Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 112
гр. Пловдив, 11 юни 2019 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР
АНГЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 71 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 96/10. 12. 2018 г., постановена по НОХД
2436/2017 г. П. окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. А.Т.Б., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 18. 06. 2016 г. на главен път „“, км „“ в
посока с. М., обл. П. – с. П., обл. П. при управляване на МПС мотоциклет „Я.“ „“
с per. № „“ е нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 2; чл. 21 ал. 1 и чл.
5 ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно
лице, а именно е причинил смъртта на две лица - на В. П. И. - починал на 18.
06. 2016 г. и на Н. П. И. - починал на 01. 07. 2016 г., както и е причинил
телесни повреди на две лица - на В. И.С., изразяваща се в трайно затрудняване
движението на горния ляв крайник и на М. З. П. - две средни телесни повреди, изразяващи се в
трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник и долния десен крайник,
поради което и на основание чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 пр. 3 б. “б“ пр. 1 и б. “a“
пp. l вр. ал. 1 б. „в“ и б. “б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 57 т. 3 ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ така наложеното наказание
от СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.
На основание чл. 343г НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия А.Т.Б.
да управлява МПС за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът се е
произнесъл по направените разноски и приложените веществени доказателства по
делото.
Недоволен от така постановената присъда
е останал подс. А.Т.Б., който чрез своя защитник я обжалва, като моли същата да
бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Прави се алтернативно искане присъдата да бъде
изменена, а размерът на наложените наказания да бъдат намалени, като съдът
приложи чл. 66 НК. Само това искане се и поддържа след проведеното въззивно
съдебно следствие пред Пловдивския апелативен съд.
Въззивна жалба е постъпила и от адв. К. С., повереник
на частните обвинители П.Г.И. и Д.Т.К.. Считат така постановената присъда за
неправилна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречия с материалния закон. Искат увеличение размера на
така наложеното на подс. Б. наказание лишаване от свобода.
Прокурорът даде заключение, че присъдата следва да
бъде изменена, като подсъдимият бъде оправдан в това да е нарушил чл. 20 ал.2 ЗДвП и наказанието му бъде намалено на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В
останалата част съдебният акт следва да бъде потвърден.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакувания съдебен акт П. окръжен съд е приел за
безспорно установено от фактическа страна, че подс. А.Б. е правоспособен водач на МПС категория
„В“, „С“ и „А“. Управлявал различни моторни превозни средства, включително
мотоциклет „Я.“ „“
с per. № „“, собственост на баща
му. На 18.06.2016 г. след 20:30 часа, подсъдимият предложил на св.М. П. да го закара до домът
му в с.Б.. Първо отишли до с.М., откъдето взели мотоциклета и свидетелят седнал зад подсъдимия. Към 21:30 ч. двамата потеглили, като
св. М. П. нямал каска на главата
си. Така подсъдимият управлявал мотоциклета към 21:40 ч. по главен път „“ в посока от с.М. за с.П. обл.П..
По същото време, по този път и в същата посока се движела каруца,
управлявана св.Д.К., който седял в предната част на напречно разположена дъска. От ляво и до него
се намирал
св.В. С., а
зад тях на пода на каруцата - св. Г. П. И. на 11 години, В. П.
И. на 8 години, Н. П. И. на 6 години, който още е ползвал и името Н. Д. К., видно от удостоверение
/л. 135 ДП/. На пода на каруцата били също Т. И. на 5 години и св. П.И. - майка на починалите деца, която държала в ръцете си най-малкото дете Й. И. на 2 години.
Според първостепенния съд времето било топло, пътното платно с асфалтово покритие, сухо и
право. Каруцата се движела в тъмната част на денонощието, без задължителните
светлоотразителни знаци, а именно два жълти светлоотразителя в предната й част и два
червени светлоотразителя в задната част. Липсвало светещо тяло, което да е
поставено в лявата част на каруцата и да излъчва бяла или жълта добре различима
светлина.
При преминаването й покрай къщата на св.
Д.В.,***, св.
М.В. забелязала, че каруцата се управлява от непознатия й св.
Д.К.. Той
стоял изправен и нанасял силни удари върху коня. Тези действия били забелязани също от бащата на
свидетелката, св. Д.В., който по това време заедно с нея и зет си също се канили да ходят
на събора в съседното село с автомобил.
Свидетелят разпознал св. Д. К.
и възприел
как управлявайки каруцата, той стоял
изправен, държал юздите и с едната си ръка нанасял удари по тялото на коня с
нещо, което му се сторило като летва или дървена тояга. Движението на каруцата
било криволичещо по ширината на пътя. Това било забелязано и от св. П. Б. - съпруг на св. М.В..
Около пет минути, след
като каруцата преминала покрай тях св. Д.В., дъщеря му и съпругът
й потеглили с автомобила в същата посока. Тогава свидетелят предупредил
зет си, който управлявал автомобила да внимава и кара бавно, заради
каруцата и начина на нейното управление от св.Д.К..
В мотивите към присъдата е посочено, че на около 200-300 метра след табелата, указваща края на селото, те настигнали каруцата. Свидетелят П. Б. преминал на дълги
светлини, тъй като той и св. Д.В. забелязали как каруцата
шарела по ширината на пътното платно.
Това принудило П. Б. да премине дори в
банкета на платното за насрещно движение, задействаайки спирачките. Наред с това той
натиснал клаксона на автомобила, за да се обозначи и по този начин да изпревари
каруцата. Каруцата
не се движи бързо, но и мъжът, който водил коня стоял изправен и нанасял удари по него.
Движението на каруцата също било забелязано и от св. В. П. и св. К.. Двамата по това време
се намирали на полето земя на разстояние от
около 10-15 метра след табелата указваща края на с.М. и поливали нивата си. Поради
движението на каруцата в тъмнината и явната липса на светлинното й
обозначение накарало свидетеля да заяви на св. П., че хората от каруцата може „отварят работа на
някого“. Няколко минути след това той чул шум на работещ
двигател на мотоциклет, движещ се в същата
посоката на каруцата. Предвид това, че свидетелят управлявал мотоциклет преценил, че издаваният от работещия двигател
на мотоциклета шум съответства на шума от ниските обороти, т.е. при движението си в
чертите на с. М. мотоциклетът е придвижвал на ниска предавка и скорост. След известно време чул, че веднага, след като мотоциклетът подминал табелата за
края на селото шумът от двигателя се увеличил.
От своя страна св. П. видяла, че каруцата излиза от селото в посока с.П., както и че този, който я управлява нанася удари по тялото на коня. Вследствие на това коня се изправял на двата си крака, падал на четирите си и отново се изправял. През това време чувала как се отправят викове към коня, как му се нанасят удари, но не могла да забележи какво е движението на каруцата по пътното платно и нейната скорост. Според свидетелката изминали около 15 минути, след което чула шума от двигателя на излизащия от селото мотоциклет, който се движил в посоката на каруцата. Много кратко време след това чула шум от удар и последвалите след него писъци, които идвали от шосето в посока за с. П.. Свидетелката макар и разстроена от чутото и предполагаемата катастрофа веднага се обадила на тел. 112 и съобщила за удар между каруца и мотоциклет.
Според П. окръжен съд фактически
обстоятелства по делото сочат, че подс. А.Б. при движението си през с. М. управлявал мотоциклета
си на ниска предавка и с разрешена
скорост между 45- 50 км/ч. Подминавайки табелката на с. М. ускорил и достигнал много висока скорост, включвайки дълги светлини. Достигайки до километър „“ на път „“, между с.М. в посока за с.П., застигнал каруцата със скорост около 130,08 км./ч. Поради високата скорост на мотоциклета и липсата на
каквато и да е осветеност и сигнализация по каруцата подсъдимият не я възприел своевременно, като препятствие на пътя.
На около 20 метра пред себе си вече я забелязал, което не му дало
възможност въобще да задейства спирачната система. В следствие на това се
ударил каруцата отзад, в задната й лява част. Ударът бил заден, кос и приплъзгващ по отношение
корпуса на каруцата. Возещите се отпред на каруцата - водачът св. Д.К. и св.В. С. били отхвърлени и паднали в храстите отдясно
и северно от платното за движение.
Свидетелката П.И., която се
намирала на
пода на каруцата забелязала своевременно идващия с висока скорост мотоциклет зад каруцата и с
детето, което държала в ръцете си скочила преди да последва удара. Казала преди това на
останалите деца също да скачат, което св. Г. И. направила, заедно с
другите й две сестри. В каруцата останали
децата В.И. и Н. И. били отхвърлени напред и паднали вляво на платното за движение. Мотоциклетът, управляван от подс. А.Б., паднал на лявата си страна
и по пътното покритие преминал
косо през южната лента за движение и плъзгайки се на пътното платно го напуснал в затревената част
намираща се от страната на южно платното за движение. При този удар и предвид
последвалото падане върху пътното платно най-тежко пострадали децата В.И. и Н. И., а по-леко св. В. С. и возещия се на мотоциклета зад подсъдимия св. М. П..
Пътуващите в каруцата лица много бързо се качили в лек автомобил, който св. Д.К. спрял. Поели
в посока за гр.П., но в началото на града били
поети от екип на спешна помощ и откарани в УМБАЛ „Св.Г.“. На
местопроизшествието пристигнал друг екип на ЦСМП, който откарал водача на
мотора и св. М. П. в болница.
Въпреки проведеното лечение, детето В.И. починало в 23,15 часа на същата дата, а детето Н. И. починало в 00,10 часа на 01.07.2016 г. Свидетелите В. С. и М. П. получили счупвания и изкълчвания в областта на крайниците.
На подс. А.Б. е взета кръвна проба за алкохол, като от заключението на изготвената
химическа експертиза не се установило наличието на алкохол в кръвта му.
Описаната
фактическа обстановка е установена след внимателен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства. В тази насока правилно са кредитирани частично от обясненията на подс. А.Б., частично показанията на св. Д.К., св. П.И. и св. В.С. и показанията на св. Г.
И., св. М. П., св. М. И., св. М.В., св. Т. К., св. П. А., св. А.Г., св. З. К., св. В. П., св. Н. К., св. Д. З., св. Д.В., св. П. Б. /т.1 л. 76 ДП/ и св. Д. А. /т.1 л.126 ДП/, прочетени на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.4
НПК.
В същата насока са и приложените в том 1 ДП:
протокол за оглед местопроишествие /л.2/, фотоалбум и
скица /л.6/, СМЕ на труп /л.30 ДП/, медицинска документация /л.36
ДП/, приемо-предавателен протокол /л.39 ДП/, СМЕ на труп /л.54 ДП/, епикриза /л. 60 ДП/, епикриза и
мед.документи /л..69 ДП/, СХЕ /л.82 ДП/, СМЕ /л. 106 ДП/, СМЕ /л. 136 ДП/, фотоалбум и АТЕ /л.144/; в том 2 ДП - медицинска документация /л. 2/, л. 40 и сл./, копия на св.
управление на МПС ,рег.талон и застрахователна полица /л. 76/;
в том 3: метеорологична
справка /л.19, справка от
сектор Пътна полиция – Ст. З. /л. 35/, справка от А. а. а. /л.40/, удостоверения за наследници /л. 47,л.48/, св. Съдимост /л. 50/, характеристика /л.51/, копия от удостоверения за раждане и извлечения от смъртен акт /л. 97/, удостоверение
за идентичност /л. 135/; удостоверения за наследници /л. 16, л.17 НОХД/.
Според заключението на извършената съдебно медицинска експертиза № 146/2016 г. /л.30 т.1 ДП/, при огледа и аутопсията на трупа на В.И. се установило счупване на черепа, контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка и белия дроб, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и охлузвания в областта на главата и горния ляв крайник. Като причина за смъртта е приета тежката черепно-мозъчна травма, довела до разрушаване и парализа на жизнено важни мозъчни центрове, която е в пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП. Описаните увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са възникнали при процесното ПТП - при изпадане от каруцата и удар върху пътното платно.
Видно от съдебномедицинската експертиза на труп № 160/2016 г. /л.54 т.1 ДП/ при огледа и аутопсията извършени върху трупа на Н. П. И. се установило наличие на тежка черепно-мозъчна травма изразила се с травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на мозъка, контузия на белия дроб, състояние след оперативно отстраняване на слезката и наличие на ретроперитонеален хематом разположен под и зад левия бъбрек. Като причина за смъртта на Н. И. е приета политравма довела до развиване на полиорганна недостатъчност и настъпили в резултат на това остра дихателна недостатъчност и сърдечносъдова слабост. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Описаните увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са възникнали при процесното ПТП - при изпадане от каруцата и удар върху пътното платно.
От заключението на вещото лице
по извършената СХЕ /л.82 т.1 ДП/ се установява,че подс. А.Б. е управлявал моторното
превозно средство, без наличие на алкохол в кръвта си.
Според съдебномедицинска
експертиза № 333/2016 г. /л.106 т.1
ДП/, на М. П. при инкриминираното събитие е било причинено открито изкълчване на
първи пръст на лявата ръка, което е довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник, травма в областта на коляното представляваща се с
изкълчване, навяхване и разтягане на кръстовидна връзка на дясното коляно,
която е довела до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник,
т.е. две средни телесни повреди по смисъла на НК. На М. П. са били причинени и
по-леки увреждания като сътресение на мозъка, както и разкъсно-контузна рана на
главата, които по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От заключението на извършената
съдебномедицинска експертиза № 415/2016 г. /л.136 т.1 ДП/ се установява, че на В. С. е било причинено
счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито - фрактура
диафизис хумери синистра (закрито счупване на тялото на лявата раменна кост),
което причинило трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник за около 2
месеца, т.е. била му е причинена средна телесна повреда по смисъла на НК.
От заключението на извършената по делото автотехническа експертиза /л.144 т.1 ДП/ се
установява, че ударът между двете пътни превозни средства се е състоял в
северната лента за движение на пътното платно, на път „“ в зоната на км. „“ м. и на прав участък в
пътната отсечка с.М.-с.П. обл.П.,при което и двете ППС са се
движили в посока изток-запад. Скоростта
на движение на мотоциклет „Я.“, управляван от подс. Б. в момента на настъпване на удара е била около 130.8км./ч., каквато е била
скоростта и преди настъпвате на удара.Каруцата управлявана от св. Д.К. се е
движела със скорост около 7 км./ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета при
скорост на движение около 130,08 км./ч. е била около 160,03 м., а времето за
изминаването й е определено на 7,21 секунди. При движение със скорост около
130,08 км./ч. водачът на мотоциклета е нямал техническа възможност да предотврати удара
с каруцата чрез безопасн спиране или чрез друга спасителна маневра, тъй като в 
момента на забелязване и възприемане на неосветената
каруца,последната е попадала в опасната зона за спиране на мотоциклета.
Скоростта на движение на мотоциклет „Я.“ управляван от
подсъдимия е била технически несъобразена с осветеността на фаровете при дълги
светлини и технически несъобразена с движение по път „“, тъй като е по-голяма
от пределно допустимата по закон, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП за МПС каквито са
мотоциклетите тази скорост е до 80 км./ч. за категория А извън населено място.
Като технически
причини за настъпилото произшествие е посочена
несъобразената скорост на движение на мотоциклет „Я.“ управляван от
подсъдимия с движението нощем при
осветеност на фаровете при дълги светлини, както и движение по главен път „“ със скорост по-голяма
от 90 км./ч., а именно със скорост на движение от около 130,08 км/'ч.
На следващо място
причина за настъпване на проишествието е посочена и движението на каруцата по
главния път без същата да е била осветена и без светлоотразителни знаци,предвид
на това и попадането й в опасната зона пред управлявания от подсъдимия
мотоциклет.
Съдът
с основание е кредтирал заключенията на вещите лица, понеже те са изготвени
професионално, задълбочено, с нтеобходимите познания и опит в съответните
области, а освен това изцяло кореспондират с гласните и писмените
доказателства, събрани по делото.
Във
въззивната жалба основното оплакване е свързано с твърдение, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон.
В
пледоариите пред въззивната инстаниця това оплакване не се поддържаше. Предвид
разпоредбата на чл. 314 ал. 1 НПК въззивната инстанция счете, че следва да
проведе съдебно следствие, за да провери изцяло правилността на присъдата, независимо
от основанията посочени от страните.
Пловдивският
апелативен съд допусна до повторен разпит свидетелите Д.В., М.В. и Д.К.. Това
се наложи, поради обстоятелството, че пред първоинстанционния съд по време на
разпита си /л. 103 абзац 2/ св. Д.К. е заявил, че видял моториста, но начинът
по който се е изразил е, че последният тръгнал отсреща и е бил от другата
страна на пътя. За да се изясни прецизно посоката на движение на мотоциклета,
управляван от подсъдимия този свидетел беше преразпитан пред въззивния съд.
В
показанията си /л. 64 ВНОХД абзац 1/ свидетелят заяви, че зад тях са идвали два
мотора, като първият от тях ги е задминал, но вторият, който също е идвал зад
тях - ги е ударил. По този начин безспорно беше установена посоката на движение
на моторното превозно средство, управлявано от подс. А.Б..
В
показанията си и пред въззивния съд свидетелят Д.К. твърдеше, че не е карал
прав каруцата и през цялото време е бил седнал. Отделно от това, е възможно да
е ударил коня с пръчка, но до толкова доколкото да пресече асфалта. Тези негови
твърдения са от съществено значение за установяване на факта какво е било
отношението му към впрегатното животно и начина, по който той е управлявал
каруцата, а от там да може да се направи и извод дали същата е имала
криволинейно движение.
Също
пред Пловдивския апелативен съд бяха преразпитани свидетелите Д.В. /л. 61 гърба
ВНОХД/. Пред настоящия състав той на практика потвърди и споделото пред
първоинстанционното съдебно следствие, че заедно с дъщеря си – св. М.В. и зет
си, също са тръгвали към събора в П.. Познавал е много добре св. Д.К., лично го
е възприел как Д. бил прав и удрял коня с нещо и същият вървял на зиг – заг.
Свидетелят
Д.В. освен това сподели, че цялата каруца се е местила от движението на коня и
се е наложило техният автомобил, когато я застигнал, да влезе в крайна лява
лента, за да я изпревари. Свидетелката М.В. довери, че когато са минавали
покрай тях свидетелят Д.К. удрял коня, който се е дърпал, дори тя е възприела
как конят се изправя на задните си крака, но лично е възприела поведението на
св. Д.К. и потвърди обстоятелството, че автомобилът им е с десен волан.
С
оглед и на противоречията между св. Д.В. и Д.К. се наложи провеждането на очна
ставка между двамата /л. 64 ВНОХД/, в която св. Д.В. отново потвърди, че именно
св. Д.К. е удрял животното. По време на очната ставка св. Д.В. беше категоричен,
че не може да сбърка св. Д.К., тъй като в селото всички се познават, а той
познава включително и неговите родители.
Единствено
за обстоятелството кой е държал юздите на коня св. Д.В. се опита да убеди съда,
че това е правило друго момче, седнало в предната част на каруцата. Това
твърдение не може да бъде споделено, понеже още пред първостепенният съд св. М.В.
/л. 154 НОХД/ е заявила, че този който карал каруцата, биел коня. И пред
Апелативния съд тя потвърди този факт. В същата насока са и показанията на св.
З. К. /л.158 НОХД/, който доверил, че водачът биел коня.
Предвид
посоченото по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че по делото категорично
е изяснено, че още преди да излезнат от с. М.
св. Д.К., който управлявал каруцата, удрял коня, чието поведение е било
неспокойно и това е продължило и по-нататък при движението им извън селото. С
оглед показанията на тези свидетели, а така също и показанията на свидетелите В.
П. и св. З. К. и настоящата инстанция приема за безспорно установено, че
поведението на коня се отразявало на движението на каруцата и същото е било
криволинейно.
С
оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото пред
въззивната инстанция първоначално беше изслушано отново вещото лице П.С.. Той
потвърди депозираното заключение /т. 1 л. 150 ДП/, както относно точката на
удара, така и скоростта на управлявания от подс. А.Б. мотоциклет, която е била
около 130 км/ч. По отношение на скоростта на движение на каруцата експертът
също потвърди, че тя е била около 7 км/час. В тази експертиза вещото лице е
определило опасната зона за спиране, с оглед на установената скорост на
мотоциклета, а именно 106,03 метра. Изводът, който е направил, че скоростта на
движение в случая е била технически несъобразена с осветеността на фаровете при
дълги светлини, тъй като е по-голяма от 90 км/ч.
За
всестранното изясняване на фактите по делото по време на въззивното съдебно
следствие беше поставена допълнителна задача на експерта, за да се установи
какав е била осветеността на фаровете пред мотоциклета съответно на къси и на
дълги светлини.
Видно
от депозираното заключение пред Пловдивския апелативен съд /л. 77 ВНОХД/
осветеността при дълги светлини на фаровете на мотоциклет марка Я., посочения
модел, е в граците на 55-65 м, като с най-голяма осветеност е светлинният сноп
на около 60 метра. При къси светлини съответно параметрите са 30-40 м, като
основната светлина на светлинния сноп с най-голяма осветеност е 35 м.
Експертът
е направил извод, че при движение на дълги светлини подсъдимият е имал
техническа възможност да възприеме каруцата на разстояние около 60 м пред себе
си. При тази осветеност управляваният от А.Б. на дълги светлини мотоциклет в
конкретната пътна обстановка е следвало да се движи с техническа съобразената
скорост, която е била около 68 м/ч. В този случай той е имал възможност да
предотврати настъпването на удара с каруцата, чрез предприемане на безопасно
екстремно спиране. Изрично е подчертано, че неправолинейното движение на
неосветеното пътно превозно средство с животинска тяга – каруца теглена от кон,
е лишило водача на мотоциклета от техническа възможност за осъществяване на
спасителна маневра, чрез заобикаляне на каруцата и предотвратяване на удара.
В
обясненията си пред първоинстанционния съд /л. 225 НОХД/ подсъдимият А.Б. е
заявил, че след като преминали през с. М. и излезнал от населеното място
превключил на дълги светлини и започнал да увеличава скоростта. Следователно,
относно факта на какви светлини се е движел подсъдимият преди инцидента няма
спор, предвид обстоятелството, че подсъдимият сам е заявил как е превключил
именно на дълги светлини. Тези обяснения съвпадат и с показанията на св. Д.К. и
показанията на св. П.И., които са забелязали мотоциклетът, управляван от
подсъдимия от доста далечно разстояние, което означава, че следва да се
кредитират обяснения на подс. А.Б. за това, че се е движел именно на дълги
светлини. Въз основа на тези установени факти ще следва да се преценят и
правните изводи на първоинстанционния съд.
При така установената фактическа обстановка съдът законосъобразно е приел, че подс. А.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл. 343, ал.4, вр.с ал.3,пр.3, б.Б пр.1 и б.А пр.1,вр.с ал. 1, б.В и б.Б, пр.2, вр.чл.342, ал. 1 от НК понеже на 18.06.2016 г. на главен път „“, км. ““ в посока с.М. обл.П. - с.П. обл.П. при управляване на МПС - мотоциклет „Я.“ „“ с per. № „“, е нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, а именно е причинил, смъртта на две лица - на В. П. И. - починал на 18.06.2016г. и Н. П. И. - починал на 01.07.2016 г, както и е причинил телесни повреди на две лица, както следва:
- на В. И.С. е причинил средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник;
-
и на М. З. П. е причинил две средни телесни повреди изразяващи се в трайно
затрудняване движенията на горния ляв крайник и трайно затрудняване движенията
на долния десен крайник.
От субективна страна престъплението е извършено по
непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Пловдивският апелативен съд счита, че подсъдимият следва
да бъде признат за невинен и оправдан по отношение на вмененото му нарушение по
чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП. В тази насока съдебната практика отдавна е изяснила, а и
Пловдивският апелативен съд многократно в свои решения е приемал, че тази норма
е обща и когато се нарушават специални норми на ЗДП, не може да се приеме, че е
нарушена и общата норма, каквато в случая се явява тази по чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
Освен това, в конкретният случай разрешената скорост на
движение на мотоциклета, управляван от подсъдимия е 80 км/ч извън населено място.
От цитираната по-горе автотехническа експертиза се установява, че скоростта на
движение е около 130 км/ч.
Движение със скорост над разрешената винаги и
несъобразена /с пътни знаци или с нормите на ЗДП/, както и движение с разршена
за съответния пътен участък скорост може да е несъобразена с наличните пътни
условия, най-общо указани в чл. 20 ал.2 ЗДвП, изискващи намаляване на скоростта
под нея /Р-43-2015 І н.о./.
Едновременното приложение на разпоредбите на чл. 20 ал.1
и чл. 21 ал.1 ЗДП е недопустимо, тъй като същите се отнасят като обща към
специална правна норма /Р-35-2015 І н.о./.
Нормите на чл. 20 ал.2 и чл. 21 ЗДвП не се поглъщат, а
се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде
квалифицирано по един от тези два текста, но не и по двата едновременнно.
Разпоредбата на чл. 21 ЗДвП се явява специална спрямо нормата на чл. 20 ал.2 ЗДвП.
Във всички случаи, обаче се касае до еднородно нарушение, доколкото превишената
скорост винаги е несъобразена с оглед житейски и научно обоснованата максимално
допустима скорост за дадена пътна инфраструктура относно режима на скоростта,
очертан в раздел ІV на гл. ІІ ЗДвП /Р-130-2010 ІІІ н.о./.
Не е налице самостоятелно нарушение по чл. 20 ал.2 ЗДвП.
Съдебната практика е категорична, че едновременното приложение на разпоредбите
на чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 21 ЗДвП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост
по-висока от разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да се
говори /ТР №28/84 г. ОСНК/. Това е така, защото чл. 20 ал.2 ЗДвП регламентира
поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато поначало тя е
в рамките на максимално допустимата. Чрез примерното и изчерпателно изброяване
на факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява
при избиране на скоростта , законът дава възможност за преценка дали моза
преценка дали движението е със „съобразена скорост“. Ако обаче то се
осъществява със скорост над пределно допустимата по чл. 21 ал.1 съотв. над лимитираната
с пътен знак, отговорността следва да се ангажира на плоскостта на „превишената
скорост“ т.е.е само за нарушение на специалния закон /Р-5-2012 ІІ н.о./.
Следователно, в конкретният случай е налице превишена
скорост, която съгласно константната практика на ВКС винаги е несъобразена.
При това положение Пловдивският апелативен съд счита, че
нарушението, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат е именно по
чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Досежно нарушенията по чл. 5 ал.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП,
подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан.
При така посочената правна квалификация Пловдивският
апелативен съд счита, че правилно първоинстанционният съд е приел че при
определяне размера на санкцията от една страна са отчетени скоростта на
движение на моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия, която
надвишава с над 50 км разрешената за движение извън градски условия. Отчетени
са предходните нарушения на същия по ЗДвП и ППЗДвП. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства с основание са приети чистото съдебно минало на
подсъдимия /към момента на извършване на деянието, предвид последващото му
осъждане за престъпление по чл. 343б ал.1 НК за деяние извършено на 29.07.2014
г./, младата му възраст и трудовата ангажираност. Първоинстанционният съд обаче
е подценил съпричиняването, с оглед неправомерното поведение от страна на св. Д.К.
и неправомерното движение на каруцата, в която са се намирали пострадалите.
С оглед на това Пловдивският апелативен съд счита, че с
основание прокурорът даде заключение, че санкцията наложена от П. окръжен съд е
завишена. В тази насока и основното възражение, което се поддържа пред
настоящата инстанция от страна на подсъдимия за намаляване на нейния размер е
основателен.
Поради
обстоятелството, че подсъдимият следва да бъде оправдан по две от нарушенията
на ЗДвП от първоначалното обвинение ще следва да се коригира и размерът на
наказанието. Не може да се приеме становището на частните обвинители, че
наказанието, наложено на подс.А.Б. е необходимо се увеличи. Очевидно е, че неправомерното
движение на каруцата е възприето от много свидетели, дори св.П. е изразила
опасението си от възможността за настъпване на пътен инцидент. От своя страна св.
Д.В. изрично е предупредил св. П. Б. да кара по-бавно именно поради движението
на каруцата в тяхната посока.Това означава, че поведението на св. Д.К. спрямо
коня и движението на управляваната от него каруца е наприло силно впечатление
на случайно възприели ситуацията свидетели. Движението на това ППС в тъмната част
на денонощието, без светлинна сигнализация, без свеотлоотразтелни знаци на
място, където не е разрешено и със зигзагообразно движение не може да не бъде
отчетено с необходимата тежест, предвид съпричиняването, при определяне на
наказанието на подсъдимия.
Поради горните съображения не може да се приемат
доводите на частните обвинители за увеличение на наложеното наказание.
В същото време не може да не
се отчете високата скорост на движение на управлявания от подс. А.Б. мотоциклет,
която значително надвишава максимално допустимата. Тя дори е по-висока от
технически съобразената скорост за конкретната пътна обстановка, с която е
следвало да се движи подсъдимия.
Всички
тези обстоятелства дават основание на въззивната инстанция да приеме, че наказанието
на подс.А.Б., наложено от П. окръжен съд е завишено. Най-справедливо е то да
бъде намалено от СЕДЕМ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което в пълна
степен ще допринесе за постигане целите,
визирани в чл. 36 НК.
Законосъобразно на основание чл. 57 т. 3 ЗИНЗС е
определен първоначален ОБЩ режим на неговото изтърпяване.
С оглед намаляването на санкцията лишаване от свобода
настоящата инстанция счита, че е справедливо да бъде намалено и наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО подсъдимият да управлява МПС, като този срок бъде намален от
ДЕВЕТ на ОСЕМ ГОДИНИ.
Първоинстанционният съд е следвало да прецени
възможността за групиране на наложените наказания по настоящата присъда и
присъда №8/15.03.2016 г. по НОХД № 116/2015 г. на РС Ч. /л. 50 т.2 ДП/. Няма
пречка това да бъде сторено и в производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК.
Законосъобразно е процедирано с приложените по делото
веществени доказателства.
Направените разноски правилно са изчислени и същите са
възложени, на основание чл. 189 ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия.
Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 422.00 лева за експертизи, които също следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Предвид на изложоеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК
Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 96/10. 12. 2018 г. по НОХД 2436/2017 г. на П.
окръжен съд, както следва:
-ПРИЗНАВА подс. А.Т.Б. за НЕВИНЕН
в това да е нарушил правилата за движение - чл. 5 ал.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП и
го ОПРАВДАВА само по тези
първоначално повдигнати обвинения;
-НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на
подс. А.Т.Б. от СЕДЕМ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
извършеното престъпление по чл. 343, ал.4, вр.с ал.3,пр.3, б.Б пр.1 и
б.А пр.1,вр.с ал. 1, б.В и б.Б, пр.2, вр.чл.342, ал. 1 от НК;
- НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС на подс. А.Т.Б. от ДЕВЕТ
на ОСЕМ ГОДИНИ;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ЧАСТ.
ОСЪЖДА подс. А.Т.Б. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд 422.00 лева за водене
на делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.