Р Е
Ш Е Н
И Е
№
439
22.03.2021 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 76 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145
и сл. АПК и е образувано по жалба на М.А.Ш. с ЛНЧ ********** с постоянен адрес:
*** против Решение № Ц1040-02-164/18.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ
Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 021-00-7893-3/28.10.2020 г.,
издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр. Бургас.
В жалбата се
сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна поради противоречието му
с материалния закон и несъответствието му с действителното фактическо
положение, както и поради нарушение на административно-производствените
правила. Изразено е становище, че приложимото законодателство в случая е това
на държавата-членка по обичайното местопребиваване на жалбоподателя, а именно
Република България, съответно ТП на НОИ е компетентната институция, която
отговаря за предоставянето на поисканото от него обезщетение за безработица.
Изложени са доводи, че административният орган не е съобразил релевантните
факти за определяне на обичайното местопребиваване на М.А.Ш., установени в
чл.11, §1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 г. с оглед центъра на неговите интереси,
а изводите му са направени единствено въз основа на представения СЕД H006 и
декларацията за определяне на пребиваването на лицето, при това - същата е
разгледана едностранно и не е взето под внимание, че жалбоподателят е посочил,
че по-голямата част от социалните му контакти са в България и че възнамерява да
се установи в страната. Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен. Представят
се писмени доказателства. Претендират се разноски, съгласно представен списък.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата в съдебно заседание. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът по жалбата - директор на ТП
на НОИ гр.Бургас, представя административната преписка. В с.з. изпраща представител,
който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето
й. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, моли
да бъде намален размерът на претендираното адвокатско възнаграждение от страна
на жалбоподателя към минималния такъв, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване /решението на директора на ТП на НОИ Бургас е връчено
на жалбоподателя на 21.12.2020 г. – л.32, а жалбата срещу акта е подадена чрез
директора на ТП на НОИ на 04.01.2020 г./, срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 118 КСО и от лице с правен интерес, което е
адресат на акта.
Установява се от
доказателствата, представени с административната преписка, че жалбоподателят М.А.Ш.
е гражданин на Република Полша, на когото е издадено на 24.08.2020 г.
удостоверение за продължително пребиваване в Република България със срок на
валидност 31.01.2025 г. (л.17 от делото). М.А. Шухмилские е в граждански брак с
И. Г. Г.(с българско гражданство) от 26.07.2008г. и има от нея две деца – Л.–Ан
Ш., родена на ***г. във Великобритания, и П. Г. Ш., родена на *** г. във
Великобритания(л.18-20 от делото). Той е регистриран като безработно лице, в
Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас, считано от 02.09.2020 г. (л.22)
На 21.09.2020 г. М.А.Ш. е подал
заявление
чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ до Директора на ТП на НОИ – Бургас (л.64-65),
с което е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. В
заявлението Ш. декларирал, че е прекратено правоотношението му с Tamworth Scaffolding
Ltd, считано от 27.08.2020 г., и че той е упражнявал трудова дейност за периода
от 05.01.2008 г. до 27.08.2020 г. в друга държава - Великобритания, за която е
подлежал на задължително осигуряване в периода от 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Към заявлението
жалбоподателят е приложил документи от Великобритания.
На 05.10.2020 г. жалбоподателят е подал заявление, входирано
с № Ц 1019-02-690 в ТП на НОИ – Бургас за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002(л.46-47), декларация относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент
(ЕО) № 883/2004(л.48,49), Формуляр СА3916(л.52-56), представен в превод на
български език на л.73-80 от делото и документи, доказващи дейност във
Великобритания.
На 07.10.2020 г. административният орган е изпратил по
електронен път искане за информация за пребиваване – Структуриран електронен
документ (СЕД) Н006 от осигурителната институция на Великобритания, данните от
който са били необходими за определяне на пребиваването, във връзка с прилагане
на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Във връзка с това, ръководителят
на осигуряването за безработицата при ТП на НОИ – Бургас е издал разпореждане №
021-00-7893-1/07.10.2020 г. (л.45), с което на основание чл.54г, ал. 4 от КСО е
спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица,
образувано по заявление № 021-00-7893/21.09.2020 г.
В ТП на НОИ - Бургас е получен с вх.№
021-00-7893-3/27.10.2020г. по електронен път от Великобритания СЕД Н006 №
65387/случай № 949010 (л.42-43), в който е удостоверена държава на пребиваване
Великобритания. По повод получаването на документа ръководителят на
осигуряването за безработица е издал разпореждане № 021-00-7893-2/27.10.2020
г., с което на основание чл.55 от АПК е
възобновил производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на
парично обезщетение за безработица.
С разпореждане № 021-00-7893-3/28.10.2020 г. (л.40)
ръководителят на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас, на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от
Регламент (ЕО) 883/2004 е отказал отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО по заявлението на жалбоподателя. В мотивите на
разпореждането е посочено, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004
НОИ не е компетентната институция по отпускане на парично обезщетение за
безработица.
М.А.Ш. е депозирал в срок жалба против разпореждането
пред директора на ТП на НОИ Бургас, който го е потвърдил с оспореното в
настоящото производство Решение № Ц1040-02-164/18.12.2020 г. Основният мотив на
решаващия орган за отказа е, че за периода на последната трудова заетост на М.А.Ш. - 05.01.2008 г. - 27.08.2020 г., той е
пребивавал на територията на Великобритания и това пребиваване покрива
критериите, въз основа на които се обосновава извод за обичайно пребиваване,
установени в чл.11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент ЕО № 883/2004 г.
По делото е постъпило писмо от директора на ОД на МВР – Бургас (л.113), входирано с №
860/25.01.2021 г., видно от което М.А.Ш. с ЛНЧ **********, е регистриран за
пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на
гражданите на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства
със заявен адрес в гр.Бургас, ******. Като доказателства по делото са приети и следните
допълнително представени документи: копие от документ „Р85“ /Напускане на
Великобритания на 01.09.2020 г. – актуализиране на данъците/, подаден от М.Ш.
към съответната институция във Великобритания за целите на данъчното облагане,
придружен с превод на български език (л.119-128); потвърждение от 14.08.2020 г.
за извършена продажба на жилището на жалбоподателя и съпругата му във
Великобритания (л.129-130), потвърждение от съответната институция във
Великобритания от 25.11.2020 г. за спиране от движение на личния автомобил на М.
Ш. (л.131-132), придружени с превод от английски на български език;
Като свидетел по делото е разпитана П.А., от чиито
показания се установява, че жалбоподателят и съпругата му са работили в Англия,
като периодично се връщали в България по няколко пъти годишно. Свидетелката заявява,
че жалбоподателят има много приятели и социални контакти и че е почти установен
в България, като няма намерение да заминава повече за Англия. Свидетелката
посочва също, че плановете му са да си построи жилище и да развива риболовен
бизнес, поради което е в процес на закупуване на земя в България, купил си е
автомобил в страната и че му е издадено СУМПС на български език.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена
форма. Решениетое мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и
правните основания за издаването му. Спазени са и
административно-производствените правила. Не е допуснато соченото от
жалбоподателя нарушение на чл.35 АПК, доколкото органът е постановил акта при напълно
изяснена фактическа обстановка, взимайки предвид всички правнорелеватни факти
от значение за спора.
Обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон по следните
съображения:
Спорът между страните се
свежда до това дали НОИ е компетентната институция да отпусне поисканото от
жалбоподателя обезщетение за безработица.
Република България е държава–членка на ЕС и като такава е длъжна да прилага
европейските правила за координация на системите за социална сигурност на
държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории
лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са
осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви
условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.
Общите правила и принципи за координация на системите
за социална сигурност са установени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (регламент по
прилагане). Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т. е съдържащите се в регламента нормативни разпоредби са пряко
приложими във всички държави - членки (чл. 288 ДФЕС) и са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с
разпоредби от националните законодателства на държавите членки.
М.Ш. е гражданин на Република Полша, респ. е гражданин
на държава-членка на ЕС, поради което и спрямо него намира приложение Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента), с който са въведени
материално-правните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията
на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на
координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за
безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото
законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост,
осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.
Общият принцип за определяне на приложимото
законодателство, включително и по отношение на обезщетенията за безработица е,
че лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството
само на една държава-членка (чл.11, т.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). Това
законодателство се определя в съответствие с правилата, установени в дял II от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така в чл.11, параграф 3, б.а) от този регламент е
посочено, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като
самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на
тази държава членка. Съгласно чл.11, параграф 3, б.в) спрямо лице, получаващо
обезщетения за безработица в съответствие с член 65, съгласно законодателството
на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази
държава-членка.
Анализът на горните разпоредби налага извода, че правилата,
представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна
заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за
безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., сред
които е правилото в параграф 2, на което се е позовал административният орган. В
тази разпоредба са установени условията, при които спрямо безработно лице,
получаващо обезщетение за безработица, е приложимо законодателството на
държавата-членка по пребиваване. Тя предвижда, че напълно безработно лице,
което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето
лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка,
и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази
държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване. Съгласно чл.65, параграф 5, б. a) от Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. безработното лице по първото и второто изречение на параграф
2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка
по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по
време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.
Легална дефиниция на понятието "пребиваване"
се съдържа в чл. 1 § 3 б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., а
именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Мястото на обичайно
пребиваване на лицето се определя, съгласно чл. 11 § 1 от Регламент
(ЕО)987/2009 г. (регламентът по прилагането),
с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна
оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и
непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки,
семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и
доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на
упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и
продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се
упражнява тази дейност, държавата - членка, в която се счита, че лицето
пребивава за целите на данъчното облагане и др. примерно изброени в цитираната
норма.
В член 1, §3, б. "й" и б. "к" от
Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване"
и "престой". Тези легални определения, са необходими, за да се
установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по
социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни
държави - членки.
В случая, за да приеме, че обичайното място на
пребиваване на жалбоподателя е територията на Великобритания, директорът на ТП
на НОИ – Бургас е отчел всички релевантни към датата на подаване на заявлението
критерии за определянето му, установени в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО)987/2009
г. (регламентът по прилагането), а не само получения по електронен път СЕД
Н006, както необосновано се твърди в жалбата. Едновременно с този документ, в
който като държава на пребиваване на жалбоподателя е посочена Великобритания,
административният орган е взел предвид факта, че за периода на последната му
заетост от 05.01.2008 г. до 27.08.2020 г. Ш. е пребивавал във Великобритания,
както и обстоятелството, че в този период съпругата и децата му също са живеели
там (държавата по последната му заетост), което обстоятелство е заявено от
самия него в подадената писмена декларация относно определяне на пребиваване
във връзка с прилагане на член 65, параграф.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Видно от тази декларация, през периода на последната
му заетост във Великобритания преобладаващата част от роднините на лицето са
живеели в Република Полша. В представения от жалбоподателя в административното
производство формуляр СА3916, чиито превод от английски на български език е
представен на л.73-80 от делото, той е посочил, че е живял в Обединеното Кралство
непрекъснато за продължителен период от време между 28.06.2006 г. и 01.09.2020 г.,
където е полагал труд като работник на скеле за английски работодател и е имал
национален осигурителен номер. Установява се от допълнително представените
документи от жалбоподателя по делото, че той е бил местно лице във
Великобритания през данъчната година преди данъчната година, в която е напуснал
Обединеното Кралство, че през периода на последната му заетост той е притежавал
МПС и собствено жилище във Великобритания, което е продадено към 14.08.2020 г. Видно
и от попълнен формуляр Р45, част 1А, представен в превод на български език на
л.81-83 от делото, жалбоподателят е притежавал данъчен код и е плащал данъци
във Великобритания.
Предвид така извършената оценка на наличната
информация относно релевантните факти, примерно изброени в чл. 11, § 1 от
Регламент (ЕО)987/2009 г. (регламентът по прилагането), съдът намира за правилен
и обоснован извода на директора на ТП на НОИ - Бургас, че през периода на
последната му заетост от 05.01.2008 г. до 27.08.2020 г., обичайното пребиваване
на жалбоподателя е било на територията на държавата по последната му заетост -
Великобритания, където е бил и центърът на неговите интереси за този период. Следователно
липсва една от предпоставките, установени в чл.65, параграф 2 от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 г., а именно безработният да е пребивавал по време на последната си
дейност като заето лице в държава-членка, различна от компетентната
държава-членка, за да може да получи обезщетение за безработица, съгласно
законодателството на държавата-членка по пребиваване в съответствие с правилото,
установено в чл.65, параграф 5, б.а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Именно
защото обичайното пребиваване на жалбоподателя, с оглед центъра на интересите
му в периода на последната му заетост от 05.01.2008 г. до 27.08.2020 г., не е
било в Република България, а във Великобритания, където е упражнявал дейност
като заето лице, той не може да получи обезщетение за безработица съгласно
законодателството на Република България, съответно ТП на НОИ – Бургас не е
компетентната институция, която да отпусне поисканото от жалбоподателя
обезщетение.
Обстоятелството, че
считано от 01.09.2020 г. жалбоподателят заедно със семейството си се е
преместил в Р България, където има намерение да се установи да живее за
постоянно, е ирелевантно за приложението на чл. 65, параграф 2 и параграф 5,
б.а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тъй като за последното е от значение къде
е било обичайното му пребиваване през периода на неговата последна заетост от 05.01.2008
г. до 27.08.2020 г.
С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направено
искане от страна на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.143,
ал.3 от АПК в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правната сложност на делото следва
да бъде определено в минимално предвидения в чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ размер от 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
вр.чл.144 от АПК.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.Ш. с ЛНЧ **********
с постоянен адрес: *** против Решение № Ц1040-02-164/18.12.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
021-00-7893-3/28.10.2020 г., издадено от ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ гр. Бургас.
ОСЪЖДА
М.А.Ш. с ЛНЧ ********** с
постоянен адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: