Р Е Ш Е Н И Е № 72
17.05.2019г.
гр. П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при секретаря Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 98 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация – чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 51, ал. 4 от СК, вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК.
Делото е образувано по искова молба на С.В.В. с ЕГН: **********, чрез адв. А.К. срещу К.П.Г. с ЕГН: ********** с настоящ адрес ***
В исковата молба са изложени твърдения, че съобразно постигната съдебна спогодба с ответницата по гр.д. № 313/2017 год. по описа на Районен съд-П. по реда на чл.127 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето В.С.В., били предоставени на ответницата, като местоживеенето му също било определено да бъде при майката, както и бил определен режим на лични отношения на детето с бащата съобразно утвърдената от съда спогодба и била определена издръжка в размер на 150 лева месечно.
Твърди се, че от деня на спогодбата обстоятелствата значително са се променили, тъй като ответницата заживяла на семейни начала с лице от етнически ромски произход - К.А.Й., от когото родила дете и оттогава живеела в ромската махала на с. К., заедно с детето, при лоши битови условия, което обстоятелство ищецът счита, че не е в интерес на детето.
От друга страна, ищецът счита, че той е по-добрият родител, а и неговия роднински кръг и битова среда са по-подходящи за отглеждането и възпитанието на детето.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което родителските права спрямо детето да се предоставят на бащата, като при него бъде определено и местоживеенето му, а на майката да бъде определен режим на лични отношения всяка първа и трета седмица от месеца - събота и неделя от 10 ч. в събота до 18 часа в неделя, с преспиване при майката, един пълен месец през лятото-юли или август когато бащата не е в платен годишен отпуск, коледните празници-от 20.12.-30.12.-четните години при бащата, нечетните при майката, новогодишните празници и ваканция - от 30.12. до края на ваканцията- четните години при майката, нечетните години-при бащата, пролетната ваканция и великденските празници-първата половина при бащата, втората половина при майката. Желае се майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 150 лева месечно,считано от датата на завеждане на делото,ведно с лихвите за забава за всяка просрочена вноска.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок, ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете.
Не се спори, че страните са живели заедно, като от съвместното им съжителство имат дете - В., родено на ***г.
Не се спори, и че към предявяване на иска ответницата живее с детето В. в жилището на К.А.Й., находящо се в с. К., но не било в ромската махала, както се сочи, а в центъра на селото, в българската махала. Детето се чувствало спокойно, обичано и обгрижено. Между майката и детето съществувала емоционална връзка, каквато липсва между бащата и детето.
Ответницата излага, че след като ищецът разбрал, че първата заживяла с К.Й. и от съжителството им има родено дете, започнал да й отправя закани, че ще убие и двамата, нея и фактическия й съпруг.
Ответницата счита, че не е налице промяна в обстоятелствата при които е определен първоначалния режим по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, налагаща промяна на мерките по отношение родителските права. Майката разполагала с необходимия родителски капацитет и възпитателски качества за отглеждане на детето. Между нея и детето била изградена емоционална близост. Жилището, в което се отглеждало детето разполагало с добри хигиенно - битови условия.
От друга страна, ответницата счита, че материалното състояние на ищеца изцяло зависило от родителите му, тъй като фирмата, в която работел - „Родна индустрия-91“ ЕООД, се представлявала от баща на ищеца.
Ответницата твърди, че детето В. е на възраст, в която се нуждае от непрекъснати майчини грижи, а майката притежава положителен родителски капацитет, осигурила е нормални социално-битови условия за живот и развитие на детето. Бащата бил склонен към агресивно поведение, което компрометирало неговите морални и възпитателски качества.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. К.-***. Процесуалният представител на страната пледира за решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Ответната страна, редовно призована, се явява лично и с адв. М. – ТАК, която оспорва исковете. Представя подробни писмени бележки и с оглед направения в тях анализ на доказателствената съвкупност моли за решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по
делото, че страните са живели на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство на 14.10.2016г. е родено детето В.С.В..
Не се спори по делото, а и от приложените по делото доказателства се установява също, че със споразумение, одобрено с протоколно определение от 19.09.2017г. по гр.д. № 313/2017 год. по описа на Районен съд-П., страните са постигнали съгласие относно упражняването на родителските права спрямо малолетната В., които били предоставени на майката, както и режима на лични отношения с бащата и размера на дължимата издръжка.
В хода на производството пред настоящата инстанция като свидетел бе разпитан В.А.В. – баща на ищеца, от чиито показанията се установява, че след сключване на споразумението между страните, ищецът започнал да взема детето на две седмици веднъж. Детето се привързало към ищеца и дори след като трябвало да се върне при майката, то не искало да си тръгва и плачело.
Малко след споразумението, ответницата заживяла с К.А.Й.. Свидетелят познавал това лице, както и семейството му, тъй като семейството му било от с. С., откъдето била и майката на В.. Факта, че ответницата живее с Й. породил у свидетеля притеснения, тъй като обкръжението му се състояло от хора, които се славели в селото с криминални деяния / чичото бил в затвора, бащата бил лежал за рекет/.
Свидетелят излага още, че от негови приятели имал информация, че Й. е бил обявяван за издирване. Разбрал също и, че в къщата, където живеят ответницата и детето е имало пиянски свади. В. бил притеснен и от факта, че след като майката и детето са се изместили да живеят в с. К. и когато детето било в дома на свидетеля, почнало да казва „чупи главата“ и „Бабо, Коко бие мама, мама бие мене.“, като „Коко“ бил мъжът, с когото живеела ответницата.
След преценка на свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира същите за обективни, логични и непротиворечиви, поради което изцяло ги кредитира.
Като свидетел по делото бе разпитан К.М.К., който познавал ищеца от малък, тъй като били израснали заедно. К. излага, че след раздялата между страните по делото много пъти ищецът е вземал малката от майка й. Детето много се радвало и било щастливо с баща си.
Според свидетеля, ищецът е отговорен родител и винаги поддържал добра лична хигиена на детето, а когато В. била при майка си, е била мръсна и с надраскано лице.
От показанията на свидетеля С.Д.Н. се установява, че един ден, докато ищецът подготвял детето да го върне при майката, свидетелката видяла, че докато то си играело, бащата казал „хайде, тате, да те обличаме, че ще ходим при мама“, тогава изведнъж поведението му коренно се променило и детето станало агресивно. Казало „не искам мами, искам тати“.
За доказване на възраженията си, ответната страна ангажира гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля М.К.А. – майка на ответницата. От нейните показания се установява, че ответницата полага адекватни грижи и за двете си деца. Свидетелката излага, че има притеснения ,че когато детето е било при баща си е настройвано негативно срещу майка си, тъй като то казвало „К. не е мама, а е мама Н.“, както и, че „мама обича само С.“.
По отношение на фактическия съжител на ответницата, свидетелката заявява, че същият изцяло е приел детето и отношението му към него е добро. Според св. А. материалното положение на ответнцата и нейния фактически съжител е добро, като те имат и намерение да закупят жилище в гр. П. с техни средства и помощ от свидетелката.
След преценка на свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира същите в частта относно личността на фактическия съжител на ответницата за необективни и целящи единствено да обслужат тезата на ответната страна, при което не им дава вяра. Показанията на свидетелката, че К.Й. е „прекрасен човек“ се опровергават от приложеното по делото Писмо от Районна прокуратура – П., от което се установява, че срещу това лице са били образувани преписки за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК /използване на неистински официален документ – диплом за завършено основно образование/ и за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 от НК /опит за убийство/.
В останалата, част досежно материалната обезпеченост и способността на ответницата да полага адекватни грижи за детето, свидетелските показания се кредитират с доверие.
От приложения по делото социален доклад, изготвен от дирекция „С. п.”, отдел „Закрила на детето” – гр. П. е видно, че Майката К.Г. заедно с двете си деца - В.С.В. и А.К.А. живее в с. К *** в жилище, собственост на Н.Й.М. - баба на К.А.Й., което е в добро техническо състояние и обзаведено с необходимите мебели и вещи. В жилището се поддържали се добри хигиенно-битови условия.
Бащата С.В. живее в дома на родителите си – В.А.В. и Н.М.В.. Същото представлявало апартамент, състоящ се от четири стаи, кухня, санитарно помещение, две тераси. Жилището било изцяло реновирано, просторно, обзаведено луксозно. Поддържали се добри хигиенно-битови условия. За детето имало закупено всичко необходимо - дрехи, обувки, играчки, тоалетни принадлежности, стол за хранене, вана за баня и др.
От социалния доклад се установява още, че К.П.Г. не работи, тъй като полага грижи за второто си дете и получава парично обезщетение от НОИ в размер на 90% от работната заплата. За детето В. получавала присъдената месечна издръжка в размер на 150.00лв. От дирекция "С. п." - П. майката получава месечна помощ по чл.7 от ЗСПД за двете деца в размер на 90.00 лв..
С.В.В. работел като ръководител транспорт в "Родна индустрия -П." ООД. С месечно възнаграждение в размер на 1000.00лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от СК – изменението на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Законодателят ги допуска защото отношението родител – дете след раздялата на родителите е променливо от гледище на всестранния интерес на детето (Р № 3183-1974 г.–II г.о. на ВС). Този извод е изрично подчертан и в ППВС № 1/1974 г., с което е изяснено, че възможността за изменение на мерките относно родителските права е израз на всестранната грижа за децата, а избирането на най-подходящите за тях мерки цели правилното им развитие. Поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземането на нови, съобразно изменените обстоятелства. Единственият критерий за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 от СК е дали след постановяване на съдебния акт, с който са предоставени родителските права, са настъпили обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които се определят със същия (т. V от ППВС № 1/1974 г.). Настоящият случай е именно такъв.
По делото се установи съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 от СК, което налага съответно на тях изменение и на мерките относно местоживеенето и упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните.
В конкретния случай, съдът счита, че е в интерес на детето упражняването на родителските права по отношение на същото да бъде предоставено на бащата – ищецът по делото. Съображенията за това са следните:
Малко след като със споразумение, одобрено с протоколно определение от 19.09.2017г. по гр.д. № 313/2017 год. по описа на Районен съд-П., с което страните са постигнали съгласие относно упражняването на родителските права спрямо малолетната В., майката е заживяла с лице от етнически ромски произход, чиято личност, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че с нищо не би допринесла за правилното развитие на детето. Очевидно е, че става въпрос за криминално проявено лице, чиито интелектуални способности /при липса на валидна диплома за основно образование / не биха спомогнали особено за изграждането на детето като личност. Освен това, от показанията на Веселин В. се установи, че и близкото обкръжение на фактическия съжител на ответницата се състои от криминално проявени лица. При това положение, съдът намира, че не е в интерес на детето да бъде отглеждано в такава среда.
От друга страна, безспорно се установи, че между детето и бащата съществува изградена силна емоционална връзка, обич и привързаност. Битовите условия, с които ищецът разполага, са подходящи за възрастта и нуждите му. Същият разполага и с подкрепата на родителите си. Не са налице категорични доказателства по делото, бащата, респективно родителите му, да настройват негативно детето към неговата майка, поради което съдът счита, че детето няма да бъде лишено по никакъв начин от осъществяване на контакти с майка си.
Изменените обстоятелства засягат положението на малолетното дете и ефикасността на постановените спрямо него мерки със споразумението. Тези настъпили нови обстоятелства съществено засягат положението на това дете и съставляват поради това основание за изменение на определените с горепосочения съдебен акт мерки относно местоживеенето и упражняването на родителските права върху него.
Установени по делото обстоятелства, в частност средата, в която детето се отглежда води само до извода, че е в интерес на детето, то да се отглежда и възпитава в бъдеще от неговия баща. Воден от тези съображения, съдът намери, че в интерес на детето е да се определи местоживеенето му при ищеца, на когото да се предоставят за упражняване и родителските права. Ето защо, предявеният за изменение на тези мерки иск, съдът намери за основателен.
Съдът прецени, че детето все още е на ниска възраст – 3 г. и има голяма нужда от майчина обич и грижа. Това мотивира настоящия състав да определи по-широк режим на лични отношения с неговата майка, а именно всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в съботната нощ при майката, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, коледните празници /от 20.12. до 30.12./ - четните години при бащата, нечетните при майката, новогодишните празници и ваканция /от 30.12. до края на ваканцията/- четните години при майката, нечетните години при бащата, пролетната ваканция и великденските празници - първата половина при бащата, втората половина при майката, както и всякога извън този режим по взаимна уговорка на родителите.
Изменението на мерките относно родителските права налага да се изменят и мерките относно издръжката на детето.
По отношение на издръжката, която майката следва да заплаща на детето си, съдът се съобрази с възрастта му, с нуждата му от храна и облекло, както и с възможностите на родителите. Съдът взе предвид, че ответницата не работи, тъй като полага грижи за по-малкото си дете, при което размерът на издръжката, която ще заплаща следва да е в предвидения от закона минимален размер от 140.00 лв. /1/4 от МРЗ за 2019г., която е 560.00 лв. съгл. ПМС № 320/20.12.2018г./. До тази сума искът се явява основателен, като за разликата до пълния претендиран размер от 150.00 лв. подлежи на отхвърляне.
Дължимата издръжка следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, от датата на влизане в сила на настоящото решение, тъй като тогава настъпва и основанието за изменението – промяната в упражняването на родителските права.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, претендираните и направени от него разноски в производството по делото – за заплащане на държавна такса в размер на 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 680.00 лв..
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПРС държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка, в размер 201.60 лв., на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл .69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ определените със споразумение, одобрено с протоколно определение от 19.09.2017г. по гр.д. № 313/2017 год. по описа на Районен съд-П. мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето В.С.В. с ЕГН: **********, НА НЕНИЯ БАЩА– С.В.В. с ЕГН: **********,***
и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето му при него, на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 4 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката К.П.Г. с ЕГН: ********** с настоящ адрес ***, с детето В.С.В. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в съботната нощ при майката, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, коледните празници /от 20.12. до 30.12./ - четните години при бащата, нечетните при майката, новогодишните празници и ваканция /от 30.12. до края на ваканцията/- четните години при майката, нечетните години при бащата, пролетната ваканция и великденските празници - първата половина при бащата, втората половина при майката, както и всякога извън този режим по взаимна уговорка на родителите.
ОСЪЖДА К.П.Г. с ЕГН: ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на малолетното дете В.С.В. с ЕГН: **********, действащо чрез своя баща и законен представител С.В.В. с ЕГН: **********,***, в размер на 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 150.00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.П.Г. с ЕГН: ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.В. с ЕГН: **********,*** СУМАТА от 705.00 лв. /седемстотин и пет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА К.П.Г. с ЕГН: ********** с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – П. СУМАТА от 201.60 лв. /двеста и един лева и шестдесет стотинки/ - държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: