Решение по дело №642/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                             гр.Плевен, 03.12.2019 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                        Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                               Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

при секретаря    Д. Б.,   като разгледа докладваното от

съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело №  642 по описа за  2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

               Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

               С решение на Плевенски районен съд от 12.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4995/2018 г., съдът е осъдил на основание чл. 265, ал. 1, предложение второ от ЗЗД Т.Г.Ш., от с. Б., да заплати на Р.А.Я.,***, сумата от 5710,13 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците по извършената работа по договор за строителство между страните от 17.04.2018 г. и оферта – неразделна част от договора, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 9500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

               Постъпила е въззивна жалба от Т.Г.Ш., чрез пълномощника му адв. Н.Н. ***, срещу така постановеното решение в осъдителната му част. В жалбата са изложени оплаквания, че от начина, по който е мотивирано първоинстанционното решение, не става ясно кои недостатъци съдът е приел, че са налице при извършените СМР и се налага тяхното отстраняване за сметка на изпълнителя. Също така, от мотивите на решението не може да бъде установено кои са възраженията, направени от ищцата с уведомление до ответника, които съдът е приел за основателни и кои не. Въззивникът счита, че липсата на мотиви в този смисъл е основание да се поддържа оплакване за допуснато процесуално нарушение. Счита също така, че по начина, по който е формулирано уведомлението на ищцата, единственото направено от нея възражение по извършената работа, което е установено по делото, е това за появила се пукнатина в една от колоните, която според вещите лица може да бъде поправена и стойността на ремонта е в размер на 532,57 лв. Не се установяват обаче недостатъците по останалите възражения на ищцата. Претендира отмяната на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск.

              Ответницата  по въззивната жалба Р. А. Я. – ищца в производството пред районния съд,  изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част чрез пълномощника адв. Л.Т. ***. Становището е аргументирано в представения писмен отговор на въззивната жалба и в писмената защита на страната, изготвена от процесуалния й представител.

              Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

              Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

              С оглед посочените в исковата молба фактически обстоятелства и заявената претенция, предявеният иск правилно е квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.

             Ищцата  е претендирала, в качеството си на възложител по договор за изработка, заплащане на разходите за поправка на некачествено изпълнените  от ответника СМР по този договор.

             По делото е безспорно установено, че на 17.04.2018 г. между страните е сключен договор за строителство в писмена форма, чийто предмет е извършването на СМР, описани в офертата, представляваща неразделна част от договора. Съгласно приложената оферта, договорените СМР обхващат развалянето на стария покрив на жилищната сграда в с. Славовица и направа на железобетонен пояс; направа на дървена конструкция и полагане ОСВ; полагане на ламперия;  монтаж на безшевни улуци и челни дъски; полагане на керемиди върху  двойна  скара от летви и зидане на комин с фасадни тухли;  изпълнение на железобетонни колони – 10 бр.; копаене на основи на 1м. и на 2 м. дълбочина с полагане на фундалин и наливане на бетон; събаряне на стара постройка и къртене на бетонно корито.

             Между страните няма спор, че ремонтните дейности по жилищната сграда са били възложени и изпълнени без наличието на строителни книжа, респективно без конструктивно обследване и одобрен  проект за същите. 

             Безспорно установено е също така, че ищцата-въззиваема Р.Я. е заплатила на ответника-въззивник сумата от          20 020 лв. по процесния договор за строителство.

             По делото е приложено писмено уведомление, отправено от ищцата към ответника и получено лично от последния на     06.07.2018 г., от съдържанието на което е видно, че след като е извършила оглед на свършените строителни работи, тя не приема изработено, като счита, че са налице недостатъци, подробно описани в уведомлението, касаещи изпълнението на основите, укрепващите колони и покривната конструкция.

             Спорните въпроси по делото са имали недостатъци извършената от ответника-въззивник работа и в какъв размер биха били разходите, необходими за тяхното поправяне.

             За изясняването на тези спорни въпроси въззивният съд счита, че следва да бъде съобразено приетото в  първоинстанционното производство заключение на вещите лице по назначената тричленна съдебно-техническа експертиза. Според заключението договорените между страните строителни дейности, изразяващи се в подмяна на покрива и укрепване на основите на съществуваща жилищна сграда, представляват основен ремонт, по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, за извършването на който са били необходими строителни книжа, каквито в случая липсват. Вещите лица са установили отклонение от изискванията за качество при изпълнението на строителните работи по обекта в две направления – недостатъци по изпълнението на покривната конструкция и недостатъци по укрепването на основите на съществуващата жилищна сграда /копаене на основи и изпълнение на железобетонни колони по офертата/, описани в заключението като недостатъците по укрепващата стоманобетонна конструкция. Съгласно заключението необходимите СМР за отстраняване на тези недостатъци, описани подробно от вещите лица по видове, количество и стойност, са на обща стойност от 5710,13 лв.

            Въззивният съд приема, че липсата на строителни книжа, в т.ч. и одобрен проект за извършения от ответника основен ремонт на жилищна сграда не е от решаващо значение за изхода на спора, тъй като претенцията не касае отклонение от поръчката, каквото би могло да представлява  евентуалното несъобразяване на изпълнителя със строителните книжа,  а некачествено изпълнение на договорените строителни дейности. 

            При договорите за изработка, ако изпълнената работа има недостатъци, нормата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД дава алтернативни възможности на поръчващия, едната от които е да иска разходите, необходими за поправката, като поръчващият може да иска тези разходи направо, без предварително да е давал срок на изпълнителя да поправи вещта.

             Такъв е и настоящият случай, доколкото исковата претенция касае заплащането на необходимите разходи за отстраняване на недостатъци в изпълнението на възложените строителни работи по процесния договор, касаещи покривната конструкция, основите и изграждането на вертикални колони, и  със заключението на вещите лица се установяват недостатъци, както по отношение изпълнението на покривната конструкция, така и по отношение укрепването на съществуващата сграда.

             В този смисъл предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен до размера на общата сума от 5710,13 лв., посочена в заключението на вещите лица, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

             Решението е правилно в обжалваната му осъдителна част и подлежи на потвърждаване.

             При този изход на процеса в настоящата инстанция на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея деловодни разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

            Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 1114 от 12.06.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 4995/2018 г., в обжалваната му част.

             ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.Г.Ш.,***, ЕГН **********, да заплати на Р.А.Я.,***, ЕГН **********, сумата 500 лв., представляваща направени разноски по делото за въззивната инстанция.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: