О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Асеновград, 11.12.2020 г.
Районен съд
Асеновград, трети граждански съдебен състав, в закрито заседание на единадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Е. Калпачка
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 512 по описа на съда за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22
от ЗПК, във вр. с чл. 19 от ЗПК, както и евентуален иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК и чл. 11, т. 9 от ЗПК.
Ищецът моли да бъде обявен за нищожен сключения на 29.01.2018 г. договор за
кредит, както и като противоречащ на императивна правна норма – чл. 19 от ЗПК,
евентуално да бъде прогласена нищожността на чл. 8 от Договор за кредит от
29.01.2018 г., уговаряща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави, поради прекомерен размер и уговорена извън присъщите и
функции; заобикаляща закона - правните изисквания на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, и
нарушаваща закона - чл. 11, т. 9 от ЗПК, относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
Ищецът Т.Т. твърди, че на 29.01.2018 г. между
нея и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен договор за кредит, по силата на който
й е предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да върне същата,
ведно с договорна лихва в размер на 3,330% , уговорен годишен процент на
разходите от 48,481 % и срок за погасяване на заема на 16 месечни вноски в
размер на 81,63 лв. Освен това е постигната договореност за заплащане на
неустойка по договора при непредставяне на обезпечение по договора – поне две
от следните обезпечения - запис на заповед, банкова гаранция или поръчител на
едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на изброени
условия. Размерът на неустойката при неизпълнение на това задължение бил
уговорен на 1253,87 лв., която била платима на вноски от по 78,37 лв., заедно с
погасителната вноска по договора, като се кумулирала към нея. Така месечната
вноска и дължимата сума по договора нараствала значително.
Ищецът счита, че по този начин се цели
увеличение на възнаграждението за дадения заем, като неустойката представлява
скрита печалба за дружеството. Така договорната лихва надхвърля значително
размерът на дадения заем, като прави размерът и уговорен в противоречие с
добрите нрави и принципът на добросъвестност, тъй като надхвърля повече от три
пъти размера на законната лихва. Твърди също, че неустойката е уговорена за да
бъде заобиколена императивна правна норма на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като се поставят неизпълними условия за представяне на обезпечения пред
заемателя, освен това е уговорена в разрез с добросъвестността, извън присъщите
и функции. Твърди, че така сключеният договор е нищожен поради противоречие с
добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11,
т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като не е
посочен точния размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, тъй като не е
включено вземането на кредитора за лихва, прикрита като неустойка,
представляващо част от компонентите на ГПР, като обосновава неравноправност на
клаузата в договора, уреждаща неустойката. С оглед неспазване на нормите на
чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК твърди договорът да е нищожен, на осн. чл. 22
от ЗПК, а и поради това, че нищожността на клаузата за неустойка води до
нищожността на целия договор, тъй като тя не може да бъде заместена от повелителни
разпоредби на закона, а кредиторът не би сключил договор за заем без определено
възнаграждение.
Ответникът „Креди Йес“ ООД оспорва допустимостта на предявения иск.
Твърди, че при сключване на договора ищецът Т. била предоставила за
обезпечение запис на заповед за сумата от 2560,00 лв. – общата сума по
предвидените в договора главница и всички евентуални оскъпявания, подписан на
датата на подписване на договора за кредит. Поради неизпълнение на задължението
за внасяне на погасителните вноски по кредита е била обявена предсрочната
му изискуемост, като за събиране на
вземането по договора за кредит е подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа
на заповед, издаден от ищеца, за обезпечение на вземанията по процесния договор
за кредит. Тъй като в срок ищецът не е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение, ответникът счита, че вземането не може да бъде оспорвано по исков
ред, освен в хипотезата по чл. 424 от ГПК, каквито обстоятелства не се сочат по
делото. Поради това моли производството по делото да бъде прекратено, поради
недопустимост.
За допустимостта на иска съдът следи служебно по време на целия ход на
производството по делото. За да се произнесе по възражението на ответника за
недопустимост съдът, следва да се обсъдят събраните по делото доказателства,
както представените с отговора на исковата молба, така и събраните в хода на
делото.
От събраните писмени доказателства по делото се установява, че между страните
има сключен договор за кредит от 29.01.2018 г., по силата на който на ищеца Т. е
предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да върне същата, ведно с
договорна лихва в размер на 3,330% , уговорен годишен процент на разходите от
48,481 % и срок за погасяване на заема на 16 месечни вноски в размер на 81,63
лв. Освен това е постигната договореност за заплащане на неустойка по договора
при непредставяне на обезпечение по договора – поне две от следните обезпечения
- запис на заповед, банкова гаранция или поръчител на едно или две физически
лица, които да отговарят кумулативно на изброени условия. Размерът на
неустойката при неизпълнение на това задължение бил уговорен на 1253,87 лв.,
която била платима на вноски от по 78,37 лв., заедно с погасителната вноска за
главница и лихва по договора. Или общия размер на задълженията по договора,
уговорени ведно с евентуалната неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение възлиза на 2560 лв.
От представените към отговора на исковата молба уведомление за предсрочна
изискуемост и обратна разписка е видно, е ответникът е изпратил на ищеца,
длъжник по договора за кредит, изявление за обявяване на задълженията по
договора за предсрочно изискуеми, след което е подадено заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на представен документ – запис
на заповед, видно от приложеното към настоящото ч.гр.дело № 1155/2019 г. От
същото се установява, че заявлението е уважено изцяло и е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед с издател ищеца – Т.К.Т. от
29.01.2018 г., за сумата от 2560,00 лв., претендирана частично. Заповедта за
изпълнение е била връчена на ищеца Т.Т., чрез работодател, на 04.09.2019 г.,
видно от представените към отговора на исковата молба доказателства, както и от
приложеното заповедно производство. Не е постъпило възражение срещу така
издадената заповед в срока по чл. 414 от ГПК.
От представените в първо съдебно заседание писмени доказателства от ответника
се установява, че между страните, освен процесния, са били сключени още три
договора за кредит, като те са били сключени преди него, през 2015 г. и 2016 г.
От приетата по делото ССЕ се установява също, че между страните са били
сключени четири договора за кредит, като първите три са били сключени преди
процесния и задълженията на ищеца по тях са изплатени до месец февруари 2017 г.
Така събраните доказателства не са оспорени от ищеца.
От тях се установява, че издаденият запис на заповед е издаден на същата
дата, на която е сключен процесния договор за кредит - 29.01.2018 г., в чл. 6
от договора е предвидено обезпечение на изпълнение на задълженията по договора
за кредит – издаване на запис на заповед от длъжника, сумата от всички
задължения по договора за кредит е равна на сумата по издадения от ищеца запис
на заповед, както и, че няма други договори за кредит между страните от същата
дата, както и, че няма други задължения на ищеца към ответника към датата на
издаване на записа на заповед. Записът на заповед е абстрактна сделка, но тя не
е лишена от основание. Поради това съдът приема, че записът на заповед е
издаден за обезпечение изпълнението на задължението за сключения на същата дата
договор за кредит между страните, съгласно чл. 6 от него.
Или основанието за заплащане на сумата по записа на заповед е поетото
задължение по каузалното правоотношение – договор за кредит между страните от
29.01.2018 г.
Установи се също, че въз основа на издадения за обезпечение задълженията по
договора за кредит запис на заповед е издадена от АРС заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по чл. 417 от ГПК,
като същата заповед за изпълнение е връчена на длъжника – ищец в настоящото
производство, който не е възразил в законоустановения едномесечен срок по чл.
414 от ГПК.
Вместо това, след изтичане на срока за възражение, длъжникът завежда
установителен иск за нищожност на каузалното правоотношение, за обезпечение на
задължението по което е издаден запис на заповед, въз основа на който е
издадена и заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
При така установените факти съдът счита, че искът е недопустим и следва да
бъде уважено искането на ответника за прекратяване на производството. Доколкото
в рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно
посочени от закона способи за защита, уредени със специални процесуални норми,
установяващи специфични права, относими само към страните по вече инициирано
производство по издаване на заповед за изпълнение, то те изключват прилагането
на общите разпоредби. На длъжника е предоставен облекчен режим на защита – само
чрез възражение, което не се изисква да бъде мотивирано, за да се задължи
кредитора да установи по съдебен ред вземането си, в предвидения в чл. 415, ал.
1 ГПК срок. Пропускането на този срок обаче води до неблагоприятни за длъжника
последици, поради влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което
длъжникът вече не може да оспори заповедта по съдебен ред, освен на посочените
в чл. 424 от ГПК основания - когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли
да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок. В този смисъл всички възражения за
недължимост на вземането, основани на факти, настъпили и известни на страната
преди изтичане на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, са преклудирани, ако не са направени в рамките
на заповедното производство, като е недопустимо същите да се разглеждат като
основание на предявен впоследствие установителен иск по чл. 124 от ГПК.
В настоящия случай искът на длъжника не е квалифициран по чл. 424 от ГПК,
тъй като не е посочил, че за задълженията по договора за кредит е издадена
заповед за изпълнение, въз основа на документ – запис на заповед, подписан за
обезпечаване на това задължение. Но по същността на правните си последици
искането е аналогично – да се установи, че длъжникът не дължи, тъй като
основанието, на което се претендира вземането, е нищожно. В случая длъжникът се
позовава на факти, относими към съществуване на вземането по договора за
кредит, обезпечен със записа на заповед, с твърдението, че се основат на
нищожни и неравноправни разпоредби, поради което и вземането не е дължимо. Тези
факти, съобразно твърденията в исковата молба, са били настъпили и известни на
страната преди изтичане на едномесечния срок за възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда
на чл. 46, ал. 2 от ГПК - чрез работодател, на 04.09.2019 г., съобразно
неоспореното в настоящото производство от ищеца и неопровергано удостоверяване,
извършено от съдебния изпълнител (чл. 44, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 1 от ГПК). От
посочената дата е започнал да тече едномесечния срок по чл. 414 от ГПК за
подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и същият е
изтекъл на 04.10.2019 г., като видно от приложеното заповедно производство в
определения срок длъжникът не е упражнил правото си на възражение, поради което
се налага извод, че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в
сила на 05.10.2019 г. Пропускът на длъжникът да подаде възражение води до
преклудиране на възможността вземането да бъде оспорено по исков ред, които до
изтичането на този срок са се били осъществили, освен ако не е знаел за тях или
не е могъл да ги узнае, тъй като изтичането на този срок има за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, съдържаща се в решения № 207 от 31.07.2015г. на ВКС по гр.д. №
7030/2014г., IV ГО, решение № 76 от 07.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 391/2012г.,
IV ГО, решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 12/2010г., III ГО на
ВКС, според която възможността да се оспорват фактите и обстоятелствата,
относими към съществуването, ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира с изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Пропускането на тези възможности води до неблагоприятни за длъжника
последици, но това не дава основание същият да търси защита чрез друг иск,
извън предвидените, което произтича от целите и предназначението на заповедното
производство.
На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Доколкото същият е поискал присъждането на такива още с
исковата молба, представил доказателства за заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение, следва да му бъдат присъдени в посочените в списъка на разноски
по чл. 80 от ГПК размери – 380 лв.
Ето защо съдът счита, че искът е
недопустим, поради което следва да бъде отменено определението, с което съдът е
дал ход на делото по същество, като прекрати производството по делото.
Водим от горното, съдът:
О П Р
Е Д
Е Л И :
Отменя протоколно определение от 11.11.2020 г. с което е даден
ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 512/2020 г. по описа на РС
Асеновград.
ОСЪЖДА Т.К.Т., ЕГН: **********,***, да заплати на „Креди Йес“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“
№ 12, представлявано от Владислав
Инджов, чрез адв. П.П., сумата от 380 лв. (триста и осемдесет лева) разноски в
производството, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред ПОС, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: