Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.04.2009 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На
четвърти март две хиляди
и девета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.В.
Секретар: К.Б.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 352 по описа за 2008 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 45 от ЗЗД.
Ищците
– Н.Д.П. и П. Г. Панонов в исковата
молба твърдят, че пред РС – Карлово било образувано наказателно производство
срещу ответника за престъпления по член 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и
131, ал. 1, т. 7 и т. 12 във връзка с член 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с член 28, ал. 1 от НК, от които деяния те са потърпевши. Ищцата Н.П.
твърди, че вредоносното деяние се изразява в отправена закана за убийство от
ответника, което възбудило основателен страх за осъществяването ú. От
това деяние ú били причинени значителни неимуществени вреди, изразяващи
се в страдания, вследствие на неправомерно психологическо въздействие.
Състоянието на основателен страх предизвикало силни негативни емоционални
преживявания за продължително време се чувствала несигурна и застрашена.
Възстановяване на обичайната ú устойчивост била преодоляна след време,
повече от три месеца, тъй като по време на провеждане на досъдебното
производство, ответникът демонстрирал поведение, от което било видно, че
проявява критичност към осъщественото. Аналогично било състоянието и на ищеца П. Панонов, по адрес на когото също била
отправена закана за убийство и по това време, след като бил обект на телесно
посегателство и причиняване на средна телесна повреда. Твърдият, че вредите от
това престъпно деяние – закана за убийство се изразявали в душевни страдания,
поради чувството на страх, несигурност и състояние на заплашеност, в следствие
от заканата на ответника, която предизвикала основателен страх за
осъществяването ú. Това състояние продължило докато трае наказателното
производство, засилено още повече от поведението на ответника, демонстриращ
липса на критичност към осъщественото в самия процес. Именно неговото поведение
била основаната причина за чувството на страх и несигурност да не отшуми и след
взимане спрямо нега на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Твърдят,
че оценяват вредите от деянието по член 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК на
1000.00 лева.
Твърдят,
че от другото деяние – причиняване на средна телесна повреда на ищеца П. Панонов вредите били значителни.
Непосредствено след нанасяне на удара и причиняване счупването на челюстта и в
последствие за продължителен период от време изпитвал остри физически болки и
страдания в областта на увреденото място. Твърди, че изпитвал съществени
затруднения при хранене, което се отразило на общото му здравословно състояние.
Твърди, че изпитвал физически болки, дискомфорт от нетипичното състояние, в
което се намирал. Твърди, че физическите страдания от претърпените болки бил
процес, продължаващ от момента на причиняване на вредата, по времетраене на
лечебния процес и в продължение на повече от три месеца след това. Периода на
възстановяване на вредите от счупване на челюстта бил около три месеца с
продължаваща чувствителност и до днес. Твърди, че оценява това увреждане, като
комплекс от физически и душевни болки и страдания на 5000.00 лева
МОЛЯТ
съда, да постанови решение, с което да осъди ответника – А.С.К. да заплати: на Н.Д.П.
сумата от 1000.00 лева, съставляваща обезщетение за причинени от ответника
неимуществени вреди от деянието по член 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК; на
П. Г. Панонов сумата от 1000.00 лева,
съставляваща обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди от
деянието по член 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК; на П. Г. Панонов сумата от 5000.00 лева,
съставляваща обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди от
деянието по член 131, ал. 1, т. 7 и т. 12 във връзка с член 129, ал. 2 във
връзка с ал. 1 във връзка с член 28, ал. 1 от НК; законната лихва за всяко от
присъдените обезщетения, считано от датата на извършване на деянието –
19.01.2008г. до окончателното изплащане на обезщетенията. Претендират
направените по делото разноски.
Ответника – А.С.К. не взима становище по предявения иск.
От
събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С
влязло в сила определение по НОХД № 79/2008г. по описа на КРС (приложено по
настоящото дело) ответникът - А.С.К. е признат за виновен в това, че на 19.01.2008г.
е причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на П. Г. Панонов, изразяваща се в счупване на
челюстта – престъпление по член 131, ал. 1, т. 7 във връзка с член 129, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК; че на 19.01.2008г. извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост;
че на 19.01.2008г. се е заканил с убийство на Н.Д.П. и тази закана е възбудила
у Н.Д.П. основателен страх за осъществяването му - престъпление по член 144,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, както и че на 19.01.2008г. се е заканил с
убийство на П. Г. Панонов и тази закана
е възбудила у П. Г. Панонов основателен
страх за осъществяването му - престъпление по член 144, ал. 3 във връзка с ал.
1 от НК, за които деяния на ответника
(подсъдим по наказателното дело) му е наложено наказание „лишаване от
свобода”.
Във
връзка с твърдените обстоятелства от ищците, същите са поискали и съдът им е
допуснал като свидетел - Диана Пищялова от показанията на който се установява,
че живее на семейни начела с ищеца П.
Панонов. Твърди, че в деня на инцидента закарали П. Панонов в болницата е се оказало, че е със
чепена челюст, което наложило да престой там три дни. Поставили му шина, с
която седя три седмици. Това много затруднявало храненето му – храната трябвало
да е течна, пасирала се и се хранил със сламка. Не можеше да стои на студено,
да вдига тежко или да се навежда. Твърди, че си взела отпуск, за да го гледа,
тъй като не можел да се справя сам. Твърди, че никой не можеше да разбере какво
говори, а дъщеря ú изпитваше страх при вида му с шините. Твърди, че
изпитвал болки от мимики, било му забранено да говори и да се усмихва. Твърди,
че след три седмици свалили шините и започнало захранване, но това било трудно.
Изпитваше болки от отварянето на устата си. Възстановяването му траело около
един, два месеца. Дълго време изпитвал болки. Твърди, че чула, как ответника
заплашил ищците с думите – „ще ви убия” това се отразило зле на двамата.
Възприели заплахите сериозно. Твърди, че състоянието на заплаха от ответника
продължавало и до днес, тъй като те са стреснати и уплашени.
Във връзка предявения иск, съдът е изслушал заключения на вещо лице по
назначени съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и
съдът я възприема, като обективна, компетентна и безпристрастна. Съгласно
заключението на вещото лице Ц.И. се установява, че счупването на долната челюст
на П. Г. Панонов причинило за
продължителен период от време затруднено хранене и артикулация. Това е
причинило и болки и страдание за период повече от два месеца. Като прогноза
сочи, че е възможно персистираща слаба до умерена болка при натоварване на
долната челюст за по-продължителен период от време.
Други обстоятелства от значение по
делото не са установени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът, прави
следните изводи от правна страна:
Съгласно
член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да се уважи такъв иск, е необходимо да е налице деяние
(действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени
вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и
вредата.
Влязлото
в сила определение по НОХД № 79/2008г. на КРС е задължително за настоящия
състав. В него е призната вината на ответника за извършените от него деяния,
както и противоправността на същите, за което е наложено и наказание. Ето защо,
настоящият състав не изследва е ли налице деяние, извършено ли е същото
противоправно, извършено ли е виновно – по всички тези въпроси има влязъл в
сила съдебен акт от наказателния съд. Прието е, че има деяние, същото е
противоправно и е извършено виновно. Настоящият състав в случая изследва
единствено причинени ли са вреди и причинната връзка между деянието и вредата.
По
отношение претенцията на ищеца П. Г.
Панонов за обезщетение на неимуществени вреди във връзка с причинена средна
телесна повреда от ответника:
Безспорно е по делото, че в резултат на извършеното деяние от ответника
на ищеца е причинена средна телесна повреда. В този смисъл е и заключението на
вещото лице. Не се спори и относно това, че травмата – фрактурата – е резултат
именно от извършеното престъпно деяние, т.е. налице е увреждане на ищеца и
причинна връзка между увреждането и деянието на ответника. По делото се доказа
– както от показанията на свидетеля, така и от заключението на медицинската
експертиза, че ищецът е търпял болки и страдания в период около два месеца. В
този смисъл вещото лице посочва, че е възможно персистираща слаба до умерена
болка при натоварване на долната челюст за по-продължителен период от време.
Съгласно
член 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. За да се определи размерът на обезщетението, съдът счита, че
следва да се отчетат следните фактори: продължителността на търпените болки и
страдания, интензитета на същите, възрастта на лицето, на което са причинени,
възможностите за пълно излекуване.
В
случая, след причинената фрактура, ищецът е търпял болки и страдания в
продължение на повече от два месеца. Същия е имал затруднено хранене – храната
трябвало да е течна, хранил се със сламка. Не можел да стои на студено, да
вдига тежко или да се навежда. Изпитвал болки от мимики на лицето, било му
забранено да говори и да се усмихва. Тези обстоятелства се установиха от
приетите по делото показания на разпитания свидетел, който съдът кредитира, тъй
като кореспондират и с останалия доказателствен материал по делото, както и с
оглед обстоятелството, че свидетелката през този период е обгрижвала ищеца и
има преки наблюдения от здравословното му състояние. Ето защо съдът счита, че
обезщетение следва да се присъди в размер на 3000.00 лева. Искът е основателен
и доказан в посочения размер и като такъв съдът следва да го уважи. Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на причиняване на
увреждането – 19.01.2008г. до окончателното изплащане. Искът в частта до пълния
предявен размер 5000.00 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан, имайки предвид че интензитета на търпените болки и страдания
обхващат малък период от време – според заключението на вещото лице в рамките
на два месеца, както и предвид обстоятелството, че по делото няма данни за
невъзможност на ищеца за пълното му излекуване.
По
отношение претенциите на ищците за обезщетение на неимуществени във връзка с
отправена закана за убийство от ответника:
Основно
задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от
закона - член 45 от ЗЗД. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква
задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При това,
трябва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се
вмени във вина, т. е. да обори установената в негова тежест презумпция за вина.
Безспорно
се установява по делото, че са налице елементите от състава на основанието по член
45 от ЗЗД. Ответникът се заканил с убийство на ищците и това заканване е могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му. В резултат, ищците са
преживели негативна емоционална реакция - уплаха, съставлява вредата, подлежаща
на обезщетяване, т.е. засегнати са обществените отношения, които осигуряват
правото на всеки човек на свободно и самостоятелно формиране на решение и
изразяване на свободна воля, или с неговата лична свобода. С поведението си
ответникът е обективирал подобна заплаха чрез думи и действия, като е
съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана към момента на извършване
на деянието. То е виновно извършено.
По
делото не се ангажираха доказателства, обосноваващи обратния извод, с оглед
оборването на презумпцията за вина. Обосноваващите в случая отговорността факти
са възприети от наказателния съд, разглеждащ въпроса за наказателната
отговорност на ответника, за така извършеното от него деяние. Въз основа на тях
се е достигнало до решаващия извод за виновността на ответника в извършване на
престъпното деяние. Затова, така установената фактическа обстановка в него
следва да се възприеме и от настоящия съдебен състав. Като резултат на
поведението на ответника, ищците са преживели негативна емоционална реакция -
уплаха, която, както се отбеляза и по-горе, съставлява вредата, чиято
репариране се претендира. Установява се причинна връзка между поведението на
ответника и така настъпилата вреда. Изложеното характеризира така предявения
иск като основателен и доказан.
По
отношение на неговия размер: С оглед същността на увреждането, съставляващо
негативна емоционална реакция – уплаха, съдът приема, че така понесеното от
ищците отрицателно психологическо изживяване се съизмерява със сумата от по
500.00 лева. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1000.00
лева искът подлежи на отхвърляне. Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 19.01.2008г. до
окончателното изплащане.
Ищците
претендират разноски, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 263.00
лева, съразмерно уважената част от исковете, представляващи платено адвокатско
пълномощно и съдебни разноски.
Ответникът
не претендира разноски за производството, поради което, такива не следва да му
се присъждат. Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от заплащане на
държавна такса, съгласно разпоредбата на член 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, то такава
следва да се присъди в тежест на
ответника, като същия заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер
на 160.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
А.С.К. ***, Пловдивска област, улица „Дякон Викентий” № 2 с ЕГН ********** да
заплати, на основание член 45 от ЗЗД, на Н.Д.П. ***„Слатина”, улица „Гео Милев”
№ 112, вх. Б, ет. 1, ап. 1 с ЕГН **********, сумата от 500.00 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено от престъпление по член 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК,
извършено на 19.01.2008г. - уплаха от закана за убийство, ведно със законната
лихва от 19.01.2008г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълно предявения размер от 1000.00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
А.С.К. ***, Пловдивска област, улица „Дякон Викентий” № 2 с ЕГН ********** да
заплати, на основание член 45 от ЗЗД, на П.
Г. ***„Слатина”, улица „Гео Милев” № 112, вх. Б, ет. 1, ап. 1 с ЕГН **********,
сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинено от престъпление по член 144, ал. 3
във връзка с ал. 1 от НК, извършено на 19.01.2008г. - уплаха от закана за
убийство, ведно със законната лихва от 19.01.2008г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълно предявения размер от 1000.00 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
А.С.К. ***, Пловдивска област, улица „Дякон Викентий” № 2 с ЕГН ********** да
заплати, на основание член 45 от ЗЗД, на П.
Г. ***„Слатина”, улица „Гео Милев” № 112, вх. Б, ет. 1, ап. 1 с ЕГН **********,
сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от престъпление по член
131, ал. 1, т. 7 и т. 12 във връзка с член 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с член 28, ал. 1 от НК, извършено на 19.01.2008г. – претърпените болки и
страдания в резултат от причинената от ответника средна телесна повреда -
счупване на долна челюст, ведно със законната лихва от 19.01.2008г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълно предявения
размер от 5000.00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
А.С.К. ***, Пловдивска област, улица „Дякон Викентий” № 2 с ЕГН ********** да
заплати на Н.Д.П. ***„Слатина”, улица „Гео Милев” № 112, вх. Б, ет. 1, ап. 1 с
ЕГН ********** и П. Г. ***„Слатина”,
улица „Гео Милев” № 112, вх. Б, ет. 1, ап. 1 с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 263.00 (двеста шестдесет и три) лева.
ОСЪЖДА
А.С.К. ***, Пловдивска област, улица „Дякон Викентий” № 2 с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 160.00 (сто и шестдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: