Решение по дело №3573/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 329
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20211100603573
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов

Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Татяна Александрова Садай (СГП-София)
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603573 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 03.06.2021 г. на Софийски районен съд – НО, 100 състав е ПРИЗНАЛ
подсъдимия М. Я.А. ЗА ВИНОВЕН в това, че: за времето от 15.09.2017г. до 24.09.2017г., в
гр. София, ул. ****, от хале в дворно място, в съучастие като съизвършител с неустановено
по делото лице - извършител, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот /разбиване на брава на входна врата/ отнел чужди движими вещи - 3 бр. топчета кабел
за ел. инсталация с дължина по 100 м. на обща стойност 69 лв.; 1 бр. пералня на стойност 90
лв.; 1 бр. прахосмукачка на стойност 10 лв.; медни предмети /казанчета, легенчета, менчета
и др./ с общо тегло 80 кг. на обща стойност 560 лв., всичко на обща стойност 729 лв. от
владението на К.Й.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8
месеца, като на основание чл. 304 НПК съдът го е признал за НЕВИНОВЕН и го е
ОПРАВДАЛ за това престъплението да е било извършено в съучастие с В.А.Д., както и за
това да е разбил катинара на метална решетка.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК СРС е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Със
същата присъда районния съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.А.Д. ЗА НЕВИНОВЕН за това,
че за времето от 15.09.2017г. до 24.09.2017г. в гр. София, ул. ****, от хале в дворно място,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М. Я.А. - извършител, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /разбиване на катинар на
метална решетка и брава на входна врата/ да е отнел чужди движими вещи - 3 бр. топчета
кабел за ел. инсталация с дължина по 100 м. на обща стойност 69 лв.; 1 бр. пералня на
1
стойност 90 лв.; 1 бр. прахосмукачка на стойност 10 лв.; медни предмети /казанчета,
легенчета, менчета и др./ с общо тегло 80 кг. на обща стойност 560 лв., всичко на обща
стойност 729 лв. от владението на К.Й.М., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото
обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е ОСЪДИЛ М. Я.А. да заплати по сметка на
СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски сумата от 58,65 лева, както
и да заплати по сметка на СРС направените в хода на съдебното производство разноски
сумата от 100 /сто/ лева. Въззивният съд в законоустановения
срок е сезиран с жалба от защитникът на подсъдимия М.А., въз основа на която е образувано
ВНОХД 3573/2021 г. по описа на СГС – НО, V въззивен състав. С въззивната жалба е
атакувана постановената присъда на СРС в осъдителната и част спрямо подсъдимия А. с
бланкетни доводи за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят изтъква, че
обвинението не е доказано по безспорен начин, като посочва че свидетелските показания са
противоречиви. Иска от съда да отмени оспорвания съдебен акт, алтернативно да намали
наложеното наказание на подсъдимия на 3 месеца.
В проведеното закрито заседание на 15.09.2021 година въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на
нови доказателства.
В проведеното съдебно заседание на 08.11.2021 г. защитникът на А. поддържа
въззивната жалба, моли съда да отмени първоинстанционната присъда или да намали
наложеното на подсъдимия наказание.
Представителят на СГП намира въззивнага жалба за неоснователна. Счита, че
предходната инстанция е направила обстоен и правилен доказателствен анализ на събраните
в хода на разследването доказателства. По отношение на наказанието прокурорът намира, че
същото е правилно определено, като са отчетени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Иска от този съд да потвърди оспорваната присъда.
В последната си дума
подсъдимият иска от съда да уважи въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, обстоятелството, че присъдата е обжалвана
само по отношение на подсъдимия А. и в осъдителната й част, както и доводите, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.Предвид
това този съд се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число – показанията на свидетелите
К.Е.Я. /показанията на свидетеля , дадени пред орган в досъдебното производство, са
2
прочетени частично на основание чл.281, ал. 5 във вр. с ал.1,т. 2 от НПК/, К.Й.М., Ц.Т.М.
/показанията на свидетелите М. и М.а, дадени пред орган в досъдебното производство, са
прочетени частично на основание чл.281, ал. 5 във вр. с ал.1,т. 1 и т. 2 от НПК/, Т. А.а С.
/показанията на свидетелката , дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени
частично на основание чл.281, ал. 5 във вр. с ал.1,т. 1 от НПК/, съдебно – оценителна
експертиза /л. 42 – 43 от ДП/, съдебно психиатрична експертиза /л. 46 – 52 от ДП/, протоколи
за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбуми към тях /л. 59 -64 от ДП; л. 67 – 72
от ДП/, справки – характеристики /л. 77 – 78 от ДП/, справка за съдимост /л. 27 – от съдебно
производство/.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на събраните
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
формират еднозначен извод по фактите. С оглед на което тази инстанция намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е
формирано въз основа на правилен и изчерпателен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му. В хода на
съдебното следствие е разпитан полицейският служител К.Я.. Свидетелят дава информация,
че двамата подсъдими са му известни по повод работата му. За процесния случай излага
сведения, че става въпрос за кражба на кабели и прахосмукачка, като си спомня, че
пострадалото лице го е насочило към един от двамата подсъдими, като твърди, че в процеса
на разследването двама подсъдими са признали участието си. Предходната инстанция е
приобщила показанията на полицейският служител, тъй като същият предвид спецификата
на служебните си задължения, не успява да възпроизведе с подробности важни за
производството обстоятелства. От показанията на свидетеля в досъдебната фаза съдът
установи, че първоначално полицейските органи са се насочили към подсъдимият А. в хода
на разследването. Като подсъдимият е направил самопризнание, посочил е другият участник
в престъплението и е предоставил информация как са се разпоредили с откраднатите вещи.
Съдът кредитира свидетелските показания на К.Я., като логични, последователни и
достоверни. Пред предходната инстанция са
разпитани свидетелите К. М. и Ц. М.а. От техните показания съдът извлече данни относно
откраднатите вещи, като въззивният съд намира за основателно решението на предходната
инстанция да кредитира свидетелските показания на К. М. и Ц. М.а от досъдебната фаза,
свързани с подробности по отношение на индивидиуализацията и броя на отнетите вещи.
Свидетелите посочват, че са били на почивка и ги е потърсила Т. С., която се е намирала в
техния дом и им е съобщила, че са влезли двама души, като единият е прескочил оградата и
са откраднали определени вещи. Свидетелите изказват твърдения, че Т. С. е дала описание
на едно от двете лица, които са влезли в дома на М.и, а именно на подсъдимия М.А.. К. М.
посочва, че като са се върнали от почивката в дома си са констатирали, че са отнети вещи от
отделно помещение, което представлява склад, вътре в двора им. По отношение на
констатираното и анализирано противоречие в свидетелските показания била ли е
заключена решетката на вратата на халето, от което са отнети процесните вещи, съдът
възприе същата позиция като проверяваната инстанция, че вратата на халето е била
заключена, а решетката към нея не е била заключена с катинара. Двамата свидетели са
категорични, че свидетелката С. е разпознала подсъдимия А., както и че М.А. им е признал,
че е осъществил престъплението. От представените от свидетелите твърдения се извлича
информация, че подсъдимият А. им е посочил лицето, с което е осъществил престъплението.
Въззивният съд се довери на показанията на двамата свидетели, същите установяват
еднотипна фактическа обстановка.
По отношение на механизма на престъпното посегателство и извършителя на
престъплението съдът почерпи информация от показанията на Т. С.. Свидетелката пред съда
посочва, че тя е била в къщата на К. и Ц. М.и по време на осъществяване на престъпното
посегателство. За случая свидетелката излага твърдения, че е чула кучетата да лаят след
3
което е решила да провери какво се случва и е видяла двама мъже в двора, които пренасят
чували. При вида им същата е реагирала като се е развикала, следствие на което двамата
непознати са побягнали, като са оставили един от чувалите до мивката в двора.
Свидетелката заявява, че е успяла да възприеме визуално как изглежда единият от двамата
мъже, които е видяла да отнемат противоправно вещи в двора. Пред съда Т. С. казва, че е
видяла в профил единият от извършителите, докато в хода на досъдебното производство
свидетелката е посочила, че едното от момчетата се е обърнало. Въззивнтият съд възприе
като достоверни твърденията на Т. С. от досъдебното производство, тъй като от една страна
времево същите са по-близки до инкриминираното деяние и възпроизвеждат по-пресен
спомен относно него. От друга страна, същите са логически правдоподобни, тъй като в
показанията си от досъдебната фаза свидетелката посочва, че може да разпознае единият
извършителя, докато другият не може да го посочи, тъй като го е възприела само в гръб.
Твърденията на свидетелката намират опора и в резултатите от проведеното процесуално-
следствено действие по разпознаване. Т. С. е успяла да посочи именно подсъдимият М.А.,
като едно от лицата, осъществило престъплението. В проведения непосредствено
предхождащ процесуално-следственото действие разпит свидетелката е посочила, че е
разпознала подсъдимия именно по неговото лице.
Съдът ползва с доверие събраната писмена доказателствена съвкупност.
Приобщените писмени доказателствени средства, съставляващи протоколи за извършени
процесуално-следствени действия по разпознаване са съставени по реда и правилата на
процесуални закон и са годни да послужат за установяване на описаните в тях фактически
данни.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия А., съдът даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за липса на предишни
осъждания, с оглед на което към датата на извършване на престъпните посегателства,
подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Съдът ползва с доверие експертното заключение на назначената и изготвена съдебно-
оценителна експертиза. От него въззивната инстанция извлече данни за пазарната стойност
на откраднатите вещи към момента на осъществяване на престъплението.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното: Настоящата
инстанция е сезирана с жалба от страна на защитника на подсъдимия А., с която се оспорва
присъдата в осъдителната й част. Съдът намира жалбата за неоснователна. Съдът не
констатира противоречия в доказателствената съвкупност относно съпричастността на
подсъдимото лице М.А. към инкриминираното деяние. В тази връзка от гласните
доказателствени средства се установи с безспорност, че един от двамата извършители е
именно подсъдимият А.. Свидетелката С., която е станала очевидец на инкриминираното
деяние, като е възприела как двамата извършители са изнасяли инкриминираните вещи от
двора, е успяла да види подсъдимото лице. Същата е посочила именно М.А. като един от
двамата извършители на престъпното посегателство, като е разпознала подсъдимия в хода
на разследването в досъдебната фаза. Нейните твърдения намират доказателствена опора и в
свидетелските показания на Ц. М.а и К. М.. Двамата свидетели посочват, че лично са завели
подсъдимия до районното управление, като същият е признал вината си пред тях. К.Я. също
излага сведения, подкрепящи обвинителната теза, че един от извършителите на
престъплението е М.А.. В показанията си свидетелят си спомня за подсъдимия и посочва, че
в хода на разследването М.А. си е признал, че е осъществил деянието, като е посочил и
съучастника си. Свидетелските показания се потвърждават и от обективирания в протокола
за разпознаване резултат от процесуално-следственото действие. Въз основа на което съдът
4
намира, че съпричастността на подсъдимия А. в инкриминираното деяние е доказана по
категоричен начин, още повече, че от приобщените доказателства съдът не установи такова,
което да се намира в противоречие с повдигнатото обвинение спрямо М.А.. Действително
съдът констатира определени противоречия в свидетелските показания, но същите се
преодоляха с приобщаването на показанията на свидетелите от досъдебната фаза, както и с
направения доказателствен анализ и съпоставката им по между им.
При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно
обосновано от правна страна е приела, че подсъдимият е осъществил с действията си
обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
По несъмнен начин се доказа, че за времето от 15.09.2017г. до 24.09.2017г., в гр.
София, ул. ****, от хале в дворно място, в съучастие като съизвършител с неустановено по
делото лице - извършител, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот /разбиване на брава на входна врата/ отнел чужди движими вещи - 3 бр. топчета кабел
за ел. инсталация с дължина по 100 м. на обща стойност 69 лв.; 1 бр. пералня на стойност 90
лв.; 1 бр. прахосмукачка на стойност 10 лв.; медни предмети /казанчета, легенчета, менчета
и др./ с общо тегло 80 кг. на обща стойност 560 лв., всичко на обща стойност 729 лв. от
владението на К.Й.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна се установи, че М.А. заедно с неустановено по делото лице е
осъществил изпълнителното деяние на престъпния състав, като е отнел цитираните вещи и е
установил своя фактическа власт върху тях. Обстоятелство, което потвърждава , че
подсъдимият е установил владение върху вещите е, че впоследствие е извършил действия по
разпореждане с тях.
Инкриминираните и описани по-горе вещи са годен предмет на престъплението
„кражба“, доколкото имат конкретна пазарна стойност, надлежно установена чрез съдебно -
оценителната експертиза. Същите се явяват и чужда собственост.
От обективна страна от свидетелските показания на Т. С. се установи, че
подсъдимият е осъществил престъплението заедно с още едно лице. Свидетелката е
възприела, че две лица са изнасяли процесните вещи в чували от дома на К. и Ц. М.и.
Налице е и квалифицираният елемент за изпълнителното деяние по чл. 195, ал.1, т. 3,
а именно разрушаване на преграда, направена за защита на имот. От свидетелските
показания на К. М. се установи, че бравата на входната врата на помещението, в което са се
намирали откраднатите вещи, е била разбита.
От субективна страна деянието е осъществено от М.А. при форма на вината пряк
умисъл и при наличието на намерението да бъдат присвоени инкриминираните вещи.
Същият е осъзнавал обществената опасност на осъществяваното от него деяние, предвиждал
е вредоносните последици и е желаел тяхното настъпване.
Налице е и необходимия общност на умисъла на двамата извършители.
Относно индивидуализацията на наказанието, както и с оглед задълженията си,
съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите
и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание,
поради което намира за необходимо да посочи следното:
За осъществения състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, законодателят
е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до десет години. Предвид
гореизложеното, съобразявайки целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36
НК, характера и обществената опасност на конкретното престъпление, съдът намира, че
първоинстанционният съд е определил справедливо размера на така наложеното наказание.
Предходната инстанция правилно е посочила отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Въз основа на което е приела, че са налице предпоставките за приложение на
5
чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и определяне на наказанието под предвидения минимум в санкционната част
на престъпния състав. С оглед на което СРС правилно е отчел тяхната значимост, като макар
и при наличието на отегчаващи обстоятелства се е ръководил от преценката, че
количественият критерий не съвпада винаги с критерия за сумарната значимост на
смекчавашите обстоятелства. Въззивният съд не намира, че са налице предпоставки, въз
основа на които да намали редуцираното на подсъдимия наказание от 8 месеца ЛОС на 3
месеца ЛОС. В тази връзка защитникът във въззивната жалба е извел като довод за намаляне
на наказанието това, че М.А. е с чисто съдебно минало. Това съображение от страна на
защитата е било взето предвид от страна на районния съд при индивидуализацията на
наказанието и приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Предвид което настоящата инстанция
не намира наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства, извън тези
посочени от районния съд, които биха могли да бъдат отчетени и съобразно които да се
намали на 3 месеца определеното наказание. По отношение на приложението на чл. 66 от
НК, съдът намира, че предходната инстанция основателно е съобразила, че наложеното
наказание на подсъдимия не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно и в настоящия
случай следва да бъде приложено условно осъждане с изпитателен срок от 3 години.
Районния съд е отсъдил правилно, че предвид изхода на наказателното производство
и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски за заплащане на възнаграждение
на вещото лице С.С. следва да бъдат поети от подсъдимия А..
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20130751 от 03.06.2021 г. по НОХД 5045/2020 г. на
Софийски районен съд – НО, 100 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6