№ /23.09.2021 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и трети септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията частно
адм. дело № 2092 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.41 ал.3 вр.чл.127ж ал.1 от ДОПК и е
образувано по жалба от „Изток инвест
3000“ ЕООД - София, ЕИК: *********, представлявано от управителя Мартин Русев
Димов чрез пълномощника му адв. М.Т. ***, срещу действия на органи по приходите
при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства,
обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021г., потвърдени с Решение № 198/27.08.2021г на директора
на ТД на НАП – гр. Варна, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство
за контрол с номер № 0561367 на МПС с марка Скания с рег. № В 3340 ВХ (влекач) и
ремарке рег. №В 4480 ЕН, с които в контейнер № EGHU9158685 са превозвани стоки,
собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД, представляващи метални врати с
окомплектовка, с място на разтоварване гр. Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Освобождание“
№ 2, склад на Изток инвест 3000“ ЕООД с посочени дата и час на разтоварване 12.08.2021г
– 09:00ч.
Жалбоподотелите считат наложените обезпечителни
мерки за незаконосъобразни, като навеждат подробни аргументи в защита на своята
позиция. Основните им възражения са две: оспорват компетентността на органа,
който е наложил обезпечителните мерки, и твърдят материалноправната им
незаконосъобразност. Сочат, че поставянето на техническите средства за контрол
по см.§ 1 т. 26 от ДР на ДОПК, а именно пломба с №0561367, е способ за контрол
на стоки, регламентиран с Наредба № Н – 2/30.01.2014г., за използването на каквито
правомощия имат само органите по приходите, оправомощени да извършват фискален
контрол върху стоки с висок фискален контрол, докато превозваната стока в
случая са метални врати с окомплектовка, които не попадат в утвърдения със
заповед на министъра на финансите списък по чл.127а ал.7 от ДОПК на стоки с
висок фискален риск, съответно – не подлежат на финансов контрол по този ред.
Поддържат също, че конкретните служители – органи по приходите, не са
оправомощени да налагат обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК, поради което и
самите обезпечителни мерки се явяват нищожни, обосновавайки се, че Заповед № Д
– 1024/29.06.2018г. на Директора на ТД на НАП –Варна не може да породи валидно
оправомощаване предвид формалния й характер и липсата на изрично оправомощаване
на конкретни служители с правомощия по предприемане на действия по чл. 40 от ДОПК. Дружеството – жалбоподател сочи, че не става ясно кои от изрично
регламентираните действия по чл.40 ал.1 от ДОПК не е било обективно възможно да
бъдат извършени своевременно за целите на проверката, за да е било наложително
да бъдат запечатани процесните превозни средства. С тези аргументи дружеството
моли за отмяна на действията на органи по приходите при дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани с
протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № № 0048425/11.08.2021г., потвърдени с Решение №198/27.08.2021г.
на директора на ТД на НАП – Варна, както и присъждане на сторените съдебно –
деловодни разноски.
Ответникът директорът на
ТД на НАП –Варна не е ангажирал становище по жалбата при представяне на
административната преписка в съда.
След преценка на
наличните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.08.2021г.
в 17:35ч. на ГКПП Пристанище Варна Запад била извършена проверка на осн.чл.110
ал.4 от ДОПК на МПС Скания с рег. № В 3340 ВХ (влекач) и ремарке рег. №В 4480
ЕН, на което бил натоварен контейнер № EGHU9158685; стоката била допусната за
свободно обръщение в страната след освобождаване от митнически режим 40.
От представените
придружаващи документи се установило, че изпращач на стоката е ZHEJIANG LONGTAI YIHE INDUSTRY AND TRADE LTD, Китай,
получател е „Изток Инвест 3000“ ЕООД, а
превозвач – „Терминален оператор“ ООД. При извършената в момента проверка в
базата данни на НАП било установено, че идентификационният номер по ДДС на
получателя е валиден, дружеството е регистрирано по ЗДДС.
На осн.чл.37 вр.чл.12 от ДОПК от водача на транспортното средство било изискано да декларира място, дата
и час на разтоварване на стоката; видно от декларацията, попълнена от водача,
стоката следвало да бъде разтоварена в гр.Николаево, обл.Стара Загора, склад на
„Изток инвест 3000“ ЕООД на 12.08.2021 г. в 09:00ч.
В хода на извършената
проверка били предприети действия за обезпечаване на доказателства по реда на
чл.40 ал.1 и ал.2 от ДОПК на превозваната в транспортното средство стока.
Органите по приходите свалили линейна пломба №С062618, която била върната на
водача, и запечатали гореописаната спока, намираща се в МПС, с едно обикновено
ТСК – пломба №0561367. Стоката била оставена на отговорно пазене в гореописаното
транспортно средство, а за материално – отговорно лице и пазач на стоката било
назначено лицето - водач на транспортното средство.
Действията на органите по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, били
обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
сер. АА № 0048425/11.08.2021г.
По повод предприетото от „Изток инвест 3000“ ЕООД
обжалване на действията на органите по приходите при дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване
на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021г., с решение №198/27.08.2021г
директорът на ТД на НАП-Варна отхвърлил жалбата като неоснователна.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимиран субект –
адресат на ИАА, при наличие на правен интерес, в срока по чл.41 ал.3 от ДОПК, и
след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява и основателна,
поради следните съображения:
На първо място следва да се подчертае, че
действията на органите по приходите, предмет на настоящия съдебен контрол, не
са извършени по реда на чл.121а ал.3 от ДОПК – в хода на фискален контрол върху
стоки с висок фискален риск, а в хипотезата на чл.40 ал.2 от ДОПК – в който
смисъл е и изявлението на решаващия орган в Решение № 198/27.08.2021г., поради
което именно в този правен контекст следва да се разгледа спора относно тяхната
валидност и законосъобразност.
Съобразно предвиждането на чл.40 ал.1 от ДОПК,
при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме
действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис
на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и
чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за
възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите технически мерки за
запазване на автентичността ѝ. В ал.2 на същия текст е предвидена
възможност органът по приходите да запечата обекта или част от него (само
където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48
часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат извършени своевременно за
целите на ревизията или проверката.
Извън хипотезата на обезпечаване на доказателства
за целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск (чл.127а вр.чл.121а
ал.3 от ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване на доказателства е
допустимо само при осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, реализиран
посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110 ал.1 ДОПК). Обезпечаването
на доказателствата по чл.40 от ДОПК представлява тяхното предварително събиране
(в хода на проверка), предхождащо образуване на ревизионно производство, или
събирането им в хода на самата ревизия с цел да се предотврати евентуална
опасност от тяхното унищожаване, изчезване или увреждане, когато тези
доказателства са от съществено значение за установяване на задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски.
В тази връзка запечатване на обекти или на части
от тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по чл.40 ал.1 от ДОПК не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или
проверката, а когато този срок е недостатъчен, за органа по приходите
съществува предвидената в ал.4 на същата разпоредба възможност да поиска от
районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на
запечатването.
В случая неоснователна се явява тезата на
дружеството – жалбоподател, че органите по приходите, съставили Протокол № 0048425/11.08.2021г.,
не са разполагали с компетентност да извършват действия по обезпечаване на
доказателства. Съгл.чл.111 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка
действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по
приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП или
упълномощено от него лице. В случая със Заповед № Д – 1024/29.06.2018г. на осн.чл.11
ал.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК директорът на ТД на НАП гр. Варна е оправомощил
органите по приходите от дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ да предприемат действия за обезпечаване на доказателства по
чл.40 от ДОПК, поради което оплакването за нищожност на действията поради липса
на компетентност е неоснователно. Съдът не споделя становището на жалбоподателите,
че органите по приходите следва да са посочени поименно и същото да се извършва
за всеки конкретен случай, тъй като разпоредбата не поставя такова конкретно
изискване. Достатъчно е директорът на съответната ТД на НАП да е идентифицирал
оправомощените органи по приходите по длъжности, което условие в случая е
спазено напълно.
Основателно обаче се явява оплакването, че в
Протокол № 0048425/11.08.2021г. липсват мотиви за предприемане на действията по
обезпечаване на доказателствата. В същия само са описани: извършените действия
– че се извършват по реда на чл.40 ал.1 и ал.2 от ДОПК; стоката, по отношение
на която се извършват – определена по вид и тегло; идентифицирани са превозното
средство и ремаркето, с които е превозвана стоката, както и че същата се
обезпечава като доказателство посредством поставянето на 1 бр. ТСК – с посочен
номер на пломбата. В протокола обаче липсва изрично посочване, и от
съдържанието му не става ясно, в каква връзка и за какви факти и обстоятелства
се извършва проверката, в хода на която се извършват действията по чл.40 ал.1
от ДОПК, и кои конкретни обстоятелства го налагат в хипотезата на чл.40 ал.2 от ДОПК – т.е. кои от изрично регламентираните действия по чл.40 ал.1 от ДОПК
(опис, изземване чрез опис, копиране на информация) не е било обективно
възможно да бъдат извършени своевременно за целите на проверката.
Опит за конкретизация и яснота за тези
обстоятелства в контекста на изискването за мотивиране е направен от решаващия
орган в Решение № 198/27.08.2021г., според което действията са предприети с цел
да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също и с цел установяване
дали стоката по количество и вид съответства на тази по документите. Липсват
обаче мотиви кои конкретни обстоятелства обосновават наличието на съмнение
относно съответствието на стоката с тази по документите, при положение че
същата вече е била предмет на митнически контрол, допусната е за свободно
обращение на територията страната след освобождаване от митнически режим.
Нещо повече – макар да се твърди от ответника, че
процесните действията са предприети на осн.чл.40 ал.2 от ДОПК в хода на
проверка по реда на чл.110 ал.4 от ДОПК, на практика органите по приходите са
извършили действия по осъществяване на фискален контрол върху процесната стока
без да са били налице основанията за това.
Този извод недвусмислено следва от поставения на
всички документи печат на НАП „Висок фискален риск“, както и от
обстоятелството, че „обезпечаването на доказателствата“ в случая е осъществено
посредством поставянето на техническо средство за контрол – обикновена пломба.
Макар пломбирането на контейнера да има за обективна последица неговото
запечатване, тези действия кореспондират с реда за осъществяване на фискален
контрол по Наредба № Н – 2/30.01.2014г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията
на Република България, а не с хипотезата на чл.40 ал.2 от ДОПК.
Техническите средства за контрол по см. §1 т.26
от ДР на ДОПК – каквото е използвано в случая, а именно пломба № 0561367, е
способ за контрол на стоки, регламентиран с Наредба № Н – 2/30.01.2014г., за
използването на който правомощия имат само органите по приходите, оправомощени
да извършват фискален контрол върху стоки с висок фискален риск, при това само
в хода на извършването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск –
чл.12 ал.2 т. 6 от ДОПК, а в случая условията за извършване на такъв контрол не
са налице, тъй като процесните стоки – съгласно MRN 21BG002002054261RО
представляващи метални врати с окомплектовка, не попадат в списъка по чл.127а
ал.7 от ДОПК, и следователно не подлежат на фискален контрол по този ред.
В обобщение на изложеното съдът намира, че
действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателства,
документирани с Протокол сер. АА № 0048425/11.08.2021г се явяват
незаконосъобразни, което налага отмяната им.
При този изход на спора в полза на дружеството –
жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски в производството по
делото, които възлизат в общ размер на 550 лева (50 лв. ДТ + 500лв. адвокатско
възнаграждение, заплатено в полза на адв.М.Т. с фактура №1… 50/19.08.2021г и
разписка от „Изток инвест 3000“ ЕООД).
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия на органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани
с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021г.,
потвърдени с Решение №198/27.08.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Варна,
изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол: пломба № 0561367
на МПС с марка Скания с рег. № В 3340 ВХ (влекач) и ремарке рег. №В 4480 ЕН, с
които в контейнер № EGHU9158685 са превозвани стоки, собственост на „Изток инвест
3000“ ЕООД, представляващи метални врати с окомплектовка, с място на
разтоварване гр. Николаево, обл.Стара Загора, ул. „Освобождание“ № 2, склад на
Изток инвест 3000“ ЕООД.
ОСЪЖДА ТД на НАП – гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Самоковско шосе“ № 7,
сграда Флорина, сторените в производството разноски в размер на 550 (петстотин
и петдесет) лв.
Определението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: