Решение по дело №6573/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 27.05.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Цветелина Пецева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 6 573 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Д.Д.А.:

- 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.12.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното изплащане;

- 1 345,29 лева лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.12.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 17.05.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат Я.С. – 2 647,75 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 2 853,81 лева държавна такса и 206,57 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Д.А. срещу З. „Л.И.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000,00 лева до пълния предявен размер от 85 000,00 лева.

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.Д.А. да заплати на З. „Л.И.“ АД 48,64 лева разноски по делото и 34,74 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 426,91 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              По исковата молба на ищеца

 

[6] Д.А. е заявила в искова молба от 17.05.2018 г., че на 05.12.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от М.П.. От това ПТП Д.А. е получила:

1. счупване на лявата лопатка;

2. счупване на седем ребра;

3. оток на дясна теменна област на главата, кръвoнасядания и охлузвания по главата;

4. кръвонасядане и оток на ляво бедро.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на М.П. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). Д.А. оценява на 85 000,00 лева болките и страданията, които е претърпяла и ще претърпи от описаните увреждания. Тя е заплатила и 1 345,29 лева за лечението си.

[8] Ответникът Л.И. не е изплатил на ищцата обезщетения за вредите от описаните увреждания. Затова Д.А. моли съда да осъди Л.И.  да ѝ заплати:

- 85 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 02.04.2018 г. до окончателното изплащане;

- 1 345,29 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (искова молба, л. 2-6; протокол от съдебното заседание на 22.02.2019 г., л. 96).

 

2.              По писмения отговор на ответника

 

[9] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ищцата не е направила твърдените разходи;

2. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото не се е съобразила с разстоянието до приближаващия автомобил, когато е започнала да пресича пътното платно. Затова Л.И. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 45-46).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] Не се спори, че Д.А. е била родена на *** г. Тя е била в отлично здраве, тренирала е по три пъти седмично, хранела се е здравословно, изглеждала е много добре (показанията на свидетелката А., л. 95).

 

[11] На 05.12.2017 г., около 19:00 часа, Д.А. *** на кръстовището с ул. „Дойран“ по дясната пешеходна пътека след ул. „Дойран“ в посока от ж. к. „Красно село“ към ул. „Дойран“. Тя е пресичала пътното платно от дясно наляво на посоката от ж. к. „Красно село“ към ул. „Дойран“. Участъкът от пътя е бил прав, с еднопосочно движение.

 

[12] Докато е пресичала пътното платно, на около три метра от десния бордюр на ул. „Кюстендил“ в посока от ж. к. „Красно село“ към ул. „Дойран“ и във втората лента за движение, тя е била блъсната от лек автомобил „Рено“, който е бил управляван от М.П.. Ударът е бил предотвратим за М.П. независмо дали Д.А. се е движила с бърз или бавен ход (споразумението по наказателното дело, л. 18; показанията на вещото лице М., л. 93-94).

 

[13] От удара Д.А. е получила:

1. контузия на гръден кош и корем;

2. фрактури на ребрата - от второ до осмо по аксиларна линия и от четвърто до осмо по скапуларната линия от лява гръдна половина;

3. полифрагментна фрактура на лявата лопатка;

4. травматичен деколман (отлепване на кожата от подлежащата мускулатура) на ляво бедро по външната му страна;

5. контузия с подкожен хематом в дясната фронтална област на главата;

6. разкъсно-контузна рана на дорзалната повърхност на носа.

 

[14] Д.А. е била лекувана в болница. Проведеното лечение е било консервативно с аналгетици, антибиотици, инхалации, дихателна гимнастика, рехабилитация, диетичен режим, ортеза.

 

[15] Многофрагментното счупване на скапулата е довело до увреждане на „роторния маншон“, което е ограничавало движенията на ръката. Множеството фрактури на ребрата са причинили сраствания в лявата гръдна половина, което е било предпоставка за възпалителни процеси и дихателни затруднения. Възстановителният период за такъв вид съчетана травма е около шест месеца. Периодът на зарастване на ребрата е бил около 45–60 дни, а фрактурата на скапулата, която не е оперирана е зараснала за около 60–75 дни. През първите два-три месеца от възстановяването си, Д.А. е имала необходимост от чужда помощ. Тя е изпитвала болки и страдания с голям интензитет през първите 15-20 дни след инцидента. Травматичният деколман на лявото бедро е с продължаващ характер и може да се премахне единствено чрез оперативно лечение.

 

[16] Към настоящия момент ищцата има остатъчни болки в ребрата и белези по лицето. При повдигане движението в лявата раменна става е болезнено и ограничено. Също така вследствие на катастрофата на бедрото ѝ се е образувал деколман с големината на „грейпфрут“. Поради големината, деколманът има загрозяващ ефект и може да се премахне единствено оперативно (заключението и разпита на вещото лице д-р К., л. 85-86 и л. 91-93).

 

[17] Освен травматичните увреждания Д.А. е претърпяла и отрицателни психически емоции: приятелят ѝ я е напуснал; все още не може да спортува; изпитва страх да се придвижва. Към настоящия момент тя продължава да изпитва болки и неразположение, страда и от остатъчните белези по носа и дясната скула (показанията на свидетелката А., л. 94-96). Тя е заплатила 1 430,21 лева за лечението си (л. 23-40 и л. 52-54).

 

[18] Уврежданията по настоящото дело са по-тежки от тези, предмет на решение на САС 695-2017-7-ми с-в по гр. д. 5 011/2016 г. Травмите, засягащи фрактурата на ребрата и скапулата, представляват тежка гръдна травма, която е била временно опасна за живота. Увреждането на лопатката е трябвало да бъде възстановено оперативно, но състоянието на пострадалата не го е позволявало (показанията на д-р К., л. 92 - 93).

 

[19] На 02.01.2018 г. Д.А. е поискала от Л.И. да ѝ  изплати обезщетение (претенцията, л. 20-21). Не се спори, че ответникът не е заплащал на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

[20] Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 7-8 и л. 88). Тя не дължи държавна такса и разноски. Ответникът е заплатил 280,00 лева за вещи лица и депозит за разпит на свидетел (л. 72-73) и е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е изплатил 250,00 лева от бюджета на СГС възнаграждение за вещо лице (л. 93). 

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[21] Д.А. е предявила искове по чл. 432, ал. 1, от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1.              По иска по чл. 432, ал. 1, от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[22] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1. Д.А. е участвала в процесното ПТП, което е било покрито от застраховка ГО;

2. ПТП е причинило увреждания на ищцата;

3. то е било причинено от М.П. (в тази му част споразумението, сключено пред наказателния съд, е задължително за настоящия съд), чиято ГО е била застрахована при Л.И.;

4. от ПТП Д.А. е претърпяла неимуществени и имуществени вреди;

5. Л.И. не е изплащал на Д.А. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

[25] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Съдът установи, че Д.А. е заплатила 1 430,21 лева за лечението си, но търси само 1 345,29 лева. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът уважава иска за 1 345,29 лева.

 

[26] Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент трябва да направи това. Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 05.12.2017 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че към 05.12.2017 г. Д.А. е била на 44 години. Тя е била в отлично здраве, тренирала е по три пъти седмично, хранела се е здравословно, изглеждала е много добре.

 

[31] Вследствие на процесното ПТП тя е получила: контузия на гръден кош и корем; фрактури на ребрата - от второ до осмо по аксиларна линия и от четвърто до осмо по скапуларната линия от лява гръдна половина; полифрагментна фрактура на лявата лопатка; травматичен деколман (отлепване на кожата от подлежащата мускулатура) на ляво бедро по външната му страна; контузия с подкожен хематом в дясната фронтална област на главата; разкъсно-контузна рана на дорзланата повърхност на носа.

 

[32] Д.А. е била лекувана в болница. Проведеното лечение е било консервативно с аналгетици, антибиотици, инхалации, дихателна гимнастика, рехабилитация, диетичен режим, ортеза.

 

[33] Многофрагментното счупване на скапулата е довело до увреждане на „роторния маншон“, което е ограничавало движенията на ръката. Множеството фрактури на ребрата са причинили сраствания в лявата гръдна половина, което е било предпоставка за възпалителни процеси и дихателни затруднения. Възстановителният период за такъв вид съчетана травма е около шест месеца. Периодът на зарастване на ребрата е бил около 45–60 дни, а фрактурата на скапулата, която не е била оперирана, е зараснала за около 60–75 дни. През първите два-три месеца от възстановяването си, Д.А. е имала необходимост от чужда помощ. Тя е изпитвала болки и страдания с голям интензитет през първите 15-20 дни след инцидента. Травматичният деколман на лявото бедро е с продължаващ характер и може да се премахне единствено чрез оперативно лечение.

 

[34] Към настоящия момент ищцата има остатъчни болки в ребрата и белези по лицето. При повдигане движението в лявата раменна става е болезнено и ограничено. Също така вследствие на катастрофата на бедрото ѝ се е образувал деколман с големината на „грейпфрут“. Поради големината, деколманът има загрозяващ ефект и може да се премахне единствено оперативно.

 

[35] Освен травматичните увреждания Д.А. е претърпяла и отрицателни психически емоции: приятелят ѝ я е напуснал; все още не може да спортува; изпитва страх да се придвижва. Към настоящия момент тя продължава да изпитва болки и неразположение, страда и от остатъчните белези по носа и дясната скула.

 

[36] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева. След 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. той е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[37] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[1];

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[2];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[3];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[4].;

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[5]. Увеличението на МРЗ е 35,29% от 2014 г. до 05.12.2017 г.

 

[38] Съдът откри решение на  САС 695-2017-7-ми с-в по гр. д. 5 011/2016 г. Негов предмет е било обезщетяването на неимуществени вреди от близка, но по-лека травма. По това решение САС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от 35 000,00 лева за увреждане от 31.03.2014 г. преди да отчете установеното съпричиняване[6].

 

[39] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на ищеца по цитираното решение на САС е било по-леко (не само счупванията са били по-леки, но и периодът на възстановяване е бил по-кратък). На следващо място претърпените увреждания не са заплашвали непосредствено живота на пострадалия, а след възстановяването не е била налице травма, която да не може да се възстанови. Увреждането по решението на САС е било настъпило през 2014 г., когато МРЗ е била с 35,29% по-ниска отколкото към 05.12.2017 г. Затова съдът приема, че 70 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Ето защо съдът осъжда ответника да заплати на ищцата 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 85 000,00 лева.

 

[40] Л.И. е възразил, че Д.А. е допринесла за настъпването на ПТП, защото преди да започне да пресича на пътното платно, не се е съобразила с приближаващия автомобил. Възражението е неоснователно.

 

[41] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Липсват доказателства Д.А. да не се е съобразила с приближаващия автомобил „Рено“, когато е започнала да пресича пътното платно, а нейното правомерно поведение се предполага. Затова съдът приема, че тя се е съобразила с приближаването на лекия автомобил „Рено“. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[42] Д.А. търси адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 71 345,29 лева при предявен размер от 86 345,29 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат Я.С. 2 647,75 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (71 345,29-10 000,00х0,03+830,00х1,2х71 345,29/86 345,29). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 2 853,81 лева държавна такса (71 345,29х0,04) и 206,57 лева възнаграждение за вещо лице (250,00х71 345,29/86 345,29).

 

[43] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 280,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 15 000 лева при предявен размер от 86 345,29 лева. Затова съдът осъжда Д.А. да заплати на Л.И. 48,64 лева разноски по делото (280,00х15 000,00/86 345,29) и 34,74 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х15 000,00/86 345,29) на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Съдия: