Решение по дело №982/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 595
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220200982
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.........

гр. Пазарджик, 10.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 982/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.И.Л., със съдебен адрес:***, офис№ 5, против Електронен фиш Серия К № 2666818 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

В подадената бланкетна жалба е направено възражение за допуснато процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата си. Дава кратки обяснения. Пълномощникът му пледира за отмяна на ЕФ, като обосновава становището си в представената писмена защита.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител , като с АНП депозира писмено становище, в което са изложени обосновани доводи за законосъобразност и обоснованост на издадения ЕФ и се иска същият да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 02.04.2019 г., в 12,18 часа, в гр. Б., бул. „О.“ в посока от гр. Костенец за гр. Пазарджик,  Пловдив, при въведено общо ограничение за движение в населено място от 50 км/час, е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като се е движил с 86 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с мобилна радарна система TFR1-M № 521 при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, с което е нарушен чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на санкционираното лице на 29.04.2019 г., видно от разписка на л.27 от делото. Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице лично на ръка в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 02.05.2019 г., видно от справка на РУ- Септември и справка от информационна система ЦАИСДО л.22, л.25-26 от делото), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място следва да се каже, че при извършената проверка, съдът намира, че ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В този смисъл и направеното възражение в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя относно това, че ЕФ не съдържа данни за горепосочените реквизити е неоснователно. Видно от ЕФ е че всички изискуеми реквизити са налице. Посочено е дата и час на нарушението- 02.04.2019 г.; място на нарушението- гр. Б., бул. „О.“; посочен е рег. номер на МПС, неговият вид, марка и модел- ***, „***“, лек; собственика на МПС- В.И.Л.. В ЕФ е налице и пълно описание на нарушението като е посочено посоката на движение на автомобила посока на движение- от гр. Костенец за гр. Пазарджик, ограничението на скоростта- общо ограничение на скоростта от 50км/ч за населено място, както и установената и превишена стойност на скоростта и с какво АТСС е установена. Т.е. налице е пълно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от фактическия му състав. Посочена е и териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението- ОД на МВР- Пазарджик.

Съдът не споделя и направеното възражение, че скоростта, с която жалбоподателят е управлявал автомобила е била 33 км/ч и че от същата е следвало да се приспадне толеранс от 3 км/ч каквато е допустимата грешка при измерването на скоростта с мобилна радарна система TFR1-M. Тава възражение не би било направено, ако беше отчетено, че автомобилът е бил заснет от АТСС да се движи със скорост от 86 км/час, видно от приложените фотоси от клип № 2334 към ЕФ. От тази скорост е отчетен толеранс от 3 км/ч и така се е формирала скорост на движение 83 км/ч. При положение, че е вмененото нарушение за движение в населено място с общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, то превишената стойност на скоростта се явява 33 км/ч. Именно това е посочено и в ЕФ. Стойността от 33 км/ч е превишението на скоростта, а не скоростта на движение на автомобила, засечена от радара.

Основателно обаче се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че от фотосите, изведени от видеоклипа на заснетото с АТСС нарушение, не може да се установи, че същото е извършено именно в гр. Б., на бул. „О.“, с оглед на това, че е заснета участък от път, където е видно че са поставени пътни мантинели (поставяни на пътното платно в извън населени места), както и че пътят е в гориста местност. В ЕФ е отразено единствено, че нарушението е осъществено в гр. Б., на бул. „О.“ в посока на движение от гр. Костенец за гр. Пазарджик. Неясно обаче остава обстоятелството на кой точно участък от булеварда е мястото на нарушението. Точното място на нарушението е от съществено значение с оглед на преценка дали управлението на МПС е извършено в населено място или не, дали е в участък, в който е въведено ограничение на скоростта, на какво отстояние от точката за контрол и т.н.

В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че жалбоподателят е управлявал автомобила си в населено място се явява доказателствено необезпечено, тъй като и от приложената снимка- клип № 23334/ 02.04.2019 г. не може да се направи категоричен извод за местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.

На следващо място, макар че възражения в тази насока не са направени, съдът намира, че следва да посочи, че не е спазено в пълна степен и изискването на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи. Вярно е, че е изготвен Протокол за използване на АТСС при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта. Вярно е също, че този протокол е съпроводен със снимка на разположението на уреда. Видно обаче от Протокол за използване на АТСС рег. № 340р-5781/ 02.04.2019 г., е че мястото за контрол се намира на бул. „О.“- сграда ЕВН- Б.. Неясно е обаче на кой номер от булеварда или км от пътя от републиканската пътна мрежа, част от който е посоченият булевард, се намира административната сграда на ЕВН. Снимката на разположението на АТСС към протокола също не дава яснота по този въпрос. Видно от същата е, че е заснето АТСС, разположено на табло за управление на автомобил. Къде обаче се е намирал автомобила е неясно. От фотоса е неясно и кога е създаден същия, т.е. дали фиксираното разположение на АТСС е заснето непосредствено преди започване на работа на същото, когато е заснето и процесното нарушение.

Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи. Изпълнението на това изискване е от значение и за проверка изпълнението на разпоредбата на чл.8 от Наредбата, а именно „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта”.

Липсата на снимка за локализация на използваното мобилно АТСС, затруднява и установяването на факта, дали автомобилът е бил управляван в населено място. В този смисъл твърдението, че автомобилът е управляван в населено място остава доказателствено необезпечено. Това място не може да бъде установено и от приложената към ЕФ снимка- клип № 2334/02.04.2019 г., от която не може да се направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС, респ. за местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.

Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.

По тези съображения Районен съд- Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2666818 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на В.И.Л., с АДРЕС ***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като незаконосъобразен.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението, пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: