Решение по дело №613/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 5 от ЗОбС.

Образувано е по жалба на С. К. С. против Заповед № РД-01-3065 от 25.09.2023 г., издадена от Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя и членовете на неговото семейство М. С. К., А. С. К. и А. С. за общински жилищен имот с административен адрес: гр. Русе, [улица], състоящ се от две преходни стаи и дворищна тоалетна, актуван с АОС № 6237/10.05.2010г.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Б., излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се съществено нарушение на администативнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон; иска се отмяна на заповедта и присъждането на направените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Поддържа, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно. Сочи, че са налице прекратителните основания, посочени в оспорената заповед – чл.46, ал.1, т.2, т.3 и т.9 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т.2, т. 3 и т. 11 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 6). Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, която е неблагоприятно засегната от него, в преклузивния срок съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От фактическа страна е установено следното:

За периода от 2006г. до 2023г. са издавани няколко настанителни заповеди и съответно сключвани анекси към договора за наем №2626/07.11.2006г. на жилищен имот – частна общинска собственост, съгл. АОС № 6237/10.05.2010г., с административен адрес: гр. Русе, [улица], състоящ се от две преходни стаи и дворищна тоалетна, с които наемните правоотношения между С. К. С. и семейството му, от една страна и Община Русе, от друга страна, се продължават с нови, различни като продължителност, срокове.

Въз основа на издадена заповед №РД-01-1271/02.05.2023г. на Кмет на Община Русе е сключен анекс към договора за наем на жилищен имот №2626/23.05.2023г., с който жалбоподателят и семейството му са настанени в общинското жилище за период от три години.

С оспорената в настоящето производство заповед № РД-01-3065 от 25.09.2023 г., издадена от Кмета на Община Русе е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя и членовете на неговото семейство. Като правни основания са посочени чл.46, ал.1, т.2, т.3 и т.9 от ЗОбС - извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения, нарушаване на добрите нрави и други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, респективно чл. 31, ал. 1, т.2, т. 3 и т. 11 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе - извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения, нарушаване на добрите нрави и системно нарушаване спокойствието на гражданите по смисъла на чл. 2 на Наредба № 4 на ОбС – Русе, а също и при системни нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 3 на същата наредба, установени по надлежния ред.

Като фактически основания за прекратяване на наемното правоотношение са посочени следните обстоятелства:

1.При извършена проверка от отдел „Строителен контрол“ при община Русе е установено изграждане на незаконен строеж. Съставен е констативен акт №НС-12/21.07.2023г. за строеж категория пета „Пристройки към съществуваща сграда с идентификатор 63427.5.386.1 по КККР на гр.Русе“, разположени в поземлен имот с административен адрес гр.Русе, [улица]. Проверяващите установили, че строежът е извършен от С. К. С., който изградил три пристройки в общинския имот, без необходимите строителни книжа и документи. Това е квалифицирано в оспорената заповед като нарушение на чл.46, ал.1, т.2 от ЗОбС - извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения и нарушение на чл. 31, ал. 1, т.2 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе - извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения.

2. На 09.08.2023г., във връзка с постъпили шест сигнала на ЕЕН 112 за нарушаване на нощната тишина, служители на Второ РУ са посетили общинския имот и установили, че в двора на къщата се възпроизвежда силна музика. С. отказал да намали звука и отправил множество закани и нецензурни обръщения към живущите в намиращия се в съседство жилищен блок „Странджа планина“. Съгласно представена справка от Второ РУ, такъв инцидент имало и през нощта на 31.05.2023г. Сигнали за нарушаване от страна на С. и семейството му на нощната тишина са подавани и през септември 2020г., като тогава е било отправено писмено предупреждение до наемателите. Това поведение е квалифицирано в оспорената заповед като нарушение на чл.46, ал.1, т.3 и т.9 от ЗОбС - нарушаване на добрите нрави и други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, както и нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 3 и т. 11 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе - нарушаване на добрите нрави и системно нарушаване спокойствието на гражданите по смисъла на чл. 2 на Наредба № 4 на ОбС – Русе.

Заповедта е издадена от компетентен материално и териториално орган –кмет на Община Русе.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 2, изр. второ от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба № 6) – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на един месец.

Заповедта съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл.46, ал.1, т.2, т.3 и т.9 от ЗОбС, респ. чл. 31, ал. 1, т.2, т. 3 и т. 11 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе. Изложени са и фактическите обстоятелства, които се субсумират под посочените законови разпоредби, съставляващи неговите правни основания.

Настоящият състав на съда счита, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За започване на производството С. е уведомен по реда на чл.26 от АПК, като му е дадена възможност да представи становище и доказателства, следователно правото му на защита е било надлежно защитено.

Заповедта е издадено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища-общинска собственост на ОбС Русе, издадена въз основа на законовата делегация на чл.45а, ал.1 от Закона за общинската собственост, наемните правоотношения се прекратяват при наличието на няколко конкретно посочени хипотези - неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от три месеца, извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения, нарушаване на добрите нрави, неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището, изтичане на срока за настаняване, отпадане на условията по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище, използването на жилището не по предназначение, неползване на предоставения жилищен имот от настанените в него лица за повече от 3 месеца, без уважителни причини, предоставяне на наетия жилищен имот или части от него на лица, извън кръга на настанените, за възмездно или безвъзмездно ползване, други основания, регламентирани в договора по чл. 27, ал. 1 от тази наредба, системно нарушаване спокойствието на гражданите по смисъла на чл. 2 на Наредба № 4 на ОбС – Русе, а също и при системни нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 3 на същата наредба, установени по надлежния ред. Част от тези хипотези – извършване на ново строителство, надстрояване, пристрояване на обитаваните помещения и изтичане на срока за настаняване, са безвиновни основания, докато останалите предполагат определено неправомерно поведение на наемателя – нарушения на правни норми, на добрите нрави, на договорни разпоредби. Наличието на което и да е от тези основания е достатъчно, за да доведе до прекратяване на наемното правоотношение за конкретния общински имот.

Съдът намира, че безспорно е установено едно от основанията – нарушение на добрите нрави.

От приложените в административната преписка сигнали на живущи в съседство до общинския имот и полицейски докладни записки, както и от събраните в съдебното производство копия от материали от досъдебно производство №727/2023г. се установява безспорно, че през нощта на 08.08.2023г. срещу 09.08.2023г. жалбоподателят и семейството му са нарушили нощната тишина, като са възпроизвеждали силно музика; след направени забележки от страна на живущите наблизо, С. С. се е държал изключително грубо и цинично, крещял, заплашвал със саморазправа, обиждал, включително и в присъствието на пристигналите на място полицейски служители. Изложеното съставлява нарушение на добрите нрави. С този термин се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер, не са възпроизведени в закона и закрепени в конкретни нормативни разпоредби. По своята същност добрите нрави са правила за поведение, които наред и в хармония с правните норми регулират обществените отношения. Доколкото последните следва да се градят на основата на взаимно уважение и зачитане на правата на членовете на обществото, безспорно нарушаването на спокойствието на живущите с организиране на събирания, вдигане на шум и слушане на силна музика през нощта, отправянето на висок глас на обиди и закани съставляват нарушение на добрите нрави. Наличието на това основание е достатъчно за прекратяване на наемното правоотношение.

Съдът намира, че останалите посочени основания за прекратяване на наемното правоотношение - чл.31, ал.1, т.11 от Наредба №6 - „системно нарушаване спокойствието на гражданите по смисъла на чл. 2 на Наредба № 4 на ОбС – Русе“, както и по чл.46, ал.1, т.2 от ЗОбС /чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №6/ - „извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения“ не са безспорно установени. Първото от тях ще е налице при наличие на квалифициращия признак „системност“. Съгласно легалната дефиниция в §1, т.7 от ДР на Наредба №4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване на общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе, „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая липсват доказателства в С. да е бил наказван с влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл.2 от Наредба №4 и в едногодишния срок на това НП да е извършил поне още две такива нарушения. Ето защо съдът приема, че основанието по чл.31, ал.1, т.11 от Наредба №6 за прекратяване на наемното правоотношение не е възникнало.

Не е налице и третото посочено в оспорената заповед основание - „извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения“. Редакцията на нормата в Закона за общинската собственост и аналогичната в Наредба №6 сочат на законосъобразна дейност по извършване на строителство, в резултат на която се засягат, т.е. влияе се на отдадените под наем общински помещения по начин, пречещ на обитаването им. Както беше посочено по-горе, това е безвиновно /по отношение на наемателя/ основание за прекратяване на наемния договор за конкретния имот. То ще е налице тогава, когато се извършват разрешени строителни дейности, в резултат на които изпълнението на наемния договор ще бъде възпрепятствано. В този смисъл е и разпоредбата на чл.46, ал.3 от ЗОбС, съгласно която „При прекратяване на наемното правоотношение на основание ал. 1, т. 2 към заповедта по ал. 2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателят отговаря на условията за настаняване.“ В конкретния случай жалбоподателят сам е извършил строеж, в чужд имот, без съответните строителни книжа. Това укоримо /а съгл.разпоредбите на ЗУТ – и наказуемо/ поведение не може да бъде подведено под разпоредбите на чл.46, ал.1, т.2 от ЗОбС /чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №6, визиращи законосъобразно извършване на строителство.

За пълнота следва да се посочи и че с оспорения акт не се накърняват интересите на обитаващите общинското жилище в степен, по-голяма от необходимото. Те са имали възможност на преосмислят поведението си, да престанат да тормозят съседите си със силна музика, тъй като инцидентът на 08.08.2023г. срещу 09.08.2023г. не е бил единствен, а пореден /за което има достатъчно доказателства в докладна записка на стр.9 от преписката, писмо от началника на Второ РУ на стр.10 от преписката, сигнал до кмета на Община Русе на стр.21 от делото, сигнал на стр.33 от делото/, като са били многократно устно и писмено предупреждавани от директора на ОП „УОбИ“ и живущите в съседство. Като не са променили поведението си, те нарушават правата на останалите обитатели, част от които също деца, по смисъла на закона, и съответно също имащи право да се отчете техния най-добър интерес да живеят в спокойна среда. В този смисъл, оспорената заповед не непропорционална.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а Заповед № РД-01-3065 от 25.09.2023 г., издадена от Кмета на Община Русе е материално законосъобразна, постановена без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С. К. С. против Заповед № РД-01-3065 от 25.09.2023 г., издадена от Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя и членовете на неговото семейство М. С. К., А. С. К. и А. С. за общински жилищен имот с административен адрес: гр. Русе, [улица], състоящ се от две преходни стаи и дворищна тоалетна, актуван с АОС № 6237/10.05.2010г.

Решението не подлежи на обжалване.