№ 428
гр. Благоевград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20251210200917 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. М., с ЕГН **********, с адрес ... против
Наказателно постановление № 25-1116-001681 от 15.05.2025г. на Началник
група към ОД на МВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.119, ал.4 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 /десет/ контролни точки.
С жалбата се оспорват фактическите констатации в акта и наказателното
постановление, че жалбоподателят не е пропуснал пресичащите от ляво на
дясно по посока на движение на автомобила пешеходци, както се сочи, че не
са застрашавани или осуетявани пешеходците при пресичането на улицата.
Сочи се също, че въпросния булевард „Димитър Солунски“ е достатъчно
широк и голям за да може да се прецени и въобще да се извърши подобно
нарушение. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се защитава сам,
като ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по
същество на спора, като моли обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители
по делото и становище по жалбата.
1
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 01.05.2025г., длъжностни лица при ОД на МВР - Благоевград –
актосъставителят К. И., в присъствието на свидетеля Б. Н. П., съставил на
жалбоподателя А. С. М., Акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 3771070 от 01.05.2025г., изведен с № 25-1116-01681 за това, че на
същата дата – 01.05.2025г. около 09.53 часа, в гр. Благоевград и по ул.
„Марица“ и завивайки на лява по бул.“Димитър Солунски“ управлявал лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № Е4439КВ, собственост на А. М. от
гр.Благоевград, като извършвайки маневрата завой на ляво, непропуска
движещите се от ляво на дясно пешеходци по пешеходната пътека М8л1, като
водачът е сам в автомобила. Деянието по акта било квалифицирано от
актосъставителя, като административно нарушение по чл.119 ал.4 от ЗДвП –
водачът на завиващо ППС не пропуска пешеходците. АУАН е съставен в деня
на извършване на деянията – 01.05.2025г. и е връчен на нарушителя, който
отразил като възражения единствено, че „Момичетата бяха току що стъпили
на пешеходната пътека.“. В законоустановеният срок постъпили по акта и
писмени възражения с вх. № УРИ 244000-21512 от 07.05.20205г., с който
жалбоподателя оспорва констатациите по акта, като твърди, че момичетата са
били на тротоара и току що са стъпвали на пешеходната пътека. По
възраженията и случая била извършена проверка, възложена на полицай К.
Калпачки, който след запознаване с материалите по преписката съставил
Докладна записка рег. № 1116р-4681 от 12.05.2025г. до Началник на Сектор
„Пътна полиция“, с която предлагал възражението да бъде прието като
неоснователно, а по случая да бъде взето отношение. Въз основа на
докладната записка и акта за установяване на административно нарушение на
15.05.2025 година, Началник група в ОДМВР – Благоевград, Сектор “Пътна
полиция”, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР,
издал атакуваното Наказателно постановление № 25-1116-001681 от
15.05.2025г., с което наложил на жалбоподателя за административно
нарушение по чл.119 ал.4 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП му
наложил административно наказание “Глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева и
на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР му отнел 10 /десет/
контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на А. С. М.
на 28.05.2025г. срещу подпис, като в законоустановеният срок, на 10.06.2025г.
постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба с № УРИ
244000-26693 от 10.06.2025г.
Свидетелят И., който е актосъставител в случая, установява с
показанията си, че случаят се развил точно пред тях, докато се движили от от
бензиностанция „Петрол“ към бул. „Св. Св. Кирил и Методий“, затова на
водачът му бил съставен акт. Жалбоподателя извършил ляв завой от ул.
„Марица“ към кръговото кръстовище с бул. „Св. Св. Кирил и Методий“, като
по пешеходната пътека минавали пешеходци, които водачът не пропуснал. Тъй
като жалбоподателя се явил точно пред тях, те го спрели със звуков и
2
светлинен сигнал на самия булевард срещу паркинга на магазин „Лидъл“. Там
на място се съставил акта, връчил се на нарушителя, който го подписал,
направил и възражения в акта. Той написа, че пешеходците са стъпили, но има
достатъчно място той да мине. свидетелят сочи, че в това време са се движили
в посока от заведение „Рио“ към гарата и не са извършвали друга проверка
през това време, тъй като били в движение.
Свидетелят П. установява с показанията си, че е свидетел по съставянето
на акта и при установяване на нарушението, като на 01.05.2025 г. около 09.50
часа били на бул. „Св. Димитър Солунски“, а водачът се движел с посока от
ул.“Марица“ към бул. „Св. Димитър Солунски“. Били спрели един автомобил
за проверка, но заради мястото на спиране били с включена светлинна
сигнализация. Приключили проверката, връчили документите и забелязали
автомобил, който завивал от ул.“Марица“ към бул. „Св. Димитър Солунски“,
като при извършване на маневрата ляв завой не пропуснал пешеходците,
които се движеха от ляво надясно. Спрели автомобила, обяснили на водача
повода за спирането, изискали му СУМПС и СРМПС и го известили, че ще му
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. След
съставяне на акта водачът се запознал и собственоръчно записа с химикал, че
пешеходците тъкмо са били стъпили на пешеходната пътека. Свидетелят
установява, че на мястото на проверката се съставил акта, връчил се срещу
подпис и водачът написа възражението си. Сочи, че автомобилана
жалбоподателя е спрян със стоп палка и посочване. Свидетелят разяснява, че
извършвал проверка на друг автомобил, в момента на връщане на документите
и обръщайки се видял нарушението, като служебният им автомобил се
намирал зад проверявания. Тъй като при обръщането му да се насочи към
служебния автомобил видял нарушението и го спрях със стоп палка. Сочи, че
има професионално изкривяване да оглеждаме цялата обстановка, но не може
да кажа дали жалбоподателят реално е попречил на пешеходците да минат
безпрепятствено. Установява също, че движението на нарушителя е от ул.
„Марица“ към светофара на кръстовището, образувано от бул. „Св. Димитър
Солунски“ и бул. „Св. Св. Кирил и Методий“, извършвайки ляв завой по бул.
„Св. Димитър Солунски“ в посока КАТ, като там, където водачът е извършил
маневрата няма светофар. Свидетеля е категоричен, че пешеходците вече били
на пешеходна пътека и пресичали от гледна точка на шофьора от ляво надясно,
като все още се намирали в лентата на насрещното движение.
По делото е представена и справка за нарушител/водач по отношение на
жалбоподателя А. С. М., от която е видно, че същият е санкциониран за други
констатирани нарушения по ЗДвП, но не и за нарушение като процесното
такова.
По делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР,
удостоверяваща материалната компетентност на издателя на АУАН и
наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
3
на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,
както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. Видно от
акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето,
както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и
конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не
може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от
категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до
отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е
посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз
основа на кой акт за установяване на административно нарушение е
съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно,
ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които
санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по
ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване
на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил
възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са
нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение
е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят е направил
писмени възражения по акта в срок след връчването на акта, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното наказателно постановление
обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от
негова страна. Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната
практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира
възможността за третиране на соченото основание, като съществено
процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна
4
на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното
запознаване с отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в
изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно
жалбоподателя А. С. М. и свидетеля Б. Н. П., който е свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.4 от ЗДвП, водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че
жалбоподателя формално е осъществил именно състава на
административното нарушение по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е установил фактическа обстановка,
която правилно е подвел под приложимия административнонаказателен текст
на ЗДвП и е достигнал до извод за правилност на установените фактически
констатации в АУАН, поради което е наложил съответното административно
наказание. Преди издаване на наказателно постановление обаче
административнонаказващия орган има задължение да извърши служебна
проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, касаещ маловажните случаи на
административни нарушения.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007г. по тълкувателно дело №
1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, а не по целесъобразност и преценката за „маловажност на
случая“ подлежи на съдебен контрол. От изложеното следва, че за да бъде
жалбоподателя А. С. М. реално санкциониран, това задължително следва да
бъде предшествано от обсъждане на въпроса, позволява ли констатираната
действителна обществена опасност на деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца. Настоящият състав изцяло споделя трайно
утвърдените в практиката принципни съображения, приемащи, че при липса
на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на
основание чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл.93 т.9
от НК, според който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Аналогична легална дефиниция понастоящем е налице и в т.4 от ДР на
ЗАНН, според която „Маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид“. В конкретния случай съдът
намира, че администравнонаказващият орган не е приложил правилно закона,
като не е извършил преценка дали случаят е маловажен и налице ли са
основанията на приложението на чл.28 от ЗАНН. Видно от приложената
5
справка за нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен водач от 1978г.,
но няма налагани административни наказания за извършени нарушения като
процесното, както и последното му налагано административно наказание за
нарушение по ЗДвП е от 2016г. О събраният по делото доказателствен
материал, се установи че в случая пешеходците са били стъпили на
пешеходната пътека, но същите са били все още далеч от автомобила на
жалбоподателя, тъй като са се движили по лентите да движение в обратна
посока, което сочи на извод, че те не са били поставени в някаква степен на
опасност от автомобила на жалбоподателя, който явно е бил отдалечен от тях
на достатъчно разстояние. При това положение може да се приеме, че
обществената опасност на деянието и дееца са толкова ниски, че извършеното
да бъде квалифицирано именно като „маловажен случай“. Затова и
администравнонаказващият орган не е следвало да издава НП, а едно писмено
предупреждение би изиграло същата роля и би съдействало за постигането на
превантивната цел на административното наказание.
Мотивиран от горното съдът намира, че действителната обществена
опасност на извършеното е толкова явно незначителна, че изобщо не е
оправдано използването на административнонаказателна репресия спрямо
нарушителя. С оглед гореизложеното на основание чл.28 от ЗАНН във връзка
с чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се отмени и
нарушителят да се предупреди, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 във връзка с ал.4
от ЗАНН във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Наказателно постановление
№ 25-1116-001681 от 15.05.2025г. на Началник група към ОД на МВР -
Благоевград, Сектор Пътна полиция, с което на А. С. М., с ЕГН **********, с
адрес ..., за административно нарушение по чл.119, ал.4 от ЗДвП, на основание
чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 100.00 /сто/ лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.
на МВР са му отнети 10 /десет/ контролни точки.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. С. М., с ЕГН **********, с адрес ..., че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
6
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7