Р Е Ш E
Н И Е № …..
Гр.
София,18.12.2020
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание двадесет
и девети октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7287 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 413891
постановено в съдебна заседание на 25.05.2018 г. по гр. д. № 64559/2017 г. на
СРС, 62 с - в, поправено с решение № 107380/03.05.2019 г. по същото дело,
постановено по реда на чл. 247 ГПК, са уважени обективно, кумулативно и субективно съединени осъдителни
искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като П.Е.М., ЕГН ********** и А.Е. М., ЕГН **********, са осъдени да заплатят по
равно (по 1/2 част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** следните суми : 1 458, 75
лв. за доставена топлинна енергия през периода от м. 08.2014 г. до м. 04.2015
г., ведно със законната лихва от 14.09.2017 - подаване на исковата молба до
изплащане на вземането и сумата 354, 51 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2014
г. – 29.08.2017 г. Исковете са отхвърлени до пълните предявени размери –
1 566, 62 лв. за главницата и 387, 42 лв. – за лихвите за забава.
Ответниците са осъдени
за заплащане по 1/2 част от сумата и на разноски по компенсация за
производството в размер на общо 816, 72 лв.
Въззивни
жалби са подали ответниците П.Е.М. и А.Е. М., чрез представителите си, срещу решението в уважителните части.
В жалбите си поддържа, че в тези части решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуален
закон, като не е съобразено със събраните доказателства. Излагат се доводи за недоказаност на
облигационно правоотношение между страните за процесния
период, каквото възражение е направено още в отговорите на исковата молба и не
е съобразено от СРС при постановяване на решението. Поддържат се съображения,
че съдът е взел предвид възражението за погасяване на част от вземанията по
давност в мотивите на решението, но е уважил изцяло иска. Ищецът не е
представил доказателства за реалната дата на публикуване на фактурите, поради
което следва да се приеме, че падежът на фактурите е настъпил 30 дни след
издаването им - на 30.08.2014 г., а исковата молба е депозирана на 14.09.2017
г. и към датата на исковата молба сумата по фактурата е погасена по давност.
Ответниците не са изпадали в забава поради нищожността на клаузите на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ОУ на договора от 2014 г. на основание чл. 146 от ЗЗП. Молят да
се отмени решението в оспорените уважителни части, като исковете се отхвърлят
изцяло. Претендират разноски съгласно списък.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор по реда на чл. 263 ГПК. В молба преди
съдебно заседание на 29.10.2020 г. ищецът оспорва жалбата, моли да се остави
без уважение, претендира разноски, като прави евентуално възражение по
разноските на насрещната страна.
Ответниците са
подали и частни жалби, с идентично съдържание, срещу определение № 44217/14.09.2018
г. и определение № 44218/14.09.2018 г. на СРС, 62 с-в, с които е оставено без
уважение искането им за изменение на решението в частта по разноските по чл.
248 ГПК. Поддържат, че им се дължат разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете. Понеже то следва да се присъди пряко
на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е недопустимо да се
извършва прихващане, още повече че такова искане не е правено в производството.
Излагат, че искането за присъждане на разноски по този ред е установено от
представените пред СРС доказателства и е поискано своевременно в полза на
адвокатите, представлявали двамата ответници в производството. Молят да се
отменят определенията по чл. 248 ГПК, като се измени решението на СРС и се
присъдят разноски в полза на адвокатите на ответниците, съобразно отхвърлената
част от исковете. Претендират се разноски за частните жалби.
Ищецът „Т.С.“
ЕАД не е взел становище по частните жалби.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивните и частните жалби.
След преценка доводите по въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни
норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е влязло в сила в отхвърлителна
част, като неоспорено от ищеца.
Настоящият състав
намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта
суми за ТЕ, първо следва да се отговори на възражението на ответниците, че
ищецът не е установил качеството им на потребители през процесния
период, поради което липса облигационна правоотношение относно доставката на ТЕ
в периода.
В тази връзка следва да се
отбележи, че по общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи
при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска
за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения
между страните за доставката на
топлоенергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва
за забава – че главното парично задължение е
възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на законната лихва.
Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според
тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената
й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството
потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответниците са
собственици, вещни ползватели или лица, които изрично са поискали откриване на
партида на свое име.
В случая в рамките на
производството ответниците са оспорили,
да са потребители на ТЕ в периода, поради което ищецът е следвало да докаже по
несъмнен начин това обстоятелство. Въззивният състав
намира, че този факт, с правно значение за спора, не е безспорен и е останал
недоказан.
По
делото е представено единствено удостоверение от БДН, според което П.Е.М. и А.Е. М. са наследници по закон на Е.М.К., починал
на 10.10.2006 г., както и списък на ЕС в ж. к. ********
Не са ангажирани годни писмени доказателства, по
смисъла на процесуалния и материален закон, от които да се направи извод, че наследодателя
на ответниците Е.М.К., респективно неговите наследници
са собственици, вещни ползватели или лица, на името, на които е открита партида
за имота, за да се приеме, че между главните страни е възникнало облигационно
правоотношение във връзка с доставката на ТЕ в периода по смисъла на закона,
както се посочи по - горе.
Предвид
изложеното въззивният съд приема, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на основния правопораждащ факт в процеса, а
именно, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот през исковия период
при претендираните в процеса квоти.
Следователно по делото не се установява, че между ищцовото дружество и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период,
тъй като ищецът не е доказал пасивната материалноправна
легитимация на ответниците да отговарят по исковете.
Ето защо както главният иск
за суми за ТЕ периода м. 05.2014 г. - м. 30.2015 г., така и акцесорните - за суми
за лихва за
забава върху главното вземане, са недоказани, а от
там - неоснователни. При липса на първата
основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се
обсъждат по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана в
имота през процесния период, както и погасяване на
част от вземането с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат с
тези на СРС, решението е постановено в противоречие с процесуалния и материален
закон и следва да се отмени в оспорената
част, в която исковете за главници и лихви са уважени и исковете да се
отхвърлят.
В останалата отхвърлителна
част решението не се оспорва от ищеца и е влязло в сила.
Предвид цялостна промяна
в изхода от спора, този извод се отнася и до частта, в която са присъдени
разноски в тежест на ответниците по компенсация.
Предвид изхода на
спора, в полза на адвокатите на ответниците се дължат разноски за
производството пред СРС, по реда на чл. 38, ал.1 вр.
с ал. 2 ЗАдв, за които има данни да са уговорени в
представените пред СРС договори за правна помощ, определени съобразно НМРАВ и
интереса по спора.
Като съобрази интереса
по делото спрямо всеки от ответниците, както и процесуалното представителство
от различни адвокати за всеки от тях, съдът намира, че в полза на адв. В.Т., като представител на П.Е.М., както и на адв. К.Б., като представител на А. М., следва да се присъди
възнаграждение от по 300 лв. за СРС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ.
Предвид изхода
изложеното до момента и присъждането на разноски в полза на представителите на
ответниците за производството пред СРС, съдът намира, че по частните жалби, с
идентично съдържание, срещу определение № 44217/14.09.2018 г. и определение №
44218/14.09.2018 г. на СРС, 62 с-в, с които е оставено без уважение искането им
по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта по разноските чрез присъждане
на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗАдв. следва да се
отменят и двете определения на СРС, тъй като с решението по делото искането на
ответниците по същество ще бъде уважено.
По разноските пред СГС :
Съгласно
изхода от спора, право на разноски за тази инстанция имат двамата ответниците.
В полза на адвокатите им съдът присъжда разноски пред въззивната инстанция, в
размер на по 300 лв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.
38, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗАдв,
вр. с чл. 7 ал. 2 НМРАВ.
В полза на
ответниците лично, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъди държавна
такса от по 26, 13 лв. за настоящата инстанция.
Въззивният
състав намира, че разноски направени в производството реда на чл. 248 ГПК не се
дължат, тъй като това производство има несамостоятелен характер. В него само се
изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната
искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция
за неоснователно предизвикан правен спор. Както в производството по чл. 248,
ал. 1 ГПК, така и в това по чл. 248, ал. 3 ГПК (при обжалване) относно дължимостта и размера на разноските, е недопустимо кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, респективно в това
производство не се носи отговорност за разноски. В този смисъл е практиката обективирана в определение № 52 от 19.03.2019 г. по ч. гр.
д. № 740/2019 г., І г. о. на ВКС, определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І г. о., определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV
г. о., определение № 489 от 17.10.2017
г. по ч. гр. д. № 3926/2017
г. на ВКС, IV г. о.
и т. н., която се споделя от настоящия състав.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 413891, постановено в
съдебно заседание на 25.05.2018 г. по гр. д. № 64559/2017 г. на СРС, 62 с-в,
поправено с решение № 107380/03.05.2019 г. по същото дело, постановено по реда
на чл. 247 ГПК, с което на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като П.Е.М., ЕГН ********** и А.Е. М.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят по равно (по 1/2
част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** следните суми : 1 458, 75 лв. за
доставена топлинна енергия през периода от м. 08.2014 г. до м. 04.2015 г.,
ведно със законната лихва от 14.09.2017 - подаване на исковата молба до
изплащане на вземането и сумата 354, 51 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2014
г. - 29.08.2017 г., както и разноски по компенсация в общ размер от 816, 72 лв., както и ОТМЕНЯ определение
№ 44217/14.09.2018 г. и определение № 44218/14.09.2018 г. на СРС, по същото
дело, постановени по реда на чл. 248 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, с правно основание 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за осъждане на П.Е.М., ЕГН ********** и А.Е. М., ЕГН ********** да
заплатят по равно (по 1/2 част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********
следните суми : 1 458, 75 лв. за доставена топлинна енергия през периода
от м. 08.2014 г. до м. 04.2015 г. със законната лихва от 14.09.2017 - подаване
на исковата молба до изплащане на вземането и сумата 354, 51 лв. - обезщетение
за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 15.09.2014 г. - 29.08.2017 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата част,
в която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, като неоспорено от
ищеца.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** Б да заплати на П.Е.М., ЕГН ********** и А.Е. М.,
ЕГН **********, държавна такса в размер на по 26, 13 лв. (за всеки) – държавна
такса за СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** Б да заплати на адвокат В.В.Т., с адрес : гр. София, ул. ********,
офис - партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 2 НМРАВ, 300 лв. адвокатско възнаграждение
за СРС за представителство на П.Е.М..
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** Б да заплати на адвокат К.И.Б., с адрес : гр. София, ул. ********, офис – партер,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 2 НМРАВ, 300 лв. адвокатско възнаграждение
за СРС за представителство на А.Е. М..
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** Б да заплати на адвокат Н.И., с адрес ***, офис – партер, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв, вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7,
ал. 2 НМРАВ, 300 лв. адвокатско възнаграждение за СГС, за представителство на П.Е.М..
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** Б да заплати на адвокат С.К., с адрес ***, офис – партер, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв, вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7,
ал. 2 НМРАВ 300 лв. адвокатско възнаграждение за СГС за представителство на А.Е. М..
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.