№ 192
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:* Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
* Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от * Д. Събчева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300602017 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на РП-Пловдив срещу присъда № 260109 от
03.06.2021г по НОХД №6495/2020г на Районен съд – Пловдив. Срещу
присъдата са подадени също жалба от адв.С.Н., защитник на подс.П.О. и
жалба от подс.Д.С., лично и със съгласието на законния му представител,
родителя К.С., чрез защитника на подсъдимия адв. Я.Б..
С присъдата първоинстанционният съд е признал подс. Д.С. за виновен
в извършване на престъпление по престъпление по чл. 149 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1
вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за това че в периода от 15.02.2019 г.
до 07.03.2019 г. включително, в с. *, обл. Пловдив, като непълнолетен, но
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
1
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – *,
родена на *, на 13 години към датата на извършване на деянието, като
блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване, както следва:
на 15.02.2019 г., в с. *, обл. Пловдив е направил опит да извърши
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст –
*, родена на *, на 13 години към датата на извършване на деянието, като
опитът за блудство е извършен чрез заплашване, а деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини;
на 18.02.2019 г., в с. *, обл. Пловдив, е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на лице, ненавършило 14-годишна възраст – *, родена на *, на 13 години
към датата на извършване на деянието, като блудството е извършено
чрез употреба на сила;
на 07.03.2019 г., в с. *, обл. Пловдив е направил опит да извърши
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст –
*, родена на *, на 13 години към датата на извършване на деянието, като
опитът за блудство е извършен чрез заплашване, а деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини
С присъдата първоинстанционният съд е признал подс. подс.П.О. за
невинен в извършване на престъпление по чл. 149 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от
НК за това на 06.03.2019 г., в землището на с. *, обл. Пловдив, като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, да е извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение
на лице, ненавършило 14-годишна възраст – *, родена на *, на 13 години към
датата на извършване на деянието. Със същата присъда този подсъдим е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 151 ал. 1 вр. чл. 18
ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за това, че на 06.03.2019 г. в землището на с. *,
обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е направил
опит да се съвкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст – *, родена на *,
на 13 години към датата на извършване на деянието, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
2
За извършените престъпления, първостепенният съд определил на
подсъдимите наказания по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като на
подс.С. наложил наказание Пробация при следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящия адрес“ с явяване и подписване два
пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА, и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, а на подс.О.
наложил наказание Пробация състоящо се от „Задължителна регистрация по
настоящия адрес“с явяване и подписване два пъти седмично за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА и пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Разноските са възложени в тежест на подсъдимите.
В протеста и допълнението към него се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна поради явна несправедливост на
наложените на подсъдимите наказания. Иска се присъдата да бъде изменена
като се увеличат наказанията наложени на подс.С. и подс.О.. Излагат се
съображения за самостоятелно правно значение на блудствените действия,
извършени от подс.О.. Изтъква се липса на основания за определяне на
наказанието на подсъдимите по реда на чл.55 от НК, като се подчертава
проявената упоритост при извършване на деянията от подс.С., безкритичното
му отношение, към извършеното, активното мотивиране и на други лица да
извършат блудствени действия от негова страна, а по отношение на подс.О. се
акцентира на по-голямата му възраст. Иска се на подс.С. да бъде наложено
наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да бъде
определено по реда на чл.54 от НК и отложено с изпитателен срок от три
години по реда на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК. По отношение на подс.О.
се иска да бъде отменена присъдата в частта, в която той е оправдан за
извършено престъпление по чл. 149 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, а за
престъплението по чл. 151 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК се
иска да му бъде наложено наказание в размер на 8 месеца лишаване от
свобода, също определено по реда на чл.54 от НК, отложено с изпитателен
срок от три години по реда на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК. Иска се и за
двамата подсъдими, на основание чл.67, ал.3 от НК, да бъде постановена
пробационна мярка – включване на подсъдимите в програма за обществено
въздействие, която да се изпълнява в рамките на определения изпитателен
3
срок.
В жалбата на адв.Н. се прави искане присъдата да бъде отменена в
частта, в която подс.П.О. е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и да бъде постановен нов съдебен акт, с който той да бъде
оправдан. Не се излагат съображения, въз основа на които се прави искането.
В жалбата на подс.Д.С., депозирана чрез защитника му се твърди, че в
хода на съдебното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения, довели по постановяване на порочен съдебен акт, поради което се
иска неговата отмяна. Не се сочат конкретни съображения за това. Твърди се
още, че присъдата е неправилна, постановена при липса на достатъчно
доказателства и при неправилно тълкуване на наличните такива по делото.
Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за
невинен и оправдан.
В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници поддържат
жалбите с изложените в тях доводи и искания, а прокурорът поддържа
протеста и исканията отправени с него.
В последната си дума подсъдимите заявяват, че нямат какво да добавят
към казаното от процесуалните им представители.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на
присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбите са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законово
установения срок. По същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Протестът е ДОПУСТИМ, подаден от правоимащо лице в законово
установения срок. По същество протестът е частично ОСНОВАТЕЛЕН, в
частта, в която се иска увеличаване на наказанията на подсъдимите.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подс. Д.С. е роден на * г. в гр. Пловдив и към месеците февруари – март
2019г бил ученик в *- с.*, обл. Пловдив. Подс. С. израснал в добра семейна
среда, заедно с по-голям брат. Дълги години бил лицето на училището и го
представял на различни събития до момента, в който навлязъл в пубертета. В
4
по-горните класове неполагал достатъчно усилия в учебния процес, като
намалил успеха си, въпреки че подхождал с положителна нагласа към
образованието си, разбирал неговата значимост и имал желание да
кандидатства след седми клас в професионална гимназия. Случвало се да
влиза в пререкания с учителите. В селото бил познат като добро и контактно
дете, безконфликтен и съдействащ, проявяващ загриженост и с добро
отношение към родителите си. Няма данни да е пушил и да е употребява
алкохол и упойващи вещества.
Подсъдимият ПВО е роден на * и към месец март 2019г бил ученик в *.
Подс. О. е израснал в добра семейна среда, с по-голяма сестра. Баща му
работил като полицай. Подс.О. се справял добре в училище и в спорта.
Тренирал футбол в гр. Пловдив. Няма данни да е пушил, да употребява
алкохол и упойващи вещества.
Пострадалата * е родена на * г. като към периода месец февруари 2019
г. – месец март 2019 г. същата била на 13-годишна възраст, ученичка в *- с.*,
обл. Пловдив. Родитилите и били разведени, като родителските права били
предоставени на баща й *. През инкриминирания период пострадалата
живеела в с. *, обл. Пловдив, заедно с баба си.
Към 2019г. пострадалата * учила заедно с подс. Д.С., свид. *, свид. * и
свид. * в 7-ми клас на ОУ „*“, с класен ръководител свид. *.
На 15.02.2019 г. подс. С. отишъл при пострадалата * в занималнята в
сградата на ОУ “*“- с. * и й казал, че имало снимки как я опипва по задните
части. Постр. * поискала да ги види, но подс. С. й казал, че ги е изтрил, но
човекът, който ги е снимал и който му ги е изпратил, поискал да му платят
100 лева, иначе щял да ги качи във Фейсбук. Подс. С. казал на постр. *, че
трябва да му „пусне“, или снимките ще бъдат качени в интернет. Постр. * се
уплашила да не би такива нейни снимки да бъдат разпространени. Едва по
късно разбрала, че такива снимки не съществували.
На 18.02.2019 г. през учебните часове в училището постр. * получила от
подс. С. бележка, на която пишело „*, после на занималнята към 13.30 ч. в
мъжката тоалетна. Ще ми пуснеш или не?“. За случилото се постр. *
уведомила класната ръководителка свид. * и й предала бележката. Свид. *
разговаряла по този повод със зам. директорката на училището свид. *, която
от своя страна провела разговор с подс. Д.С.. При този разговор подс. С.
5
заявил, че бележката не означава нищо и че вече били решили проблема.
Свид. *, осланяйки се на добрата репутация подсъдимия като ученик в това
училище, го посъветвала да продължи с учението си и да дава добър пример
на съучениците си.
По-късно същия ден, по време на занималнята, подс. С. отишъл при
постр.* и я попитал защо е дала бележката на класната им ръководителка,
като пострадалата му отвърнала, че така заслужава. Подс. С. казал на постр. *,
че или ще му пусне, или той ще качи снимките. Постр. * му отвърнала, че не
иска да прави това, но подс. С. бил настоятелен, като й казал „хайде“, стиснал
я за ръката и я повел към тоалетните. От стискането постр. * почувствала
болка. Към тоалетните двамата били придружени от техния съученик - свид.
*. Когато стигнали отвън останал свид. *, а вътре в тоалетната влезли подс. С.
и постр. *. Подс. С. си свалил панталона, казал на постр. * да му направи
свирка. Тя, от страх да не би снимките да съществуват, поела члена на подс.
С. с устата си до момента, в който подсъдимия еякулирал навън.
Впоследствие подс. С. се похвалил за случилото се на своите съученици и им
предложил постр. * да направи и на тях свирки. Св. * отишъл при
пострадалата и поискал тя да направи и на него свирка, защото иначе щял да
каже на директорката. За да не се разчува постр. * обслужила и него орално.
Същото се случило и със св. *.
В следващите дни момичетата от класа, включително свидетелите * и *,
научили за случилото се в тоалетните. Те решили, че това което става не е
редно и за това предприели разговор с постр. *. Пострадалата първоначално
отричала да са се случвали подобни неща, но след като разговори били
проведени и с момчетата от класа, случилото се било разкрито.
Постр.* познавала и харесвала подс. П.О., който бил с една година по-
голям и учел в същото училище до 7-ми клас.
Няколко дни след случаите със С., * и *, * получила съобщение по
интернет от подс. П.О., който й заявил, че знае, че е правила орален секс.
Постр. * отрекла това да е вярно, като в отговор подс. О. й отговорил, че знае,
че е правила свирки, като изброил и момчетата, с които била в тоалетните.
Подс.О. поискал тя да обслужи и него. Тъй като постр. * харесвала подс. О.,
се съгласила и двамата се уговорили да се видят на 06.03.2019г. близо до
училището в горичката. За предстоящата среща подс. О. казал на свид.* и му
6
предложил да я заснеме на видео. За срещата разбрали и подс. С. и свид. *. На
06.03.2019г., в следобедните часове, постр. * излязла от училището и се
запътила към мястото, където се била уговорила да се срещне с подс. О..
Подс. С. и св. * знаели за срещата и след като забелязали тръгването на постр.
*, я последвали с идеята да заснемат с телефон предстоящите действия, на
които ще се натъкнат. По същото време свид. *, който бил предупреден от
подс. О., се скрил в храстите до мястото на срещата, чакайки да заснеме това,
което ще се случи между подс. О. и постр. *. Свидетелката се срещнала с
подс. О.. Тя започнала да му прави свирка, след което подс.О. легнал на
земята с цел да осъществи съвкупление пострадалата, която от своя страна
свалила бельото си и понечила да клекне върху О., за да осъществят половия
акт. В същия момент те забелязали подс. Д.С. и свид. *, които снимали
случващото се. Посрадалата веднага станала и си обула бельото, подс. П.О.
също се облякъл и започнал да се кара на подс. С.. Впоследствие всички се
върнали към училището. Свид. * изтрил от телефона си междувременно
заснетия от него клип.
На следващия ден – 07.03.2019г., подс. Д.С. показал на пострадалия на
мобилния си телефон видеозаписа, който бил направен на случилото се на
06.03.2019г между нея и подс.О.. Подс.С. казал на пострадалата, че отново
трябва да му прави свирки, в противен случай ще качи клипа в интернет
платформата за споделяне на видеоклипове Ютуб. Клипът бил показан и на
свид. *, свид. * и свид. *. Постр. * отказала категорично да изпълни това,
което подс.С. поискал от нея, като отишла при класната си ръководителка
свид. *, на която разказала за случилото се.
Тази фактическа обстановка е била установена от страна на
първостепенния съд при правилен анализ и оценка на доказателствата по
делото. Настоящият въззивен съдебен състав не констатира да са били
допуснати процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата
от страна на първостепенният съд. Възраженията на защитата в тази насока се
явяват неоснователни. Първостепенният съд е изложил пространни
съображения за това кои доказателства са относими, описан е процесуаленият
ред, по който са били събрани, посочено е които следва да бъдат кредитирани
и защо, както и какви обстоятелства се установяват с тях. Към този
7
доказателствен анализ и оценка настоящият съдебен състав напълно се
солидализира, поради което и не следва да го преповтаря. Съобразно
направените от защитата възражения по доказателствата пред въззивния съд,
в допълнение към казаното от районния съд, въззивният съдебен състав
намира следното:
Доказателствата, които подкрепят изложената фактическа обстановка
са възпроизведени в показанията на пострадалата *, в показанията на
свидетелите *- директор на училището, *, зам.директор, учителите *, *, *,
учениците *, *, *, *, *. Показанията на тези свидетели, включително тези от
досъдебното производство, приобщени от първостепенният съд чрез
прочитане, кореспондират помежду си и убедително установяват времето,
мястото, начина на извършване на престъпленията от подсъдимите лица.
Показанията на постр.* са еднопосочни с обясненията на подс.С. по
въпроса дали той е осъществил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание по отношение на *. Противоречие е налице единствено по
въпросите дали деянията са осъществени при заплаха и респективно при
употреба на сила, така както спрямо подсъдимия е било предявено обвинение.
Самият подсъдим, твърди, че всичко е било доброволно от страна на
пострадалата, което настоящият съдът счита, че не може да се приема с
доверие.
От показанията на свид.* се установява датата, на която е била получена
бележката от пострадалата и нейното съдържание. Тези показания са
производни по въпроса от кого пострадалата е получила въпросната бележка,
като напълно потвърждават казаното от първоизточника – пострадалата *.
Относно датата на това събитие съдът се доверява на казаното от този
свидетел, тъй като датата на която бележката й е била показана е била
отразена още към онзи момент в изготвена по случая докладна записка,
ползвана от свидетелката при разпита й. Тези показания установяват още, че
случая се разкрива след като пострадалата, заедно със свои съученички
сигнализира, че е заплашвана от подс.С. с разпространение на клипче,
визуализиращо срещата й с момче.
Показанията на свид.*, както и тези на свид.* * и свид.* * потвърждават
казаното от пострадалата относно причината, поради която тя е участвала при
извършените от подс.С. действия, възбуждащи и удовлетворяващи половото
8
му желание. По този въпрос, към момент последващ събитията, свид.*,
научила лично от пострадалата, че тя е участвала поради това, че е била
заплашена от подс.С.. От свид.*, * научила, че заплахата от С. се състояла в
това, че ако не му направи орална любов или не му даде 100лв, той качи
нейни снимки в социална мрежа. За същите снимки и сумата от 100лв
научила и директорката на училището – свид.*, като това и било предадено от
другите учителки. Самият свид. * заявява пред първоинстанционния съд, че
нищо не си спомня, но прочетените на годно процесуално основание негови
показания от досъдебното производство възпроизвеждат обстоятелства за
заплаха към пострадалата с разпространяване на нейни снимки, отправена от
подс.С.. За такива снимки разказват и свидетелите * и *, в приобщените чрез
прочитане показания от досъдебното производство. Показанията на свид.*
също са източник на производни доказателства, подкрепящи казаното от
пострадалата, че е била заплашена от подс.С. с нейни снимки. Същото се
отнася и за показанията на свид.*, както и свид.* *. Тези множество
доказателствени източници, установяват по безспорен начин обстоятелството,
че е била упражнена принуда от страна на подс.С. към постр.* с цел да
извърши той действия възбуждащи и удовлетворяващи половото му желание.
Това са и твърденията на пострадалата *.
При оценката на достоверността на показанията на пострадалата следва
да се имат предвид и обективните обстоятелства, даващи характеристика на
личността й, както и данните от изготвената комплексна съдебно
психологическа и психиатрична експертиза. Касае се за дете на 13г към
момента на престъпленията, изоставено от майката, предадено от съда на
грижите на бащата, който от своя страна години преди инкриминирания
период поверил същите на своя възрастен родител. Така пострадалата била
отглеждана от своята баба. Сочи се в изследването проведено на пострадалата
при изготвената КСППЕ, че социалното й развитие е под очакваното за
възрастта й, съпоставимо на микросредата, която обитава и спецификите на
етноса, към който принадлежи. Установена е и емоционална неустойчивост у
пострадалата, описана е като преживяваща несигурност и нестабилност,
поради объркващи я родителски стилове, липса на гъвкав родителски
контрол. Констатирани са незрели защитни механизми и податливост на
провокации. Този психологически профил обяснява успеха на действията на
подс.С., който я накарал да се чувства застрашена без изобщо да са
9
съществували снимките, за които я уверявал, че ще разпространи. Важно
значение за липсата на съгласие от страна на пострадалата има
обстоятелството, че това е било ясно демонстрирано от нея още на
15.02.2019г, когато е уведомила свид.* за намеренията на подсъдимия. По
този начин тя с поведението си е показала по недвусмислен начин, че не само
не приема отправената покана със сексуален подтекст, но и търси съдействие
от възрастни лица и очаква намесата им в тази ситуация. Няма доказателства,
които да сочат, че от 15.02.2019г до края на инкриминирания период между
пострадалата и подс.С. са се развили отношения с различен характер и
основани на други обстоятелства. Така освен твърденията на пострадалата са
налице и доказателства за нейни действия, сочещи какво е било отношението
й към случващото се към онзи момент. Изброените и описани доказателства
оборват твърденията на самия подс. С., че действията на пострадалата спрямо
него били доброволни от нейна страна. Твърденията на подсъдимия остават
напълно изолирани от доказателствата по делото, докато твърденията на
пострадалата се потвърждават освен с множество производни доказателства,
още и с поведението й преди инкриминираните дати, когато се е усетила
застрашена.
По същите съображения съдът счита, че следва да се довери на казаното
от страна на пострадалата по въпроса дали на 18.02.2019г спрямо нея подс.С.
е употребил сила при извършване на установените инкриминирани действия.
По този въпрос доказателства се съдържат единствено в показанията на
свид.*, която сочи, че е била хваната за ръката и побутната, поведена от
подсъдимия по пътя към тоалетните. Съдът се доверява на показанията на
пострадалата, тъй като те се отличават с изключителна последователност,
пълнота и логичност в тяхната цялост, както е посочил и първостепенния съд.
Незначителна е разликата между казаното от пострадалата пред съда и
прочетените й показания на досъдебното производство. Пред съда тя казва, че
подс.С. и казал „Хайде“, като я хванал за ръката, стиснал я й я завлякал, при
което тя станала и тръгнала. На досъдебното производство пострадалата
казва, че подс.С. й казал „Тръгвай“ и я побутнал, а на разпита пред съдия пак
на досъдебното производство, казва, че при тази ситуация подс.С. я бутал за
ръката, както и казва още “* пак почна да ме бута и аз какво да направя,
трябваше“. Видно от изложеното интензитета на описаната принудата се
различава според отделните показания, но всички тези показания не оставят
10
съмнения по въпроса дали такава е била осъществена. Посочените разлики
съдът счита, че се дължат на незрялостта на свидетелката, а не на
недобросъвестност, каквато изобщо не се отчита, в които и да е части на
нейните показания. В тази насока съдът се позовава на становището на
вещите лица, според които следва да се има предвид възрастово обусловената
склонност на постр.* към афективно обусловено поведение, нагледно
образната й памет, неустойчивото й внимание и конкретно образното й
мислене, които могат да са причина за разминаване в някои детайли на
свидетелските й показания.
Относно деятелността на подс.С. на 07.03.2019г. доказателства за
оправени заплахи се съдържат в показанията на свид.*, на която пострадалата
се оплакала, че е била заплашена от подс.С. с разпространение на видеоклип
на срещата й с друго момче. Тези обстоятелства се съобщават и от свидетел *
*. От показанията на тези свидетели се установява, че именно поради тази
причина пострадалата се обърнала отново към учителите за съдействие, като
им разказала какво се е случило. Посочената доказателствена съвкупност
оборва твърденията на подс.С. за липса на упражнена принуда от негова
страна спрямо пострадалата.
По изложените съображения, възраженията на защитата за липса на
доказателства за заплахи, отправени от подсъдимия С. към пострадалата не
могат да бъдат приети за основателни, като съдът категорично не може да се
съгласи, с прочита на тези факти, даден от защитата. Дали пострадалата е
имала вече сексуален опит и какъв е обстоятелство без отношение към
деятелността на подсъдимия, още повече, че изобщо няма доказателства по
делото пострадалата да е инициирала каквито и да е контакти с него в тази
насока. Също така следва да се има предвид, че данните за предходни
интимни връзки на пострадалата, поради нейното малолетие, в никакъв
случая не могат да се тълкуват в нейна вреда. Напротив- това са
обстоятелства, които се тълкуват само и единствено в тежест на лицата,
отговорни за нейното отглеждане, възпитание и опазване. Не случайно
законодателят е предвидил, че тъй като малолетните не могат да формират
правно валидна воля, деяния срещу половата им неприкосновеност винаги ще
бъдат престъпления независимо от това дали пострадалото лице е дало своето
съгласие. Видно е от доказателствата по делото, че подс.* е била дете в риск и
спрямо същата не са били полагани в пълнота нужните грижи и внимание.
11
Дори в ситуацията, в която е показала бележката с покана за сексуални
преживявания от страна на подс.С., пострадалата малолетна не получила
грижа на такова ниво, че последвалите действия да бъдат предотвратени.
Опасността е била омаловажена от отговорните лица, доверили се на
обещанията на подсъдимия С. и добрата му репутация в училището до онзи
момент.
Установява се, че и при трите деяния действията на подсъдимия са
резултат на едни и същи подбуди, като той използвал различни поводи и
случаи за да укаже няколкократно принуда спрямо пострадалата. Касае се за
преднамерени последователни действия от страна на подс.С., насочени към
въздействие спрямо пострадалата по начин, че да сломи волята й в насока тя
да извърши действия, които не желае. Доказателствата по делото позволяват
да се проследи трайното отношение на подсъдимия към пострадалата в
насока да въздейства противоправно върху нейната личност за постигане на
личните му цели. Следва да се подчертае, че възможност за това подс.С.
предоставил и на други лица- свид.* и свид. *, въвличайки ги в същите по вид
противоправни отношения с пострадалата, което само по себе си е сериозно
отегчаващо отговорността му обстоятелство.
По отношение деятелността на подс.О. доказателства се съдържат, освен
в показанията на пострадалата, още и в показанията на свид.*, приобщени
чрез прочитането им, от които става ясно, че той е знаел за срещата на
подсъдимия с пострадалата, както и е гледал кадри от тази среща, заснети на
видеоклип от подс.С.. Тези кадри са били възприети и от свид. * и от свид.*.
Доказателства за действията между подсъдимия и пострадалата се съдържат и
в показанията на свид.* както и в приобщените чрез прочитане показания на
свид.*, пряк очевидец на случилото се. В обясненията си подс. О., признава
единствено за извършените блудствени действия, но посочените
доказателствени източници установяват по безспорен начин, че той е
направил опит за осъществяване на сексуален контакт с пострадалата, който е
останал недовършен поради появилите се странични лица на
местопрестъплението. Деятелността на подс.О. изразяваща се в пристъпване
към съвкупление е била наблюдавана от трети незаинтересовани лица на
заснетите от подс.С. кадри. Доказателствата по този въпрос са убедителни,
като го изясняват по несъмнен начин.
12
Правилно първостепенният съд намерил, че действията, извършени от
подс.О. са имали като краен целен от него резултат осъществяване на
съвкупление с пострадалата. В случая действията на възбуждане на полово
желание имат за цел и съвкупление, поради което те се поглъщат от
престъплението по чл.151, ал.1 от НК. За да се намират блудствените
действия самостоятелно правно значение, както твърди прокурора, е
необходимо да са те, както и последвалият опит за съвкупление да са резултат
на отделни решения на дееца. В случая това не е така, тъй като всички
действия са реализирани на едно и също място, по едно и също време,
последователно, непосредствено едно след друго, при едно и също отношение
на подсъдимия към тях.
Изложеното сочи, че правилно първоинстанционният съд е намерил
деянията на подс.С. и подс.О. за съставомерни както от обективна, така и от
субективна страна, по отношение на престъпленията, за които ги е признал за
виновни, като е установено с изготвените по делото СППЕ, че
непълнолетните подсъдими са наказателно отговорни лица по смисъла на
чл.18, ал.2 от НК
Наложените наказания на подсъдимите настоящият съдебен състав
намира за занижени, поради което и счита възраженията на прокурора в тази
връзка за основателни. Неправилно са били отчетени от първостепенният съд
някои от обстоятелствата по делото като смекчаващи отговорността на
подсъдимите.
Правилно първостепенният съд е посочил за подсъдимия С. като
смекчаващо вината му обстоятелство ниската възраст на дееца към момента
на извършване на деянието и най-вече факта, че първото от деянията е било
осъществено на рождения ден на подсъдимия при навършването на 14
годишна възраст, а последното деяние в период по-малко от месец след това.
Действително е видно, че деянията са осъществени от подсъдимият когато
той е бил на възраст изключително близка до малолетието му, когато той би
се явил наказателно неотговорен. Съдът е ценил още добрите
характеристични данни за подсъдимия, доброто му процесуално поведение и
изразеното от него съжаление за стореното, всички те безспорни факти по
делото.
Неправилно обаче за смекчаващо вината на подс.С. е прието
13
обстоятелството, че той не е бил осъждан. Това обстоятелство е с ограничено
значение в случая, тъй като обективно е нямало как то да бъде иначе, предвид
изключително близкото по време реализиране на деянията до наказателно
неотговорната възраст на подсъдимия. В тази връзка би могло да се отчете, че
до момента на престъплението подсъдимият няма предходни прояви по
ЗБППМНП. Като смекчаващо вината му обстоятелство не следва да се отчита
и малката разлика във възрастта на подс.* с тази на пострадалата. Това
обстоятелство само по себе си не е предпоставка улеснила действията на
подсъдимия, като фактът на възрастта на пострадалия вече е отчетен в два
аспекта – веднъж от законодателя и веднъж от съда поради съществената й
близост до малолетие.
Не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство и
по отношение на двамата подсъдими периода от време, за който се е развило
наказателното производство. Този период изобщо не може да се определи
като дълъг, както е приел първостепенният съд. Срокът е съответен на
фактическата и правна сложност на делото- две подсъдими лица, множество
деяния, множество свидетели, пострадало малолетно лице, при разпита на
което се изпълняват допълнителни формалности. Не се констатира
процесуално бездействие от страна на органите на досъдебното производство
и съда. Периодът на провежданото наказателно производство е разумен по
смисъла на чл.22 от НПК с оглед изброените обстоятелства, поради което не
следва за същия подсъдимите да бъдат компенсирани с облекчаване на
наказателната им отговорност.
При оценка на отегчаващите вината на подс.С. обстоятелства съдът е
приел проявената престъпна упоритост, изпълнението и на двете проявни
форми на състава на принудата при това престъпление, за които е отчел
техния нисък интензитет. Подценено е от страна на първостепенният съд
значението на отчетеното от него обстоятелство за влиянието, което
подсъдимият оказал за иницииране на неправомерни действия на други
съученици на пострадалата спрямо нея, както и филмирането от негова страна
на действията между подс.О. и пострадалата, което е сторил воден единствено
от неправомерни подбуди. Не е отчетено и едно съществено отегчаващо
отговорността на подс.С. обстоятелство- това, че деятелността си подс.С.
реализирал, след като е бил предупреден от учител да съобразява поведението
си по отношение на пострадалата, когато на същия е било дадено ясно да
14
разбере, че тя не е благоразположена към интимни отношения с него- въпрос
която може да има само фактическо значение предвид възрастта й. Дори й
учителския авторитет не се е явил възпиращ за поведението на подс.С.
фактор, което сочи по-високата обществена опасност на личността му.
Именно защото индивидуализацията на отговорността не е резултат на
механичен сбор на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че отегчаващите в случая се отличават с много по-
съществено значение при за преценката обществената опасност на подс.С..
Първостепенният съд е изразил мнение, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, в настоящия случай се явява несъразмерно тежко, поради което е
приложил чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Въззивният съдебен състав намира
този извод за необоснован, като в тази насока съобрази и допълнително
отчетените отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Наказанието
спрямо подс.С. определено от първостепенният съд се явява занижено,
поради което и несправедливо.
Съобразно изложените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
съдът счита, че не са налице многобройни такива, нито изключителни, които
да дават основание за определяне на наказание по реда на чл.55 от НК. В тази
връзка съдът възприема становището на прокурора, според което наказанието
за подс.С. следва да се определи по реда на чл.54 НК. За престъпление по чл.
149 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК извършено от
подс.С., се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години.
Предвид броя на деянията, личността на подсъдимия, проявила се в
конкретните действия, както и съобразно обществената опасност на
стореното, предложеното от страна на прокурора наказание лишаване от
свобода в размер на една година се явява справедливо и достатъчно, тъй като
е с потенциал да изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК. Наказание
от една година лишаване от свобода е съразмерно на тежестта на
извършеното престъпление и е необходимо за постигане на нужните
положителни промени в съзнанието на подсъдимия за превъзпитаването му
към спазване на закона и добрите нрави. Тъй като за престъплението съдът
налага наказание под три години лишаване от свобода, подсъдимият е
непълнолетен и неосъждан, за постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето на осъдения не е наложително това наказанието да бъде
изтърпяно от него. Самото наказание и без ефективното му изтърпяване би
15
оказало достатъчно възпиращо действие спрямо непълнолетния подсъдим
срещу извършване на нови противоправни действия и би въздействало
превъзпитателно спрямо него. С оглед възрастта му съдът счита, че
изпитателен срок, определен по реда на чл.66, ал.1, вр. чл.69, ал.1 от НК в
размер на две години е достатъчен като условие за отлагане на така
определеното наказание. Ефектът на такъв срок е съобразен с личността на
дееца през периода на непълнолетието когато се очаква по-постоянно и по-
динамично негово развитие. По –дълъг изпитателен срок така както е поискан
от страна на прокурора би се явил прекомерен. По отношение отлагането на
изпълнението на наложеното на подс.С. наказание лишаване от свобода
следва да бъде уведомена местната комисия за борба с противообществените
прояви на малолетни и непълнолетни, съгласно чл.67, ал.4 от НК.
Основателно е искането на прокурора в рамките на изпитателния срок на
основание чл.67, ал.3, вр. чл.42а, ал.2, т.4 от НК да бъде постановено
изпълнение на пробационна мярка „Включване в програма за обществено
въздействие“, насочена към изграждане на социални навици и умения за
законосъобразно поведение. Това би спомогнало процеса на превъзпитание на
осъденото лице, като окаже благоприятно въздействие върху личността му,
поради което искането следва да бъде уважено. Съдът счита, че видът на
програмата за въздействие следва да бъде определен от компетентния
пробационен служител като се отчете обстоятелството, че се касае за
непълнолетно лице.
За подс.О. първостепенният съд е посочил като смекчаващо вината му
обстоятелство ниската му възраст от 15години, доближаваща се до
малолетието му, което не може да бъде споделено от въззивният съдебен
състав. Възраженията на прокурора срещу това становище на съда са
основателни. Възрастта на подсъдимия към момента на извършване на
престъплението изобщо не е в такава близост до малолетието му, както това
се оказва и отчита при индивидуализация на наказанието при подс.С.. От
друга страна възрастта на подс.О. сама по себе си вече веднъж е отчетена от
законодателя при определяне на наказанието за това престъпление, с оглед
редукцията по чл.63 от НК Следва да бъде споделено становището на
първостепенният съд, че смекчаващи вината на подс.О. са чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни и доброто му процесуално
16
поведение. Правилно е било отчетено от първостепенният съд като
отегчаващо обстоятелство установения факт, че подсъдимият е осигурил лице
да присъства на срещата с пострадалата и него, за да заснеме то случващото
се, което сочи по-висока степен на обществена опасност на дееца. Видно е, че
в случая също липсват многобройни или изключителни по своя характер
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което приложението на
чл.55 НК на това конкретно основание не е аргументирано. Следва обаче да се
обсъдят основанията за приложение на чл.58, б.а от НК, тъй като деянието по
чл. 151 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК е останало във фазата на
опита и не е било довършено поради независещи от волята на дееца причини.
Фактите сочат, че личната телесна неприкосновеност на пострадалата е била
засегната, тъй като действията на подсъдимия имащи за цел възбуждане на
полово желание са били осъществени като прелюдия към съвкуплението. За
осъществяване на намеренията си обаче подсъдимият се е възползвал от
благоразположението и доброволното съдействие на пострадалата, което има
единствено фактическо значение. При преценката за степента на
осъществяване на намеренията на подсъдимия може да се заключи, че
охранените обществени отношения не са били засегнати от действията на
подсъдимия с особено висок интензитет. Недовършеността на престъплението
дава възможност наказанието на подсъдимия да се определи при условията на
чл.58, б.а вр. чл.55 от НК, което съдът счита за обоснован подход, съобразен с
конкретиката на случая и обществената опасност на дееца. Определеното от
първостепенният съд наказание по вид Пробация има капацитет да въздейства
превъзпитаващо спрямо личността на подсъдимия, като го подпомогне в
процеса на изграждане на личността му, особено ако към определените две
задължителни пробационни мерки се добави и участие в програма за
обществено въздействие, така както сочи прокурора. Видът на тази програма
следва да се определи от компетентния пробационен служител, при отчитане
спецификите на случая и личността на подсъдимия.
За успешно възпитателно въздействие спрямо подсъдимия съдът счита,
че е необходимо по-трайно осъществяващи се във времето мерки на
въздействие, които да го подпомогнат в процеса на изграждане на неговата
личност, като го приучат към спазване на закона и добрите нрави. Това
обосновава извод за увеличаване на срока на определеното наказание
Пробация, в която насока е и депозираният протест. По тези съображения
17
настоящият съдебен състав счита, че наказание Пробация, състоящо се три
мерки- двете определени от първостепенният съд и мярката включване в
програма за обществено въздействие, определено по реда на чл.58, б.“а“ вр.
чл.55, ал.1, т.2, т.б вр. чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 4 от НК за срок от една година би
спомогнало за успешно постигане на целите на чл.36 от НК по отношение на
непълнолетния подсъдим О., като въздейства предупредително върху него и
върху останалите неустойчиви членове на обществото, както и като
въздейства превъзпитателно спрямо подсъдимия, подкрепяйки го в процеса
на израстването му.
С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че
жалбите на защитниците следва да бъдат оставени без уважение, а
проверяваният първостепенен акт следва да бъде изменен на основание
чл.337, ал.2, т.1 от НПК като наказанията на подсъдимите Д.С. и П.О. бъдат
увеличени, съобразно депозирания протест на прокурора, на правните
основания изложени по-горе.
Ето защо Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.2, т.1 от НПК
присъда № 260109 от 03.06.2021г по НОХД №6495/2020г на Районен съд –
Пловдив, като:
ОТМЕНЯ приложението на чл.55 от НК и на основание чл.149, ал. 2
т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл.54 от НК НАЛАГА на
подсъдимия ДАС наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
На основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.67, ал.3 вр. чл.69, ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА
пробационна мярка „Включване в програма за обществено въздействие“ по
чл.42а, ал.2, т.4 от НК спрямо подсъдимия ДАС, която да се изпълни през
определения изпитателен срок от две години.
18
На основание чл.67, ал.2 от НК за отлагане изпълнението на
наказанието да се уведоми Комисията за борба с противообществените
прояви на малолетни и непълнолетни - Пловдив.
На основание чл. 151, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.
чл.58, б.“а“ вр. чл.55, ал.1, т.2, т.б от НК УВЕЛИЧАВА продължителността на
определеното на подсъдимия ПВО наказание "Пробация", включващо
мерките „Задължителна регистрация по настоящ адрес" и "Задължителни
срещи с пробационен служител" от десет месеца на една година, като
НАЛАГА към определеното наказание и мярка „Включване в програма за
обществено въздействие“ по чл.42а, ал.2, т.4 от НК, която да се изпълни в
рамките на определения едногодишен срок.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19