Определение по дело №300/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 327
Дата: 14 февруари 2019 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20195300500300
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №327

   Гр. Пловдив, 14.02.2019г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА  ИЗЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА  МИХОВА

                                                       БОРИС  ИЛИЕВ                                  

 

като разгледа докладваното от съдия  Илиев в.ч.гр.дело №300 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423  от  ГПК

Образувано е по възражение  по  чл.423  от  ГПК, подадено от  М.  Г.  Г. ***,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  му  по  делото  адв. К.  Л.,  против Заповед №367/12.06.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа  на  документ  по чл. 417  от  ГПК, издадена по ч.гр.д. №568/2012г. по описа на РС- Карлово. Твърди се,  че  са  налице  основанията  на  чл.423, ал.1, т.1  и  т.3  от  ГПК, тъй като  заповедта  за изпълнение  не  е  била връчена  надлежно на  длъжника  и  не  му  е  била предадена. Към възражението са представени  писмени  доказателства  и са  направени  доказателствени  искания.   

В законоустановения срок е постъпил отговор на възражението от насрещната страна  по него  „Макроадванс“  АД, със  седалище и  адрес  на управление  гр. София,  ул.  „Г. С. Раковски“  №147,  ет.5,  ап.14,   ЕИК  *********, чрез  пълномощника  му  юрк. Л.И.,  с който  се  излагат  съображения  за  недопустимост  и  неоснователност  на  подаденото  възражение.  

Пловдивският окръжен съд след като, като взе предвид изложените във възражението и отговора становища на страните и извърши служебна проверка, намира за установено следното:

Във  възражението  и  допълнително  становище  към  него  са  направени  доказателствени  искания,      които  следва  да  бъдат оставени  без уважение,  тъй  като релевантните  за делото  фактически  обстоятелства  се установяват  от  приложените  по  делото  писмени доказателства. 

Възражението  е   подадено  след  установения  в разпоредбата  на  чл.423, ал.1 от  ГПК  едномесечен  срок  от  узнаване  за  заповедта  за  изпълнение,  поради  което  не  следва  да  бъде прието.

Съгласно  разпоредбата на чл. 423, ал.1 от  ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането,  може   да подаде възражение  до въззивния съд при наличието  на обстоятелствата,  посочени  в т. 1- 4.   

От  приложените  по  делото  писмени  доказателства  е  видно,  че  длъжникът  М.  Г.  Г.  е  узнал за  издадената  срещу него  заповед за  изпълнение най- рано  на  02.09.2013г.,  когато  по изпълнително  дело  №20128230400415  по  описа  на  ЧСИ  М.К.,  рег.  №823,  му  е  била връчена  лично  покана  за  доброволно  изпълнение  изх. №6583/09.07.2013г.  /приложена  към  подадения  от  „Макроадванс“  АД  отговор  на  възражението-  л.30-31/, с  която  е  бил  уведомен   за  допълнителни  задължения  по делото.  В  поканата  е  посочено, че на  основание  заповед  за  изпълнение  по ч.гр.д.№568/2012г. по  описа  на  РС- Карлово  срещу него  е  бил   издаден  изпълнителен  лист,  като  са  посочени  и  взискателите  по  изпълнителното  дело-  „Макроадванс“  АД  и  ТД  на НАП- Пловдив.  Фактът  на  получаване  на  посочената  покана  се  признава  от  длъжника  в  подадените  от него  към  възражението  молби  с  вх. №9618 и  №9619  от  04.09.2018г.  по  описа  на  РС- Карлово.  От  представените  към  отговора  писмени  доказателства  /уведомление  и  обратна  разписка- л.32-33  от делото/  се установява  и  че     длъжникът  М.  Г.  Г.  е бил  уведомен на  11.02.2013г.  за  сключения  между  първоначалния  му  кредитор  „Уникредит  Булбанк“  АД  и  „Макроадванс“  АД  договор  за  цесия.  При така  установените обстоятелства  се  налага изводът, че  подаденото  на  04.09.2018г.  възражение е просрочено,  тъй  като  същото е  депозирано  след  изтичане на едномесечния  срок  по  чл.423, ал.1  от  ГПК  от  узнаване  на  заповедта  за изпълнение,  което  е  станало  на  02.09.2013г.  с връчването на покана  за  доброволно  изпълнение  изх. №6583/09.07.2013г.  Без  значение  за  факта  на  узнаването  е  обстоятелството,  че  в поканата  не  е  посочен  размерът  на  задълженията  по  издадената  заповед  за  изпълнение-  релевантен  е  моментът  на  узнаването  на факта,  че  срещу  страната  има издадена  заповед  за  изпълнение,  а  дали  и  кога страната  ще  се  запознае  с нея  зависи  изцяло  от  личната  й  преценка    този смисъл-  Определение  №649  от  07.10.2015г.  на  ВКС  по  ч.гр.д.№4341/2015г.,  ІVг.о./.   При  положение,  че не  е  спазен  едномесечният срок  от узнаване за  заповедта за изпълнение  за подаване  на възражението,  то  не  са  налице предпоставките  за приемането  му  и  същото не следва  да  бъде прието  /в този смисъл  е  и  формираната  практика  на  ВКС-  Определение  №232/19.05.2015г.  по  ч.гр.д.№2210/2015г.,  І г.о.;  Определение  №533/02.12.2015г. по  ч.гр.д.№572382015г.,  І г.о.,  в които  се приема,  че  спазването на срока  по чл.423, ал.1  от  ГПК  е  въпрос  по  основателността,  а  не  по допустимостта  на  възражението/.  Предвид  горното  доводите  на  страната  за  допуснати  нередовности при връчване  на  заповедта  за изпълнение, които  са  я  лишили  от възможността да оспори  вземането,  е  безпредметно  да  се  обсъждат.  

С оглед  на този  резултат  от  производството  и  направеното  от  ответната  страна  искане,  М.  Г.  Г.  следва  да  бъде осъден  да заплати  на „Макроадванс“  АД  юрисконсултско  възнаграждение  в  размер  на  100  лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  доказателствените  искания,  направени  във  възражението  и  допълнително  становище  към  него.

НЕ  ПРИЕМА  възражение  по  чл.423  от  ГПК, подадено от  М.  Г.  Г. ***,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  му  по  делото  адв. К.  Л.,  против Заповед №367/12.06.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа  на  документ  по чл. 417  от  ГПК, издадена по ч.гр.д. №568/2012г. по описа на РС- Карлово. 

ОСЪЖДА   М.  Г.  Г. ***,  ЕГН  **********,  да заплати  на  „Макроадванс“  АД, със  седалище и  адрес  на управление  гр. София,  ул.  „Г. С. Раковски“  №147,  ет.5,  ап.14,   ЕИК  *********,  сумата от  100  лв.- юрисконсултско  възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                           

 

                                                2.