РЕШЕНИЕ № 260123
гр. Пловдив 11.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговско отделение, ХVІІ с., в публично
заседание на 8 октомври 2020 г. в
състав
СЪДИЯ
: АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 835/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Делото е
образувано по искова молба вх. № 31389/25.10.18 г., предявена от „КРАГО“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Дамян
Балабанов” № 6, против „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ЖР Тракия, Югоизтична промишлена зона, ул. „Инж.
Асен Йорданов“ № 7.
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл. 266 и 86 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „КРАГО“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Дамян Балабанов” № 622, моли
ответното дружество „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ЖР Тракия, Югоизтична промишлена зона, ул. „Инж.
Асен Йорданов“ № 7, да бъде осъдено да му заплати сумата 27
918.36 лв. , представляваща стойността на неизплатени СМР, извършени на обект
"Пристройка и преустройство на офисна сграда на "Сокотаб" ЕООД,
с. Радиново, община Марица, Пловдивска област", на основание договор от
01.07.2015 г., сключен между „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* като главен
изпълнител на обекта и КРАГО“ ЕООД ЕИК ********* като подизпълнител, за които
СМР са съставени Протокол за извършени към 13.10.2015 г. подлежащи на заплащане
СМР на обща стойност 19 138.61 лв. с ДДС и Протокол за извършени към 18.12.2015
г. и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 132 783.94 лв. с ДДС, за която
неплатена сума е издадена фактура № 2711817.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски по представен списък. Подробни съображения се
излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на ищеца.
Ответното
дружество „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* моли да се постанови решение, с
което исковете да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендира разноски
по представен списък. Представена е писмена защита, в която се излагат подробни
съображения.
Не се спори,
че между страните са възникнали облигационни отношения по повод възложени от
ответника като главен изпълнител СМР на обект
"Пристройка и преустройство на офисна сграда на "Сокотаб"
ЕООД, с. Радиново, община Марица, Пловдивска област", като ищецът е бил избран за подизпълнител на
обекта.
Не се спори,
че на ищеца е възложено извършването на: демонтаж на съществуваща дограма,
доставка и монтаж на нова дограма, доставка и монтаж на външна фасадна система
"Варио" на Етем за керамични плочки, включително клинкер - сиво
25х50/25/40 с минерална вата 100 мм, 80 кг/м3, и доставка и монтаж на външна
фасадна система "Варио" на Етем, включително Еталбонд - светлосиво с
минерална вата 100 мм, 80 кг/м3.
Ищецът
твърди, че е изпълнил поетите задължения, като за всички възложени и извършени
на обекта СМР били съставени три протокола:
1. протокол
за извършени към 7.8.15 г. и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 22
985.96 лв. с ДДС;
2. протокол за извършени към 13.10.15 г. и
подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 19 138.61 лв. с ДДС;
3. протокол
за извършени към 18.12.15 г. и подлежащи на заплащане СМР на обща стойност 132
783.94 лв. с ДДС;
По протокол
2 и 3 били извършени редица плащания, подробно описани в исковата молба, за
които били издадени съответно описани фактури. Сочи се, че била установена
практика първо ответникът да плаща удобна за него сума, срещу което
впоследствие ищецът издавал фактура за платената сума като авансово плащане.
Ответното
дружество преустановила плащанията по протокол 2 и 3, като неразплатеният
остатък възлизал на 23 265.30 лв. без ДДС или 27 918.36 лв. с ДДС, за която
сума била издадена фактура 2711/17.7.18 г. Фактурата била изпратена на
ответника, но била върната от него с аргумент, че не е подписан протокол обр.
19 за извършени СМР.
На ответника
била изпратена покана за доброволно изпълнение ведно с копие от фактурата,
която била връчена чрез куриер на 23.7.18 г.
Ищецът не
оспорва обстоятелството, че нито един от трите протокола не е подписан от
представител на ответното дружество, но възразява, че въпреки това сумата по
първият протокол е изцяло платена, а по протокол 2 и 3 до момента е платена
значителна част в размер на 124 004.21 лв. с ДДС.
Предвид
посочените обстоятелства ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
исковата сума ведно със законната лихва, начиная от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
По отношение
постигнатите договорености между страните:
Между
страните е подписан писмен договор от 01.07.2015 г., в който се сочи, че
конкретните елементи на поръчката са подробно описани като характеристики в
спесификация – приложение 1 към договора.
Договорът и
приложението са представени в оригинал по делото /л. 170 – 186/. Подписите на
представителя на ищцовото дружество върху приложението са били оспорени от ищеца
по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с което е прието заключение на
съдебно-графологична експертиза, което се възприема от съда като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. От същото се установява, че подписите върху
приложението от името на ищцовото дружество, са положение от неговия управител К.
Г.. При това положение оспорването остава недоказано.
Тезата на
ответника е, че на ищеца са били възложени единствено и само така договорените
работи, посочени конкретно в приложението, като технически характеристики и
цена, при което ищецът няма договорно основание да претендира заплащане на
работи, които не са посочени в същото приложение, както и заплащане на
по-висока цена от тази, определена в приложение 1 към договора. Позовава се на чл. 1.3 от договора, според
който при възлагане на допълнителни видове или количества работа същите се
договарят и заплащат по ред, договорен в Допълнително споразумение между
страните, което става неразделна част от договора; като изпълнени работи, които
не са договорени под формата на допълнително споразумение, не се заплащат и се
считат включени в общата цена по чл. ІV.1 от договора: стойността на договора
се определя на база извършените и приети от главния изпълнител без забележки
СМР и единичните цени, описани в спецификация – приложение 1. Твърди, че
допълнително споразумение не е подписвано между страните, при което
постигнатите договорености са единствено тези по сключения писмен договор от
1.7.15 г. и приложение № 1 към договора.
Ищецът
оспорва твърдението, че договореностите между страните са тези, описани в
приложение 1. Възразява, че ответното
дружество е следяло постоянно процеса на изпълнение на възложените СМР,
контролирали са същия, като постоянно са били добявани нови пера, извън
първоначално заявеното. В тази връзка се позовава на водена електронна
кореспонденция. Твърди, че представената
електронна кореспонденция всъщност обективира писмено постигнато съгласие между
страните за възлагане на допълнителни СМР, като за всяка възложена работа са
изготвяни допълнителни оферти, които са били коментирани, коригирани и в крайна
сметка потвърдени от представител на "СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ" ООД.
Твърди се,
че конкретните пера по асортимент, единични и общи цени, са били коментирани
между служителите на страните: **. Е. С.за ответника и **. Д-К.–М.за ищеца,
като те са водили електронна кореспонденция в тази насока по време на целия
процес на изпълнение. Към допълнителната искова молба се представя електронна
кореспонденция, водена в периода юни – декември 2015 г.
Тези
представените писмени доказателства не се оспорват като документи от ответника,
който поддържа становище, че същите са ирелевантни, тъй като не е налице
подписано допълнително споразумение, както се изисква от договора от 1.7.15 г.
В съдебно
заседание на 04.04.2019 г. управителят на ответното дружество С.Д. е дал
обяснения във връзка с подписването на приложение 1. Твърди, че не си спомня точна дата на подписване на
приложението, тъй като самото естествона направата било такова - всичко се правило в движение. Твърди, че
приложението е подписано може би около месец след подписване на договора, без
да може да каже с точност, когато една част от СМР вече били извършени и нещата
били уточнени.
Във връзка с
начина на възлагане на СМР по делото е разпитана като свидетел Д.К.– М..
Свидетелката твърди, че е занесла договора в „Сиенит мениджънт“ в два
екземпляра с оглед подписването му от управителя Д. и връщане на единия
екземпляр на ищеца, което така и не било сторено. Когато занесла договора, към
него нямало приложение – спесификация. Твърди, че тя е била лицето, ангажирано
по процесния обект – от изготвяне на оферти, през работни чертежи, окончателни
протоколи и т.н. Основно контактувала с **. Е.С., посочено като лице за контакт
от самия г-н Д., като тя била известна като „дясната ръка“ на г-н Д.. Твърди,
че през цялото време на изпълнение на поръчката е имало промени и увеличаване
на СМР. Тези промени С. ги изпращала по електронна поща, съответно М.изготвяла
оферти и ги връщала пак по електронен път на Е.С.. Управителят на ответното
дружество бил напълно наясно с начина, по който се действало и се изпълнявала
възложената работа, като той поне два-три пъти седмично идвал на обекта.
Свидетелката твърди, че следвало да се подпише анекс, който да бъде подготвен
от ответника като главен изпълнител, но до подписване на такъв не се стигнало.
При така
събраните доказателства съдът не приема за основателно възражението на
ответника, че договореностите между страните по отношение на конкретните СМР,
възложени на ищеца, и техните цени, са
обективирани единствено и само в приложение 1 към договора от 1.7.15 г., което
е единствено меродавно за решаване на въпроса какви конкретни СМР са възложени
и поети от ищеца.
Първо,
безспорно се установява, че приложение 1 не е подписано на датата, посочена в
договора – 1.7.15 г., като липсва яснота кога е станало подписването. Ответното
дружество няма ясна теза по този въпрос, като в устните си обяснения
управителят С.Д. говори, че може би е около месец след датата на договора.
От
представената електронна кореспонденция между страните обаче се установява, че
уточняването на конкретните видове СМР по пера е продължило в много по-дълъг
период от време, на практика почти до самия край на извършване на СМР. В тази
връзка показанията на свидетелката М.напълно кореспондират с данните от
представената електронна кореспондеция, като по делото няма доказателства,
които да всяват съмнение в тях или да ги опровергават.
Последната
/по календарна дата/ представена оферта от ищеца към ответника датира от
29.12.2015 г., като същата е във връзка с „проведени разговори и допълнителни
уточнения с инвеститора“ и касае допълнителни СМР.
Представени
са и предходни оферти – от 7.7.15 – във връзка с предоставени чертежи,
съдържаща два варианта; от 6.8.15 – във връзка с допълнителни уточнения, от
1.9.15 – във връзка с изпратено писмо с допълнителни уточнения, от 14.9.15 –
пак във връзка с допълнителни разговори, писмо – уточнение от 13.10.15 г.
Представени
са и писма, изходящи от ответника: писмо от 2.7.15, с което се заявяват няколко
допълнителни врати и се сочат конкретни спесификации; писма от 13.7.15 и 16.7.15, с
които се изпращат промени, одобрени от инвеститора Сокотаб, писмо от 18.8.20
г., с което се изпраща писмо-инструкция на Сокотаб за промяна на обекта с молба
за оферта конкретно по писмото с приложен чертеж, писмо от 3.9.15 г., в което
се говори за много промени и нови проекти, които водят до обърквания, писмо от
5.10.15 г., с което се заменя материал за изпълнение на посочена работа, като
се сочи, че това е решение на възложителя и се възлага за изпълнение, писмо от
7.10.15, с което се изпраща схема на вътрешните врати, коментира се дограмата
между столовата и новия коридор, иска се предложение за единична цена на
алуминиев продпрозоречен перваз и др., писмо от 30.10.15 г., с което се правят
допълнителни уточнения съобразно указанията, дадени от инвеститора Сокотаб.
Т.е. дори и
да се приеме тезата на управителя на ответното дружество, че приложението е
подписано около месец след договора, /т.е. около 1.8.15 г./, става ясно, че
страните са продължили да уточняват помежду си конкретните видове СМР, които
следва да бъдат изпълнени, както и техните цени. Следва да се посочи, че по
делото не са ангажирани доказателства, а
няма и такива твърдения, конкретни видове СМР да са били изпълнени, без
да са били конкретно възложени от ответното дружество, съгласувано с
инвеститора на обекта. Налага се извод, че за всички изпълнени СМР е било
постигано предварително съгласие. Няма подписано едно или повече допълнителни
споразумения в писмен вид във форма на анекс към договора или приложение, но
съгласно чл. 293, ал.1 от Търговския закон за действителността на търговска
сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, определени със
закон, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Т.е. постигнатите
договорености не са нищожни само за това, че не са оформени като изрично
писмено допълнително споразумение. Този начин на договаряне всъщност е приет и
приложен и от двете страни, поради което съдът приема, че ответното дружество няма основание да се
позовава на приложение 1 към договора като единствен начин на определяне на
възложените и подлежащи на заплащане СМР.
Ищецът
претендира плащане по три протокола обр.19, представени към исковата
молба.
На първо
място, ответникът оспорва тези протоколи по отношение подписа, положен за "изпълнител", като се заявява, че
тези подписи не са лицето, посочено като представител на ищеца- **. Д. К.-М.. Оспорването е
доказано предвид заключението на назначената графологична експертиза, според
което подписите, положени за „изпълнител“ в документите не са на лицето Д. К.– М..
Същевременно
в дадените свидетелски показания Д. К.– М.говори, че тези протоколи са били
съставени от нея, като са били занесени на Е. С.и двете перо по перо са ги
сравнявали дали всичко е изпълнено и след като е приключила тази проверка М.е
подписала протоколите и ги е предала на С. за подпис на г-н Д.. По отношение на
трите протокола, представени към исковата молба, свидетелката заявява, че са
подписани за „изпълнител“ от г-н Г., като същите са идентични с протоколите,
които са били подписани и от нея. Обяснява, че
след изготвяне на протоколите е предала по един екземпляр на г-н Г.,
като ги е оставила при него, за да е наясно какво е предала в „Сиенит
мениджмънт“. На въпроса защо не се връщат подписани протоколи от СИЕНИТ,
отговорите били, че или г-н Д. го няма в момента, или по-късно ще ги подпише,
защото е зает и др. подобни извинения.
Обстоятелството,
че положените подписи върху протоколите са на управителя на ищцовото дружество К.
Г., се подвърждава и от обясненията на в.л. графолог М.С. в съдебно заседание
на 30.05.2020 г. Същият изрично потвърждава, че всички подписи в четирите документа, предмет на изследване
от експертизата, включително и протоколите обр.19, принадлежат на К. Г..
При това
положение съдът приема, че не е налице хипотеза по чл. 194, ал.2 от ГПК, която
да е основание за изключване на документите от доказателствения материал по
делото. Това е така, тъй като безспорно се установява по делото, че протоколите
са били подписани от управителя на
ищцовото дружество, който е негов надлежен представител. Т.е. подписът за
изпълнителя „Краго“ ЕООД е изпълнен от надлежен представител на дружеството,
при което именно това дружество се явява издател на документа, като лицето М.е
участвала във фактическото им съставяне.
Следва да се
посочи, че по делото няма ангажирани доказателства, които да опровергават
показанията на свид. М., че протоколите са предадени на ответното дружество, за
да бъдат подписани от управителя му. Не се представят подписани протоколи от
представител на ответника, което е в разрез с предвиждането на чл. ІV.3.1 от
договора за 10-дневен срок за одобрение на изпратените протоколи обр. 19. Разбира
се, възложителят има право да не одобри протоколите, ако има правно основание
за това, но в този случай следва в предвидения от договора срок да обективира
своето неодобрение и причините за това. В случая не се представени
доказателства в предвидения 10-дневен срок или по-късно ответникът да е
възразил по отношение на отразените СМР по вид, количество, цена, както и за
това да не са били конкретно предадени документи от вида на сертификати за
качество, протоколи за съответствие, гаранционна карта и т.н. Същевременно са
извършени плащания по всички издадени фактури с изключение на процесната, без
да е налице някаква конкретика по отношение на това кои конкретно извършени
работи се заплащат. Съгласно цитираната клауза от договора извършването на
плащането се извършва в 30 - дневен срок от писменото одобрение на акт обр.19 и
след представяне на изброените документи. В случая не са налице подписани
протоколи обр.19 от ответника; не е налице писмено одобрение или неодобрение на
изпратените протоколи в срока, предвиден в договора, а и след изтичането
му; не е налице писмено уведомление до
ищеца, с което изпратените протоколи да се оспорват по отношение на видовете
СМР, количеството им и цената им. Взема се предвид и безспорно установеното
обстоятелство от заключението на СТЕ, че
всички видове СМР по протоколите са били реално извършени в посочените
количествени характеристики. Преценката в съвкупност на всички тези
обстоятелства води до извод, че ответното дружество на практика е одобрило
съдържанието на протоколите по отношение видовете извършени СМР, тяхното
количество и цена.
По отношение
направените възражения за некачествено изпълнение:
Ответникът
поддържа тезата, че са налице недостатъците в изпълнението на възложените на
ищеца СМР по отношение на дограмата и фасадната облицовка, подробно описани в
допълнителния отговор, като се позовава на протоколи от 9.3.17 г. и 27.4.17 г.,
в които конкретните недостатъци били констатирани.
Възразява,
че в сключения договор е налице гаранционна клауза, по силата на която ищецът се е съгласил да бъде задържана
гаранционна сума в размер на 10 % от стойността на договора за качествено и в
срок изпълнение. Поради некачествено изпълнение на възложените СМР ищецът имал
право да задържи гаранционна сума в размер на 15 668.42 лв. Като причина за задържането на гаранцията се
сочи и поведението на ищеца през строителния процес, който не осигурявал
достатъчно хора за изпълнение на СМР, като съществувала реална опасност обектът да не бъде изпълнен в
срок, което да доведе до материални санкции за ответното дружество, както и
неизпълнението на задължението си по т. IV.3.1 от договора
за прилагане към актовете обр. 19 подробно описаните в тази клауза документи,
които служели като гаранция за точното и качествено изпълнение на СМР.
Впоследствие действително се оказало, че има некачествено изпълнение, за което
били съставени протокол от 9.3.17, както и протокол за отстраняването от
27.4.17 г. За тези нередности ответникът не бил открит, за да бъде уведомен, а отстраняването било
извършено за сметка на ответното дружество чрез възлагане на друга фирма ХМ-СЛ
ЕООД Пловдив, като била заплатена стойност в размер на 1427 лв. въз основа на фактури 40/31.3.17 и
48/28.4.17.
Ищецът
поддържа теза, че възложителят, строителният надзор и главният изпълнител
всъщност са приели без забележки всички извършени от ищеца СМР по обекта към
8.1.16 г., а доколкото преди това е имало забележки по отношение на
изпълнението, то те са били отстранени преди посочената дата
Оспорват се
като неоснователни възраженията за наличие на основание за задържане гаранционна
сума, като се позовава се на клаузата на чл. IV.3.2 от
договора, според която тази част от възнаграждението е следвало да бъде платена
изцяло най-късно до шест месеца от
датата на разрешението за ползване на обекта. Разрешение за ползване било
издадено на 26.4.2016 г., при което тази част от възнаграждението е следвало да
бъде изплатена най-късно до 26.10.16 г.
Оспорват се
твърденията за наличие на проявили се дефекти, както и представените протоколи
от 9.3.17 и 27.4.17 г. и двете фактури към тях, като се възразява, че тези
протоколи и фактури не касаят процесния обект и в частност извършената от ищеца
работа. Възразява се, че ответникът не е уведомявал ищеца за наличие на дефекти
и възникнали повреди.
Към
допълнителната искова молба ищецът представя „списък на довършителни работи“,
съдържащ: местоположение, описание на забележката на английски и български
език, срок за отстраняване, дата на отстраняване и подписи на лицата, приели отстраняването,
съответно за СИЕНИТ, BD CONSULT и SBG.
Видно е от
документа, че всички посочени забележки, са били отстранени, като датите на
приемане са от периода август 2015 – януари 2016 г.
Свидетелката
К.– М., на която е предявен документът, в показанията си подробно описва кои
конкретни забележки касаят работата на ищцовото дружество, като всички те са
били отстранени от ищеца.
Свид. Й.Ш.дава
показания, че е бил помощник на М.като главен организатор на обекта. Заявява,
че работата по обекта е приключила през януари 2016 г. По време на работа
възниквали забележки, които били отстранявани своевременно. След приключване на
обекта били викани за поправка на някои появили се дефекти
предвид дадената 5-годишна гаранция – ставало въпрос за дребни недостатъци,
проявили се по време на експлоатацията. Твърди, че не се е налагала цялостна
подмяна на елементи, а само допълнителен реглаж, тъй като когато дограмата се
монтира през лятото, заради линейни разширения
на профилите, обикновено се налага реглаж през зимата.
Разпитани са
като свидетЕ.и И.П. и Н.С., посочени от
ответника.
Свид. И.П.
заявява, че протоколът на л. 131 и сл. /“списък на довършителни работи“/ е
протокол за некачествени работи. Заявява, че се е подписвал в документа от
името на Сиенит, а следващите подписи били на надзорника и инвеститора СОКОТАБ.
След неговото напускане /на 15.9.15 г./ бил заместен от Н.С.. Търсели КРАГО по
повод тези забележките, които правел
инвеститорът. Надзорникът на обекта и инвеститорът правели забележки по
повод изпълнението. Твърди, че докато е бил е на работа, забележките били
отстранени, след това предполага, че също са отстранявани по този начин.
Свид. Н.С.
заявява, че е работил на обекта от 15.9.15 г., като е сменил колегата И.П..
Имало забележки относно качеството на
СМР – проблеми с част от дръжките на прозорци и врати, уплътнение на дограмата,
духане от прозорците. За тези недостатъци били уведомени от представител на
СОКОТАБ. В процеса на работа имало случаи, когато да викат КРАГО и те са
отстранявали недостатъците. До издаване на Акт обр.16 не е имало случай друга
фирма да отстранява констатирани недостатъци освен КРАГО. Твърди, че имало
случаи, когато недостатъците не били отстраняви веднага след съобщаването им.
През 2017 г. се изготвили протоколи със забележки, като тогава отстраняването
на тези забележки станало с друга фирма – АУКОСТА, която откликнала и работила
в почивни дни, когато нямало хора; били сменени механизми на прозорците,
уплътнения, за да се спре веенето.
По делото е
назначена и СТЕ с вещо лице Р.Л., което дава заключение, че описаните
недостатъци в протокола от 9.3.17 г. представляват некачествествено изпълнение
по отношение на описаните видове СМР. Вещото лице е дало заключение, че не може
да се отговори на въпроса каква е стойността за отстраняване на тези
некачествено изпълнени СМР, тъй като същите са много общо описани и включват
една или няколко операции, което не позволява правилното им остойностяване.
При така
събраните доказателства съдът приема, че представеният „списък на довършителни
работи“ от ищеца обективира възраженията на инвеститора, респ. главния
изпълнител на обекта по отношение качеството на изпълнените СМР, както и
обстоятелството, че направените забележки са били отстранени от ищцовото
дружество преди окончателното предаване на обекта, още към м. януари 2016 г.
Акт обр. 16 за изпълнение на обекта
съгласно одобрения инвестиционен проект и
изискванията към строежите е издаден на 8.2.2016 г., а разрешение за
ползване на обекта е издадено на 26.04.2016 г. /доказателства, представени по
реда на чл. 192 от ГПК от СОКОТАБ.
Обстоятелството,
че до този момент констатираните недостатъци са били отстранени именно от
ищцовото дружество се потвърждава и от показанията на всички разпитани
свидетели, включително посочените от ответника.Всички свидетелски показания,
дадени в тази насока, са непротиворечиви.
При това
положение, отразените в този списък недостатъци на извършените СМР не
представляват основание за намаляване на възнаграждението, дължимо на
изпълнителя.
Съгласно чл. 265, ал.1 от ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
Възможностите на поръчващия са в съотношение на алтернативност. В случая е поискано поправяне на работите от изпълнителя, даден е срок и съответно констатираните недостатъци са отстранени. При това положение, за тези недостатъци, които са отстранени за сметка на изпълнителя в дадения срок и това отстраняване е прието от възложителя наред със строителния надзор и инвеститора на обекта, поръчващият няма право да иска наред с това и намаление на възнаграждението /включително и във форма на задържане на гаранцията/.
Ответникът
се позовава и на друга група недостатъци, констатирани в протокол от 9.3.17
г. – л.94-95 от делото. Същият е
съставен от представители на СОКОТАБ и СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ /за което дава
показания и свид. С./.
Представен е
и протокол от 27.04.17 г. за това, че така констатираните забележки са
отстранени, като това е удостоверено с подпис на представител на СОКОТОБ – Р.Я..
Представени
са и две фактури, съответно на стойност
от 512 лв. и 915 лв., или общо за 1427 лв., за „ремонт на алуминиева дограма за
обект СОКОТАБ“, издадени от „ХМ-СЛ“
ЕООД, като се твърди, че фактурите са издадени именно за отстраняване на
констатираните недостатъци по протокола от 9.3.17 г
Обстоятелствто,
че през 2017 г. са възникнали забележки
към дограмата, които е следвало да бъдат отстранени, се потвърждава и от
показанията на свид. С., който заявява, че от КРАГО не са дошли да ги поправят,
а отстраняването е станало с друга фирма, като сочи АУКОСТА с управител Л.К..
Свидетелят дава подробни и конкретни показания за работата на тази фирма –
управителят присъствал заедно с работниците, лично бил там и им демонстирал
какво трябва да направат при смяната на първото крило. Работили през почивните
дни, когато нямало хора. Почти във всички офиси били сменени механизмите на
прозорците на дограмата, както и уплътнението с по-дебело, за да се спре
веенето.
Показанията
на свидетеля са дадени убедително и непротиворечиво. При справка в ТР се установява,
че няма регистрирана фирма с наименование АУКОСТА, но е налице такава с
наименование АЛУ КОСТА 2017 ЕООД с управител Л.Х.К., и с предмет на дейност:
производство и монтаж на алуминиеви и стоманени конструкции, строителни услуги
и т.н.
Лицето Л.Х.К.
е едноличен собственик и управител и на ХМ-СЛ ЕООД, което се установява от
справка в ТР, като тази фирма има подобен
предмет на дейност: производство, монтаж и дистрибуция на алуминиеви,
стоманени и ПВЦ конструкции, прозорци и врати и т.н.
При така
събраните доказателства съдът приема, че недостатъците, констатирани в
протокола от 9.3.17 г., са свързани с некачествено изпълнение от страна на
изпълнителя. Те са такива, които са се проявили в по-късен период от време, но
това обстоятелство не означава, че изпълнителят няма по отношение на тях
правата по чл. 265, ал.1 от ЗЗД. Чл. 264, ал.2 от ЗЗД изрично предвижда
задължение на поръчващия да направи всички възражения за неправилно изпълнение
по време на приемане освен когато се касае за скрити работи или за
такива, които са се появили по-късно. По делото няма доказателства, от които да
се мотивира извод ищцовото дружество да
е било своевременно уведомено за констатираните недостатъци, но това
обстоятелство не лишава възложителя от правата по чл. 265, ал.1 от ЗЗД. В
случая се установява, че тези недостатъци са били отстранени от трето лице, при
което ответното дружество има право да иска намаляване на възнаграждението с
разходите, необходими за отстраняването им. Съдът приема за неоснователни
доводите на ищеца, че така констатираните недостатъци, както и представените
фактури, не касаят процесния обект.
Показанията на свид. С. са убедителни и конкретни и кореспондират с
представените писмени доказателства. Единствено е налице разминаване по отношение наименованието на фирмата, за
която свидетелят твърди да е извършила ремонта, но това разминаване според съда
е обяснимо с оглед установеното обстоятелство, че и двете фирми са еднолична
собственост и се управляват от едно и също лице – Л.Х., като имат аналогичен
предмет на дейност.
С оглед
посоченото съдът приема, че дължимото възнаграждение за извършените СМР следва
да бъде намалено със сумата по двете описани фактури, а именно с 1427 лв.
Не е налице
основание за задържане на гаранционната сума в размер по-голям от сумата 1427
лв.
Изтекли са
сроковете за освобождаване на гаранцията, като възложителят има правно
основание да задържи само такава част от нея, съответстваща на конкретните му
права по чл. 265, ал.1 от ГПК – според изложеното по-горе, само сума от 1427
лв.
Предвид
изложеното съдът приема, че следва предявеният иск да бъде уважен до размер на
26 491.36 лв., като за разликата до пълния предявен размер следва да се
отхвърли като неоснователен.
За
разноските:
Съразмерно на уважената част от иска ищцовото
дружество има право на разноски в размер на 3717.73 лв.
Съразмерно
на отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски в размер на
141.58 лв.
По
компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени
разноски в размер на 3576.15 лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ЖР Тракия, Югоизтична промишлена зона, ул. „Инж.
Асен Йорданов“ № 7, да заплати на „КРАГО“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Дамян Балабанов” № 622, сумата 26 491.36 лв., представляваща стойността на неизплатени СМР,
извършени на обект "Пристройка и преустройство на офисна сграда на
"Сокотаб" ЕООД, с. Радиново, община Марица, Пловдивска област",
на основание договор от 01.07.2015 г., сключен между „СИЕНИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД
ЕИК ********* като главен изпълнител на обекта и КРАГО“ ЕООД ЕИК ********* като
подизпълнител,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 25.10.2018 г.
до окончателното изплащане,
ведно с
направени по делото разноски - 3576.15
лв.
като за
разликата до пълния предявен размер от
27 918.36 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: