Определение по к. адм. дело №1521/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на И. В. Н., чрез адв. Д. Х., срещу Решение № 4929/30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 710/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – София да заплати на И. В. Н., сумата от 680 (шестстотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя му в ЗООТ Смолян към Затвор – [населено място] за периода от 05.10.2023 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и е осъдил ГДИН да заплати на И. В. Н. сумата от 272 (двеста седемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя му в Затвор – [населено място] за периода от 11.09.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил този иск за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Касационният жалбоподател – И. В. Н. счита съдебното решение за неправилно и необосновано, тъй като е постановено в противоречие с установената по делото фактическа обстановка – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Прави искане решението да бъде изменено, като касационната инстанция присъди обезщетение за разликата както следва: от 680 (шестстотин и осемдесет) лв. до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лв. за периода от 05.10.2023 г. до 11.09.2024 г. за престоя на касатора в ЗО Смолян към Затвор – [населено място], и от 272 (двеста седемдесет и два) лв. до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лв. за периода от 11.09.2024 г. до 31.03.2025 г. за престоя на И. В. Н. в Затвор – [населено място], като се уважат изцяло исковите претенции, отнасящи се до двата цитирани периода. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. От приложено по делото уведомление от 26.09.2025 г. от Затвор – [населено място] се установява, че И. В. Н. е освободен на 08.08.2025 г.

Ответникът по касационната жалба – ГДИН, в писмен отговор, чрез ст. юрисконсулт Т. Ч., изразява становище за нейната неоснователност, по съображения, че не се сочат нови доказателства или обстоятелства, които биха променили обективната истина. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъжданена юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да се остави в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, констатира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, обективирани в искова молба с вх. № 5572/31.03.2025 г., от И. В. Н., срещу ГДИН, за осъждането на дирекцията да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по време на престоя му в Затворническо общежитие „Смолян“ към Затвор – [населено място] в периода 05.10.2023 г. до 11.09.2024 г., оценени в размер на 10 000 лв., както и за неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по време на престоя му в Затвор – [населено място] в периода от 11.09.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, оценени в размер на 10 000 лв. Иска се присъждане на претендираните суми ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното им изплащане.

С обжалваното решение първоинстанционния съд приема, че за периода 05.10.2023 г. – 11.09.2024 г., през който ищецът е престоявал на територията на ЗО Смолян, искът му за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. следва да бъде уважен за 85 (осемдесет и пет) дни – за периода от 05.10.2023 г. до 28.12.2023 г., като по справедливост е определено обезщетение в размер на 680 лв., по 8 лв. на ден за всеки ден, в който е констатирано бездействие на ответника да извърши ДДД обработка, респективно е налице нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. За разликата до пълния размер, съдът е приел, че този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За периода 12.09.2024 г. до 30.09.2024 г., престой на ищеца в Затвор – [населено място], съдът е приел, че доколкото от страна на ответника не е представена справка за помещенията и броя на лицата, с които ищецът е бил настанен, то с оглед чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС с основание следва да се приеме, че лишеният от свобода И. Н. е изтърпявал наказанието си при условия на пренаселеност, както твърди, в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Такива обстоятелства съдът е приел, че са налице и по отношение още два периода: от 02.10.2024 г. до 10.10.2024 г. и от 07.02.2024 г. до 12.02.2025 г., като общо дните, в които е установена пренаселеност са 34, включително времето, за което ответникът не е представил данни за жилищната площ. За частта, в която уважава иска, съдът е приел, че по справедливост следва да се присъди обезщетение в размер на 272 лв., като за разликата до пълния предявен размер, както и за останалите периоди и оплаквания, искът е неоснователен.

Общо е посочил, че с оглед частичната основателност на иска за заплащане на обезщетение, основателен е акцесорният иск за законна лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При така установената по безспорен начин формирана воля на съда за частична основателност на всеки от двата иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, с решението си по отношение на втория иск (относно престоя на ищеца в Затвор – [населено място]), съдът е присъдил обезщетението в размер на 272 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя в Затвор – [населено място] за периода от 11.09.2024 г. до 31.03.225 г., ведно със законната лихва върху главницата, но считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане, което не е датата на завеждане на исковата молба. Последната съгласно дадения входящ номер в регистратура на Административен съд – Пловдив, е 31.03.2025 г.

От мотивите на обжалваното решение се извлича ясно формираната воля на съда да присъди обезщетението по всеки от исковете, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, която е 31.03.2025 г., до окончателното й изплащане. Видно е, че изписването на датата 18.03.2025 г. се дължи на грешка и е очевидно неточна.

Касационната инстанция намира, че следва да бъдат отстранени и други очевидни фактически грешки и тълкуване, поради неяснота на диспозитивите на обжалваното решение.

По отношение на първия иск, за периода от 05.10.2023 г. до 11.09.2024 г., престой в ЗО Смолян, съдът е приел, че искът е основателен за периода от 05.10.2023 г. до 28.12.2023 г. (общо 85 дни), но в диспозитива на съдебното решение по отношение на този иск е посочено, че определено в размер на 680 лв. обезщетение се присъжда за целия исков период от 05.10.2023 г. до 11.09.2023 г., като искът се отхвърля за разликата до пълния предявен размер. Така от диспозитива на решението не става ясно за кой период искът е уважен и за кой период е отхвърлен.

По отношение на втория предявен иск, за периода от 11.09.2024 г. до датата на подаване на исковата молба (т.е. до 31.03.2025 г.), съдът е приел неговата основателност за периода от 12.09.2024 г. до 30.09.2024 г., както и за още два периода в рамките на целия исков период, а именно от 02.10.-10.10.2024 г. и от 07.02.2024 г. до 12.02.2025 г. От една страна, периодът от 02.10.2024 г. до 10.10.2024 г. се съдържа в периода от 07.02.2024 г. до 12.02.2025 г. На второ място, нито ищецът е твърдял, нито съдът е установил за периода преди 12.09.2024 г. И. Н. да е престоявал в Затвор – [населено място]. Исковият период е ясно очертан в исковата молба от 11.09.2024 г. до датата на подаването й в съда. На последно място, както се твърди от ищеца, така и съдът е установил, че в периода до 11.09.2024 г., И. Н. е изтърпявал наказанието си в ЗО Смолян, а не в Затвор – [населено място]. И по отношение на този втори иск, присъденото с диспозитива на решението обезщетение е за целия исков период, по начина, по който е очертан с исковата молба, т.е. от 11.09.2024 г. до 31.03.2025 г., като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Така и от този диспозитив на решението не става ясно за кой период искът е уважен и за кой период е отхвърлен.

Горните обстоятелства представляват, от една страна, несъответствие между формираната истинска воля на съда, извлечена от мотивите на съдебното решение, и нейното външно изразяване в писмения текст на решението - очевидна фактическа грешка и/или очевидна неточност, която следва да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, а от друга - неяснота на диспозитивите на обжалваното решение, отстранима по реда на чл. 251 ГПК във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 228 АПК.

Предвид изложеното следва да бъде отменен даденият ход по съществото на спора. Делото следва да бъде прекратено и върнато на АС – Пловдив, ХІІІ състав, за поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 4929/30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 710/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XIII състав, както и тълкуване на съдебното решение в посочената по-горе част, при което първоинстанционният съд да разясни смисъла на осъдителните си диспозитиви.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Административен съд – Пловдив, ХХІІІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.09.2025 г., постановено по КАД № 1521/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХІІІ състав, с което е даден ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1521/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХІІІ състав.

ВРЪЩА делото на Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 4929/30.05.2025 г. на Административен съд - Пловдив, ХІІІ, постановено по адм. дело № 710/2025 г. и тълкуване на съдебното решение в посочената в мотивите на настоящото определение част.

След изпълнение на процедурите по чл. 175 АПК и чл. 251 ГПК във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 228 АПК, делото да се върне на Административен съд – Пловдив, ХХІІІ състав, за произнасяне по касационната жалба на И. В. Н..

Определението не подлежи на обжалване.