Р Е Ш Е Н И Е №2464
16.07.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14992 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на Д.И.Д., ЕГН **********,***,
предявени против И.С.П. , ЕГН **********,***, да се признае за установено по
отношение на ответника съществуването на
вземане за сума от 250 лева – невърната главница по
неформален договор за заем от дата 08.05.2015г, сума от 4.95 лева- такса за
превод на заемната сума, сума от 102.02 лева – обезщение за забава в плащането
на главницата за периода от 08.06.2015г. до 17.05.2019г, и законната лихва
върху главницата от датата на подаването на исковата молба в съда –
20.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Според изложеното в исковата молба , между
страните имало сключен неформален договор за заем, по който било договорено
ответника да получи назаем сума от 250 лева , която да върне в срок до един месец от получаването . Твърди се, че
било договорено между страните разноските по получаването на сумата от
заемополучателя да са за сметка на последния, но вместо това били заплатени от
ищеца, които на дата 08.05.2015г. превел на ответника заемната сума. Сумата на
главницата не била върната до момента, при което ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение на това парично задължение на ответника № 4285/22.05.2019г. ,
издадена по частното гр. дело № 7864 по описа на ПРС за 2019г. Заповедта била
връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , и затова се иска от съда
да установи съществуването на вземането по реда на чл. 422 от ГПК. Претендира се и законовата лихва върху нея от
датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по производството.
Ответникът оспорва исковете , отговорът
му е депозиран своевременно с оглед срока по чл.131 от ГПК. Отрича
съществуването на договора за заем , моли се исковете да се отхвърлят и да се
присъдят разноските.
Установителен иск с правно основание в чл.
422 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 79 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по смисъла на
чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите в размер на законната лихва
от датата на подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на
вземането. Исковете са допустими, при
идентичност на вземането , описано в заявлението и заповедта по гр. дело № 7864
по описа на ПРС за 2019г, от една страна, и исковата молба – от друга.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, изложените от тях факти и
ангажираните доказателства , съобрази следното :
Договорът за заем е реален, той се
предпоставя от предаването на заемната сума на заемополучателя, без да е
необходимо да бъде обективиран в нарочна писмена форма, включително за целите
на доказаването му пред съд. Предвид
стойността на договора, последното е възможно да стане и чрез гласни
доказателства. Установява се от показанията на свид. Д. В., че между страните
има договор за заем , че съобразно договореното , Д. е предал на ответника сума
от 250лева , както и това, че заемната сума е трябвало до бъде върната в срок
от един месец от датата на предаването й. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като по делото отсъстват данни , които да им противоречат; нещо
повече , показанията на свидетеля кореспондират със съдържанието на
представената на л. 5 от делото разписка № *********. От разписката личи, че на
дата 08.05.2015г, Д. е превел на отв. П.
сума от 250 лева, с посочено в самата разписка основание „заем“. Горните доказателства са достатъчни да
обосноват доказаното при условията на пълно главно доказване съществуването на
договор за заем между страните , и оттам – облигационно задължение за П. да
върне полученото , заедно с лихва от датата на забавата.
Съобразно договорките , заемната сума е
следвало да бъде върната в срок от един месец от датата на получаването й; няма
данни парите да са били върнати, ответника не доказва такова насрещно плащане.
Дадения на длъжника срок е изтекъл на
08.06.2015 г ( понеделник ), тоест, от 09.06. същата година , П. е в забава да плати и дължи съобразно чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху сумата. Изчислена от съда с помощта на мрежови
електронен калкулатор , законната лихва върху сумата от 254.95 лева за периода
от 09.06.2015г до 16.05.2019 г – датата,
предхождаща деня на подаването на заявлението, е в размер от 101.88 лева. До
този размер искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен, за разликата следва да се
отхвърли.
Съобразно чл.78 от ЗЗД, разноските по
изпълнението, каквито съставляват сумата от 4.95 лева преводни такси в полза на
„ИзиПей“ АД, са за сметка на длъжника по
конкретното задължение, тоест, за Д.. Нормата обаче е диспозитивна, страните са
свободни да уговорят нещо различно и са го направили, възлагайки разноските в
тежест на П.. Затова плащането на сумата се дължи от ответника под формата на
реално изпълнение , и иска на ищеца е основателен и в тази си част.
Разноските се понасят от ответника , в пропроционален
размер предвид изхода на спора.
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на И.С.П.
, ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на Д.И.Д., ЕГН **********,***, плащане на
следните суми : 250 лева – невърната главница по неформален договор за заем от
дата 08.05.2015г, сума от 4.95 лева- такса за превод на заемната сума, сума от
101.88 лева – обезщение за забава в
плащането на главницата за периода от 08.06.2015г. до 17.05.2019г, и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба в съда –
20.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена
заповед за плащане № 4285 по гр. дело № 7864 по описа на ПРС за 2019г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетението за забава над размер от 101.88 лева
до пълния предявен размер от 102.02 лева
, като неоснователен по размер.
Осъжда И.С.П. , ЕГН ********** ***, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,***,
разноски по двете производства в общ размер от 849.73 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ