№ 145
гр. П., 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 и следващи от ГПК.
Постъпила е молба от ЗД „Евроинс“ АД чрез юрисконсулт Б. Г. за
изменение на решение №31/26.01.2023 г. по в.гр.д.№626/2022г. по описа на
Окръжен съд – П., в частта за разноските.
Изложени са твърдения, че исковите претенции са частично уважени,
поради което на страната се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска, но такива не били присъдени нито с първоинстанционното, нито
с въззивното решение.
На следващо място, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответната страна за въззивната инстанция, с
искане да се намали до размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Моли за произнасяне в посочения смисъл.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна Р. А. Ш. чрез адв.М. е
депозирал писмен отговор, в който поддържа, че молбата е неоснователна.
Пазарджишкият окръжен съд като провери данните по делото, намира
за установено следното:
Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за
обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на
1
решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени решението
в частта му за разноските.
В този смисъл, молбата, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от
надлежна страна, се явява процесуално допустима.
Производството по в.гр.д.№626/2022 г. по описа на Окръжен съд – П. е
образувано по въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД чрез юрисконсулт Г.
против решение №470/16.06.2022 г. по гр.д.№1125/2021 г. описа на РС –
Пещера.
В развилото се въззивно производство е депозиран писмен отговор от Р.
А. Ш. чрез адв.М., в който е направено искане за присъждане на разноски.
Приложено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
23.09.2022 г., видно от който страните са договорили възнаграждение в
размер на 1 300 лв., с отбелязване – „платени при подписване на настоящия
договор“.
На 03.01.2023 г. е депозирана молба по хода на делото от ЗД „Евроинс“
АД, в която е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В проведеното на 12.01.2023г. открито съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. Ответникът
по въззивната жалба Р. А. Ш., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.М., който представя списък по чл.80 ГПК.
С решение №31/26.01.2023 г. по в.гр.д.№626/2022 г. по описа на
Окръжен съд – П. въззивната жалба е приета за неоснователна и е потвърдено
обжалваното решение.
Осъдено е ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Р. А. Ш. сумата от 1 300 лв. -
адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира молбата с
правно основание чл.248 ГПК за основателна.
По възражението за прекомерност:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предоставя възможност на дължащата
разноски страна да направи възражение за прекомерност на заплатеното от
другата страна по спора адвокатско възнаграждение.
Видно от данните по делото, възражението е заявено своевременно, но
съдът не се произнесъл по него с въззивното решение, поради което това
2
следва да бъде сторено с настоящето определение.
В случая производството е по чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като предмет на
въззивната жалба е първоинстанционното решение в осъдителната му част с
обжалваем интерес 2 450 лв.
Защитата на въззиваемата страна е реализирана с изготвяне на отговор
на въззивната жалба и процесуално представителство в проведеното по
делото едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства.
Горното обосновава извод за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1 300 лв.
При съобразяване на предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията на текстовете
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие –
23.09.2022г., минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер
на 401,50 лв. /с оглед интереса от обжалване – 2 450 лв./
При този минимум, съобразен с фактическата и правна сложност на
делото и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, възражението
по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и настоящия състав намира, че размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 550 лв.
По искането за изменение на въззивното решение в частта за
разноските, като бъдат присъдени такива в полза на ЗД „Евроинс“ АД
съразмерно на отхвърлената част от иска, настоящата инстанция намира, че
компетентен да се произнесе е районния съд.
Видно от данните по делото, на стр.3 от възивната жалба се съдържа
искане по чл.248 ГПК за изменение на обжалваното решение в частта за
разноските, по което няма произнасяне от компетентния първоинстанционен
съд, преди изпращане на делото горната инстанция за разглеждане на
въззивната жалба.
Ето защо, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
/обжалваното решение е изцяло потвърдено/ и доколкото искането е заявено
своевременно, макар и материализирано във възззивната жалба, компетентен
да се произнесе по него е районния съд.
Съгласно чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК определението за разноските
подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване
3
първоначалния съдебен акт, поради което настоящето определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №31/26.01.2023 г., постановено по в.гр.д.№626/2022
г. по описа на Окръжен съд – П., в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както
следва:
НАМАЛЯВА размера на разноските за настоящата инстанция, които ЗД
„Евроинс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. А. Ш., ЕГН
********** от 1 300 лв. на сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
искането с правно основание чл.248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба
вх.№2849/07.07.2022 г., за изменение на решение №470/16.06.2022 г. по гр.д.
№1125/2021 г. по описа на РС – Пещера, в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4