№ 8833
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110151733 по описа за 2022 година
Предявени са от ЗК“Лев Инс“АД,ЕИК : ********* срещу „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД,ЕИК : ********* положителни установителни искове по реда на чл.422
от ГПК ,с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86 от ЗЗД за установяване на вземане в размер
на 508лв.,представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски,ведно със законната лихва от 05.04.2022год. до изплащане на
вземането и сумата в размер на 119,11лв.,мораторна лихва за периода 13.12.2019год до
04.04.2022год,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 11846/26.04.2022год. по ч.гр.д.№ 18354/2022год. по описа на СРС,65 състав.
В исковата молба ищецът твърди ,че на 19.08.2019год. около 12,30часа в
гр.Ахтопол,водачът на л.а. „Ауди А6“,с рег.№У5343АХ предприел маневра отклонение
надясно ,по посока на движението ,за да избегне удар с насрещно движещо се превозно
средство,в следствие на което реализирал ПТП с неправилно паркиран на кръстовището
,при наличие на пътен знак „Б-2“ л.а.“Рено Меган Сценик 2.2 РТ“,с рег.№ РВ3604МА.От
настъпилото ПТП били причинени материални щети на л.а.“Ауди А6“ . За л.а. „Ауди А6“,с
рег.№У5343АХ към датата на ПТП съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“
при ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за л.а.“Рено Меган Сценик 2.2
РТ“,с рег.№ РВ3604МА била застрахована от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,ЕИК :
********* Ищецът обезщетил застрахованото лице за нанесените щети на увредения
автомобил „Ауди“ на 19.09.2019год. и с оглед на заявената си регресна претенция поканил
ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 508 лв., с включени 10 лв.
ликвидационни разноски. Ответникът не заплатил претендираното регресното обезщетение,
предвид което ищецът моли съда да му присъди посочената сума, ведно със законната лихва
от 05.04.2022 г. до окончателното ѝ плащане.Твърди ,че ответника изпаднал в забава ,поради
което дължи обезщетение в размер на 119,11лв.,за периода 13.12.2019год. до 04.04.2022год.
За вземанията си предявил заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл.410 от ГПК,по което било образувано ч.гр.д.№18354/2022год. по описа на СРС,65
състав.Длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение,поради което
обосновава правния си интерес да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК.Претендира
деловодни разноски,както в настоящото ,така и в заповедното производство.
1
Ответникът ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,ЕИК : ********* оспорва исковата молба
с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва ,че е налице валидно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите ,слючен за л.а. “Рено Меган
Сценик 2.2 РТ“,с рег.№ РВ3604МА.Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования
при него водач на автомобил,тъй като вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на
автомобила ,застраховане при ищеца , както и размера на претендираното обезщетение за
вреди и предявения акцесорен иск за лихви. Предвид посоченото моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал.
3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК, съдът е приел за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.08.2019год. около 12,30часа в
гр.Ахтопол е настъпило ПТП между л.а. „Ауди А6“,с рег.№У5343АХ и л.а. “Рено Меган
Сценик 2.2 РТ“,с рег.№ РВ3604МА. Не е спорно ,че към датата на ПТП за л.а. „Ауди А6“,с
рег.№У5343АХ е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за л.а. “Рено Меган Сценик 2.2
РТ“,с рег.№ РВ3604МА е била застрахована при ответника.
Спорен е механизмът на настъпване на ПТП,вината на застрахования при ответника
водач ,причинно следствената връзка с настъпилото ПТП и имуществените вреди ,размера
на същите.
С Уведомление от 20.08.2019год. до ЗК”Лев Инс” ,застрахователя е уводемен за
настъпилото събитие като в обстоятелствата са посочени от водача по следния начин : „на
кръстовището автомобила Рено беше паркиран до знак стоп ,обратно на посоката на
движението.За да избегна челен удар с насредния автомобил.”
Съгласно платежно нареждане от 19.09.2019год. на собственика на застрахования
при ищеца л.а.”Ауди А6”,рег.№ У5334АХ ,Р. А. е заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 498лв.
С регресна покана от 15.11.2019год. ЗК”Лев Инс „ е претендирало възстановяване
на сумата от 513лв. ,от които 498лв. – обезщетение и 15лв.,ликвидационни разходи като е
представило документи по щета.
С писмо от 12.12.2019год.,заведено при „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД на
13.12.2019год. ,ищецът е уведомен за отказ на ответника да заплати сумите по регресната
покана.
От представения по делото Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 19.08.2019год..,съставен от водачите на МПС ,се установява ,че
произшествието е настъпило около12,30часа на неизвестно кръстовище в гр.Ахтопол като
превозно средство А е било в спряло положение ,а превозно средство Б се е движело
направо през кръстовището. Посочени са и видими щети :за превозно средство А – задна
броня и превозно средство Б – врата ,задна ,калник,броня ,джанта.
По делото са снети и гласни доказателства.
Разпитан в с.з. свидетелят И. Б. сочи ,че бил паркирал л.а. “Рено Меган Сценик 2.2
РТ“ пред магазин за стръв в гр.Ахтопол,на завой .След като се върнал при същия
констатирал,че друга кола била спряла до него и водача му обяснил,че друга кола му
препречила пътя,което му попречило да завие ,поради което се наложило да „свие „ към
неговата кола,поради което я ударил.Свидетеля сочи ,че следите били по задната му броня
от дясната страна.
Свидетеля Р. А. в показанията си сочи ,че се движел с л.а.”Ауди” в гр.Ахтопол на
2
тясна улица, когато при разминаване с насрещно движещ се автомобил се ударил,по точно
„охлузил” в паркирания в дясно в неговото платно л.а. „Рено”.Удара настъпил при
разминаването на двата автомобила ,в дясната страна за л.а.”Ауди” и в дясна страна за л.а.
„Рено” като мястото било на самата улица,на около
Съгласно заключението на вещото лице Й.Й.,което съда приема като неоспорено по
делото,механизмът на ПТП е отразеният в двустранния констативен протокол за ПТП,а
именно : л.а.”Ауди А6”,рег.№ У5334АХ се движи в гр.Ахтопол,където на неизвестно
кръстовище,за да избегне удар с насрещно движещо се МПС ,водачът се отклонява в дясно и
реализира ПТП със спрелия от дясната му страна л.а.”Рено Меган Сценик” ,с рег.
№РВ3604МА.
Щетите по л.а.”Ауди А6”,рег.№ У5334АХ ,отразени в протокола за ПТП и описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Стойността ,необходима за възстановяване на л.а.”Ауди А6”,рег.№ У5334АХ ,на
база на средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 769,68лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл.411 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата.
Съдът приема, че причинител на вредите от настъпилото на 19.08.2019год. ПТП е
водачът на л.а.”Рено Меган Сценик” ,с рег.№РВ3604МА ,чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.Същият е нарушил правилата на чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Безспорно установено по делото е, че управлявания от същия лек автомобил е бил
паркиран в дясната част на пътното платно в посоката на движение на л.а.”Ауди”.
Ситуиран по този начин, безусловно л.а.”Рено” е създавал опасност и е представлявал
препятствие на пътя, по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП, а следователно и пречка за движението,
доколкото е правел невъзможно нормалното и безпрепятствено преминаване на превозните
средства в конкретния участък, по платното за посоката на движение , без да се налага
заобикалянето му, придружено с навлизане в платното за насрещно движение.
Именно поради тази причина, и във връзка с горното нарушение, следва да се
приеме ,че основно вината за настъпване на увреждането по л.а.”Ауди” е на водача на
л.а.”Рено”,чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. В този случай е
релевантен собственият му принос за настъпване на съставомерния резултат, при
съобразяване на допуснатото от самия него нарушение, поставено в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Това съвсем не означава, че се игнорира поведението на
другия водач, също допуснал нарушения на правилата за движение (макар и от съвсем
различен характер), и също намиращи се в пряка причинна връзка с резултата.
В случая обаче не е направено възражение от ответника за съпричиняване от страна
на водача на л.а.”Ауди” ,застрахован при ищеца ,а и същото не освобождава от отговорност
виновния водач ,а има значение единствено за определяне на размера на дължимото
обезщетение.
Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода
на застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е
видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения
да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
3
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. При предявена по съдебен ред претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното
събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В разглеждания случай, съгласно заключението по съдебна автотехническа
експертиза, което съда приема изцяло , стойността ,необходима за възстановяване на
процесния автомобил,на база на средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
769,68лв.,което надвишава платеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
498лв. Към същото следва да бъде добавен и обичайния разход за ликвидиране на щетите в
размер на 10лв. или общо сумата от 508лв.
Възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил не е своевременно направено и съответно съда не дължи
произнасяне в тази насока.
Претенцията на ищеца за сумата от 508лв. е основателна и доказана и следва да
бъде уважена ,ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда
/05.04.2022год./ до окончателното й заплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Уважаването на иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловено от доказване,
че паричният дълг не е заплатен на падежа или в срока за плащане, при което за периода на
забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение за забава.
В конкретния случай не е спорно ,че ответникът е получил документите по
щетата и същевременно не е изискал други документи, които биха могли да имат значение
за произнасяне по регресната претенция, а е постановил отказ да я удовлетвори от
13.12.2019год.,поради което исковата претенция за заплащане на мораторна лихва е
доказана по основание.
4
С оглед уважаване на иска и изпадането на длъжника в забава, съгласно чл.412,ал.3
от КЗ ,с изтичането на 30 дневния срок за плащане ,акцесорният иск се явява основателен за
периода 13.12.2019год. до 04.04.2022год. Изчислено с електронен калкулатор по реда на чл.
162 ГПК, обезщетението за забава върху главницата от 508лв. възлиза на 119,11лв. ,поради
което иск и за мораторна лихва се явява основателен.
По разноските :
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 555лв.,
представляваща разноски по делото /75лв.- за държавна такса, 300лв. -за депозит за вещо
лице по САТЕ и 80лв. за свидетел,100лв. ,юрисконсултско възнаграждение,определено от
съдана основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.25 от НППП/, както и сумата от 75лв.,
представляваща разноски в заповедното производство -25лв. за държавна такса и
50лв.юрисконсулско възнаграждение .
Воден от горното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в гр.София
,бул.“Витоша“ № 89Б дължи на ЗК“Лев Инс“АД ,ЕИК :********* ,със седалище и адрес
на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№67А , по иска с правно основание
чл.411 от КЗ сумата в размер на 508лв.,представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски,ведно със законната лихва от
05.04.2022год. до изплащане на вземането и сумата в размер на 119,11лв.,мораторна лихва
за периода 13.12.2019год до 04.04.2022год,за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 11846/26.04.2022год. по ч.гр.д.№ 18354/2022год.
по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД,ЕИК : *********,със седалище и адрес
на управление в гр.София ,бул.“Витоша“ № 89Б да заплати на ЗК“Лев Инс“АД ,ЕИК
:********* ,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Симеоновско шосе“№67А
,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 555лв., представляваща разноски в
исковото производство,както и сумата в размер на 75 лв., представляваща разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5