Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 31                         03.01.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 8304 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците твърдят, че са съсобственици на имот с идентификатор *******, находящ се в гр. П.*********. Ищцата М.Н.К. поддържа, че е собственик на 2/12 ид. части от правото на собственост въз основа на наследяване за 1/12 и давност за втората 1/12 ид.части. Ищците К.Н.Н., Т.А.Н. и С.А.Н. поддържат, че са собственици, всеки на по 4/36 ид. части, по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт, подробно описан в исковата молба. По отношение на А.Р.-А., Т.Х.Н. и П.Х.В. се твърди, че са собственици на по 10/96 ид. части, а М.Т.Р. притежава 2/96 ид. части. При изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри неправилно част имота на ищците с площ от 57 кв. метра била заснета и присъединена към североизточната част на поземлен имот с идентификатор **********, вместо да бъде отразена като част от имота на ищците. Искането е да бъде установено, че ищците са собственици на погрешно заснетата към имота на ответниците площ.

Ответникът Х.М. навежда доводи за нередовност на исковата молба, като същевременно оспорва, че ищците са собственици на посочените в исковата молба основания. Оспорва също така, че е налице погрешно заснемане на части от съпритежавания от него имот.

Ответниците С. и З.М. считат, че искът е неоснователен. Оспорват придобивните основания и квотите на ищците така, както те са посочени в исковата молба, като същевременно се твърдят, че С.М. е придобил с нотариален акт по дело № 5071 от 20.10.1986 г. на н. при ПРС ½ ид. част от поземлен имот ******, който е целият с площ 165 кв. м. Това станало по силата на договор за дарение, а по силата на договор за дарение, обективиран в акт издаден по нот. дело № 999999 г. на ********** на Нотариалната камара са били придобити поземлен имот ******* с площ от 165 квадрата с неприложена регулация, като тримата ответници, посочени в отговора – Х.М., С.М. и З.М. съпритежават този имот при  квоти 1/10 ид. част за Х.М. и 3/10 ид. части за всеки един от другите двама ответници. Поддържа се също така, че повече от 10 години и двамата ответници упражняват спокойно и необезпокоявано владение върху целия недвижим имот, включително и оспорените 57 кв. метра, поставили са на спорната граница ограда, която е нанесена като имотна граница. В този смисъл ответниците считат, че имотът е придобит по давност от С. и З.М..

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за установено следното:

Описаното в исковата молба дворно място е съсобствено между ищците, като същите са придобили права, чрез наследяване и правни сделки.

Ищцата М.К. е единствен наследник на С.С.П. - удостоверение за наследници от 26.09.2017г. /лист 21 от делото/. Наследодателката П. е придобила 1/12 ид.ч. от имот пл.№ ******** по плана на гр. П.******* по силата на договор за замяна, обективиран в нотариален акт № ************  / лист 9- 10/. За К. е налице и костативен нотариален акт № *******. на *********  / лист 11/, с който тя е призната за собственик на 1/12 ид. ч. от същия имот на основание наследство и давностно владение. Така общата нейна квота в съсобствеността върху терена е равна на 2/12 ид.ч.

Ищците К.Н.Н., Т.А.Н. и С.А.Н. по силата на договор за дарение – нотариален акт № *********. на ********* /лист 12/ са получили при равни права правото на собственост върху 4/12 ид.ч. от процесния поземлен имот пл.№ *** за който е отреден УПИ ********* по плана на **********, одобрен през 1993г. Така квотите на всеки един от тримата в съсобствеността възлизат на 4/36 ид.ч.

Ищците М.Т.Р., А.Х.Р. – А., Т.Х.Н. и П.Х.В. са наследници по закон ( преживяла с. и д.) на Х.П.Р. починал на 12.06.2002г. Последният, видно то представеното удостоверение за наследници е бил единствено д. – с. на П.Х.Р. починал на 09.07.1989г.  / лист 17– 19/. Общият наследодател П.Х.Р., заедно със с. си Т.И.Р. е закупил с нотариален акт № **************. 2/12 ид. ч. от дворно място представляващо имот * в кв. ***, по скица съставляващо парцел ********** по плана на гр. П. /лист 15/. Т.И.Р., видно от представеното удостоверение, е починала след с. си Х.П.Р., като по право на заместване е наследена от трите си в. – ищците П.В., Т.Н. и А.Р. – А. / лист 19/. С нотариален акт за право на собственост № ********. на *************преживялата съпруга на Х.Р. и неговите д. били признати за собственици на 1/6 ид.ч. от имот *****, съставляващ УПИ ************, одобрен през 1993г. /лист 14/. Определени са следните квоти – 1/96 ид. ч. на М.Р. и по 5/96 ид.ч. за всяка от ищците А.Р., Т.Н. и П.В..

Относно останалите 2/12 ид. ч. от имот 233 се установява, че относно същите като собственик се легитимира Н.Г.Б., която не е страна по настоящото дело  - Нотариален акт № *************. и Нотариален акт № ***********  /лист 183 и 185/.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, по плана одобрен със Заповед № 1946/23.07.1935 г. имотът на ищците е заснет с № *, а този на ответниците с пл. № * в кв. ***. За имота на ответниците  -№* е отреден по регулация парцел *****, а за имота на ищците парцел *****, с предвидено предаване на части от съседни имоти/ лист 134/. Това предвиждане не е реализирано, видно от последващия план от 1953г. в който имотните граници на имот №*, съответствуват на тези по плана от 1935г. По този плана имотът на ищците е заснет с №*, а този на ответниците с №* /лист 135/. По този план съществуват регулационни предвиждания, които също не са осъществени съгласно последващия план от 1959г. В този план, одобрен със заповед № 6416/21.10.1959г. процесните два имота са заснети със същите планоснимачни номера №* (на ищците) и №* (на ответниците). Имот №* е предвидено да бъде включен към улица, а имот №* в парцел * отреден за жилищни нужди / лист 159/. Няма данни за осъществяване на тези регулационни предвиждания, тъй като в последващия план имотните граници остават непроменени. Този план е одобрен със Заповед № 1606/15.06.1965г. като в него процесните имоти са вече с друга номерация. Имотът на ищците е с пл. № ***, а този на ответниците – с № ***. Отреждането за двата имота е в парцел * – за комплексно застрояване / лист 137/. Това отреждане за двата съседни имота също не е осъществено /т.6 от заключението на експертизата/. В кадастралния и регулационен план одобрен със Заповед № 508/01.09.1971г. процесните имоти са заснети с планосимачни номера ********, като имоти №*** и *** са образувани от имота на ищците със стар номер *** от предходния план, одобрен през 1965г. В този план няма регулационни предвиждания за процесните имоти /лист 138/. Съгласно кадастралния и регулационен план на „*****“ гр. П., одобрен със Заповед №1739/07.08.1993г. с нанесено изменение със Заповед №ОА-119/26.01.1996г. процесните имоти са заснети с пл. номера *** и ***. Имот *** (този на ответниците) е включен в съсобствен парцел ********* в кв.***, а имот *** (този на ищците) в парцел ******, кв.*** с малки предаваеми части по регулация /лист 139/. Според експерта тези регулационни предвиждания също не са осъществени. В кадастралната карта на гр. П, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009г. имотът на ищците е заснет с идентификатор ********, а този на ответниците с идетификатор ******* / лист 140/. Границата между двата имота се различава по местоположение от тази в предходните планове, като това се дължи на обстоятелството, че в имот ******** е заснета сграда означена в кад. карта с идентификатор ********* и площ 71 кв.м. Вещото лице сочи, че към момента на изготвяне на заключението сградата не съществува на терена.

Във връзка със споменатата от вещото лице сграда се установява, че със заповед № РД – 15-493 от 07.07.2015г. е разпоредено сградата - едноетажна пристройка изградена от Х.С.М. да бъде премахната тъй като представлява незаконен строеж /лист 153/. Видно от представения констативен протокол от 10.05.2016г. сградата е била доброволно премахната / лист 145/.

Установява се от представените писмени доказателства, че ответниците С.Х.М., Х.С.М. и З.С.М. се легитимират като съсобственици на имота с идетнификатор ********* по действуващата кадастрална карта / лист 94 – 96/.

На комбинираната скица, изготвена от вещото лице / лист 141/ е онагледено различието в границата между двата имота по кадастралната карта и по предходните планове. При съпоставка е видно, че площта по цифри 1,2,3,4,5,6,7,8,1, която е с повърхнина от 57 кв.м. е заснета във всички предходни планове като част от имота на ищците който понастоящем е с номер ***********, а не към този на ответниците. Само в кадастралната карта тази част е представена като принадлежаща към имот *********.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Установи се, че ищците са съсобственици на имот с идентификатор ********* по действуващата кадастрална карта. Видно е от заключението на експертизата, че по предходните планове спорната площ от 57 кв.м. обозначена в комбинираната скица /приложение №8/ е съставлявала част от имота на ищците. Както при действието на последния кадастрален и регулационен план – от 1993г., така и при действието на предходните няколко плана не са налице регулационни предвиждания, които да предполагат придаване на площи в тази част от имота на ищците към имота на ответниците. Това е видно от представените по делото скици - извадки от предходните планове. Свен това следва да се има предвид, че вещото лице сочи, че никое от предвижданията за двата съседни имота не е било осъществено, като границата между тях е възпроизвеждана по един и същи начин, така както е първоначално заснета. По делото не се представиха доказателства за наличие на приключена процедура по завземане на предаваеми части или изпълнение на процедурата по заплащане на дължимо за предаваема част обезщетение. Предвид това следва да се обоснове извод, че по спорната граница не е налице отчуждаване по регулация, а е налице погрешно отразяване на тази площ като принадлежаща към имота на ответниците, като грешката е допусната при съставяне на кадастралната карта и съществува и понастоящем.

Неоснователно е възражението на ответниците С.М. и З.М. за придобиване на спорната част по силата на давностно владение. По делото не се представиха доказателства относно това, че до съставяне на кадастралната карта ответниците са осъществявали фактическа власт върху спорната част от имота. Освен това трябва да се има предвид, че тази реална част от недвижим имот, която не отговаря на изискванията за минимални лице и площ не би могла да бъде придобита по давност, както при действието на чл.200 ЗУТ, така и при действието на чл.59 ал.1 ЗТСУ в редакцията му след изменението с ДВ, бр. 34 от 2000 г. Що се отнася до периода преди изменението на нормата, тъй като имотите са били урегулирани в парцели, реални част от тях не са могли да се придобиват по давност – арг. от чл.59 ЗТСУ в редакция от ДВ, бр. 29 от 1973г.

Доводът на ответницата З.М. относно това, че площта на придобитите от нейните праводатели през 1937 г. имот е била по-голяма – 199,25 кв.м. не може да промени изводите относно принадлежността на спорния терен. Пространствените предели на правото на собственост върху поземлен имот се определят от неговите граници посочени в съответния план. Площта е само помощен белег, като съществуващите разлики в нея могат да са резултат и на неправилно измерване и изчисление. Съществено в случая е обстоятелството, че по действувалите за двата имота предходни планове не е налице предвиждане, свързано с отчуждително действие по регулация.  

От изложеното следва, че спорната част принадлежи към имота на ищците и те са нейни собственици. Предявеният от тях иск следва да бъде уважен като основателен.

            На осн. чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 875 лв.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 54, ал.2 ЗКИР, по отношение на ответниците С.Х.М. ЕГН ********* с адрес ***, Х.С.М. ЕГН ********** с адрес *** и З.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците са собственици както следва:  М.Н.К. ЕГН ********** с адрес *** на 2/12 ид.ч.; К.Н.Н. ЕГН ********** с адрес *** на 4/36 ид.ч.; Т.А.Н. ЕГН ********** с адрес *** на 4/36 ид.ч.; С.А.Н. ЕГН ********** с адрес *** на 4/36 ид.ч.; А.Х.Р. – А. ЕГН********** с адрес ***/96 ид.ч.; Т.Х.Н. ЕГН ********** с адрес *** на 10/96 ид.ч.; П.Х.В. ЕГН ********** с адрес *** на 10/96 ид.ч.; и М.Т.Р. ЕГН ********** с адрес *** на 2/96 ид.ч. от площта от 57 кв.м. заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,1 на комбинирана скица №8 към заключението на вещото лице, съставляваща част от имот с идентификатор ******** по кадастралната карта на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., неправилно заснета, като част от имота на ответниците с идентификатор ********.

 

ОСЪЖДА С.Х.М., Х.С.М. и З.С.М. да заплатят на М.Н.К., К.Н.Н., Т.А.Н., С.А.Н., А.Х.Р. – А., Т.Х.Н., П.Х.В., М.Т.Р., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева /, представляваща деловодни разноски.

Скицата под №8 от заключението на вещото лице В.Г., приложена на лист 141 от делото и приподписана от съда, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД