подведомствен на българския съд.
В настоящия случай приложим за определяне на международно компетентния съд
2
да разгледа иска за вреди от неточно изпълнение е съдът в Република Гърция,
доколкото съгласно член 7, параграф 2, б. „б” от Регламент (ЕС) № 1215/2012,
компетентни да разгледат искането са съдилищата по мястото на изпълнение на
въпросното задължение, като в случая на продажба на стоки, мястото в държава
членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат
доставени.
Международната компетентност по реда на Регламент № 1206/2001 на Съвета от
28 май 2001 година се определя по член 4, параграф 1, съобразно който „искове срещу
лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство,
се предявяват пред съдилищата на тази държава членка". По отношение на
юридическите лица член 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 определя, че
юридическите лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното: а)
седалище по устав; б) централно управление; или в) основно място на стопанска
дейност.
Така според т. 40 от Решение на Съда (първи състав) 21 февруари 2013 година по
дело C-332/11 (ProRail BV срещу Xpedys NV и др.), съгласно член 1, параграф 1, б. „б”
от Регламент 1206/2001, последният се прилага по отношение на граждански или
търговски дела, когато съд на държава членка в съответствие с разпоредбите на
правото на тази държава изисква да си осигури доказателство направо в друга държава
членка. В т. 50 Съдът на ЕС приема, че в регламента не е възпроизведено
предложението за разпоредба, която изрично предвижда, в хипотезата на
трансгранична експертиза, възможността за пряко назначаване на вещо лице от
съда на държава членка без предварителното разрешение или уведомяване на
другата държава членка.
В т. 26 от Решение на Съда (първи състав) 14 януари 2010 година по дело
C‑233/08 (Milan Kyrian срещу Celní úřad Tábor) е постановено, че материалният
обхват на Регламент № 1206/2001, както е определен в посочения член (има се
предвид член 1, параграф 1 от Регламент № 1206/2001) и както следва от структурата
на този регламент, е ограничен до два начина за събиране на доказателства, а именно,
от една страна, събирането на доказателства от замоления съд съгласно членове 10—16
от този регламент вследствие на искане от молещия съд на друга държава членка и
от друга страна, директното събиране на такива доказателства от молещия съд в друга
държава членка, условията за което са уредени в член 17 от същия регламент. В т. 36 от
цитираното решение се приема, че искането за събиране на доказателства следва да е
изпратено от съд, компетентен да разгледа делото по същество.
С оглед разясненията от Съда на ЕС, така и с оглед на факта, че ответникът е със
седалище на територията на *****************, а в процесния случай се твърди място
на изпълнение на територията на Република Гърция, съдът приема, че компетентен по
смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 е съдът в гр. Атина, Република Гърция.
Пророгация на компетентност по чл. 25 и чл. 26 от Регламент(ЕС) № 1215/2012
също няма, тъй като не е налице условието по параграф 1 на чл. 25 – тя да е договорена
от страните недвусмислено към момента на сезирането на българския съд. В случая чл.
35 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 следва да се тълкува във връзка със съображение 25
от Регламента, съобразно което „Понятието за временни, включително обезпечителни,
мерки, следва да включва например обезпечителни актове, с които се цели получаване
3
на информация или запазване на доказателства, съгласно посоченото в членове 6 и 7 от
Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.
относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. То не следва да
включва мерки, които нямат обезпечителен характер, като например мерки за
изслушване на свидетел. Това не следва да засяга прилагането на Регламент (ЕО) №
1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на
държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски
дела.”
Не е налице и основанието по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, доколкото
ответникът в настоящото производство не е предприел никакви процесуални действия
за признаване на компетентността на настоящия съд. Не са налице условията за
изключителна компетентност на българския съд по чл. 24 от Регламент (ЕС) №
1215/2012, с оглед предмета на спора като търговски. В допълнение, не са налице
доказателства между страните да е сключено и споразумение за избор на съд по
смисъла на член 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, което да обосновава
компетентността на българския съд.
Съдът приема, че не е компетентен да се произнесе по сезиращата молба и на осн.
15 КМЧП, доколкото не е изпълнено нито едно от изискванията на чл. 4 от КМЧП, а
мястото на изпълнение на задължението в процесния случай не е в Република
България, както и ответникът няма основно място на дейност в Република България.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че българския съд не е
компетентен да се произнесе по искането за събиране на доказателства.
След като българският съд не е международно компетентен по сезиралата го
молба, на осн. чл. 28 КМЧП съдът е длъжен да обяви своята некомпетентност и да
прекрати делото.
По отношение на реда, по който следва да бъде образувано производството за
обезпечаване на доказателства:
С оглед предходното, съдът намира за необходимо да отбележи, че при
определяне на международната компетентност ответникът по бъдещия иск трябва да
попада в персоналния и териториален обхват на Регламент (ЕС) № 1215/2012, като
следва да има местоживеене на територията на държава - членка на ЕС.
С оглед принципа на процесуална автономия, не е предвиден процесуален ред, по
който по реда на ГПК настоящият съдебен състав да се произнесе по искането за
събиране на доказателства и чрез допускане на съдебнотехническа експертиза по
поставените от ищеца въпроси. Това е така и предвид характера на производството по
чл. 207 ГПК като спорно и двустранно, което се развива по правилата на исковото
производство, следва да се предостави възможност на другата страна, с оглед чл.208,
ал.4 ГПК, да представи доказателства, както и да формулира въпроси към вещото лице
по допуснатата експертиза.
В настоящия случай молителят е този, който следва да прояви процесуална
активност, като: сезира компетентния да се произнесе по искането за събиране на
доказателства по делото съд, като в конкретния случай, както се посочи, това е
съдът в гр. Атина, Република Гърция, съответно този съд е легитимиран на
4
основание член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1206/2001 да отправи искане до
българския съд да осигури доказателството по смисъла на б. „а” от посочената
разпоредба, респ. по б. „б” - да си осигури доказателство направо в друга
държава-членка.
С оглед изложеното, искането, обективирано в молба с вх. № 39792/12.08.2021 г.,
следва да бъде отхвърлено, а производството да бъде прекратено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА българския съд за некомпетентен да разгледа предявения иск от
„*************, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
**************, ж.к. „**************”, бл. ****, вх. 2, ет. ***, ап. ***,
представлявано от ******************, чрез адв. К. срещу „***************, с рег.
№ ***************, ДДС № ***************, с адрес: Република **********, на
основание чл. 7, параграф 2, б. „б” от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 47098/ 2021 г. по описа на
СРС, 27 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5